НЛП е добре, краткосрочна терапия по- добре.

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

НЛП е добре, краткосрочна терапия по- добре.

Ако се абстрахираме от ПТС, където определено човек има проблем с емоционалния си "тригер" (стимул), то, за "правилното" ни емоционално функциониране краткосрочни срещи с приятели и споделяне на стресиращите ни неща през изминалия ден, седмица или година може да е доволна краткосрочна терапия. 

Принципно интровертните личности изпитва затрудняване с емоционалните си "тригери" (стимули). В много случаи определени Екстравертни личности им "отключват" въпросните и индивида вместо позитивна емоция изпитва отрицателна. Това довежда до конфликт. Особено ако е на обществено място. 

В такива случаи много е важно изказа на интровертният, за да не се получи ескалация на негативната емоция. 

Затова и принципно НЛП в някои случаи е по-добра от "краткосрочната терапия'.   

преди 9 часа, dioib написа:

преди 17 часа, Търсещ истини написа:

НЛП е добре, краткосрочна терапия по- добре.

.....

Затова и принципно НЛП в някои случаи е по-добра от "краткосрочната терапия'.   

Тва е като диструбуторът на брадви, на който си отворил вратата и ти поставя фалшивата дилема - "Да си отрежеш ухото, или да си отрежеш ръката - кое избираш да направиш с най-новия продукт, от най-новата гама, която предлагам единствено аз".

НЛП-то и всекви видове краткосрочни като времетраене психотерапии са ефективни когато са нужни само "козметични корекции", т.е. когато "историята на развитието" на психологическия проблем, чието наличие е установил "пациента" се дължат на леки отклонения в процеса на адаптиране на човек към динамичната социална среда(Да не говорим пък за живот в природата, извън урбанизираните територии..). Те предлагат "закърпване", а не "трансформация".

Метафорично описано, предното, бих могъл да го изкажа така : НЛП-то и кратскосрочните терапии са ефективни колкото е ефективна лепенка на гума при спукване от некъв пирон или трън. Да, ама ако гумата е разпрана, еле пък странично, извън грайфера?!? .. ... де, бре, нали и психиатрите са хора...и те имат нужда да печелят...

Само че да си купуваш 24 пъти по една бонбона "Фигаро", най-вероятно ще излезне по-скъпо, ако наведнъж си купиш цяля кутия.

Да, но пък финансовата възможност да си позволиш дългосрочна терапия не е за всеки. Отделно пък, предразсъдъците по отношение на психотерапевтирането са широко разпространени все още в обществото ни (щото се вярва, че споделянето сред близки ще има достатъчно ползотворен ефект, а всъщност често се играе на пинг-понг, без да има "разрешаване на проблема" и даже се оформят и "зациклили заедно и оплакващи се един на друг" ) . Също така напоследък се навъдиха толкова много "психолози", дето ма грам не стават за психотерапевти, ами за "търговци", продаващи "психологически фаст-фууд".....тъ дъ им идват още "читатели на блога" или "пациенти за лечение". 

Те и интро-статията е с подобен характер!!!

"Как да се справИМ"....тъ дъъъм...НИЕ....видиш ли....съчувствено ти "споделя" автора на статията.... Кръпки...направо Васко да ти изпее един блус, та пиян дано забравиш туй помощ ли е или пропаганда (на авторската статия)....тука е времето за благодарност за споделянето на статията и последващото припомняне, че ТРЯБВА да се коментира КАК да се справяме, все едно няма друг вариант!?!

Аз вече повдигнах въпроса със структурирането на темата и отново ще попитам, този път директно.

Каква е целта на изследването на проблема с "тригерите"? 

Щото нито уточнихме какво е точно "тригер", нито какъв му е обхвата на действие, нито на какво се дължи съществуването на подобен феномен. Поне да се върнем в началото с определянето на целта на подобно изследване.

 

п.п. понеже некой пак се изживява на значим с констатациите, че всеки (разбира се без изказалия се) демонстрира как не се справя с тригерите, то аз мога да си споделя най-краката команда, с която се справям лесно с "тригерирането" - "Брой до 10 преди да реагираш!". ....и това е в случаите, които не касаят ситуации на неизбежна самоотбрана.

преди 22 минути, kipen написа:

команда, с която се справям лесно с "тригерирането" - "Брой до 10 преди да реагираш!". ....и това е в случаите, които не касаят ситуации на неизбежна самоотбрана.

А когато случаят е такъв, т.е. явява ти се като неизбежна самоотбрана, и всъщност това ти е проблемът? Всъщност може и да е такъв, а може и да не е, защото оценката на вероятността на заплахата изисква време, а инстинктивният път от възприятието до реакцията отнема части от секундата, или нещо такова. По-добре да уточня (макар да не се запознах с "антрето" на темата, някаква статия на психоложка) какъв пример визирам - фобия от кучета. Може и да съм сбъркала темата де. 

По-добре беше да прочета началото, но не ми се занимава, защото отдавна изгубих всякакво доверие в уменията на психолози и психотерапевти да се справят с фобии. При тях проблемът е осъзнат, но нерешим и за цял живот. Може би с малки изключения. Оставям си вратичка.

преди 51 минути, kipen написа:

НЛП-то и всекви видове краткосрочни като времетраене психотерапии са ефективни когато са нужни само "козметични корекции"

Нямам представа авторката на статията какви брадви продава.

Знаеш ли?

Знаеш ли някои по- добри? Школа, хора?

преди 3 часа, kipen написа:

с която се справям лесно с "тригерирането"

лесно, лесно... колко да е "лесно"?

Прийома, наречен "разсейване" е универсален, що се касае до инстинктивни сработвания и чувствени потъвания. Т.н. "малки мании" при децата преминават именно така - когато започне да се тръшка, просто го резсейваш с нещо друго... И хоп - излиза от фиксацията си. При паник-атаки или фобийни, афективни или истерични (или други ) кризи и потъвания - практиката на "смяната" и "разсейването" с нещо друго - вади от фиксацията. Но понякога потъването е стигнало прекалено далеч...

Освен това - влиянието на друг човек, върху "ПОТЪНАЛИЯ" се ограничава - заедно с ограничаването на невронните дялове. При повишаване на чувствения статус ( без значение дали позитивен или негативен) няколко зони "светват в червено" и силно подтискат работата на останалите. Това определя на невронно ниво т.н. от мен "ПОТЪВАНЕ".

Да напомня и че това са обобщения от съвсем прости наблюдения и сред форума - повишаването на чувствения и приказен статус на всеки списващ, го лишава дори от елементарни вусококогнитивни дейности, променя силно възприятието и отражението, като 'свива когнитивния хоризонт". Колкото повече и по-силно е "потъването" толкова повече се 'свива вътрешния свят", защото все повече се подтискат зони от висшата когниция. А тя - се основава на изобилието от връзки в невронните мрежи от различни нива, а не на един или друг дял.

Заедно с "широтата на отражението, комбинирането, високо ниво на комбинирани съпоставки, аналитичност и синтез, абстракция и синтракция... " се изменя и подтиска речта и словото, способността да се вниква, разбира. Намалява силно, до изчезващо, свойството за динамичност, адаптивност и гъвкавост...

==============

п.с.

Продължават да се бъркочат чувства и емоции. Тригерите, които са "проблемни" не сработват спрямо емоциите, а спрямо чувства/преживявания. Потъва се именно при задействане на последните. В статията става въпрос за негативните разновидности, но и позитивните имат същия ефект в общ план.

Афективна криза с изблик на гняв, не е просто стартирана емоция гняв - налице е значително по-сложен комплекс от вътрешни психични процеси, а видимия "гняв" е само проявената ( и позната ) страна на 'психичния айсберг'

Емоциите са бързи реактивни сработвания  - идват бързо и преминават бързо. Онова, което "остава" вече не е точно "емоция", а серия от наслагвания, които се преживяват в микс... Прийомите са именно спрямо това, а не спрямо емоциите...

преди 3 часа, kipen написа:

НЛП-то и всекви видове краткосрочни като времетраене психотерапии са ефективни когато са нужни само "козметични корекции"

разбира се. Акцента ти и в предишните ти коментари относно това - е съвсем актуален. Както и в медицината, се бърка генерално ЛЕЧЕНИЕТО, с подтискане на негативните симптоми.

Заварените негативни преживяващи сработвания често имат сложен характер. Не е достатъчно само да се "стопира" стартирането, но поне  се започва от това.

Обаче... тия, които го пробват и им се получи ( също и когато НЕ им се получи )  изгубват мотивация да "продължат" . Нещо повече - не само че губят мотивация, а и се появяват страхове и съответно - съпротиви - да го реализират.

преди 8 часа, witness написа:

преди 8 часа, kipen написа:

команда, с която се справям лесно с "тригерирането" - "Брой до 10 преди да реагираш!". ....и това е в случаите, които не касаят ситуации на неизбежна самоотбрана.

А когато случаят е такъв, т.е. явява ти се като неизбежна самоотбрана, и всъщност това ти е проблемът? Всъщност може и да е такъв, а може и да не е, защото оценката на вероятността на заплахата изисква време, а инстинктивният път от възприятието до реакцията отнема части от секундата, или нещо такова. По-добре да уточня (макар да не се запознах с "антрето" на темата, някаква статия на психоложка) какъв пример визирам - фобия от кучета. Може и да съм сбъркала темата де. 

Всъщност "инстинктивният път" отнема не само "части от секундата", ами и 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

лишава дори от елементарни вусококогнитивни дейности, променя силно възприятието и отражението, като 'свива когнитивния хоризонт". Колкото повече и по-силно е "потъването" толкова повече се 'свива вътрешния свят", защото все повече се подтискат зони от висшата когниция.

В подобни случаи на фобия от кучета или каквато и да е фобия, "тригерът" се задейства след възприемането, разпознаването и интерпретирането като заплаха на обект(или действие, или обстоятелство) от външната среда, идентичен с обекта(действието, обстоятелството) обусловил фобията и с налична паметово възпроизводима история за "постъпването" му/им в паметта. За това са нужни милисекунди. Мозъкът разпознава изображения за 13 милисекунди и вероятно още толкова за "свързването" с травматичния спомен.

В това време, в зависимост от силата на въздействието на възпроизведения спомен за травматичното изживяване или изпадаме в ступор или, ако в афекта си не сме загубили моториката си, реализираме първичната реакция - "Бягай"....пък след известно "окопитване" може и да прибегнем до "Бий се", но е рядко, особено при фобия към кучета.

Иначе конкретно за изпитващ фобия към кучета и адекватността на реакцията - "Брой до 10"(или "разсейването").

Ами много ясно, че първо се отдалечаваш от кучето. Оставаш инстинктивната реакция "Бягай" да се реализира автоматизирано( тя е налична точно за такива случаи) и след това "броиш", ако трябва и до 100. Просто няма смисъл "да се правиш на мъж" и да "мислиш"...губиш време.

За "справянето" с фобиите, според мен, е подходяща хипнотична регресия. Но пък признати от колегите им, специалисти в тази школа, не се срещат под и надпът. Щото не е само до техниката на "възпроизвеждане на потиснати спомени", ами и интерпретирането на възпроизвежданата информация.

Тъй като една фобия към кучета може да се дължи на действително случило се атакуване от кучета в детството. Ала може и травмата, примерно, да е от агресивно поведение с насилие спрямо страдащия, когато е бил дете, а в комплексния спомен от изживяната травма, в реалната отминала ситуация някъде наблизо да се е чувал и кучешки лай, докато детето е било малтретирано. Съответно този детайл да се  се е загнездил и "многократно увеличил" и така да се е родило вътрешното преживяване на ухапване от куче, което да завоалира ужасът от безпомощността на малтретираното дете, но и така да "капсулира травмата" от преживения ужас, чиито "екот" да се проявява във формата на фобията към кучета.

Но иначе кучетата много по-често нападат, когато "усетят" страх. "Жертвата-агресора" не е само при хората и само вътревидова.

А и много често кучето изобщо няма намерение да хапе, но "страх лозе пази", ама и "в кош(м)ара вкарва".

Да не бъркаме все пак "страхът нещо да се случи" с "неизбежната самоотбрана". 

преди 8 часа, witness написа:

По-добре беше да прочета началото, но не ми се занимава, защото отдавна изгубих всякакво доверие в уменията на психолози и психотерапевти да се справят с фобии. При тях проблемът е осъзнат, но нерешим и за цял живот. Може би с малки изключения. Оставям си вратичка.

Пробвали ли сте "Енергийна Психология " ?   Ако проявявате интерес , пишете ми на ЛС за координати.

 

По отношение на кучета и "неизбежна самоотбрана", ама без средство за защита в повече от ръцете, краката и една лозарска ножица, бих могъл да споделя един доста весел, вече, спомен.

Бях отишъл да помагам на тъст ми за гроздобера на лозето му. Навих се щото е мелнишка лоза, пък и хубава ракия вади, дедото. Знаех, че в района има едни опасни овчарски кучета, но не предполагах, че ще ги "срещна". Един колега имаше и стопанисваше и чужди лозя в близост и ме помоли да му помогна. Тръгнах с лозарската ножица, напряко покрай Мелнишка река, за да не обикалям през шосето. Игаси изтръпването като ги "срещнах" прословутите "проблемни" кучета, а пък около мен в близост никой друг не виждах. Пък и не очаквах да са 17 бройки. А принципно ме е страх от кучета, щото като малък(към 3г.) си спомням как ме ухапа едно куче за задника, докато се влачех зад майка ми и сестра ми в детската количка(пак се бях отвеял някъде). И решавам да запазя самообладание, та доста сила вложих да се овладея. Подсвирквах им, да се дръпнат и не отстъпвах, а вървях леко напред, за да видя дали ще ми мине номера. За кратко се получи. Обаче за мое нещастие три се отделиха по-вляво, докато другите леко отстъпваха наляво. С периферията видях, че тез трите най-отляво започнаха да ме заобикалят, а тва е кофти, щото е знак, че ще те атакуват изотзад я за ахилеса, я за прасеца. Е за мен, след като отляво и отзад вече бях "отрязан", а в дясно имаше доста големи къпини и върби, остана директно напред. Мале като ме подгониха тия ми ти кучета, аз бягам и пред мен реката. Колкото голям канал, 3-4 м. Както се бях засилил и отскачам. В тоя момент ми стана смешно щото, едновременно все едно, хем прецених, че няма да мога да стигна до другия бряг и ще се слупотесам в реката, хем се сетих за Васил Левски и "скока му", хем си помислих - "Да се заеба и Левски кът ше стана целия в кал", хем се усетих, че кучетата няма да ме преследват в реката и за тва ми олекна, та и на смях ме напуши. Обаче таман се размазах в калта и гледам зад върбите до реката легнал си овчаря и се хили. И ми се гаври, че "за малко и да я рипна реката". Малее как си бех с ножицата като му се засилих, та нема да бега ли, мамицата му.

Ама от тогава не ме е страх от кучета толкова.

Цялата интифада дето изсипах, е за да изкажа и един метод за "справяне" с "тригерите" - Установяване и директна атака на страховете, които обуславят наличието на тригер.  

преди 14 часа, kipen написа:

с която се справям лесно с "тригерирането" - "Брой до 10 преди да реагираш!"

И все пак има емоция. Да, преди да реагираш може да се брои до 10 или поне до три. И, да, стига това да не е обвързано със самоотбрана.

Само, че един от тригерите е именно самоотбраната на егото ти.  

Основния проблем на "тригерирането" ... хм ... е нежеланието ти нещо от миналото да се повтори. То пряко е свързано с превантивна мярка (поне субекта така смята), за да не се случи нещо лошо (вид самоотбрана е ...) при засичане на сходни неща довели в миналото до травма.

Реално е предразсъдък. Именно с това човек трябва да се справи. Това са му "емоционалните тригери'. 

Да, мнозина ползват психологията (и дочух, че много млади следват тази дисциплина ...) за възможността на търговците да продават някакво изделие или услуга. И, да мнозина посредством нея правят маркетинг. И, да въпросните психолози не им е до това да помогнат на индивида, а да го манипулират в някаква посока. И, да считат, че помагат на индивида (субекта) да се адаптира. (Да не забравяме, че психологията е пряко свързана с индивидуалността, а не със социума.)  

... 

Асоциативно се сетих за една притча:

Живял един човек нявга в едно село. Разбрал, че селския кладенец ще бъде заразен и ще доведе до лудост. Започнал да агитира съселяните си да се запасяват с вода, но го счели за луд. Въпреки това човека се запасил с много вода, която щяла да му стигне не само на него до края на живота му, а дори в пъти в повече, за да оцелее и селото до момента в който бъде премахната заразата от кладенеца.

Кладенеца се заразил и започнали някои съселяни да полудяват. Човека отново говорил, че кладенеца е заразен и да ползват неговата вода. НО, съселяните пак го считали за луд. След време всички полудели, но въпреки това считали въпросния човек за луд. Така минали много години. Не издържал в даден момент човека и той отишъл и пил от кладенеца и полудял. 

Именно това правят съвременните психо-терапевти. Да се адаптираш към полуделия социум. 

Психологията принципно е измислена да замени религиозното със само една цел: Да "преправя" индивида и го приобщава към някакъв социум, защото по-лесно се управлява множество хора. Достатъчно е да се види "главатаря". 

Не може в понеделник да се родиш идиот, а в сряда да си директор.  Принципно човек може да се справи с всичко без да ползва психология. В даден момент по-важното е ти да задействаш емоционалните тригери на другите, а не да се справяш с твоите.  Да, ама това от къде ще го научиш, мъ?!

преди 14 часа, kipen написа:

Каква е целта на изследването на проблема с "тригерите"? 

Това е видно в написаното от теб. = Да се правят маркетингови проучвания. Дали някой ще се справи с "емоционалните тригери" или не, им е все тая на този който е копирал и поставил чужда разработка и/или на "основната авторка".  

Изследва болни и обобщава за всички здрави....:

 

преди 3 часа, by_chechi написа:

Изследва болни и обобщава за всички здрави....:

Фройд е изследовател, преди всичко. Дали "обобщава за всички здрави" е лична интерпретация...прощавай, ама малко несериозно подхождаш...ай поне тая тема да я лишим от личните ни предразсъдъци, доколкото ни се отдава!

Но, ако те интересува, основната му "грешка" му я посочва "ученикът му" - К.Г.Юнг. И тя е, че не е изолирал в интерпретациите си Едиповият му комплекс. И в случая става въпрос за основни течения в изследването и установяването на закономерности в психодинамиката ни, на които се основава съвременното развитие на психологията, което е доста по-профилирано. А пък и изчистено от "личните добавки"(тенденциозността) на всеки признат психолог, спокойно може да се направи "единна картина". Всеки за него си....стига да не чака наготово клипчета с некви "гурута".

Също така има и течение наречено "антипсихиатрия"...на който квото му сака срце....всеки е в некъв филм.

Не толкова "клонящ към антипсихиатрията", но пък с изразена дейност и мислен в разрез с психиатричните дискурси в психологията е един виден психиатър, с доста интересна житейска история - Томас Шаш. Само дето така темата "залита в колективното", а там "сблъсъци на социални идеологии", вкл. религии - колкот щеш. А пък и колкото и да не съзнават, това е основна тема, "възел", "вихър", около който се "въртят потоците" в патологичните процеси "бушуващи" в съзнанията на хора, с нереализирани пълноценно в социума личности .

Но пък, за да се запази качеството на темата(да я опазим от "залитания" извън основното съдържание на тезата), според мен, е добре да се сдържаме да "изливаме" последствията от страданието ни при изживяването на Месианския комплекс, който е отражение на неинтегриания архетип на "Цялостната личност" (последното е термин от юнгианската психоанализа, която е основа за т.нар. аналитична психология). Съответно предложението ми е отправено към хора, които явно нямат познание кво е туй животно - "месиански комплекс", но пък не спират да си изливат тенденциозните интерпретации на чуждите думи, в чийто им действия имплементират таман следствията на изживяването на този комплекс....а па си вярват, че това не се "вижда"... "старите хора" по този случай с проблемните при социализирането, от които винаги тръгват раздори, са се изказали - "На крив ..уй, вълната му пречи"....но пък в изживяването на месианския си комплекс ще преживява образа си на "спасител на целия свят", а отраженията на другите - ще ги преживява като имащите нужда от спасение "лоши хора", без да осъзнава проекцията на собствената си неистова нужда от помощ и напътствие, която е отнесъл/ла като присъща на чуждото присъствие в собствения му  вътрешен, отражателен свят, както и болезнената форма на неинтегрираното чувство за власт.

 

преди 16 часа, _ramus_ написа:

При паник-атаки или фобийни, афективни или истерични (или други ) кризи и потъвания - практиката на "смяната" и "разсейването" с нещо друго - вади от фиксацията. Но понякога потъването е стигнало прекалено далеч...

Ами в изброените от теб прояви на разстройства, ама хич не се "е стигнало далеч", вече...

... защо ги "завърза" като "първо обстоятелство", след това действие - "смяна" и "разсейване"(дето има цялостен ефект само в различни от изброените като начало обстоятелства) и "завършваш връзката" с повторено описание на идентична ситуация като "първото обстоятелство" - "стигнало се е далеч" в "потъването". Създаваш "водовъртеж", бре мен. За кво? "Да се давят рибки", които "да спасяваш" последствие? Съмнявам се това да ти е мотивацията, ама така "излиза в моите очи", а предполагам и в "очите на болшинството", които са го прочели. Знам, че ще "насолиш" предното, ама се тая...тоя път наистина чакам "коментар", а не като предното ти неистинно твърдение за очаквани от мен твои коментари...

Пък и след това

преди 17 часа, _ramus_ написа:

Да напомня и че това са обобщения от съвсем прости наблюдения и сред форума - повишаването на чувствения и приказен статус на всеки списващ, го лишава дори от елементарни вусококогнитивни дейности, променя силно възприятието и отражението, като 'свива когнитивния хоризонт". Колкото повече и по-силно е "потъването" толкова повече се 'свива вътрешния свят", защото все повече се подтискат зони от висшата когниция. А тя - се основава на изобилието от връзки в невронните мрежи от различни нива, а не на един или друг дял.

Заедно с "широтата на отражението, комбинирането, високо ниво на комбинирани съпоставки, аналитичност и синтез, абстракция и синтракция... " се изменя и подтиска речта и словото, способността да се вниква, разбира. Намалява силно, до изчезващо, свойството за динамичност, адаптивност и гъвкавост...

вече "прехвърляш водовъртежа", като "гола кукичка за лов на зашаматени шарани", направо в мащаб - целия форум. Направо хвърли мрежа с кукички....калканче ли дебнеш?!

Той и Паяка плете мрежи, но убива бавно с парализираща като действие отрова. Мислиш ли, че отровата ще парализира само тези "центрове" дето "блокират"(потискат работата) на "зоните от висшата когниция"(да не си намерил ГМО-паяк от НАСА  че те намериха пари и на Марс сигурно да търсят, вече).

Според мен, при този подход, "ступорът отвътре" ще е тотален и няма изобщо да се "освободят" зоните, в които се реализира висшата познавателна способност. Елементарно педагогическо противопоставяне ти правя, па ти ако искаш ме "положи за 20", старшина. Щото кът гледам нема голем резултат, за годините и пишещите ти събеседници.

"Мат'ряла" си е матрял, ама поне малко не "остана" ли от "захапаното" от "Как се каляваше стоманата"....поне малко ирационална надежда, че "широтата на отражението, комбинирането, високо ниво на комбинирани съпоставки, аналитичност и синтез, абстракция и синтракция... " би могъл да ги евокнеш у другите, напук на диктовката на ума за целесъобразност, натрупана от многократните "безуспешни" опити да помогнеш с инфо, ама в един и същ стил на представяне .... и достатъчно префърцунено сложен, па цитираш "Бръснача на Окам", "изрязващ" излишната сложнотия в научните хипотези.

Знаеш толкова много, ама не щеш, съответно - не можеш. (Те тия трите са свързани, когато някой казва "не мога" - или "не иска" или "не знае") ....или просто ти се нрави да разиграваш "Историята се повтаря", която в случая включващ не само мен от една страна, а от друга - ти, ще е старата народна песен - "Да можеха старите, да знаеха младите"....вай "позволяващ пенсионере"....марш в "позволеното"  

преди 17 часа, _ramus_ написа:

п.с.

Продължават да се бъркочат чувства и емоции. Тригерите, които са "проблемни" не сработват спрямо емоциите, а спрямо чувства/преживявания. Потъва се именно при задействане на последните.

Еми дай да уточним защо е така! Ето, аз примерно, с горния ти цитат се научих да разпознавам "действието в дълбочина" на тригерите, а така вече ми е по-лесно да различа емоциите и чувствата. Но в какво се състои травмата и защо някой травматични спомени имат по-слабо въздействие спрямо други. Какви чувства са свързани с това, примерно? А за "образността" на преживяванията е ясно, че темата не само, че е орязан доста частен случай, ами и е прекалено комплексно, за да може да се вмести като дискусия в една тема. 

 

 

преди 2 часа, kipen написа:

основната му "грешка"

Нали не взе сериозно дето ти Стефан?

Той стои сред руските туби ден и нощ пълни си филмите от гледаното, затова и шляпа тия  руски глупотевини, за да се развлича и все пак и неговия ник да го има сред темата. Сигурно "план" гони.

Отделно от това - "грешките на един или друг"... пак опират до нечии интерпретации, според някой и нещо си. Дали на Юнг, дали на въпросния "шемет-гуру" или на филанкишиев - е без всякакво значение. Доколко самият Юнг има базови грешки, доколко не... е тема дълга и не знам каква стойност да има в практически смисъл.

преди 42 минути, kipen написа:

нема голем резултат

не знам за никакви 'резултати' - най-малкото пък с "матряла".

Аз петилетки не гоня, резултатите могат да са само във вътрешен план - моят, или нечий друг, за него си. Другото, другите - си е тяхна работа.

Като че ме нагаждаш сред  някакви групови филми, в които обаче аз нямам нищо общо. Нито филмите имат нещо общо с мен.

преди 2 минути, _ramus_ написа:

Доколко самият Юнг има базови грешки, доколко не... е тема дълга и не знам каква стойност да има в практически смисъл.

Очеизвадно е, че ме "влече" мистицизма. Не мога да отговоря безпристрастно на повдигнатия въпрос за практическия смисъл. 

Много добре знаеш историята за трите мухи и пламъка на свещта!

преди 46 минути, kipen написа:

Но в какво се състои травмата и защо някой травматични спомени имат по-слабо въздействие спрямо други.

ще пробвам да отговоря:

"Травма" е ясно какво е и може да се зачете. Вече беше посочено в темата че тя е събитие с мощен страхов момент, отразен и паметово запечатан заедно с преживения страх. Впоследствие поради някои психични инстинктивизми, при дадено събитие травмираният субект прави връзка по сходство или аналогия, като при това "автоматично се "извиква" отново запечатаният запис, включващ мощно страхово преживяване.

При животните припомнянето на вече минал негативен запис, е заради усвояване на оцеляващ опит и така е програмиран и в човека. Обаче в човека са налични много по-сложни и комбинирани психични процеси и различните "запечатвания и припомняния" вече се придружават с мощни 'съпътстващи' компоненти - много по-богати, много по-важни, от "основния запис на самото събитие".

Мощното страхово преживяване се явява основният проблемен момент във всяка травма. Не споменът, като това, което се е случило, а фокусът на припомняне се явява именно запомнените негативен микс от чувства, които на свой ред генерират нови записи и допълнително стабилизират "припомненото" (като го променят при всяко припомняне)... Всяко припомняне изважда приоритетно негативното преживяване, което от своя страна се преживява вече в 'сегашно време" - нямащо по време и реална фактическа обстановка никаква връзка със времето и събитията в 'спомена'.

Образува се специфичен пренос на преживявания, които напълно изместват 'сегашния момент" и правят несъществено отдалечеността на припомненото, от "сегашното".

---------

Втората част на въпроса е за мен - поради комбинации, наслагвания - на основата на преживяното и особеностите на "Преживяващия ги".

По принцип - всяко травмираща случка, служеща за генератор на травмиращ спомен, се регулира по специфичен начин в психичния свят. Налице са процеси по "асимилация" на негативното преживяване... както и други компенсационни психични трикове с които се задържа психичния баланс. При някои хора, обаче, тия механизми не сработват адекватно, в други случаи се получават наслагвания с вече "повторения"...

По отношение на "повторенията" има още един капан - при сработване на травмиращо преживяване и преживяването му отново... поради многобройните повторения, без възможност за "компенсация" се изменя постепенно целия психичен план на възприятие и отражение. В конкретния смисъл с кучетата - кара някои хора да "привиждат" кучета, лай, атака и дори ухапване непрекъснато, без значение какво се случва около тях.

Наслагванията на няколко психични механизми за оцеляване, в комбинация с различни оцеляващи програмни инстинктивизми - понякога се случват да се 'сработят' и да увеличат преживяването още повече. Едното задвижва другото и се получава микс, който вече е доста сложен за "разплитане"....

........

 

преди 2 часа, kipen написа:

Много добре знаеш историята за трите мухи и пламъка на свещта!

не се занасяй - не я знам, нито ти имаш възможност да "знаеш" аз какво знам.

Стреляш напосоки, което само "стрелеца" си го може

Може и да ме излъга паметта! Останал съм със спомен, че цитира историята в някой от постовете ти!

преди 5 минути, kipen написа:

Може и да ме излъга паметта

ми в тема за травми и тригери - точно за "лъжовността на паметта" и важността на "припомнящия" дето се губи в припомненото (преживяване)

Байдъуей - от опит мога да кажа смело, че си разработих нохау за самостоятелна работа с травмиращи спомени. това - преди доста години - над 30. Изчиствал съм го с години, пренасял съм принципните положения при други хора и те да опитат... Това доста ме обогати - още в "началните етапи"

 

Реакцията ми беше на доловената и от мен ирония за "излъга ме паметта" 

преди 2 минути, _ramus_ написа:

Байдъуей - от опит мога да кажа смело, че си разработих нохау за самостоятелна работа с травмиращи спомени. това - преди доста години - над 30

АААААА ЗДРАСТИИИИ! Можело, бре!

Давай инфо, плс!

А аз ще се опитам да "превеждам" на по-прост език!

не става с писания... или ако става ще е твърде дълго, заплетено, с разклонения... особено за подробносттеи и детайлите. Обяснява се само при жив контакт.

Освен това - не става за всеки, нито е рецептурник и правилник за самостоятелна работа. Такива въобще не са възможни. Това също е установено през годините.

в общи линии е налична принципна схема и съм извел някои общи взаимосвързаности, чрез промяната на някое, влияе и на останалите и спомага за насочване и поддържане на процеса.

В основата си са няколко основни тактики и ползваните за целта им, прийоми. Много пъти съм писал по това из темите в които участвам.

1.За да се реализира изчистване на травмиращите записи, цялата работа се концентрира в  онова, което може да се направи по време на припомнянето и на преживяванията от него.

2. За да се реализира управляема работа по време на припомнянето, е нужно преди всичко "работещият" да запази задължително състоянието си на управляемост и контрол. Понеже силата на травмиращите записи е в тяхното преживяване, "управляващия" е нужно задължително да запази състояние при което да му е възможно да "работи". В основни линии тактиката е да се работи след като се извикват преднамерено травмиращите записи и "работещият" да му е възможно да остане спокоен, контролиран и балансиран.

3. За да се случи това, е нужна предварителна подготовка. Не е възможно да се работи по време на самата криза, защото тя вече е стартирана и голяма част от когнитивните висши процеси, чрез които е възможно да се извърши самата работа, са изключени или силно подтиснати.

Всъщност - именно работата по подготовката на подходящо "начално състояние" се оказа основния ми ключов момент, който ми донесе неочаквано много позитиви и за много друга вътрешна работа впоследствие.

4. Работата по подготовката следва по схемата на един основен принцип:

намирането и стабилизирането на специфично балансирано вътрешно състояние, което иначе се появява спонтанно и хаотично. Откриването на това състояние и неговото задържане за по-дълго време изискват известни умения в автомониторинга и управление на вниманието, чрез което този мониторинг се реализира. Иначе просто няма начин.

5. След като се навлезе в стабилизирано и балансирано вътрешно ниво... става възможно да се "привикат" травмиращите спомени - бавно, внимателно и при излизане на преживяванията извън контрол - веднага да се прекъсне процеса.

Получава се нещо като "привикваш ги в предварително подготвена зона, в която ти управляваш "цялото движение". Разработих различни прийоми, но като че ли най-подходящо за описване се оказа че сякаш 'привиканите травмиращи записи' се вкарват в подготвена предварително "капсула", в която са ограничени да 'сработят преживяванията'... В този случай става възможно 'травмиращите спомени' да се лишат от "преживяващата компонента", още повече че за да се реализира преживяването е нужно преди всичко ниско ниво на осъзнаване, за да текат инстинктивните автоматизми на сработване.

6. Най-тънкия момент в тази практика е разделянето на спомените на "компоненти" - преживяващият фрагмент се 'лишава от възможност за стартиране' и не сработва. Това дава огромна възможност за изследване и изучаване на процесите, паметовите записи, тяхното осмисляне, вникване... Това става и универсален общ принцип за каквато и да е вътрешна работа.

.............

Ще напомня един прост и лесен трик - с който ще дам като пример как действа горната описана схема:

Става въпрос за нещо, което по принцип имат повечето хора - гъдела. Гъделичкането хвърля даден човек в неконтролиран смях. По време на смеха, когато вече схемата е задействана, няма как да се работи за нейното изменение или прекъсване.Обаче... налице е съвсем проста смяна на нагласата и фокуса - преди гъделичкането, нещо като "подготовка" и... вече същото действие вече не носят 'гъдел', нито смях . Може да се опише по различни начини, но т.н. от мен "изтегляне" ( сякаш си правиш 'дистанция' между стимула и реакцията) - първо от зоната на стимула... После - сякаш от всички зони, и колкото и да те гъделичкат - просто спиа да  работи...

Всеки може да направи този опит - навремето го направих с двете си деца, когато бяха на около 6-8 години. Пробвах тогава и с други деца, после - с други хора. Изключително просто е и лесно за опримеряване.

С емоциите и преживяванията е съвсем същото - и двете сработват само при определени условия. Ако те не са налице и субектът е способен вътрешно да ги променя тия условия - целия механизъм на протичане се проваля.

==============

п.с.

Много съм любопитен какво въобще ще остане за "превеждане", както и че всеки превод... губи нишката на оригинала... в някаква степен.

Баси шоуто на умници ! Трябва да продължава ! 

Имате проблем с емоционалните си тригери? Pull the Trigger!!!