Истината е някъде по-средата.  Капиш?

Махни тирето! Капиш? 

Не питам за нулите (това е ясно), а за обективната истина. Ако имаш информация, какво точно се е случило – сподели!

Махни тирето! Капиш? 

Не питам за нулите (това е ясно), а за обективната истина. Ако имаш информация, какво точно се е случило – сподели!

Не те разбирам? Да не би да твърдиш че е по-добре да се пускат такива нереални цифри със сензационнен размер(спрямо днешното време и стойност на валутата) отколкото никаква информация? Още повече, когато са изнесени с явна пропагандна цел да очернят дадена страна, а не толкова като историческа финансова справка? Аз не мога да направя нужните сметки, за да приведа посочените суми в днешни пари, инфлацията през онези няколко години не е постоянно число, официалните данни за инфлацията тогава може и да не са истинни, както е повечето стъкмистика в днешните времена. Може да се наеме някой, който е и историк и математик и финансист, който да получи на място в архива на БНБ, или от друго място, всички налични данни в разбивка по месеци и години и да направи поне почти точните сметки. Не съм аз този човек.

Редактирано 19 септември 201511 г. от 1Force1 (преглед на промените)

Хм, а златото също не е постоянна величина и не винаги е имало обменни курсове лев за долар, самият долар също си мени стойността с различна по темп инфлация. Не казвам че няма начин да се направят относително точни изчисления, от човек който е запознат и исторически със съответният период, а също има съответните познания в областите математика и финанси и са му достъпни всички налични данни от тогавашните времена. Аз мога съвсем уверено да твърдя, че който и да е човек, с недостатъчно  познания в съответните области, или дори такъв да е, но който не разполага с достатъчно данни, може така да обърка сметките, че да се получи резултат твърде много различаващ се от правилният.

В сайта на БНБ можеш да видиш курса лев-долар още от 1991г. мисля и златото мисля също! Как да ти предложа по-точен измерител.Долара е световната валута а златото най-ликвидния актив при криза!

Ама с колегите последно си дискутирахме за цената на платените сметки от България поради второта световна война, за издръжка на чужди войски на наша територия и репарации, така че курса на долара,  дори от 1991г. не върши никаква работа.

Редактирано 24 септември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

преди 3 часа, haidukpikaso написа:

Лъжа!

Това се случваше през 1990 година.

Спомени от соца: Как се сдобихме с 2 кг банани за Нова година

Сигурно си спомняте, че бананите и портокалите бяха невиждан лукс през соцгодините. Пускаха ги в мърлявите магазини  плод-зеленчук, но само преди Нова година. Да разбере народът, че е празник и да е щастлив. Истинска сага беше човек да успее да купи за детето си от жадуваните екзотични плодове, защото се свършваха за броени минути. И на километричните опашки за банани  никой не знаеше дали изобщо ще стигнат до него. При това даваха на човек само по 1 кг., бройте 4-5 банана, ако са от по-едрите.

Имахме шанса, че живеехме до такъв прословут плод-зеленчук. Е, вонята на разлагаща се стара стока през лятото и мътните вади, които се стичаха по тротоара от вехтите изпочупени щайги с полуизгнили зеленчуци и сливи, готови за ракия, не ни даваше покой. За това не бяха виновни продавачките, такива им ги доставяха. Но пък ако човек спечели тези продавачки, а това направи някак си съпругът ми, печели и банани и портокали. Защото те му казваха кога чакат да пристигне камионът от склада, натоварен с изкусителните плодове.

Той бягаше от работа, признавам, зареждаше се пред магазина и още щом товарната кола спреше пред него – тутакси поемаше разтоварването на кашоните. А ние с детето, то беше 4-5 годишно и лигите му течаха от мерак да хапне бананче, гледахме от прозореца. Мъкнеше мъжът ми, който е научен работник с мизерна заплата, тежките кашони. Веднъж се сецна, та едва го оправихме. Всички зорко наблюдаваха „хамалите” -  някой от тях  да не грабне в суматохата банан, та да ощети чакащите. Защото плодовете бяха малко и продавачките непрекъснато предупреждаваха нови хора да не се редят.  Само че опашката набъбваше като корем на току що нахранена акула.

И ето ги вечните тарикати – българинът не може да живее без да излъже и пререди някого. Първо изведнъж се пръкнаха десетина баби с бастуни – имат предимство, нали са инвалиди. Вестта за бананите се разнесе мълниеносно в близката градинка – поне 15 майки с малки деца и колички, се намърдаха в предните редици на опашката – и те имат предимство. А от края й други тарикати нагло и бързо се плъзгаха към щанда. Бдителни граждани, уж зорко пазещи реда си, се опитваха да ги спрат. Но напразно, вихреха се скандали. Заради тях продавачките от време на време изкрещяваха: „Сус! Ще изгоним всички!”. После се препираха с шофьора на камиона да им свали поне още няколко кашона с банани. Но той се опъваше – явно обещал ги е на друг обект, срещу левчета, разбира се.

Най-сетне бананите и портокалите са свалени. Двете продавачки чевръсто подготвят теглилките – очукани архаични кантари с две метални плоскости. На едната се слагат месингови грамчета, на другата – стоката. Продавачките първо мерят на „хамалите” – за тях се полагат не по 1кг., а по 2 кг. банани. Ура! Плодовете вече са вкъщи, детето лакомо захапва първия банан, после втори… Спираме го, ще си навлече диария. До другия ден обаче не остава нито един банан. Ние с мъжа ми само се облизваме. Но сме щастливи – в дома ни влезе голяма радост – банани, при това цели 2 кг.

 

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=54751

Тия от блога дори не са българи, а са безродници. Моите спомени за опашките са, че не бяха толкова големи, освен това бяха прекрасно място за социализация, а не като опашките в съвременните супермаркети, където всеки се държи за собствения си чатал и не му пука за другите.

Редактирано 29 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

преди 3 часа, Aumi написа:

Спомени от соца: Как се сдобихме с 2 кг банани за Нова година

 

Гледам снимката и неще не се вързва с бананите.Защото тази километрична опашка е пред магазин за хляб и хлебни изделия, където никога на са продавали банани. Просто малоумието на пишман журналята няма край - лепват първата им попаднала снимка от Нета и си заформят статийката.

преди 7 часа, gyps написа:

Гледам снимката и неще не се вързва с бананите.Защото тази километрична опашка е пред магазин за хляб и хлебни изделия, където никога на са продавали банани. Просто малоумието на пишман журналята няма край - лепват първата им попаднала снимка от Нета и си заформят статийката.

Както се вижда, опашката не започва от магазина за хляб, а някъде по-отдалече.

Но пък и пред магазина за хляб и пред другите магазини, има опашки.

 

Редактирано 29 ноември 201510 г. от Aumi (преглед на промените)

преди 32 минути, Aumi написа:

Както се вижда, опашката не започва от магазина за хляб, а някъде по-отдалече.

Но пък и пред магазина за хляб и пред другите магазини, има опашки.

 

Нищо не се вижда, може би освен в нечии предубедени очи....

това е Лукановата зима 91год. и купоните за храна!ходехме на ул.Лтинка с празни тенджери да му искаме храна!

месо,сирене,алкохол само в коньовица и филиповци на черно...много неща нямаше!

 

Моля, моля, нека не отричаме опашките за банани и портокали по Нова Година по времето на бай Тошо.

Което си е вЕрно, вЕрно си е!

имаше опашки и за нови Лади и Москвичи,имаше и за панелки в Младост и Люлин!имаше потребление,хората имаха пари,сега защо няма опашки за банани?така гният!

преди 8 минути, Aumi написа:

Моля, моля, нека не отричаме опашките за банани и портокали по Нова Година по времето на бай Тошо.

Което си е вЕрно, вЕрно си е!

Какво да отричам, град Септември където живея...Имаше магазин за риба и зеленчуци до магазин "1001 стоки"(не беше единствения магазин в който продаваха плодове, но другите два бяха по-далеч и рядко сме ходили там да пазарим)  имаше южни плодове...Редовно. Естествено по-обикновените такива, като банани, портокали, мандарини и прочие. Само кокосови орехи, ананаси и прочие такива по-деликатесни докарваха няколко пъти годишно.

Редактирано 29 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

Да, станахме бананова колония на ФАЩ. Маймуни бол наоколо, ама електорат, ходят да гласуват с подадена окъсена пръчка, че да измерят къде да поставят чавката...

… нима мислиш, че перестройката, преходът към частната собственост и изоставянето на държавната собственост на средствата за производство, премахването на цялата икономическа и политическа идеология, заради която милиони и милиони човеци през последните 90 години измряха, е просто ей така сменена, без никакво участие на КГБ и ДС?

***

Изходът и надеждата за България е да се срути мита за социализма. Да се оголи истинския характер на комуниста, па дори и преобразуван като капиталист, да се обясни на хората, да се обяснява, че тъкмо комунистическата партия, в това число пъстрото оперение на шарената й опашка, размахвана като дясно пространство, „други партии“ и партии-кошчета за изборен боклук, че точно този приятен драм-състав, подбран с мерак от ДС, са виновни за зловещото положение на перманентна национална катастрофа. Да се обясни, че изродът с манлихерата, убил учителя в селото, щото бил враг, ( и за да му земе къщата на ТОЯ ГАД!), после с охота е убил и още петдесетина съселяни, заграбил им е имуществото, национализирал е всичко, преместил се е от землянката в къщите им, после се е разпореждал на по-високи нива в града, накрая в ЦК, а сега синът му, знаещ английски, наше момче, започва законен бизнес с има-няма двеста милиона долара, взети по хайдушки от кюпа, “ на другаря толкова, на другия другар толкова “ и т.н.

 

***

Мизерия за населението, мизерстващи пенсионери, поддържани от емигрантите, мизерстващи цигани, изоставени в помията на първобитното скотско битуване, лъгани простодушни турци, превърнати (каква ирония) в покорна рая. И на всичко това отсреща стои лъщящата от самодоволна мас каста на бившите комунисти. Огледайте ги. Проследете фамилиите им до 1944-та. Проследете кой на кого е син, кой откъде се е пръкнал.

 

***

Стопанската номенклатура с богатствата си не можеше легално да глътне стопанството на 8 милионна страна през 1989-та. Те излязоха с най-прост бандитски метод. Изтеглиха 12 милиарда, до тях сложиха още 25 милиарда долара от реекспорт на нефт, оръжие, наркотици и продажба на злато. Нашата международна социалистическа специализация рухна след срива на СИВ. И тези копеленца решиха да купят цяла държава с петнайсетина милиарда долара. За тази цел направиха от лева 0,1 ст. ,после 0,001 ст. Нататък вие смятайте. Така спечелиха държавата вече като частна собственост, барабар с робско население. И гледайте – от някогашни прости овчари със скъсани потури на г*за, комунистите днес са най-бързо забокраднелите капиталисти от цялото земно кълбо. Те , които в името на Маркс и Ленин избиха цвета на България, днес са са милиардери и милионери, робовладелци, живеещи и харчещи повече от най-богатите династии по света. Божие дело ли е това, сатанинско ли е, да кажат богомилите. За мен няма друг народ с по-клета история, с по- големи предатели, с по-унизено население, с по-голям погром в душите на хората.

преди 45 минути, Aumi написа:

Моля, моля, нека не отричаме опашките за банани и портокали по Нова Година по времето на бай Тошо.

Което си е вЕрно, вЕрно си е!

В София имаше т.н. показни магазини, в които имаше банани, портокали и що щеш и през лятото, а качеството им беше няколко нива над сегашното.

Цените бяха достъпни.

Ама сериозно ли се съмнява още някой ,че комунистите са си грабели ,та грабели още от първите дни на властта, още ли някой се съмнява, че между тях е имало “ истински комунисти“? Че кой от вас не е чувал от поне един познат познатия рефрен:“ той беше честен комунист, затова го ликвидираха“ или „Той беше честен комунист и си остана беден с едно двустайно жилище“. Познато ли ви е? Ами точно тези декларации сами по себе си са достатъчни да срутят цялата фалшива идеалистична фасада на екскомунистическата носталгия, с която сега озлобените бивши слуги на червените феодали замерят обществото, безсилни да спрат срутването на една грозна история от сатанинска жестокост и омраза. Преображението им в капиталисти за десет минути без ни най-малки угризения просто извади на показ цялата куха и лъжовна демагогия , с която ни заливаха денонощно от радиото, вестниците, екраните. Няма честен комунист, както няма и честен разбойник и убиец. Лекотата , с която партийните вождове и милиционерите си разпределиха държавната плячка доказва що за животни е раждала, ражда и сега българската майка разбойническа.

***

Едва седем-осем хиляди са оцелелите от осемдесетте хиляди лагерници, минали през кървавите звероломни на концлагерите в България. И повечето от тях са се споминали няколко години по-късно. Малцината преживели по-дълго време май нещо не са били съвсем истински репресирани, те си знаят защо. Аз бях потресен през 1978-ма година от разказите на бивш затворник от Белене, присъствал на смъртта на чичо ми. Гледах го – развалина на 52 години, а изглеждаше на осемдесет, без зъби, с разкривени обувки и окъсан балтон, с угаснал поглед, никога нищо престъпно не е правил, просто баща му имал строителна фирма, отначало работел като техник до 47-ма, а после и за него дошли с джипката… И сега ще мътим по вестника с 50 годишно закъснение какво взели някога комунистите и къде го похарчили. Бе те взеха единствения живот на милионите измъчени поколения българи, живяли през комунистическата чума, сега ще се вълнуваме за „Тексим“. Думи нямам…

***

Има и един още лек въпрос, за който обаче никой не се сеща сега – какво са гепили другарите след 1944-та. Щото по това време у нас си е имало банки, имало си е спестявания, имало е , разбира се, и изнудване: „Дай валутата, че мамицата ви разгонваме фамилна“ . И валутата е взета без никакви затруднения, взети са скъпоценности, експроприирани са огромни количества ценности, накити, злато, картини, предмети и техника, автомобили и камиони, автобуси и мотоциклети, селскостопански машини, къщи, сгради, медицинско оборудване от лекарските кабинети, цялата собственост на бившите съюзнически легации, колосални количества стоки от складовете заминали директно с руските камиони още първата седмица, дрехи, бельо дори, ръчен багаж, пръстени, табакери, дори порцелановите нощни гърнета от двореца все още седят у наследниците на един другар… Мебели с резбована кожа, бюфети с дърворезба и мраморни плотове, кристални огледала, кожени дрехи, платове, огромни количества храни, тютюни, обувки… Грабежът е бил колосален, само от семействата на стоте хиляди, избити през първата година след 9-ти септември си представете какво е отмъкнато и как са изнудвани роднините да дават , за да запазят живота си. Вярно е, че с кръв взеха властта, но грабежите не стихвали и масовата истерия парализирала нормалните хора. Достатъчно било да се появиш с бомбе и балтон от хубав плат и почти сигурно ти било привикването от отрядниците. Червената чума прекъснала пъпната връв на живота… А после започнала познатата рецепта с терора, глад, купони, нощни арести, шпиономания, обвинения: „Този е враг, да го ликвидираме“, целият инструментариум на гнусния сталинистки режим тук се практикуваше до последно, щото култът към личността беше дребна гаргарка с размаха на живкковизма. И никакви истини няма да излязат изцяло, 99% от архивите са унищожени, езиците са млъкнали и всичко ще се стоварва върху мъртвите велможи, пукнали на свобода без възмездие. Затова са толкова силни икономически и техните наследници, 60-годишен зверски грабеж си е това, не е шега. Идеята за тарикатски капитализъм зад граница никак не е тормозел другарските кръгове, те ни най-малко не са имали някакви скруполи относно идеологическите противоречия. Демагогията на комунистическите лозунги, стоящи и до днес с неизличената боя по забутаните селски постройки имаше само една функция – да зомбира робите на социализма. Цялата извратена същност на комунистическия строй се криеше точно в това.

Има си чисто обективни критерии за сравнение. Не смятам, че бананите в магазините са били най-важното нещо. Нищо не е само черно или само бяло. Колко сме по-свободни оттогава, става все по-спорен въпрос. Престъпленията никой не ги оспорва. Те са факт. Но нещата се представят твърде едностранчиво.

Брутен вътрешен продукт на глава на населението; собственост върху недвижими имоти; естествен прираст; процент необразовани; лихви по заемите и депозитите; качество на образованието и здравеопазването според държавните и световните критерии, престъпност и разкрити/неразкрити престъпления (най-общо казано - сигурност в смисъл на безопасност и сигурност за бъдещето) и най-важното - покупателна способност.

Ей тия неща ми сравнете и после можем да си говорим.

Чакаше се за Лади и Москвичи, за апартамент... Сега като не се чака, искам да знам, колко хора могат да си купят нова кола и нов апартамент веднага, все едно със заем или с незабавно плащане. Плюс е възможността за пътуване, макар и това да е свързано с пари.

Благодаря.

Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към „електоралните единици“ дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност.

***

Ала целият пладнешки грабеж, старателно направен с една едничка цел – запазване на икономическото господство на комунистическата банда след метаморфозата, надхвърля и най- грандиозното въображение с размаха си. Представете си само начина за приватизация на предприятията с доказана печалба, докарвани до фалит, за да може местният комунистически феодал и бандата му да си ги присвояват без пари. Разходете се из бившата индустриална зона зад София Север днес и си припомнете изпочупените до скоро халета, разграбените дворове, запустелите и уж „безстопанствени“ заводски цехове. Днес като по някакво извънземно чудо там са блеснали модерни архитектурни комплекси, сякаш изневиделица някой е снесъл 25 милиарда долара (има си хас), там ще видиш супермодерно оборудване ,нови съоръжения и камиони, а с изненада ще установиш, че цялото това икономическо чудо, кой знае като как, е собственост тъкмо на ексноменклатурчиците-комунисти . Но схемите за грабеж в неоробовладелския строй, наречен хуманно „социализъм“ в самата рОдина си бяха екстра измислени. Например грабежа от безплатната експлоатация. Я кажете как си обяснявате робията в строителните войски? А робията в „бригадите“, толкова любимо изобретение на комунистическите велможи. Или наложената „ценност“ да работиш безплатно като луд при фиксирана заплата , за да се „преизпълни план, другарки и другари“. И бачкаторите си скъсваха ръцете от наднормено производство, а в замяна получаваха през август карти в тенекиените бунгала в Ахтопол. Ама само част от тях, останалите си караха отпуската през октомври и ноември. А имаше и друга хитра ангария, наречена „Ленински съботници“.

***

За цялата гадост в България има само една първопричина и аз услужливо ти я посочвам- „преустройството на БКП“. Посочвам ти сбито и пресбито причините за изключителното ни уникално статукво да сме все последни в Европа и света, посочвам ти кои са точно гадовете. И ти напомням, че те са си същите разбойници от 60 години насам. И ти посочвам единствения начин да се оправим. Като непрекъснато им натякваме какви са, как станаха капиталисти, какво сътвориха и със съдбите на хората, и с икономиката…

***

Победата на 9-ти септември отеква и до днес, недругарки и недругари, комунистите спечелиха и трите битки срещу собствения си народ, днес търбусите на червените дейци са затлъстели от самодоволство. Те нагло ви казват в очите: преебахме ви и вашите деца и внуци сме преебали вече. Ще ви газим, вие сте нашите сънародници, няма кого другиго да тъпчем и унищожаваме, вашите животи са наша собственост.

Мхм.

Това откъде го копираш? И какво е твоето мнение в сравнителен план за времето тогава и сега?

преди 15 минути, Wankata написа:

Мхм.

Това откъде го копираш? И какво е твоето мнение в сравнителен план за времето тогава и сега?

От "Преглед на печата" в imoti.net. Първа публикация е този пост публикуван на  07-11-2009 - 19:55:45

Редактирано 29 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

Бетон бе свещената дума. Циментирани плацове с ламаринени покриви на огромни складове и цехови помещения с прозорци от винкел бяха идеалната мечта на партфункционера. Завод 12, 14, 15…..цимент, цимент и пак цимент, арматурно промениха завинаги цветущи местности в китните поли на планините. То не бе Асеновград, Сопот, Враца, Кремиковци, то не бе Стара Загора, Девня, Златна Панега, то не беше железобетонна яка около всеки град, а днес стърчащи неразрушими грозни чудовища с изпоръждясали врати и прозорци, изтърбушени скелети, планини от железария, ГСМ, бивши военни съоръжения и плацове, плацове, пак развалини, пак коруби от бетон, пак огради, пак изоставени мегаломански проекти. Няма Софийско поле, няма Тракия, няма Струма, няма Бургас- ужасна постиндустриална катастрофична кочина за мръсно производство, вижте само околностите на Златица и ще припаднете. Това беше така наречената международна социалистическа специализация. Мръсното енергоемко производство -тук. Затова и до днес ние нямаме една търговска марка, запазила място на Европейската сцена. Днес пустеят заводите в Правец. Военните цехове правят тенджери. Щото войните вече не се водят с патрони и калашници, нито с гаубици и снаряди. А полигоните за тестване са заели целия подбалкански път с ръждивите си огради и бетонни вишки през метър. Пустеят танковите плацове, няма помощ за африканските преврати.

***

Един милион комунисти с техните семейства, военните, милиционерите и волнонаемните, пазвантите, слугите, цялата тая червясала гмеж изплюска България. Вашата ненаситност и алчност, вашата нужда от кръв за смучене превръщат в живота на хората в живот „втора употреба“. Хората забравиха понятието нова дреха. Пенсионерите се тътрят на пазара в търсене на фалшива храна, развалени зеленчуци и плодове, бъркат по кофите и измират от безобидни заболявания, защото не могат да си купят лекарства. От страната емигрират ежедневно младите българи…

***

Нямаше апартаменти по 9000 лв след 1970 г. Тристаен панелен през 1978-ма струваше 14000 лв. През 1987-ма струваше 17500 лв. Двустаен панелен през 1986-та струваше 14500 лв. Виж за другарите сигурно е имало друг ценоразпис. За тях имаше монолитно строителство. По 360 квадрата на Оборище. Продаваха им ги по 12 000 лв. Старите монолитни апартаменти по 180 кв. из центъра , отчуждени от УБО ги продаваха по 10 00 лв. На много добри другари. На свободния пазар апартамент от 120 кв в центъра вървеше през 1969-та по 35 хиляди лв. В провинцията в големите градове цените също скочиха. В Пловдив апартамент 110 кв. с гараж до Тримонциум през 1988-ма струваше 43 000 лв. Началната заплата на учител през 1988-ма година беше 120 лв. На инженер -също. И не МОЖЕШЕ ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА СИ КУПИШ ЖИЛИЩЕ. Трябваше да чакаш 20 години, да трупаш лихвоточки и пр. Жилища и коли ито със заеми, и то на безценица получаваха веднага само подлогите на комунистическия режим. За обикновените трудещи се редът за Лада идваше след 9 години чакане. За Волга се чакаше 12 години. Парите ти ги държеше държавата във влог и си правеше с тях каквото си иска, а на теб ти трупаха лихвоточки. И стотици хиляди семейства останаха без спестявания и с ненужни лихвоточки,

***

Е, смъртта е най-добрата приятелка на българския народ, казвал съм го и друг път, тя ще ни избави от озверялата неизлечимоболна от комунистическата чума част от населението. Гледаш ги как се тътрят с побелели кратуни, доволни, че са се нагушили и са оставили зад кървавите си ръце богатства и за правнуци. Иска им се да простим тяхната ненаситна жажда да тъпчат, грабят и убиват, да махнем великодушно с ръка и да „забравим некрофилията, негативизма, и гледаме напред, не назад, да гледаме нагоре, не надолу и да протегнем просяшки ръка – да хванем поне това което Бог ни е отредил!“ …, щото тук те не ти оставят нищо да хванеш. Обаче тлъстата черна земя ги зове, отгоре – картонена пирамидка с петолъчка, а долу -озъбен неандерталски череп, под сплъстената зеленясала четина слизести червеи се провират през пентаграмните улеи на челата им. Милиони червени трупове, недругарки и недругари… не щат да умират, скърцат ядно, гневят се, че не получават милост, искат индулгенция, но договорът със Сатаната е подпечатан надлежно с партийна клетва в комунистическите им книжки.

***

Когато обезцениха спестяванията, комунистите обезцениха паричния еквивалент на многогодишния труд на цели поколения. Това погуби милиони човешки съдби, съсипа хората и изгони младите. Само за това комунистите и ченгетата трябваше да бъдат избити до крак. Но какво стана? След като народът за пръв път в историята си се вдигна и то мирно! През 87- ма на крак, Костов и кликата около него за пореден път измамиха собствените си избиратели. Излишно е да се говори за чудовищната вина на комунистическите мекерета. Те в момента използват МВР за рекет срещу населението, никакъв контрол върху министъра не се упражнява, а Станишев директно се обляга на милиционерски похвати с това следене с камери. Но народ от плужеци заслужава робски живот.

 

преди 43 минути, Мойра написа:

Цените бяха достъпни.

1980г. Бях ученик. Мама ме прати да се редя на една опашка за банани. Помня го добре. Килограмът беше точно 3 лв. Хлябът беше 25 ст. Заплатите между 100-150 лв. (приблизително). Сравнението е чисто субективно разбира се. Но ако се гледа по хляба, тогава  едно кило банани се е равнявало на 12 хляба.