преди 3 часа, _ramus_ написа:

Нали се досещаш че когато човек бяга е лесно да се занимае с "другите", но той се изключва от иначе 'ясния си взор'.

Та кой казваш, се занимава с другите? Странно наблюдение. 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Колежката всъщност е много свестен човек и творческа натура, много интелигентна и начетена.

И аз съм го установил, и ми е донесло удоволствие да комуникирам, дори смятам, че също би било огромно удоволствие да седнем на по ракийка и мохабет с баща й, щото определено е бил широкоскроен човек, който определено е имал някаква силно развита способност да устоява на "тласъците на тълпата".

Ала, както отбеляза и в друга тема - повярването в някаква фикс-идея е присъщо и за доста интелигентни хора и няма връзка с "ай кю"-то. Виж последното влияе на резултата на "повярваното", достигнатия вид преживяване, "сложността на филмът", който си докарва човек, за да замести първичното, нерафирано изживяване на себето. Един вид "филмът с главен герой - вживяващия се като такъв" ...съсвсем лесно се подразбира самопораждащата се основа - "Вярвам, че това, в което вярвам е истина, щото всичко, което му противоречи е нечии опити да бъда подведен, че повярваното ми не е истина"...и така вече "цикъла" и "черупката" стават "неразрешими/непробиваеми"...и те ти първият, "най-здрав" слой около "ядрото".

В "защитата", "борбата", "отстояването" всъщност се утвърждава този слой и така самото "прорастване" се самосъботира, а пък клонящият към "невъзможен преход" бива калкулиран много добре в несъзнаваното, но пък за оправдаване на безсмисления инат, който не се съзнава, с умът си изграждаме "симулакрум", в който действията ни имат достатъчно основание, самооправдаваме се, или по-лесното - обвиняваме "другите" или "условията"( те за този "елемент" на "наши-ваши" в съзнанието, се "закачат" религиозните системи като "писан оперативен код", и се внедряват "дълбоко" чак до убежденията и целеполагането). Ставаме самовъзпроизвеждащо се и самоутвърждаващо се копие на "развиващото се нас" към даден момент, в който сме се "отклонили" от оптималния, спрямо действителните условия, път на растеж и развитие. Така започваме да преживяваме и възпроизвеждаме във всеки настоящ момент "спомена за себе си", когато сме се развивали, и започваме да вярваме, че сме постигнали "еманацията", а всъщност няма "движение нагоре"(Ян-а), а само зацикляне по "хоризонталата"(Ин-а, повторение на заученото, то за тва повторението е "майка", ). Те този "капан за наивници", "регресът до стари нива", е доста труден("болезнен") за установяване и различаване...твърдя го от личен опит.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Един филм се заменя с друг, търсят се изменение на посоките на сънищата - това са възможностите на такъв етап и няма вина никой че се намира сред него.

Да, "филмът на настоящето аз" се "заменя" със "спомена за развиващото се аз", за да се поддържа представата за "прогрес", а не "застой".

Но чак пък "Вина"?!? - според мен - "Предизвикателство"...по-ми се нрави интерпретацията на Живота като "Игра" ... за това подбирам думите в тази насока...щото "смехът" е признак на изживяването на живота като "комедия"....а не "драма" или "трагедия"...това си е напълно в нашите опреративни права - как да интерпретираме. Но пък, ако си "провидял" "Вината" на друго място и за това я "именуваш" в повествованието ти, така има по-различен смисъл, доста целесъобразен като изказване на контрапозиция, която "се скрива от очите". В този аспект те подкрепям напълно, щото и аз като съм "циклил навътре", осъзнаването на собствената ми интерпретация на "Вината" ми беше трудно, никой не ми е "посочвал името" на "проблема", та да го разгледам.

 

преди 6 часа, witness написа:

Хайде пак неизбежно стигаме до въпроса "какво искал да каже поета".

Неизбежно, прогнозируемо достигна(ти самата) до въпрос, който те вълнува и е част от мисловно-чувствената област, в която са ориентирани "търсенията ти". Аз просто си споделих мнението за настроението, което ми носи клипчето с песента, както и творчеството на Леонард Коен, без да съм търсил дискусия, еле па безсмислен спор, на основа естетически вкусове.

Също така изразих мнението си за неправилното използване на "произвеждане на антиматерия" (което ако е било използвано така и в статията за "новината", язък и за медията с таквиз журналета...), което го "свързах" като аргумент в подкрепа на тезата ми за премането на различни форми на детинския "страх от тъмното". Като принципно положение, а не като охарактеризиращо те! Ти какво правиш, как се развиваш, си е твоя работа и споделянето на моята лична оценка за "правилност"(не че няма автоматично генерирана такава), не само че няма да го направя, а и би било неетично, при положение, че ти се въздържаш, за сметка на други съфорумници дето "чертаят пътищата" на другите!

Тука, все още смятам, че опитваме да коментираме принципни положения, без да изпадаме в "личното", независимо от поредното включване на Шиниацу, дето с тоя изразен стремеж за Свръхконтрол, сам си търси "битките", конфликтите в междуличностните взаимоотношения.

Шинияцу, как са останали още "вятърни мелници" по полето не знам....изпотроши ги от бой, бре човеко, толко се стараеш в поривите си от тоя "Войн на светлината"...

Разбирам, че и "рицар" си искал да станеш като малък, ама женския похват "да предпазваш", често води до "слаба имунна система", пък и доста се различава от мъжкия похват на "изправяне пред страха"( инициации, посвещения в огъня и т.н.). Но пък може и да си нАУМИш да спориш по въпроса, а пък аз да не се усетя и да влезна в пореден филм с предизвестен край...спести ми го.... в твоите цитати, написани на английски,  използват за някакво "териториално разделение" думата "kingdom"...аз не воювам за територии, щото всичко е прозрачно...пък който може "да извлича" от чуждите гледни точки "пичели", който не може "ни пичели".

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Там "оттатък" разбира се, че няма вяра - твоя свят няма вяра, няма и фантазии. Ти си ги "преодолял", "надраснал" и те вече за теб са ненужни...

"Там оттатък" нещо се обърка какво "има" и какво "няма"! Що реши, че "оттатък", след като не се обръща внимание на нещо и то изчезва?!? Да не те полази "анадолеца" с неговото вживяване в "Котката на Шрьодингер"? Там, "оттатък" всичко досегашно си го има. Субективното отношение е различното! 

 

Те таман това "субективно отношение", на база което всеки допринася според културата и познанието му за развитието и моментната форма на темите - дали се опошляват от лични нападки, или се защитават принципни положения. В опошлената тема "за истинкото аз" не можаха да разберат, че става въпрос за темата и побараха с лични нападки, изказалия критика...и тука ли искаш да стане така?!?!? 

В случая със "задълбаването" се включват толкова много "защити"(защитни механизми), че некой да се вживява като "защитника на слабите", "громящ подхода" е не само пошло като поза, ами и съдържа доказателство за личното съпоставяне със "слабите", НАД който се самопоставя "вживяващия се" като "рицар".

Така не помагаш на тези, които имат осъзнато желание за растеж(самопознание), а на "самосъжаляващите се"!  Колкото и да ти го диктува "циганката дето хвали", тя няма да те "прекара оттатък"! 

п.п. Гледай "Облакът Атлас". Братя(опа, сестри) Уашовски много изразително са представили героя, дето "шепти на ушенце", ама го няма в действителност.

преди 3 часа, kipen написа:

Тука, все още смятам, че опитваме да коментираме принципни положения, без да изпадаме в "личното", независимо от поредното включване на Шиниацу, дето с тоя изразен стремеж за Свръхконтрол, сам си търси "битките", конфликтите в междуличностните взаимоотношения.

Ами ти постоянно навлизаш в личното. Включително и с горното. Какви принципни положения когато ги опримиряваш с конкретни участници във форума? А стремежът за свръхконтрол е една от многото характеристики, които ти се привиждат в участниците. Привиждат ти се, защото си твърде подвластен на първото впечатление и правиш прибързани изводи на тази основа. Просто виждайки някакво припокриване с нещо познато, набързо решаваш, че случаят е точно и изцяло такъв. Често срещана грешка в редица случаи от живота всъщност. 

преди 4 часа, kipen написа:

други съфорумници дето "чертаят пътищата" на другите!

Аха. Уж в кавички, ама... Но пък склонността ви (твията и на рамус) да анализорате всеки, постоянно, с или без нужда, е очевидна за всички. Аз твърдя, че е зависимост и това не е чертаене на път. 

преди 4 часа, kipen написа:

Разбирам, че и "рицар" си искал да станеш като малък,

Що просто не се спреш да ръсиш глупости? Ами не можеш, но пък нали трябва да се изживееш като анализатир и почваш да търсиш всевъзможни обяснения. 

преди 4 часа, kipen написа:

Те таман това "субективно отношение", на база което всеки допринася според културата и познанието му за развитието и моментната форма на темите - дали се опошляват от лични нападки, или се защитават принципни положения.

Т. е. когато ти или рамус постоянно анализиратв участниците, се защитават принципни полижения, но когато някой си позволи да анализира вас - това са лични нападки. 

преди 5 часа, kipen написа:

седнем на по ракийка и мохабет с баща й, защото.....

Тука бъркаш генерално...

Не е коректно да се впускам в подробности, още повече че само ги подозирам. Но ако поне малко излезеш от идеалистичния си капан, щеше да схванеш че нейният проблем с кучетата е само вторичното, съпътстващото явление. Другаде е основния генератор на фобиите и не е нужно да си специалист с 30 годишна практика в клиничната психология.

Ако това го вземеш предвид, ще разбереш че нейното придържане към религиозността и добрата й душа не са свързани толкова с "баща й", макар че същия да има ролево и идеално значение...

преди 7 часа, kipen написа:

Неизбежно, прогнозируемо достигна(ти самата) до въпрос, който те вълнува и е част от мисловно-чувствената област, в която са ориентирани "търсенията ти". Аз просто си споделих мнението за настроението, което ми носи клипчето с песента, както и творчеството на Леонард Коен, без да съм търсил дискусия, еле па безсмислен спор, на основа естетически вкусове.

Стана защото всъщност до предната вечер нищо не знаех за него освен името и случайно попаднах на клипа в ютуб. Открих още един поет, не прецених дали изглеждаше натрапчиво. Не че съм му фен, просто прочетох един класен текст, който мисля, че разбрах и според мен подходящ за темата.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Другаде е основния генератор на фобиите и не е нужно да си специалист с 30 годишна практика в клиничната психология.

Като вмъкнах фобиите тук си знаех каква каша става, понеже те са нещо различно от страховете. Пак е страх, но има нещо друго, някаква ядка, която е трудно да се отстрани. При тях бихейвиоризма е по-ефективен от каквито и да е психоанализи, по-точно психоанализите нищо не помагат, защото тя се закрепва като условен рефлекс, тя е условен рефлекс. 

Такива бяха моите изводи (по силите ми) и не че нещо особено мога да направя за премахването на самата "ядка" засега (защо я няричам така не знам, не намирам по-подходящ образ), но мога да споделя какво може да се направи по отношение на мъхнатите полипи, с които се обвива с течение на времето. На принципа на снежната топка става все по-голяма и по-голяма, приема към ядрото все повече външни обстоятелства и образи, а за отстраняването им може да се направи доста, ако разбереш какво ги прилепва и при какви условия. Главното условие е самата натура - от такива страхове страдат предимно малките деца и жени, също и "творческите натури" така наречени - същества, прекарващи цялото или по-голямата част от времето си в състояние на полудрямка, характеризираща се с "алфа" вълните на мозъка. Те лесно се стряскат. Порових тогава също за информация за практики на народните лечители навсякъде по света при такива случаи и търсех общите неща, оказа се, че има - напричер, че т. нар. "уплах" се премахва до четиридесетия ден, а след това е почти невъзможно да се отстрани. Попитах се защо - ами за 40 дни приблизително се установява условен рефлекс, затова например новобранците ги вкарват в 40 дневен свиреп режим още в самото начало, за да свикнат. 

Но аз се отклоних - исках да кажа какво може да се направи много по-късно след самата поява на фобията. Може да се престане с това което я подхранва (може би буквално) и "прилепва" и други страхове - такъв човек трябва незабавно да престане с негативното въображение, с "образите", които сякаш го привличат и постепенно го обсебват. А за да престане, трябва да осъзнае, че го прави и обикновено не е толкова трудно при известно постоянство, даже за посочените пет-шест седмици има ефект, и после винаги когато се усети да се контролира.

Работата по отстраняването на фантазиите всъщност се отнася и до тук обсъжданите "тригери" предполагам, защото механизмът е еднакъв и при приятните преживявания, или неприятно чувство към човек и т.н. Но има голямо значение, разбира се, и обмислянето на самото отношение.

Темата наистина е широка, но не сте прави, че интелектуализирам или какво беше там... Наблягам в случая на личния опит. 

преди 44 минути, witness написа:

 и "прилепва" и други страхове

Само да обърна внимание че "СТРАХ" не е коректно да се използва в множествено число.

Обекти, през които се провокира СТРАХуване - може да са всякакви, според много условия, но никой от тях не резултира в "различни страхове'.

Фобията не е просто страхуване, то е резултат от комплексни фактори, а основното ядро в тях е явлението ПРЕЖИВЯВАНЕ. Човек се страхува (просто) от опасности, които се развиват в самия момент, в риълтайм. Докато фобията се основава на ПРЕЖИВЯВАНЕ на паметови отпечатъци на силно страхуване, мощен стрес от страдание, опасност за живота, тежки загуби и психични травми.

Личният опит - на което "наблягаш в случая" отново е прекаран през видяно, чуто, привидяно и проектирано, аналогизирано... но не и внимателно анализирано, експериментирано и детайлно проучено.

В този смисъл - личният опит... е според твоят опит, но доколко е "опитност" и доколко е ПОЗНАНИЕ?

не е работата да мерим опитностите си, но моят опит е от експерименти с мен си, от изследване и изправяне твърдо и "насреща". В началото поех направо като "на война", защото не можех повече с тия "филми". Имах фобии от вода, от високо, от тъмното - още от дете. Стигах до крайности да не се прибирам вечер вкъщи, защото ще трябва да мина през тъмни или неосветени коридори, стълбища... И това е най-малкото... Ужасявах се само като си представях какво ме чака... Това ми беше първият пробив, защото с него целево започнах...

С водата беше същото - родителите ми насадиха страх от водата, която после (някъде в 5 клас) премина във фобия, дори от докосването й до мен... Преодолях го чак 11 клас и открих свободата да плуваш без да се задушавам от страхуването и изливането на адреналина как потъвам и се удавям... С плуването е и най-дълго, (учих се да плувам технично сам, гледах, разпитвах, после - пробвах) - чак преди около 7 години преодолях първия си километър в открит водоем (язовир Доспат, по късата страна, по пътя преди Сърница).

С височината вече доста беше отработено и си имах вече нещо като "технология" и имах вече увереността че може да се преодолее. Малко преди да приключа с казармата се показа чудесна възможност, която сякаш беще като поръчана - транслаторна военна станция до Витиня... Висока, при това на върха и с пропаст от едната си страна. Там имах и време, имах условия... и не ги пропилях. Ужасявах се като се изправях на ръба и треперих там, с часове, почивка, пак, после пак почивка... докато се изтощя... И така...

За мен - това е "личен опит". Не се наложи нищо да чета, нито да слушам тоя или оня, нямаше съвети или наставления - всяка стъпка я изведох сам - къде интуитивно, в началото - съвсем примитивно и повече "на инат", заради обещанието... После улягаше след всяка малка стъпка...

Никога не съм предполагал че още тогава всичко това ще даде началото на специална посока на целия ми живот... И това никога не се промени и посоката си остана. Всичко написано е израз на изминатото и пътя. Имаше и фантазии, вероятно ги има и сега, но ги чистя неумолимо и безпощадно. Научих се да съм изключително твърд към себе си. Когато се налагаше - дори краен. Падах много пъти, имаше преди всичко несполуки... защото нямаше нищо по което да се водя... и така го бях избрал да бъде.

Това не е хралба, няма какво да се хвали. Всяка стъпка е платена, за да е продължена. Всяка имаше цена - понякога прекалено скъпа ми изглеждаше предварително, друг път - сякаш 'безплатен подарък". едно изглежда "предварително', веднага става друго - след преодоляването.

някъде когато направих 30 и баща ми почина... вече имах нещо като "събрана и подредена концепция". Беше проверена за валидация вече и извън мен - там също имаше доста несполуки и фалове. Децата ми ме научиха на основното, около тях - и с други деца... После - с други хора... Но се оказа не както си го представях и много исках - не се оказа успешна като универсална концепция. Просто няма начин да е универсална и видях че никъде, никой не е създавал такава, защото няма как... Тогава чак си дадох сметка, че имам дефицит в познаването и разбирането в дълбочина на другите хора. Дойде и прозрението че и по отношение на "себе си' в много отношения съм грешал.... Всичко това е неизбежно, но това е път за развитие. Имам този път за гърба си, той съдържа и несполуки, но и опит за справянето им. Разбира се - при мен. Някъде общите ми обобщения сработиха и при други - но твърде далеч от "универсалността', за която мечтаех в края на ученическите години...

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Но пък склонността ви (твията и на рамус) да анализорате всеки, постоянно, с или без нужда, е очевидна за всички.

Не бих казал, че анализират. По-скоро експериментират. Някъде им минава експеримента, а на друго място не. След като си направят някаква си своя класация по отношение на потребителите започват да налагат съответната тяхна матрица над другите потребители. 

Анализирането на другите потребители има резон само ако се изследват така наречените "целеви групи", за да може даден продукт да се предлага на повече хора. 

Най-вероятно са рекламни агенти ...  

В действителност може да са недоволни рекламодатели. ...  

преди 13 часа, Shiniasu написа:

преди 17 часа, kipen написа:

Тука, все още смятам, че опитваме да коментираме принципни положения, без да изпадаме в "личното", независимо от поредното включване на Шиниацу, дето с тоя изразен стремеж за Свръхконтрол, сам си търси "битките", конфликтите в междуличностните взаимоотношения.

Ами ти постоянно навлизаш в личното. Включително и с горното. Какви принципни положения когато ги опримиряваш с конкретни участници във форума?

Виж как с едно определение сам "изведе разликата"! Аз използвах "изпадаме"(пропадаме), а ти "навлизаме"!!!! Аз навлизам в "личното" щото Личността не е Аз-а( нито "ядката"), но не ИЗПАДАМ в "личното", а посочвом модели, които е лесно да бъдат установени при натрупана опитност в човешките взаимоотношения.

преди 13 часа, Shiniasu написа:

Какви принципни положения когато ги опримиряваш с конкретни участници във форума?

Ми с кой да ги "опримерявам", бре?!? С "нещо", различно от човек ли?!? Малееее.... аре не се излагай, човек!

Те това "опримеряване с НЕчовеци" го ползвате вие вярващите в трансцендентното, ама това описание на трансцендентното, дето сте повярвали, че е напълно вярно като описание. Марионетки! Изобщо нямате представа, че игнорирате основното условие при наблюдението - ЛОКАЛНОСТТА....съответно изобщо не обръщате внимание на ОТНОСИТЕЛНОСТТА на собствените интерпретации! ...ама все го виждате единствено у "несъгласните" с вас  ....пък "осъждате справедливо" поведението на "критикуващите" ви с "аршини", възприети съобразно религиозните системи, в които вярвате, .

Ощипани госпожички! Аааама, тоя "лошия" си ПОЗВОЛЯВА да дава пример с мен, та това е "лична нападка"!   ....но това е най-дразнещото за всеки ултрарелигиозен - "огледалото", което представлява всеки, който си живее живота не според нормите на "вярващия"....щото така ултрарелигиозния вижда, това което "не вижда" у себе си. 

От това, което споделям като страничен поглед, ако искаш "пичели' ", ако искаш "ни пичели' "! Но недей поне на мен да се опитваш да ми налагаш твоето! Нема ти мине номера, дето не съзнаваш, че постоянно се стремиш да прилагаш.   ... като некво "тамагочи" си, бре...мине замине и отново - "ахааа, ти...." - "а това не е правилно"..."значи си мръсен" ... и хоп - нанайси комуникация, щото вече си дал и филма и си раздал и ролите!!! Ти прекрасния "Принц"("рицаря на бялата роза", еманацията на "Войнът на светлината") и "тъмните врагове, обладали другите", които са "несъгласни" с твоите присъди за тях. "Стягаш нежно в твоите окови", а пък подобно "по-хард" критикуваш у рамуса?!?!?!? ..и то без да познаваш методиката, по която действа...а той поне вече я описа...поне прочети как се е формирал като характер и личност!

И не, не ползвам екстравагантните дефиниции дето сте ползвали  с некъв тексим и У.ра и др. в темата за архетипите в този раздел "Психология и психотерапия", щото имам щастието/нещастието да не съм "циклил толкова" в астрологията, теософията и картите таро, та ми е "по-свежа" главата. Поне вникни в това, което ти е казал У.ра, че "Войн"+"Маг" е Скорпион....а аз съм Риби с асц. Скорпион...та те съветвам да се държиш по-смирено с мен, щото его-игричките са ми вече досадни и мога и да "жиля", "Станимире"!!! Земи допитай се до Орлин Баев поне!

Ти и Диоида, сте представителни за човешки поведенчески модел на хора, толкова промили си тимбите с религиозничане, че не могат да "видят" по-далече от там, докъдето "могат да видят" според "начина, по който са били обучени да гледат" към момента, но пък не спират да си "сипят" опитите да "вкарват у кошарата"(тесните им рамки) все едно, че "несъгласните" с тях са "овци". Всъщност точно това е несъзнаваното ви отнасяне към прявяващите поведение в разрез с вашето правилно  ...не правите разлика, че дълбокото отношение на други хора (което не можете да видите, щото не искате) към хората, чиито поход критикуват е като към човек, а отношението като към "овца" е към личността, която са формирали...и съответния поведенчески модел на "неосъзнати религиозни фундаменталисти".  

50 пъти ти "намеквам", че с ТРЯБВА и СЛЕДВА ДА при мен нема да потеглиш да си разиграваш неосъзнаваната си роля, щото съм го надраснал пустото чувство за власт и имам по-ясна представа и съм съзнателен често, когато ме обвзема, та мога и да го сдържам. Но не и когато безобразно ме провокират с посредствени оценки за действията ми. Неуважението към мен ме гневи...и не съм аз инициаторът на подобно отношение!!! 

Съответно имам некво "по-пълно" ниво на съзнаване за собствените ми действия, щото знам, че има неща които не "виждам". А не като теб - да не можеш да "излезнеш" извън това дето "ти шепне" програмираното ти вярване, че много знаеш, щото си едва ли не "еманация" на "идеалния модел", възприет от системата ти от вярвания, която "следваш". Разликата е не за друго, а защото моята "система" не е "статична" и я "ъпдейтвам"....наистина, а не "по документи" както си ти. Съответно ми е по-лесно от теб да се променям и да се развивам, па макар и в "грешна посока" спрямо твоите "аршини"....мое и да ме подмине груповия скок през "дечавара" ли беше, не знам кво беше, там нейде в "препълнената ти с "описания" Вселена".

 Аман от еднопосочници, проводници на идеологии, с чиито прояви в социума под формата на социални групички,  се идентифицират като принадлежност към които. Всеки има право да си се изживява като част от некъв колектив, ама това не е Цялото!!! Твоя "Абсолют" не е "Цялото"! Те поне тва запомни от мен!

Също си припомни, че те помолих да ми го спестиш горното словоизлияние! Помолих те от уважение към интелекта ти, но реши да действаш, без да го използваш адекватно, с уважение към мен! "Каквото повикало, такова се обадило"...."не си обръщам другата буза" за неуважаващи ме!

преди 28 минути, kipen написа:

поне прочети как се е формирал като характер и личност

само една вметка - за да реализирам делата по горните описания... вече съм се формирал - и като характер и като личност. Тия двете се формират твърде рано, много по-рано от описананото по-горе.

След като се формира личността ( в тясна връзка с характеровите психични особености) тя после й е важно да се надгражда, защото така се стабилизира. Бягането от дисонансите е част от стабилизацията на личностната конструкция,  с цел да се държи стабилна и да устоява на 'клатене' и психотресения.

Устойчивостта на дисонанси е сложно нещо - инстинктивно е предопределено да се бяга от тях или да се борят и... няколко други вградени от природата стратегии. Но са плитки, твърде повърхностни и нямат дълбочината за да сработват в сложна и динамична обстановка. Така са всички инстинктивизми - сработват бързо, дават реакция за към самосъхранение... но са направени само за точно определени условия.

И нещо друго важно - именно заради ниското ниво на реагиране спрямо дисонансите - основното в тяхната реакция са съпътстващи негативни емоции, дразнене, гряв... прозиращи не само в самото реагиране, а и в самото формиране на реактивността. защото реагиращия също е на ниво в което приоритетно му е изнесен напред Е-света.

Заради това стимулът да се реагира противоборбено на дисонансите, конфликтите, противоречията - е инстинктивизъм. Но не е това, когато някой е поработил за се справя с дисонанси осъзнато, задълбочено... чрез организирани и отработени ментални похвати. Най-малкото - че е нужно да преодолее първичния "борбен" импулс... А това - както се вижда сред форума, не е лесна работа и за мен е белег за психична зрялост.

Разработих цяла система в която дисонансите са важен елемент в саморазвитието. Ползвам тия прийоми непрекъснато. Ползвам дисонансите и като лакмус - създавам ги и наблюдавам 'преценциозните' как се клатят и се чудят как да се стабилизират. Щото едно е да се играеш във филма си, друго е когато се реагира на нещо отвъд филма и това клатене се дирижира, защото е изключително лесно да се запускат инстинктивизмите. Особено за хора, дето просто друго си нямат, но са сред фантазията си колко са напреднали, духовни и колко вселенски истини са назубрили.

Сработват дисонансите - защото характерните "рамки", изплетени от първични социални сугестии, ми предоставят възможност с лекота да ги деконструктирам - особено по елементарния начин по който са "запечатани" и са готови за "разнасяне" и присвояване на групова принадлежност.

Промяна на възгледите!

Заявявам, че промених възгледите си. Подведен от статията- анонс, свързах "тригер" със стимул. Сега смятам, че стимулите са си стимули, а "тригерът" е в човека, това е неговото ВЪЗПРИЯТИЕ за стимулите. Представете си електронен тригер тук , който има две състояния- покой и гняв. Нашата работа е да променим настройките му в себе си, като реагираме с гняв при по- високи стойности на дразнителя/стимул, но можем да потърсим и по- плавен регулатор- да реагираме със степени на реакцията на степените на стимула. 

Свързването на "тригера" с възприятието е по- реалистично, отколкото в статията и др. подобни приказки.

преди 10 часа, witness написа:

Стана защото всъщност до предната вечер нищо не знаех за него освен името и случайно попаднах на клипа в ютуб. Открих още един поет, не прецених дали изглеждаше натрапчиво. Не че съм му фен, просто прочетох един класен текст, който мисля, че разбрах и според мен подходящ за темата.

Прекрасно описание на това "Да пуснеш синхроничността в живота си", което се съпътства при осъзнато, вече "безборбено", искрено, безусловно желание за растеж и същинско реализиране на "разширяване". Предполагах, но не очакваш със сигурност да го направиш!

Малко смотано описах "навлизането в синхроничността", но пък изживяващият го ще ме разбере, щото има опитност, а в тези случаи думите са просто посредствен инструмент за описване, щото изживяването е индивидуално.

Забележи (което би било полезно и за последващи етапи на "разширяване", а те са през целия живот), че има "връзка" реализирана между некви думи в заглавия или самите произведения и описание на чувство, което изпитваш. "To the heart" като част от комплекс от инфо(все едно "ключ" или "тригер") взаимодейства със "Сърцето ти", чувствения ти аспект, а това предизвиква един "топъл" мисловен поток и "чувства-мисли" се завърта в един неописуем танц. "Разкриват" се интуитивно за ума "картини", доста по-едри като мащаб. Сякаш се "лее" някакво "висше познание", което се разкрива в пълнота и разбиране. А всъщност са натрупаните "хаотично" впечатления, който се "подреждат хармонично" в съзнанието. ...има и "по-механични" описания на процеса, но в тях я няма "магията", "красотата" на изживяването. 

Но след подобни моменти, аз поне така съм установил за мен, е добре да се "приземяваш" и да изследваш как "новата форма" на "съотнасянето ти към света" е практично да я приложиш в обществени ангажименти или всекви физически дейности. Щото "реализираното освобождаване на енергия", която е ходила за поддържането на "хаоса" е целесъобразно да бъде вложена в нещо на практика в действителния живот. Иначе на принципа на енантиодромията се "обръща" във "вътрешно напрежение", ако не я реализираш в растеж. Това е моя опит в тази насока! Използвай го както решиш за полезно, щото няма "точни рецепти", ако искаш да запазиш и осъзнаваш индивидуалността си, а не да се "разтвориш в колективното", както се "вижда", че са правили доста други във форума и за тва са като "марионетки" на некви идеологии. 

Предният абзац го споделих, поради нещо възникващо, но последващо като проявление, което рамуса пък описа на физиологично ниво. Всеки период на интензивно "разширяване на съзнанието" се последва и от "свиване на съзнанието". Физиологиччната реакция на тоя вулкан от секреции и невронна активност, се последва съвсем естествено, ритмично, и от "спад".  За това споделих за "приземяването". Един вид, ако си тичал 2 км не спираш веднага, ами продължаваш да се движиш, за да не колабираш.

В християнската езотерика и апокрифни записи, на времето, подобни "спадове" преди "разширяването", когато си "ниско доле", но в доста по-продължителен период във времето на живота на човек, са наричани "Тъмната нощ на душата". При будистите, ама не религиозните, ами същинските последователи на практиката на Гаутама, вероятно също си има име. При индуистите е нещо като "да те гори огъня на Агни". При некой, осланящи се на познание от аналитичната психология е "архетипът на Разрушителя"...и т.н.  дефиниции много, но не дефинициите са изживяването. тва между другото...дъ съ преживея кът умник 

Всъщност, основното, което искам да споделя, е че "справянето с тригерите" е малко еднопосочно. Не, че и Диода не намекна за това, ама той не може да се изразява нормално с тоя му "хаос от битки отвътре".

Твърдя, че е еднопосочно, защото да се "справиш" е идентично с това да се "пребориш", а това "вкарва" в определен "коловоз". Според мен е по-адекватно не "да се справиш", а да осъзнаеш, че това са "тригери". Няма го елемента на "борбата" в случая. Малко повтарям по друг начин, вече и това, което описа доста по-сложно рамуса, ама най-стария български виц е - "Аз тва го знам, ама по друг начин" 

 

преди 2 часа, kipen написа:

Те това "опримеряване с НЕчовеци" го ползвате вие вярващите в трансцендентното

Ами хайде виж си поредната демонстрация на модела ти на реакция. Четеш нещо и разбрал-недоразбрал бързаш със заключенията си. Но ти дори и не си вникнал в прочетеното. Значи даваш пример с конкретно замесен в дискусията човек, но не навлизаш в личното (или пък личността не била аза, сякаш можеш да ги различиш реално в изявите на конкретния човек), а само го използваш като пример.Това се нарича самооправдаване. Разбира се, че моделите се отнасят за хора, но в основата на действията ти всъщност стои желанието да демонстрираш дадения модел. И когато ти се отдаде възможност в хода на дискусията не можеш да устоиш на изкушението. После следва и търсенето на оправдание. Спирам дотук, че попадам в същата позиция, която описвам.

преди 12 часа, witness написа:

При тях бихейвиоризма е по-ефективен от каквито и да е психоанализи, по-точно психоанализите нищо не помагат, защото тя се закрепва като условен рефлекс, тя е условен рефлекс. 

"Психоанализите" не помагат, щото изискват "риголване". А те такваз "дълбочина на оран" не всеки е склонен да понесе, да остане съзнателен. Подходът на бихейвиоризма е типичен за материализма - чрез битието в съзнанието. Психоанализата също е основана на уклон към материалистическия подход, и е повлияна доста от викторианските предразсъдъци по отношение на сексуалността. "Ъпгрейда" на Юнг, в частност юнгианската психоанализа, която се е развила до сегашната аналитична психология има интегрирани доста практики от, както и мистичен мироглед. То за тва в началото Юнг го обвиняват в "наукоподобен мистицизъм". Но пък е съумял да интегрира в концепцията си за "колективно несъзнавания слой" доста от мистичното наследство в човечеството до тогаващния момент. Така в аналитичната психология има доста по застъпен уклона към идеализма, за балансирано предпоставяне между двата подхода, при изграждането на методологичните основи на практиката по прилагането на тази психология.

Ся, верно, че да минеш курс от терапевтиране по тази методика е към дългосрочните терапии. А и не е само до продължителността, а и до способностите на терапевта, щото има много терапевти с претенции, ама без покритие. По-младите пък изобщо отричат като полезна подобна терапия, щото така им казали преподавателите по психология, дето са учили преди 89-та година....и буфкат на конвейер краткосрочни, дето често са само с "козметичен характер", "замазват" симптомите, а не "трансформират" травмите(нулират "условното реагиране").

Всеки човек е "изпадал в дупка", всеки е имал нужда от помощ и подкрепа, ама когато "се хване за терапията" като "сламка от удавник", резултати нанайси. Щото просто  в "надеждата", че некой друг ще го оправи, "удавника" забравя основното - че промяната се прави от самия човек, и ефектът от подпомагането не се достига. Колкот и добър "буксир" да е терапевта, ако и самия човек не осъзнае, че всичко зависи от него, подобрен контрол по отношение на "потъването" не може да реализира. Даже напротив - често нуждаещите се от помощ се "обръщат" и започват да "злобеят" към терапевта, че за нищо не става, без да осъзнават самосъботирането си. И тука става въпрос за клинични случаи!!! А колко хора дето, просто не предполагат, че могат да изживяват и по друг начин живота си, особено в съвремието, нема смисъл да споменавам! Верно, че и това е част от "Играта" и не е хубаво да се поддържа желание да е различно, щото рефлектира "вътрешно" подобно желание, ама не е приятно да го "виждаш" и да се контролираш в "условното си реагиране". И аз имам "да поработвам" с идеалите си и "мащабът" на тяхната възможност за осъществяване, щото започнах вече да "съзирам" и месианския ми комплекс в това.

 

преди 2 часа, kipen написа:

Ощипани госпожички! Аааама, тоя "лошия" си ПОЗВОЛЯВА да дава пример с мен, та това е "лична нападка"!   ....но това е най-дразнещото за всеки ултрарелигиозен - "огледалото", което представлява всеки, който си живее живота не според нормите на "вярващия"....щото така ултрарелигиозния вижда, това което "не вижда" у себе си. 

Опитай пак, без двата етикета в началото. Вече описах какво е, преди малко - желание да демонстрираш колкото се може по-нагледно даден модел. "Личната нападка" е във въображението ти. Ако не допуснеш, че в някой конкретен случай може да има и алтернативно обяснение, това как се нарича?

преди 2 часа, kipen написа:

От това, което споделям като страничен поглед, ако искаш "пичели' ", ако искаш "ни пичели' "! Но недей поне на мен да се опитваш да ми налагаш твоето!

Поредното повторение на една друго погрешно убеждение. Оттук нататък каквото и да се случи, аз винаги ще съм "налагащият своето". Ти вече си го решил и точка. И ще го повтаряш постоянно при всяка ситуация в която предизвикам неудобство в теб.

преди 2 часа, kipen написа:

.а аз съм Риби с асц. Скорпион...та те съветвам да се държиш по-смирено с мен, щото его-игричките са ми вече досадни и мога и да "жиля", "Станимире"!!! Земи допитай се до Орлин Баев поне!

Ами жили си. Нали знаеш пчелата кога жили? Когато се почувства застрашена (и често заплахата може да не е реална). Освен това жиленето е обикновен автоматизъм. 

преди 31 минути, Shiniasu написа:

 

Ами хайде виж си поредната демонстрация на модела ти на реакция. Четеш нещо и разбрал-недоразбрал бързаш със заключенията си. Но ти дори и не си вникнал в прочетеното. Значи даваш пример с конкретно замесен в дискусията човек, но не навлизаш в личното (или пък личността не била аза, сякаш можеш да ги различиш реално в изявите на конкретния човек), а само го използваш като пример.Това се нарича самооправдаване. Разбира се, че моделите се отнасят за хора, но в основата на действията ти всъщност стои желанието да демонстрираш дадения модел. И когато ти се отдаде възможност в хода на дискусията не можеш да устоиш на изкушението. После следва и търсенето на оправдание. Спирам дотук, че попадам в същата позиция, която описвам.

Ми да беше спрял още като те помолих! Не ме карай да ти се обяснявам!

Вече те момолих да ми го спестиш, щото сме го играли тоя филм, с изваждането ми на думи от контекста и агресивни опити да ме "поучаваш"! Точно ти, дето така характерно "пропадаш" в дълбините на "колективното несъзнавано"!?!?!?! ....ТЕ ТИ, виж, кът не ти се чете кво пиша!!!!!

преди 20 часа, kipen написа:

Но пък може и да си нАУМИш да спориш по въпроса, а пък аз да не се усетя и да влезна в пореден филм с предизвестен край...спести ми го.... в твоите цитати, написани на английски,  използват за някакво "териториално разделение" думата "kingdom"...аз не воювам за територии, щото всичко е прозрачно...пък който може "да извлича" от чуждите гледни точки "пичели", който не може "ни пичели".

Бях пределно ясен до момента!

преди 22 минути, Shiniasu написа:

Опитай пак

Не се дръж като "земевладелец", не на мен, ако обичаш! хабиш ми от времето!..."само не ме занимавай" 

 

 

п.п. след цитата ти на думите ми до "трансцендентно" има още едно уточняване кое "трансцендентно". Некоректно е! Пак изваждаш на преден план "вярата си" и я предпоставяш за конфликт и "последващо изясняване"...вече не ме се играе в "садо-мазо" репликации! Не знам дали го съзнаваш в афекта си, ама мен ме дразни и ще те игнорирам....

преди 2 часа, kipen написа:

Ти и Диоида, сте представителни за човешки поведенчески модел на хора, толкова промили си тимбите с религиозничане, че не могат да "видят" по-далече от там, докъдето "могат да видят" според "начина, по който са били обучени да гледат" към момента, но пък не спират да си "сипят" опитите да "вкарват у кошарата"(тесните им рамки) все едно, че "несъгласните" с тях са "овци".

Аз всъщност ако не добавя нещо ново (като знание, гледна точка или разбиране) към вече възприетото, намирам това за сериозен проблем. Поставяш ме в група със съвсем различен човек (в случая под "различен" разбирам именно различен, а не по-добър, по-лош или някакъв друг скрит смисъл зад думите ми). А знаеш ли, че всъщност съвсем съзнателно съм се отказвал от някои автори, които съм смятал за големи авторитети? Да, без кризи, без леене на сълзи и преминаване в другата крайност. Дори и най-големият лъжец прикрива лъжата си с истини (най-вече той). И най-заблуденият знае някои истини. Въпросът е да можеш да различиш истината от лъжата дори и когато истината е малко, вместо да кажеш: "този е лъжец" или пък "този е заблуден"... Това последното не е конкретно към теб. 

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Това последното не е конкретно към теб.

Ми кът не е "конкретно към мен" що не си спестиш поредната проповед и в тази тема, чрез която да скриеш от себе си.... Тая Персона ти е "обладала" Аз-а и всичко е заради "препълненият със съдържание Свръх аз" ....живееш в толко здрави рамки, че не можеш да си позволиш грам импулсивност...за тва ти е дразнител рамуса - щото и той е така, ама той може да расте и нагоре, а ти не! ... 

....това е последното безплатно...всичко си има граници...донякъде съм аз, с мойте си интерпретации...насетне си ти и вътрешния ти свят, в който и ти можеш да бъдеш господар, а не само несъзнаваното ти, което ти "диктува" като "Стария Джорджи"....дето и в кадър от филма ти го изобразих....

преди 2 часа, kipen написа:

50 пъти ти "намеквам", че с ТРЯБВА и СЛЕДВА ДА при мен нема да потеглиш да си разиграваш неосъзнаваната си роля, щото съм го надраснал пустото чувство за власт и имам по-ясна представа и съм съзнателен често, когато ме обвзема, та мога и да го сдържам. Но не и когато безобразно ме провокират с посредствени оценки за действията ми. Неуважението към мен ме гневи...и не съм аз инициаторът на подобно отношение!!! 

"Няма да разиграваш", но пък си надраснал чувството си за власт... Но какво чак толкова ще се случи, ако ме оставиш да "разигравам чувството за власт". А "когато те провокират с посредствени оценки", това аза ли е или личността? А това желание да вкарваш хората в определени модели и нежеланието да те провокират, на показват ли желание за свръхконтрол? Ти си знаеш, аз само предполагам и допускам, че може и да греша.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Промяна на възгледите!

Заявявам, че промених възгледите си. Подведен от статията- анонс, свързах "тригер" със стимул. Сега смятам, че стимулите са си стимули, а "тригерът" е в човека, това е неговото ВЪЗПРИЯТИЕ за стимулите. Представете си електронен тригер тук , който има две състояния- покой и гняв. Нашата работа е да променим настройките му в себе си, като реагираме с гняв при по- високи стойности на дразнителя/стимул, но можем да потърсим и по- плавен регулатор- да реагираме със степени на реакцията на степените на стимула. 

Свързването на "тригера" с възприятието е по- реалистично, отколкото в статията и др. подобни приказки.

Стимулът може да се окаже недостатъчен за задействане на механизма на реакция. Той може само да я провокира. Тригерът задейства реакцията. Той изразява достатъчното условие тя да се осъществи. Стимулът - необходимото (но не единственото необходимо).

преди 6 минути, Shiniasu написа:

"Няма да разиграваш", но пък си надраснал чувството си за власт... Но какво чак толкова ще се случи, ако ме оставиш да "разигравам чувството за власт". А "когато те провокират с посредствени оценки", това аза ли е или личността? А това желание да вкарваш хората в определени модели и нежеланието да те провокират, на показват ли желание за свръхконтрол? Ти си знаеш, аз само предполагам и допускам, че може и да греша.

Алооо чети, бре! Написах пределно ясно, че съм надраснал чувството за власт, но не и че не ме спохожда проявата му!!!!! И не АЗ "вкарвам хората в определени модели", ами те самите проявяват характерно поведение!!! С тва вменяване на вина, единствено издаваш християнските устои на програмирането си, които си интерпретирал творчески в несъзнаваното си, и възпроизвеждаш тамън в  собствените ти "рамки на вменяване на вина", характерно за тази доктрина на "грешниците". Аз греша, но не съм грешник - такъв може само ти и подобни на теб да ме определят....

Помолих да не ме занимаваш! Това прочете ли го....или ще се възползваш докрай от изчерпващия ми се позитивизъм в комуникацията ни?!?

преди 34 минути, kipen написа:

Ми да беше спрял още като те помолих! Не ме карай да ти се обяснявам!

Вече те момолих да ми го спестиш, щото сме го играли тоя филм, с изваждането ми на думи от контекста и агресивни опити да ме "поучаваш"! Точно ти, дето така характерно "пропадаш" в дълбините на "колективното несъзнавано"!?!?!?! ....ТЕ ТИ, виж, кът не ти се чете кво пиша!!!!!

Е, аз чета мненията понякога със закъснение от някой друг час, така че молбата ти я видях малко късно. Но пък и ти не спираш с констатациите си. В случая какво означава "агресивно"? По какъв начин съм агресивен? Затова, че пиша неща, които не желаеш да чуеш вероятно. Е, вече написах почти всичко, което намирам за уместно.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Разработих цяла система в която дисонансите са важен елемент в саморазвитието.

Ой, не могаааааааааа 🤣

тези системи отдавна са разработени и се усъвършенстват от психолози и психиатри, но Рамусчо също разработил такива…Поне се хвани и завърши психология, щом си толкова запален по темата, ако не друго ще спреш да плещиш високопарни глюпости.

 дано никой не ти се връзва на бръщолевенето, макар че хехе гуруто винаги е било доходоносна професия, опираща се на хорското невежество и нежелание да се учи, чете, рефлектира и т.н.

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Имаше и фантазии, вероятно ги има и сега, но ги чистя неумолимо и безпощадно.

Брех, и сексуалните фантазии, и тях ли даже? А творческите? 
🙄

Как лесно се пише без човек дълбоко да се замисли какви глупости, всъщност, реди, докато е под влиянието на  маниакалността си.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Стимулът може да се окаже недостатъчен за задействане на механизма на реакция. Той може само да я провокира. Тригерът задейства реакцията. Той изразява достатъчното условие тя да се осъществи. Стимулът - необходимото (но не единственото необходимо).

до тук, добре. Това са ясни неща, какво ново? В см. "Да, знам и какво от това?" 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Но пък и ти не спираш с констатациите си.

Помня преди време, как и ти ковеше констатации. Надявам се да ги спреш също.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Дори и най-големият лъжец прикрива лъжата си с истини (най-вече той). И най-заблуденият знае някои истини.

Въпросът е да можеш да различиш истината от лъжата дори и когато истината е малко, вместо да кажеш: "този е лъжец" или пък "този е заблуден"..

Няма как..Истината е като бременната жена - малко бременна... е носенс.   Не му е за птърви път, нито за последен. Нямат значение лъжите когато всъщност цялата работа с изказа е приоритетно насочена към максимално изживяване на личния филм. Всеки ден му е нужна поредната доза и в някакъв смисъл 'душата му жадува' за тая доза. Повторителността е най-показателния критерий за всичко това. И всяка дума, всеки прочит - са фиксирани в бляна и "дозата".

Колегата просто си лъже - това е липса на съответствие в изразяването и явни противоречия в него. Много добре знаеш какво значи това и че това е негова игра, в която той не се занимава да "казва между лъжите си малките (си) истгини". В общуването си с него никой от двамат ви не се занимава с "истината", а всеки търси огледалото на другия, за да може да прекара личната си рефлексия от филма сред който е. В този смисъл - личните ви "истини" са най-важното нещо, около което се върти целия обмен.

И накрая на това - понятието ИСТИНА... както и всякакви други понятия - не са измислени и не се борави с тях само когато ти е изгодно, и на кеф. Всъщност - за теб може и да е така, но за мен - не е така. Мен - това не ме бърка с нищо и условностите и относителността не са ми проблем. Но са проблем за хората със "свещените слова", защото според тия слова... както си нагласят да прочетат или чуят нещо, от преди няколко хилядолетия, така е и досега. Те искат постоянство, искат статика, искат каквото е - да е такова.

Хората на това ниво искат да е така, защото иначе никога не биха били последователи и нямаше да има какво да 'следват'. Писаното слово подава "статика" в прочита му и последването му. Повторението на едно и също е това, което привлича тази психична масова типология. Те го повтарят и репликират, ползват като репликация, за да преживеят каквото им е нужно. Преходността изменчивостта - все едно не съществуват. (Днес - да е като вчера, утре - като днес).

Това е т,н. консервативна психична типология, при която адаптивността е в дефицит и за тях част от (не)справянето с нея е подбора и бягство някъде сред пределите на 'старото' , отминалото... и търсят неговото повторение - в дедите си, други - в днк-то си, в историята, в нацията, за тях истината е винаги "вече казана, вече е написана, тя е сред вчерашния ден, тя е донесена от мъдреци, идоли, пророци и само внимателно трябва да я "учим" от тях". Така "истината"... просто е нужно да се "привиди, подбере и нагласи', под претекста че се "търси". И после играят на "намерих" - алелуйа, слава на аллах или буда блесд ю.

Договорката кое да е "истина" дори и така - не е конкретния казус, защото мадхямика си жонглира умело и със свещените си слова. Прави го само заради една, едничка цел и нито "многото или малкото "истина" го интересува в това, нито е важно някой да го 'чете' така.

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Устойчивостта на дисонанси е сложно нещо

Не е сложно. Просто е необходимо да схванеш "резонантните му честоти", после е лесно и го вадиш от равновесие.  

п.п. Дори може да го разрошиш като личност.  По същия начин избягвайки въпросните, може  да го поддържаш в дисонанс или пък ... 

мда ... вижда се, че нямаш инженерно образование ... 

преди 3 часа, dioib написа:

мда ... вижда се, че нямаш инженерно образование ... 

Безмислие!