преди 22 минути, witness написа:

Ами.. не, в текста не се противопоставя обикновено на необикновено,

Още с използването на "обикновено" се въвежда и антипода му "необикновено". Колкото и в "будно състояние", което съответства на термина на автора "обикновено съзнание" да не съзнаваме, това се случва на несъзнателно ниво, в подсъзнанието ни. За това на мен поне ми стана доста интересно, рамуса когато спомена за "паралелните системи за обработка" в невронните мрежи в мозъка ни. Защото електромагнитния поток си е поток, но е от две компоненти съставен - електрическа и магнитна. Още повече, че има поляризация на електроните, която като свойство на отделните елементи на потока, вероятно има определящо значение при паралелни потоци в съседни "вериги от невронни пътища", особено когато става въпрос за "включване на едно" и "изключване на друго", което пък е "отражение" на "съзнателните ни избори".

Подсъзнанието ни и "езика" му са изучени доста, независимо, че не се намират обобщаващи трудове за което, но пък това познание се ползва масово - в маркетинга, продажбите, политическите кампании и т.н.

 Там, в подсъзнанието ни, боравим с "образи" и всичко се интерпретира първично, без наслагване, т.е. виждаш една джамия с минаре или църква с камбанария. Купола като форма изразява женското, а кулата - мъжкото, и това са част от символите, вложени в архитектурата им.

В подсъзнанието ни се възприема формата на символа и се съпоставя с паметовите записи от колективно несъзнавания слой, който е наличен (вероятно генетично се предава тази информация, моя си спекулация), това е първичен несъзнаван процес. "Над" него вече са слоеве от "културологични наслоения", включващи личната ни история на опитността от ученето в средата, в която сме живели и възприемали знания. Поведенческия ни модел, един вид. И всъщност механиката на "вземането на решение" е доста сложна, ако се разглежда детайлизирано. Еле пък "съзнателни решения" в контраст на "несъзнателни реакции", дето коментираме евентуално как да се "справяме" с тях. Така да се каже - правим избори според "ранга" на значимост в зависимост от това, кое смятаме за полезно...но не винаги правим разумни избори в тази насока, щото както не веднъж се отбеляза, в състояние на афект, нанайси съзнателен контрол. А фобиите погледнати като интензивност на емоционалните реакции са си таман афект, защото както спомена и рамус, за което уточнение съм му благодарен, щото не го бях различил, при афектирането се засяга чувство. Не знам дали е правилно, но намирам общо между "тригерирането" и "предизвикването на афект". 

Правим избори според "рангове на значимост" поне докато сме в състояние на контрол на реакциите ни. Или както по функционалистки тертип автора разделя различни йерархични "рангове" в "съзнанията", с използването му на "по-висши форми на съзнание" и "обикновено съзнание".

Това имах предвид от една страна в посочването ми на използването на думичката "обикновено" в цитата ти на автора. От друга е опита ми, че кът почне некой да ми говори за "обикновени" и "по-висши", аз обикновено се замислям за какво иде реч, ставам по-внимателен, да не кажа мнителен по отношение на използващия ги. Но това си е моя опитност, обаче имах желание, за всеки случай, да споделя.

 

преди 1 час, witness написа:

заподозря ме в "бягства в интелектуализации"

 

преди 1 час, witness написа:

Ами.. не, в текста не се противопоставя обикновено на необикновено, по-скоро се казва, че това, което наричаме "будно" или бодърстващо състояние на съзнанието не е съвсем будно и е на по-ниско ниво, понеже е дезинтегрирано и неинтегрирано към по-високо ниво в системата. Макар да се явява относително по-високо и контролиращо по-ниското ниво, което е под властта на съновиденията. В този смисъл исках да обясня защо смятам измененото състояние на съзнанието като условие за хипнотично внушение за нежелателно - за себе си поне, другите да се занимават с каквото искат. Щом го намират за душеполезен опит. 

Това е точно интелектуализиране на нежеланието ти да направиш нещо. И няма нужда да се конотира в негативното! Съвсем естествено е като не искаш, да не го правиш.

"Бягство"-то, както и често и рамуса "те боцка" в комуникацията Ви, е че "изглеждаш" "свита", сякаш искаш да направиш нещо, но не смееш, поради високи нива на предпазливост в решенията ти. А в горния ти цитат се "видя" и липсата на доверие. И тва е естествено, даже препоръчително. Аз за това два пъти споменах за това, че трудно се намират признати и умели психотерапевти да практикуват и ХР, щото става въпрос за доста "сакрални части", в които шанса да се навреди е доста голям, при погрешно "насочване", понеже там е решил да се се насочите друг, а не ти. И аз още не съм си правил ХР, независимо че познавам и що-годе подходящ терапевт. Не съм предприел нищо в тази насока, щото имам една позната, която също извършва хипнотична регресия, ама не може да ми даде смислена метафизична картина на света, изчистена от конструкции за "светли - тъмни"...т.е. просто практикува нещо заучено, без да има цялостна представа за света, а само в полярното "добро-зло"....еми нема как да се доверя да ме насочва в регресията. Пък и тя се отказа, след като й казах на къде искам да ме насочи, щото тя смятала, че не е там "травмата" като "момент на възникване", и ми заяви сам да си направя ХР след като толко знам и не си говорихме цела седмица. После се опитах да й обясня, че просто искам да натрупам опитност да остана съзнателен при "потъването", а от там вече си знам къде да си търся сам.  ..... ама и тя е една честолюбива, почти колкот мендаже повече....

преди 1 час, witness написа:

Или с други думи, колкото по-добре се възприемат и "смилат" впечатленията, толкова по-малко остава за "освободения феномен" на съновиденията, ако препратя към езика на (древния ) английски невролог от цитата на Никол. 

Ами каква връзка с впечатленията от "будното състояние" и тяхното "смилане" има ситуация, която сънувам и ми се случва,"едно-към едно", 4 месеца по-късно?

Как "смилам" впечатления от "бъдещето"? Тва коментира ли го невролога? или Никол?

на 1.07.2021 г. в 21:57, _ramus_ написа:

Не минава ден без тъпомерни изблици, ей!

Твоите са налице!!!  

п.п. Но, пък , за сметка на това не сме видели твоите "умностИиии" ... Що ли?! Щото нямаш въображение, а само някакво "зазубряне' на някакви терминологии...  

п.п. Достатъчно съм гледал твоята инфантилност ...  Друго има ли?!  

преди 6 часа, kipen написа:

Ами каква връзка с впечатленията от "будното състояние" и тяхното "смилане" има ситуация, която сънувам и ми се случва,"едно-към едно", 4 месеца по-късно?

Как "смилам" впечатления от "бъдещето"? Тва коментира ли го невролога? или Никол?

Аз не казах, че всички сънища са безпорядъчно смилане, казах по-голямата им част, тоест се подразбира не всички. За невролога не зная какво е казал, а за Никол - да, в някаква форма, но за предсказващите сънища обяснението е не точно по повод сънуването. За сънищата той казва, че идват от различни "центрове". Там има едно схематично разделяне на психиката на човека на три/пет центъра - инстинктивен/полов/ двигателен, емоционален и интелектуален; освен тях има два така наречени "висши" - висш емоционален и висш интелектуален, които се твърди че са напълно развити у всеки, но не всеки ги "чува" и трябва да изтече много вода, докато човек бъде способен да работи с тяхното "гориво". Та аз имах предвид сънища, произтичащи от работата на първата инстинктивно-двигателна част. Да се търси смисъл в тях е загуба на време. 

Това ако въпросът ти не беше риторичен. А ти как си обясняваш предсказващите сънища? Някои са символични, други едно към едно, да. В някои може някой да ти съобщи нещо, което да се случи. Преди време и на мен ми беше много интересно, но не психологически или неврологични механизми, и без това нямам знания за това, а просто се удивих над въпроса дали бъдещето е предопределено, доколко и за кого. Но така отивам към друга тема. 

Между другото и Успенски има почти половин книга, посветена на опитите му с такива изменени състояния на съзнанието. "Новая модель вселенной".  

Повърхностния прочит на някои коментари ме накара да се замисля до колко емоциите ни са свързани с метафизиката. 

От друга страна дали психологията е удачно да се прилага по отношение на нестандартните начини на мислене, а от там и до колко тя е адекватна по отношение на реакциите при ненормалните хора. Позволявам си да разгранича ненормалността с лудостта. 

Не би следвало един човек занимаващ се с психология (било то на професионално или аматьорско ниво) да е краен по отношение на познавателната способност на друг, но масово се наблюдава "надмощие" на претенции, че някой знае повече от друг и следователно той е меродавен. 

В повечето случаи нещо ново се открива не от знаещи, а от незнаещи. 

Лесно може да се определи, защо даден човек изживява дадена емоция и кое го превключва в друга. Дали това става на съзнателно ниво или пък несъзнателно, то проблем ще е, ако "новата" емоция довежда до психоза не само на индивида, а и на индивидите които са около човека с проблем по отношение на своята емоционалност. 

Така, че тук темата може да се "разцепи" на две: Как се справяме с чуждите емоционални "тригери"?;  И,  Успяваме ли да засечем своят "тригер" който ни променя емоцията?!  

преди 17 часа, kipen написа:

Ами каква връзка с впечатленията от "будното състояние" и тяхното "смилане" има ситуация, която сънувам и ми се случва,"едно-към едно", 4 месеца по-късно?

На това ти трябва да си отговориш. Доколко по някакъв начин си свързан или си бил фокусиран по това време към случилото се в съня ти и впоследствие в будно състояние. Аз също преди няколко месеца сънувах нещо, което се случи буквално същото на следващия ден. Нищо важно като събитие. Но пък мога да открия връзка с будното си състояние и фокусът на мислите си в него. 

преди 10 часа, witness написа:

Аз не казах, че всички сънища са безпорядъчно смилане, казах по-голямата им част, тоест се подразбира не всички.

А може би са всички сънища, но това е само един аспект от съня. По принцип въпроса със сънищата не ме е интересувал особено. Снощи все пак потърсих по ключова дума из някои книжки и това за асимилирането на преживяванията от деня се потвърждава. Но наред с асимилирането се извършва и изхвърляне на ненужното и нечистото. То се изхвърля на повърхността (както става и в природата всъщност при водните басейни, а връзката между астрала/света на желанията/кама дхату и водата е известна). Самото мисловно съзнание не присъства в сънищата (тук имам предвид общия случай, а не осъзнатото сънуване). То си се възвръща към мисловния свят и в сънищата много рядко може да се появи отзвук от случващото се там. Това, което изживяваме в сънищата са по-скоро нашите автоматични модели и негласи, нашите програми, които умът може да измени ако е наличен, както се случва в будно състояние, но в съня нещата се случват автоматично. 

преди 23 минути, Shiniasu написа:

но в съня нещата се случват автоматично.

За огромен брой хора, голяма част и от това, което те наричат "будно състояние" също нещата се случват автоматично.

Ти , самият , демонстрираш такава "автоматичност" много пъти. С поста си по-горе - е поредният пример.

преди 25 минути, Shiniasu написа:

изхвърляне на ненужното и нечистото.

Няма "нечисто" в несъзнаваното. Има го само в религиозните и народни "духовности". Нуждата от "нечисто" идва заради формирането на "чисто", но това не се случва в несъзнаваното, а по време на социалното опитомяване, наречено още и "възпитание".

преди 11 часа, witness написа:

Някои са символични, други едно към едно, да

"Случванията" на сънища са една хитра мозъчна игра. Защо не сънувате числата от тотото или да ги изиграете в "бингото"?

С мозъчни игри се получават и други... 'феномени' - като "излизането или пътуването извън тялото" и разни други заигравки.

Опита да се придаде духовен или мистичен смисъл на "мозъчните игри" са и в целия религиозен раздел - да не споменавам за форумните им ярки представители - един е махдямик, друг е будист, трети - просветлен , четвърти е "изпълнен с любов и вселенския си глас от ДНК-то й", пети си говорил с бог в таксито - като гледал клипчета по тубите и важното било да правил добро и да се прекланял пред "висшата сила", докато си секси, подпийва или припалва от веселите цигарки.

Придаването на "смисъл" на мозъчните игри ражда, и се отразява в цялата религиозност на ХОМО - от времето на пещерите, шамана, обожествяванията, преклоненията, жертвоприношенията.... Днешното не е по-различно (например в елементарния Дядо Коледа, "исус воскресе"... ) - просто рационалността постепенно измества фантасмагориите и фантазмите в Преживяващите ги, въопреки огромните съпротиви...

 

 

 

 

преди 11 часа, witness написа:

За сънищата той казва, че идват от различни "центрове". Там има едно схематично разделяне на психиката на човека на три/пет центъра - инстинктивен/полов/ двигателен, емоционален и интелектуален; освен тях има два така наречени "висши" - висш емоционален и висш интелектуален, които се твърди че са напълно развити у всеки, но не всеки ги "чува" и трябва да изтече много вода, докато човек бъде способен да работи с тяхното "гориво". Та аз имах предвид сънища, произтичащи от работата на първата инстинктивно-двигателна част. Да се търси смисъл в тях е загуба на време. 

Това ако въпросът ти не беше риторичен. 

Определено беше И риторичен И любознателен. Беше ми интересно каква е тезата на този Никол. Щото всеки човек ползва като ресурс части от познатото му, общочовешко достъпно познание до момента.... па кво си сглоби, това сърба...

Така като гледам, както всеки човек с позитивна нагласа за съществуване на структура на реалността, от двата основни като използване възгледа в аналитичната философия - материалистичния и идеалистичния, е направил творческа комбиниция при оформянето на основните си постулати в тезата си. Уклонът му обаче е към идеалистичния, щото има леко "пространствено разминаване" с "центровете", които са представени, ама не "поставени".

Имам предвид, че по-популярните, а не специализирани изследвания за функционирането на висшата нервна и ендокринната системи, дават доста инфо за "механиката" и "разположението" на различните "центрове". Даже има едно нашумяло изследване, което твърди, че едва ли не са открили "хомункулусът", който е разположен във Ventral pallidum-а. Аз към такива, дето търсят "копченце за управление" на човек, зад съзнателното засичане на това вмешателство от самия човек, съм с леки "резерви". Ама учудващо, за мен поне, съм установил, че в живота им, усвояването и прилагането на това умение е най-важното за доста хора. Просто явно чувството за власт върху друг човек е доста силно въздействащо, а мисълта, или по-точно мечтата за това е доста съблазняваща. Неразбирането ми на което, пък е признак, че и аз изпитвам несъзнавано, подобно желание, но съм го потиснал у мен, и за това се дразня като виждам други да го проявяват.

В случая с този Никол, при схемата за "центровете" се получава съвпад с установеното и при невробиологичните изследвания, но при него липсва уточняване за местоположението в мозъка и връзките с ендокринната система - кои мисловно-чувствени процеси, последвани от емоционални реакции, със секретирането и придвижването в кръвта на какви хормони съответства. Т.е. човекът е фокусиран върху поведението и мотивацията и е обособил  теоретични обекти -"центрове", чрез които да представи тезата му за определящите поведението ни фактори, в подкрепа на предимно идеалистичната му концепция за съзнателния живот на човек. Съответно, връзката на хипотезата му с основно материалистическите изследвания в невробиологията и неврофизиологията е по-скоро "пожелателна". Но пък е интересно сглобена.

Само да добавя, че "центровете", дето автора ги определя като "висш емоционален" и "висш интелектуален", развиването им е "отразено" в популярната литература съответно като "процес на достигане на емоционална" и "на интелектуална зрелост".

Поне съдържа и качествена идея-"семе", дето ако се "отгледа правилно", би могло да се реализира що-годе реалистична представа за това как взимаме решения! Дава потенциал да се осъзнае, че без надрастането на първичните екзистенциални нужди е доста трудно да се "работи по реализирането" и "задоволяването" на "по-високи нужди и потребности", щото "незадоволеното първично" винаги ще "измества избора" ни към чувствената функция, а не мисловната, и ще се осланяме повече на интуицията, без да има качествен растеж в разбирането на по-голямата картина. В подобни случаи първо решаваме емоционално, а последствие "обличаме" с "оправдателни" мисловни постановки решенията ни. 

Малко се отнесох, сори!

преди 11 часа, witness написа:

А ти как си обясняваш предсказващите сънища?

Като фенотипна проява на "движението" ни в 4-мерната структура на Континуума(време-пространството). Т.е. информационна връзка между нас си в различни точки от време-пространството. Съответно не "някой може да ми съобщи", ами аз "направлявам" себе си. Нарцис съм си, кво да се правя, да не се обичам?....ала в предните ми две изречения изказах мнения, и двете от които са за различни теми, та и раздели от настоящите ...пък и с твоите споделени мисли относно дилемата за "детерминизмът и случайността" не просто "леко" се отклоняваме ми направо "забиваме" във вероятно "глух коловоз", с основна функция дисоцииране от настоящите задачи в живота....между другото съм си установил, че желанието и отделянето на време за изследване на метафизичните ми постановки за света са в пряка корелация на налични, "досадни задачи" за решаване в настоящето.

преди 11 часа, witness написа:

Между другото и Успенски има почти половин книга, посветена на опитите му с такива изменени състояния на съзнанието. "Новая модель вселенной". 

Чел съм само тази за "Четвъртото измерение" и то до началото, щото прекалено ми съвпаднаха моделът на изграждането и самата концепция и по-нататък беше безмислено за мен. Пък и стила му е като за началото на 20 век и е прекалено занимаващ с личните му премеждия, което е нормално за руската художествена школа в този момент и писателското вчувстване в трудовете им (не че и тоя Мулдашев не се отвейва, па уж е от по-отскоро). Нямало е как да го избегне, щото такъв е бил водещия стил за изразяване в писани текстове в Русия по онова време. И "Tetrium organum" така си го започнах...  ....между другото има и един друг автор - Даниил Андреев, с книгата му "Розата на света" с интересни хипотези за географското и хронологично разпределение на различните "форми на Духа", но пък още с "розата" и требе да те светне, че става въпрос за розенкройцерски доктрини и ако "не са ти на кеф", нема кво да се занимаваш. А пък ако се наслаждаваш на отнесени филми - наскоро гледах един руски, който ми хареса с творческата си интерпретация на теорията за паралелните светове(или както е именувана в теоретичната физика - Теория на Мултивселената). Филмът се казва "Чернова" и е нооо готин щото гл.герой ми е адаш, ти дъ видиш...как си намерих нещо вълнуващо като преживяване, за да изживявам себе си по различен начин от конвенционалното., та да туширам напрежението от настоящето.

преди 17 минути, kipen написа:

В случая с този Никол, при схемата за "центровете" се получава съвпад с установеното и при невробиологичните изследвания, но при него липсва уточняване за местоположението в мозъка и връзките с ендокринната система - кои мисловно-чувствени процеси, последвани от емоционални реакции, със секретирането и придвижването в кръвта на какви хормони съответства. 

А защо трябва да се уточнява местоположението в мозъка. Ти сигурен ли си, че сънищата възникват във физическия мозък? Центровете, както са дадени всъщност почти съвпадат с телата на човека в някои по-стари източни и някои съвременни учения. Също много лесно може да се обособят и в три по-големи групи, като първите две тела се отнесат към духовния свят. Така че човекът се е водил по източните учения, а не от постиженията на неврологията.

преди 52 минути, _ramus_ написа:

Защо не сънувате числата от тотото или да ги изиграете в "бингото"?

Ми щото не ми се е случило във възможните "бъдещета"и за тва няма как до мен да дойде инфо в настоящето

преди 59 минути, Shiniasu написа:

А защо трябва да се уточнява местоположението в мозъка.

Защото иначе няма холизъм! съответно хармония. В хармоничните числови редове се съдъжат доста "връзки"...или може би по-акуратно е не че "се съдържат", ами при възприемането им може човек да установи. Те музикалните ноти са си музикални ноти - символен запис, дето може и да се дигитализира в цифрово изражение, но възпроизвеждането му с инструмент или глас поражда реакции у възприемащия. И се получава три вида взаимодействие - 2х резониране ("нагоре", "надоле") или липса на установим ефект.

Те и за тва, според мен е нужно да се "установява" "местоположението", щото дава възможност за хармонизиране(синхронизиране) на материалистическия и идеалистическия подход, за неква конкретна картина, дето да си сглоби човек, която със сигурност няма да е напълно истинна(поради информационната граница - "не се знае"), но ще е по-близо до реалната. 

Холистичният подход в научните изследвания напоследък започва да се налага. Но в академичните среди, конкретно в точните и биологическите науки се държи доста на материализма, щото при него се постигат резултати, даващи директно приложими в действителността практики, а не ориентирани към личностното израстване. За  резултати в последното се развиват Психологията, Социологията и Антропологията, ама ...се тая, въпрос на политика+бизснес интереси е, а там хората са сбор от гласоподаватели+консуматори и колективния подход на отнасяне като към стадо, определено не е толкова полезен откъм интензивност на процеса за достигане до "по-специализирано" ниво на самопознание, индивидуация. Ама то и никъде, където има "качество" не е зададено "готово смляно" - въпрос на лична работа е, щото иначе бързо се губят достигнатите "позиции", ефектът "йо-йо", "лесно дошло, лесно си отишло". Пък и през колко "фантасмагории" се минава, дето не са "реалистични отражения"... с Въображението докато започнем да проявяваме практически приложимо творчество в действителност си е бая път...аз се самоопределям некъде "преди средата", независимо кво ми шепне "циганката дет ме хвали"  

преди 59 минути, Shiniasu написа:

Така че човекът се е водил...

Водили са се вярващите, от "стотници".....

А "телата" на теософите си вървят с "йерархиите" им....а не с "освобождението"(надрастването) от подобни представи, чиято цел е да се манифестират в социуума чрез повярвали. Тоя стремеж за властване ....бая неустоим....ама вкарва в определени "коловози", които не са единствените възможни....и определено нямат връзка с темата, извън това как ти можеш да бъдеш пример за възможно външно тригериране на база убеждения, повярване в идеологични доктрини за съвършенство, "завихрени" около чувство за власт, ама поднесени те така...безплатно.

преди 4 часа, kipen написа:

В случая с този Никол, при схемата за "центровете" се получава съвпад с установеното и при невробиологичните изследвания, но при него липсва уточняване за местоположението в мозъка и връзките с ендокринната система

Само за протокола, в случая системата с "центровете" не е на Никол или Успенски, а идва от Георгий Иванович) А пък той на въпроса "къде се намират центровете" казвал да не се занимават да ги търсят къде са. Може да са локализирани на конкретно място, може да са разпръснати по цялото тяло, що се касае само до "планетното" тяло. Това е просто схематично обяснение вътре в самата система, както казах преди, и за нейните нужди и цели. Не ги търси в съвременната наука и секрециите, макар да имат връзка с всичко това. Все пак всеки, решил някога да "работи" чрез нея, не е бил неврофизиолог, нито специалист в други по-особени науки. 

преди 4 часа, kipen написа:

Като фенотипна проява на "движението" ни в 4-мерната структура на Континуума(време-пространството). Т.е. информационна връзка между нас си в различни точки от време-пространството.

Мхм, и аз стигнах до такива някакви изводи, но само умозрителни. А защо фенотипна, не разбрах защо намесваш генетиката. Така доста ограничаваш феномена, но както и да е. 

А... дали има такъв континуум и какво представлява.. се зачудих онзи ден, щото телефона ми натресе една новина (от света на тия, дето всичко знаят и в който научно-техническият прогрес е необратим), китайците вече можели да го нарушават. Пространствено-времевия континуум де. Били изобретили някакъв лазер (лазар, както казва народа), който "можел" да го наруши и да прави антиматерия на всичкото отгоре, ма как не разбрах. Проблемът е, че според новинарите устройството започва да се строи през 2023. И понеже не е ясно направили ли са го вече или не, коментаторите под статията се разправят, че явно са го нарушили, щом ефекта вече е тук, а машинарията още я няма  Ефект под вид на субсидии явно има, пък ние се занимаваме с разни езотерични психологически школи и "тригери". 

преди 4 часа, kipen написа:

Малко се отнесох, сори!

И аз, и аз. Всеки по своему. "Ванка файтонджията" - това е от една друга тема. 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

"Случванията" на сънища са една хитра мозъчна игра.

Е, най-малко теб бих те убеждавала, нямах намерение и никой друг, просто Кипен подаде. 

преди 6 часа, Shiniasu написа:

а връзката между астрала/света на желанията/кама дхату и водата е известна)

Не не е известна, а някои имат предположения, които не са доказани. = Иначе, Света изведнъж би станал по-добър от вчера за всички ни.  

Елементарно е: Един желае едно, а друг друго, но се получава не това което единият или другият желаят, а обективното. То, не е във връзка с желанието на единия или другия, нито, че "астралът' повелявал. 

Все пак, ми понрави едно мнение, че будистът замълчава по отношение на метафизиката, а тук, в психологията си трябват и доказателства. (Поне някакви, за да са известни.) 

 

преди 2 часа, witness написа:

Е, най-малко теб бих те убеждавала

точно за "убеждаването" става въпрос.

Само защото ти вече си "убедена" - лесен отговор на сложни процеси по личната нагласация в личния филм. Иначе няма да има привлекателността да потъваш сред него.

Това е обикновен механизъм за всеки религиозен филмар. Тия дето се изживяват че са Наполеон също са крайно убедени че са (докато се вживяват). Цяла вселена от вживявания и преживявания е направена - точно за потопените сред тях. И някак си - 'всички са толкова убедени" защото преживявали нещо си. А накрая - и с интелектуални перденца, че именно така личните филми придобиват повече устойчивост  да са "убедителни".

Отново визирам примерния форумен махдямик - съвсем точен пример за авторефлексията и ролята й да вкарва в капана "щом преживявам нещо... значи че е истина и аз съм... (Х ) "

на 8.07.2021 г. в 15:58, witness написа:

А защо фенотипна, не разбрах защо намесваш генетиката.

Заради принципа на проекциите ...или реципрочността...или съответствието...или отраженията....или както и да е.

 

на 8.07.2021 г. в 15:58, witness написа:

Така доста ограничаваш феномена

Феноменът е частен случай на проява. За да се прояви нещо, значи вече е "ограничено"..

....аз все още не вярвам, че съм Наполеон (макар, че понякога си намирам сходство с онзи от с. Гинци и киселото мляко, ама с мадхямика вече не). 

преди 22 часа, _ramus_ написа:

Цяла вселена от вживявания и преживявания е направена - точно за потопените сред тях.

"Са си направили" или  "е направена"?!?

преди 1 час, kipen написа:

"Са си направили" или  "е направена"?!?

и двете - са си направили - тия дето "вселената им е предоставила" възможността.

Имам предвид - че всички етапи се развиват защото са обезпечени с възможност за реализация. нещо като "децата идват в детската градина" защото някой вече я е направил, изградил, организирал... Те вече си правят допълнително нагаждация - за между тях си... Нещо такова!

В това няма нищо мистично ( като стоп-палка на мистичните ти залитания) - просто никои деца не могат сами да си построят детска градина - тя се прави от "вече порасналите, с опит, със знания, с наслагване"...

преди 5 часа, kipen написа:

ама с мадхямика вече не

няма и как - него "вече го няма", щото е безметежен ( по будистки), а и бил обусловен да е с такива делюзии.  

Религиозните раздели цепят от изтрещел народ, ей!. Нещо в Калдата силно ги привлича, или пък просто народната извадка е такава.

на 8.07.2021 г. в 18:40, _ramus_ написа:

Това е обикновен механизъм за всеки религиозен филмар.

I fought for something final / Not the right to disagree 

Няма друг начин да се справиш с емоционалните си тригери, всичко друго е капан за наивници. Тчк - както се казва

 

преди 1 час, witness написа:

както се казва

както "кой" го казва така? Пък нито е точка, нито е въпросително или възклицателно

Освен поредния опит за окопаване и бягство, чрез някакви думички, на някого си - друго не се вижда. Ама нищо друго няма.

Изглежда ти, обаче, "виждаш" друго - с чии очи? Позна ли ги - очите на страха? Всички ги познаваме, ... и няма как да се сбъркат. Заради това едни ги възпяват, други стават роби  в царството на страха, трети им идва куража да се изправят и да "минат оттатък".

Та... позна ли ги очите на страха? Или с "ТЧК" или неглеже ще избягаш... отново?

преди 1 час, witness написа:

Няма друг начин да се справиш с емоционалните си тригери, всичко друго е капан за наивници.

ти нямаш друг начин.

Това го ражда страхът, на който ти се явяваш говорителка, изразителка... и робиня. За хората в 'другия свят" има много начини. Опита да наречеш тия хора "наивници" буди само усмивка, но всеки в другия свят много добре познава че това е заради оправданието и обяснението на Роба на страха, на Безсилния, на Малкия, Слабия и Нищожния. Дето живее в света на неговия господар, великан и всесилен дракон...

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

'другия свят"

Ако имаш в предвид реалността ... доообле ....  Но иначе звучиш като партиен секретар, който е недоволен от своите членове.  Само, че някои нямат членове, а са Суверенитет. В тоя случай твоя свят издиша и бива това което някой със статукво по-висше от теб ти нареди.  

Самозаблудата ти, че се справяш със своите емоционални тригери отдавна бе разбита ...  

Някой твърде, че го няма, а ти твърдиш, че друг го няма, защото си го игнорирал. Еднакво поведение на хора които лъжат, а дали себе си или другите. или едновременно е без значение ...  

преди 14 часа, witness написа:

Няма друг начин да се справиш с емоционалните си тригери, всичко друго е капан за наивници.

И аз не съм съгласен с това твърдение! 

Все пак всеки вярва в каквото вярва. Дори и в "Борбата" се вярва "безрезервно" от някой хора, сякаш "друго няма". То и "справянето" понякога се интерпретира единствено като "преборване"...и често се стига до донкихотските битки с вятърни мелници....борбата с несъществуващото в действителност...

Виж, обаче фобията от присъствие на нещо невидимо, скрито, се дължи на "връзката" с определени страхове, които са изпитвани в най-ранна детска възраст. Аз за това съм забранил на бабите и дядото да разправят истории за "дедо торбалан" и "баба яга" на децата ми. Вече не ми е трудно да ги успокоявам след кошмари, вероятно щото не са били наплашвани с "истории за караконджули", и предпочитам да не им се свежда до съзнанието сега некой "чудовищен образ", който да "оживяват" самите те.

В основата й е детският "страх от тъмното" и има доста последващи този страх форми, които може да приеме самата фобия в различните възрастови етапи. Може дори да се изрази като страх от това, че "китайците са открили технология, която произвежда антиматерия"( при положение, че условието да има материя от "нищото" на вакуума е точно антиматерията, т.е. никой не я "произвежда".... ..."великан, дракон" а всъщност "вятърна мелница").

Вече творческата ни реакция при "сблъсъка" ни с този останал от детството "страх от тъмното(неизвестното)" може де бъде различна. Едни да ги избива на депресия, други да се ентусиазират, трети да са в ступор. Ленърд Коен, на мен лично ми е доста "депресантски", но пък това е творческата и артистична му форма на сублимиране на "енергията" на страховете му.

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Всички ги познаваме, ... и няма как да се сбъркат. Заради това едни ги възпяват,

Е не мога да пропусна едно мое любимо за гледане "възпяване на страха от тъмното", заради публиката на концерта, песента, а и точното и кратко описание: "I have a constant fear that something's always near" и "I have a fobia someone's always there"

 

на 9.07.2021 г. в 22:04, _ramus_ написа:

Религиозните раздели цепят от изтрещел народ, ей!. Нещо в Калдата силно ги привлича, или пък просто народната извадка е такава.

по мои наблюдения има доста "изтрещяваш народ" и не само в дигиталната среда, а и съзирам и действителни причини за това, но пък "Калдата" нещо се идеализира ми се струва...не бъди скромен - твоят танц с мадхямика ги привлича , а па "тариката-проповедник" драпа да се възползва от интереса 

преди 20 часа, _ramus_ написа:

трети им идва куража да се изправят и да "минат оттатък".

Къде "оттатък", какво има там според теб? 

Основната ти заблуда е, че някой - в смисъл като персона - може да мине оттатък. "Минаването оттатък" е още един сън, че си минал някъде оттатък. Ти не можеш да минеш оттатък, даже да се промениш, ти можеш само да умреш. 

преди 7 часа, kipen написа:

Дори и в "Борбата" се вярва "безрезервно" от някой хора, сякаш "друго няма"

Хайде пак неизбежно стигаме до въпроса "какво искал да каже поета". Защо използвал тази, онази дума, а не друга. А думата е сързана с друга дума, което е пропуснато да се забележи. В случая важна за смисъла в този израз не е "борих се", което загатва за личния му подход, а "нещо окончателно". "Борих се за нещо окончателно, не за правото да не се съгласявам". И пушката е метафора и не означава буквално самоубийство, а "залагането на потопа срещу ковчега" е по-скоро автобиографичо и т.н. Аз пък не мога да не забележа как се "борите за правото да не се съгласявате". И как едната поза на несъгласие (със света, емоционалните тригери, страховете и пр.) се привижда като "минаване отвъд". 

 

преди 7 часа, kipen написа:

Може дори да се изрази като страх от това, че "китайците са открили технология, която произвежда антиматерия"

Боже, пропуснала съм да разбера, че се страхувам и от китайци и антиматерия  На какви забележителни психоаналитици попаднах. 

преди 21 часа, _ramus_ написа:

 Роба на страха, на Безсилния, на Малкия, Слабия и Нищожния.

Безстрашния Господар, Силния, Големия, Великия - всичко ще си кажеш, не че не си го изписал отдавна де.

преди 9 часа, kipen написа:

И аз не съм съгласен с това твърдение! 

Това не е твърдение, а лично утвърждение. Този тип изразявания не са направени за съгласяване, те нямат познавателен характер. 

Такива изрази имат силен личен статут в ролята на изваждането на основни положения, на които се основава личната конструкция. Повторението на тия, ги затвърждава и по този начин спомага за укрепване на защитните валове, спасяващи от дисонанси, нови рани или нови ужаси...

Какво да каже друго - че не се е справила, че има начини, но не смее, че я е страх цял живот... Това не може да го каже тя. Ако можеше - щеше да са други "изреченията"...

Колежката всъщност е много свестен човек и творческа натура, много интелигентна и начетена. Ползва всяко едно от тия, за да докара вътрешния си баланс в някакви граници... за да поддържа стазиса. Всички хора това правим, но поне тя има качества и не е потънала в своите тъмни страни, в посоката на личностния разпад - поне досега. Все още държи светлата нишка в себе си, чрез вярванията, чрез това което е избрала да преживява. Ето това е достойно за уважение, защото има множество хора които просто се счупват от вътрешния си напор, хора които са повече първосигнални, примитивни... хора, дето са на други "предишни" етапи.

Не е толкова до персоналното, нито е че се заяждам с нея, или пък че много искам да е ранена, унижена като е извадена на показ. Не е това въпроса, а е, че това ще послужи за пример на други... които биха потърсили друг начин, освен бягството цял живот.

Бягството в джунглата решава оцеляването, но в психичен смисъл - не решава нищо. Само го отлага. Бягането цял живот, се превръща от повторенията и фобизирането му, в постоянен спорт. И това резултира като "безкрайно отлагане". Нали знаеш че в живота всички отлагаме ... особено неприятните за всеки неща, пък много добре усещаме че трябва да ги свършим.

Много добре знаеш че не е само тя така - отнася се до всеки един, вкл теб и мен. Просто е подходящият пример за начините по които хората търсим спасението от личните си адски филми. Хем сами ги правим, хем после търсим изход от тях. Правим всичко... но само и само да не спира филма и сънуването му. Един филм се заменя с друг, търсят се изменение на посоките на сънищата - това са възможностите на такъв етап и няма вина никой че се намира сред него.

Щом е бягство - това е . Оцелявали сме видово така, оцеляват и други видове - досега, пак така. Всички минаваме през всеки етап.

Ако обърнеш внимание и в религиозната тема за "истиниския Аз" - точно това правят повечето. Опитват се да поддържат вътрешния си психостазис с намерени вярвания - всеки който каквото е привидял да го ползва за "поддържане". Религията по принцип това й е основната роля - да подаде начина, територията... за такова сънуване. В опит да не се 'самодочупят' и да рухнат окончателно.

Всички носим тия неща в себе си, защото изминаването по етапите остава "следи" и записите от тях са "завинаги". Защото от тях се гради опит - поне тези, които етапно влизат в подходящата възможност да изваждат от записите опитност, възможност за осмисляне, за обобщения... Тия, дето не могат да вадят от записите и изминатият път опит, им е невъзможно заради високото ниво на преживяване - в тия записи. И това е смисъла заради който пуснах тази тема.

Намерих съвсем елементарна популярна статия - пълна с грешки и некомпетентност, но пък е на езика на популиса. Основното в него е резонанса по емоции и чувства и самата статия съдържа именно този "тон" и динамика.  Насоките ме интересуват, защитаванията, отстояването... начините на личното утвърждение и неговата сила, прийомите за защита и нивото на твърдост, наричани "упоритост"...

преди 1 час, witness написа:

Къде "оттатък", какво има там според теб? 

ето това е въпрос - защото ти си свикнала за да минеш "оттатък" да си наясно, за да го повярваш... И евентуално... тогава.

Да отидеш в Париж... изначава да отидеш лично - не да гледаш снимки, не описания от личните въжделения, дори и на хора които никога не са ходили там. Няма нужда от нищо - просто тръгваш и отиваш там. Това "оттатък"... е просто отвъд твоят защитен вал, а светът е голям и е в очакване на своите пътешественици.

Това "ОТТАТЪК" не е твоето фантазно "оттатък". Не е моята вяра, нито тая на идеалните и светли авторитети. Няма нужда да го вярваш, нито да е написано в свещени слова и системи от идеологични описания.

Мини оттатък - това означава преди всичко - ИЗЛЕЗ ОТ ЧЕРУПКАТА си... Пътя до другия край на улицата, Париж или Магелановите облаци има едно общо нещо - започва с излизане от вратата вкъщи. И няма да "има" според рамус, филанкишиев, тоя или  оня... а ще разбереш сама от първо лице. И няма нужда от вярвания, нито от проекции или учения за самозаблуди и преживяванието им.

Обаче... ти е нужно оправдание - нужно е да го интелектуализираш, да го пресметнеш, да го опишеш - ама някак си предварително... А работата е просто в един кураж, докато всичко останало е просто част от черупката.

преди 1 час, witness написа:

Безстрашния Господар, Силния, Големия, Великия - всичко ще си кажеш, не че не си го изписал отдавна де.

Що да не го допишеш, нали? Давай свободно - всички форми на защита са позволени и нямат ограничение. Играла си всякакви варианти, наричала си ме какво ли не, привиждаш ме и сега като един или друг, дописваш ми нужните щтрихи - да паснат на нагласената картина...

Нищо от това няма да те помръдне. Няма да промениш нищо и всяка защита всъщност цели именно това - да остане "досегашното", дето е извоювано с мъка и се поддържа с много зор и ресурси. Защото - поне това го има, докато шубето ражда демоните на "разрушението и на това". Все пак е защитен механизъм, нищо че врагът и хищникът отдавна го няма, минало и заминало... но преживяванията са отново и отново...

преди 1 час, witness написа:

Аз пък не мога да не забележа как се "борите за правото да не се съгласявате".

И как едната поза на несъгласие (със света, емоционалните тригери, страховете и пр.) се привижда като "минаване отвъд". 

ето - новата витка на защитаване.

намерила си готови думички... и нещо емоционално и чувствено, в тях - ти изрезонира. И го плесваш - с ясното усещане за генерално изразяване, че е завършено, че казва много работи... Всъщност това са нечии думи, които изразяващия се с тях казва нещо свое си. Ти го фантазираш през себе си и намираш нещо "подходящо в него".

Сега - по думичките на някой си:

Съгласието със света, всъщност изключва БОРБАТА. Борбата е само когато "не се съгласяваш" и се емваш да отстояваш своето си.

Съгласието със света - е да приемеш с достойнство изминатото и да не спираш, а не да си го разиграваш фантазно - щото е по-безопасно.

Съгласието със света - е да преодоляваш страховете си, защото това е най-силния механизъм за психично стопиране на развитието. Започваме всеки живот със страх, преодоляването на страшните неща бележи живота на всяко дете още от детските ни години. Да, някои страхове са по-силни от други, но дори и когато си правила секс за първи път - си се страхувала от хиляди неща... Да се научиш да ходиш, да караш колело, да станеш шофьор на кола - за всички тия противостои страхуването . Хората се учим на нови умения, развиваме и разширяваме деятелност когато преодоляваме страхове - които диктуват точно обратното.

Всичко, онова, от което се страхуваш - стои неопознато. Ти компенсираш това като четеш и преживяваш следите на други хора, дето са преодолели страховете си. Но да четеш как хората карат кола и как отиват с нея в знайни и незнайни места по света - не е като да пътуваш ти самата. Ама имало рискове, имало хиляди опасности - Е, И? Живота върви с риска да го изгубиш. Който има проблем с рисковете - въобще да не се ражда. Обаче вече сме се родили... а някои страхове... сякаш са края на вселената и някак си сякаш е по-добре да направим златна черупка, вместо да е клетка от която все пак е нужно да се откопчим.

Съгласяването не е борба. не ражда противостояние. Привиждането и резонанса на някого, по нечии думи - не е съгласяване. Това е фантазиране и привиждане на нещо свое, през чужди думички. Този човек няма как да ти обясни какво точно е искал да каже, а само да посее елемент на "друга гледна точка". Това е художествен похват - не да се съгласиш с него, а да провокира мислене през различен ракурс от твоя.

преди 10 часа, kipen написа:

не бъди скромен - твоят танц с мадхямика ги привлича

( да налея малко от нужния извор за повечето - дето рамус се мисли за бог и всъдержител   )

Не съм скромен. Аз съм измислил скромността. Измислих да краси хората, докато аз крася самата скромност.

Аз исмислих и Чък Норис и джедаите. Нещо повече - докато редовия религиозен джедай си пожелава 'нека силата да е с мен'., истинският просветен джедайски учител казва следната мантра - "нека рамус бъде със силата" ( сълзи ми текат от смях, докато пиша тия глупости... )

Не че имам самочувствие, мнеееее!!!! но колегата мадхямик не може да го играе това танго. Настъпва си сам краката, бърка крачки и движения. Той знае "други танци", по-народни, нещо като "право хоро" и така си кара. Това хоро го играе и с християнство, и с будизъм, че и други залитания е имал... но "правото хоро" не мръдва с нищо. С "москвич 400" е предварително обречено че няма да стигнеш от Манила до Ню-Йорк, през северният полюс, но нищо не пречи да фантазираш колко е велико да си там. (образно казано).

С фантазии може да се пътува, но само чрез фантазиране. А пък фантазии се хранят с остатъците от други фантазии. Понякога до Фантазьорите достигат парченца от такива дето са преодолели шубето и мизерията и са пътували сами и лично. По-лесно е такива да ги обожествят или идеализират - най-малкото защото иначе ще възникне дисонанс със самите Фантазьори.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Ако обърнеш внимание и в религиозната тема за "истиниския Аз" - точно това правят повечето. Опитват се да поддържат вътрешния си психостазис с намерени вярвания - всеки който каквото е привидял да го ползва за "поддържане". Религията по принцип това й е основната роля - да подаде начина, територията... за такова сънуване. В опит да не се 'самодочупят' и да рухнат окончателно.

А ти дотолкова си вманиачен в ровичкането из вътрешния психостазис на пишещите, че нищо друго не си в състояние да видиш. Кипен и той е тръгнал по този път.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Да отидеш в Париж... изначава да отидеш лично - не да гледаш снимки, не описания от личните въжделения, дори и на хора които никога не са ходили там. Няма нужда от нищо - просто тръгваш и отиваш там. Това "оттатък"... е просто отвъд твоят защитен вал, а светът е голям и е в очакване на своите пътешественици.

Това "ОТТАТЪК" не е твоето фантазно "оттатък". Не е моята вяра, нито тая на идеалните и светли авторитети. Няма нужда да го вярваш, нито да е написано в свещени слова и системи от идеологични описания.

Това твоето "оттатък" обаче си е в рамките точно на личните ти въжделения. Описваш единствено своята си представа за "оттатък". Лишена от всичко, което няма място в твоя свят. Там "оттатък" разбира се, че няма вяра - твоя свят няма вяра, няма и фантазии. Ти си ги "преодолял", "надраснал" и те вече за теб са ненужни... Това е новата заблуда, която си изградил, около така наречената надрасната стара. Там това, което не приемаш няма място - то е в границите на старата, преодоляна заблуда. Там е "надраснатото" детство. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

то е в границите на старата, преодоляна заблуда.

Мислиш ли че самозаблуден човек е толкова претенциозен да настоява че знае друго, освен заблудите? ( да, за теб става въпрос? )

Играеш си във втора тема по думите ми да ги обръщаш към самия мен... Но ти - не си го направил - да обърнеш тия думи към теб си, за да разбереш и интерпретираш адекватно какво означава "да съм направил нещо".

Упражняваш се да имитираш личния ми подход, който сам разкрих в предишни мои думи - ок. Но мислиш ли че само с имитация е достатъчно? Всъщност - не го мислиш, а го вярваш. Всеки последовател трябва да го вярва, защото чрез имитацията и подражанието си докарвате нужните преживявания. И те са основната крайна цел. Както ти вече посочи сам: "друго няма" (- за тия, дето 'друго няма'. )

преди 1 час, Shiniasu написа:

Кипен и той е тръгнал по този път.

за твоя път - нещо да кажеш?

Нали се досещаш че когато човек бяга е лесно да се занимае с "другите", но той се изключва от иначе 'ясния си взор'.

Нужна ти е още доста практика, но не верска и последователска. Аматьорът е такъв, когато без да е изминал пътя до 'специалиста' през познанието, се цепи колко ги разбира работите...