Агресията като проява към човек или хора има за цел завземане на тяхното лично пространство. В този смисъл е насилие. И да, това нанася вреда, дори и да не е част от намеренията на агресора.

Ако нямаме субект за цел, агресията може да се разглежда като преминаване на определени граници, експанзия, овладяване на нови територии (не само в буквален, но и в преносен смисъл). Имаме примерно агресия в изкуството, което подразбира най-вече провокативност.

Примерът за алпиниста е агресия, доколкото той преодолява някакви свои граници. Но не знам защо това се смесва с насилието

преди 1 час, _Aumi_ написа:

Именно и аз за това говоря!

 

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Джеймс Долард дефинира агресията, като „отговор, имащ за цел увреждане на жив организъм“. Карл Шейвър я определя, като „преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице“

https://bg.wikipedia.org/wiki/Агресия

Добре, давам заден!

Огледах в Мрежата и видях, че терминът "агресия, агресивност" е определен в твоя смисъл.

 

Може би аз греша и имам предвид друг термин/явление, а може би в сегашните политкоректни времена смисълът, който аз (си мисля, че) познавам, е подменен и не мога да докажа евентуалната си правота.

Мир засега!

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

Нека да погледнем и другия полюс на насилието

Бебчо, пак до полюсите стигна. Все на дуалност те избива, щото само дотам е стигнало детето.

 

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

сътрудничеството, еднопосочността. Последното е в основата на всяко обединение и структура.

Насилието винаги е деструктивно, нямащо смисъл само по себе си.

Всички изречения от тия са фейк. Отново са опростени и елементаризирани версии на дуален модел, само и само някой си да се подпре на патеричките си.

Живота не показва че само сътрудничеството носи градивност. Например в социума конкуренцията и различността носи повече развитие от "еднопосочността".

Последното от тия цитираните - е поредния тотален фейк от дежурните поуки на пастор на служба някъде в селските райони на Масачузец, преди два века. Глупостите за разума и насилието - също.

През цялото време се заигравате всеки да си говори за рецитацията си, чрез хитрия дежурен номер - да не си уточните кой какво определя и дефинира с основните понятия.

преди 32 минути, _ramus_ написа:

Живота не показва че само сътрудничеството носи градивност. Например в социума конкуренцията и различността носи повече развитие от "еднопосочността".

Не помня в кой от двата романа на Робърт Пърсиг – "Дзен или ... мотоциклет" или "Лайла" (но май втория) – той много добре е показал, че бунтовникът, "лошият", несъобразяващият се с прокрустовото ложе на приетите норми е много по-полезен за (развитието на) обществото, отколкото послушковците-конформисти.

Който не ги е чел – доста философски са двата романа, особено вторият; философски именно.

преди 3 часа, _Aumi_ написа:

Именно и аз за това говоря!

 

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Джеймс Долард дефинира агресията, като „отговор, имащ за цел увреждане на жив организъм“. Карл Шейвър я определя, като „преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице“

https://bg.wikipedia.org/wiki/Агресия

Да не съм чул, че някой използва метода "Тоягата и моркова". От обща култура зная, че тоягата уврежда живите организми.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Да не съм чул, че някой използва метода "Тоягата и моркова". От обща култура зная, че тоягата уврежда живите организми.

Ауми подхожда по друг способ. Отгоре или от долу. Който е от долу да се измъква.  И почнеш ли със сила = Насилник ... помощщщщ  Трябвало по интелигентния начин ... както рамус изисква ... с когнетивнууу иначе си невеж, вулгарен и прочие епитети и т.н. 

Това си е перверзия, но уви другите да го дуууухат = те били културни ... и т.н. образовани и прочие ... помагали ни да се осъзнаем ..  

Това е тяхната психология: Мачкай и да не ти пука!!! Който не му изнася .да напуска .... Е, намериха си любимец .... идиот и се забавляват с него ....  Към другите = Мачкай!!!  

преди 5 часа, Мърдокс написа:

Мир засега!

Ето ти още нещо:

Цитат

Агресивното поведение е част от живота. Агресията се среща често в социалното общуване и взаимоотношения. Най-често се определя като поведение, което нанася вреда или наранява другите. Тя е преднамерено поведение, което може или наистина причинява щета на друг човек.

Според Зигмунд Фройд два основни инстинкта ръководят човешкото поведение:

АГРЕСИЯ И АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ | Гергана Георгиева (gerganageorgieva.com)

Лансира се точно определена школа.  

В един момент имаме агресия, а в друг момент имаме агресивно поведение. Усети разликата.  

Агресията може да не е умишлена. НО, някои веднага казват -> Тя е само и единствено умишлена при човек.  Иначе не е човек,  а е с болна психика. 

Усети ли с кой сключи мир?!  

Кой е насилникът и кой жертвата? Кой е любимецът и кой е вредителят? 

За да се говори кои субекти психически са податливи за извършване на насилие, то първо трябва да се знае какво е психиката на човек 

Тя по същество не се различава от животинската. Всеки обаче има любими неща и такива които счита за вредни. 

"Не настъпвайте на Лъва опашката!!!" Иначе ставате вие жертва!!! 

Всека психика е податлива до един момент. После се реагира спрямо кой е силният и кой слабият. Слабите нямат шанс. = В даден момент стават жертва. После обаче следва опасното = Слабият вече е податлив да извършва насилие. 

Не забравяйте, че глупостта е характеристика на човек, а не на животно!!! Глупаво животно няма!!! 

Успех!!!

п.п. Правете Любов!!! Мислите ли за насилието = вече не сте свободни, а зависими от него!!!

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Живота не показва че само сътрудничеството носи градивност. Например в социума конкуренцията и различността носи повече развитие от "еднопосочността".

Явно за лъжеца и провокатора е невъзможно да устои на импулса да изопачи истината. За конкуренция нищо не съм споменал, нито съм определил сътрудничеството като единствено подпомагащо развитието. Фокусът на написаното от мен беше съвсем другаде, но дори и това, че не съм споменал нещо се използва смея да твърдя със зла умисъл.

преди 19 часа, Just a Stranger написа:

Насилието е обратно-пропорционално на разумността. В този смисъл необходимостта е за тези, при които липсва достатъчно разум. ( ФЕЙК !!! )

Нека да погледнЕМ и другия полюс на насилието (което е форма на противодействие) - сътрудничеството, еднопосочността. Последното е в основата на всяко обединение и структура.

Насилието винаги е деструктивно, нямащо смисъл само по себе си.

Две неща ще ти напиша - за пореден път. Склонността да се фантазираш на пастор и да проповядваш повярванките, дето си си нагласил, ти е проблем защото те държи някъде в главицата ти. Като пишеш сред хора, никой не е длъжен да стои в твоята главица, само и само да играе сред твоя театър. После излиза че все някой "не те е разбрал" или че "ти извърта думичките и смисъла им".

Не ги извърта никой, бебчо. Тия думички, дето пляскаш имат и друг смисъл, извън фантазиите и повярванките ти. За него става въпрос, когато касаят много и различни хора. Особено е проблемно, когато се цепиш за някакво познание и развитие, докато ти си невеж и посредствен папагал по същото.

До такъв смотан резултат е заради липсите на елементарна култура и умения за да водиш социална комуникация, която не се развива в главицата ти. КОМУНИКАЦИЯТА между хора не се развива в ТВОЯТА ГЛАВА и никой сред комуникиращите не се интересува от ставащото в нея. Това е част от т.н. Социална интелигентност, която при теб е еталон за стойност със знак "минус". Тия фантастични пледоарии и непрекъснатият повик за проповедност са само лакмуса каква вътрешна фантастична кашичка е забъркана в главицата ти.

Ти изНАСИЛВАШ този форум с този си театър вече над 10 години - тема, след тема. Лъжеш с чужди думички, представени за твои, които в твоето поле за коментари са напълно неадекватни и по този начин компрометираш дори и това, което цитираш - съзнателно или не. Ето това също е насилие и ти също си НАСИЛНИК. При положение че никой тук не споделя този театър - ти вече десетилетия си изтипосал десетки хиляди писмени знака, и продължаваш да го правиш, без оглед дали, кое, как, колко и докъде е адекватно.

Иначе никът, който си присвоява да говори за духовност и да се проповядва и поучава, обяснява религиозни нравствености е обикновен посредствен егоист, който въобще не се интересува от нагласите, интересите, особеностите на тия с които общува - той има за тях свои версии на отразени образи, някъде сред фантазиите, сред които екзистенцира.

А конкретно в тази тема, всичките ти коментари от последните няколко дни са спам. Темата е в раздел ПСИХОЛОГИЯ, заглавието й е ПСИХОЛОГИЯ НА НАСИЛНИКА, а понеже ти си напълно невеж по въпросите на психологическото познание, плямпаш за неговите правни и нравствени страни. Щото баба това си знае и толкова си може - затова това и плямпа. Поредната "краставица - на Мирча Кришан.

преди 5 часа, dioib написа:

Ето ти още нещо:

"Агресивното поведение е част от живота.

Според Зигмунд Фройд два основни инстинкта ръководят човешкото поведение"

 

 

Усети ли с кой сключи мир?!  

Благодоря, с този цитат върна увереността ми, че правилно съм чел и помня психолозите, психофизиолози и подобни за ролята на агресията у човека и животните.

Те (не знам каква част), казват като Фройд, че агресията е основна, неизбежна и необходима страна на личността, а и у животните. Дотолкова, че твърдят, че човекили животно не може да оживее без агресия в себе си. Само че разбират това понятие много по-широко от мисиркожурналята, които, по указание на стопаните им, обръщат внимание, говорят и пресилват хилядократно единствено малка зона на проява и действие на агресията, а именно насилието между индивидите, която се дължи на Гаусовото разпределение на стохастичното разнообразие на индивидуални и групови контакти на субектите.

Също така с този цитат затвърди и усили подозрението ми, че сегашните водещи/управляващи, прегърнали фалшивата политкорекщина, са заличили в лесно/широкодостъпните информационни източници авторитити, представящи тази истина, съответно така се стараят сда изкривят реалността по свой вкус – вкусът на детската градина, на инфантилите, на човешката незрялост, безотговорност, овчедушие и направо безобразна повърхностност, вкусът на неолибиралистския социализъм.
Да, смятам, че почти всички мнения в тази тема са априори сресани в духа на наклонения шрифт по-горе, а "авторите" им не се усещат, че журналята – тази маша на соровщината – оформят и ръководят ума(?) им...

 

"Мирът" обявих във формата "засега", то ест като примирие, защото не бях сигурен в себе си ("балонът на Гугъл" изигра основна роля тук), но сега с помощ от приятел пак съм сигурен и примирието свърши.

Война!

преди 9 часа, Мърдокс написа:

Не помня в кой от двата романа на Робърт Пърсиг – "Дзен или ... мотоциклет" или "Лайла" (но май втория) – той много добре е показал, че бунтовникът, "лошият", несъобразяващият се с прокрустовото ложе на приетите норми е много по-полезен за (развитието на) обществото, отколкото послушковците-конформисти.

Който не ги е чел – доста философски са двата романа, особено вторият; философски именно.

Определящо според мен е, на какви идеи е носител съответният човек. Да, дори и Христос е бунтовник. Как ще бъдат прокарани тези нови идеи - с бунт или тихо, - е без значение. Обаче има множество случаи с обратен ефект, наред с положителните примери. 

преди 1 час, Мърдокс написа:

а именно насилието между индивидите, която се дължи на Гаусовото разпределение на стохастичното разнообразие на индивидуални и групови контакти на субектите.

това са някакви си ваши лични интерпретации, които са си толкова частни, колкото вашите обяснения относно "журналята". Чудесно е, когато изваждате спомените си относно Фройд, но там не се касае социалния аспект на насилието и агресията - като едновременно съществуващо като нужда и естественост, и като създаващо проблеми в социалните отношения на всички нива и заради това да се ограничават междусоциалните му проявления.

Проблемът на понятията не е това "дали ги има или ги няма", а в дозата. Изкуството е в дозата, умелото управление на границите.

Всъщност проблемът не е в понятията, а в Тия, които не могат да стигнат по-далеч от дуалните си възможности да ги 'изпълнят със съдържание".

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Насилието винаги е деструктивно, нямащо смисъл само по себе си.

Това са мои думи, които ти отново изваждаш от контекста. Това, че се опитваш да изкараш всяка проява на сила и съответно противодействие като насилие, си е твой проблем. Аз няма да го приема, просто защото ти си решил, че така е правилно. Отделно, когато твърдя, че нещо няма смисъл само по себе си, това съвсем не означава, че няма смисъл изобщо. Това са нюанси, които не ми се иска много да коментирам, защото съм сигурен, че ще бъдат изопачени и недоразбрани. Нищо лично, но се виждат границите на възможностите ти за разбиране. Само ще дам пример с разрушението, което също само по себе си няма смисъл, но като освобождаващо място за създаването и възникването на нещо ново има и в тази връзка е полезно. 

Доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава!

преди 7 часа, Мърдокс написа:

Благодоря

Моля!!!

Добре, че филтър няма за "война'.  То, в момента е актуално и ...  

Трябва да се добави това: Насилникът изнамира повод, за да нарече себе си жертва на какво ли не???!!!  

В случая имаме агресивност, но агресорът е друг!!!

Някой психология на агресивният ли ще прави или на агресора??? 

Самата агресия се измести по отношение на психиката на човек, а тя не е съвършена. Идва, момент, в която не издържа!!!

НАТО е агресорът!!! Всеки пакт базиран за военна помощ е декларация, че в определен момент ще се извърши насилие в името на ....  

Да ти прилича на нещо познато??? 

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Това са мои думи, които ти отново изваждаш от контекста.

Всяка твоя дума и изречения... са винаги "извадени от контекста". Това е първото, което сме написали и двамата, но и за двама ни има различно значение.

Всяко твое изречение е винаги "извадени от твоя контекст" Точно това пиша - извадено от твоят фантазен и приказен контекст, и затова възникват проблемите. Щото в твоя вътрешен контекст никой не го интересува какво е и как е.

Щом списваш сред отворена среда от различни, твоите вътрешни контексти са неадекватни спрямо тия на всеки друг вътрешен контекст. Дебатите няма как да възникват между различни вътрешни контексти, а основната идея на интелигентните хора е да се научат и усвоят умения за "излизат от вътрешните си контексти" и да водят обмен извън тях.

И като ми пишеш Какви ми били възможностите за разбиране - само да ти напомня че си изписа своите - сам си ги списа, ето го поредния фейк:

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Аз няма да го приема,

просто защото ти си решил,

че така е правилно.

ето това е фрагмент от примерите за неадекватност. Защо ли - въобще не ме интересува кое е "правилно", нито има как да "реша така". Нито думите ми, нито участието ми тук, нито животът ми сред или извън виртуала  касаят тия глупости - кое било правилно, според някой си. Особено когато се касае за идеи и за съждения, това са първобитни атавизми и инерции от религиозните бозички с които крепиш фантазиите си и наричаш това "разбиране", възгледи и убеждения. 

Също така никой се интересува кой какво си "приемал" и кое е "правилно"? Кой дебат се интересува от това, кой обмен, коя комуникация, особено такива между интелигентни хора?

Защо мен трябва да ме интересува кое как ви възприемал, кое било правилно, с кое трябвало да се внимава, христос какво бил казал, (след като няма как ти да знаеш какво бил казал, кога го е казал, защо го е казал и какво е имал предвид) или филанкишиев какво бил направил, кое как "трябвало да се тълкува"... Точно ти - с дуалните си патерички, дето крепят един обикновен детски "флетърт". 

И това тече вече над 10 години - толкова години четем изтрещяванията и фантазните сънувания на някой си и каквото и да му напишеш неговите думи били "неразбрани, извадени от контекста и той нямало да приеме нещо си, защото... живота му сред фантазен сън имал други изменения, с които някой си трябвало да се съобразява.

Ми не - не трябва и не се съобразява - не е длъжен, не му е естествено и никой няма да го прави, докато ти мрънкаш за едно или друго, докато разписваш колко са ти духовни фантазиите и какви висоти сред възвишеностите и развитието са ти се "отворили".  Нямаш адекватност и няма как да имаш, докато си се окопал спасително в тия спасителни и идеалистични детски приказки. Трябвало е отдавна да си надраснал всичко това, но не ти стиска да го пуснеш, докато иначе се надпираш какви велики вселенски възможности си бил имал, щото си вярвал в една или друга нелепица. 

Светът не се върти защото ти съществуваш като си си намерил начин да го сънуваш както ти отърва. Като си живуркащ някъде сред своя си версия на свят - ок, но никой друг не се интересува от това. Всеки който потъва сред своя си версия на сън се самоосъжда на най-крайната самотност сред вселената. Това е чудесен пример за екзистенциален избор... който ти дори не си избирал и за теб не може да се нарече така, защото предпочитанията и воденето по импулси в ИРАЦИУМА не се наричат "избори". Въпреки това - резултатите от този вид на екзистенция си остават такива, в контекст на широка и свободна социална среда.

 

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава!

Ти пеекъееееш у врът мууууу, а то мисли, че дъжд вали!!! = О, барни го и това.  = Дъжд вали, а то мисли, че го насилваш.  

Анализирай това!!! Или унувъй ти ...  = Умувай ..  Търси истината ..  

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Светът не се върти защото ти съществуваш като си си намерил начин да го сънуваш както ти отърва. Като си живуркащ някъде сред своя си версия на свят - ок, но никой друг не се интересува от това. Всеки който потъва сред своя си версия на сън се самоосъжда на най-крайната самотност сред вселената. Това е чудесен пример за екзистенциален избор... който ти дори не си избирал и за теб не може да се нарече така, защото предпочитанията и воденето по импулси в ИРАЦИУМА не се наричат "избори". Въпреки това - резултатите от този вид на екзистенция си остават такива, в контекст на широка и свободна социална среда.

Чак ще се разплача като чета. Толкова драматизъм вкара, че направо си заприлича на филмов сценарий. Разбира се можеш да припишеш на героя от филма каквито си поискаш изживявания, качества, импулси и мисли. Важно е въздействието, което ще окажеш върху част от зрителите. Има и хора, които обичат подобни безвкусни манипулации и си пасвате. А горното е чудесен начин да им привлечеш вниманието. То измамникът с какво друго да се обгради. Но пък се "загрижил" за моето обкръжение.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Чак ще се разплача като чета.

Не си разказвай отново диагнозите и параноите си, бебчо!!! Знаем ги чудесно, банални са.

Героят от филм и той почна да папагали за герои от филми. Филмарът - за други филми, на други филмари... Щото филмарът си живее със заблудите че вселената е духовния му скеч сред който се преживява.

Папагалче си, при това наивно, щото си намери да папагалиш моите изразни средства. Както скечовете с които си храниш сънищата с "владици". 

Номерцата са ти като перцата - уж цветни, но просто украса. Под тях - един обикновен папагал, който дори не може да лети, но се преживява на хвъркат.

Учил си право, но за адвокат си гола вода и си нямал никакъв шанс - с тая нескопосана реторика. Само си си изгубил времето. РАзказа ли на владиката за тия ти житейски несгоди и гафове? Трябваше, не че той не вижда всичко, но ти нали щеше да летиш през нисшите сфери към висшите, некви си. И как ще летиш с тия патерички, вместо крилца?

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава!

Като махнем преценката за това кой ще оценява кое е добро и кое лошо , не е ли по-правилно "Зъб за зъб, око за око"?

А ве, какво стана с Дебора? Помни ли я още някой?

преди 52 минути, _ramus_ написа:

Учил си право

Не позна.

 

преди 54 минути, _ramus_ написа:

Само си си изгубил времето.

Ми пак не. Наученото ми е от полза 

преди 56 минути, _ramus_ написа:

Папагалче си, при това наивно, щото си намери да папагалиш моите изразни средства

Пак не. Пишеш едни такива дълги постове, но репертоарът всъщност ти е доста ограничен. То и за папагалене не става. Едно и също повтаряно десетки пъти - аз какво да го повтарям повече?

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Героят от филм и той почна да папагали за герои от филми

Моето говорене за герой от филм няма нищо общо с твоето, но пък как да ги различиш?

преди 23 минути, Just a Stranger написа:

но пък как да ги различиш?

щото ти ги "различи ли"?

 

преди 23 минути, Just a Stranger написа:

Наученото ми е от полза 

Да, да - тия "ползи" вече си ги разписал. Големи ползи... Ползите са най-вече от вживянките. Щото относно познанието си "под нулата", бебчо! Иначе се перчиш, но само пред монитора, евентуално да ти мине номера над клавиатурата. Ама не минава отвъд нея.

 

преди 23 минути, Just a Stranger написа:

аз какво да го повтарям повече?

Лицемерничиш, душко. "Героите от филми" при владиката ли ги прочете или при рамус - с "дългите постове", дето всичко се повтаряло. Та ти просто си повтаряш, хал хабер си нямаш какво означават повторилките ти, какви са понятията, какво влага в тях познанието. Разточваш лафове и проповедно театро сред социалните седенки, в опит вживянките да станат нещо повече от сънища.

Също така между "написано" и "прочетено" папагалчето не може да направи разлика и за него са едно и също. Това те издава, както и много други работи Различаването не е посилно за папагалчетата и това вече години си го разписваш сам нашироко и повторително. Дуалните мозъчета, са на бебчовци. 

 

преди 7 часа, bioid написа:

А ве, какво стана с Дебора? Помни ли я още някой?

Дебора с първи думи след насилието (видео) | Днес.dir.bg

Насилието съществува под всякакви форми. Насилници могат да бъдат всякакви на вид субекти.

Ето един разказ за насилие над едно обикновено куче.

...................................................

АЗ, ТЯ И ТО

(по действителен случай)

„Покажи ми мъж с татуировка и ще ти покажа един човек с интересно минало.“

Горното не е моя мисъл, а на Джек Лондон.

Днес.

Мястото е безлюдно. Почти необитаемо.

За обикновените хора времето е лошо.

Разхождаме се. АЗ, ТО и ТЯ.

Мъж и жена седят на земята. Непознати. Върху одеяло. Далече съм от тях. Но ТО и ТЯ са близо. След малко двете двойки ще се разминат. ТО е без повод. Кучето ми. По всичко изглежда, че ще подмине седящите хора. Без да се заиграе с тях...

Забелязвам, че жената върху одеялото демонстрира признаци на страх. Страхува се от Вед. Боязънта ѝ нараства с всяка изминала секунда и крачка на кучето. Прераства в шум, извлечен от устната ѝ кухина. Мъжът до нея също започва да скандира. Нещо. Крещи на ТЯ да си улови любимеца. Не ги чувам ясно. Има силен вятър. По-гръмогласен е от давещите се в паника...

ТЯ се опитва да спре Вед, но ТО вече е силно привлечено от възгласите на седящите. Струват му се интересни. Вероятно го викат, за да си поиграят с него. Бавно, но сигурно приближава към тях. С разперена усмивка...

Следя зорко ситуацията. Мъжът се протяга и пресреща Вед. Със стиснат юмрук. Както си седи. Удря го по муцуната. Вероятно не много силно, защото ТО приема това за закачка. Натиска се по-силно в човека. По навик. Счита го за приятел.

Мъжът посяга отново. Подчертано агресивно и злобно. Изглежда постепенно обезумява. И пак. И пак. Три пъти още...

ТЯ настига Вед и го отлепя от страстната ситуация. Двамата подминават седящите. Сякаш без спомен.

Но АЗ помни.

Приближавам.

Пристигам.

Заставам пред двамата излезли на пикник. Споделям им, че кучето е мое. С благ тон. Онзи е леко сконфузен от чутото. Познавам доста такива. Предпочитат да е замесена само жена. Неприятно е да е заинтересован и татуиран мъж.

Извинявам се, че ТО е без повод. Че ги е обезпокоило. Съжалявам. Вината е моя. Изцяло. Нищо не опрощава безотговорното ми поведение. Няма спор в това. После питам. Търся отговор на това кому беше нужно да удря животното. С какво агресивните действия щяха да ги предпазят, ако ТО беше агресивно? При условие, че кучето единствено понечи да ги подуши. Нямаше ли да се случи обратното? Да бъде провокирано животното към агресия?

Показва ми, че Вед го е нацапал. Оправдава се по дамски. То вече и жени такива няма. Ръката му била олигавена. Тази, с която ненужно посегна на ТО.

Спокоен съм. Външно. Държа самообладанието си в ръце. Питам самеца дали с тези удари не е рискувал да предизвика у животното гняв и то да го нападне? Онзи ми отвръща, че най-вероятно така е можело да стане. Да се случи най-лошото. Защо тогава го удари? Няколко пъти! Той пак ми показва ръката си и как гнусно тя е омърсена. Това не би било така, ако същата ръка не се бе блъскала в лицето на Вед. В мокрия му нос.

Искам да го ударя! Човека пред мен. Този, омърсения от допира с „псето“. Да му отвърна със същото. Споделям му го. Като на „приятел“. Извинявам се на другарите си! За сравнението. Желая да нанеса удар по главата на мъжа! Да се омърся. Да си олигавя юмрука задето удари ТО. Не смятам, че едно близко преминаващо куче по щета е равно на три пъти удар по главата му.

Онзи ме гледа и пак ми показва ръката си. Държи я като изсъхнал клон. Сякаш е непоправимо увредена от допира с Вед.

Защо удари кучето? Интересувам се за последен път. Тонът ми продължава да е тих. Едва се чува от вятъра. Онзи не знае. „Така.“ – ми отвръща. Не с думи, а с мимики. Помагам му. Защото си кретен! Достатъчно високо го изричам. Другият ми благодари. Прави се на засегнат. От обидната дума. Според мен гледа да отърве друго. Не искам да го обидя, а заменям удар в лицето му с напълно адекватна квалификация.

Обръщам гръб на гнилия материал.

Приближавам ТЯ и ТО.

Видимо съм спокоен. На пръв поглед Вед е отмъстен. Казах на онзи, че е кретен. Пред жена му. Това донякъде ме удовлетворява. Предложих му да го ударя и той отказа. Всичко е наред. Време е да забравя. Просто поредното естетическо недоразумение.

Седим в малка барака. Ресторант. Удобен. Със страхотна кухня.

Не ми се яде. Мисля си за случилото се. Онова, на пустинното място. Нищо фатално, но ми е зле. Не се чувствам добре. Това, че унижих онзи пред жена му не ме устройва. Никак. Физическото насилие не е равнозначно на причинено неудобство.

ТЯ ме успокоява. Не искала повече да ходи по районни...

Така само ме поощрява да се поправя. Да си взема бележка. Изправям се...

Тук съм. Пак. Одеялото го няма. Липсват и причините за моето душевно терзание. Недоразуменията са си тръгнали.

Оглеждам се. Подробно. Няма ги.

Чувствам се жалък. Осквернен. Сега знам какво ме чака. Дълго няма да си го простя. Че се задоволих с интелектуална разплата, а не постъпих грубо, грапаво и грозно. Онзи защити жена си, удряйки Вед, без тя да е нападната, а аз се задоволих с психически тормоз и обида, отразяваща напълно действителността. Ще кървя. Понякога ми е трудно да се разбера. Защо не умея светкавично да взимам правилните решения? Кому е от полза да съм толкова цивилизован в първобитна цивилизация?...

Връщам се в хранително вкусовата барака. ТЯ е притеснена. ТО ми се радва.

Момиченце ме гледа в очите. На не повече от пет години е. Иска да погали Вед. Пита дали може. Сладко. Мед ми капе на сърцето. Майката на детето се приближава. Извинява се, че ни е притеснило. Малката гали кучето, а аз ѝ споделям, че дъщеря ѝ е много възпитана. Жената казва, че така е научена...

Забравям за онзи. Постепенно образът на случилото се избледнява. По-добре е, че не го ударих. Нека е само унизен, а не наранен. Ако изобщо подобно човекоподобно може да асимилира какво е по характер първото.

„Интелигентните мъже са жестоки. Глупавите мъже са чудовищно жестоки.“, Джек Лондон

К. И. К.

https://www.facebook.com/KonstantinKatsarov.co

 

Душевният садизъм е много по-разпространен от физическия

- ЕРИХ ФРОМ

Душевната жестокост, желанието да унижиш и да нараниш чувствата на друг човек е вероятно даже по-разпространено, отколкото физическия садизъм.

Този вид садистично нападение е много по-безопасен за садиста – в края на краищата не е използвана физическа сила, „само“ думи.

От друга страна, психичната болка може да бъде толкова силна или дори по-силна, отколкото физическата.

Не е нужно да давам примери за този душевен садизъм.

Родителите го проявяват към своите деца, професорите – към своите студенти, висшестоящите – към своите подчинени.

С други думи той бива използван в каквото и да е положение, където има някой, който не може да се защитава срещу садизма. (Ако учителят е безпомощен, учениците стават често садисти.)

Душевният садизъм може да бъде прикрит по много привидно безобидни начини: въпрос, усмивка, объркваща забележка.

Кой не познава някой „майстор“ на този вид садизъм, който намира точно подходящата дума или подходящия жест, за да смути или унизи другиго по този невинен начин.

Естествено този вид садизъм често бива още по-ефективен, ако унижението бъде нанесено пред други хора.*

 

https://chetilishte.com/душевният-садизъм-е-много-по-разпрост/?fbclid=IwAR1-2fn-GphgSv0w6PZyY_IZjaTxoa9Wach5b8qbgUMb8kQCBd8HXV7Si5o