преди 7 часа, nnnkjkklllk; написа:

И кой създаде хамас и с каква цел....пак не знаеш!

САЩ.

И понеже темата е за Украйна

Страната чудо реално е в финансова дупка.

  Дори да им дадат руските пари не могат да преживеят 2026 с тях - няма да стигнат

  това го казва бившия им главен банкер

 

Зеленски да си бе изпълнил предизборните обещания от 2019 година -вместо да обикаля света за да проси и да се моли .   За какво достойнство говори този патологичен лъжец     https://www.actualno.com/europe/na-jivo-krizata-v-ukrajna-011225-zelenski-zagovori-za-kraj-na-vojnata-s-dostojnstvo-news_2526899.html

преди 14 часа, БаалБек написа:

Като наследници на социалистическия период още от деца, така са ви промили мозъците кремълските господари и фалшивите ни историци пропити с руска пропаганда, че във вас морал няма. Липсва. Да очакваш морал от тази наследствена биомаса е все едно да чакаш тенията да развие съвест.

Бъбрече, ти от семето и от утробата на коя биомаса се пръкна?

Мама и тати имат ли морал и съвест?

Орбан: Кой в Европа ще признае, че Западът предотврати мира в Украйна през април 2022 г.?!

От спори.

Така е при гъбите и плесените.

 

Някаква дива радост е предполагаемата капитулация за доста русофили. Много хубаво е да се унищожи държавата на украинците, всичко е толкова справедливо, путин е най-демократичния лидер в света, е от време навреме падат разни хора от тераси и се самоубиват, но няма да ги забелязваме тия неща. Всичко е цветя и рози в русия, тоя стожер на демокрация и спазване на човешки права, пък в тая украйна зеленски е недемократично узурпирал властта  вече 5 та година, а путин е демократично преизбиран вече 30 години и то с голямо мнозинство( а ла бай тошо).

 

 

 

 

 

 

 

 

преди 26 минути, alvion2 написа:

Някаква дива радост е предполагаемата капитулация за доста русофили. Много хубаво е да се унищожи държавата на украинците, всичко е толкова справедливо, путин е най-демократичния лидер в света, е от време навреме падат разни хора от тераси и се самоубиват, но няма да ги забелязваме тия неща. Всичко е цветя и рози в русия, тоя стожер на демокрация и спазване на човешки права, пък в тая украйна зеленски е недемократично узурпирал властта  вече 5 та година, а путин е демократично преизбиран вече 30 години и то с голямо мнозинство( а ла бай тошо).

 

 

 

 

 

 

 

 

Поредната евтина пропаганда. 

По колко копейки ти плащат на час, да бълваш тези глупости?

преди 12 часа, "Саша" написа:

Хамас е терористична организация, финансирана от Иран и подкрепяна дипломатически от Русия. В никоя резолюция на ООН НЕ пише, че терористичните организации са освободени от задължения и само Израел трябва да ги изпълнява. 

Изключваме това че си много далече от истината като цяло, ама къде вкарваш изобщо и Израел в цялата ти теория, по това показваш, че наистина невежеството ти е взел връх върху всичко останало.

Израел демонстративно игнорират ключови резолюции на ООН и то в продължение на над 50 години. А сега ще чакам и от теб може би една година да го измислиш, защо недържавни актьори като Хамас трябва да изпълняват задължения, като самите Израел не го правят? 

Всички държави и членки на ООН са длъжни да ги изпълняват, всичко друго е двоен стандарт наложен от Вашингтон.

преди 13 часа, "Саша" написа:

Хамас е терористична организация, финансирана от Иран и подкрепяна дипломатически от Русия. В никоя резолюция на ООН НЕ пише, че терористичните организации са освободени от задължения и само Израел трябва да ги изпълнява. 

Погледнато от гледната точка на Хамас, те са освободителна организация която се бори за възвръщане на палестинските окупирани територии от Израел.

Защо не си на тяхна страна и срещу завоевателите от измислената държава Израел?!

Терористи срещу окупатори, част 2

Spoiler

Правото на Украйна да брани Донбас и Крим е същото, и дори по-малко, от това на палестинците в завзетите от Израел територии. Да защитаваш Киев, но да заклеймяваш арабската съпротива в Газа и Западния бряг, днес е поредното либерално лицемерие и малоумие

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 13 октомври

_{Карта на палестинските територии от 1946-а насам и завземането им от Израел, който днес е натикал местното население в нещо като концентрационни лагери. Това няма да го видите по CNN или по големите наши телевизии.}

 

Нека започна директно с извода и обобщението, а след това ще се аргументирам по-подробно: безумие е да смяташ палестинската съпротива в окупираните територии за „тероризъм“, докато в същото време наричаш Русия „окупатор“ на Донбас и Крим и всячески подкрепяш продължаването на войната в областите, които открай време са били руски и винаги ще бъдат такива.

Как въобще модерният либерален свят се докара дотук? Къде се загуби връзката с разума, с логическото мислене, с издигането в култ на истината и справедливостта? Докъде може да стигне промиването на мозъци чрез масирана официална пропаганда? Толкова ли е трудно вече хората първо да се информират, да се интересуват от история и реални факти, и чак след това да се съгласяват с всичко, което им се тръби от телевизора?

В края на миналата година Франческа Албанезе – специален пратеник на ООН за човешките права, написа в свой подробен доклад, че вече трето поколение палестинци са обект на произвол в окупираните от Израел в продължение на над половин век територии. Нарушения на международното право, расова сегрегация и подчинение от страна на окупационната сила, които се проявяват в различни форми, част от които са драконовски ограничения на движението, потискане на политическото и гражданското участие, произволни арести… Всичко изброено представлява колективно наказание за палестинския народ, пише уважаваната италианска юристка.

„Дори и в ЮАР по времето на Нелсън Мандела и Дезмънд Туту не е имало такъв апартейд, какъвто е днешният срещу палестинците“, неуморно повтаря в свои изявления великият музикант от „Пинк Флойд“ Роджър Уотърс. Масовата пропаганда йезуитски се опитва да го изкара антисемит (въпреки че баща му е загинал, сражавайки се срещу нацизма), но той последователно и аргументирано отстоява позициите си срещу сегрегацията и потъпкването на каквито и да било права, което няма нищо общо с омразата срещу евреите като народност.

Към гласове като тези на Албанезе и Уотърс се присъединяват редица други интелектуалци, като например легендарният британски режисьор Кен Лоуч, който заявява: „Отнемането на човешките права на палестинците е едно от най-големите престъпления на този век и въобще на модерните времена. Те са жертва на етническо прочистване на собствените си земи. Историята ще покаже, че това е ужасно престъпление, а всички, които го подкрепят, ще бъдат осъдени именно от нея“, допълва Лоуч и, подобно на Уотърс, от години призовава артистите от всички изкуства да бойкотират всякакви изяви в държавата Израел.

Португалският писател нобелист Жозе Сарамаго приживе сравняваше условията за живот в Рамала на Западния бряг с концентрационни лагери и предричаше, че рано или късно там ще заработят и газови камери. Подобни бяха изявленията и на Хайо Майер, холандски евреин, навремето оцелял след едногодишен престой в Аушвиц, чийто родители са жертви на Холокоста. Той до края на живота си през 2014-а сравняваше третирането на палестинците от Израел с това на нацистите към евреите в Германия…

Този списък, разбира се, е много по-дълъг. Тези хора не са „путинисти“, „четирихилядници“ или някакви откачалки, въпреки че ще се намерят фашизирани либерали, които сигурно ще кажат и това.

Световната общност изобщо не е единна в отношението си към Израел и неговата дискриминационна политика. Така изглежда само по Си Ен Ен и по българските продажни телевизии. По-скоро е единна, но в обратната посока. Това пролича много нагледно и по време на миналогодишния футболен мондиал в Катар, когато израелският телевизионен екип срещаше открит бойкот от страна на фенове от цял свят – японци, мароканци, турци, саудити, катарци. „Освободете Палестина!“, единодушно скандираха те, докато репортерът се опитваше да им задава някакви запалянковски въпроси…

Още през 2012-а – две години преди една от най-масираните израелски акции в Газа (когато между 7 юли и 26 август бомбите убиха над 2200 палестинци, предимно цивилно население, от които над 550 деца), общото събрание на ООН с огромно мнозинство беше гласувало признаването на Палестина за държава – наистина не като пълноправен член, но все пак държава – със същия статут като Ватикана например. Не че нещо в живота на палестинците в Газа или Западния бряг се е подобрило оттогава – дори напротив. Но все пак да обърнем внимание на мнозинството: „За“ гласуваха 138 от общо 193 държави, сред тях включително Франция, Италия, Испания, Дания, Норвегия, Швейцария…

Германия и Великобритания се „въздържаха“, заедно с още 39 страни, сред които и България. Украйна тогава пък изобщо не гласува – тя отсъстваше от заседанието, заедно с Мадагаскар, Кирибати и Екваториална Гвинея. Може би нейните представители са подозирали, че скоро може да се сдобият със свои собствени „палестинци“ – руското население на Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон…

Против държавния статут на Палестина през 2012-а бяха единствено Израел, САЩ, Канада, Чехия, Панама, Палау, Науру, Микронезия и Маршаловите острови. За Израел беше особено важно, след като получи държавен статут, Палестина да не стане член на Международния наказателен трибунал, защото това би довело до съдебни процеси за престъпления, извършени срещу нейни граждани от неговата армия и полиция. И Щатите се постараха всячески да убедят палестинския президент Махмуд Абас да не подава молба за членство в МНТ. После лицемерието и затварянето на очите пред апартейда в Палестина продължи…

Добре е целият този исторически и фактологичен контекст да се има предвид, когато човек анализира пламналата миналия уикенд палестинско-израелска война. Едно е сигурно – позицията на палестинците, които очевидно са готови с всякакви средства и с оръжие в ръка (несъмнено финансирани и от най-различни задгранични интереси) да се борят за оцеляване и съществуване, по нищо не се различава от тази на украинците от 2022-а насам. Тя дори е много по-справедлива и се радва на далеч по-голяма международна подкрепа от Зеленски и неговото правителство в Киев.

Достатъчно е да се хвърли поглед върху картата на израелските територии от 1946-а насам, откогато, в разрез с всякакво международно право, на палестинците непрекъснато биват отнемани собствените им земи и те методично са избивани, депортирани или просто натиквани в най-големите „затвори на открито“, каквито дефакто са Сектор Газа и градове като Рамала на Западния бряг.

Това, че нашата страна е част от „златния милиард“, на който отдавна е спряло да му пука за човешки права и справедливост, не означава, че и тук, както и в много западни страни, трябва доброволно да се подложим на лоботомия и да спрем да мислим с главите си, зомбирани от безумната официална пропаганда. Колкото и вероломна да е била атаката на „Хамас“ и бригадите „Ал Касам“ над израелските позиции миналата събота, тя просто е люлчина песен в сравнение с онова, на което са подлагани палестинските жители вече повече от 55 години. Но пропагандата всячески се опитва да представи израелското военно и разузнавателно фиаско като „невинни жертви на терористи“.

_{Кораб с еврейски бежанци пристига в Палестина през 40-те години с надпис: „Немците унищожиха семействата и домовете ни – вие не убивайте последната ни надежда!“}

А сравненията между събитията в Украйна и в палестинските територии са крайно неудобни за официалния пропаганден наратив. Не е „политкоректно“ и да се съпоставят руската военна тактика, която стриктно се фокусира само върху военни и инфраструктурни обекти, с тази на израелската армия, която, типично по американски, само за няколко нощи успя да унищожи десетки жилищни сгради, болници, училища и джамии, и да отнеме стотици напълно невинни животи.

Войната наистина е нещо ужасяващо и всеки, който подкрепя избиването на хора, е чудовище. Именно затова е и толкова гнусно едни и същи хора да гласуват с две ръце за военното подпомагане на Киев („тези хора отбраняват своите окупирани територии в Донбас и Крим!“ – о, наистина ли), а после лицемерно да наричат палестинците, които от десетилетия са жертва на системна дискриминация и геноцид „терористи“.

Дори когато радикалите от „Хамас“ бъдат разбити от израелската военна машина, честните и разумни хора по света няма да спрат да подкрепят палестинската кауза. И е добре, ако не друго, тукашните американски подлоги поне да са наясно, че в планетарен мащаб те са, и ще все повече ще бъдат, едно все по-стесняващо се и все по-безпомощно малцинство. Дори и най-всемогъщата пропаганда рано или късно се оказва безсилна пред истината и справедливостта.

 

Жестоко, току-що научих, че някакъв старши сержант (уоу, голям чин) от чвк 404 е дал интервю от Покровск (уоу, от Покровск, сигур от някое мазе) на някаква медия ("свободна, демократична, западна", може би от лондонско, парижко или берлинско направление, където смята да воюва един от сралите в златния кенеф), че бойците никога няма да се съгласят с американското мирно споразумение, защото си било капитулация, пак уоу (струва ми се по-неутрално от нашето ба си мамата). Да не би един от местните многопрофилници да е дал интервюто, както и да е, те, местните имат предимство, ония са по-тъпи от тях, ако изобщо е възможно, пример окаяната, също и лайнен, също и ... вся евроговън, с изключение на Орбан, Фицо нещо се изгуби.

Днес са преговорите с Уиткоф и предполагам, че ще чуе същото, което и миналия път, пардон, има разлика, следващият път ще има по-голяма. Всъщност, тези, които не трябва да се съгласяват са руснаците, причини, ще се върна доста назад:

на 30.11.2025 г. в 14:18, Flashback написа:

Много добър анализ на Брайън Берлетич, бивш морски пехотинец на САЩ, понастоящем анализатор по международни отношения с фокус Евразия.

Според него САЩ се опитват за трети път на да прилъжат Путин да настъпи същата мотика. 

Препоръчвам да се прочете:

Мирен план Минск 3.0

Съдържанието на мирното предложението е без значение. САЩ не търсят мир като цяло и със сигурност не с Русия конкретно. Вместо това, както и предишните мирни предложения, това е опит за замразяване на продължаващия конфликт, възстановяване на въоръжените сили на Украйна и преместване на западни войски в самата Украйна, за да се създаде буферна зона, която да принуди настъпващите руски сили да спрат завладяването на още територии.

Това е, което министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет изложи в публична директива, изпратена до Европа в Брюксел през февруари тази година.

Въпреки че Пийт Хегсет се опита да настоява, че "това не трябва да е Минск 3.0", директивата не само изрично определя рамката на "Минск 3.0", включваща замразяване на продължаващия конфликт (не прекратяването му), "удвояване" и "повторна ангажираност" към "нуждите на Украйна в областта на сигурността", като по този начин се възстановяват въоръжените сили на Украйна, но всъщност я надхвърля с допълнителна буферна зона от сирийски тип, наложена от "европейски и неевропейски войски".

По същия начин, по който Минск I и II попречиха на украинските въоръжени сили да бъдат разгромени и да бъде постигнат реален мир, това ново предложение "Минск 3.0" има за цел да замрази конфликта отново, по-специално за да попречи на постигането на окончателно решение.

С разполагането на "европейски и неевропейски войски" в Украйна, способността на Русия да възобнови своята специална военна операция, след като стане ясно, че САЩ отново са нарушили споразумението си с Русия, ще бъде усложнена от вече дълбоко вкорененото присъствие на НАТО в Украйна – точно както американските и турските военни сили усложниха пълното връщане на Сирия от Дамаск, което в крайна сметка доведе до пълния крах на подкрепяното от Русия и Иран сирийско правителство в края на 2024 г.

Дори ако САЩ предложат споразумение, което изрично изключва някоя от тези възможности, трябва да се помни, че първоначалните споразумения Минск I и Минск II също включваха подобни клаузи, но бяха очевидно и много умишлено нарушени както от САЩ, така и от техните украински и европейски пълномощници.

Трябва също да се помни, че САЩ, далеч отвъд конфликта в Украйна, са нарушили всяко едно споразумение, договор и разбирателство, предложени някога на Русия - а преди това - на Съветския съюз. Съществува дълга поредица от едностранно отменени договори, меморандуми и споразумения за оръжия, оставени от последователни администрации на САЩ, включително от самия президент Доналд Тръмп, сред които са вече отмененият Договор за ядрените сили с междинен обсег (INF) и Договорът за отворено небе. 

Руският отговор

Невъзможно е да се каже със сигурност как Кремъл интерпретира тези нови "мирни" предложения. Почти невъзможно е да се предположи, че руското ръководство би могло да е достатъчно наивно за трети пореден път, за да повярва на нещо, предложено от САЩ, или дори да повярва, че САЩ по някакъв възможен начин биха могли да търсят истински мир.

Въпреки това, с оглед на Минск I и II и след като самият руски президент Владимир Путин се съгласи с тези две споразумения, въпреки че по-късно призна, че те са били "чиста измама" и само Русия е вярвала в тях, възникват въпроси защо тези споразумения изобщо са били приети от Кремъл и дали Русия ще приеме бъдещи предложения от Запада.

Това последно "мирно" предложение на САЩ трябва да бъде разбрано от Русия като поредната очевидна измама, след като Пийт Хегсет признава истинските цели към които САЩ са работили и очевидно все още работят по отношение на обкръжаването и сдържането както на Русия, така и на Китай.

Съгласие за това би било възможно само ако Русия сама счете, че се нуждае от пауза и вярва, че може да използва времето по-добре от САЩ и техните проксита, което паузата би ѝ дала. Русия също така би трябвало да вярва, че ще бъде готова да се справи с всяко разполагане на "европейски и неевропейски войски" в Украйна по начин, по-успешен от този, отколкото го направи във вече свалената и унищожена Сирийска арабска република. 

Или Русия може просто привидно да се съгласява с всяко следващо предложение, докато руските сили продължават своето настъпление на бойното поле, докато бойната способност на Украйна не се срине.

Към момента трябва да е напълно ясно, че САЩ, независимо от настоящата президентска администрация на Тръмп, са неспособни да постигнат истински мир с Русия, защото това е десетилетен двупартиен консенсус и все още няма никакви признаци, че политиката е променена. 

Разбиране на външната политика на САЩ

За наблюдателите, които се опитват да осмислят последователните предложения на САЩ, би било полезно да разгледат различните пластове на американската политика.

Тези пластове включват:

1. най-повърхностната, почти безсмислена реторика, пропаганда и политически театър

2. текущите военни операции, позиция и подготовка на САЩ

3. разработването на политики от корпоративни финансисти, което се случва в кулоарите на утвърдени мозъчни тръстове, където документите се трансформират в законопроекти от екипи от адвокати, преди да бъдат изпратени във Вашингтон от лобисти, само за да бъдат подписани

4. най-дълбоките слоеве, където основните мотиви са поддържане хегемонията на САЩ и неотложното желание за противопоставяне и демонтиране на "мултиполярността" и които дълбоки слоеве движат всички останали политики.

Пласт 1: Реторика, пропаганда и политически театър

САЩ говорят за "мир" само заради обективния успех на Русия на бойното поле, точно както условията през 2014-2015 г. принудиха САЩ и техните европейски пълномощници да говорят за "мир" преди споразуменията Минск I и II.

В противен случай, точно както беше в Сирия през 2024 г., когато се появи възможност за сваляне на Aсад и пълно политическо завладяване на Сирийската арабска република, САЩ и техните пълномощници следваха безкомпромисна политика, целяща да нанесе максимални щети на определените от тях противници.

В този първи, повърхностен слой, САЩ изпълнява със своите пълномощници, включително както Украйна, така и останалата част от Европа, форма на политически театър, целяща да подготви средствата, чрез които ще оформят неискрени споразумения с Русия относно Украйна, и средствата, чрез които САЩ и техните пълномощници неизбежно ще нарушат всяко споразумение, което Русия приеме.

На първо място сред планираните измами на Вашингтон ще бъде създаването и въвеждането на "европейски и неевропейски сили", възнамеряващи да влязат в Украйна. Театърът на "несъгласието" между САЩ и техните украински и европейски проксита по този въпрос позволява на САЩ да предложи и, ако е възможно, да приложи "мирно споразумение", докато Украйна и Европа поемат отговорността за нарушаването му, предоставяйки на САЩ правдоподобно отричане, като в същото време продължават да се възползват от предимствата на замразения конфликт и планираната от САЩ "европейска и неевропейска сила", която да се бетонира срещу Русия и да попречи на потенциално подновяване на нейната специална военна операция, когато Русия отново бъде излъгана и провокирана в подходящ за Запада момент. 

Слой 2: Оперативна реалност

Оперативната реалност включва реалните действия на Съединените щати по отношение на продължаващия конфликт в Украйна.

През 2014 г. САЩ политически превзеха и сега напълно контролират Украйна в политическо, военно и икономическо отношение.

Чрез оперативната си база във Висбаден, Германия, САЩ контролират всеки аспект от продължаващата война, формирайки самия връх на командната верига на украинските въоръжени сили, наблюдавайки всичко - от разработването на стратегия на високо ниво до избора на индивидуални руски цели на бойното поле и дори дълбоко в самата руска територия.

От 2014 г. насам САЩ също поеха, преустроиха и сега ръководят всеки аспект от разузнавателните възможности на Украйна, както разкрива вестник "Ню Йорк Таймс" в статията си от 2024 г. "Шпионската война: как ЦРУ тайно помага на Украйна да се бори с Путин".

САЩ все още поддържат десетки хиляди войници в цяла Европа, контролирайки праволинейната политика на САЩ, която включва милитаризиране на НАТО и дори на страни, които не са членове на НАТО, по границите на Русия и по същия начин, както направиха по отношение на Украйна от 2014 г. насам, провокирайки този конфликт.

Всичко това обективно продължава, независимо от реториката, пропагандата и политическия театър, които се разиграват на по-високо ниво, и показва много по-точно намеренията на САЩ, отколкото каквито и да било политически уверения, обещания или предложени мирни споразумения.

Слой 3: Политиката, финансирана от корпорациите и финансистите

Още по-дълбоки са политическите документи, които очертават стратегията, ръководеща глобалната оперативна реалност на Вашингтон, включително продължаващата му враждебност и нанасяне на стратегическо поражение на Русия – отново – независимо от американската реторика, пропаганда, политически театър или обещания.

Оперативната реалност на САЩ по отношение на Русия е изложена изрично в документа на RAND Corporation от 2019 г., озаглавен "Свръхразширяване и разбалансиране на Русия", в който се предлага сегашната прокси война на САЩ с Русия в Украйна чрез "Мярка 1: Предоставяне на смъртоносна помощ на Украйна", като се отбелязва, че това ще:

"Разширяването на американската помощ за Украйна, включително смъртоносна военна помощ, вероятно ще увеличи разходите на Русия, както в човешки, така и в материални ресурси, за защитаване на региона на Донбас. Вероятно ще се наложи Русия да увеличи помощта си за сепаратистите и да вкара допълнително руско войсково присъствие, което ще доведе до по-големи разходи, загуби на оборудване и руски жертви. Последното може да стане доста противоречиво у дома и да предизвика смяна на режима в Кремъл".

Докладът предлага също така да се окаже натиск върху Русия по цялата ѝ периферия и дори отвъд нейните близки съседи с мерки като "насърчаване  смяната на режима в Беларус", "използване на напрежението в Южен Кавказ", "намаляване на руското влияние в Централна Азия" и "увеличаване на подкрепата за сирийските бунтовници".

Докладът предлага и икономически мерки, сред които "затрудняване на износа на петрол", "намаляване на износа на природен газ и затрудняване на разширяването на газопроводите", "налагане на санкции" и "засилване на изтичането на руски мозъци" – всички мерки, които САЩ са приложили и продължават да прилагат – през мандатите на Обама, Тръмп, Байдън и сега втория мандат на Тръмп.

Отново, въпреки всичко, което тези различни американски администрации са заявили публично или обещали на Русия на частно ниво, политически документи като "Свръхразширяване и разбалансиране на Русия" на RAND Corporation представляват действителния план, определящ политиката на САЩ спрямо Русия, независимо от всичко, проявявайки се в оперативната реалност както в миналото, така и в настоящето.

В доклад на US Naval War College от 2018 г., озаглавен "Морска блокада срещу Китай", Русия е определена като съществена пречка за всяко успешно сдържане и/или блокада на Китай, главно поради големия си капацитет за производство на енергия, дългата си обща граница с Китай и продължаващото строителство на тръбопроводи за доставка на тази енергия до Китай.

Дори при успешна морска блокада на Китай, съчетана с набелязване и унищожаване на сухопътните маршрути на китайската инициатива "Един пояс, един път", руският енергиен износ за Китай все пак би затруднил успешната блокада на САЩ. По този начин, далеч отвъд дългогодишните американски политики за сдържане на самата Русия, това се вписва в много по-спешна и дълбоко желана политика за сдържане на Китай.

Министър Хегсет дори спомена спешността, с която САЩ трябва да се ориентират към сдържане на Китай в своята февруарска директива до Европа по-рано тази година.

Дори ако Русия се съгласи изцяло със САЩ във всички аспекти по отношение на Украйна, освен ако не се съгласи също така да прекъсне или дори да приеме враждебна позиция спрямо Китай, САЩ ще продължат да натискат периферията на Русия далеч отвъд Украйна.

RAND Corporation и други политически мозъчни тръстове, които едва ли са независими институции, се финансират и ръководят от корпорации и финансови институции, представляващи най-мощните и влиятелни интереси от целия Запад, включително производители на оръжие, големи петролни компании, фармацевтичната индустрия, големите технологични компании, банки, инвестиционни компании и други. Това води до още по-дълбок слой.

Слой 4: Основни корпоративно-финансови цели

Ако тези политически мозъчни тръстове се ръководят от интересите на големите корпорации и финансисти, какво движи тези интереси?

Отговорът е вечното преследване на власт и печалба, което е институционализирано от принципи като "първенство на акционерите", изискващи максимизиране на богатството на акционерите. Безкрайното желание за печалба и власт в рамките на намаляващо и застаряващо население и по същия начин ограничени пазари означава елиминиране на всякаква конкуренция - не само в самите Съединени щати чрез процес на консолидация и монопол, но и по цялата планета – изисквайки достъп и монополи върху населението и пазарните дялове на всички нации на планетата Земя - включително Русия.

Крайното изражение на тези принципи и тяхното въздействие върху Русия се проявиха през 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз и ограбването на новосъздадената Руска федерация от САЩ и Европа. Стремежът към демонтиране на целенасочени държавни предприятия и "приватизирането" им, преди да бъдат разглобени и продадени с цел печалба, доведе до обедняване и мрачни перспективи за милиони руснаци.

Обещанията за "свободен пазарен капитализъм" никога не се оправдаха за руската общественост, точно както не се оправдаха и за другите страни от бившия Съветски съюз, "затоплени" от блясъка на западния капитализъм в продължение на десетилетия след това.

Именно настоящите политически интереси, които управляват Русия в момента, включително президентът Путин и неговите политически съюзници, които възстановиха руския суверенитет, възстановиха политиките, институциите и индустрията, пренасочвайки приоритетите обратно към целта, а не към печалбата, доведоха до последващото възстановяване на Руската федерация като световна сила, каквато е днес.

От гледна точка на Уолстрийт и Вашингтон това е пречка за постигане на основните им цели за преследване на власт и печалба и затова Русия (заедно с други държави, съставляващи многополюсния свят - особено Китай) е определена като "противник" и е обект на десетилетия наред враждебни политики, а целта е Русия да бъде унищожена както се случи със Съветския съюз. 

Докато тези основни цели не се променят (а те не са се променили), политиката, която САЩ определят, няма да се промени, нито ще се променят оперативните реалности на прилагането на тези политики.

Единственото нещо, което ще се промени, е реториката, пропагандата и политическият театър, използвани за отвличане на вниманието и обезоръжаване както на световната общественост, така и на вземащите решения по целия свят от тази реалност, за да се осигури допълнително пространство, време и възможност за по-нататъшното им развитие.

https://x.com/BrianJBerletic/status/1994726558003859490

 

Ето ги, така че ако Путин се излъже и този път, следващият път Медведев няма да се излъже и всичкото фашистко говън ще гори при много висока температура.

По мое виждане до края на годината са готови Покровск (той вече е взет, но укротъпотата няма граници, влизат, снимат се, убиват ги и после бил техен, четиво за местните тролодити), Мирноград, или Димитров, и той е изпята песен, но там ще легне много фашистко говън (или може би готвач-шофьори), Купянск, Северск, Волчанск, дори Гуляйполе, да се готвят Лиман, Константиновка, Орехов и ... чакаме селфитата на наркосопола.

 

Някой искаше селфи

Пп

 облякъл якето/сако

 

 

преди 23 минути, kiro 2025 написа:

Някой искаше селфи

Пп

 облякъл якето/сако

 

главните актьори от филма "планетата на маймуните"

Украйна няма да бъде принуждавана да се откаже от НАТО, но няма и да бъде приета в алианса - пишат медии в САЩ.     Режимът в Киев е в предфалитно състояние и изглежда е нужен само за Урсула и за Кая.     Подбудите и причините и при двете пак били корупционни.  Европейските данъкоплатци следва поне да се замислим.   

преди 6 часа, M.Николов написа:

Бъбрече, ти от семето и от утробата на коя биомаса се пръкна?

От правилната за разлика от твоята, която е дефектна.

преди 6 часа, M.Николов написа:

Мама и тати имат ли морал и съвест?

Не личи ли? Като ви гледам - теб, @asp1re, @_nib_, @crazy katon, @glen, @Flashback, @kiro 2025, @Joss Bomon как защитавате фашисткия режим в Москва е очеизвадно, на кого са промили мозъка или извадили и заменили с дебелото му черво.

преди 1 час, Joss Bomon написа:

Погледнато от гледната точка на Хамас, те са освободителна организация която се бори за възвръщане на палестинските окупирани територии от Израел.

Гледам си цитирал някакъв умньо, като теб!

И? Пак пишете за "територии", а? 

Я напишете кога палестинците са признати за отделен народ, със тяхна азбука, техен език, техен правопис и граматика?

Да се види точно и ясно, че това не са някакви си "територии", а държава, която е насилствено окупирана от Израел. 

Ето давам ви пример със РС Македония! На 29 ноември 1943г. на Второто заседание на АВНОЮ в Яйце в присъствието на 208 делегати и в отсъствието на делегати от Македония - македонската нация е призната от сръбските комунисти , ВМЕСТО ОТ УЧЕНИТЕ!!!

И това признаване е записано в СКОПСКА ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНСКИОТ НАРОД, издадена в Скопие през 1972 година от Института за национална история !!!! На 02.08.1944 година е признат македонския язик! На 16.05.1945 година е УТВЪРДЕНА СЪС ЗАКОН македонската азбука! На 07.06.1945 година е утвърден "македонскиот "правопис!

 

преди 58 минути, БаалБек написа:

Гледам си цитирал някакъв умньо, като теб!

Благодаря, умен е, за разлика от тебе - подигравката на форума!

Ти българка ли си?! Ако да, ориентирай се към официалната българска позиция по въпроса:

Цитат

През ноември 1988 г. българското правителство признава с декларация обявената от ООП Държава Палестина.

Източник - сайта на Министерство на външните работи на Република България!

Не се хаби да ме цитираш, днес получи дозата си внимание!

преди 3 часа, В. Велев написа:

Тошев, а тия не ти ли харесват: https://www.facebook.com/photo/?fbid=122210837240270463&set=pcb.122210837366270463

https://www.facebook.com/photo/?fbid=122210837228270463&set=pcb.122210837366270463

Хем е актуално - коледни празници идват. 😁

преди 55 минути, attj написа:

Украйна няма да бъде принуждавана да се откаже от НАТО, но няма и да бъде приета в алианса - пишат медии в САЩ.     Режимът в Киев е в предфалитно състояние и изглежда е нужен само за Урсула и за Кая.     Подбудите и причините и при двете пак били корупционни.  Европейските данъкоплатци следва поне да се замислим.   

Ти не си спряла да мислиш, Тодорке! 😁

преди 4 часа, Joss Bomon написа:

Погледнато от гледната точка на Хамас, те са освободителна организация която се бори за възвръщане на палестинските окупирани територии от Израел.

Защо не си на тяхна страна и срещу завоевателите от измислената държава Израел?!

Терористи срещу окупатори, част 2

  Покажи скритото съдържание

Правото на Украйна да брани Донбас и Крим е същото, и дори по-малко, от това на палестинците в завзетите от Израел територии. Да защитаваш Киев, но да заклеймяваш арабската съпротива в Газа и Западния бряг, днес е поредното либерално лицемерие и малоумие

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 13 октомври

_{Карта на палестинските територии от 1946-а насам и завземането им от Израел, който днес е натикал местното население в нещо като концентрационни лагери. Това няма да го видите по CNN или по големите наши телевизии.}

 

Нека започна директно с извода и обобщението, а след това ще се аргументирам по-подробно: безумие е да смяташ палестинската съпротива в окупираните територии за „тероризъм“, докато в същото време наричаш Русия „окупатор“ на Донбас и Крим и всячески подкрепяш продължаването на войната в областите, които открай време са били руски и винаги ще бъдат такива.

Как въобще модерният либерален свят се докара дотук? Къде се загуби връзката с разума, с логическото мислене, с издигането в култ на истината и справедливостта? Докъде може да стигне промиването на мозъци чрез масирана официална пропаганда? Толкова ли е трудно вече хората първо да се информират, да се интересуват от история и реални факти, и чак след това да се съгласяват с всичко, което им се тръби от телевизора?

В края на миналата година Франческа Албанезе – специален пратеник на ООН за човешките права, написа в свой подробен доклад, че вече трето поколение палестинци са обект на произвол в окупираните от Израел в продължение на над половин век територии. Нарушения на международното право, расова сегрегация и подчинение от страна на окупационната сила, които се проявяват в различни форми, част от които са драконовски ограничения на движението, потискане на политическото и гражданското участие, произволни арести… Всичко изброено представлява колективно наказание за палестинския народ, пише уважаваната италианска юристка.

„Дори и в ЮАР по времето на Нелсън Мандела и Дезмънд Туту не е имало такъв апартейд, какъвто е днешният срещу палестинците“, неуморно повтаря в свои изявления великият музикант от „Пинк Флойд“ Роджър Уотърс. Масовата пропаганда йезуитски се опитва да го изкара антисемит (въпреки че баща му е загинал, сражавайки се срещу нацизма), но той последователно и аргументирано отстоява позициите си срещу сегрегацията и потъпкването на каквито и да било права, което няма нищо общо с омразата срещу евреите като народност.

Към гласове като тези на Албанезе и Уотърс се присъединяват редица други интелектуалци, като например легендарният британски режисьор Кен Лоуч, който заявява: „Отнемането на човешките права на палестинците е едно от най-големите престъпления на този век и въобще на модерните времена. Те са жертва на етническо прочистване на собствените си земи. Историята ще покаже, че това е ужасно престъпление, а всички, които го подкрепят, ще бъдат осъдени именно от нея“, допълва Лоуч и, подобно на Уотърс, от години призовава артистите от всички изкуства да бойкотират всякакви изяви в държавата Израел.

Португалският писател нобелист Жозе Сарамаго приживе сравняваше условията за живот в Рамала на Западния бряг с концентрационни лагери и предричаше, че рано или късно там ще заработят и газови камери. Подобни бяха изявленията и на Хайо Майер, холандски евреин, навремето оцелял след едногодишен престой в Аушвиц, чийто родители са жертви на Холокоста. Той до края на живота си през 2014-а сравняваше третирането на палестинците от Израел с това на нацистите към евреите в Германия…

Този списък, разбира се, е много по-дълъг. Тези хора не са „путинисти“, „четирихилядници“ или някакви откачалки, въпреки че ще се намерят фашизирани либерали, които сигурно ще кажат и това.

Световната общност изобщо не е единна в отношението си към Израел и неговата дискриминационна политика. Така изглежда само по Си Ен Ен и по българските продажни телевизии. По-скоро е единна, но в обратната посока. Това пролича много нагледно и по време на миналогодишния футболен мондиал в Катар, когато израелският телевизионен екип срещаше открит бойкот от страна на фенове от цял свят – японци, мароканци, турци, саудити, катарци. „Освободете Палестина!“, единодушно скандираха те, докато репортерът се опитваше да им задава някакви запалянковски въпроси…

Още през 2012-а – две години преди една от най-масираните израелски акции в Газа (когато между 7 юли и 26 август бомбите убиха над 2200 палестинци, предимно цивилно население, от които над 550 деца), общото събрание на ООН с огромно мнозинство беше гласувало признаването на Палестина за държава – наистина не като пълноправен член, но все пак държава – със същия статут като Ватикана например. Не че нещо в живота на палестинците в Газа или Западния бряг се е подобрило оттогава – дори напротив. Но все пак да обърнем внимание на мнозинството: „За“ гласуваха 138 от общо 193 държави, сред тях включително Франция, Италия, Испания, Дания, Норвегия, Швейцария…

Германия и Великобритания се „въздържаха“, заедно с още 39 страни, сред които и България. Украйна тогава пък изобщо не гласува – тя отсъстваше от заседанието, заедно с Мадагаскар, Кирибати и Екваториална Гвинея. Може би нейните представители са подозирали, че скоро може да се сдобият със свои собствени „палестинци“ – руското население на Донецк, Луганск, Запорожието и Херсон…

Против държавния статут на Палестина през 2012-а бяха единствено Израел, САЩ, Канада, Чехия, Панама, Палау, Науру, Микронезия и Маршаловите острови. За Израел беше особено важно, след като получи държавен статут, Палестина да не стане член на Международния наказателен трибунал, защото това би довело до съдебни процеси за престъпления, извършени срещу нейни граждани от неговата армия и полиция. И Щатите се постараха всячески да убедят палестинския президент Махмуд Абас да не подава молба за членство в МНТ. После лицемерието и затварянето на очите пред апартейда в Палестина продължи…

Добре е целият този исторически и фактологичен контекст да се има предвид, когато човек анализира пламналата миналия уикенд палестинско-израелска война. Едно е сигурно – позицията на палестинците, които очевидно са готови с всякакви средства и с оръжие в ръка (несъмнено финансирани и от най-различни задгранични интереси) да се борят за оцеляване и съществуване, по нищо не се различава от тази на украинците от 2022-а насам. Тя дори е много по-справедлива и се радва на далеч по-голяма международна подкрепа от Зеленски и неговото правителство в Киев.

Достатъчно е да се хвърли поглед върху картата на израелските територии от 1946-а насам, откогато, в разрез с всякакво международно право, на палестинците непрекъснато биват отнемани собствените им земи и те методично са избивани, депортирани или просто натиквани в най-големите „затвори на открито“, каквито дефакто са Сектор Газа и градове като Рамала на Западния бряг.

Това, че нашата страна е част от „златния милиард“, на който отдавна е спряло да му пука за човешки права и справедливост, не означава, че и тук, както и в много западни страни, трябва доброволно да се подложим на лоботомия и да спрем да мислим с главите си, зомбирани от безумната официална пропаганда. Колкото и вероломна да е била атаката на „Хамас“ и бригадите „Ал Касам“ над израелските позиции миналата събота, тя просто е люлчина песен в сравнение с онова, на което са подлагани палестинските жители вече повече от 55 години. Но пропагандата всячески се опитва да представи израелското военно и разузнавателно фиаско като „невинни жертви на терористи“.

_{Кораб с еврейски бежанци пристига в Палестина през 40-те години с надпис: „Немците унищожиха семействата и домовете ни – вие не убивайте последната ни надежда!“}

А сравненията между събитията в Украйна и в палестинските територии са крайно неудобни за официалния пропаганден наратив. Не е „политкоректно“ и да се съпоставят руската военна тактика, която стриктно се фокусира само върху военни и инфраструктурни обекти, с тази на израелската армия, която, типично по американски, само за няколко нощи успя да унищожи десетки жилищни сгради, болници, училища и джамии, и да отнеме стотици напълно невинни животи.

Войната наистина е нещо ужасяващо и всеки, който подкрепя избиването на хора, е чудовище. Именно затова е и толкова гнусно едни и същи хора да гласуват с две ръце за военното подпомагане на Киев („тези хора отбраняват своите окупирани територии в Донбас и Крим!“ – о, наистина ли), а после лицемерно да наричат палестинците, които от десетилетия са жертва на системна дискриминация и геноцид „терористи“.

Дори когато радикалите от „Хамас“ бъдат разбити от израелската военна машина, честните и разумни хора по света няма да спрат да подкрепят палестинската кауза. И е добре, ако не друго, тукашните американски подлоги поне да са наясно, че в планетарен мащаб те са, и ще все повече ще бъдат, едно все по-стесняващо се и все по-безпомощно малцинство. Дори и най-всемогъщата пропаганда рано или късно се оказва безсилна пред истината и справедливостта.

 

Преди създаването на държавата Израел през 1948 г., в региона не е съществувала независима суверенна държава под името Палестина, която да бъде управлявана от палестински народ.

• Исторически регион: Палестина е географско и историческо название на регион в Леванта, който през вековете е бил част от различни империи и административни единици.

• Османска империя (до 1917 г.): Регионът е бил част от Османската империя в продължение на четири века, разделен на различни административни области (вилаети и санджаци), но не и като отделна държава.

• Британски мандат (1920–1948 г.): След Първата световна война и разпадането на Османската империя, регионът е превърнат в Британски мандат Палестина. Това е административна единица, създадена от Обществото на народите с цел управление на територията до момента, в който тя е готова за самоуправление. По този начин, територията е носела името Палестина, но е била под британска администрация, а не суверенна държава.

В обобщение: Преди 1988 г. Палестина е била географски и политически регион, но не и суверенна държава. От 1988 г. насам тя е частично призната държава с ограничена власт, оспорвана територия и статут на държава-наблюдател в ООН.

 

Мери,  Зеленски трябваше само да си е изпълнил предизборните обещания.  Обаче пустата корупция го е обезумила.   

преди 24 минути, Мери) написа:

Тошев, а тия не ти ли харесват: https://www.facebook.com/photo/?fbid=122210837240270463&set=pcb.122210837366270463

https://www.facebook.com/photo/?fbid=122210837228270463&set=pcb.122210837366270463

Хем е актуално - коледни празници идват. 😁

Ти не си спряла да мислиш, Тодорке! 😁

Колко пъти да ти повтарям, че от както на два пъти променяше линк в поста си, защото все оборваше собствената ти теза, АЗ ТВОИ ЛИНКОВЕ НЕ ОТВАРЯМ?

Колко пъти да ти повтарям, че от както те хванаха да пробутваш клип от 2011 за новина, АЗ ТВОИ КЛИПЧЕТА НЕ ГЛЕДАМ?

Ако искаш нещо да ми кажеш - казвай го и ще се посмеем, но да си губя времето да чета или да гледам нефелната ти пропаганда - това няма да го бъде 

преди 1 час, Joss Bomon написа:

Благодаря, умен е, за разлика от тебе - подигравката на форума!

Ти българка ли си?! Ако да, ориентирай се към официалната българска позиция по въпроса:

Източник - сайта на Министерство на външните работи на Република България!

Не се хаби да ме цитираш, днес получи дозата си внимание!

Пак доказваш моята теза, че четне с разбиране не ти е силната страна. Ти българин ли си? Можеш ли да прочетеш някакъв текст и да анализираш какво пише в него?

В твоя линк на МвНР на РБ, четем:

Цитат

Палестина

Република България поддържа официални връзки с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която е призната от международната общност за законен представител на палестинския народ, от февруари 1973 г.

Република България е убедена, че единственият начин за подобно решение на конфликта е посредством създаването на независима и демократична палестинска държава.

преди 23 минути, БаалБек написа:

Пак доказваш моята теза, че четне с разбиране не ти е силната страна. Ти българин ли си? Можеш ли да прочетеш някакъв текст и да анализираш какво пише в него?

В твоя линк на МвНР на РБ, четем:

Твоята теза винаги е най-точната и най вярната, докато някой по остроумен от теб не ти обясни как стоят нещата и се навираш в мазето като след това се активизираш отново с коренно различна тема.

 

Сменяш темата, защото старата не ти отърва, ама те мишките винаги бягат, когато светлината ги хване.