преди 2 минути, Shiniasu написа:

Опитваш се

Това ли опитвам? Браво на мен.

Други детинщини от безсилие за друго, имаш ли да разпишеш?

Имаш си заучен репертоар - чудесно. Ще го повториш ли отново целия, или "ти си сериозен човек", пък разни повърхностни рамусовци само разводняват сериозните и компентни, умни и добри хорица?

преди 17 минути, _ramus_ написа:

Имаш ли един психологичен казус, в който ти да си задълбочен и компетентен, с ниво, което да е изчистено и осмислено с години насочена работа?

Аз не си поставям подобни граници. Ако кажа, че съм компетентен в някаква област, това означава, че базата ми за сравнение е ниска. Аз търся развитието там където намирам за необходимо, а моментното ми ниво не превръщам във фокус на вниманието си.

преди 7 минути, Shiniasu написа:

Ако кажа, че съм компетентен в някаква област, това означава, че базата ми за сравнение е ниска.

Това, разбира се е... алтернативно мнение ли? Чудесен пример даваш Звездно е това изречение... изпълнено с толкова "мъдрост",  проникновеност, зрялост... 

Има и друга весела част - условието "АКО КАЖА, че съм компетентен"... А ако не го кажеш, следва това:

преди 7 минути, Shiniasu написа:

Аз не си поставям подобни граници.

Разбира се - ти си човек оттатък всякакви граници... Само респект - за което. Просто 'сериозността' е дълбоко прикрита и  е наведена "на старт" ... в очакване на... "Годо"...

преди 27 минути, _ramus_ написа:

В темата се предлагат няколко психологични казуса - в тях теб те няма никакъв. Общите приказки и стъкмистики го може всеки и се виждат напъните. Нещо като мързеливи ученици на изпит и чоплят да си измъкнат "краставицата на Кришан" без значение за какво става въпрос.

Описваш себе си. Ти си компетентен само на думи.  

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Описваш себе си. Ти си компетентен само на думи.  

Какво ще кажеш да събереш в един свой коментар личното си мнение по... някакви си твои въпроси и някакъв си рамус -  за да не разводняваме излишно темата с некомпетентности?

Освен че отново ще се повториш - но поне да е на едно място. Всички ще го видят, ще е събрано, подредено... Или това е прекалена "граница" за един безграничен човек?

преди 16 минути, _ramus_ написа:

Това, разбира се е... алтернативно мнение ли? Чудесен пример даваш Звездно е това изречение... изпълнено с толкова "мъдрост",  проникновеност, зрялост... 

Това е позиция. Моята позиция. Дали е алтернатилна на нещо си не е важно за мен. А ти в случая иронизираш без иронията ти да е подкрепена с нищо. Просто похват за злепоставяна - ако мине. Но за всички вече е ясно, че не си толкова чист за колкото се преставяш. Никак даже.

Въх - твоята позиция!!!

Добрееее, друго има ли - от рецитацията?

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Разбира се - ти си човек оттатък всякакви граници... Само респект - за което. Просто 'сериозността' е дълбоко прикрита и  е наведена "на старт" ... в очакване на... "Годо"...

Изменяш твърдението ми. Това, че не си поставям граници доколкото мога, не означава, че съм извън всякакви такива. Къде остана безпристрастността ти, след като вече съвсем ясно започна да използваш подобни похвати в дискусията?

преди 28 минути, Shiniasu написа:

похвати в дискусията

аз не виждам никъде дискусия - Най-малкото пък тия твои напъни се чудя кой въобще би ги нарекъл "дискусия". След като за мен няма такава, "какви ли са ми похватите в нея"?

Не знам кое е толкова страшното по всяка тема, особено когато става въпрос за научно и рационално познание - да списват в нея хора които имат понятие от същото. Така написаното би било повече полезно, конструктивно, адекватно - и за тия дето списват, и за тия дето само да прочетат.

за мен е наглост да се пъчи някой с "позиция" относно нещо си, в което той е обикновен фантазьор. Разбира се, че фокуса е "НЕГОВАТА позиция" - и като че ли само това има значение. Нека се забележи - "имам си "моята" позиция, че мога да си я браня , аз съществувам, мисля си разни работи и е важно да си ги докажа..."

А кога ще ги израснете тия?

Всичко в психичния (или друг свят) може да се изменя чрез вмешателство. Вида и формата на това вмешателство предпоставят посоката или пък самият резултат.

Психичните механизми са променливи, те са зависими от обстоятелства и условия, взаимодействия и наслагвания. Всеки един психичен процес е фиктивен, взет отделно от "останалото".

Възможна е намесата в психиката със силови похвати. Хора, които дори още не знаят какво означава "КОНТРОЛ" даже вече били 'контролирали емоциите'.

Във ВЪЗПИТАНИЕТО на всяко дете, контрола е важен процес, защото интелигентните подходи в него са почти нулеви. Опита да се контролира "силово" , чрез налагане, чрез противодействие на страхуване, поведението на детето преминава и в самото дете - като представа че така може да се контролира всичко друго, дето може да е нежелателно, негативно или губещо. Като не ти харесвали емоциите - да ги контролираме. Ама имало желания - ми да ги контролираме и така да ги спрем, променим, да си докараме "желаните желания"...

В социален смисъл това се превръща и в представа за 'контрол на неудобните хора, на дразнителите, на генераторите на дисонанси"... После - до всичко, което внася смут в иначе някаква 'подредена кошничка" от представи, нагласи, отношения. Но примитивизма предпоставя условно " тясно" поле в което да се проектират "ползите" за дадена личност. Тясно - защото е съответствено на когнитивното и представно поле на съответния индивид.

Контрола чрез налагане и натиск е неинтелигентно отношение на даден некомпетентен субект по време на своята екзистенция. Първият модел, първата представа в малкия човек се появява именно чрез "налагането" на нещо, спрямо друго нещо. Самата идея на "възпитанието" е такава и модела преминава като представна и деятелна схема.

В психологията "КОНТРОЛ" има конотация на "нуждата" да се подреждат, подбират условия, обстоятелства, хора, деятелности - за да ги привижда като "изгодни" даден субект. Примитивните отношения са такива, защото са първични, те са основите от които се тръгва към развитие и са изходно положение за всички хора, защото всички хора преминават през детство и етапи в съзряването си.

Емоциите са естествен "фон" сред всяко дете още от преди раждането му. Те са общо изменение на вътрешното състояние, което се проявява чрез външни белези и поведение. Всички висши животни имат развита такава система. Именно нейната универсалност я прави да се ползва и като "език" в общуването на членовете в групи и става част от социалните инстинкти.

Когато емоции са нежелани първите опити за вмешателство е именно "чрез контрол". Няма друг вариант, а се реализира 'подтискане' на нежеланите емоции и състояния, за да се преживеят само "подбраните" като приятни, полезни...

По време на възпитанието, групата чрез родителите задава модел на подражание, който се формира чрез натиск. Целта е новия член на дадена група да бъде формиран за да влезе в естествените граници на възприятие и даденост, с които да бъде резонансен на групата, за да не й създава проблеми в организацията, и за да й бъде полезен като "продължител" на същото спрямо неговите деца. Контрола става естествен процес на "вмешателство", сред всички нива - от отделната личност, до структурата на обществото.

В психично отношение КОНТРОЛА води до изтласкване, а това е "скриване", а не трансформация на емоциите до други процеси. Скриването им от полето на съзнаваното, не ги прави да ги няма, а само да се маскират. Това поражда конфликти в психичното поле, защото се "затваря" енергия, най-често негативна, само и само да "не е видима" за съзнанието и за околните. Всичко това, чрез редица каскадни преобразования води до психични проблеми, особено в по-отдалечен план във времето.

УПРАВЛЕНИЕТО е понятие със съвсем друго значение. Това е вмешателство без натиск и налагане, защото в него е заложен интелигентен подход и отношение. не е възможно да се реализира от неинтелигентни хора, с примитивни схващания и разбирания. УПРАВЛЕНИЕТО е друг тип отношение на даден индивид към заобикалящото го... вкл и спрямо неговите "ЕМОЦИИ".

Емоциите не зависят от тригъра си.  На някакъв етап тригъра се привижда като проблем, с представата че като се 'премахне' и "емоцията" ще отпадне. При интелигентният подход спрямо емоциите се изисква друго отношение - с това на "опознаването"

Интелигентният подход спрямо вътрешни процеси е по схема както и спрямо външните за субекта процеси и явления. Той се стреми към опознаване - така е и в конкретиката спрямо емоциите . за да се опознаят емоциите - това е интелигентно отношение и за да се реализира първата стъпка е натрупването на самонаблюдения, чрез които бавно се наслагва информацията от нея. Така се стига първо до "различаване" на емоциите, както и разграничаването им. После се улавя модела на тяхното "стартиране"  и механизма му. При задълбочаване в тази посока... излизат и други схеми, които въобще не са чак толкова сложни що се касае точно до емоциите.

След като се схванат схемите в зависимост от капацитета на дадения субект и натрупаното и обработено инфо в него, почват първите опити за вмешателства чрез изменяне на условията и обстоятелствата. Това е сложна задача и всеки през нея преминава според нивото и особеностите си. Пробите и грешките са неминуеми, налични са твърде оскъдни и доста заблуждаващи материали относно как с това се справят други и техните варианти на обобщения, принципи и синтез. Понякога може да се ползва, но най-често личните версии са толкова индивидуално оцветени - особено в детайлите, че взетото отвън, не се реализира в същия план...

==============

С цел да направя контраст, разделям понятията КОНТРОЛ и УПРАВЛЕНИЕ, преди всичко в остри, контрастни граници - за да обознача поне основните им разлики и прилики. Подробностите са за друг когнитивен контекст, сред други хора, с други възможности и интереси. 

Става въпрос тук за съвсем общи и принципни положения, защото ако се задълбае в подробности и детайли, понятията и разбирането им се усложняват твърде. Защото са налични различни типове "КОНТРОЛ" - пасивен, активен, проактивен, примитивен...и др. Интелигентните хора могат да боравят с КОНТРОЛА също интелигентно и обмислено.

С понятието УПРАВЛЕНИЕ - е също така с много различни разновидности, всяка от които е условно обозначена в рамките на разглеждането й сред даден контекст. За нея, обаче няма примитивен вариант. УПРАВЛЕНИЕТО постига целите си чрез внимателно ментално моделиране на онова, което ще се управлява. Разбира се - това е "идеалния план".

Хората сме много различни, толкова различни, колкото на никой не му се струва да е възможно. Различието на някого от 'другите', които резонират на общата честота на дадена група, е проблем за тях... и за него. Не си прави никой илюзиите че например един изнесен емоционално-напред индивид, ще му е възможно да реализира "умерени" или "ментални подходи" - просто това не "неговото'. Въпреки тия "ограничения" ако е потенциален и в подходящи етапи на зрялост, дори емоционално-доминиращият субект би реализирал преминаване през емоционалните си особености и достигане на "управление" в тях. Няма правила, нито рецепти за това...

преди 23 часа, _ramus_ написа:

С цел да направя контраст, разделям понятията КОНТРОЛ и УПРАВЛЕНИЕ, преди всичко в остри, контрастни граници - за да обознача поне основните им разлики и прилики.

Като ще извършваш основно диференциране, то не пропускай най-основното разделение в понятията за "контрол" и "управление". Основно деление, което е задължително да се прави при всеки анализ на понятие, обозначаващо подход за действия и изясняването на смисъла и значението му. И това е контекстът, в който се разглежда понятието - индивидуален или социален.

Все пак, ако още "в началото" "се мръдне с 1мм", то на 50м "разстояние" може наместо на пътя, да се окажем у дерето.

Примерно, още в началото ако подходим от индивидуалистка гледна точка, че 

преди 23 часа, _ramus_ написа:

По време на възпитанието, групата чрез родителите задава модел на подражание, който се формира чрез натиск. Целта е новия член на дадена група да бъде формиран за да влезе в естествените граници на възприятие и даденост, с които да бъде резонансен на групата, за да не й създава проблеми в организацията, и за да й бъде полезен като "продължител" на същото спрямо неговите деца.

 , то ще излезне, че родителите са "тирани", които са изразители на "натискът на групата", чиято единствена цел е индивидите да "не й създават проблеми".  ....Докато, ако се разгледа същият казус в социален контекст, то може да се интерпретира, че родителите предават опитността си, за да може детето да е подготвено за социализирането си в по-голяма група(с по-сложни и рискови взаимоотношения), с по-малко разход на време и сили в безсмислени съпротиви, съответно - страдание.

Още по-значими, генерални разлики в интерпретациите на понятията за "контрол" и "управление" от горния  пример, биха се получили ако анализираме значението и смисъла им изцяло в социален аспект. Т.е. бихме се вкарали в политически дебат. (щото в социума философията за развитието на индивидуалното е Етика, а за развитието на социалното е Политика).

Разбирам желанието да си избере подходът за вкарване в ярък контраст, за да може да се направи различаване. Обаче мисля, че с "повишаването на контраста" не се изменя "разделителната способност" поне на телевизора. Т.е. ако набрюдателя си е свикнал на гледа на черно-бял  телевизор с два пиксела, то ....все тая...

А и в крайна сметка темата е за евентуално придобиване на някаква опитност по отношение на "тригерите" и повдигането на въпроса за "контролиране или управляване" на свръхотреагирането е в контекста на това, което предизвиква реакциите.

Това, поне мен, ме радва щото два пъти вече правя предложение в тази насока

на 15.06.2021 г. в 9:08, kipen написа:

Е, според мен, по-далновидната насока на дискусията за "тригерите" е към причините за възникването на "дефицитите", поради които е възможно реализирането на действието на самите тригери. ..(както бе посочено метакомуникативно вече с изказването на различната форма, която може да има тригера, както и различните форми на въздействие във вътрешен емоционален план и възпроизвеждането на различни видове реакция)

 

на 1.08.2021 г. в 13:21, kipen написа:

П.п. то всяко "нещо" може да се "обърне в ползотворно". В случая изниква възможността основния въпрос в темата да се замени и да си изследва "проблемът" с "тригерите" в друга насока. Конкретно, не "Как да се справим..?", ами "Защо не можем да се справяме..?".... според мен, не можем да "се справим", защото има "нещо", предизвикващо, което не желаем да "пуснем да си отиде"!... каквато, примерно е драмата на поета, когато надживее причината да страда, а пък в замяна изгуби музата да твори поезия..

 

на 2.08.2021 г. в 13:39, Shiniasu написа:

Първо трябва да се отчете, че емоционалната реакция вече е налична, когато тя бива осъзната. Т.е. когато казвам "контрол", то това обхваща времето от това осъзнаване нататък. Емоцията сама по себе си е реакция, от която обаче ние можем да се дистанцираме, след като вече сме я регистрирали. 

Всъщност си написал "контрол", а в поста ти, със споменаването за "дистанциране", става въпрос за "управление" ...но това вече си го "разиграхте" с рамуса в традиционния Ви стил, когато някакво негово уточнение, не ти се нрави с какъв "тон" ти го намеква...

Иначе - да, емоционалната реакция вече е налична по времето, когато се съзнава наличието й! И кво?! Просто да се "дистанцираме", така както "съветва" и статията...

Аз поне, предпочитам проактивния метод на повишаване на самоконтрола, чрез изследване на причините за породената ми реакция. А не да си остана на ниво дистанциране(база за управление) и опити за контрол (възпиране).

Недалновидно е по отношение на разхода на време и сила да се опитваш да ограничаваш повредите от водния поток на разрушен бент, наместо да изследваш защо има бент(бараж) на това място на "протичане".

преди 1 час, kipen написа:

Всъщност си написал "контрол", а в поста ти, със споменаването за "дистанциране", става въпрос за "управление" ...но това вече си го "разиграхте" с рамуса в традиционния Ви стил, когато някакво негово уточнение, не ти се нрави с какъв "тон" ти го намеква...

Общоприето е между двете понятия да не се прави разлика. А и тя е минимална. При контрола става въпрос повече за ограничаване в някакви граници на процесите, докато управлението акцентира на самата организация на процеса. Подобно задълбаване тук в един форум обаче не мисля, че е необходимо. То всъщност с нищо не беше полезно освен като оправдание за едни написани думи.

преди 1 час, kipen написа:

Иначе - да, емоционалната реакция вече е налична по времето, когато се съзнава наличието й! И кво?! Просто да се "дистанцираме", така както "съветва" и статията...

Това е възможното в краткосрочен план. В дългосрочен обясних, че трябва да се преразгледа цялостното отношение, нашата предразположеност към подобна реакция, защото докато предразположението е налице, то и реакцията неизбежно ще се случва при съответните обстоятелства. Но промяната на психичните тенденции е бавен и труден процес. Старите модели на поведение към които човекът е привикнал (може би звучи странно, но) ще продължават да се борят с всички средства за съществуването си, докато вложената в тях енерегия не се изчерпи и не бъдат заменени с нови, евентуално по-адекватни модели.

преди 24 минути, Shiniasu написа:

А и тя е минимална.

"Общоприетостите..." служат за оправдание на едно когнитивно безсилие. ТВОЕТО и на тия от "общоприетото:". 

Разбира се, че не правят разлика - то различаването е когнитивно предпоставено, а не инстинктивно - каквото е "сходството". За когнитивните предпоставки е нужно израстване, докато за другото - никакво.

Подобно задълбочаване - е за хора които не са от "общото" а могат да мислят повече от "него'. Защото именно това "общо' го играеш на говорител, на пазител, защитник и изразител - като ли някой те е цанил за тая роля. Пък то - никой.

За защитник на вярващите - също никой не те е канил, нито привикал за помощ, но ти играеш тази роля непрекъснато и повторяемо вече толкова години само в калдата. За другаде не знам, но и не ме интересува.

Ето заради всичко това ти разиграваш своя театър сам пред монитора - "другите' са просто фиктивни образи, но ти "живееш" някъде сред фантазния си свят и преживяваш някаква си "кауза" - твърде повторяем сценарий сред точно определен психичен профил.

Обобщителния характер на списването ти е стил, защото не си способен да поемеш отговорност като автор на думите си и да напишеш простите форми на първо лице, единствено число - АЗ, МОЕТО, ПРИ МЕН, СПОРЕД МЕН, ТАКА, КАКТО Е ПРИ МЕН, ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ...

От друга страна - ако използваш това няма как да върви театрото в което ти се вживяваш на колективен защитник, изразител и говорител. На мястото на АЗ има обобщителни раздувки от името на 'всички хора'.

От друга страна - точно заради това те ползвам - за събирателен образ на някои съвсем народни масови типологии. Но пък - ти нямаш спирка в преживяването на ролята си.

Искаш ли да ти напомня, че точно такова упорито преживяване на роля, има своя корен в детски и тийн-години, сред някои особености на възпитанието сред семейната и социална среда, сред които то се реализира. И че всичкият този цирк е просто опита на едно съзнание да си направи миражи и да докара към себе си пълнеж на мястото на празното в него.

Не е проблем какво е, но то си остава само и единствено в твоята глава. И когато пледираш за ОСЪЗНАВАНЕ нямаш никакво основание да го направиш, докато не достигнеш поне това изходно положение.

Нуждата от приказни герои и Дядо Коледа екзалтира Невъзможните да се сбогуват в този си етап. А патеричката че "религията' учила хората на "добро"... е за тия хора, които това им е "единствената възможност. По-адекватно като обобщение можеше да е "преди хилядолетие", но сега... ти просто си живееш в един свой балон и "говориш и пишеш" от там.

преди 1 час, kipen написа:

 , то ще излезне, че родителите са "тирани", които са изразители на "натискът на групата", чиято единствена цел е индивидите да "не й създават проблеми".  ....Докато, ако се разгледа същият казус в социален контекст, то може да се интерпретира, че родителите предават опитността си, за да може детето да е подготвено за социализирането си в по-голяма група(с по-сложни и рискови взаимоотношения), с по-малко разход на време и сили в безсмислени съпротиви, съответно - страдание

Няма такова нещо - не бих написал подобни пояснения, защото те нямат общо с моето разбиране относно казуса.

Разбира се, че вметката ти има основание, но не и в тази посока... не и през моят поглед.

в цитираното:

родителите НЕ са тирани, И СА - това зависи от нивото и тяхното психично натоварване в тяхното възпитание. От емоциионалния и когнитивен статус... и от още много други условия.

Социалното възпитание, всъщност е вариант на 'опитомяване'. Различията и индивидуалните характеристики и особености, първо преминават през пресата на общите ценности, правила, норми, изисквания... Разбира се, че по принцип на нивото на досегашния социум няма друг вариант. Но през ОПИТОМЯВАНЕТО родителите предават тяхната социална опитност, така както е попита и приета от тях самите. В същата посока са и основните опорни сугестии, които всяка социална група ползва за "скелет" на груповия си живот. Сред форума непрекъснато се срещат рупорите на социалните сугестии и неустоимия порив те да са репликатори. Всеки момент, при който се усеща криза или конфликт - инстинктивно се "слиза' по ниво за да се бетонират и запазят най-базовите опорни нишки на личностния скелет.

Да, това е неизбежен етап от личностното и индивидуалното израстване, сред този тип социален контекст - със всичките му особености и характеристики.

преди 22 минути, _ramus_ написа:

Разбира се, че не правят разлика - то различаването е когнитивно предпоставено, а не инстинктивно - каквото е "сходството". За когнитивните предпоставки е нужно израстване, докато за другото - никакво.

Думите така или иначе са ограничени спрямо мисълта и никога няма да я заместят напълно, колкото и да се развива един език. А иначе когато има желание нюансите в смисъла, който различните хора влагат в понятията би могъл да се долови. Колкото и точни думи да се използват, възприемането е според съзнанието на възприемащия и според способността му не само за разбиране, но и способността му да погледне през очите на другия. Излиза, че е по-удачно вместо да се търси свръхпрецизност в понятията и формулировката на обясненията, да се използват (колкото и да са недоразвити) някои способности на ума да долавя замисъла на автора зад думите и да не се издребнява с претенции за адекватността на самите думи. 

преди 12 минути, Shiniasu написа:

Думите така или иначе са ограничени спрямо мисълта и никога няма да я заместят напълно, колкото и да се развива един език.

Сигурно - но някъде само в твоята пещера, в която фантазиите са "преди думите".

езика не се развива - развиват го социалните потребности заради нарастване на средностатистическото когнитивно и културно ниво, вкл и в познанието.

Докато се развие "ЕЗИКА" в социален смисъл, все по-голям брой хора в същия социум се появяват с по-високи изисквания за изразяване, изказ и повече широко възприятие и отражение. Има статистически особености, които са някъде в основите на езикознанието и лингвистиката и връзката на тия с когнитивното развитие.

И така - когнитивното развитие, Ши - е основното което задава възможностите за различаване. При достатъчни разлики в когнитивното развитие - в общуването между две условни единици настава комуникативен проблем. Това също е изяснено в съответните раздели на днешното познание. Виждаме го по примери непрекъснато - не само сред форума и темите.

Преди да се появи "мисълта" и "мислите" са се появили ДУМИ - реч и слово, които стават основи на първите "понятия". С тях се предпоставя началото на "мисленето".

Афишираш дефицит на основни положения, Ши! Нещо "ученията" не могат да запълнят празното от съвременно познание... дори за основите му. В "пещерата ти" може да минава като се замества с фантазни и приказни движения, но извън пещерата ти - виж какво е положението.

преди 46 минути, _ramus_ написа:

Подобно задълбочаване - е за хора които не са от "общото" а могат да мислят повече от "него'. Защото именно това "общо' го играеш на говорител, на пазител, защитник и изразител - като ли някой те е цанил за тая роля. Пък то - никой.

Това е теза, която постоянно се опитваш да наложиш, но която е твърде далеч от истината. Изобщо не го играя ничий говорител. Ако правя обобщения, то е защото ги виждам като такива и като такива ги утвърждавам. И нямам намерение всеки път да повтарям, че изразявам собствена позиция и мнение. Някак си много банално ще се получи, освен и че по този начин ще се получи затвърждаване на илюзорното ми "аз" (ахамкара).

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Ако правя обобщения, то е защото ги виждам като такива и като такива ги утвърждавам. (именно - написах го вече защо е така и как ти се оформя тази фалшива переспектива)

И нямам намерение всеки път да повтарям, че изразявам собствена позиция и мнение. (противоречи на предното изречение, както и на голяма част от цялото ти участие сред форума, през всички години )

Някак си много банално ще се получи, освен и че по този начин ще се получи затвърждаване на илюзорното ми "аз" (ахамкара). (откога на коректността й се прикачи че е "банална" ?    Затвърждаването на илюзорното ти АЗ е една религиозна фикция, за религиозни душици. Така е с религиозността.)

Прилича на обяснение, но думите ти функционално са в ролята на обикновено оправдание.

Освен това - е налице известен весел парадокс - правиш обобщения, защото "така ги виждаш и заради това утвърждаваш" - разбира се че е така, но вместо да се замислиш и акцентираш по тази заблуда, ти се вкопчваш в "постановката че като ползваш думичката АЗ, това било затвърждаване на илюзорното ти АЗ". Ми нали точно "вярващият имал по-широкия кръгозор, имал повече свобода, той си давал повече шанс за растеж и развитие..." - ето виж си примерите относно самия теб си. 

много чужди думички  си научил, много чужди мисли си проектирал за свои, но празнотите за основите на днешното познание - няма как да се запълнят от "религиозни учения". Вероятно в "пещерата ти" от това имаш нужда, но кръстосването по големия свят, в нейния балон - я застрашава силно. И наливаш бетона - само и само да "устои" - че без нея "страх и смърт''.

преди 51 минути, _ramus_ написа:

За защитник на вярващите - също никой не те е канил, нито привикал за помощ, но ти играеш тази роля непрекъснато и повторяемо вече толкова години само в калдата. За другаде не знам, но и не ме интересува.

Не е нужно някой да ме покани, за да направя нещо. А то не е да защитавам вярващите. Всъщност не правя нищо друго освен да посоча как виждам нещата по един или друг въпрос, който е интересен за мен. А това е и идеята на един форум.

преди 4 минути, Shiniasu написа:

А това е и идеята на един форум.

Няма такова нещо, Ши. това са твои вярвания и проекции. Това са идеи на съответен тип хора - техните идеи, техните идеали, идващи от техните представи и потребности. Но не са за 'всички хора', а това означава че за други хора форумът е 'според тях си'.

Умението да се разбере разликата "между това в главата' и "онова извън нея" - не е чак толкова проста работа.

преди 4 минути, Shiniasu написа:

А то не е да защитавам вярващите. Всъщност не правя нищо друго освен да посоча как виждам нещата по един или друг въпрос, който е интересен за мен.

Всичко това дори не е вярно. Просто го нагласяш като форма на обяснение, но не е вярно, Ши. Опита ти да се представиш като спокоен и стабилен безпристрастник - е нелепа, особено в случая.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Искаш ли да ти напомня, че точно такова упорито преживяване на роля, има своя корен в детски и тийн-години, сред някои особености на възпитанието сред семейната и социална среда, сред които то се реализира. И че всичкият този цирк е просто опита на едно съзнание да си направи миражи и да докара към себе си пълнеж на мястото на празното в него.

Кой знае пък, аз може и да реализирам "ролята" и на друго място освен форума, докато ти, "реалистът", "порастналият", "нефантазиращият" ще си останеш с констатациите си.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Не е проблем какво е, но то си остава само и единствено в твоята глава. И когато пледираш за ОСЪЗНАВАНЕ нямаш никакво основание да го направиш, докато не достигнеш поне това изходно положение.

Не е проблем какво е, но непрекъснато го повтаряш. Всяко действие предизвиква съответното противодействие, което е нужно за да придобие сила, да докаже жизнеспособността си и да се утвърди. Ти си противодействието, инерцията от миналото опитваща се да потуши всеки опит за развитие.  Както посочих в друга тема, религият, вярата и въображението те дразнят вероятно до нетърпимост. Това няма никаква връзка с интелект и знания - причината няма как да я знам всъщност и тя вероятно е далеч в миналото (в предишен живот, въпреки че може да изглежда сякаш началото е събитие от този).

преди 1 час, _ramus_ написа:

Нуждата от приказни герои и Дядо Коледа екзалтира Невъзможните да се сбогуват в този си етап. А патеричката че "религията' учила хората на "добро"... е за тия хора, които това им е "единствената възможност. По-адекватно като обобщение можеше да е "преди хилядолетие", но сега... ти просто си живееш в един свой балон и "говориш и пишеш" от там.

Отново отричаш една абсолютна необходимост за развитието на  хората (героите, не Дядо Коледа конкретно). А "този етап" ще отмине много много далеч в бъдещето. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Преди да се появи "мисълта" и "мислите" са се появили ДУМИ - реч и слово, които стават основи на първите "понятия". С тях се предпоставя началото на "мисленето".

Това е глупост отвсякъде.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Преди да се появи "мисълта" и "мислите" са се появили ДУМИ - реч и слово, които стават основи на първите "понятия". С тях се предпоставя началото на "мисленето".

Понятието е преди думата и не е задължително да са свързани. Когато забравиш как се нарича нещо (на даден език), понятието за него не изчезва, също така може да знаеш някаква дума, но да не знаеш какво означава. Бебетата имат понятие за много неща преди да научат езика и всъщност наличието на представи и понятия, като отделяне на свойствата на отделните явления и понятието (т.е. схващането) на връзките им правят научаването на езика възможно. 

преди 7 минути, Shiniasu написа:

Това е глупост отвсякъде.

Изпревари ме  Сега Рамус ще каже, че не е вярно и не разбираме нищо.

Може да се мисли и без думи, макар да ни е трудно да ги отделим, но е факт... 

Преди време спорих с него дали смисълът е обвързан с думите, май не ме разбра особено.

А, ами забравихме папагалите, къде без тях, особено любими на Рамус същества.

Цитат

Например някои пациенти с тежки езикови увреждания, които Варли и неговите колеги изследват през годините, продължават да играят шах, въпреки сериозните си трудности с разбирането и произвеждането на език. Шахът, както пишат в анализа си Федоренко и Варли, е несъмнено въплъщение на човешката интелигентност и способност за разсъждение, изисквайки силно внимание, работна памет, планиране, дедуктивно мислене, потискане на импулсите и др.

От друга страна, Ревербери и неговите колеги описват пациенти с тежки увреждания в префронталния кортекс и проблеми с дедуктивното мислене, които обаче показват запазени езикови умения. Следователно работещата лингвистична система не е необходима или достатъчна, за да се разсъждава добре.

https://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_31/Mozhem-li-da-mislim-bez-ezik_153443.html

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Защото именно това "общо' го играеш на говорител, на пазител, защитник и изразител - като ли някой те е цанил за тая роля. Пък то - никой.

За защитник на вярващите - също никой не те е канил, нито привикал за помощ, но ти играеш тази роля непрекъснато и повторяемо вече толкова години само в калдата. За другаде не знам, но и не ме интересува.

Според мен, рамусче, подходът ти за споделяне е прекалено "сложен", в смисъл че е многопластов и шансът за интегрирането на смислите, които искаш да предадеш към Шиниацу, е прекалено нисък, поради точно високата сложност на формата на "поднасянето" им. А това се дължи на фактът, че искаш да споделиш в кратка форма неща, които изискват доста време за осмисляне, не само поради обема им, а и поради това, че в действителност, за да се натрупа опитност за тях е нужно доста време и реални действия извън некво споделяне или "разиграване на роли" във форумче.

 

преди 5 минути, Shiniasu написа:

преди 1 час, _ramus_ написа:

Преди да се появи "мисълта" и "мислите" са се появили ДУМИ - реч и слово, които стават основи на първите "понятия". С тях се предпоставя началото на "мисленето".

Това е глупост отвсякъде

Донякъде си прав! Ама донякъде....до под кривата круша...

Защото, ако го разгледаш в контекста, в който го е изказал рамуса има смисъл и не е глупост. Дори е кофти, щото изваждането на думите от контекста(както често се случва в тоя форум), би било признак на неразбиране или на нежелание за разбиране в какъв смисъл са били използвани думите.

Щото определено в контекста на развитието на дете и формирането на възгледите му, в каквато насока беше и разговорът Ви с рамус, то от гледна точка на детето, в средата му вече си има думи (реч и слово на родителите, семейството му), които последствие детето да навърже с понятията, които изгражда в ума си и така да се научи да се изразява на определен език.

"Глупостта", в случая, ще бъде в твоя двор, и ще се изразява в навика ти да вадиш думите на събеседника ти извън контекста и да си провеждаш твоите "битки"!!! Аз съм го изпитвал на собствен гръб това твое навиче!!! Не ми е било приятно, но пък е показателно за някой твои характерови специфики...

преди 8 минути, kipen написа:

Щото определено в контекста на развитието на дете и формирането на възгледите му, в каквато насока беше и разговорът Ви с рамус, то от гледна точка на детето, в средата му вече си има думи (реч и слово на родителите, семейството му), които последствие детето да навърже с понятията, които изгражда в ума си и така да се научи да се изразява на определен език.

Ти като някякъв пр на политик излизаш да обясняваш какво искал да каже, след като се е изцепил. Ми написал каквото мислил човека, само дето съвсем не е каквото ти представяш сега. Ми объркал се е, какво толкава. 

 

Има съвременни идследвания, които описват, че около 1 на всеки 6 човека е "свръхчувствителен". И аз съм от тези хора. За мен преди време(та и мъничко сега), "тонът" на рамус в предния му пост би бил прекалено назидателен...толкова, че да ме отврати, но някои вътрешни постановки се израстват...ако не - сам си ограничавам растежа и развитието при сегашните условия. Не твърдя, че има "нещо лошо" в цикленето в един единствен коловоз...все пак и религиозните вярващи са хора. Твърдя, че това е недалновидно самоограничение при съвременните темпове на нарастване на общественото познание.