преди 3 часа, Gencho 123 написа:

Дали по някога изобщо четеш това което копираш всекидневно.

Ти какво искаш? Да ти изпея песните или да ти изиграя филмите с мои думи? Ами естествено ще ги копирам и ще ти показвам каква култура е имало при социализма, а ти покажи сега каква има.

преди 19 минути, Бохемеца написа:

Така ли?!? А тогава това какво е?

Този въпрос е приключен. Не виждам смисъл повече да го коментирам. Ясно е написано решението на КС.

Написах, че личното ми мнение преди решението на КС беше, че един такъв референдум не е противоконституционен. Нямал съм право на собствено мнение ли? Добре, сгрешил съм.

преди 7 часа, Мечо Хубавеца написа:

Здравната каса поема много неща, но не всичко, което е справедливо. Пенсинери наематели имам двама в два различни апартамента в много голям град. Единият работи и си изкарва над 1500 евро отделно от пенсията, а другият получава преводи от Испания. Стриктни платци са. Като не искат да живеят на село, ще си плащат наема...

А предишната "здравна каса" поемаше всичко. На никой не му се налагаше да събира дарения за скъпо струваща операция. Ти си сметнал цената на хляба и картофите, но защо не сложи в сметките и цените на наемите и медицинските услуги?

преди 7 часа, Мечо Хубавеца написа:

Пенсинери наематели имам двама в два различни апартамента в много голям град. Единият работи и си изкарва над 1500 евро отделно от пенсията, а другият получава преводи от Испания. Стриктни платци са. Като не искат да живеят на село, ще си плащат наема...

Значи ти като казваш че днeс пенсионерите живеят по-добре от тогава имаш предвид тези две семейства пенсионери, които имат възможност да работят за над 1500€, или получават пари от Германия. Е, тогава си прав. Сега наистина живеят по-добре.

Само че за съжаление не всички пенсионери са така.

току-що, Мечо Хубавеца написа:

Написах, че личното ми мнение преди решението на КС беше, че един такъв референдум не е противоконституционен. Нямал съм право на собствено мнение ли? Добре, сгрешил съм.

Сгрешил си. Така е. Останалата част от поста ти ще се направя че не съм я видял, защото мисля да ти дам още един шанс, преди окончателно да си изградя мнение за теб..

преди 1 час, communismatic написа:

Държавен суверенитет е да се реши да не се пита българският народ, дали да приеме европейската валута? Верно? Това е уникално, заклевам се...

Да, бе. Това приказвам и аз. Благодаря ти, че ме подкрепи.

Да, бе, мойто момче, аз самият написах, че напълно логично е, че няма нищо общо с еврото. Само дето точно преди да влезем в Еврозоната умнокрасивите икономисти ни убеждаваха месеци наред, че след като влезем в Еврозоната тук ще потекат пари от инвестиции. Както сами виждаме, това абсолютно не е вярно и това го обяснявах на сума ти умнокрасиви от форума, включително и на гласоподавалите от партия "Петрохан. Имаше един, дето съвсем сериозно ми написа, че не виждал никакви негативи след влизането в Еврозоната. Е, нормално... той ако не излиза от тях си и го издържат родителите му, кво значение има, дали сме с лев или евро.

Да, бе. Ясно. Аз те питам, кой е бил реалният курс по който изчисляваш дълга ни спрямо БВП-то. Щото това с обменянето на долари на "Магура" беше една от мантрите на Пламен Умния, явно сте си лика-прилика. Щом ми го даваш за пример.

Аха...

Да, бе. Аз те питам, ти кво очакваш... Тоя завод да не се пипа 100 години? Естествено, че трябва да се инвестира постоянно в него, така се прави бизнес за милиарди.

Кво? Колко е средната пенсия на един учител? Интересно ми е как конкретно го смяташ... Това ще е много забавно за дискутиране. Само за сведение... в момента 400 грама краве сирене на "Маджаров" ти е 6-7 евро кажи-речи. 400 грама, пак да поясня.

1. Относно суверенитета и референдума: Държавният суверенитет по конституция се упражнява от представителния орган – Народното събрание, а присъединяването към ЕС и Еврозоната е ратифицирано с международния Договор за присъединяване от 2005 г., гласуван именно от българския парламент. Референдум по въпроси, уредени с вече ратифицирани международни договорености, е правно недопустим – което Конституционният съд потвърди.

2. За инвестициите и германското автостроене: Никой сериозен икономист не е твърдял, че влизането в Еврозоната е някаква вълшебна пръчка, която премахва световната стопанска конюнктура. Влизането в еврозоната подобрява кредитното оценяване, намалява трансакционните разходи и елиминира валутния риск за бизнеса. Но когато основните германски автопроизводители свиват производства заради глобалната криза в сектора, това естествено се отразява на поддоставчиците им в целия ЕС. Това са два съвсем различни икономически фактора. Самият аз бях против влизането в еврозоната, но кой ме пита...Дето сите турци, там и гол Хасан...

3. За курса, външния дълг и фалита от 1990 г.: Финансите не се изчисляват по манипулирания официален курс на БНБ от 80-те години, който съществуваше само на хартия за вътрешна пропаганда. Когато държавата трябва да плаща дълг в щатски долари, тя трябва да осигури реална конвертируема валута от износ. Заради огромния търговски дефицит и липсата на валутни резерви, през март 1990 г. правителството на Андрей Луканов официально обяви мораториум върху плащането по външния дълг (официален държавен фалит). Курсът на черния пазар беше единственият индикатор за реалната покупателна способност на лева спрямо долара тогава. Така че Пламен Умния може да се окаже наистина умен...

4. За покупателната способност на пенсионерите: Сметката е елементарна математика и статистика, а не избор на най-скъпия бранд в супермаркета. През 1985 г. средната пенсия е около 110-120 лв. Свинското месо е около 4.50 лв/кг, кравето сирене е около 2.60 лв/кг, а черната техника е струвала дузина месечни заплати. С една пенсия са се купували около 45-55 кг сирене по тогавашни държавни цени. Днес пенсиониран учител с пълен стаж получава пенсия, която надхвърля средните нива за страната. При пенсия над 900-1000 лв и цена на стандартно хубаво българско сирене от 14-16 лв/кг, същият пенсионер купува над 60-70 кг сирене. Вземането на единичен премиум вакумиран продукт е опит за изкривяване на общата статистика с частен пример.

преди 1 минута, Мечо Хубавеца написа:

Референдум по въпроси, уредени с вече ратифицирани международни договорености, е правно недопустим – което Конституционният съд потвърди.

Да, бе. Това го уточнихме. Аз те питах, що Полша дето е от 2004-та член на ЕС изобщо не е в Еврозоната. Естествено, че няма как да ми отговориш, т.е. пишеш ми глупости.

преди 2 минути, Мечо Хубавеца написа:

Никой сериозен икономист не е твърдял, че влизането в Еврозоната е някаква вълшебна пръчка, която премахва световната стопанска конюнктура.

Ми, не знам... Обясни го на умнокрасивите от тоя форум.

преди 2 минути, Мечо Хубавеца написа:

Влизането в еврозоната подобрява кредитното оценяване, намалява трансакционните разходи и елиминира валутния риск за бизнеса.

Кво подобрява? Я пак? Влизането в Еврозоната маха валутният борд, което и отвързва ръцете на нашите управляващи за теглене на големи дългове, това е единствената реална причина, поради която те искат да се влезе там. Просто защото ще крадат още повече. Всичко останало са тинтири-минтири. Подобрявало било кредитното оценяване... тинтири-минтири.

преди 3 минути, Мечо Хубавеца написа:

Курсът на черния пазар беше единственият индикатор за реалната покупателна способност на лева спрямо долара тогава. Така че Пламен Умния може да се окаже наистина умен...

Сиреч, мутрите на "Магура" са определяли реалният курс на долара. Това е направо велико мнение...

преди 5 минути, Мечо Хубавеца написа:

Сметката е елементарна математика и статистика, а не избор на най-скъпия бранд в супермаркета.

Ми, нали говорим за качествено сирене. Толкова струва това на "Маджаров" с цялата условност на понятието "качествено".

преди 16 минути, Бохемеца написа:

А предишната "здравна каса" поемаше всичко. На никой не му се налагаше да събира дарения за скъпо струваща операция. Ти си сметнал цената на хляба и картофите, но защо не сложи в сметките и цените на наемите и медицинските услуги?

Значи ти като казваш че днeс пенсионерите живеят по-добре от тогава имаш предвид тези две семейства пенсионери, които имат възможност да работят за над 1500€, или получават пари от Германия. Е, тогава си прав. Сега наистина живеят по-добре.

Само че за съжаление не всички пенсионери са така.

Сгрешил си. Така е. Останалата част от поста ти ще се направя че не съм я видял, защото мисля да ти дам още един шанс, преди окончателно да си изградя мнение за теб..

1. Относно безплатното здравеопазване през соца и даренията днес: Бохемец, баналният мит за безплатното соц здравеопазване пада в момента, в който се сблъска с фактите. През соца нямаше дарителски кампании по телевизията, защото медиите бяха под тотален контрол и за тежките заболявания просто мълчаха. Ако за някоя операция се изискваше западна апаратура, орган за трансплантация или модерно чуждо лекарство, обикновеният българин нямаше никакъв шанс. Лекуваше се с това, което има в окръжната болница. В чужбина за лечение заминаваха само висши партийци и техни близки с благословията на УБО. Днес хората имат достъп до най-модерните световни клиники, високотехнологични импланти и скъпи терапии, които НЗОК частично или напълно покрива, а за останалото публично се събират пари. Разликата е, че днес имаш избор и шанс за живот, а тогава нямаше дори информация.

2. Относно пенсионерите, наемите и стандарта: Упорстваш да изопачаваш думите ми. Сравнението за покупателната способност с хляба, млякото, сиренето и режийните разходи беше направено спрямо средната за страната пенсия, а не спрямо моите наематели. Средният пенсионер днес, който живее в собствено жилище (каквито са над 90 процента от българските пенсионери), купува над 2 пъти повече основни стоки и плаща ток и отопление с по-малък процент от дохода си спрямо 1985 г. Примерът с моите наематели беше просто илюстрация, че дори пенсионер под наем намира начини да се справя в пазарна икономика, а не че всички вземат по 1500 евро.

3. Относно шансовете и изграждането на мнение: Тонът ти с даването на шансове е комичен. В една нормална дискусия хората имат право на лично мнение, което може да се промени след официално решение на висшия съдебен орган какъвто е КС. Видял съм решението и съм преценил, че съм сгрешил с мнението си, че такъв референдум не е противоконституционен. Не си ти човекът, който дава шансове или дава оценки. Когато свършат реалните икономически и юридически аргументи, винаги се минава към подобен банална снизходителност. Темата е предостатъчно изяснена с факти.

преди 9 минути, Мечо Хубавеца написа:

При пенсия над 900-1000 лв и цена на стандартно хубаво българско сирене от 14-16 лв/кг, същият пенсионер купува над 60-70 кг сирене.

Колко души у нас взимат пенсия 500 евро, ти нормален ли си ве?! 40% от пенсионерите взимат минималната пенсия... Пак да повторя - 40%. И то по данните на НСИ, дето ги знаем, какви "масажисти" на данни са.

преди 15 минути, communismatic написа:

Да, бе. Това го уточнихме. Аз те питах, що Полша дето е от 2004-та член на ЕС изобщо не е в Еврозоната. Естествено, че няма как да ми отговориш, т.е. пишеш ми глупости.

Ми, не знам... Обясни го на умнокрасивите от тоя форум.

Кво подобрява? Я пак? Влизането в Еврозоната маха валутният борд, което и отвързва ръцете на нашите управляващи за теглене на големи дългове, това е единствената реална причина, поради която те искат да се влезе там. Просто защото ще крадат още повече. Всичко останало са тинтири-минтири. Подобрявало било кредитното оценяване... тинтири-минтири.

Сиреч, мутрите на "Магура" са определяли реалният курс на долара. Това е направо велико мнение...

Ми, нали говорим за качествено сирене. Толкова струва това на "Маджаров" с цялата условност на понятието "качествено".

1. Относно Полша и защо не е в Еврозоната: Отговорено ти беше ясно, но пак не вникваш. Полша е длъжна по договор да приеме еврото, но съзнателно бави процеса, като не влиза във Валутния механизъм (ERM II). За разлика от Полша, България е във валутен борд от 1997 г., който е фиксиран към еврото и автоматично ни държи в ERM II. Това са коренно различни валутни модели. Брюксел не праща войски да вкарва някого насила, но правното задължение по Договора за присъединяване си остава. България също можеше да бави, но за добро или за лошо подаде молба за Конвергентен доклад през март 2025 година, ако не греша. Според мен не трябваше да го прави, но кой съм аз, че да решавам...

2. Относно борда, дълговете и кредитното оценяване: Твърдението ти, че бордът "пази от дългове", показва пълно непознаване на финансовия механизъм. Бордът забранява на БНБ да печата пари за покриване на бюджетни дефицити, но никога не е спирал правителствата да теглят външни дългове от международните пазари. Кредитният рейтинг се определя от световните агенции (Moody's, S&P, Fitch), а не от политически лозунги. Членството в Еврозоната автоматично дава достъп до Европейския механизъм за стабилност (ESM) и по-ниски лихвени проценти по държавния дълг, което е факт за абсолютно всяка държава, приела еврото.

3. Относно черния пазар и курса на долара: Черният пазар на Магурата не е определял курса arbitrarily, а е бил естествен пазарен регулатор на търсенето и предлагането. Когато държавата ти забранява свободна обмяна и крие истината с измислен официален курс от 0.97 лв, пазарната стойност се формира там, където има реално търсене. Точно затова, когато БКП трябваше да плаща дълговете си с реални долари, а не с хартиени курсажи, държавата фалира през март 1990 г..

4. Относно сиренето и цените: Да даваш за пример най-скъпия бранд в магазина и да го представяш за единствено "качествено" е демонстрация на липса на аргументи. В България има десетки мандри, които произвеждат 100 процента чисто краве сирене по БДС на цени между 14 и 16 лева за килограм. Сравненията в икономическата статистика се правят по средни потребителски кошници, а не по луксозни марки. По тази логика през 1985 г. можеше да сравниш пенсията с цената на луканката, която тогава се вдигна на 16 лв килограма и да изкараш, че тогава пенсионерът е мизерствал още повече. Опутваш се да продаваш на краставичар краставици, но не ти се получава! Аз съм живял по онова време и много добре знам как беше. Ти не си и можеш само да питаш и да си записваш...

преди 20 минути, communismatic написа:

Колко души у нас взимат пенсия 500 евро, ти нормален ли си ве?! 40% от пенсионерите взимат минималната пенсия... Пак да повторя - 40%. И то по данните на НСИ, дето ги знаем, какви "масажисти" на данни са.

Малко над 500 евро е средната... Друг е въпросът, че аз се движа след пенсинери, които взимат доста над 500 евро, но това е без значение за спора ни...

преди 50 минути, Мечо Хубавеца написа:

1. Средният пенсионер днес, който живее в собствено жилище (каквито са над 90 процента от българските пенсионери), купува над 2 пъти повече основни стоки и плаща ток и отопление с по-малък процент от дохода си спрямо 1985 г.

Когато смяташ покупателна способност, но не включваш всички компоненти, това е спекулация.

преди 52 минути, Мечо Хубавеца написа:

Темата е предостатъчно изяснена с факти.

Фактите ги пише в решението на КС. Черно на бяло. Как ще ги интерпретирате ти или бай Иван от Чуйпетльово, не касае написаното там.

преди 54 минути, Мечо Хубавеца написа:

Тонът ти с даването на шансове е комичен.

Дали ти е комичен, дали ти е през оная работа моето мнение за теб, дали изобщо ти пука за нечие чуждо мнение - за мен е без значение. Аз моето мнение за теб вече си го изградих.

преди 14 минути, Бохемеца написа:

Когато смяташ покупателна способност, но не включваш всички компоненти, това е спекулация.

Фактите ги пише в решението на КС. Черно на бяло. Как ще ги интерпретирате ти или бай Иван от Чуйпетлово, не касае написаното там.

Дали ти е комичен, дали ти е през оная работа моето мнение за теб, дали изобщо ти пука за нечие чуждо мнение - за мен е без значение. Аз моето мнение за теб вече си го изградих.

1. Относно потребителската кошница и "спекулациите": Спекулация е да отхвърляш официалните методики на НСИ и Евростат, без да предложиш нито една цифра в замяна. Потребителската кошница за изчисляване на реалната покупателна способност включва основните хранителни стоки, енергията, режийните разходи и базовите услуги. Когато съпоставиш средния доход тогава и сега спрямо тези жизненоважни компоненти, математиката е неумолима. Ако за теб включването на реални цени на ток, отопление и храна е "спекулация", значи проблемът не е в сметките, а във факта, че резултатът не пасва на носталгичните ти илюзии.

2. Относно решението на Конституционния съд: Точно фактите в решението на КС приключиха спора. КС се произнесе ясно, че такъв референдум противоречи на конституционния ред и международните ангажименти на страната. Разликата между нас е, че аз признах правната стойност на това решение и си коригирах мнението, докато ти продължаваш да извърташ нещата, когато юридическите реалности не съвпадат с твоите желания.

3. Относно "изграденото мнение": След като моето мнение за КС, икономиката и фактите беше ясно заявено, преминаването ти към персонални оценки за моята личност е класически признак за липса на аргументи. Когато човек остане без икономически и правни доводи, започва да обяснява какво мнение е изградил за събеседника си. Това с нищо не променя нито решенията на КС, нито икономическата статистика. Жив и здрав да си, мнението ти си е изцяло твой проблем.

преди 7 минути, Мечо Хубавеца написа:

1. Относно потребителската кошница и "спекулациите": Спекулация е да отхвърляш официалните методики на НСИ и Евростат, без да предложиш нито една цифра в замяна. Потребителската кошница за изчисляване на реалната покупателна способност включва основните хранителни стоки, енергията, режийните разходи и базовите услуги. Когато съпоставиш средния доход тогава и сега спрямо тези жизненоважни компоненти, математиката е неумолима. Ако за теб включването на реални цени на ток, отопление и храна е "спекулация", значи проблемът не е в сметките, а във факта, че резултатът не пасва на носталгичните ти илюзии.

2. Относно решението на Конституционния съд: Точно фактите в решението на КС приключиха спора. КС се произнесе ясно, че такъв референдум противоречи на конституционния ред и международните ангажименти на страната. Разликата между нас е, че аз признах правната стойност на това решение и си коригирах мнението, докато ти продължаваш да извърташ нещата, когато юридическите реалности не съвпадат с твоите желания.

3. Относно "изграденото мнение": След като моето мнение за КС, икономиката и фактите беше ясно заявено, преминаването ти към персонални оценки за моята личност е класически признак за липса на аргументи. Когато човек остане без икономически и правни доводи, започва да обяснява какво мнение е изградил за събеседника си. Това с нищо не променя нито решенията на КС, нито икономическата статистика. Жив и здрав да си, мнението ти си е изцяло твой проблем.

Нямам намерение да преливам от пусто в празно цяла вечер. Ако нещо не ти е ясно, прегледай пак този пост:

преди 23 минути, Бохемеца написа:

Когато смяташ покупателна способност, но не включваш всички компоненти, това е спекулация.

Фактите ги пише в решението на КС. Черно на бяло. Как ще ги интерпретирате ти или бай Иван от Чуйпетльово, не касае написаното там.

Дали ти е комичен, дали ти е през оная работа моето мнение за теб, дали изобщо ти пука за нечие чуждо мнение - за мен е без значение. Аз моето мнение за теб вече си го изградих.

преди 7 минути, Бохемеца написа:

Нямам намерение да преливам от пусто в празно цяла вечер. Ако нещо не ти е ясно, прегледай пак този пост:

Бохемец, по тази логика цялата методология на НСИ и Евростат е 'спекулация', защото потребителската кошница винаги работи с представителна извадка, а не с абсолютно всеки съществуващ компонент в икономиката. Ако има конкретен ключов фактор, който смяташ, че променя резултата — посочи го и го сметни. Общите приказки за 'всички компоненти' са просто бягство от цифрите.

Тълкуването не е въпрос на гадаене, а на четене. Мотивите на КС са писмени. Вместо да квалифицираш кой как тълкува, цитирай точния пасаж от решението, който според теб пропускам или не тълкувам правилно. Ако го има — ще го прочета пак. Ако го няма — значи просто си измисляш аргументи от името на Конституционния съд.

Академик Кокич от соца

преди 27 минути, Мечо Хубавеца написа:

Бохемец, по тази логика цялата методология на НСИ и Евростат е 'спекулация', защото потребителската кошница винаги работи с представителна извадка, а не с абсолютно всеки съществуващ компонент в икономиката. Ако има конкретен ключов фактор, който смяташ, че променя резултата — посочи го и го сметни. Общите приказки за 'всички компоненти' са просто бягство от цифрите.

Колко пъти да го правя? Медицина - 0лв

преди 29 минути, Мечо Хубавеца написа:

Тълкуването не е въпрос на гадаене, а на четене. Мотивите на КС са писмени. Вместо да квалифицираш кой как тълкува, цитирай точния пасаж от решението, който според теб пропускам или не тълкувам правилно. Ако го има — ще го прочета пак. Ако го няма — значи просто си измисляш аргументи от името на Конституционния съд.

Колко пъти да го правя? Решението на КС.

току-що, Бохемеца написа:

Колко пъти да го правя? Медицина - 0лв

Колко пъти да го правя? Решението на КС.

Така де, но платно за операция от херния йок. Да не говорим за други по-скъпи неща. Аз предпочитам да си плащам някои неща, но да имам достъп до всичко.

Абе ей, ти да не четеш някаво друго решение на КС?

преди 2 минути, Мечо Хубавеца написа:

Така де, но платно за операция от херния йок. Да не говорим за други по-скъпи неща. Аз предпочитам да си плащам някои неща, но да имам достъп до всичко.

И това автоматично означава че медицината тогава не е била безплатна? И друг път съм виждал опонент да не може да си защити позицията, но повярвай ми, този ти аргумент доста напред в класацията на неадекватните изказвания.

преди 11 минути, Мечо Хубавеца написа:

Абе ей, ти да не четеш някаво друго решение на КС?

Има ли в правото постулат, който гласи: "всичко, което не е забранено е позволено"? Има , нали?

Ти тук твърдиш ли че КС не е забранявал референдума?

на 4.09.2026 г. в 21:54, Мечо Хубавеца написа:

Никой никога не е твърдял, че КС излиза с диспозитив: "Забранява се референдум".

Не мисля че има какво смислено да се добави по случая. На теб ако ти е скучно и си решил да пишеш глупости, само защото няма какво друго да правиш, намери си друг. Аз бях до тук.

преди 3 часа, Miusuka написа:

Ти какво искаш? Да ти изпея песните или да ти изиграя филмите с мои думи? Ами естествено ще ги копирам и ще ти показвам каква култура е имало при социализма, а ти покажи сега каква има.

Разбирам, че ти е трудно сам да измислиш, да съчиниш нещо, но като ги копираш постоянно тези глупости нещата не стават по-добре. Дали ще ходиш на бригади, да гласуваш като овцете (99,9% активност за една единствена партия) или на ленински съботник ще се отчетеш си е твой избор. Това са благата които правеха живота особено хубав през социализма 😊

«10 декември 1989 – „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи.“

Доклад на Петър Младенов – генерален секретар на ЦК на БКП – „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи.“ – прочетен пред пленума на ЦК на БКП на 10 декември 1989 г.

"Другарки и другари,

Измина един месец от Ноемврийския пле­нум на ЦК на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допус­натите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.

И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем съ­щината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се си­туация.

У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима. Изминаха няколко десетилетия от победата на социалистическата революция, която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен про­грес, за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха теж­ки социални язви. Народна република Бъл­гария получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би вля­зъл в противоречие с историческата истина.

Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като уп­равляваща партия и като Централен коми­тет, ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период

на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.

Когато говорим за сериозна кризисна си­туация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:

– дълбоки деформации в обществото и системата на управление,

– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,

– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,

– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,

– достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията.

Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е:

как се стигна до то­ва положение и кой е виновен?

Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се напра­ви едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и ар­гументиран отговор относно всички многоброй­ни обективни и субективни причини за създа­лото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателно­то заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всест­ранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаде­ното трудно положение в България сред на­шето общество има пълно единодушие.

Става дума за сталинския модел, който в нашите условия придоби специфично български национални черти.

Що се отнася до осмислянето, до възприя­тието на този извод, смятам, че и в партия­та, и в обществото е нормално да има диску­сии, различия и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему тър­сеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.

За всички нас тук влошаването на положе­нието в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководст­во формираше екипи, създаваше „концепции“. От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави ре­организации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.

И така главната причина за създалото се положение бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол вър­ху производството и разпределението, нами­ращ се в ръцете на бюрократичната вър­хушка. А нейна основна грижа бе не преодо­ляването на кризисните явления, а запазва­нето на господствуващите позиции във всеки сектор на обществения живот.

В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узур­пира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върхов­ния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществе­ни институции.

Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи осно­вите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият про­паганден и репресивен антураж.

„Научните кадри“ на предишното ръковод­ство се опитваха да оправдаят проблемите с „грешките“ на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското об­щество, което не било дорасло за социали­стическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фак­тор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръко­водството, по чието време се допускаха раз­личните неуспехи, а ако трябва да бъдем честни, нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това ръководство бе едино­душно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на цялата истина.

Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е как можа да се случи така, че четиридесет и пет години след со­циалистическата революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация? Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински тър­сим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и икономически план.

Другари,

Направените дотук тежки констатации и обвинения ще „увиснат във въздуха“, ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение, ако ние не разкрием реа­листична и правдива картина за състоянието на икономиката, държавата и партията.

Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад.

Първо. Очертава се силно спадане на тем­повете на икономическия растеж.

Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо увеличаване на вът­решния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че по същество през последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.

Второ. Появиха се и се задълбочават ня­кои остри диспропорции в икономиката.

Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.

Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про­изводството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всич­ко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.

Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата „пропаст“ между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се уве­личат с още 1,8 млрд. лева!

Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера.

Дър­жавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..

Всички тези проблеми намират краен из­раз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.

Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА

4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА.

Ако не променим нещата, над половината от го­дишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.

Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.

Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската иконо­мика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност.

Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.

Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?

Преди всичко трябва да напомним, че на­чалото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две пе­тилетки. През целия този период независи­мо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се раз­вива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни ресурси.

Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството.

Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности.

Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да до­ведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които из­държа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен,

струва на бюджета над 1,2 млрд. лева.

Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на хими­ческите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.

Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.

И така, не можем да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно-административната система за уп­равление.

Не е случайно, че практически всички социалистически странисе изправи­ха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.

Същевременно трябва да отбележим фак­та, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на ре­жима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социа­листически страни равнище.

За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички ос­новни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съж­дения.

Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе до необосновани инвес­тиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри.

Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отго­ворност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пъ­тя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази полити­ка с основание може да бъде наречена „след мен – потоп“. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.

Волунтаризмът в сферата на икономика­та се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необ­мислени реорганизации, в абсурдната прак­тика на безкрайни промени на регулиращи­те стопанската дейност нормативни докумен­ти.

Напълно бе пренебрегната ролята на На­родното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.

Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици.

Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на се­ло=

Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със „затихващи функции“.

Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. „среден добив от единица обработваема площ“. Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство.

От традиционен износител България стана ежегоден вносител на карто­фи, фасул, зеле, лук, фураж и други сел­скостопански стоки за стотици милиони долари.

Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората.

Не дадоха очакваните резултати и много­то опити в страната през последните десе­тилетия за икономически реформи. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото одържавяване на икономиката и режима на лична власт.

Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.

Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една главна особеност на икономическата политика на системата. То­ва не бе политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и мотиви.

Дълбоко вредоносен бе користният интерес на „началниците“ на икономиката да се докарат пред висшето ръководство с из­пълнение и преизпълнение на плана, с „про­бивни“ идеи и стратегии. Създадоха се усло­вия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. „Нагоре“ вървеше лъжлива информация, надолу — зави­шени възнаграждения за мълчание и съуча­стие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа.

Държейки с желязна ръка крана на раз­пределението, административно-командната система откри път за различни извращения. Създадоха се привилегии в социално, профе­сионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределение­то доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция. Тези извращения убиваха вя­рата у много хора, пораждаха у тях безве­рие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на по­требителско отношение към живота.

Създа­доха се условия за корупция, за разгръща­не на „икономика в сянка“, за най-различни мафии.

Свръхцентрализираният механизъм за планиране опорочаваше естествените връзки ме­жду социалните групи. Контактите между производители и потребители се контролира­ха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество.

Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение. Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост. Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като телевизори, перални, хладилници, автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психологическа ат­мосфера.

Дори в последно време, когато бяха ут­върдени радикални виждания за създаване­то на социалистическа пазарна икономика и на фирмена организация, носителите на ко­мандно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по ад­министративен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по тради­ционния път. Създаването на фирмите се из­ползва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равни­ще, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум.

И нещо много важно: икономиката на ко­мандите „от горе“, гигантските проекти, лип­сата на достатъчно демокрация и гласност, невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отрове­ни и черни от замърсяване, въздухът в ре­дица градове направо е опасен за здравето. Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице еко­логическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час.

Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да ха­рактеризираме като прединфарктно състоя­ние.“

Петър Младенов, генерален секретар на ЦК на БКП, 10 декември 1989г.»

Посвета и в България е пълно с глупави хора. Не виждат по-далеч от носа си , без да осъзнават, да помислят и да видят с разума си , те самите закрепват и поддържат системата - т.н. съвременен „капитализъм“ , системата която ги дои, стриже и пие кръвта им, отнася се с тях като със животни , те са наистина животни.

преди 9 часа, Gencho 123 написа:

Разбирам, че ти е трудно сам да измислиш,

Нищо не разбираш. За това се иска акъл.

Честит празник! 😄 НРБ беше друга държава, друга Българска Държава.

преди 9 часа, Gencho 123 написа:

Разбирам, че ти е трудно сам да измислиш, да съчиниш нещо, но като ги копираш постоянно тези глупости нещата не стават по-добре. Дали ще ходиш на бригади, да гласуваш като овцете (99,9% активност за една единствена партия) или на ленински съботник ще се отчетеш си е твой избор. Това са благата които правеха живота особено хубав през социализма 😊

Твърдеше ,че тези учили по време на соца били неумни и неграмотни ,но ти не си от тези ,ще ни кажеш ли що това е така сега и какво трябва да се промени?

Ново дъно на PISA: Близо 60% от 15-годишните у нас са под базовото ниво по четене и математика

Mediapool.bg

Ново дъно на PISA: Близо 60% от 15-годишните у нас са под...

Резултатите на българските ученици по четене и математика в международното изследване PISA са най-ниските в историята на българското участие. Това сочат последните данни от програмата за...

преди 1 час, AAUUXX написа:

Твърдеше ,че тези учили по време на соца били неумни и неграмотни ,но ти не си от тези ,ще ни кажеш ли що това е така сега и какво трябва да се промени?

Кога пък съм твърдял това ? Някакви измислици в твоята глава вероятно. Може би е нормално за теб като нещо ти дойде на ум и да го приемеш за истина 🤣

Съвсем друг е въпроса, че има много какво да се желае в образованието, но да си измисляш какво съм твърдял не е сериозно. Човек на нашето ниво трудно може да каже какво и как трябва да се промени, особенно пък в сферата на образованието. Ние виждаме резултатите от тази система, и те правят впечатление, и са лесни за коментиране по разни форуми. Уви аз съм скептичен, че човек на нашето ниво може да допренесе с нещо смислено в тази насока, нещо което да добави стойност, затова вярвам, че има или ще се намерят подходящи специалисти на които това им е работата.

Ето малко материал за размисъл относно темата все пак :

преди 8 минути, Gencho 123 написа:

Кога пък съм твърдял това ? Някакви измислици в твоята глава вероятно. Може би е нормално за теб като нещо ти дойде на ум и да го приемеш за истина 🤣

Съвсем друг е въпроса, че има много какво да се желае в образованието, но да си измисляш какво съм твърдял не е сериозно. Човек на нашето ниво трудно може да каже какво и как трябва да се промени, особенно пък в сферата на образованието. Ние виждаме резултатите от тази система, и те правят впечатление, и са лесни за коментиране по разни форуми. Уви аз съм скептичен, че човек на нашето ниво може да допренесе с нещо смислено в тази насока, нещо което да добави стойност, затова вярвам, че има или ще се намерят подходящи специалисти на които това им е работата.

Ето малко материал за размисъл относно темата все пак :

преди 8 минути, Gencho 123 написа:

Кога пък съм твърдял това ? Някакви измислици в твоята глава вероятно. Може би е нормално за теб като нещо ти дойде на ум и да го приемеш за истина 🤣

Съвсем друг е въпроса, че има много какво да се желае в образованието, но да си измисляш какво съм твърдял не е сериозно. Човек на нашето ниво трудно може да каже какво и как трябва да се промени, особенно пък в сферата на образованието. Ние виждаме резултатите от тази система, и те правят впечатление, и са лесни за коментиране по разни форуми. Уви аз съм скептичен, че човек на нашето ниво може да допренесе с нещо смислено в тази насока, нещо което да добави стойност, затова вярвам, че има или ще се намерят подходящи специалисти на които това им е работата.

Ето малко материал за размисъл относно темата все пак :

Образованието е от Въпросите на Голямата Обществена картина. Не се решава отделно, въпрос на Социална Организация, Идеология и Общо - Система на Съществуване.