Това, което си споделил е много важно да се разбере. 

на 17.01.2026 г. в 4:31, (:IдioiдI:) написа:

1) Какво казва ислямът за Евангелието (Инжил)

В ислямската теология има четири основни твърдения за Евангелието:

🟦 1. Аллах е дал на Иса (Исус) откровение, наречено Инжил

• Коранът многократно споменава Инжил като Божие откровение, дадено на Иса.
• Това не е Новият Завет, както го познават християните.
• Мюсюлманите вярват, че Исус е пророк, не Божи Син.

🟦 2. Инжилът, даден на Иса, е бил истински, но е изгубен

Според ислямските учени:

• Оригиналното откровение не е запазено.
• Днешните евангелия (Матей, Марк, Лука, Йоан) са човешки текстове, написани след Исус.

🟦 3. Днешните евангелия са „изменени“ (тахриф)

Това е ключово в ислямската критика:

• Смята се, че християните са променили текста или смисъла.
• Особено се отхвърлят:
  • божествеността на Христос,
  • Троицата,
  • разпятието и възкресението.

🟦 4. Коранът е окончателното и непокътнато откровение

Затова мюсюлманите приемат:

• Евангелието → истинно, но изгубено
• Новият Завет → човешки, неточен
• Коранът → последен и коригиран вариант на Божието слово

 

 Според мен исляма има един основен проблем и той неразрешим. Ислямът е логически зависим от Евангелието, което отрича. Ислямът иска едновременно да твърди:

- Инжилът е истинско Божие откровение

- Инжилът е изгубен / изменен

- Коранът потвърждава Инжила

- Днешните християни са осъдени, защото не следват “истинния Инжил”

Тези четири твърдения не могат да са едновременно верни.

Коранът потвърждава съществуващото Евангелие и че не е “изгубено”. Какво казва Коранът всъщност? Коранът говори за Инжил в сегашно време, не като изгубен текст:

„И нека хората на Инжила (християните) съдят според онова, което Аллах е низпослал в него“ - (Сура 5:47)

С други думи, корана признава за автентичността и истинността на Евангелието. Ако не беше така, нямаше да има смисъл от този текст в корана. 

Логически проблем:

- Ако Инжилът е изгубен → как да съдят според него?

- Ако е покварен → защо Аллах заповядва да се съди по него?

 Няма нито един стих в корана, който ясно да казва: „Инжилът е изгубен“, „Текстът е фалшифициран“ Това са по-късни апологетични оправдания, не кораническо учение.

Библията твърди, че Божието слово се пази (Ис. 40:8)

Ислямската позиция за Инжила е логически противоречива,  исторически необоснована,  богословски слаба,  апологетично защитна, не откровенческа. Тя не опровергава християнството — тя показва несигурността на самия коран.

Към казаното до тук може да добавим още един сериозен проблем в исляма и той е свързан с авторитета на корана. Мюсюлманските апологети твърдят, че корана като слово на Аллах е с най – голям авторитет. Но практиката се разминава с думите им. Проблема е, че ислямската традиция (хадисите) на практика се оказват по - важни от записаното в „свещения коран“. След възникването на ислямско-християнските полемики (VIII–X век), традицията започва да твърди нещо качествено различно от записаното в корана.

Ето го ясно по отношение на Инджила:  Коранът говори за Инжил като наличен, говори за Писанията ( Тора и Евангелие)  като Божие слово, обвинява юдеи и християни в погрешно тълкуване, изопачаване с езика, укриване на истина, но не и в масово подправяне на текст.

По-късната традиция (тафсири, хадиси, апологети) твърдят в противречие на корана, че текстът е изгубен, подменен, че текстът е ненадежден. Това е качествено различна позиция. В логиката това се нарича смяна на тезата, за да се избегне опровержение.

Това потвърждва факта, че има реално противоречие между корана и ислямската традиция (хадисите), тахриф-теорията не е ясно кораническа,  тя е по-късна защитна конструкция. Проблема е, че когато има противоречие между тях, на практика традицията стои над корана, когато е нужно. Без човешката ислямска традиция, исляма би бил различен.

Следва логичен въпрос:  Ако коранът е последното, ясно и съвършено слово на Аллах, защо се нуждае от толкова корекции, обяснения и спасителни интерпретации?

Ако Аллах е казал в корана, че е способен да опази словото си, защо не го прави, както твърдят ислямките традициите? На човешката традиция ли да вярваме или на "свещения корана"? 

 

 

преди 53 минути, realno написа:

Ако Аллах е казал в корана, че е способен да опази словото си, защо не го прави, както твърдят ислямките традициите?

На човешката традиция ли да вярваме или на "свещения корана"?

1.Две изречения - и двете с граматически грешки от един и същи тип. Веднага си личи как си взимал от ИИ и как си редактирал, за да не личи.  

2. отново два инфантилни емотикона  насред претенции за "сериозна дискусия за истината". Интересното е - дали са заради таргета, или са израз на авторчето им, защото и в двата случая е проблем за всякаква претенция за 'сериозност'.

3. защо въпросът е дали трябва някой да вярва, с трика "да вярваМЕ ли" - кои сте ВИЕ - едни вярват на едно, други на друго.

В исляма вече далеч по-напред в темата се списа че са налице огромен брой секти и разновидности. Не че не е същото и сред християнството. В съвременен Иран, е налице шиизъм от особен тип, за който едва ли се е сещал Мохамед, дори и да е бил пророк. 

И ти вярваш в нелепицата за трите ипостаса на бог и се гавриш със словото, чрез удобните ви интерпретации. 

Ти също вярваш в нелепицата че бог ти бил обещал спасение. Вярваш също и че като плащаш десятък на църквата ти е "семе" за да получиш дар от светия дух. 

Вярваш също в глосолалията и преживяванията от катарзисния тип. Пък те нямат нищо общо нито с исус, нито със спасение за отвъдното и си има технология , и се реализират сред всеки, без никаква нужда нито от Исус, нито от спасение. 

Защо трябва да вярваМЕ на петдесятнишките измишльотини относно 'словото' и защо за едни са едни свещености, а за други - са други.

Само да вметна че петдесятнишките игри на скрити или прикрити проповеди няма да минат. както се вижда ясно - модерацията и админите от форума ясно се постановиха по същото, при това съвсем недвусмислено. 

И нещо друго - на какво да вярват хора, които не вярват на петдесятнишките ви измислици, не ли си е тяхна работа? Има десетки милиони хора по света, които вярват в Исус по различен от петдесяшкия ви начин... и това не ги прави друго, освен християни. Всяко вярване, по принцип, съдържа в себе си огромна доза от нелепи положения и логическите му противоречия са само най-малкото. 

Ти обаче непрекъснато хитро насочваш проблемите винаги в чуждата кошница, само за да държиш настрани вниманието от твоята собствена.  

 

преди 52 минути, _ramus_ написа:

 

И нещо друго ...

Винаги може да се каже нещо друго за исляма, но реших да споделя още информация като продължение на темата с противоречията между корана и човешките традиции в исляма и как това показва кой е реалния авторитет при тях. 

В ислямската теология коранът е безспорният авторитет №1 . Той се счита за директно, буквално и непроменимо слово на Аллах ( Калам Аллах ).

Той е критерият ( Ал-Фуркан ), чрез който се измерва истинността на всичко останало. По правило, ако един хадис противоречи на корана, хадисът трябва да бъде отхвърлен.

Тук се появява разривът между теория и практика. Макар на думи коранът да е най-висш, в реалния религиозен живот и законодателството сунната (чрез хадисите) често доминира над корана .

Съществува един известен принцип в ислямското право (особено при школата на аш-Шафии), който гласи: „Сунната съди Корана, а Коранът не съди Сунната.“

Какво означава това на практика? Този принцип казва, че ако имаме ясен текст в корана, но имаме хадис, който казва нещо различно, ние следваме хадиса . Счита се, че хадисът има последната дума при определянето на това как да се разбира (или пренебрегне) кораничният текст.

Логиката на другите ислямски учени е следната: тъй като коранът се счита за 100% сигурно слово на Бога ( qat'i al-thubut ), а хадисите (дори най-достоверните) се считат за исторически предания, предавани от хора ( zanni al-thubut – т.е. с известна степен на вероятност), по-сигурното трябва да се отмени по-несигурното.

Къде е проблемът (Парадоксът)? Въпреки това правило, в действителността се случва точно обратното чрез два механизма:

„Сунната обяснява корана“ : Учените казват, че хадисът не „противоречи“, а само „пояснява“ или „допълва“ корана. Например: коранът казва 100 удара за прелюбодейци, а хадисът казва „смърт с камъни“. Те твърдят, че това не е противоречие, а че хадисът добавя специфично правило за семейните хора, което коранът е „пропуснал“ да спомене изрично. Логически обаче това е пряка подмяна на кораничната заповед.

Наш (Отменяне) : Някои юристи директно твърдят, че сунната (хадисите) може да отмени (прави неоперативни) айяти от корана. Това е най-високата точка на логическото противоречие – какви думи на човек (предадени през веригата от хора) могат да обезсилят думите на Бог?

Примери за "съденето" на корана от хадиса

Наследството: Коранът (2:180) казва, че е задължително да се прави завещание за родителите и близките. Хадисът обаче казва: "Няма завещание за наследник" (защото те вече получавате дял по закон). Тук Хадисът директно отменя (наш) кораничната заповед.

Храната: Коранът (6:145) иззброява точно четири забранени неща за ядене (мърша, кръв, свинско и идолопоклонническо месо) и казва, че пророкът не намира нищо друго забранено в откровението. Хадисите обаче добавят десетки други забрани (кучета, магарета, хищни птици и т.н.). Хадисът "съди" Корана, като разширява забраните му, въпреки че коранът твърди, че списъкът е изчерпателен.

Ако приемем, че коранът е „крайното и детайлно слово на Бога“, всяко добавяне на ново наказание или промяна на съществуващото правило чрез хадис логически означава, че коранът е бил непълен или неясен. Това създава йерархичен конфликт: ако хадисът може да отмени корана, тогава хадисът е по-висшия авторитет, който противоречи на ислямската догма.

Ето още няколко примера за това как на практика хадисите имат по - голям авторитет от корана:

Магията и въздействието върху Пророка

• Коранът (Сура Ал-Фуркан 25:8-9): Бог цитира неверниците, които казват: „Вие отбелязвате само един омагьосан човек“, и веднага след това ги критикува, че са се заблудили, като твърдят подобни неща. Коранът настоява, че Пророкът е защитен.
• Хадисите (Сахих Бухари 7:71:660): Разкажете подробно как един евреин на име Лабид ал-Асам е направил магия на Мухамед, в резултат на което той е бил в делюзия – мислел е, че е правилният секс с жените си, а всъщност не е, и е забравил неща.
• Парадоксът: Ако Пророкът е могъл да бъде умствено повлиян от черна магия (сред Хадисите), това поставя под въпросността на цялото откровение през този период, което директно противоречи на коранично твърдението за неговата неприкосновеност.

 Наказанието за пиене на алкохол

• Коранът: Макар да забранява алкохола (наричайки го „дело на Сатаната“), той не очаква земно наказание (бой, затвор или глоба) за неговото потребление.
• Хадисите: Установяват бой с камшици или палмови клони (обикновено 40 или 80 удара).
• Парадоксът: Тук Хадисите създават закон (шериатско наказание), за който в Корана няма никакво основание.

 Застъпничеството (Шафа'а)

• Коранът (Сура Ал-Бакара 2:48, 2:254): Казва, че ще дойде Ден, в който „никакво застъпничество няма да бъде прието“ и никой няма да помогне на друг.
• Хадисите: Описват в големи детайли как в Деня на страшния съд Мухамед ще се застъпи за грешните мюсюлмани и ще ги извади от Адския огън.
• Парадоксът: Коранът поставя отговорността изцяло върху индивида и Божията милост, докато Хадисите въвеждат фигурата на „спасител“, която променя фундаменталната есхатология на исляма.

Извода е, че на практика човешките традиции се оказват с по – голям авторитет от написаното в корана.

преди 1 час, realno написа:

Тук Хадисите създават закон (шериатско наказание), за който в Корана няма никакво основание.

и какво от това. Хитрееш като се пробваш да ползваш думите ми за да си наливаш тук игричките с ИИ.  

На третия събор като въвеждат ипостасите, като за тях няма никакво основание в НЗ. 

Инквизицията като създават да не би да има основание някъде за нея в писанието?

А религиозните войни в Европа - да не би да са заради писанието? 

Преминаването на абстракцията от учението, към въдворяване на социалните порядки и организация - това са основанията. 

Няма нито един от основните етапи в исляма по време на ислямизацията, дори и досега, която да няма аналог и сред християнския свят, по време на разпространението му по света. 

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

На третия събор като въвеждат ипостасите... 

Разбира се пак грешиш. 

Третият вселенски събор в Ефес не въвежда идеята за лицата (ипостасите). Тя вече е официално утвърдена 50 години по-рано.

- Никейският събор (325 г.) потвърждава, че Синът е равен на Отца.

- Константинополският събор (381 г.) завършва концепцията за Троицата.

- Третият събор (431 г.) всъщност решава друг въпрос: не дали Христос е ипостас, а как в Неговата ипостас (едно Лице) се съчетават двете природи (божествена и човешка).

преди 2 часа, _ramus_ написа:

....за тях няма никакво основание в НЗ. 

Разбира се отново си в грешка. 

Новият завет не използва догматични формулировки ( като Лица и Троица, Троичност, Триединство), но описва реалност, в която Отец, Син и Дух действат като различни субекти (Лица) , които общуват помежду си:

- Кръщението на Исус (Мат. 3:16-17): Тук концепцията е нагледна – Синът е в реката, Духът слиза като гълъб, а Отец говори от небето. Това са три едновременни центъра на действие.

- Прощална беседа (Йоан 14-16): Исус казва: „Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител [Духа]“. Тук имаме трима: Този, който моли (Исус), Този, когото молят (Отец), и Този, който бива изпратен (Духът).

Поставих предизвикателство пред вас:  Къде в Библията има поне един цитата, който отрича Триединството на Бог? Още чакам включване. 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Инквизицията като създават да не би да има основание някъде за нея в писанието?

А религиозните войни в Европа - да не би да са заради писанието? 

Макар и от третия опит........... позна.   

Инквизицията, войните и кръстоносните походи нямат основа в Новия завет. Те не са в духа на Исусовото учение, а са плод на комбинация от религиозен фанатизъм и невежество. Целта е била земна власт и контрол. 

За да няма объркване, в темата за християнството и исляма, разглеждаме двете вероизповедания не въз основа на постъпките на хората през вековете или нашето съвремие, а въз основа на записаното в техните свещени книги. За разлика от вас, не критикувам хората изповядващи исляма, а единствено  само учението на исляма. Хората са жертва на една лъжа и те не са виновни, че някой в продължение на години ги е държал и продължава да ги държи ( понякога на сила) в заблудата. 

 

 

преди 3 минути, realno написа:

Поставих предизвикателство пред вас:  Къде в Библията има поне един цитата, който отрича Триединството на Бог? Още чакам включване.

И така - вече ти написахме че няма в библията нито един цитат, който директно да опише триединството на бог. Още чакаме включване.  Минава и заминава, все едно че нищо не е написано, ти си имаш готовите рецитации и си ги влачиш отново и отново. 

Всеки твой коментар е опит за измъкване, защото представя форми на интерпретации. Да, втория събор въвежда Ипостасите - това не променя нищо, а само доказва основната идея, че никъде в писанието няма директно и точно описание на въпросното триединство. 

В темата това беше представено много пъти.  Нали си играеш на някаква дискусия и обсъждане - защо си подбираш да цитираш само онова, което ти е удобно да подминаваш всичко, което не ти е изгодно? 

Никой интелигентен човек досега не е участвал в дискусия с петдесятник. Не е, защото вие не умеете да дискутирате и въобще не знаете какво значи това. За вас има значение само непрекъснатото утвърждение на повярванките си, защото това правите непрекъснато по сбирките и службите си. 

преди 5 часа, realno написа:

Винаги може да се каже нещо друго за исляма, но реших да споделя още информация като продължение на темата с противоречията между корана и човешките традиции в исляма и как това показва кой е реалния авторитет при тях. 

 

преди 5 часа, realno написа:

Съществува един известен принцип в ислямското право (особено при школата на аш-Шафии), който гласи: „Сунната съди Корана, а Коранът не съди Сунната.“

А съществуват и хвърчащи зайци, а и прелетни хипопотами, но глупостите, които пишеш надминават дори тези интересни същества.

 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Ти обаче непрекъснато хитро насочваш проблемите винаги в чуждата кошница, само за да държиш настрани вниманието от твоята собствена.

Той да посочва проблеми, ами ги съчинява по глупав начин.Разбира се, че има проблеми, но те носят съвсем друг характер.То иначе не е възможно, дори ако приемем Корана за боговдъхновено писание 100% съхранено и тъй нататък, то в крайна сметка се интерпретира чрез човешкия опит.Велика е глупостта, че Корана е детайлно и крайно описание на този опит.Напротив Именно Корана е сборникът с принципи, удачен е аналога с конституция, и макар в някои случаи да е строго конкретен, то основното са именно принципите.

В крайна сметка шариата и фъкха(правото) винаги се състоят от базовата основа и адаптивна част съгласно условията към които се прилага.Най-известен е примера с Умар Ибн Хатаб, втория Халиф.В страната настъпил глад и той наредил да не се прилага наказнието отрязване ръката на крадеца, тъй като кражба би могла да провокирана от бедност.Пак същия години по късно, когато не е имало останал човек без средства за препитание след като е била раздаден част от закята и остатъка бил пренасочен за изграждане на пътища, за което било прието разширително тълкувание на Коранически  Аят.

Без съобразяване със условията на живот, религията би се превърнала в редене на високопарни речи. 

Редактирано 20 януари20 Яну от badr (преглед на промените)

Между Християнството и исляма има доста разлики и една от тях е ,че християните почитат жените си , докато ислямистите считат жените си за робини.

преди 13 минути, badr написа:

Той да посочва проблеми, ами ги съчинява по глупав начин.

 Той няма ъкъл да съчинява. Това,. дето върви в неговите коментари са непрекъснатите му игри с ИИбот, който понякога той редактира за да не личи, а други пъти направо си го налива тук. 

Всичките му наливки са от ИИ. Той копира отговорите тук, налива ги в бота и после копира обратно каквото му е списал. Допълва от инфантилните задължителни емотикончета в началото и края - но само понякога. И дори в тия случаи много личи. 

Преди години само наливаше от предварителните заготовки, които черпеше от сайтовете и клипчетата им. От повече от година наливките са от ИИ, който им е облачен и направен да е като 'за тях', за да ги обслужва виртуално. 

Не го интересува дали е смислено, дали е глупаво - най-важното му е да върви наливката, защото се отчита за нея. Той затова живее, това диша... 

преди 7 минути, Anzhel Dimitrov написа:

Между Християнството и исляма има доста разлики и една от тях е ,че християните почитат жените си , докато ислямистите считат жените си за робини.

Да, сигурно за чалгарите е така, но те и без това си нямат ъкъл.

А между другото - в един край на България, в град наречен ПЕРНИК са известни с това че е като национална култура - да бият жените си. Понеже са видни защитници на "традиционното християнско семейство" и патриоти. 

та толкова за простотийските ти фейкове - чудесен пример си за обществото на пропадналите чалгари. 

преди 25 минути, realno написа:

Инквизицията, войните и кръстоносните походи нямат основа в Новия завет. Те не са в духа на Исусовото учение, а са плод на комбинация от религиозен фанатизъм и невежество. Целта е била земна власт и контрол. 

Гнусна лъжа.Вселенските събори имат абсолютно равностойно канонично значение както Новия завет.Дори за протестантските деноминации.Ти си толкова невеж, че от селска простотия и това не знаеш. 

Редактирано 20 януари20 Яну от badr (преглед на промените)

преди 1 минута, badr написа:

Те не са в духа на Исусовото учение,

ооо - исусовото учение имало 'дух'...  което е поредната клиширана бозичка и влиза в пряк нонсенс с предишните изцепки за 'светия дух' - като субект. 

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Той няма ъкъл да съчинява.

Ама няма и 8 клас та затова, дори не разбира българския език и като следствие в опита си да комбинира се получават едни щури дивотии.Беше разбрал от бота, че християнството не било религия, а бота му е посочвал възраженията на протестантите към католицизъм/православие като формализиране и институционализиране на вярата.

Но като сме прости за хиляда говеда.  

Редактирано 20 януари20 Яну от badr (преглед на промените)

ма какво друго да прави душичката... това може, толкова и дотолкова. 

Не знам не се ли сещат тия над него че само ги резили и това е от години. 

преди 6 минути, _ramus_ написа:

ооо - исусовото учение имало 'дух'...

А сакън недей, за никакъв дух не съм писъл.

преди 59 минути, realno написа:

Те не са в духа на Исусовото учение

преди 33 минути, badr написа:

А сакън недей, за никакъв дух не съм писъл.

Ти не си - взел съм го от цитата

 

освен това душичката не знаел че всъщност всички църковни събори, взимат решенията си, те стават канон толкова, колкото и самите писания. Но по същество всички събори представляват налагане на нужните и удобните интерпретации за съвсем светски цели. 

Именно така идва и триединството, с ипостасите на бог - то е едно от тях. разделянето на православна и католическа деноминация въобще не е божествено дело, нито е някъде писано в писанията.  А пък възникването на протестантството и след него методизма - съвсем. 

 

преди 41 минути, Anzhel Dimitrov написа:

Между Християнството и исляма има доста разлики и една от тях е ,че християните почитат жените си , докато ислямистите считат жените си за робини.

Дори в исляма жените нямат право да пият алкохол , нямат право да четат любовни стихотворения, забранено им е да се занимават с политика , забранено им е да се придвижват свободно.

Ангеле, пак си пиян  - писал си и по-големи глупости в сравнение с тая. Напъни се - за рекорд в глупомера имаш още доста да се напънеш. 

Вземи теми за чалгари и чалгарки - може там да си по-адекватен, пък и ти е по душа. 

За разлика от християнството, то исляма не допуска Божието слово да достигне до хората на техния език. Това им е основната грешка! По този начин те проповядват сегрега́ция, т.е. вместо разбирателство между човечеството водят политика подобна на римската максима "разделяй и владей".  

Излиза, че според тях Бог е "говорил" (дал откровенията) на арабски.

 

на 20.01.2026 г. в 20:13, badr написа:

на 20.01.2026 г. в 14:49, realno написа:

Винаги може да се каже нещо друго за исляма, но реших да споделя още информация като продължение на темата с противоречията между корана и човешките традиции в исляма и как това показва кой е реалния авторитет при тях. 

 

на 20.01.2026 г. в 14:49, realno написа:

Съществува един известен принцип в ислямското право (особено при школата на аш-Шафии), който гласи: „Сунната съди Корана, а Коранът не съди Сунната.“

А съществуват и хвърчащи зайци, а и прелетни хипопотами, но глупостите, които пишеш надминават дори тези интересни същества.

Ако има хвърчащ кон с пророк на гърба си, защо да няма хвърчащи зайци и хипопотами?

Сега сериозно:

Твърдението, че „Сунната съди Корана, а Коранът не съди Сунната“ (на арабски: As-Sunnah qadiyatun 'ala al-Kitab, wa laysa al-Kitab qadiyan 'ala as-Sunnah ), е класически принцип в ислямската юриспруденция (усул ал-фикх).

Въпреки това, че често се свързва с Шафиитската школа поради нейния фокус върху авторитета на Хадисите, неговите корени и най-известни източници се откриват малко по-рано и в трудовете на водещите учени от епохата на табиините (наследниците на сподвижниците).

Ето основните източници за този цитат:

 Макхул ал-Шами (починал 112 г. по Хиджра)

Това е най-ранният и най-често цитиран източник за тази фраза. Макхул е бил голям учен и юрист от Дамаск. Неговото изказване е записано в:

• „Сунан ал-Дарими“ (въведението към сборника).

• „Ал-Кифая фи илм ал-ривая“ на ал-Хатиб ал-Багдади.

Яхя ибн Аби Касир

Друг ранен учен, на когото се приписват подобни думи. Този контекст, като казва: „Сунната е съдия над Корана (в смисъл, че го пояснява), а Коранът не е съдия над Сунната.“

Имам ал-Куртуби (в неговото Тафсир)

Във въведението на своя прочут тълкувател на Корана ( Ал-Джами' ли Ахкам ал-Куран ), ал-Куртуби цитира този принцип, за да посочи връзката между двата източника. Той пояснява, че това не означава, че Сунната е „по-висша“ от Словото на Аллах, а че тя определя как да се прилагат общите правила в Корана.

Ако е корана е "ясен" според Сура Ан-Нахл (Пчелите), 16:89„... И низпослахме на теб Книгата като разяснение за всяко нещо (Тибянан ли кулли шай) и напътствие, и милост, и радостна вест за мюсюлманите.“, защо е нужно някой да го прави "ясен" и да го обяснява, като се стига до там, че традицията в някои случи се оказва с по голям авторитет от самия "свещен коран"? 

 

на 20.01.2026 г. в 20:21, badr написа:

Гнусна лъжа.Вселенските събори имат абсолютно равностойно канонично значение както Новия завет.Дори за протестантските деноминации.Ти си толкова невеж, че от селска простотия и това не знаеш. 

Какво общо имат Вселенския събор с "Религиозните войни, кръстоносните походи и инквизицията"? 

А що се отнася до самите Вселенски събори те нямат авторитета на Новия завет. Решенията на съборите ( макар и не всички ) въз основа на Новия завет, а не обратното. 

преди 2 часа, realno написа:

Какво общо имат Вселенския събор с "Религиозните войни, кръстоносните походи и инквизицията"? 

А що се отнася до самите Вселенски събори те нямат авторитета на Новия завет.

Душко... И лъжеш, и не знаеш елементарни работи... Та нали именно на събор е решен въпроса за троичния ипостас.  Колко пъти вече се списа този въпрос... и си караш по нанадолнището... Хем било писано - ама не било точно така написано, а трябвало да се разбира като... 

Исус никъде не е говорил за троичен ипостас. Никой в каноничните, и тия извън тях, евангелия не е дори намеквал за същото... Решено е почти 4 века по-късно, за което ти сега се дърлиш.

Кои точно евангелия да се канонизират нали пак на събори е решено, душко - щото в неканоничните пише съвсем други работи за исус, за историята, с други версии, с друго инфо. Самият канон се формира не от Исус, душичко, а от съборите и църквата векове след легендите и събитията. 

Ама то било писано... ама се разбирало като...  Скица! 

Къде си тръгнал на игрички по форуми като си само приставка на ИИ-бот, дето ще се скъса да ти угажда на стъкмистиките. 

преди 2 часа, realno написа:

защо е нужно някой да го прави "ясен" и да го обяснява, като се стига до там, че традицията в някои случи се оказва с по голям авторитет от самия "свещен коран"? 

Ми душко - ако на теб всичко ти беше ясно от 'светото писание' нямаше въобще да се стига до многогодишните ти напъни тук. На един е ясно едно, на други - друго. И на теб не са ти ясни много работи  

Традицията винаги е с приоритет - пред всяка идеология. Тя идологията се залага за да отговори на традицията. Религиите - също. 

Будизма отговаря на нуждите и традициите на хората на изток. Юдеизма -  на други хора. Исляма - на други хора, с друг бит и традиции... И християнството е нагласяно много пъти към социалните обстоятелства и потребности, през всички векове.

Та сектите сте се родили именно заради това, душко. Исус не е създавал методизма и протестантството, нито Павел би му хрумнало...  Да ми излизаш с инфантилните оправдания че "инквизицията и кръстоносните похходи'' не идвали от чистото слово... са оправдание като за ученик в трети клас. Щото и ипостасите и църковните празници също не идват от чистото слово, душичко... 

преди 10 минути, _ramus_ написа:

 И лъжеш, и не знаеш елементарни работи... Та нали именно на събор е решен въпроса за троичния ипостас.  

Нито един събор НЕ „решава“ дали Бог е Троица. Съборите не създават учението, а формулират с точни термини вече съществуващата вяра, за да отговорят на ереси.

Да кажеш „Троицата е решена на събор“ е все едно да твърдиш: „Гравитацията е създадена, когато Нютон я формулира.“ 

Защо изобщо има събори? Защото се появяват алтернативни тълкувания и лъжеуения, а църквата е длъжна да каже кое е апостолското учение и кое – отклонение. Съборите не създават вяра – те я защитават. Да твърдиш, че Троицата е „решена“ на събор, означава или че не познаваш историята, или че я изопачаваш. 

Или ако се върнем в рамките на форума, Вселенските събори са се събирали за да защитят Писанието от лъжеучители и невежи празнословци като теб (казано грубо, но разбираемо за "анализатори" като теб). 

преди 24 минути, realno написа:

Нито един събор НЕ „решава“ дали Бог е Троица. Съборите не създават учението, а формулират с точни термини вече съществуващата вяра, за да отговорят на ереси.

глупостите ти нямат особена стойност, душичко  нямало е как да има съществуваща вяра, при положение че е нямало как да съществува такава - в троицата, по схемата на ипостасите. Нямало е как, защото никъде в писанието не е поставяна такава. 

чети и се образовай. Трябваше да си го направил още преди години, ама нещо пипето не е стигало, или пък друго. Не че е важно - важен е сегашния трагичен резултат.

============================

Ролята на църковните събори е фундаментална за християнството, тъй като те са върховният орган, който формулира в какво точно вярват християните и как трябва да живеят и функционират като общност.

Ето подробен отговор на въпросите ви, разделен на две части: общата доктринална роля и конкретния исторически въпрос за Инквизицията и кръстоносните походи.

1. Роля и действие на съборите в християнската доктрина

Съборите (особено Вселенските) имат три основни функции: догматична, законодателна и съдебна.

• Догматична роля (Формулиране на истината): Най-важната роля. На съборите се изчистват спорове относно вярата. Там се дефинират "догматите" – вечните истини, които не подлежат на промяна (например, че Христос е Бог и Човек, догматът за Светата Троица и др.).

• Законодателна роля (Канони): Съборите приемат "канони" – това са административни и дисциплинарни правила. За разлика от догматите, каноните могат да се променят от следващи събори, ако историческите обстоятелства го изискват (напр. кога се празнува Великден, възрастта за ръкоположение на свещеници и т.н.).

• Съдебна роля: Съборите действат като върховен съд, който отсъжда дали дадено учение е ерес (лъжеучение) и дали определени епископи или духовници трябва да бъдат низвергнати.

С какво действие са решенията?

Решенията на Вселенските събори се считат за задължителни и боговдъхновени за цялата Църква. Тяхното действие е абсолютно:

• Който не приема догматично решение на Вселенски събор, попада под "Анатема" – тоест отлъчване от Църквата, тъй като се счита, че той сам се е отделил от истината.

---

2. На събори ли се решава въпроса за Инквизицията и кръстоносните походи?

Кратният отговор е ДА. И двете явления са официално утвърдени, организирани и легитимирани чрез решения на църковни събори, но е важно да се уточни, че това са събори на Западната (Католическата) църква след разделението на църквите (Схимата от 1054 г.). Православната църква не признава тези събори за вселенски.

За Кръстоносните походи:

Кръстоносните походи не са просто спонтанни военни акции, а официални църковни предприятия, стартирани на събори:

• Съборът в Клермон (1095 г.): Това е съборът, който слага началото. Папа Урбан II произнася знаменита реч пред събралите се епископи и благородници, с която призовава за въоръжено поклонничество за освобождаване на Йерусалим. Съборът гласува опрощаване на греховете (индулгенция) за участниците.

• Четвърти Латерански събор (1215 г.): Този събор е ключов за организирането на по-късните походи. Той приема подробни декрети за финансирането на Петия кръстоносен поход, забранява търговията с мюсюлманите по време на война и регламентира привилегиите на кръстоносците.

• Първи Лионски събор (1245 г.): Също взима решения за нови кръстоносни походи и данъци върху духовенството за финансирането им.

За Инквизицията:

Инквизицията не е създадена с еднократно решение "да имаме инквизиция", а се изгражда поетапно чрез серия от съборни решения и папски були:

• Съборът във Верона (1184 г.): Издава се булата Ad abolendam, която често се счита за начало на т.нар. "епископална инквизиция". Съборът задължава епископите да обикалят епархиите си и да издирват еретици.

• Четвърти Латерански събор (1215 г.): Този събор е най-важният за утвърждаването на инквизицията като система. Неговият 3-ти канон ("За еретиците") създава правната рамка:

  • Обявява, че еретиците трябва да бъдат предавани на светските власти за наказание (вкл. смърт).

  • Задължава владетелите да "прочистят" земите си от ерес под заплаха от отлъчване.

• Съборът в Тулуза (1229 г.): Макар и поместен събор, той финализира структурата на Инквизицията след Албигойския кръстоносен поход. Този събор забранява на миряните да притежават Библията и създава постоянни трибунали за разследване на ерес.

Обобщение

Всички големи промени в доктрината или практиката на Църквата (включително войната и съда над еретици) са минавали през легитимацията на събори. Затова Инквизицията и Кръстоносните походи са били разглеждани от средновековния човек не като политически каприз, а като свещено дело и закон, санкциониран от най-високо ниво.

преди 24 минути, realno написа:

а кажеш „Троицата е решена на събор“ е все едно да твърдиш: „Гравитацията е създадена, когато Нютон я формулира.“

Гравитацията нали се сещаш че не е исус или бог са я създали, душко?  

Нютон я формулира по един начин, според него си. За някакво време е отговаряло на обстоятелствата и условията. Обаче после идват проблеми и вече не е отговаряло на експериментите и наблюденията. И след НЮТОН още бая труженици са формулирали що е тя, за да се стигне до космическите пътешествия... които също нито исус е измислил, нито там в космоса са открили има ли бог. И досега текат формулировки, защото едни издържат на експерименти и модели, докато други - не. 

Интересно ли ти е защо исус не е формулирал самия той гравитацията?  Или пък да е списана формулировката в НЗ или СЗ? защо бог не е дал в божиите заповеди формулировки на основните природни закони, нито е ползвал диференциални уравнения?  

Дуеш се само с неграмотия, душичко. С нея по-далеч от службите ви няма да стигнеш. Исус не е измислил нито интернета, нито телевизията, радиовълните или квантите. Дори на съборите не са решавани кое какво е... 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

глупостите ти нямат особена стойност, душичко  нямало е как да има съществуваща вяра, при положение че е нямало как да съществува такава - в троицата, по схемата на ипостасите. Нямало е как, защото никъде в писанието не е поставяна такава. 

чети и се образовай. Трябваше да си го направил още преди години, ама нещо пипето не е стигало, или пък друго. Не че е важно - важен е сегашния трагичен резултат.

============================

Ролята на църковните събори е фундаментална за християнството, тъй като те са върховният орган, който формулира в какво точно вярват християните и как трябва да живеят и функционират като общност.

Ето подробен отговор на въпросите ви, разделен на две части: общата доктринална роля и конкретния исторически въпрос за Инквизицията и кръстоносните походи.

1. Роля и действие на съборите в християнската доктрина

Съборите (особено Вселенските) имат три основни функции: догматична, законодателна и съдебна.

• Догматична роля (Формулиране на истината): Най-важната роля. На съборите се изчистват спорове относно вярата. Там се дефинират "догматите" – вечните истини, които не подлежат на промяна (например, че Христос е Бог и Човек, догматът за Светата Троица и др.).

• Законодателна роля (Канони): Съборите приемат "канони" – това са административни и дисциплинарни правила. За разлика от догматите, каноните могат да се променят от следващи събори, ако историческите обстоятелства го изискват (напр. кога се празнува Великден, възрастта за ръкоположение на свещеници и т.н.).

• Съдебна роля: Съборите действат като върховен съд, който отсъжда дали дадено учение е ерес (лъжеучение) и дали определени епископи или духовници трябва да бъдат низвергнати.

С какво действие са решенията?

Решенията на Вселенските събори се считат за задължителни и боговдъхновени за цялата Църква. Тяхното действие е абсолютно:

• Който не приема догматично решение на Вселенски събор, попада под "Анатема" – тоест отлъчване от Църквата, тъй като се счита, че той сам се е отделил от истината.

---

2. На събори ли се решава въпроса за Инквизицията и кръстоносните походи?

Кратният отговор е ДА. И двете явления са официално утвърдени, организирани и легитимирани чрез решения на църковни събори, но е важно да се уточни, че това са събори на Западната (Католическата) църква след разделението на църквите (Схимата от 1054 г.). Православната църква не признава тези събори за вселенски.

За Кръстоносните походи:

Кръстоносните походи не са просто спонтанни военни акции, а официални църковни предприятия, стартирани на събори:

• Съборът в Клермон (1095 г.): Това е съборът, който слага началото. Папа Урбан II произнася знаменита реч пред събралите се епископи и благородници, с която призовава за въоръжено поклонничество за освобождаване на Йерусалим. Съборът гласува опрощаване на греховете (индулгенция) за участниците.

• Четвърти Латерански събор (1215 г.): Този събор е ключов за организирането на по-късните походи. Той приема подробни декрети за финансирането на Петия кръстоносен поход, забранява търговията с мюсюлманите по време на война и регламентира привилегиите на кръстоносците.

• Първи Лионски събор (1245 г.): Също взима решения за нови кръстоносни походи и данъци върху духовенството за финансирането им.

За Инквизицията:

Инквизицията не е създадена с еднократно решение "да имаме инквизиция", а се изгражда поетапно чрез серия от съборни решения и папски були:

• Съборът във Верона (1184 г.): Издава се булата Ad abolendam, която често се счита за начало на т.нар. "епископална инквизиция". Съборът задължава епископите да обикалят епархиите си и да издирват еретици.

• Четвърти Латерански събор (1215 г.): Този събор е най-важният за утвърждаването на инквизицията като система. Неговият 3-ти канон ("За еретиците") създава правната рамка:

  • Обявява, че еретиците трябва да бъдат предавани на светските власти за наказание (вкл. смърт).

  • Задължава владетелите да "прочистят" земите си от ерес под заплаха от отлъчване.

• Съборът в Тулуза (1229 г.): Макар и поместен събор, той финализира структурата на Инквизицията след Албигойския кръстоносен поход. Този събор забранява на миряните да притежават Библията и създава постоянни трибунали за разследване на ерес.

Обобщение

Всички големи промени в доктрината или практиката на Църквата (включително войната и съда над еретици) са минавали през легитимацията на събори. Затова Инквизицията и Кръстоносните походи са били разглеждани от средновековния човек не като политически каприз, а като свещено дело и закон, санкциониран от най-високо ниво.

 

Омръзна ми да ти напомням, че ИИ интелекта няма как да замести естествения такъв. Новите технологии могат да помагат, но могат и да са разрушителни попаднали в ръцете на психопати. Ти с ИИ в ръцете си е все едно психопат с оръжие в детска градина. 

Хубаво пишеш разни неща, но изопачаваш истината или прикриваш факти използвайки ИИ като оръжие. Но това засилва убеждението, че си злонамерен празнословец, без грам чувство за мярка, загубил всякакво чувства за самооценка и контрол, по подобие на фалшиво пеещ човек търсещ слава и внимание  в "Гласа на България". 

Каква истината за глупостите, които си "написал":

Основната слабост на текста ти е че смесваш различни нива на власт, различни видове събори и различни форми на легитимация, за да създадеш илюзията за „съборно решение“ там, където такова в строгия смисъл не съществува.

1. Какво е „събор“ и какво не е?  Събор е различно от папска инициатива, облечена в съборна форма, каквато ти се опитваш да представиш. 

В класическата църковна еклесиология):

- Съборът решава

- Епископите съборно формулират

- Съборът е върховен орган

В посочените примери обаче виждаме обратното: Папата вече е взел решението, а  "съборът" го обявява или администрира. Това не е съборна власт, а папска монархия със съборен декор.

2. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ – НЕ СЪБОРНО РЕШЕНИ, А ПАПСКИ ПРОКЛАМИРАНИ.

 

Историците (Riley-Smith, Tyerman, Flori) са единодушни: Кръстоносният поход е папска инициатива, не съборен акт.

Ако съборите „решават“ кръстоносните походи, защо:

- няма съборен канон „задължителен кръстоносен поход“?

- няма анатема срещу християни, отказали участие?

- походите спират не със събор, а когато папството губи власт?

3. ИНКВИЗИЦИЯТА – ЮРИДИЧЕСКА ПОДМЯНА, НЕ СЪБОРНО УЧРЕДЯВАНЕ

 

Текстът твърди: „Съборът във Верона издава булата Ad abolendam“

Това е категорично невярно, защото булата е папски документ, подписана е от папата, съборът е контекст, не източник на власт. 

Съборът не създава институция, а папата налага процедура.

Истинската Инквизиция (Dominican & Franciscan inquisitors) се създава:  чрез папски мандати (Gregory IX, 1231)

Ако Инквизицията и Кръстоносните походи бяха съборни решения:

1. Защо не съществува нито един вселенски канон, който ги заповядва?

2. Защо Източната църква никога не ги е приела, въпреки че съборността е универсален принцип?

3. Защо те изчезват без събор с упадъка на папската власт?

Извода е, че заготовката ти смесва „събор като сцена“ със „събор като върховна власт“. Историческите факти показват папска монархия, не съборна църква. Отделно отказвайки да споделяш Библейски цитати в подкрепа на тезата ти означава само едно, че не търсиш истината, нито говориш истината, а може би още по - лошо,  заставаш срещу нея с манипулативни "анализи". 

преди 11 минути, realno написа:

Новите технологии могат да помагат, но могат и да са разрушителни попаднали в ръцете на психопати. Ти с ИИ в ръцете си е все едно психопат с оръжие в детска градина. 

 Чудесно описа себе си, душичко. Точно психопати...  само дето детската градина не е налице, пък ти се изживяваш че си в нея. 

======================================

Ето систематизиран преглед на седемте Вселенски събора, които са признати както от Източната (Православна), така и от Западната (Католическа) църква преди Великата схизма (1054 г.).

Тези събори оформят гръбнака на християнската вяра, отговаряйки на ереси (лъжеучения) и формулирайки догматите.

---

I. Първи Никейски събор (325 г.)

• Място: Никея (дн. Изник, Турция).

• Свикан от: Император Константин Велики.

• Основна ерес (Проблем): Арианство. Презвитер Арий учи, че Иисус Христос не е вечен Бог, а е първото и най-висше "творение" на Отца.

• Взети решения и догмати:

  • Утвърждава се, че Синът (Христос) е единосъщен (homoousios) на Отца. Той е истински Бог, роден, а не сътворен.

  • Съставя се първата част на Символа на вярата (до частта за Светия Дух).

  • Определя се методът за изчисляване на датата на Великден (Пасха).

II. Първи Константинополски събор (381 г.)

• Място: Константинопол.

• Свикан от: Император Теодосий I Велики.

• Основна ерес: Духоборство (Македонианство). Македоний учи, че Светият Дух не е Бог, а служебна сила/творение.

• Взети решения и догмати:

  • Утвърждава се божествеността на Светия Дух.

  • Допълва се и се завършва Никео-Цариградският Символ на вярата, който се чете и до днес в църквите без промяна (в Православието).

  • Утвърждава се догматът за Светата Троица – един Бог в три Лица (Ипостаси).

III. Ефески събор (431 г.)

• Място: Ефес.

• Свикан от: Император Теодосий II.

• Основна ерес: Несторианство. Патриарх Нестор твърди, че Дева Мария е родила просто човека Христос, в когото после се вселил Бог. Той я нарича "Христородица", а не "Богородица". Разделя Христос на две отделни личности – божествена и човешка.

• Взети решения и догмати:

  • Осъжда Нестор.

  • Утвърждава титлата Богородица (Theotokos) за Дева Мария, защото тя е родила Бог в плът.

  • Потвърждава се, че Христос е една Личност, а не две отделни.

IV. Халкидонски събор (451 г.)

• Място: Халкидон (близо до Константинопол).

• Свикан от: Император Маркиан.

• Основна ерес: Монофизитство (Евтихианство). Архимандрит Евтихий учи, че божествената природа на Христос е погълнала човешката, така че Той има само една природа (божествена).

• Взети решения и догмати:

  • Това е ключовият христологичен събор. Формулира се Халкидонският орос (дефиниция):

  • В Христос има две природи (божествена и човешка) в една Личност (Ипостас).

  • Двете природи се съединяват: неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно.

V. Втори Константинополски събор (553 г.)

• Място: Константинопол.

• Свикан от: Император Юстиниан I Велики.

• Основна цел: "Спорът за трите глави". Опит за връщане на умерените монофизити в Църквата чрез осъждане на някои несториански писания, които Халкидонският събор не бил засегнал изрично.

• Взети решения и догмати:

  • Потвърждава решенията на Халкидонския събор.

  • Осъжда писанията на Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески (които клонели към несторианство).

  • Потвърждава вечната девственост на Богородица.

VI. Трети Константинополски събор (680–681 г.)

• Място: Константинопол (в Трулската зала на двореца).

• Свикан от: Император Константин IV Погонат.

• Основна ерес: Монотелитство. Учение, че макар Христос да има две природи, Той има само една воля (божествена) и едно действие. Това е бил компромисен опит за помирение с монофизитите.

• Взети решения и догмати:

  • Осъжда монотелитството.

  • Дефинира, че в Христос има две естествени воли и две действия (божествена и човешка), които не си противоречат. Човешката воля следва и се подчинява на божествената, без да бъде унищожена.

Забележка (Пето-шестият събор / Трулски, 691 г.): Този събор е само законодателен (дисциплинарен), не догматичен. Той създава 102 канона за управление на църковния живот, тъй като 5-ият и 6-ият събор не са издали такива. Признат е от Изтока като част от Шестия събор.

VII. Втори Никейски събор (787 г.)

• Място: Никея.

• Свикан от: Императрица Ирина (регент на сина си Константин VI).

• Основна ерес: Иконоборство. Императори и духовници са обявили иконите за идоли и са ги унищожавали.

• Взети решения и догмати:

  • Възстановява почитанието на иконите.

  • Прави ясно разграничение между поклонение/служение (latreia), което подобава само на Бог, и почитание (proskynesis), което се отдава на иконите (честта, отдадена на образа, възлиза към Първообраза – Христос, Богородица или светиите).

---

Обобщение на ситуацията преди Схизмата

До 1054 г. тези седем събора формират "пълнотата" на християнската догматика.

• Въпросите за Троицата са решени на първите два (IV век).

• Въпросите за Личността на Христос (Христологията) са решени от третия до шестия (V-VII век).

• Въпросът за материята и изображението на божественото е решен на седмия (VIII век).

След 1054 г. (Схизмата) Римокатолическата църква продължава да свиква свои събори (наричайки ги "вселенски" – общо 21 на брой до днес), на които се взимат решенията за Инквизицията, папската непогрешимост и др., които Православната църква не признава.

===================================

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Обобщение на ситуацията преди Схизмата

До 1054 г. тези седем събора формират "пълнотата" на християнската догматика.

• Въпросите за Троицата са решени на първите два (IV век).

• Въпросите за Личността на Христос (Христологията) са решени от третия до шестия (V-VII век).

Вече научи нещо ново и си поправи грешката. Мисля, че трябва да ми благодариш. 

преди 12 минути, _ramus_ написа:

След 1054 г. (Схизмата) Римокатолическата църква продължава да свиква свои събори (наричайки ги "вселенски" – общо 21 на брой до днес), на които се взимат решенията за Инквизицията, папската непогрешимост и др., които Православната църква не признава.

И тук се поправи, сам опровергавайки предишната си заготовка съчинена от ИИ. Само не мога да разбера защо беше нужно да ми губиш времето да те поправям. Но като верен мой последовател от време на време трябва да те вкарвам в правия път, че "анализите" ти издишат. Мисля, че и за това ми дължиш едно скромно "Благодаря".