преди 23 минути, kipen написа:

Не го има само при до 7-годишните!

Ми ако го има и е проблем у възрастния, значи е инфантилен. Възрастните би трябвало са се научили на самоконтрол и воля.

преди 1 минута, Марчо Пирчов написа:

Ми ако го има и е проблем у възрастния, значи е инфантилен. Възрастните би трябвало са се научили на самоконтрол и воля.

Не споменавай "инфантилен", особено в раздела за религията, мистиката и езотериката! Обидно е за някой хора....

преди 3 часа, Inana.. написа:

Ако желаеш консултирай се с друг специалист. Рядко греша.

пациентите вече са се цанили и на "специалисти", че даже и диагнози имитират. В някакъв техен тролски театър... от сенки и плюнки.

преди 2 часа, Марчо Пирчов написа:

Възрастните би трябвало са се научили на самоконтрол и воля.

колега, това в някой кифленски вестник ли го прочете? Ти сигурен ли си че толкова "самоконтролен и волеви" ? Разбира се, ако се самосмяташ за 'възрастен', де

Ако се вземе характерния нахакан маниер и изхвърляне - на колко "пораснал" се самоопределяш?

преди 12 часа, Марчо Пирчов написа:

Ми ако го има и е проблем у възрастния, значи е инфантилен. Възрастните би трябвало са се научили на самоконтрол и воля.

Инфантилността няма нищо общо с "емоционалните тригери". Да, в повечето случаи може да са "направени" в детската възраст, но човек не става веднага възрастен след като тръгне на училище.

И ти би трябвало да си се научил на самоконтрол и воля, но реагираш инфантилно с по-горното твое "би трябвало" ... 

Агент "Две Нули" от Ми 8 ...  

Емоцията е реакция. Реакциите от своя страна са в следствие на причина. Ти може да се научиш да контролираш реакциите си, но не и причините, а и не на всеки му се удава. Това обаче не го прави инфантилен. 

Не случайно "копи-пейс" темата е свързана с ПТС. Друг е въпроса, че визираната "авторка" я пренася (отклонява) в отношенията между съпрузи. 

Някак си ... хм ... 

преди 14 часа, Марчо Пирчов написа:

... ако го има и е проблем у възрастния ...

това прави всички жени инфантилни ...  

преди 14 часа, kipen написа:

Не споменавай "инфантилен", особено в раздела за религията, мистиката и езотериката! Обидно е за някой хора....

И за какво използваш този "манипулативен лост"?! = То се вижда, че този който счита всеки чувствителен и емоционален човек за инфантилен, че той самия е инфантилен. Дали е обидно някой да те нарече инфантилен?!  

на 26.07.2021 г. в 19:37, _ramus_ написа:

ще трябва да им простим, колега. Глупавите другарчета имат потребност да се изживеят на умнички. Трудно е в света на глупачетата, влез им в положение.

Ами точно това, разумно иначе като съвет предписание, ми е трудно да го прилагам. Точно това "трябва"!

Дълго време не можех да вдена защо "трябва". Не можех да различа ясно границата между социалната и личната област в полето на съзнанието ми. Бяха "сляти" и не разбирах, че трябва да отделя личното ми отношение от общественополезното. А не е като да няма "осезаема" разлика в ефектът в живота ми.

Да простя - в лично отношение, е свързано с това да приема, че има глупави хора и да се смиря пред тази даденост в социума. За това - съгласен!

Да простя - в общественополезно отношение, е свързано с това да се примиря с простотията и едва ли не - да съм толерантен с глупаците. За това - не съм съгласен!

...предпочитам гласно да изкажа критиката си. Защото общественото познание, както всяко познание е кумулирана информация. Характерното за всеки информационен масив е че има нужда от поддържане, защото ентропията действа и в този аспект на разглеждане на света (като елементи информация).

Всъщност доста глупави хора, но с несъразмерно спрямо способностите им за осмисляне и знания, самочувствие изказват мнения по въпроси, за които не са компетентни. И това е съвсем естествена проява на "Ефектът на Дънинг-Крюгер"(че глупавите никога няма да разберат, че са глупави, щото са глупави, ала самочувствието им, че "са специалисти" в дадена област, ще е обратнопропорционално на познанието им в дадената област от познание, но пък подобно ниво на "самочувствие" никога не би било достигнато дори и от експерт в дадената област).

"Да простя", както казваш

на 19.07.2021 г. в 20:37, _ramus_ написа:

... се минава през множество етапни наглагвания. Не е възможно да се прескачат етапи, всички етапи са преходни към следващия етап. сред всеки етап е налична условна схема от вида - навлизане, съзряване, отработване, натрупване, изчерпване, преход-> следващ етап.

със сигурност е въпрос в етапа на "изчерпване", за да достигна до "преход".

Но определено важи за развитието на индивидуалния аспект на съществото ми. Обаче за социалния ми аспект, чрез който си захранвам стремежа към идеалите, "прошката на глупостта" е възпираща спрямо изборът ми на дадено отреагиране.

"Неолиберстката" интерпретация на "толерантността" е най-често използваният подход от малоумници, за да си изливат простотията в социума. Без изобщо да има налично разбиране(камоли осъзнаване) за вредата, която нанасят върху споделянето и "множенето" на познанието. Че поддържането на информационния масив "обществено познание" е споделена отговорност, за да може да се ползва и от тези след нас. Няма и грам знание сред малоумниците за "устойчивостта" като концепция.  Камоли пък за това, че Негентропията, като антипод на Ентропията в полето на информацията е израз на споделеното познание, което е систематизирана практично ориентирана информация, предавана през поколенията, чиято цел е да въвежда ред сред хаотично прихождащата информация от възприятията в съзнанията на все още невежите подрастващи поколения.

Казваш

на 26.07.2021 г. в 19:37, _ramus_ написа:

От друга страна - и милион глупавички нямат възможността на един, единствен умен човек.

Но реципрочно на това - един простак има възможността да "опропасти" познание, натрупано от милион умни хора!

Защото разликата между глупакът и простакът е в "мащаба на щетите", които може да нанесе. А за "ограничаването" на последните, в обществото е нужно да има наличие на точно обратното на "прошка на глупостта"! "Старите хора" са казали, че "Нямо добро ненаказано", и е въпрос на кураж да се влезе в "неблагодарната роля" на "лошото ченге", но все някой трябва "да се прежали", щото иначе регреса до инфантилни нива в познанието е неизбежен...

В крайна сметка, според мен, е по-адекватно просто да се посочват опитите за индоктриниране от някой хора. Независимо, че почти всички, които си го позволяват, са толкова неосъзнати за действията си, че почти няма шанс да приемат градивната критика... Щото, поне за времето докато пиша и изследвам в тоя форум, съм установил, че "прекрачи ли се границата" и се посочи никът, който прявява характерния поведенчески модел свързан с индоктриниране и се започва едно "драматизиране", "жертвеничество" и последващи "лични контра-атаки", та и "стадото" започва да припява песента за "лошия", емоционализирайки резониращо до нивото на "загрижената майка", дето е супер "прощаваща" глупостта на детето си, без да я интересува кви глупости плещи и че повлича в регрес нивото на темите като цяло.

 

 

 

Пример за поредна глупост, отразяваща опит за индоктриниране!

Изказва се теза, че човек може да контролира емоционалните си реакции, но не и предизвикващите ги причини, които са спомени за отминали събития в паметта на човека?!? ( да не коментирам пък глупостта да се "разрушава връзката" между самоконтрола и инфантилността, чрез отричането на такава)

Няма как да контролираш "нещо", ако не го разбираш като процес на възникване.

Всъщност индоктринирането в случая е, че не можеш да направиш нещо, което "бог", "всевишния", или каквото и да е "отражение в съзнанието" на природните сили, вече е "сътворило" като травмиращи реални събития.

Поставя се "проблемът със свръхреагирането" в "плоскост", която няма съразмерност със съществуващата възможност за повишаване на самоконтрола, чрез разбирането на "механиката" в свръхреагирането. 

А така се "затваря вратата" към осъзнаването за причините за страданието и се провежда внушението(както при всеки опит за индоктриниране) за липса на реална възможност човек да надрастне модела на свръхотреагиране.

Е, не е учудващо, че хора с подобни възгледи и несъзнавани опити за индоктриниране, "виждат" в психологията "нова религия", щото тамън в психологията като наука са застъпени и развити практики, които позволяват пълноценна адаптация към социалните реалности на хора, които възпроизвеждат страдание от отминали травматични събития в степени, достигащи патологични за психичното здраве нива.

П.п. то всяко "нещо" може да се "обърне в ползотворно". В случая изниква възможността основния въпрос в темата да се замени и да си изследва "проблемът" с "тригерите" в друга насока. Конкретно, не "Как да се справим..?", ами "Защо не можем да се справяме..?".... според мен, не можем да "се справим", защото има "нещо", предизвикващо, което не желаем да "пуснем да си отиде"!... каквато, примерно е драмата на поета, когато надживее причината да страда, а пък в замяна изгуби музата да твори поезия..

преди 2 часа, kipen написа:

Пример за поредна глупост, отразяваща опит за индоктриниране!

Изказва се теза, че човек може да контролира емоционалните си реакции, но не и предизвикващите ги причини, които са спомени за отминали събития в паметта на човека?!? ( да не коментирам пък глупостта да се "разрушава връзката" между самоконтрола и инфантилността, чрез отричането на такава). 

И защо да е глупост? Или обяснението на рамус, че не съм компетентен и не мога да разбера е достатъчно? Пък тя и поредната. А на всичкото отгоре към моите думи прибавяш и свои, защото аз споменах само контрол над емоционалните реакции, а ти ми вменяваш някакво отричане на разбирането на предизвикващите ги причини. Виж само колко си пристрастен в две твои изречения. Посочих ти три аргумента в подкрепа на твърдението си. При това положение е безсмислено да отговарям за възможността/невъзмижността ьа контрол над емоциите

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Посочих ти три аргумента в подкрепа на твърдението си

ъъъ - кое точно визираш като "три аргумента"?

При това понятието ТВЪРДЕНИЕ, както и АРГУМЕНТИ има основателна роля и значение при определени условия и познавателен контекст. Личните представности за едно или друго - откога започнаха да се наричат "твъедения" само защото се подпират с други представи, които се наричали "аргументи".

Изглежда че в народно-битовите форми на комуникация няма никакъв проблем всеки да си присвоява значението на каквото му скимне. Важното да му изглежда "тежко" и "значително", пък то не е.

КОНТРОЛ НА ЕМОЦИИТЕ (и някакви си "емоционални реакции" ) е народно битова представна форма и е израз на невежество. Няма смисъл да задълбавам чрез въпроси, защото това ще доведе само до предизвестен носенс.

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ РЕАКЦИИ не е възможно да се контролират. ПРЕДСТАВАТА че това е 'решение' е недоумие.

Обръщам внимание че понятието КОНТРОЛ е различно от УПРАВЛЕНИЕ. Емоциите могат да се управляват, без каквото и да било "контролиране". Всеки опит за "контрол" над емоциите и чувствата е самонасилие и прави 'дупки' в психиката, с допълнителни тежки последствия.

Това не пречи когато някой не е компетентен да се изцепва с "твърдения" и да нарича невежеството си "имам аргументи".

преди 5 часа, _ramus_ написа:

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ РЕАКЦИИ не е възможно да се контролират.

Някои не смятат така. Поне двама- автор и редактор в уики

Emotional control[edit]

Emotional control is a term from literature on self-regulatory psychology and refers to “the ability to self-manage or regulate attitudes and feelings that directly affect participant receptiveness to, and implementation of, training activities.”^[10] Emotional control is often referred to as emotional regulation and is the process the brain undergoes to regulate and control emotional responses throughout the day.^[11] Emotional control manages and balances the physiological as well as psychological response to an emotion.^[12] The opposite of emotion regulation is emotional dysregulation which occurs when problems arise in the emotional control process that result in the inability to process emotions in a healthy manner.^[11] Emotional control contains several emotional regulation strategies including distraction, cognitive reappraisal, and emotional action control.^[12]

преди 8 часа, _ramus_ написа:

КОНТРОЛ НА ЕМОЦИИТЕ (и някакви си "емоционални реакции" ) е народно битова представна форма и е израз на невежество. Няма смисъл да задълбавам чрез въпроси, защото това ще доведе само до предизвестен носенс.

Ама разбира се. Изпляска си да пореден път сбърканите представи относно това кое какво било и какво трябвало да е, и с това всичко приключва. Ами като е предизвестен "нонсенса" защо изобщо си правиш труда? Или си се вживял прекалено в ролята на кръстоносец?

преди 1 час, Shiniasu написа:

Ама разбира се. Изпляска си да пореден път сбърканите представи относно това кое какво било и какво трябвало да е, и с това всичко приключва. Ами като е предизвестен "нонсенса" защо изобщо си правиш труда? Или си се вживял прекалено в ролята на кръстоносец?

Емоционализирайки представности водят до твърдителности....

преди 20 часа, Shiniasu написа:

И защо да е глупост?

Защото самоконтролът е качество на човека, свързано с Волята. Волята е свързана с желанията, а всяко желание е свързано с някаква потребност, обусловена от определена нужда.

Основните човешки нужди вече съм ги споменавал. Не съм си споделял мнението само, че една част от нуждите определят социалния аспект на съществото ни, а други индивидуалния.

Аз лично, докат съм си изследвал вътрешната динамика(доколкото успявам да диференцирам несъзнателните пориви, за да съм достатъчно съзнателно идентифициран в познаващия ми Аз и да си изследвам познавания ми Аз, което ми позволява да придобивам някаква представа за Егото ми), съм си установил, че всеки установен риск или налично ограничаване на възможността да задоволя някаква моя нужда предизвиква чувство на страх.

А пък често, поради богатото ми Въображение, "установеният риск" дори не се е случил все още, но пък с Умът вече съм "начертал пътя" за "реализирането на риска". На това му казвам "страх от бъдещето". А най-кофти вариантът е, когато изпитвам страх да попадна в ситуация, в която изпитвам страх. Е на това пък, не само аз, му казвам - "страх от страха"...при подобни ситуации, развиването на обсесивно-компулсивно разстройство е на "една ръка разстояние", което пък е най-честата форма на разстройване на личността при освобождаване на напрежението от силно стресови ситуации.

Съответно дори и при ПТС, както в поста преди моите предни постове, се твърди че "копи-пейст темата е свързана с ПТС неслучайно", самата механика на свръхотреагирането се дължи на възпроизвеждано чувство, свързано с отминало травматично събитие. В самия процес може да се установи, че емоционалната свръх реакция възниква от паметовото възпроизвеждане на събитието, поради "установена" някаква аналогия между двете ситуации - моментната и отминалата. Т.е. до самото свръхреагиране, процесът се реализира почти изцяло в съзнанието на страдащия, с изключение на стимула от външната среда(който може да е дори звук, мирис, т.е. прост сетивен дразнител дори).

Основната причина за свръхотреагирането обаче е "направената в съзнанието му връзка" от човека, който е преживял или е в очакване на преживяване на травмираща ситуация, аналогичен елемент/и от която "открива" и в настоящата му ситуация.

В това отношение, по линия на тази "причина", няма как да има възможност за контрол или наистина по-адекватното - "съзнателно управление", поради това, че наличните спомени за събития са си налични, а "да се подхожда радикално" към бъдещите очаквания за събития носи голям риск да си "осакатим" въображението, което е кофти, щото голяма част от страховете са полезни, защото възпитават добродетели като съобразителност, дисциплинираност, подреденост и т.н. Да не говорим пък за възпитаването на условни реакции, чието наличие, в кризисни ситуации да е с животоспасяващо значение.

Но пък, ако се задълбае в причината, чието следствие е предната "причина"("свързването" на отминали или бъдещи с настоящи събития), то може и да се види "дълбочината на заешката дупка".

Защото, както се спомена вече в темата, причината в "по-дълбоко" вътрешно  отношение е в "засягането" на чувство. А "в най-дълбокото" основните чувства са две, едното от които е Страх ("две", както и всичко проявено е дуално възприемаемо, поради спицификата на работа на Умът ни - да фрагментира, за да подрежда и да добива смисли).

Съответно, изпитаният Страх в отминала травматична ситуация се възпроизвежда и в сегашната ситуация, поради "направената връзка" от човека между двете в съзнанието му. В случая е трудно да се определи кой "поток" предшества другия - чувствения или мисловния, поради "случването на процеса" почти изцяло в личното несъзнавано(подсъзнанието).

И това е основната причина, по която МОЖЕ да се осъществява контрол на отреагирането. Да, да се осъществява контрол на подобно ниво, може да 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

прави 'дупки' в психиката, с допълнителни тежки последствия.

Но пък, човекът е високоадаптивно същество и Страхът, един път изживян отново или предизвикан за първи път като изживяване "в по-голяма дълбочина", последствие има адаптиране на организма към стреса. (не сме ние тези, които ще открият разните му там посвещения или инициации).

 

П.п. изказах мнение, породено от пост, който цитирам след моя (уж да не бъде "лично", а па то някой друг подпали метлата)

преди 23 часа, kipen написа:

Изказва се теза, че човек може да контролира емоционалните си реакции, но не и предизвикващите ги причини, които са спомени за отминали събития в паметта на човека?!? ( да не коментирам пък глупостта да се "разрушава връзката" между самоконтрола и инфантилността, чрез отричането на такава)

на 28.07.2021 г. в 4:28, dioib написа:

Емоцията е реакция. Реакциите от своя страна са в следствие на причина. Ти може да се научиш да контролираш реакциите си, но не и причините, а и не на всеки му се удава. Това обаче не го прави инфантилен. 

 

Но пък се получи доказателство, като аргумент на твърдението ми по адрес на Шиниацу, че той може на бъде пример за възможно външно тригериране на база убеждения...и то без да съм си го поставял за цел.

Шиниацу, чувството за власт се захранва от желанието за надмощие, а то от страхът, че нещо "лошо" ще се случи...мотивира много силно за действия, но и при невежество води до прекалена, безсмислена войнственост.  Безцеремонността, безпардонността, е хубаво да са  подплатени с познание, щото иначе водят до деспотизъм и изолация, ако не са си "намерил малоумно стадо" да си го вееш пред което...та и него да го водиш към "социална изолация".

Първо трябва да се отчете, че емоционалната реакция вече е налична, когато тя бива осъзната. Т.е. когато казвам "контрол", то това обхваща времето от това осъзнаване нататък. Емоцията сама по себе си е реакция, от която обаче ние можем да се дистанцираме, след като вече сме я регистрирали. 

А за да не се прояви изобщо дадено нежелано от нас емоционално състояние, то вече трябва да се работи предварително с нагласите и предразположенията (или самскарите, ако използвам източния термин). Това е точно работата с причината - да разберем и евентуално да променим отношението си към причината и съответно предразположеността си да реагираме по нежелан от нас начин, когато тя е налична. 

Тези приказки са твърде общи и са свързани с много работа над себе си. Но мисля, че дават представа за това какво имам предвид пишейки за контрол.

преди 1 час, kipen написа:

Но пък се получи доказателство

Ти го считаш за доказателство. .... Както и да е...

Мнозина винаги са в някакво очакване. Те, чакат някой да им направи емоция. В действителност очакват някой да им привлече вниманието. Да, силно искат да е с положителна емоция, но в повечето случаи са разочаровани, защото другия им "дава" отрицателна емоция, т.е. предизвиква в тях нещо неочаквано, което по асоциация го свързват с нещо негативно. 

В общия случай не говорим за техни страхове, а за очакване на нещо положително да се случи. О, да, в дъното се крие някакъв техен страх от страдание ... но нека да не сме крайни. 

До известна степен мога да се съглася с теб, но все пак (може и да се опитвам аз) да проявя някакво елементарно интелектуално съчувствие.  От една страна не мога да съм съпричастен (т.е. да съчувствам), а от друга страна се опитвам да "погледна" през мисленето на другия. 

Все пак тук не сме да си поставяме диагнози ... = да сме крайни ... О, да:

на 1.08.2021 г. в 13:44, kipen написа:

Да простя - в лично отношение, е свързано с това да приема, че има глупави хора и да се смиря пред тази даденост в социума.

За другото обаче имам различно мнение. = Трябва време и в даден момент, след като анализираш, то да постъпиш по по-горното написано от теб. Иначе не те прави по-различен от човека който "заклеймяваш". = "Два остри камъка не мелят брашно".  

Все пак живота не е само емоции!!!    

преди 1 час, kipen написа:

Основната причина за свръхотреагирането обаче е "направената в съзнанието му връзка" от човека, който е преживял или е в очакване на преживяване на травмираща ситуация, аналогичен елемент/и от която "открива" и в настоящата ми ситуация.

В това отношение, по линия на тази "причина", няма как да има възможност за контрол или наистина по-адекватното - "съзнателно управление", поради това, че наличните спомени за събития са си налични, а "да се подхожда радикално" към бъдещите очаквания за събития носи голям риск да си "осакатим" въображението, което е кофти, щото голяма част от страховете са полезни, защото възпитават добродетели като съобразителност, дисциплинираност, подреденост и т.н. Да не говорим пък за възпитаването на условни реакции, чието наличие, в кризисни ситуации да е с животоспасяващо значение.

"Връзката" или отношението към провокиращата причина може да се промени. Тя така или иначе се променя, но обикновено негативната й страна бива раздувана допълнително с времето. Но аз тук така или иначе не говоря за подобни крайни прояви, които дори и принципно да не са по-различни, изискват по-различен и по-внимателен подход (и с малки изключения външна помощ). В случая визирам съвсем обичайни предизвикващи емоционална реакция събития от ежедневието. А тези обичайни "малки" прояви за мен са по-важни. 

Малко по-рано споменах възможността за дистанциране (умишлено не използвам думата "абстрахиране", защото емоцията присъства и не е удачно да се правим, че нея я няма). Това обаче е умение, което трябва да се развие. Освен това при екстремни ситуации и още повече при липса на опит в подобни такива, то не е сигурно, че ще успеем. Просто оказващите влияние фактори стават много и силни, а ние не сме си изградили "навик" да се справяме. 

Страховете са полезни наистина, но до определен момент в развитието на човека. Ако си представим това развитие в бъдещето, не би трябвало да е трудно да се види, че тази необходимост е до време.

преди 2 часа, kipen написа:

Но пък, ако се задълбае в причината, чието следствие е предната "причина"("свързването" на отминали или бъдещи с настоящи събития), то може и да се види "дълбочината на заешката дупка".

Причината е добре да открие и разбере, но реакцията ни е резултат от множество наслагвания свързани с тази причина във времето до момента на самата реакция. Т.е. ние трябва да установим и моментното състояние, моментното си отношение. И всъщност това е, което можем да променим (бавно и последователно). Ако успеем да видим нещата (поне в някаква степен) такива, каквито са, а не такива, каквито си ги представяме, то ще се улесним значително. Но пък и това е умение, което не се постига лесно. 

преди 2 часа, kipen написа:

Но пък се получи доказателство, като аргумент на твърдението ми по адрес на Шиниацу, че той може на бъде пример за възможно външно тригериране на база убеждения...и то без да съм си го поставял за цел.

По-скоро ти се иска. Всъщност замесваш убежедията  там където според мен изобщо не е нужно. Убежденията сами по себе си изобщо не са в сферата на емоциите. Емоционалната реакция не се предизвиква от убежденията, а от емоционалните нагласи, които са се сформирали около тях. Двете наистина може да изглеждат като едно и също нещо, но за мен не са.

преди 2 часа, kipen написа:

Шиниацу, чувството за власт се захранва от желанието за надмощие, а то от страхът, че нещо "лошо" ще се случи...мотивира много силно за действия, но и при невежество води до прекалена, безсмислена войнственост.  Безцеремонността, безпардонността, е хубаво да са  подплатени с познание, щото иначе водят до деспотизъм и изолация, ако не са си "намерил малоумно стадо" да си го вееш пред което...та и него да го водиш към "социална изолация".

Ако ме познаваше, щеше да знаеш, че всъщност съм склонен да бягам от властта. Може би защото я свързвам с отговорност, която не искам да поемам... Но всъщност нищо от това казано току що, няма значение за друг освен мен. Войнствеността я свързвам с целесъобразността. В случая тя е дотолкова доколкото все пак отстоявам някаква позиция, но ако си забелязал, без да се задълбочавам особено. Последното го правя сам пред себе си. Последното изречение е далеч от истината, но всъщност показва, че имаш склонност да се увличаш прекалено много в желанието си да разбереш нещо или някой, и съответно изводите ти страдат от това.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Това обаче е умение, което трябва да се развие.

Има неща, които са сходни с карането на колело. Все пак на някои вестибуларния им апарат не е устроен, за да се развие. 

В действителност това наистина са крайни патологични случаи, а това в един свободен форум не би следвало да се разисква. 

Все пак тук, в свободния форум, в раздела "Психология" и т.н. не може да се изказват становища за патологични случаи. 

Някои превръщат ПТС в обичайно състояние на нормалния човек. Ако те наистина са преживели някакъв психологически стрес и той се е превърнал в ПТС, то би следвало да потърсят специализирана помощ. 

Та, по-скоро темата е за стресовите ситуации които сме изживели и повлияват върху будещите ни емоционални реакции. 

Да, емоцията не би следвало да ни пречи, за да се налага да се справим с нея, а напротив, посредством дистанциране, а не абстрахиране, да успеем да я трансформираме в желана наша емоция, а не да се получи отново друга, която сме изпитали в миналото и сме счели, че обстоятелствата са същите. 

п.п. Наивно е да мислим, че човек може сам да се справи с някаква ПТС ситуация, особено ако не я сподели със специалист. 

Малко разсейване с един виц;

Студент закъснява за лекция и се оправдава със смъртта на баба си, а професора: Колега, това е неоснователна причина.  Другия път просто си признайте, че вчера сте се напили. Това ще е основателна причина да Ви допусна да изслушате лекцията ми, а сега не ми пречете и напуснете, Вън!!!   

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Някои не смятат така.

И ? какво като не смятат. Уикипедия откога стана гарант за 'инакомислене'?

Освен това - в английският език има някои неуредици относно аналозите с някои български думи. Например чувство и емоция, масово се смесват и от автори, и от преводачи. Антрето на тази тема е пример за това и явлението е масово и с лекота може да се зачете из популярните сайтове.

И друг пример - в английският език липсват две понятия, аналогични на българските аналози ЛЮБОВ и ОБИЧ. Няма английски аналог за ОБИЧ, има за ХАРЕСВАМ, но ОБИЧ(ам) и ЛЮБОВ... не могат да се разделят. Това кара преводачите масово да си съчиняват според контекста - коя от двете думички да подберат. Припомням че ЛЮБОВ и ОБИЧ и в българският език масово хората нямат различаване. В народния разговорен стил не се различават дори и Емоция и чувство, за което дори и грамотни преводачи имат проблеми в преводите си. Това е уникална масова неграмотия, но изискванията за масовия мат'рял  са според нивото му и когато именно това е таргета за дадено инфо, няма как да му се предлага ниво, на което той въобще не може да откликне. Не може да се изисква нещо повече отнякого, отколкото му е възможно.

По същият начин стои и казуса със УПРАВЛЕНИЕ и КОНТРОЛ - на емоциите. Много ми е мъчно че понякога смятащите се за компетентни "защото четат уикипедия" трябва да обяснявам за пореден път едно и също нещо и те с лекота да си играят на "контра", защото не четат, но пък... така им  харесва. Пък и "уикипедия пишело" и имало някакви дето имали 'друго мнение'.

КОНТРОЛ на емоциите е първосигнален напън. КОНТРОЛ е представна форма обобщаваща някой да упражни власт над нещо. Това е атавизъм и за да се реализира задължително е нужно силово въздействие. Понеже е инстинктивно производно, вкл и като представна форма, то се асоциира и спрямо всяко нещо, което някой трябва да го 'властва"... Специално КОНТРОЛ в психонауките, е допълнително усложнено от някои специфични нюанси, които тук няма заради кого да се коментират, защото нивото дори в общата култура се свежда главно до спорове заради контрата и цитиране на уики.

Когато в емоциите се наложи "контрол', това довежда до тежки психични щети. задвижват се сложни механизми на кръстосани защитни реагирания. Когато в психичните процеси се въздейства с "натиск", чрез сложни взаимовръзки се стига до "изтласкване" на негативното, в онова, което бива "контролирано".

УПРАВЛЕНИЕ е сложно съставно понятие, в което основното не е власт чрез "натиск" от елемент, който упражнява власт над елементи . например - никой не използва КОНТРОЛ в една машина, там процесите не се контролират, а се управляват. В психиката това е много важно и е масова народната заблуда че всяко нещо дето някой не му харесва или не му е кефско, ще си го "контролира" и така ще си реши проблема.

УПРАВЛЕНИЕТО на емоциите не се реализира чрез натиск. За УПРАВЛЕНИЕ условието е да е налично познаване в дълбочина - детайли, основни, процеси, динамика. УПРАВЛЕНИЕТО е интелигентен подход, в който за да се дистигне до него са нужни наслагвания от познание, внимание, изучаване и вникване.

УПРАВЛЕНИЕТО се реализира чрез насочване и подреждане на нещата които взаимодействат, за да се получи предварително целеви вектор. Така е и с УПРАВЛЕНИЕ на ЕМОЦИИТЕ, както и всичко останало, когато се реализира интелигентна намеса или самонамеса в психичния свят.

Друго мнение всеки може да има в научна област. Заради това науката се развива. Но когато се излезе отвъд територията на рационалното познание, всеки нуждаещ се търси да си подбере подходящото за неговите си нужди, с идеята че "като е мнение на учен, на колектив'' и няма как да не е вярно. Така си докарват да преживеят че "те не грешат", щом такива велики хора са им съвпаднали мненията с тяхното.

И накрая на тия думи - масово хората боравят с даден речников запас. В зависимост от когнитивното ниво на зрялост и израстване, и нивото на компетенция, този запас е ограничен до нуждата и потребностите на даден субект или група сред която екзистенцира. Когато се касае за неразличаване на две понятия, а даден субект настоява че те са едни и същи... значи че той просто няма когнитивно ниво да долови разликите и да вникне в детайла, заради които тия понятия се различават. А други - могат да ги различат. И когато между 'едните" и другите възникне инфо-обмен, възникват обърквания за "едните", защото те не могат да реализират 'различаване'.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

не би трябвало да е трудно да се види, че тази необходимост е до време.

както и страховете, така по същия начин е и за вярването. Всяка необходимост е 'до време". После - вече не е необходима. Разликата е, когато някой се вкопчи в "необходимостите си" и... така "забавя )или спира ) времето" на израстването им.

 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

нагласите и предразположенията

са само близки аналози с понятието "САМСКАРИ". От друга страна - преводача трябва някак да нагласи "преведеното", която се случва преди всичко в неговата глава. Дори сред будизма да се реализират сложни договорки заради огромните понятийни и езикови несъответствия, все пак е нужно някой нещо да предаде. Нагласят си модели - поне да си приличат преводите, за да не се стигне до смешното положение всеки да си кара според него си.

Важно е да се запомни, че опитите да се свеждат далечни и чужди описания от една култура, сред друга такава - възникват необходимости от 'приближения". Някои от тях са сравнително адекватни, други - просто са "греда отсякъде". Разбира се - това рефлектира и върху общата структура на всяко "далечно учение", прекарано неизбежно през даден личностен и културен мироглед.

преди 6 часа, kipen написа:

Волята е свързана с желанията

волята не е априорно свързана с желанията. Много по-сложни са взаимодействията.

Когато даден субект е на ниво, в което доминантата е около Е-света, всички процеси, явления и динамика в неговия психичен свят са "свързани с желанията му". И че 'самите желания' са приоритетно 'емоционално предпоставени'.

Когато даден субект е на ниво, в което доминиращият аспект е ментален, аналогично 'всичко се завърта" около менталния му "център", защото основната база на личността му е преместена там.

Волята - и за двете условни изброени типологии - е свързана с "основната резонанта" на всеки от тях.

Явлението ЖЕЛАНИЕ е сложно съставно и въобще популярното му значение е меко казано елементарно.

В явлението ВОЛЯ - е същото.

преди 23 часа, _ramus_ написа:

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ РЕАКЦИИ не е възможно да се контролират. ПРЕДСТАВАТА че това е 'решение' е недоумие.

 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

КОНТРОЛ на емоциите е първосигнален напън. ...Когато в емоциите се наложи "контрол', това довежда до тежки психични щети.

Можело, значи, ама носело щети. Ама пък можело да има емоционален контрол. Е, това е напредък. 

преди 54 минути, Търсещ истини написа:

Е, това е напредък. 

за кого?  

Сериозно ли смятате че като ровите в думите ми да измислите противоречия, ще се осведомите, ще разберете или ще вникнете повече в казусите? Защото въобще не ви се получава - напредъка. Може би безсилието ражда тоя инат. А може би - друго.

Кажете за вашият напредък как е, например? Вие как точно напреднахте в темата - кое точно, прочетохте, разбрахте... освен упоритото повтаряне на лична теза и опита да компрометирате различните от нея? Повтарянето й няма да я направи смислена, защото ви липсва компетенция. Това няма как да се компенсира с Уики, защото на тоя свят не е достатъчно нещо само да бъде прочетено, щото е написано някъде и от някого.

Сигурен ли сте че разбрахте разликата между контрол и управление? А между емоции и чувства, че и "преживявания"?  Или важното е да намерите още статии в уики, в опит за контра, щото вашето мнение... няма как да не е меродавно, правилно и няма как да е само ваше, защото истината я виждат много други хора - дори и автори на текстове в уики?

Защо е толкова важно отстояването на личното мнение за всеки тук? Сякаш това е основна цел, стремеж, потребност ... територия на която личното мнение да се оттренира за защитаване "на всяка цена". Странно е - защо тогава така сте избрали името на ника си?

Търсач ли сте, или защитник на лични истини - как е точно във вашите очи?

==================

И нещо друго - рамус не е шиниацу. Това с провокациите го правите по един и същи начин. Схемата и средствата са повторяеми. Може би малко динамика и щипка гъвкавост чрез различни похвати, адаптирани към профилните особености на таргета... - разбира се - ако разполагате с тях. Чудесно е че пробвате, сигурно и това е 'част от търсенето на истини', но засега не се получава.

Рамус,

един чаршаф си изписал, а всеки пъпчив тинейджър може да ти се похвали, че вече се учи да контролира или поне прикрива емоционалните си реакции.

Не емоциите, а поведението си да управлява, когато се появят сиилни емоции. Това става с воля.

 

А какви изпечени лъжци има сред възрастните... Не ми е ясно къде са им истинските емоции, щом не можело емоционалните реакции да се контролират?

.......

Ей на това казвам "дървен философ": животът показва едно, но той "доказва" друго.

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Явлението ЖЕЛАНИЕ е сложно съставно и въобще популярното му значение е меко казано елементарно.

В явлението ВОЛЯ - е същото.

"Явленията"  .... любов, желание, воля и всичко свързано с основното "явление" чувства не са сложни, но явно на теб ти е трудно в тези явяващи се за теб неразбрани понятия. 

Да, за мнозина любов и обич, желая и искам, воля и инат, чувство и емоция са идентични и т.н., и меко казано значенията им са елементарни, но няма как да "докажеш", че са сложни.  Те не са в следствие на познавателната способност на индивида. 

Ако за теб са сложни и прилагаш усилие, за да ги разграничаваш, то за други това е лесно. Тяхната сетивност е по-добре развита от твоята. Да, всяко едно усещане има "време-закъснение"  за да може да се осъзнае, но това не означава, че постоянно човек трябва да управлява своите "явления" посредством някакви психологически "инструменти".  

Разбирам твоето пренебрежение към хората които не осъзнават своите чувства, но да им "втъкваш'" някаква невменяемост не е етично. ОК, за теб всички останали са "луди", но за тях ти си лудия. Това, че не може ти да се адаптираш към действителността, то те прави:

преди 4 часа, Марчо Пирчов написа:

Ей на това казвам "дървен философ": животът показва едно, но той "доказва" друго.

в очите на младите. = "клубна напаст". 

преди 4 часа, Марчо Пирчов написа:

всеки пъпчив тинейджър

Не всеки. Само на тези които израстват в "разведени" семейства. Да, мнозина са такива в момента, но има и такива които израстват в любящи семейни отношения. И, да, мнозина тук са на "лов" за неориентирани, "пъпчиви", които се срамят от своя "външен" вид и затова предпочитат да общуват в интернет, за да не им се подиграват на "пъпките".  

Рамус това прави: "Стиска им пъпките". Мисли, че по този начин ги лекува. 

Трябва да отбележа, че дори човек да има теоретична подготовка по отношение на психологията, то само и единствено след натрупан стаж (практика) може да се счита компетентен в тази сфера на познанието. 

Имам усещането, че Рамус чуглу е "вечен студент" в Калдата, който определено се е образовал само и единствено през интернет мрежата, но клейми всеки който по-успешно се е образовал от него в тази среда. 

Интернет ни дава невероятен способ да се информираме, но докато се научим да отсяваме съществената информация от несъществената информация се изисква време. При някои уви, но не заради тяхната способност за познаване, е "сложно".  

Мнозина тук, в интернет, са за това, т.е. да управляват мозъчната дейност на потребителите. Други пък са, за да контролират. Трети обаче се информират за какво се случва в тази "нова' социална среда. Да, тя към момента е модна и с времето се превръща от средство за контактуване с други в средство за общуване и/или средство за манипулиране на тези които я ползват.  

п.п. Този който е знаещ ползва информацията по предназначение, а невежите за своя облага. 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Сигурен ли сте че разбрахте разликата между контрол и управление?

А трябва ли? И още повече да я приеме. Защото аз примерно правя някаква разлика между двете понятия, но не там, където ти посочваш. Тези разминавания в тълкуването на понятията могат да се изчистят евентуално в един разговор, ако се даде възможност на всеки от участниците да изложи в по-голяма степен позицията си. Когато вместо това обаче още след първото твърдение следва реплика, че това не било така (най-вече според автора на репликата), вместо да потърсят допълнителни разяснения или пък да се оспори, но с излагане на алтернативна позиция, то обикновено разговорът остава повърхностен.

 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Защо е толкова важно отстояването на личното мнение за всеки тук? Сякаш това е основна цел, стремеж, потребност ...

Противоречиш си. Ти си този, който постоянно упреква другите, че разчитат прекалено много на взети наготово  думи. Включително и по-горе с цитатите от уики. Ами те точно не са лично мнение но цитиращия, а по-скоро споделено. 

Колкото до отстояването на личното мнение предполагам, че знаеш отговора, а с въпроса по-скоро искаш да се абстрахираш от подобно поведение. Това обаче си е само желание непокриващо се с действителността.

преди 7 часа, _ramus_ написа:

И нещо друго - рамус не е шиниацу. Това с провокациите го правите по един и същи начин.

Тази "констатация" сама по себе си е провокация. В случая думите (ти сигурно ще го наречеш "клише"): Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"", са точно на място. Или може би имаш предвид, че твоите провокации са по-разнообразни? И в същото време, че другите са с далеч по-ограничени възможности? Съвсем като в рекламна или в предизборна кампания. 

преди 44 минути, Shiniasu написа:

но с излагане на алтернативна позиция

Имаш ли един психологичен казус, в който ти да си задълбочен и компетентен, с ниво, което да е изчистено и осмислено с години насочена работа? Да го предложиш сериозно, отговорно, да представиш ниво и широта - защото това става с качества и много труд. Нали се сещаш че "оправданията и обясненията защо не го правиш, не го можеш или колко не ти е важно и какви други осъзнати приоритети имаш..." са само даст ин дъ уинд и въобще не си заслужава да пълниш полето си с повторения.

В темата се предлагат няколко психологични казуса - в тях теб те няма никакъв. Общите приказки и стъкмистики го може всеки и се виждат напъните. Нещо като мързеливи ученици на изпит и чоплят да си измъкнат "краставицата на Кришан" без значение за какво става въпрос.

Мен лично некомпетентността не ме интересува. Некомпетентните - също. Ама те също имали "мнение", даже и го наричали "позиция"... дори имали "аргументи" и тяхното било "логика". Ок, да си ги имат и да се топят в имитации на всички тия.

Предлага се казус, предлага се и негово поле, посока и контекста му. Ама хем са некомпетентни, но пък имали 'алтернативни мнения" и кеф им било да си ги 'обсъждат'. Ок, да си играят на каквито игри им скимне, но не стават за друго.  Игрите и закачките, фантазиите и приказките им, дребните щения и залитания - не ме интересуват, но пък тях само това ги интересува. 

Точно това са местата за свободно плямпане от което никой и нищо не зависи. Но именно "отпадането на някои регулаторни ограничения" подава разкриване  на фантазния свят и онова, което се случва в него. Именно това дразни всеки, защото иначе чудесната нагласена фантазна картина, извън фантазния й субект, е разбъркана каша. Но на него му се струва "рай" и много напира да си го показва колко е "райско", мъдро, смислено.

Иначе на приказки и маски - всички са герои, мъдреци и уики-интелекти.

============

преди 7 часа, Марчо Пирчов написа:

всеки пъпчив тинейджър може да ти се похвали, че вече се учи да контролира или поне прикрива емоционалните си реакции.

Не емоциите, а поведението си да управлява, когато се появят сиилни емоции. Това става с воля.

И така - примерите за представните елементаризми са налице. Тва пъпчивите тийнейджъри направо се "раждат" научени да контролират (само и само да не ги контролират тях)

Като пораснеш, ако се сетиш - ела и си го прочети... Ако не друго - да се посмееш. Разбира се - това само при положение че си поумнял... поне малко.

Най-некомпетентните са най-активни, най-шумни, най-упорити... . Не ги интересува че са глупави и невежи, а само подражанието на любимия образ - "коравите, сигурните и тежкарските п*4ове". Пък това е един от най-явните симптоми на комплексара. За тиийнейджър - е естествено. Но какво да кажат едни "непораснали деца" с тела на възрастни и претенции и маниери на вселенски мъдреци и космически дракони.

преди 44 минути, Shiniasu написа:

то обикновено разговорът остава повърхностен.

повърхностните разговори ги водят повърхностни хора. За тях си - това е без алтернатива. Ама - условията, участниците или другите били 'причините', пък те са си само в тях.

Сериозните хора, освен всичко останало, общуват сериозно и разговорите им също са такива. Имат алтернативи, но е въпрос на зрелост ползването им.

Ти от кои точно си?  Или да използваме нивото на "разговорите' за да го изведем?

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Най-некомпетентните са най-активни, най-шумни, най-упорити... . Не ги интересува че са глупави и невежи, а само подражанието на любимия образ - "коравите, сигурните и тежкарските п*4ове". Пък това е един от най-явните симптоми на комплексара. За тиийнейджър - е естествено. Но какво да кажат едни "непораснали деца" с тела на възрастни и претенции и маниери на вселенски мъдреци и космически дракони.

Ти си от най-активните, най-шумните и най-упоритите. Опитваш се да приравниш останалите участници към някакъв психологически профил, което да придаде тежест на думите ти и едновременно с това да лансираш злепоставяща "опонентите" ти теза.