преди 7 минути, laplandetza написа:

Изяснете си какво е утопия. Седгашната ви „система“ е изградена от лъжи, маниполации, заблуди и откровенни масови престъпления в заблуждение и измама. Това доближава ли се до „утопия“ или е Престъпление срещу човечеството?

Аз нямам нито сегашна, нито минала система, че да мога да коментирам сякаш е нещо мое 🤣За мен аз съм си изяснил, но за вас май е трудно да го осмислите. Преди време говорихте, че трябвало да се избият 50-60 милиона души в Европа, има ли смисъл нещо повече да добавям изобщо.

«10 декември 1989 – „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи.“

Доклад на Петър Младенов – генерален секретар на ЦК на БКП – „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи.“ – прочетен пред пленума на ЦК на БКП на 10 декември 1989 г.

"Другарки и другари,

Измина един месец от Ноемврийския пле­нум на ЦК на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допус­натите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.

И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем съ­щината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се си­туация.

У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима. Изминаха няколко десетилетия от победата на социалистическата революция, която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен про­грес, за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха теж­ки социални язви. Народна република Бъл­гария получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би вля­зъл в противоречие с историческата истина.

Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като уп­равляваща партия и като Централен коми­тет, ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период

на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.

Когато говорим за сериозна кризисна си­туация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:

– дълбоки деформации в обществото и системата на управление,

– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,

– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,

– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,

– достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията.

Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е:

как се стигна до то­ва положение и кой е виновен?

Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се напра­ви едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и ар­гументиран отговор относно всички многоброй­ни обективни и субективни причини за създа­лото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателно­то заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всест­ранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаде­ното трудно положение в България сред на­шето общество има пълно единодушие.

Става дума за сталинския модел, който в нашите условия придоби специфично български национални черти.

Що се отнася до осмислянето, до възприя­тието на този извод, смятам, че и в партия­та, и в обществото е нормално да има диску­сии, различия и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему тър­сеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.

За всички нас тук влошаването на положе­нието в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководст­во формираше екипи, създаваше „концепции“. От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави ре­организации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.

И така главната причина за създалото се положение бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол вър­ху производството и разпределението, нами­ращ се в ръцете на бюрократичната вър­хушка. А нейна основна грижа бе не преодо­ляването на кризисните явления, а запазва­нето на господствуващите позиции във всеки сектор на обществения живот.

В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узур­пира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върхов­ния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществе­ни институции.

Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи осно­вите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият про­паганден и репресивен антураж.

„Научните кадри“ на предишното ръковод­ство се опитваха да оправдаят проблемите с „грешките“ на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското об­щество, което не било дорасло за социали­стическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фак­тор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръко­водството, по чието време се допускаха раз­личните неуспехи, а ако трябва да бъдем честни, нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това ръководство бе едино­душно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на цялата истина.

Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е как можа да се случи така, че четиридесет и пет години след со­циалистическата революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация? Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински тър­сим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и икономически план.

Другари,

Направените дотук тежки констатации и обвинения ще „увиснат във въздуха“, ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение, ако ние не разкрием реа­листична и правдива картина за състоянието на икономиката, държавата и партията.

Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад.

Първо. Очертава се силно спадане на тем­повете на икономическия растеж.

Като имаме предвид, че това спадане протича паралелно с бързо увеличаване на вът­решния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че по същество през последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.

Второ. Появиха се и се задълбочават ня­кои остри диспропорции в икономиката.

Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.

Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про­изводството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всич­ко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.

Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата „пропаст“ между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се уве­личат с още 1,8 млрд. лева!

Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера.

Дър­жавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд. ПРЕКОМЕРНИТЕ РАЗХОДИ НА ДЪРЖАВАТА И СЪЗДАДЕНАТА СЛОЖНА СИСТЕМА ОТ ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ НАПРАВИХА ГОДИШНИЯ РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, НАДБАВКИТЕ И ПРЕМИИТЕ ОКОЛО 7 МЛРД. ЛВ, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАД 1/4 ОТ ОБЩИЯ РАЗМЕР НА БЪДЖЕТНИТЕ РАЗХОДИ. КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ТОВА МНОГО ГОДИНИ НАРЕД БЮДЖЕТЪТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЯМ ДЕФИЦИТ. ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БАНКИТЕ НАДХВЪРЛИ 10 МЛРД. ЛВ ПРИ ГОДИШЕН РАЗМЕР НА БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ ЗА 1988 Г. 26 МИЛИАРДА ЛВ..

Всички тези проблеми намират краен из­раз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ТРЕВОГА БУДИ СТРЕМИТЕЛНОТО НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НИ В СВОБОДНО КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА. БРУТНИЯТ ДЪЛГ НА ДЪРЖАВАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАДХВЪРЛИ 10 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИТЕЖАВАМЕ ЗЛАТНИ ВАЛУТНИ РЕЗЕРВИ В РАЗМЕР НА ОКОЛО 1,3 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ КРЕДИТИ НА ДРУГИ СТРАНИ ЩЕ ПОЛУЧИМ В БЛИЗКИТЕ ГОДИНИ ОКОЛО 1,8 МИЛИАРДА ДОЛАРА. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ЧИСТИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА В КОНВЕРТИРУЕМА ВАЛУТА НАБЛИЖАВА 8 МИЛИАРДА ДОЛАРА, КОЕТО ТРЯБВА ДА ОЦЕНЯВАМЕ КАТО КРИТИЧНА ГРАНИЦА.

Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. САМО ЛИХВИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХ, ЩЕ ВЪЗЛЯЗАТ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ НА

4—4,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА.

Ако не променим нещата, над половината от го­дишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.

Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.

Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската иконо­мика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност.

Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.

Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?

Преди всичко трябва да напомним, че на­чалото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две пе­тилетки. През целия този период независи­мо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се раз­вива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни ресурси.

Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството.

Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности.

Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да до­ведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които из­държа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен,

струва на бюджета над 1,2 млрд. лева.

Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на хими­ческите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.

Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.

И така, не можем да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно-административната система за уп­равление.

Не е случайно, че практически всички социалистически странисе изправи­ха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.

Същевременно трябва да отбележим фак­та, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на ре­жима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социа­листически страни равнище.

За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички ос­новни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съж­дения.

Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе до необосновани инвес­тиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри.

Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отго­ворност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пъ­тя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази полити­ка с основание може да бъде наречена „след мен – потоп“. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.

Волунтаризмът в сферата на икономика­та се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необ­мислени реорганизации, в абсурдната прак­тика на безкрайни промени на регулиращи­те стопанската дейност нормативни докумен­ти.

Напълно бе пренебрегната ролята на На­родното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.

Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици.

Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на се­ло=

Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със „затихващи функции“.

Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. „среден добив от единица обработваема площ“. Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство.

От традиционен износител България стана ежегоден вносител на карто­фи, фасул, зеле, лук, фураж и други сел­скостопански стоки за стотици милиони долари.

Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората.

Не дадоха очакваните резултати и много­то опити в страната през последните десе­тилетия за икономически реформи. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото одържавяване на икономиката и режима на лична власт.

Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.

Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една главна особеност на икономическата политика на системата. То­ва не бе политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности, нея я движеха други пружини и мотиви.

Дълбоко вредоносен бе користният интерес на „началниците“ на икономиката да се докарат пред висшето ръководство с из­пълнение и преизпълнение на плана, с „про­бивни“ идеи и стратегии. Създадоха се усло­вия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. „Нагоре“ вървеше лъжлива информация, надолу — зави­шени възнаграждения за мълчание и съуча­стие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа.

Държейки с желязна ръка крана на раз­пределението, административно-командната система откри път за различни извращения. Създадоха се привилегии в социално, профе­сионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределение­то доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция. Тези извращения убиваха вя­рата у много хора, пораждаха у тях безве­рие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на по­требителско отношение към живота.

Създа­доха се условия за корупция, за разгръща­не на „икономика в сянка“, за най-различни мафии.

Свръхцентрализираният механизъм за планиране опорочаваше естествените връзки ме­жду социалните групи. Контактите между производители и потребители се контролира­ха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество.

Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение. Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост. Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като телевизори, перални, хладилници, автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психологическа ат­мосфера.

Дори в последно време, когато бяха ут­върдени радикални виждания за създаване­то на социалистическа пазарна икономика и на фирмена организация, носителите на ко­мандно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по ад­министративен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по тради­ционния път. Създаването на фирмите се из­ползва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равни­ще, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум.

И нещо много важно: икономиката на ко­мандите „от горе“, гигантските проекти, лип­сата на достатъчно демокрация и гласност, невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отрове­ни и черни от замърсяване, въздухът в ре­дица градове направо е опасен за здравето. Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице еко­логическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час.

Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да ха­рактеризираме като прединфарктно състоя­ние.“

Петър Младенов, генерален секретар на ЦК на БКП, 10 декември 1989г.»

КАПИТАЛЪТ НА ШУМЕНСКАТА ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ – „ПАНАЙОТ ВОЛОВ“

В Шумен имаше завод, чиито продукти са били част от ежедневието на поколения българи.

Химическият завод „Панайот Волов“.

От него излизат лепилото „Ково“, боята за печки „Щъркел“, смоли, фенопласти, препарати за битова химия, антифриз и още десетки химически продукти.

Заводът не работи само за българския пазар — продукцията му се изнася и в чужбина.

През 1997 г. предприятието влиза в портфейла на АКБ Форес.

Първоначално има обещания за развитие. Персоналът дори е изпращан на обучение в София.

Но след 1999 г. започва обратът.

Производството постепенно намалява, приходите се сриват, а цехове, машини и съоръжения започват да се продават.

През 2000 г. е продаден цехът за миещи препарати. След това са разпродадени още машини и оборудване.

Накрая спира и основното производство на смоли и фенопласти.

От огромното предприятие остават полусрутени сгради и обрасъл терен.

По-късно и те са продадени.

Днес „Ково“ и „Щъркел“ са за много хора просто имена от едно друго време.

Но за шуменци това беше работа, завод и част от живота на цели семейства.

Помните ли „Панайот Волов“?

Кой от вас е работил там и какво си спомняте от завода?

преди 2 часа, Gencho 123 написа:

Аз нямам нито сегашна, нито минала система, че да мога да коментирам сякаш е нещо мое 🤣За мен аз съм си изяснил, но за вас май е трудно да го осмислите. Преди време говорихте, че трябвало да се избият 50-60 милиона души в Европа, има ли смисъл нещо повече да добавям изобщо.

Твое е. Ти съзнателно или несъзнателно Крепиш Системата- нали каза , че ти харесват Капиталистическите отношения в Обществото.

Аз съм субект и мога да намирам много начини и пътища за решаване на Проблеми, мога да лигвидирам 50-60 или повече милиона, но мога и да не докосна никого, въпрос на Път и Начин.

преди 5 минути, laplandetza написа:

Твое е. Ти съзнателно или несъзнателно Крепиш Системата- нали каза , че ти харесват Капиталистическите отношения в Обществото.

Аз съм субект и мога да намирам много начини и пътища за решаване на Проблеми, мога да лигвидирам 50-60 или повече милиона, но мога и да не докосна никого, въпрос на Път и Начин.

Не съм казвал такива неща, няма нужда да ми слагаш думи в устата. Изглеждаш като някой двойник на Пол Пот като идеология. И този хубавец e избил около 25% от населението на Камбоджа за да вкарва и той там социализъм/комунизъм. Какво значат няколко милиона пред голямата цел 🤣Субекти с такива виждания са доста опасни всъщност.

преди 1 минута, Gencho 123 написа:

Не съм казвал такива неща, няма нужда да ми слагаш думи в устата. Изглеждаш като някой двойник на Пол Пот като идеология. И този хубавец e избил около 25% от населението на Камбоджа за да вкарва и той там социализъм/комунизъм. Какво значат няколко милиона пред голямата цел 🤣Субекти с такива виждания са доста опасни всъщност.

преди 1 минута, Gencho 123 написа:

Не съм казвал такива неща, няма нужда да ми слагаш думи в устата. Изглеждаш като някой двойник на Пол Пот като идеология. И този хубавец e избил около 25% от населението на Камбоджа за да вкарва и той там социализъм/комунизъм. Какво значат няколко милиона пред голямата цел 🤣Субекти с такива виждания са доста опасни всъщност.

Казал си, харесва ти пазара, търговията, бизнеса и пр.

Пол Пот беше един глупак, ние можем да ликвидираме в един организиран производствено-технологичен процес. Стотици хиляди за 2-3 дни.

преди 3 часа, Gencho 123 написа:

След като стана ясно, че самите твои другари комунисти си признават за изоставането в образованието, странно какво още може да не ти е ясно. А редовно се биеш в гърдите колко си начетен, покажи го поне веднъж.

Кажи, де? Колко процента неграмотно население е имало до идването на комунистическата партия на власт?

преди 6 минути, communismatic написа:

Кажи, де? Колко процента неграмотно население е имало до идването на комунистическата партия на власт?

Аз каквото исках да кажа го казах и обясних, дори и ти би трябвало да го схванеш. Това, че сега изникват в главата ти други въпроси, ами опитай се да намериш отговорите, защо използваш форума като бюро справки. Ти си умния, ти знаеш и се биеш в гърдите, не съм аз 🤣 Ако все пак се затрудняваш, ще ти повторя относно образованието през социализма - към 1985 година 63% от работниците са били с основно образование. Надявам се разбра този път.

Извода за всеки комунист е ясен - тогава беше по-добре от сега. Необразовани, живеем по-кратко, но пък много по-добре от днес.

преди 48 минути, communismatic написа:

Колко процента неграмотно население е имало до идването на комунистическата партия на власт?

85% са били с основно или по ниско образование преди комунистите да дойдат на власт.

преди 4 часа, Gencho 123 написа:

Как е възможно най-интелигентния и умния в този форум да не знае, чак изгаря от любопитство. Нещо ти се сгромолясаха утопиите по социализма, да вземеш да смениш прякора с нещо друго може би 🤣 След като стана ясно, че самите твои другари комунисти си признават за изоставането в образованието, странно какво още може да не ти е ясно. А редовно се биеш в гърдите колко си начетен, покажи го поне веднъж. Никой от нас останалите няма твоите претенции за знания, никой не се хвали толкова колкото ти успяваш 😄Може би и за това ще провериш в кварталния магазин, там знаят май повече и от теб, но пък ти се заклеваш най-редовно, та знае ли човек изобщо.

Генчо, това са пълни глупости и дезинформация. Точно 81 завърших механото. Тогава колко техникуми и гимназии имаше в Пловдив. И пак едва се влизаше. А за преподаването и програмата да не ти разправям. Чертаехме повече отколкото в института.

И особено жените веднага се вляха в производството а мъжете в казармата. Та колко неграмотни работници е имало?

Цифрите са изопачени и са точно наобратно - 72% са били най-малко със средно образование. Като имаш предвид че тогавашното средно е по-добро и качествено от сегашното висше.

преди 19 часа, communismatic написа:

Тъй, да обясня пак на това човекоподобно, което очевадно не умее, да чете с разбиране. Вместо да ми питаш за всяко нещо тоя скапан ИИ (както и в конкретният случай), може поне да хванеш някоя книга и да попрочетеш нещо. Щото не искам да те обиждам, ама ти дето УЖ си юрист, който те знае, даже и по собствената си професия си същият некомпетентНИК. Тъй... да обясня на човека, дето е толкова умен, че за абсолютно всяко нещо пита ИИ. Това е понеже е изключително умен, много умнота се наблюдава при него. Махането на валутният борд донася по-ниски лихви при взимането на кредити, както и по-висок кредитен рейтинг за страната ни. А ние много добре си познаваме управляващите. Ти ако не ги познаваш, аз лично ги познавам доста добре.

Аха, то нямало краен срок. Честно ли бе човек!? Ми, то нали и аз това твърдя. Ти си уникален, заклевам се... Не знам от вас двамата с бай Генчо кой е по-умен.

Юристе, ти дето съвсем сериозно ми написа, че курса се определял на "Магура"... в смисъл, по-добре недей писа нищо повече.

Тотално несъстоятелен тип, пак да поясня.

1. Относно личните обиди, ИИ и държавния дълг: Когато започнеш да обиждаш събеседника си на "човекоподобно" и да фантазираш кой какви източници ползва, това е ясен знак, че си изгубил спора по същество. Твърдението ти, че отпадането на борда се прави, за да се теглят дългове, е напълно несъстоятелно. Както виждаме от цитираната от самия теб бюджетна прогноза, държавният ни дълг се очаква да бъде около 33-35 процента от БВП през 2027-2028 г. За справка – средният дълг в Еврозоната е над 88 процента от БВП, а прагът по Маастрихт е 60 процента. България е и ще остане сред държавите с най-нисък държавен дълг в целия Европейски съюз, независимо от влизането в Еврозоната. Това беше една от причините, поради която не исках да приемаме еврото. Вярно, има плюсове от лично естество. Обичам кеша и банкнотите от евро заемат по-малко място в портфейла ми и не се налага да обменям левове когато пътувам из Европа.

2. Относно "крайния срок" за приемане на еврото: Спорът никога не е бил дали има фиксирана календарна дата в договора, а дали приемането е задължение или въпрос на избор. Договорът за функционирането на ЕС прави приемането на еврото задължително за всяка страна членка след изпълнение на критериите (с изключение на Дания, която има официален отказ). Липсата на краен срок не значи, че държавата има право да провежда референдуми за отмяна на международния си договор – което КС препотвърди няколко пъти.

3. Относно курса на долара и черния пазар: Ако един хляб официално се продава за 1 лев, но рафтовете са празни и единственият начин да го купиш е на задната врата за 5 лева, реалната цена е 5 лева, а не хартиеният надпис в празния магазин. БКП определяше курс 0.97 лв. за долар на хартия, но по този курс гражданите нямаха право да купуват свободно валута. Черният пазар беше единственият реален показател за покупателната способност на лева, защото там се срещаха реалното търсене и предлагане. Резултатът от тази изкуствена икономика беше официалният фалит през март 1990 г. От ченчаджиите не зависеше курса, зависеше от пазара, а те го следваха...

4. Относно БДС и сиренето: Стандартът БДС съществува като държавна нормативна рамка с ясни лабораторни изисквания за химически състав, масленост и зреене. Да обявяваш целия държавен контрол и БДС за измама, само защото не съвпада с твоята субективна представа за цените, е просто липса на сериозен аргумент. Ако някъде има нарушения и не се спазва този стандарт, защо си мислиш, че някога през соца се е спазвал стриктно?

преди 26 минути, Belefor написа:

85% са били с основно или по ниско образование преди комунистите да дойдат на власт.

Ами да, така е във всяка една страна по света. В миналото хората масово са били необразовани, но с течение на времето все повече са ставали образованите.

1. Относно естествения световен тренд и образованието: През първата половина на 20-ти век процентът на хората с висше и средно образование нараства с бързи темпове в цяла Европа и Северна Америка, независимо от политическия режим. Тоталният преход от аграрно към индустриално общество изисква грамотна работна ръка навсякъде. Твърдението, че без комунистическата власт българите щяха да останат неграмотни, е евтина пропаганда. Държави като Финландия, Южна Корея или съседна Гърция, които никога не са имали тоталитарен комунизъм, постигнаха над 98-99 процента грамотност и водещи образователни системи по абсолютно същия естествен път.

2. Заварката на Царство България преди 1944 г.: Преди 1944 г. България вече има задължително начално образование (въведено още през 1891 г. и разширено от Стоян Омарчевски през 1921 г.), добре развита мрежа от образцови гимназии, десетки учителски институти и СУ "Св. Климент Охридски", който е бил сред признатите европейски университети. Процентът на неграмотност в България през 30-те години е бил най-ниският на Балканите.

3. Цената на идеологизацията: Социалистическата власт наистина масовизира средното и полувисшето образование, но на висока цена. Образованието беше превърнато в инструмент за идеологическа индоктринация, достъпът до университети години наред зависеше от "бележка за лоялност" от местния партиен секретар, а цели научни области като генетика, кибернетика и модерна икономика бяха обявени за "буржоазни псевдонауки" и забранени за преподаване.

преди 1 час, communismatic написа:

Кажи, де? Колко процента неграмотно население е имало до идването на комунистическата партия на власт?

преди 20 минути, Miusuka написа:

И особено жените веднага се вляха в производството а мъжете в казармата. Та колко неграмотни работници е имало?

Цифрите са изопачени и са точно наобратно - 72% са били най-малко със средно образование. Като имаш предвид че тогавашното средно е по-добро и качествено от сегашното висше.

В казрмата единствено аз от взвода знаех какво е гравитация през 1984 година... И това беше елитен батальон към МНО.

преди 31 минути, Мечо Хубавеца написа:

В казрмата единствено аз от взвода знаех какво е гравитация през 1984 година... И това беше елитен батальон към МНО.

Пак лъжеш. Само и само да оплюеш социализма. А при него се живееше по-добре от сега и тогава хората бяха много по-образовани от сега.

преди 4 минути, Miusuka написа:

Пак лъжеш. Само и само да оплюеш социализма. А при него се живееше по-добре от сега и тогава хората бяха много по-образовани от сега.

Тук ме хвана! Няма как да го докажа, че е било вярно, защото няма кой да го потвърди. Само че защо, ако съм бил доволен от соца, пиша такива неща за него? Защо да си измислям неща, които не са се случили? Истината обаче е такава. В цялата рота бяхме само двама наистина образовани, аз и един ефрейтор от другия взвод. В другите роти беше нещо подобно. Ако в твоята рота всички са били добре образовани, сподели. Няма да те обвиня в лъжа.

преди 6 минути, Мечо Хубавеца написа:

Тук ме хвана! Няма как да го докажа, че е било вярно, защото няма кой да го потвърди. Само че защо, ако съм бил доволен от соца, пиша такива неща за него? Защо да си измислям неща, които не са се случили? Истината обаче е такава. В цялата рота бяхме само двама наистина образовани, аз и един ефрейтор от другия взвод. В другите роти беше нещо подобно. Ако в твоята рота всички са били добре образовани, сподели. Няма да те обвиня в лъжа.

Всички хора, които има някакви проблеми по природа се опитват да ги припишат на някого другиго вместо да си ги оправят сами тези проблеми! Това е за всички хора изобщо а не само за българите.

Така в днешно време всеки българин, който има някакъв проблем - какъвто и да е той - обвинява лошите комунисти/социалисти и т.н.

Редактирано 10 септември10 Сеп от Belefor (преглед на промените)

Нещата със статистиката са простички. Както и с всичко останало... да припомня останалото: когато участваш, става дума за бизнес начинание, а когато не - за престъпна далавера... същото е и при сeксa... участие - невероятен (или не толкова) сeкс, неучастие - отвратителен разврат... изборите... печелиш - честни, губиш - нагласени, опорочени... да не чопля стари рани... как прeeбаха Величие... иначе Радев щеше да духа супата сега. E те така е и със статистиката... когато данните ни устройват, са ебати железния аргумент... иначе - абсолютна манипулация, стъкмистика... накратко - oн че ми кае на мен.

преди 47 минути, Miusuka написа:

Генчо, това са пълни глупости и дезинформация. Точно 81 завърших механото. Тогава колко техникуми и гимназии имаше в Пловдив. И пак едва се влизаше. А за преподаването и програмата да не ти разправям. Чертаехме повече отколкото в института.

И особено жените веднага се вляха в производството а мъжете в казармата. Та колко неграмотни работници е имало?

Цифрите са изопачени и са точно наобратно - 72% са били най-малко със средно образование. Като имаш предвид че тогавашното средно е по-добро и качествено от сегашното висше.

Цифрите са от работническо дело и самите другари си правят "самокритика" относно положението с образованието. Това, че ти си завършил механото, а баща ми през 70-те МЕИ, не променя общата картинка. Не говорим за личните преживявание и спомени на този и онзи а какво е било общо положението в България, в случая с коментар на другарите комунисти. Другото са забавни приказки на маса, които всички соц носталгици вземат за факти и статистика 😄Даже @Бохемеца изтъкна като основен довод колко спокойно е било тогава по пътищата, факта, че той е карал кола тогава и така го е усещал. Такива сте, така го разбирате, но приемете, че реалността може и да се разминава с личните представи за нещата. Все едно днес трима приятели с висше образование да направят извода - ами то почти всички са висшисти (съдейки по себе си).

Ако прочетеш с разбиране написаното - там в тази извадка от в. "Работническо дело" не се казва, че сме неграмотници, но изоставаме спрямо другите държави. Все пак и основното образование е нещо, макар и да не е като средното или пък висшето. Но не можем и да кажем колко по-образовани бяхме преди 89-та, гледайки тези цифри. Спри да намираш дезинформация във всяко нещо което противоречи на митовете за социализма, смешно става 🤣

преди 22 минути, Belefor написа:

Така в днешно време всеки българин, който има някакъв проблем - какъвто и да е той - обвинява лошите комунисти/социалисти и т.н.

Наблюденията ми са други. В днешно време който има някакъв проблем обвинява ЕС и Урсула, докато ни обяснява колко хубаво било при Бай Тошо.

Преди време обвиняваха Козяк, но откакто руZZнаците спряха анти-американската пропаганда, Козяк бе забравен. Сега лошите са "фашистите в Брюксел".

преди 8 минути, Belefor написа:

Всички хора, които има някакви проблеми по природа се опитват да ги припишат на някого другиго вместо да си ги оправят сами тези проблеми! Това е за всички хора изобщо а не само за българите.

Така в днешно време всеки българин, който има някакъв проблем - какъвто и да е той - обвинява лошите комунисти/социалисти и т.н.

Точно така - за някои комунистите, за други капиталистите, за трети рептилите. Има такава прислойка който все си търси някой да му е виновен за личните си проблеми. В случая е малко по-различно, като тематиката е колко по-добро е било времето през социализма спрямо днес 🤣

преди 44 минути, Belefor написа:

Всички хора, които има някакви проблеми по природа се опитват да ги припишат на някого другиго вместо да си ги оправят сами тези проблеми! Това е за всички хора изобщо а не само за българите.

Така в днешно време всеки българин, който има някакъв проблем - какъвто и да е той - обвинява лошите комунисти/социалисти и т.н.

Аз сега нямам проблеми. Тогава имах, както всеки обикновен българин по онова време.

преди 19 минути, Волен написа:

Наблюденията ми са други. В днешно време който има някакъв проблем обвинява ЕС и Урсула, докато ни обяснява колко хубаво било при Бай Тошо.

Преди време обвиняваха Козяк, но откакто руZZнаците спряха анти-американската пропаганда, Козяк бе забравен. Сега лошите са "фашистите в Брюксел".

Тия двете дето за нищо не стават, всъщност едната за в леглото става, причиниха много беди на ЕС, но капитализмът е такава система, че издържа на идиотска политика дълго и дава възможност на кадърният да просперира... Оправдават се неудачниците.

преди 2 часа, Мечо Хубавеца написа:

Относно личните обиди, ИИ и държавния дълг: Когато започнеш да обиждаш събеседника си на "човекоподобно" и да фантазираш кой какви източници ползва, това е ясен знак, че си изгубил спора по същество.

Моля? Ти постоянно се уповаваш на изкуствен интелект, правиш го дори без особено прикритие, кое е "обида" по-точно? Използваш ли Chat GPT? Да. Сиреч?

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

Твърдението ти, че отпадането на борда се прави, за да се теглят дългове, е напълно несъстоятелно.

Естествено, че е напълно неоснователно, как. Управляващите искат да приемем еврото, понеже много им пука за българският народ. Нали?

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

Относно "крайния срок" за приемане на еврото: Спорът никога не е бил дали има фиксирана календарна дата в договора, а дали приемането е задължение или въпрос на избор.

Спорът беше защо никой не се допита до народа, отговора ти беше, че това било "противоконституционно". Видяхме, че и по тоя параграф си тотално некомпетентен.

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

Липсата на краен срок не значи, че държавата има право да провежда референдуми за отмяна на международния си договор – което КС препотвърди няколко пъти.

Ако искаш, можеш да си въртиш тая тъпа мантра по 200 пъти... Това няма да я направи истина обаче.

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

Черният пазар беше единственият реален показател за покупателната способност на лева, защото там се срещаха реалното търсене и предлагане.

Аха...

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

Ако някъде има нарушения и не се спазва този стандарт, защо си мислиш, че някога през соца се е спазвал стриктно?

Извинявай, на какъв език, да ти обясня, че това е работата на баща ми. Ти по твоята специалност нищо не знаеш, кво си тръгнал да коментираш останалите теми...

преди 3 часа, Мечо Хубавеца написа:

Преди 1944 г. България вече има задължително начално образование (въведено още през 1891 г. и разширено от Стоян Омарчевски през 1921 г.), добре развита мрежа от образцови гимназии, десетки учителски институти и СУ "Св. Климент Охридски", който е бил сред признатите европейски университети. Процентът на неграмотност в България през 30-те години е бил най-ниският на Балканите.

Колко процента от българите са били неграмотни? :)

преди 3 часа, Belefor написа:

85% са били с основно или по ниско образование преди комунистите да дойдат на власт.

Не... :)

преди 3 часа, Gencho 123 написа:

Аз каквото исках да кажа го казах и обясних, дори и ти би трябвало да го схванеш.

Ти абсолютно нищо не си "казал" и "обяснил", постваш някаква тъпотия без да си наясно с фактологията. Питам те, колко процента е неграмотното население до идването на комунистите на власт. Знам, че не знаеш... просто искам още малко да те поунижа.

преди 18 минути, communismatic написа:

Моля? Ти постоянно се уповаваш на изкуствен интелект, правиш го дори без особено прикритие, кое е "обида" по-точно? Използваш ли Chat GPT? Да. Сиреч?

Естествено, че е напълно неоснователно, как. Управляващите искат да приемем еврото, понеже много им пука за българският народ. Нали?

Спорът беше защо никой не се допита до народа, отговора ти беше, че това било "противоконституционно". Видяхме, че и по тоя параграф си тотално некомпетентен.

Ако искаш, можеш да си въртиш тая тъпа мантра по 200 пъти... Това няма да я направи истина обаче.

Аха...

Извинявай, на какъв език, да ти обясня, че това е работата на баща ми. Ти по твоята специалност нищо не знаеш, кво си тръгнал да коментираш останалите теми...

Колко процента от българите са били неграмотни? :)

1. Относно обвиненията за ИИ и личните нападки: Когато нямаш нито един икономически, юридически или исторически аргумент, започваш да обсъждаш събеседника – какво ползвал и какъв бил по специалност. Това е класическа логическа грешка ad hominem. Независимо дали един факт е цитиран от книга, правна база данни, анализ на БНБ или е оформен с помощта на софтуер, фактът си остава факт. Решенията на КС са публикувани в Държавен вестник, а данните за дълга са на сайта на Министерството на финансите. Ако имаш възражения по съществото на тези факти – посочи грешката. Ако нямаш – личните ти предположения за мен нямат никаква стойност.

2. Относно "допитването до народа" и Конституционния съд: Наречи решенията на Конституционния съд "тъпа мантра" колкото пъти искаш, но това не променя конституционния ред в България. Решение № 3 от 2024 г. и Определението от януари 2026 г. на КС са категорични: въпросът е противоконституционен спрямо чл. 85, ал. 1 и 3 и чл. 84, т. 5 от Конституцията. Чл. 9, ал. 1 от ЗПУГДВМС изрично забранява референдуми по ратифицирани международни договори. Некомпетентност е да бъркаш субективните си желания с действащото право на държавата.

3. Относно неграмотността и фактите от Царство България: За да не питаш с ирония, ето ти конкретните исторически данни от преброяванията на Главна дирекция на статистиката: През 1900 г. неграмотността в България е била около 70 процента. През 1920 г. вече пада под 50 процента. През 1934 г. неграмотността при мъжете е едва 20 процента, а за цялото население пада до около 31 процента, като при младото градско население е под 10 процента. За малко над три десетилетия Царство България намалява неграмотността повече от два пъти благодарение на Закона за народното просвещение и реформите на Омарчевски, превръщайки се в най-грамотната страна на Балканите ВЕЧЕ към 1930-те години (преди Гърция, Югославия, Румъния и Турция). Социалистическият режим просто довършва един процес, който е бил на финалната си права.

4. Относно БДС и "работата на баща ти": Уважение към професията на баща ти, но личната анамнеза и семейната история не са доказателствен материал в икономиката и индустриалния контрол. Държавният стандарт е писмена нормативна рамка. Фактът, че някъде се спазва, а другаде се правят компромиси, е въпрос на контрол тогава и днес, а не доказателство, че днес целият пазар е измама, а тогава е бил идеален.

преди 20 минути, communismatic написа:

Ти абсолютно нищо не си "казал" и "обяснил", постваш някаква тъпотия без да си наясно с фактологията. Питам те, колко процента е неграмотното население до идването на комунистите на власт. Знам, че не знаеш... просто искам още малко да те поунижа.

Това не беше към мен, но бих искал да те попитам, ти затова ли си във форума, за да унижаваш хората?

преди 14 минути, communismatic написа:

Ти абсолютно нищо не си "казал" и "обяснил", постваш някаква тъпотия без да си наясно с фактологията. Питам те, колко процента е неграмотното население до идването на комунистите на власт. Знам, че не знаеш... просто искам още малко да те поунижа.

Отново успя, страхотен удар за теб, браво ! Какво щастие настъпи изведнъж. Някакъв залитнал по утопията наречена комунизъм почна да унижава хората 🤣Най-умния и най-начетения пък елементарни неща не научи за 35 години, язък за похабеното време. Поне стана ясно защо се подвизаваш във форума - виждаш нещо което не можеш да схванеш и следователно другия е унижен. Впечатляващ подход, наистина изби рибата. за 258 път размиваш хората с опитите да разсъждаваш - след като прие за смешни фирми като Либхер и Фесто, вече нищо не може да ме изненада от твоите напъни. Като гледам не схващаш като цяло какво хората пишат, следователно те са унижени 😂Цял форум хора бяха унижени от един единствен човек - рекорд за Гинес май.

п.с. Ти можеш да питаш много неща, но първо попитай себе си (поне се опитай, личи, че ти е трудно). Ние не сме ти бюро справки да ти ровим за това което внезапно те е заинтересувало.

преди 3 минути, Gencho 123 написа:

п.с. Ти можеш да питаш много неща, но първо попитай себе си (поне се опитай, личи, че ти е трудно). Ние не сме ти бюро справки да ти ровим за това което внезапно те е заинтересувало.

Писах му като не знае, да пита и да си записва. Не е срамно.