Значи имам един дърт комшия...Няма да му споменавам името по очевидни причини. Имали са навремето, разбирай преди национализацията известни притежания, но не чак толкова големи(нещо от порядъка примерно, на това което има някой с малка семейна фирма днес). Тогава той е бил доста млад човек. Сега е дърт върл антикомунист. Все пак да спомена, че доколкото имам представа, това което семейството му е имало навремето е било постигнато с честен труд и с работата на членовете на това семейство. Т.е. не са били класически монархическо-капиталистически чорбаджии изедници. Но не малко от настоящите антикомунистически мекерета, са наследници именно на нищожества, постигнали милионите си с кражби и други престъпления и на чужд гръб. Напълно заслужено предците им са изгубили заграбеното  от тях при национализацията.

Редактирано 30 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

Другарите, кой знае защо, нещо не обичаха нашето образование. Изпървом пречукаха старите професори, натириха интелигенцията по концлагери, после измислиха рабфака, после назначиха простаци с кухи дисертации, после съвсем загърбиха образованието, туриха му най- ниското заплащане и до днес в света и взеха да пращат своите чеда по западните университети. Имаше и тъпи другари, които пращаха децата си в СССР, там те ставаха лесна плячка на КГБ и сега са верни протежета на милия братски руски народ. Некои другари зеха да залитат по некои ненАучни учения и братства,но си намериха майстора и маргарита. Странно, другарите все при Ванга одеха, а некои и тайно се черкуваха в Самоковския манастир, станал негласно партийна модна закачка с религията. Те не че се черкуваха, просто кръщаваха децата си за секи случай. Инак на старите другари се слагаше мраморна петолъчка на гроба, на безпартийните комунисти се полагаше картонен ковчег и шпертплатова пирамидка с надпис" тук почива другарят еди кой си". На баш другаря Живков издигнаа паметник приживе. После го махнаа, после пак го туриа, абе интересна работа. Другарите взеха по- късно да трупат сметки по Швейцария. Даже и внуците на другарите там си харчеха парите, докато ги търсеха я за убийство , я за изнасилване. Изобщо прекрасен строй, другари. За културата на другарите, за казармата ("школа за мъжество", за икономиката, за прикриваната престъпност, за лъжите и престъпленията на режима на другарите и ДС има да ви разправям 60 години. Апа твръдоглавите другари по- горе че си повтарят все едно и също. Те и на оня свят че си го повтарят.

Безмислено е да се гледа повторно гигантската лъжа и манипулация, на които беше подложено населението през тези 26 години. И да стоварим с двайсет годишна давност някакво си обяснение. Дори и датите под снимките неса верни. Истината е, че след "боя" пред Кристал, (пълна бутафория), имаше една "екодисидентска" верига пред Народнотосъбрание, която да захлеби подготвяните протести, ченгето Берон беше там, генералският син Каракачанов и пр. По същото време страшни "антикомунисти", между тях и членове на ЦК на БКП, ходеха на закуска като "дисиденти" във Френското посолство. После изведнъж сепоявиха афиши( да се чуди човек в коя печатница са ги отпечатали, щото в печатницата не можеше и да пръднеш без разрешение от "спеца" с безумно смели призиви и отдолу бяха наредени имената на вече печално известните "антикомунисти- дисиденти, до един ортодоксални марксисти или ченгета. И внезапно пред Александър Невски се издигна ( чудно как без разрешение от ДС) трибуна, докараха се гигантски тонколони с мощно озвучаване и техници ( взети сигурно от таванчето на Блага) и се почнаха едни речи за "партията на розите,станала партия на склерозите"(Блага), за "бай Добри Търпешев" ( Радой), за член първи от конституцията( Желев, Петко Симеонов, Анжел) , най- смешното беше, че Продев намекваше нещо за "човешкото лице", той поне беше се появил, ала "дисидентът Светлин Русев се беше скрил като страхлив пръдльо. И после ги видяхме всички тези първо разрушители какви излязоха ( смелият Петър Берон(жалко ченге), смелият Желев -той с див възторг извика : " предлагам за вицепрезидент генерал Семерджиев", цялото Народно събрание изпадна в истерична радост и ръкопляскаха десет минути, а после вицепрезидентът унищожи досиетата и организира подпалването на Партийния дом, това помните ли го?), а помните ли "антикомунистът" Румен Воденичаров как изведнъж се изметна и почна да говори в Южния парк за избиване на демократите? А помните ли антикомунистчето А.Каракачанов,ами либерала Петко Симеонов, ами Гайтанджиев, ами стачката с преяждане на Георги Мишев? Ами карикатурния букет депутати , сред тях и Слабаков, а "яростния антикомунистически патос" на ченгетата Георги Марков и Венци Коня? а Помните ли, докато баламите изстрадали хора плахо се стичаха на площадите и искаха "гласност" , как по входовете се появяваха месингови табелки с немски надписи на смесени дружества, как след като скриха стоките за една нощ и хората чакаха в студа от 3 часа през нощта за кофичка кисело мляко за децата си, "тайно и полека" деветнайсет милиарда долара бяха раздадени на " нашите другари", как след трагикомичната "за бога братя ,не купувайте" изневиделица се появиха магазини с вносна техника, пращящи от храни ,вносни цигари, напитки и невиждани вносни дрехи магазини, как отведнъж се нароиха хиляди фирми с офиси, осветявани през час от важни свещеници, вътре с вносно оборудване и компютри, изглеждащи като от фантастичен филм, как хиляди сгради, апартаменти, магазини, ресторанти, хотели собственост на общината, БКП, ДС,  УБО, профсъюзите, изведнъж бяха раздадени под наем за 10 ст. квадратния метър и много от тях и до ден днешен са си на тази цена. как се появиха отнякъде богати предприемачи, как гаражите на СО МАТ внезапно станаха частни, как целият производствен, финансов, научен и организационен държавен потенциал бе преточен мълниеносно в джобовете на екс комунистическата каста и техните слуги от ДС? Какво още да ви се обясни, драги сънародници, че цялата смяна , включително "ареста" на диктатора Живков е маскарад и нагла манипулация. И идва един ден нужда да се "обясни" процеса, започва се с едни още по-недостойни лъжи, слугинските честни "частни" медии се надпреварват да кажат как е било, ама продължават агонията на измамата. Щото срещу Българския народ се воеше и се води още жестока война.                Убиха го този клет народ.

Редактирано 30 ноември 201510 г. от bozho76
Грешки в текста. (преглед на промените)

Хах, едновремешната около царска "интелигенция ли" . Боклук до боклук. Някои от които сигурно дори не са можели да четат, но нагушени с грешни пари. Щото едно време "интелектуалството" се е купувало с често ходене по театри, опери, балети, по разни събирания от рода на ммм, партитата  на богаткелешите, с членуване в разни престижни и съмнителни клубове, масонстване и спомоществователство за определени каузи, примерно за заплащане разходите по война със СССР, под острия поглед на фюрера, нещо което раята, бедният народ, не са могли и не са желаели да си позволят.

Редактирано 30 ноември 201510 г. от 1Force1 (преглед на промените)

В момента има едно консуматорско общество, в което основна ценност е парата. Независимо дали става дума за долари, евро, рубли или юани. На някои това даже им харесва. В резултат имаме все по-намаляващо население в резултат на благоденствието и задоволеността... или по-точно заради лишаването от деца, смятани за... излишен или непосилен разход. И увеличаващ се брой конфликти, породени от желанието за заграбване на все повече ресурси с единствената цел да се увеличи задоволеността на едни за сметка на други.

Консуматорско общество, крайна фаза - представителна и илюстративна извадка:

Да живее демократичният неолиберализъм...

И човечността, уважението между хората, либералните и атлантическите ценности.

Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по- инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица. Това са те -преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най- мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали

хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: "Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника.Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари -комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най- гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по- добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг", конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоатирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по- тихото скандиране на комунистическите лозунги. Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обезличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол. Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си . Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктатана екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС- апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите. Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със "съучастници". През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството, като знак за преданост е главната им отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им.

На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще поберът червения прах. А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири- генерали знаят. И още ни управляват.

Редактирано 30 ноември 201510 г. от bozho76
Грешки в текста. (преглед на промените)

Имам един въпрос: Вие тогава какво направихте, за да промените това, и бяхте ли репресирани по някакъв начин заради това, което правите?

В събирателният образ на другаря Иванов са днешните тролове и тяхното минало и жалбата им по- комунизма.

Начи, др.Иванов беше тъпанар ( гларус с чифт чорапи, бански и без четка за зъби, когато стъпи за пръв път на спирката на автобуса пред Кубан. Др. Иванов отиде да си вземе хотелска стая в бюрото за настаняване. Мацката отвътре го изгледа ледено и попита: Имате ли резервация?". Др. Иванов се почеса зад ухото и каза: "Нье",очаквайки ,че това ще му помогне." Бегай оттука бе мърльо" му рече момичето,а един орангутан зад стъклото бавно се надигна. Др.Иванов изчезна мълниеносно, той бе дошъл с триста кинта, мислеше се за голем баровец. Първата вечер реши да се изяви като истински цар. Отиде в Златна ябълка и цела нощ рипа, изхарчи сто лева, за да се покаже, а сервитьорът му гепи от тях 50 лв с надписване. Втората вечер др.Иванов твръдо устоя и спа на песъка до чешкия къмпинг. На третия ден парите му свършиха и той се сети за селския си Кире, спасител на четвърти пост. Кире му разреши да дреме през деня зад въженцата на поста, др. Иванов даже се докара малко нещо спасител на вид и го даваше надуто пред "пу*тки**те". На петия ден др. Иванов си вдигна чуковете и се върна в цеха и при дебелата Цецка от столовата, която му сипваше повече боб за 14 ст. Др.Иванов никак не преживя факта, че цехът го закриха, а партийният секретар внезапно стана СТРАШЕН КАПИТАЛИСТ, заебал за една нощ и Ленин, и Маркс, и комунизма. По(късно др. Иванов наистина изпълни мечтата си и спа в хотел на Слънчев бряг. Взеха му 70 лв. за нощувка, той така и не разбра ,че е спал в хотела на бившия си партиен секретар...

Др. Иванов беше голем пич- той беше средностатистически роб на хитрата правешка диктатура. Др.Иванов си беше доволен, ми той получаваше като заварчик двеста и педесет кинта, чича му оди у Коми и му докара ВЕФ, а самият  др.Иванов успе да си купи след месечно висене пред "Електротехника" телевизор Рубин за 1050 лв. Имаше известна трудност при вкарването в хола, щото трудно се побра с габаритите си. Ама инак Рубинът свърши добра работа, веднъж гръмна и утрепа тъщата на др.Иванов. Само с колата нещо не му вървеше,вече петнайста година чакаше за Москвич, виж с апартамента по(лесно се уреди, за него чака само 12 години, но пък работи пет у строителството.

Др.Иванов беше ученолюбив, той толкова усърдно гледа съветски филми у петък, че накрая научи руския като матерен език. Дори се абонира за Аганьок. Жена му получаваше Рабочий и кольхозница, а синът му Гьоре беше фен на Мурзылька. Инак др. Иванов си беше откровен чорбар, когато Левски би чорбата със седем на два, три дена лежа болен. Днес др.Иванов е охранител, оказа се ,че селският му Кире, да - оня спасител от Съни, днес работи у една фирма, та он го уреди ,па и шурето на др.Иванов уреди и сега цело село охранява една банка у Лозенец. Ех,младост, младост...

Др.Иванов се имаше за голем капацитет. Начи той сам си остъкли с винкел и маджун балкона през 77(ма, с което изцъкли очите на социума. Др.Иванов си направи скара от реотани и печеше бахур с възторг в неделя, беше голем приятел с продавачката от сладкарницата и тя му даваше бирата в кафяви шишета, това си беше западен стандарт, на простите балъци даваха само зелени. Понекога др.Иванов успяваше да си земе за Първи май кока- кола, ама требваше да върне после шишетата. Веднъж той си гепи едно шише и после гордо сипваше снего на гостите си парцуца. Ама Иванов беше мераклия. Във Вечерни новини някой пусна обява " Заменям видео и пет касети за Москвич", Иванов нито за миг не се поколеба и стана най-важният човек в квартала, по цели нощи пускаха "Командо" и се мислеха за истински западняци, не като другите завалии, гледащи "Робинята Изаура". Сле като изгледа стотина пъти касетите, Иванов хитро смени видеото за Москвич, такъв си беше той -голем пич и капацитет. После във Вечерни новини пуснаха обява  "Купувам Москвич на части", щото другарите на др. Иванов бяха забранили малко свободната продажба на коли. После др.Иванов си купи Лада на части, нея замени за вила, вилата за Волга, а през 90-та му откраднаха Волгата. Ама секо зло за добро. Кире му се притече на помощ, сино на Кире беше гепил у Прага чистак нов Опел и му го косна тънко. Др.Иванов сам си пренаби номерата. По-късно тая формула доста мангизи докара и на Кире, и на сино му, и на др.Иванов и ей на- др.Иванов сам твърди ,че си живее добре и сега.Др.Иванов беше селянин. Веднъж слезе от влака и прескочи трамвайната линия, щото не беше съвсем сигурен дали тече ток. Но инак др.Иванов бе схватлив и повратлив, още на втората седмица го вкараха за кражба и измама у Четвърто районно , а там един другар го попита като как ги умее тия работи. И една чудна сутрин др. Иванов се озова за втори път на Слънчев бряг със спец задача. Предрешен като пиколо той ровеше в чантите на френските туристи. По едно време го назначиа у хотел Актиния, там пребиваваа некои палестински и кюрдски другари, др.Иванов им предаваше тънички папки със спецификации за оръжие, увити в новия брой на "Правда", купуваше им Пал Мал, а бакшишите се мъчеше да косне на поляците по двайсе лева за долар. Тъкмо за тази му дейност пратиха от Полша специален другар, който го пипна, задържаха др.Иванов в МВР-Слънчев бряг, ама тайно телефонно позвъняване от София свърши работа и на другия ден го пуснаа с предупреждение бакшишите да ги предава в ъгловия офис на втория етаж в Актиния. Др.Иванов се омарлуши, край на "пу*т*ки**те" и гювеча за крупието, което го пускаше да гледа западняците на рулетката. Там др.Иванов даже малко се бе изпедепцал, веднъж гепи гривна от чантичката на фрау Ц., де да знаеше говедото,че има камера, спреха го на изхода и му наредиха да върне незабелязано гривната, той свърши отлично поставената задача и отново блесна с умението си пред един другар, който го поразпита като как ги умее тия работи. Ама другарят къркаше и го махнаа, та др.Иванов си бе пиколо до септември.

Години по(късно пред Магурата др.Иванов се развихри, бая народ изпищя, екстра живот си беше, др.Иванов никога не бе печелил толкова пари с толкова малко работа, навиваш топка хартия и хоп!- 1000 долара чиста печалба. Един път го пребиха едни питеци, те били от Радомир, ама др.Иванов се оплака на своя човек, на другия ден питеците нейде се позатриха и оттогава не са се мяркали. за историите на подобната човешка плява,чудесно пасваща със събирателния образна др.Иванов, може да се говори с години. Големи гадове израснаа в татковината на др.Иванов в годините на мръсна та комунистическа диктатура.

Редактирано 30 ноември 201510 г. от bozho76 (преглед на промените)

на 30.11.2015 г.,, Wankata написа:

Не съм съгласен. Проблемът е не в пребоядисаните другари, а че позволихме на пребоядисаните другари да се случва това, което всички виждаме. Българинът мрънка по форуми и на маса, но не иска да си покаже лицето и да излезе да протестира на площада.

Само напоследък: 300 души в цялата страна протест срещу горивата; средно 50 души протест срещу цените на винетките за град. Няма нито един осъден. Няма нито един разстрелян на площада като в Румъния другар. Няма нито един вкаран в боклукчийската кофа или поотупан както трябва от тълпата "народен" представител. Стана ясно, че няма друг начин. Няма нито един свален с протести кмет.

.........................

За мен единственото логично обяснение е че бедният човек не е свободен. Както вече казах, българите масово са притиснати в ъгъла и водят ежедневна борба за отселяване. Децата, тока, храната, данъците... Повечето ръзсъждават така: "Защо ми е беля на главата? В тази лишена от правосъдие и социална справедливост държава, ако нещо се случи, кой ще ме защити? Кой ще се погрижи за децата и близките ми?" И се получава парадокс. Всеки се натиска в мизерната си черупка, дължината на собствения му нос определя перспективата, и чака някой друг "да оправи работата". Яловите политици продължават да си разиграват кончето... сития на гладния не вярва... и така. Както се пееше в една песен..."няма такава държава". Тази е "истината на мравките" днес и затова промяната е масово желана, но невъзможна.

Разбира се има изключения, но изключението не притежава силата да промени нещата, поне не бързо. 

Точно така е, бедният човек в условията на капитализма е много по-малко свободен, от който и да е човек по време на социализма.

В стила на темата-някои помни ли този филм-Тодор Живков - Титан На Една Отминала Епоха

https://www.youtube.com/watch?v=rSuPMEkAnZc

 

 

на 30.11.2015 г.,, Wankata написа:

Имам един въпрос: Вие тогава какво направихте, за да промените това, и бяхте ли репресирани по някакъв начин заради това, което правите?

Не. Не съм репресиран. Аз съм никой. Какво може да направи никой за да промени системата?

Другари, нека сега не се изнудваме,начи, ние винаги сме били за добруването на народа. Да земем сега другаря Петров. Той беше конекрадец, през 42(ра утрепа един стражар и избега у шумата. Ние, начи,знаехме, че той краднеше от изедниците, а и стражар успе да утрепе, ето такъв другар ни требваше и се погрижииме да го запазиме, дадооме му името Страхил и не сбъркааме. През 45(та другарят Страхил(Петров прочисти много изедници. Прочистваше ги икономично, без да хаби патроните, добър икономист беше и само с едно дърво ликвидира бая гадове. Ние оценииме по достойнство неговите качества и го издигнааме по- високо, пратииме го у околийския пратиен комитет. По- сетне ДР. Петров много се отличи. Той не забравяше и съселяните си. През 52- ра си припомни некои неща за земеделеца Г., прати го за прочистване у Белене и му зема къщата. Зема я за бабалъка, щото бил притеснен жилищно. През 53-  та Петров нещо много се разчувства и плака за Сталин, ама много бърже се съвзе и правилно се присъедини към критиците на култа. После другарите го посочиха за априлец и Петров стигна до ЦК. През целото време Петров ем беше нещо малко Страхил по отношение на методите, например поощряваше утрепването на гадовете и изменниците на родината, ем беше априлец и одеше на лов с другаря Живков и байПенчо. Петров положи много усилия в туризма. Той беше в постоянна връзка с некои другари от МВР, генерали, ловци, некои кадри от морската столица, имаше и приятелски връзки с другаря Шинкаренко. Петров измисли например да се пускат повече руски другари в курортите за сметка на туристите от братските страни, а на местото на последните пък да се увеличи броя на западните гости, та ем да им земеме валутата, ем да ги разложиме с благата на социалистическата действителност. За тая цел другаря Петров пусна валутни магазини до Кубан и пусна уиски в дискотеката Златна ябълка. Той пусна и некои наши момчета да вардят разни девойки със спец задачи, а после увеличи и квотата на западните туристи, да ги разложиме още повече. Петров си пазеше спомените от село и не забравяше да гепи по некой долар от самозабравилите се управители на хотели и искаше строг контрол върху бакшишите. Веднъж наби управителя на хотел Пирин, де*еб*а и ла*йна*ра, щото искал пари от шурето на другаря Петров за пет нощувки през август. Другарят Петров беше и кадър- международник и пускаше палестински и други арабски другари да гостуват със специални програми за обучение на първия етаж на хотел Актиния. Бая другари- терористи от целото земно кълбо гостуваха на другаря Петров. По- късно Петров се преустрои, ние си го знаехме ,че е икономист и му дадооме през 89- та сто и педесе милиона долара. Петров малко се о*с*ра, щото изарчи два милиона тутакси, ама ние го поощрииме пак и му дадооме още двайсе милиона да си строи каквото си иска. Петров не ни подведе. Така че , какво сега, това е един от десетки илядите  примери за нашите другари, все ора от народа, за които ние се погрижииме. Ей сега за осемдесетия му рожден ден му подарииме пушка Броунинг, като тая дето я подарииме на др. Калугин за утрепването на изменника Георги Марков. Тука че издам една тайна, ние откупииме пушката от Калугин сетне, щото оня се разприказва и сега я дадооме у правилни ръце. Другарят Петров "хвърли доста момчета у борбата" и имаше некои ликвидирвания, ама без борба нема победа, както казваше фон Браухич. Като стана дума за благородници, ето, ние и за благородниците се грижиме. Па одете у Слънчев брег да видите що хотели се строятза лондонските апапчета на Дедомони.Ние и за братските съветски другари се грижиме. Исега, начи, тука се дърдори за мафия. Айде глей кви обвинения без почва. Ние сами отстрелваме кметовете, тия алчни чиновници. Грижиме се за чистотата и реда. А за престрояването на брега кво сме виновни, нали искахте перестройка и ние престроявахме, и че продължаваме да презастрояваме. Обещаваме за пет годин да  построиме това, дето другите народи не са построили по курортите си за сто години.

Редактирано 2 декември 201510 г. от bozho76
Грешки в текста. (преглед на промените)

Човече, главата ме боли от тия километрични писания...

Накратко: къде се чувстваш по-добре - тогава или сега? Ама накратко, моля!

Благодаря предварително!

преди 56 минути, Wankata написа:

Човече, главата ме боли от тия километрични писания...

Накратко: къде се чувстваш по-добре - тогава или сега? Ама накратко, моля!

Благодаря предварително!

Аз не искам с нищо да обидя господина с дългите разкази, но зная че има и такива хора, които никъде и никога не са се чувствали по добре. Нито "тогава" нито сега.

Цитат

Едва седем-осем хиляди са оцелелите от осемдесетте хиляди лагерници, минали през кървавите звероломни на концлагерите в България. И повечето от тях са се споминали няколко години по-късно. Малцината преживели по-дълго време май нещо не са били съвсем истински репресирани, те си знаят защо. Аз бях потресен през 1978-ма година от разказите на бивш затворник от Белене, присъствал на смъртта на чичо ми. Гледах го – развалина на 52 години, а изглеждаше на осемдесет, без зъби, с разкривени обувки и окъсан балтон, с угаснал поглед, никога нищо престъпно не е правил, просто баща му имал строителна фирма, отначало работел като техник до 47-ма, а после и за него дошли с джипката… И сега ще мътим по вестника с 50 годишно закъснение какво взели някога комунистите и къде го похарчили. Бе те взеха единствения живот на милионите измъчени поколения българи, живяли през комунистическата чума, сега ще се вълнуваме за „Тексим“. Думи нямам…

 

Може ли някакви документи да се видят за тези зверства? Имена и т.н. Интересно ми е, тъй като никъде не мога да намеря. Ясно е, че революция без жертви няма, ама нещо нулите ми се струват повечко. Някой да ми каже имало ли е смяна на режим без жертви? А между другото не познавам човек, който е бил в лагер. Нито моите познати и техните познати. Да тогава съм бил малък, 75 набор, ама все пак. 

 

Spoiler

 

Политическите репресии в България не започват от 1944 г., а от Освобождението. Има кървави преврати и убийства и насилия. И то не само срещу отделни политически противници - а масови - и срещу обикновени хора, само защото се знае, че симпатизират на тая или оная партия.
И тези репресии изобщо не са само срещу нелегалната комунистическа партия, а и помежду останалите партии - всеки срещу всеки.

Много малко знаем днес за тогавашната вилнеещата партизанщина и ужасите след превратите и по избори.
Ако днес хората по места се страхуват по изборите да не си изгубят работата - тогава нещата са далеч по-страшни - направо за здравето и живота им.
Днес се раздават кебапчета по избори на хората и на циганите да гласуват - по царско цели села и квартали направо се интернират под дулата на военни части, за да не гласуват... Има и снимки и документи от лудницата, безумията и терора по тогавашните избори, но днес леко ни ги спестяват.
Да не продължаваме, че да не даваме идеи на днешните ни партии...

Хубаво, че днес парламентарните партии у нас са само формални противници и са марионетки наедна и съща ционистка мафия - че иначе щяхме да видим майка си...
Лошата страна на това е, че държавата ни тихо загива, защото всички те вкупом солидарно тихо я загробват.
Обаче по царско партийните вражди не са били формални, а реални и борбите не са били журналистически, а физически...

Нагло е да се разправя, че това започнало през 44 г.

Да се виждат само "едните" жертви, но не и другите е като психозата с еврейския "холокост" и нейното патологично мислене - нашите мъртви са най-мъртви и нашите жертви са най-жертви...

Рядко има режим само с добри страни.
Малко обективност иска нещата да се поставят на кантара и да се види, кое натежава. А не да се слагат очилата на двойния стандарт.

Истината:
Масовите политически репресии у нас започват след Освобождението и техен край слага Тодор Живков през 60-те като затваря лагерите в България. Факт.
Останалото е пропаганда - традиционна от Студената война, продължаваща и днес.
 

Превратът на 9 септември 1944 г. не е първият, а не е и последен - за България той е пореден.

Политическите репресии стават неотменен спътник на партизанщината, която насила и изкуствено се внедрява в българското общество по примера на "Европа". Зад смените на доста правителства се очертава дългата сянка на Борис, бащата на Симеон Саксофонски.

Днес антикомунистическата истерия все се опитва да ни накара да се мразим, заради неща от миналото. Тя си има свое подобие - ционистката митология за холокоста. Техните жертви са най-големи и единствени,

техните мъртви са най-мъртви и техните преследвани са най-преследвани.

Антикомунистическата митология по нищо не отстъпва на холокостката - нито по градуса на истерията, нито по размах. И в нея хилядите стават милиони и се изобразяват велики сцени от Апокалипсиса. Много са примерите, че пропагандаторите на антикомунизма просто се подиграват с интелигентността на хората - точно както и жреците на холокоста. Опитайте се да говорите по тая тема с привърженик на някоя от двете митологии - и ще срещнете сляп отказ за мислене.

Изборните зрелища в досоциалистическа България

Ако днес из провинциалните градчета и селата предизборното насилие е най-вече икономическо - не гласуваш ли за нашите, оставаш без работа - то в някогашна саксофонска България изборните страхове на хората са за физическото им оцеляване, за здравето и живота.

Докъде е стигала партизанщината дори и днес е трудно да си представим. Зловещо известен остава гвоздея на програмата - политически противници са били бити и убивани с цепеници. Какво е да убиеш човек с дърво за печката - по-добре да не мислим.

Стотици бити и малтретирани са жертвите на предизборния терор на "демократичните" режими у нас в миналото.
Хиляди хора изкупуват чрез насилия и интерниране в предизборните борби политическите си пристрастия.

 

 
Това не е картина от западния фронт, нито от източния фронт на ВСВ. Това е картина от предизборните фронтове в България - арестуване и интерниране на неудобни граждани.

 

 
Армията пази гражданите да не гласуват неправилно.

 

http://stara-sofia.blogspot.com/2009_02_01_archive.html

 
Затворите и участъците се пълнят с политически затворници през време на изборите.

Тези подробности от политическите страсти в царска България на Саксофоните обясняват емоцията на онзи литературен герой, който скачал в съня си и викал "Касация!"
В това отношение дори и днешната демокрация е недоразвита - отстъпва първенството...

Новите власти след 1944 г. не въвеждат нищо ново, а продължават една 60-годишна традиция. Внушенията, че след 1944 г. насилието паднало като гръм от ясно небе върху България или че се е случило нещо невиждано дотогава, нямат връзка с реалността.

 

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕПРЕСИИ В БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧВАТ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО И СВЪРШВАТ В НАЧАЛОТО НА 60-ТЕ

Това, което активистите на антикомунизма винаги ще пропускат да кажат, е че за комунистически репресии в България може да се говори до началото на 60-те години на 20 век.През 1961-62 г. са затворени последните концлагери в България от Тодор Живков.

 

 
Когато ни шашкаха с картата с черепите - никой не уточняваше, че се касае за 40-те - 50-те години.

Освен това - броят на политическите затворници:

"Концлагери след Втората световна Война:
Първите "лагери" след 1944 г. са временни - за по няколко месеца до няколко години. Първият действителен концентрационен лагер - и най-големия е ТВО Белене - от 1949 до 1954 г. Там са събрани всички затворени полит-противници. През 1952 г. те са всичко общо 2323 души, заедно с криминалните. През 1953 г. - 1913 души. След закриване на лагера - от 1954 до 1956 г. в България няма въдворяване по политически причини. Работи отново от 1956 до 1959 г. ..."

Нататък се виждат и данни за останалите заведения.
А днешните български ученици смятат, че до 1989 г. едва ли не половината българи сме живели в концлагери...
Такава е пропагандата на днешния режим.

Фактът е, че епохата на масовите политически преследвания в съвременна България започва след Освобождението и най-сетне нейния край слага Тодор Живков през 1961-1962 г.
И когато се говори за масови репресии в България - трябва да се говори за периода 1878-1962 г. Иначе ставаме като ционистите, чиито жертви са най-важни, чиито мъртви са най-мъртви и пр. Изкуственото отделяне на жертвите след Втората световна война от жертвите преди нея е чиста политическа пропаганда.

 

ОТВЪД МИТОЛОГИЯТА

http://antipropaganda.comxa.com/Stalin1.html

Вероятно могат да се намерят много източници от западни „учени” които са броили жертвите на Сталин. Един обобщаващ се набива на очи – „Речник на масовите убийства” от Гунар Хайнзон, професор в университета в Бремен. В това книжле се въртят цифри между 20 и 60 милиона жертви (Солженицин посочвал 66 милиона!). Цифрите са стряскащи и човек може да ги възприеме само ако не мисли. Но за такава очебийна лъжа освен глупост е необходима и чиста злоба.

По Сталиново време населението на СССР е около 190 милиона. Ако вземем цифрата 60 милиона за вярна то в рамките на 24 години едва ли не всеки трети е бил убит. Семействата тогава са наброявали 5-10 души - и дори да приемем цифрата 20 милиона - пак от всяко семейство се пада поне един убит или репресиран. Всичко това обаче минава незабелязано за народа. На народа „не се казва”. Крие се. Публикува се чак през 1989 година. Между 1/10 и 1/3 от населението е репресирано или изтребено и никой не забелязва и никой не се съпротивлява.
Инвалидите от войната са ежедневие в следвоенните години, но същия брой репресирани са някак изчезнали и станали невидими и дори членовете на семействата им не са забелязали, че ги няма?! Представяте ли си глупостта? За жертвите на Сталин „историци се колебаят между 20 и 40 милиона”?! Това е все едно да кажете, че руснаците не са забелязали Втората световна война.
Или може би те са депортирани? Пак през войната 10 милиона се евакуират в тила, и това е явление което всички помнят. Но преселението на 20 или 40 милиона остава незабелязано. 40 милиона – тогава това е населението на Беларус и Украйна взети заедно. Какво обезлюдяване би настъпило ако такова количество хора бяха депортирани или избити? Дори цифра от 8-9 милиона лагерници е неправдоподобна.
8 до 40 милиона души - това са от една до 5 Българии! От един до пет пъти град Москва (сегашния, 10 пъти тогавашния). Къде са пътищата по които са транспортирани тия хора и с какво са транспортирани? Къде са самите лагери? Във фантазиите на антикомунистите.
Как се извършват 20 или 40 милиона ареста за 24 години? Това са минимум по около милион на година и по 3000 на ден. Колко души са необходими, за да охраняват 20 милиона затворници? Как са се снабдявали с храна някъде в тайгата без пътища. Къде са масовите гробове? На 8 до 40 милиона?
Тези аргументи вече са достатъчно убедителни, дори само в този си вид. С по-големи подробности те са разяснени от П. Краснов:
П. Краснов, „Миф о массовых репрессиях. Часть I” ; П. Краснов, "Миф о массовых репрессиях. Часть II”

 

 

Колко е истинския брой на затворниците и екзекутираните при Сталин?

Все още можете да чуете „критики” защо не се били отворели архивите за да се види колко наистина са жертвите на Сталин. Архивите отдавна са отворени включително за чужденци. Само че цифрите в тях са много по-различни от тия, които антикомунистите измислят.

Подробна статистика на затворниците е дадена от Игорь Пыхалов. От нея се вижда че в периода 1921-1954 осъдените на смърт са 799.455, на лишаване от свобода са 2.634.397, на заточение 765.180. Общо 4.199.032 души за период от 23 години. За никакви десетки милиони не може да става дума, а осъдените на смърт са под милион. Детайлния преглед на документите показва че повечето затворници са били криминални престъпници, а делът на „репресираните” е по-малко от 1/3. При това въпроса дали все пак „репресираните” не са извършили наистина противодържавно деяние не се разглежда въобще. По някаква странна причина се считат автоматично за невинни. Данните сочат още и че смъртността в затворите (лагерите) е била ниска и се е движила около и най-често под 2%. Изключение правят годините 1942 и 1943 когато смъртността достига до 10% и дори 20%, но при ангажимента за западния фронт затворниците естествено са се оказали последна грижа. Така многомилионните масови сталински репресии се оказват един пълен пропаганден мит.

Много ли са затворниците по Сталиново време?

Максималният брой затворници по негово време е през 1950та година – 1546 души на 100 хиляди души от населението. В края на 1999 за САЩ този показател е 747 на 100 хиляди души: Игорь Пыхалов, „КАКОВЫ МАСШТАБЫ "СТАЛИНСКИХ РЕПРЕССИЙ"?”

Нека осъвременим справката. Според Бюрото за юридическа статистика на САЩ, през 2008 общия брой затворници са 258 на 100 хиляди в затвори до 1 година и 770 на 100 хиляди с дългосрочни присъди. Общо това прави 1028 затворника на 100.000 души. Дори да не отчитаме затворените под 1 година, затворниците в САЩ пак настигат половината от максимума при Сталин. При това, в САЩ това са затворници сега, в мирно време, докато СССР през 20те до 40те е атакуван от всички страни и почти по всички граници - от Финландия, Япония, Англия - още преди ВСВ.
Учудващо е, че затворниците по сталиново време са толкова малко в сравнение със САЩ в мирно време.

Кратко сравнение

Така се оказва, че убитите по времето на Сталин са под един милион. Към тях обаче следва да добавим около 7 милиона жертви на голодомора в целия СССР, но това не са преднамерени жертви. В СССР се извършва грандиозна социална и икономическа иновация за пръв път в света. Към жертвите на СССР можем да добавим тези от войната в Афганистан – около 1 милион. Така общо се получават около 9 милиона. Основната тежест се пада на голодомора.
Жертвите само от Виетнамската война на САЩ са около 6.5-7 милиона (над 4 милиона цивилни! включвайки 600.000 камбоджанци).
Корейската война - 3.6 милиона.
Ембаргото срещу Ирак – 1 милион. Още един милион иракчани в настоящата война в Ирак.
Броят на жертвите на НАТО в Афганистан е неясен.
Сухарто (Индонезия) – антикомунист, подкрепян и въоръжаван от САЩ и запада – 2 милиона.
Жертвите на втората световна война също следва да се припишат на капитализма. /Западните демокрации започват война срещу Германия, а не обратното, колкото и да го повтарят днес./Това добавя около 60 милиона жертви на сметката на капитализма.
Жертвите на поддържаните от САЩ и запада хунти в Латинска Америка са около половин милион.
Атомните бомби в Хирошима и Нагасаки – съвсем безсмислено употребени – 400 000 жертви.

Като теглим чертата се получава 14-15 милиона жертви на капитализма от Втората световна война насам като жертвите на последната не са включени. Срещу 9 милиона за СССР като 7 от тях са преди Втората световна война и са непреднамерени.
Ясно е, че масовите сталински репресии са мит, пропагандна лъжа - част от Студената война.

...

http://septemvri23.com/gulag.htm

Броят на затворниците в САЩ през 1996 г. е 5.5 млн. души. Техният брой в САЩ сега е с 3 млн. повече, отколкото когато и да било в СССР. В затворите на Съветския съюз е имало максимум 2.4% затворници. В САЩ този показател е 2.8% и той расте.

Митовете за голодомора

Това е първият гигантски мит, изфабрикуван в потвърждение на това, че в Съветския съюз загивали милиони хора.Тази кампания започва през 1935 г. със заглавие на “Чикаго Америкън”: „6 милиона души умрели от глад в Съветския съюз”. Задачата е да се убедят читателите, че болшевиките съзнателно извършват престъпления, ставащи причина за гибелта на няколко милиона жители на Украйна от глад. Всъщност това, което става в Съветския съюз в началото на 30-те години, може да се нарече голяма класова битка, в която бедните селяни се вдигат против богатите селяни – собственици, кулаци, и започват борба за колективизацията, за колхозите.
Тази борба, в която са въвлечени пряко или косвено 120 млн. селяни, намалява производството на хранителни продукти в някои области. Недостигът на храни отслабва хората и довежда до увеличаване броя на жертвите от епидемии и болести. Болестите са, макар и тъжен, повсеместен факт. Между 1918 и 1920 г. епидемия от испански грип става причина за смъртта на 20 млн. души в САЩ и Европа, но никой не осъди правителствата на тези страни за убийство на своите граждани.

...

Замисляме ли се изобщо - за какво му е притрябвало на Сталин да избива милиони хора? Ако е бил невменяем медицински, как са го изтърпели останалите съветски ръководители? Калигула е бил болен и е управлявал само 4 години и са го свалили (а и някои от "безумията" му всъщност крият доста ирония и смисъл - прави коня си сенатор, за да се подиграе с "демокрацията" на сенаторите). Нерон е бил хитър и е успял да се задържи цели 14 години, но накрая и него са го свалили. А Сталин управлява над 20 години и води световна война...

...

 

БЕЗУМНА ДИАЛЕКТИКА

Когато посочите на привържениците на холокоста или на "комунистическите репресии", че цифрите им са фантастични, следва една желязна мантра - умопомрачителния отговор: "Дори и един погубен човешки живот е много!" Безспорна истина. А тогава защо е нужно да се съчиняват милиони? За изразителност? Така излиза, че според тези хора броят на жертвите може да се колебае от едно до плюс безкрайност.
В тези съвременни "свещени митове" човешкият разум няма място... Затова хората отдавна са забелязали, че те са религия, в която важна е вярата, а не разума.

 

ОТКРИЙТЕ РАЗЛИКИТЕ

Кой уби Лора Палмър?

„Българският чадър” е станал нарицателно, без никой да го е виждал. В резултат на медийната кампания през 80-те на Запад и най-вече в Англия, западната публика има представа за нас като за място, където всички се разхождаме с отровни чадъри и с тях си уреждаме сметките. Няма значение, че данните, че Георги Марков е убит от Скотланд ярд са по-убедителни.

През І св. война в английската преса излиза новината, че българите избили с отровен газ 300 хиляди сърби. След войната комисиите по военните престъпления дори не проверяват тази фантастична информация - не я взимат на сериозно.

Пак тогава във Франция публиката е убедена, че в България ядем хора. Не е виц, но в джоба на убит френски офицер нашите войници намират писмо от приятелката му, в което тя го предупреждава да внимава, защото българите вече изяли мъжа на нейна позната. Убеждението за нашето човекоядство тръгва по научни причини - част от западната историография още от 18-19 век счита, че българите сме произлезли от самоедите - канибалско племе някъде в Азия.

Това е вашият чадър

Вземете чадъра си и го разгледайте. Ако е произведен в България - вие сте въоръжен. Можете да стреляте с него по папата. Или по Владимир Костов - човекът, който пръв не е виждал чадъра.

Бившият генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън: “Във Великобритания, когато се кажеше “България”, хората си представяха Георги Марков и отровния чадър."

...

КРАЯТ НА ИСТЕРИЯТА

Когато в България се издаде действителна статистика за времето от Освобождението до днес, която да представлява обективна фактология - а не религиозни текстове и политическа пропаганда - тогава ще се види кога жертвите са повече - в саксофонската или в социалистическата държава. И тогава споровете и омразата повече няма да имат тази сила - поне за нормалните хора.
Това обаче не се прави, може би точно защото така политическата омраза в България ще намалее. Днешният режим в България, който се крепи на външната подкрепа на Световната банда, няма интерес това да стане. Неговият интерес е българското общество да е разделено.

...

 

 

В тази връзка -> http://balkanec.blog.bg/politika/2011/12/30/mitovete-za-komunisticheskiia-teror-v-bylgariia-predi-1989-g.874680

 

стига с приказките,да видиме как е изглеждал хладилника отвътре на българско семейство!

 

През комунизма държавата "глътна" икономическото общество и предприятията от частни станаха държавни. Работници, инженери, технолози, научни работници и всички творци се превърнаха в администрация - която се изроди в бюрокрация. Държавата е въоръжена организация от хора, която силово руши противозаконни неща, като се командва отгоре надолу. Но през комунизма държавата,администрацията в държавните предприятия трябваше да гради и да върши милосърдна социална дейност отдолу нагоре - нещо неестествено и несвойствено за нея , защото градежа винаги се извършва отдолу , чрез свободен избор , инициатива и творчество на хората,a в държавата се работи отгоре надолу. Създаде се държавна администрация в държавните предприятия, която се превърна в бюрокрация и която трябваше да управлява държавните предприятия така, че да работят.Как администрацията се превърна в бюрокрация? Всичко започна да се прави с бумащина, нормативни актове, разпоредби и правила, които се спускаха отгоре , за да се знае как да се работи.Дори самите работници се превърнаха в администрация - а тя,там където се работи - се превръща в бюрокрация. Ако в предприятията някой започнеше да твори отдолу - то естеството на управление на държавното предприятие отгоре, чрез власт и единоначалие караше началника на твореца - да се наложи над твореца. Да го подчини и да го накара да слуша началника си. Свободния творец обаче не слуша никого - той прави свободен избор и твори отдолу - но в държавното предприятие трябваше да слуша началника си отгоре , който имаше власт над твореца и не можеше да го остави свободно да твори. С това заплашваше властта и поста на началника си в йерархията и ставаше неудобен за началника си, който затова му пречеше да се развива в йерархията. Заради това никой не искаше да твори, а всеки искаше да има власт над другия, да командва,а властта носеше повече пари.На комунистите им се искаше в държавните предприятия да се твори и да има милосърдна социална дейност отдолу, но хората там започнаха борба за власт по между си защото предприятието се управляваше йерархично отгоре чрез власт. Който твореше беше простият. Всеки гледаше другият да създава, твори и работи отдолу, а сам той да вземе властта, да е началник отгоре и оттам да вземе парите. Във всеки трудов колектив имаше йерархия отгоре надолу и имаше жестока борба за власт и място в тази йерархия. Всеки изкарваше себе си за майстор, а другите ги обявяваше за некадърници, а гледаше другите да работят, а той да има власт и да получи парите. Започна да важи принципът "чрез нахалство към прогрес". Всеки се изкарваше на приказки, че най-много работи, че е най-работлив, но гледаше другият да свърши работата,като го изкарваше най-мързелив. Хората се обърнаха едни срещу други, станаха зли, жестоки, мързеливи, алчни.Тук се разрушиха вековните добродетели на българите, като трудолюбие честност, съвестност, скромност и т.н. Между работниците навлязоха жените, които станаха работнички, служителки и научни кадри. За да си запазят семействата те създаваха отношения, в които се наемаха да вършат най-черната и неблагодарна работа отделно от мъжете, макар че вземаха по-малко от мъжете, които задължително им ставаха началници. Постепенно жените, които прекарваха повече време в работа с колегите си, отколкото с мъжете си в къщи, започнаха да се докарват на началниците си и колегите си за място в йерархията , за да вършат по-лека работа и да вземат повече пари. За жените стана срамно ако не могат да накарат някой мъж колега да се влюби в тях. Започнаха и сексуални контакти извън семейството(макар и извън работното място). За мъжете беше въпрос на чест, ако не правят секс с чужди жени. Чуждото беше най-сладко. А жените - "да не е минал трамвай през тях", че да не отидат с чужд мъж. От тук започна да се разрушава семейният морал на нацията ни.Заговори се за еманципация , феминизация , мъжки момичета.В администрацията на предприятията в конструкторски, технологични и научни звена също се настани бюрократичният дух и там имаше борба за власт между мъжете, и там беше, както при работниците. Там обаче имаше най-много жени. И това, което правеха работничките - администрацията го правеше във висша степен.Те идваха на работа и почваха да пият кафе и да пушат цигари. При всеки повод и без повод се правеха маси и се празнуваше. Малко се работеше, имаше приказки като "който работи петък следобед, началникът му умира". Технологиите се бавеха по три или четири месеца, докато минат през всички отдели за съгласуване и подпис, и докато се внедри някое изделие минаваха години. Тежка и тромава беше бюрократичната машина. Никой не искаше да прави изобретения и нови технологии. Ако някой работник или инженер обаче направеше изобретение - най-много пари получаваха хората отгоре - директорът, партийният секретар и другите ръководители, които бяха включвани задължително в "изобретателския колектив". А този, който правеше изобретението получаваше най-малко. Затова никой не искаше да прави изобретения и затова комунистическият лагер загуби икономическото съревнование със Запада. Това беше бюрокрацията - администрация, машина, която има функциите, организацията и отношенията да руши и се управлява от горе, а искаха от нея да твори , да гради и да върши благотворителна, милосърдна социална творческа дейност от долу - нещо неестествено за нея. Затова бюрокрация и държавни предприятия не трябва да се допускат в икономиката, защото ако се допуснат, те се превръщат в раково заболяване и метастази на икономиката. Но хубав, лек и приятен беше този начин на живот за много хора през комунизма.Да имат власт, да се карат на мъжете, да ги мачкат като съперници в работата им, да не работят , да спят с жените им , които сами им се натискаха , заради властта им - и за всичко това да получават повече пари от работниците. Как ще искат сега частна собственост и капитализъм, като в капитализма искат да се работи? И сега има бюрокрация, която тябва да се превърне в администрация в държавата.Бюрокрацията - администрация - с нищо не се е променила. Само дето не е в държавни предприятия, а е в държавните органи. Има и много мераклии да работят в нея.Българинът не се срамува от бюрокрацията , а я иска , нейния манталитет се е превърнал в манталитет на българина. Българинът не знае какво зло е бюрокрацията. Тя трябва да е минимална и да бъде администрация , а не да се изражда в бюрокрация.А тези , които искат най - много да има администрация и бюрокрация са комунистите и социалистите - защото те винаги са искали държавна собственост на средствата за производство.Тук може да се каже , че и при частната собственост работят жени. Да , но ако мъж иска нещо сексуално от жените при капитализма - има закони за сексуален тормоз и за тези неща се гледа много сериозно и може да се отиде дори в затвора. Докато при комунизма сексуалния тормоз идваше от страна на жените - и мъжете , които имаха власт , а това най-често бяха комунисти - нямаха нищо против. И комунизма затова им харесваше.И сега българските девойки преследват младежите - това идва от манталитета на бюрокрацията - превърнал се е в манталитет на българското общество. Разбира се, че комунизма нищо не е дал, само е пречел на развитието на България. Всичко което е било постигнато както се казва е "въпреки" а не "поради". Това трябва да се разбере! Всичко което си изредил е дълбоко погрешно. Армията беше многобройна и генералите в нея бяха много :lol:до 1944 година са били 11 на 90000 войска, а 1980 година са били 120 на брой, повече от тези в Американските въоръжени сили. Освен това - гаври, извращения, самоубийства, в прехвалената ви социалистическа армия, която си беше на принципа " Много вожд, малко индианец". Баща ми беше висш офицер и доста неща знам, но подробностите са без значение, щом не признавате българската армия преди 9 септември 1944г - армия извоювала такива грандиозни победи и битки които се учат в учебниците по военно дело. За какво здравеопазване става дума - безплатното ли, по пейките на поликлиниките умираха хора без да ги погледне никой. Гарантиран труд - когато изселваха хора по селата ли? Гарантиран пазар - СИВ :kill: А за хладилиниците нямам думи, те не само не бяха пълни, но и храната беше всичко друго но не и качествена. Нямаше елементарни хранителни продукти, имаше един вид от хляба, от сиренето, от млякото и защо ли да изреждам повече. Трябваше да се чака с години за телефонен пост, за съветски автомобил. Евтина електроенергия - да, но сега ще я плащаме с лихвите. Защитени граници ли - да бяха мнооого защитени и много 20годишни младежи са били избити на тези граници - лишени от правото им на избор къде да живеят. Граници оградени с телена мрежа.
Изобщо как може да се изреждат такива "придобивки", но защо ли се чудя, точно това е причината да все още тези гадове да са на власт, те и наследниците им. Точно защото трезвия поглед се наименова "демонизация на комунизма"  :kill:
Никой не казва, че срината от войната Европа в момента е с много по от всичко изредено до тук, в пъти по-добре е. А съхранена България й надянаха комунизма и развитието й забуксува напълно.Потребителските стоки през комунизма в БГ бяха под всякаква критика 
Нищо нямаше качествено в България (предполагам и в целия СИВ) по времето на комунизма. На по-младите това не им прави впечатление понеже не са живяли в комунизма.
Онези пък които са живяли, не са виждали по-добро и не могат да сравнят.
Прехода от СИВ-потребителски стоки беше направен чрез най-долнокачествените турски стоки, и от там идва илюзията че през комунизма всичко е било качествено.
Не е било качествено уважаеми зрители. Аз като човек живял от другата страна на завесата мога да ви кажа със сигурност че нещата произвеждани в България не бяха нито качествени, нито хубави.
Понеже произходждам от едно малко градче на границата (някои 30-тина километра от Сандански въздушна линия) по комунизма имаше дни за така нареченото "свиждане". От Сандански идваха у нас в Берово, а от Симитли ходеха в Делчево. Също и ние ходехме обратно. На тия дни ако си жител на Берово минаваш границата само с лична карта. Целата тази организация беше да се виждат роднините от двете страни на границата (нещо както правят сега Северна и Южна Корея), тъй като границата е сложена изкуствено, и половината ти рода остава в едната държава, а другата половина в другата. 
Аз не виждам честно какъв е бил смисъла, но явно си е имало смисъл защото ние и да сме ходили безпрепятствено в България по всяко време, от България към нас не са можели защото за да напуснеш страната е трябвало много административни проверки и процедури. 
Та така. На еди коя си дата от Сандански и селата идваха при нас, а на друга дата пък ходехме ние. Имаше си полицейско присъствие, водеха евиденция кой минава, но пускаха без паспорт, само с лична карта. 
Като дойдеше тоя ден, "българите" идваха с някакви дрипи (вярно чисти и нови) въобще неконкурентни на нормалната западна продукция каквато при нас имаше бол.  
Идваха и като залисани гледаха по магазините течен шоколад, киндер яйца, американска майонеза, дъвки и какво ли не. На тоя ден се харчеха течен шоколад, дъвки и цветна фото-хартия колкото за цялата година. Още не мога да си обясня тия хора защо купуваха толкова течен шоколад, дъвки и цветна хартия за снимки. Имаше толкова готини други неща, и те купуваха, но задължително тези три неща. Много интересна картина бяха  групичка от 10 човека, и всички носят по една кофа от 3 килограма течен шоколад, и една огромна ролка цветна фотографска хартия. 
Не мога да си обясня защо нашите хора като ходеха и продаваха по 10-20 чифта дънки, а те като идваха тука не купуваха. Може да не са им давали да ги пренасят на митницата знае ли човек? Чича ми Бог да го прости, като ходеше в Благоевград вземе 20-тина чифта дънки, и там вече го чакат седмици да дойде да ги изкупат. Той обаче ги продаваше на тройно по-висока цена (което се е равнявало на две-три нормални заплати в БГ) и пак вървяха като топъл хляб.
Нашите пък като ходеха, задължително купуваха халва в консерви, лукчета и едни пластмасови камиончета на които пишеше "КАМАЗ", а отгоре с малки букви "цена 1 лев". Тия беха много готини защото бяха големи, и като седнеш върху него и се пускаш по нанадолнището. И това беше много странно, защото в България имаше много по-хубави работи от тази калпава халва в консерви, за лукчетата да не говорим че бяха светлинни години зад хубавите словенски (Словения по онова време беше част от Юогславия) бонбони дето се продаваха при нас, но упорито нашите като ходеха и всички купуваха лукчета по едно-две кила, от халвата в консерви, и който имаше деца пластмасови камиончета. Това нещо до ден днешен не мога да си го обясня. 
Единственото качествено нещо в България по онова време бяха памучните изделия (основно бельото). И сега в Македония като се каже това бельо е произведено в България автоматично означава топ качество. За друго не се сещам. Всичко друго беше някакъв соц, с ултра ниско качество. Времената се смениха обаче, колелото се върти постоянно.

Редактирано 19 декември 201510 г. от capnemo
ненужни шрифтове! (преглед на промените)

Поточните линии на една отминала и незабравима епоха.време,в което имахме индустрия и Българина работеше,и никой не го наричаше тъп и мързелив!да живее демокрацията !

Не са били толкова "розови" нещата с българското автомобилостроене

http://www.168chasa.bg/Article/1175295

Можеше да произвеждаме Рено преди много години , или други .. ама уви.. нашия съветски "брат" каквото каже , това става. Никой тогава, както и вие сега не са се замисляли за българските интереси.

Да си спомним това....соросоидните отрепки,и всякаква сган...да не коментират, времето в което са "били блясък в очите"..а да обърне внимание на времето от 37:00, или ако им е

по-интересно..41:20...

 

Редактирано 27 декември 201510 г. от NIKISHARK (преглед на промените)

комунистическия режим беше престъпен,но не беше лош,за разлика от демократичния,който е и престъпен и лош!!!

преди 2 часа, glen написа:

комунистическия режим беше престъпен,но не беше лош,за разлика от демократичния,който е и престъпен и лош!!!

Демократичен "режим"  няма. А за соца нещата са ясни отдавна.. просто фалира. НАчело със СССР. И колкото и да търсите влияние на "злия запад" с което да оправдавате всички соц простотии, 99% от този фалит са си виновни партийците и "ръководните кадри" на партията , които от некадърност, некомпетентност, от дебелоочие и фалшиви петилетки, сами се съсипаха 

 

София беше малък град,от гарата до края на Борисовата градина,улиците ги миеха с големи макари с маркучи,по тротоарите имаше сифони, отвинтваха ги и миеха. Сградите бяха разрушени от бомбардиравките, на мястото на днешното Енерго имаше една струтена сграда, изтърбушена, от железобетона стърчаха ръждиви парчетии, до нея направиха баскетболното игрище на Левски. Зоро, един полуинвалид, трамбоваше червената настилка, а зимата я поливаше с маркуч за пързалка. До иглището цялата улица "Триядица" беше с интендантски работилници. Шиеха пагони, фуражки, шинели, военни обуща, сякаш строяхме военен комунизъм. От време навреме пускаха за тренировка сирените.Трамваите се засъхваха претъпкани по завоите. Вътре все едно, че отваряш консерва с копърка- гледат те хиляда очи. Кондукторите, целите потни, можеха в търапаната да ти перфорират пръста. Нямаше коли, тук таме някой ЗИМ. СОАТ още работеше, появиха се първите бюра на ТАБСО, а по- кръчмите свиреха нещо като джаз. За 50 лв(сеташни 50ст.) можеше да пиеш гроздова, лимонада в шише с порцеланова капачка, да поръчаш двойка кебапчета и две филийки. Заплатите бяха по 650 лв. Константин Казански се появи много по-късно, изпя "Малък принц" на Сони и Шер, сетне дуфна и пееше руски песни из Франция. Неговата група "Петте хълма"дънеше яко на Международния лагер през 68-ма. После ги разкараха някъде. Стефан Воронов наистина беше много талантлив. Но и плочката със "Щастливия шейк" излезе близо 10 години след оригинала на Бил Хейли. Виж "Бабмбука" повече имаше легендарна слава,но на бамбукови крака. Там ходеха предимно звезди от артистичните среди, но от тези с партийните книжки. Бъкаше от ченгета. В събота нямаше къде да седнеш, имаше двайсетина ресторанта. Най- готино беше в Грозд, "Прага", "Берлин", "Варшава" и "Ариана". Ресторант "Република" (в градината срещу къщата на Вазов") си беше стара кръчма.Кафето на "Руски" и "Раковски" беше вече махнато, направиха галерия, отзад продаваха сувенирчета. После съвсем разкараха постройката. На уличката до магазин Явор беше изложен фургона с кита, а циркът беше точно на мястото на статуята на Ленин. На нейно място сега се издига новата статуя на Чапкъна. Отпред, дето е подлеза, бяха перилата на последната спирка на петицата. Зад цирка почваше "Найчо Цанов", на мястото на Булбанк беше улица "Лом", а там се намираше бояджийската кооперация "Багра"5. Няма голяма разлика между онова и сегашното време и никаква носталгия не може да ни мъчи. Както виждаш, в Парламента има депутат Живкова, Пирински е председател, внука на Борис Велчев- главен прокурор, кабинетът на Виденов е ачик- ачик реставриран, ако набараш списък с имената на децата на другарите от ЦК и градските комитети на Партията по места, ще установиш грандиозната метаморфоза,извършена в името на комунизЪма. Те си го построиха, а народа забравиха. Имаше такъв почин, при поскъпване на цените, казваха: "за добруването на народа". "Класата- хегемон" (работниците и селяните) още по- онова време бяха забравени. Демагогията беше ужасяваща. Но как простотията превзе всичко? Кубрате, в ония времена в министерствата, в партийните ведомства, в УБО, в учрежденията властваха баяти селяни. БАЯТИ. Те си говореха на ужасяващ диалект, а който не говореше така, не беше другар и можеше да го разкарат. Повсевместно назначаваха "селски" на пазвантските и слугинските служби,гъмжеше от ниско образовани хора и даже в телевизията се говореше на ужасен диалект.Така беше модно. Виждал съм хора с по две висши образования да се мъчат да говорят по шопски в компаниите, само и само да не стоят като бели птици. Бе ти глей Батето и че загрееш. Целата телъевизизия наричаше Живков "Тато".Правешкият жаргон се конкурираше с гаовски, трънски и пр. влияния. Покрай 10-ти ноември моден бе изразът "Требва бръз преход".Още по гадно беше да слушаш хора, родени в източните краища да се мъчат с шопския диалект.А най- мъчителна беше модата да се говори твръдо, но с руски акцент.Тия беа най-    правоьернитье приятьели режима.И до днес у нас е пълно със савьетски Вазпьитаньици, бизньесмени разбира се.

преди 5 часа, glen написа:

комунистическия режим беше престъпен,но не беше лош,за разлика от демократичния,който е и престъпен и лош!!!

Как да не  е бил лош комунистическият режим ?
Миналата година продадохме 100 декара наследствени ниви от прадядо ми, които комунистите са ги били иззели насила от него. Сега не са много пари, но едно време е било цяло състояние на село, да я имаш тази земя. Идват някакви голтаци с пушки и те вкарват в ТКЗТ-о насила, а ако не искаш, еми земите пак ти ги взимат и те пращат да чукаш камъни.
Този сегашният режим в бг си го скалъпват по български нашите политици.

За разлика от времето на комунистическата диктатура, когато границите бяха затворени, сега всеки е свободен да се пресели в по-богата държава и да си изживее живота там ( да речем до пенсия). Трябва само да научи един език и готово, има право да работи навсякъде из ЕС.

Ето нещо от социализЪма