преди 2 часа, (:IdioibI:) написа:

Ти, като не си тук къде си?  

Усещането за живота е въпрос на свободна воля.  

в кауфланда

Свободната воля е хубаво нещо, ама в грешните ръце става просто оправдание за глупост

хубаво е да знаеш как да ползваш свободната воля

и да не я бъркаш с инат.

преди 16 часа, Banesc написа:

в кауфланда

Свободната воля е хубаво нещо, ама в грешните ръце става просто оправдание за глупост

хубаво е да знаеш как да ползваш свободната воля

и да не я бъркаш с инат.

Не мога да те науча на нея. Ти, или командваш или се подчиняваш. 

Е, действай!  

на 29.05.2025 г. в 0:24, badr написа:

Ама разбира се.Ти си от онзи промил на населението на планетата, а ние тук сме останалата  купчината балъци.Ти разполагаш със знанието............

Обаче различното знание, което както сам казваш, те задължава да бъдеш обективен и да игнорираш собствените ти усещания, но и подсказва че си баш от ония 99,9 и просто не разбираш, че свободата съвсем  не означава произвол.Банално грешиш в терминологията и не уточняваш, че предлагаш друго значение на ключово понятие в своята хипотеза.

Така просто не се прави.Във всяко едно претендиращо за научност изследване винаги се започва с уточняване на смисъла влаган в основните му понятия, ако те не следват приетата  като стандартна формулировка.

Твърдението, че съм „от онзи промил“, докато „вие останалите сте балъци“, е риторичен ход, но не е философски аргумент. Иронията и сарказмът не заместват нуждата от ясно разграничаване на понятия и коректно мислене. 

Детерминистка свобода (няма такава – но се показва защо)

Индетерминизъм / спонтанност

Компабилитизъм - идеята, че обусловен избор може да е свободен, ако е вътрешно мотивиран.

Някои философи, т.нар. компабилитисти, предлагат компромис: свободата не е в това да имаш абсолютен избор, а да действаш в съответствие със собствените си желания, без външна принуда. Но това е промяна на значението на „свобода“, която избягва проблема, вместо да го решава. Ако самите ти желания са резултат от детерминирани процеси, тогава ти не ги избираш - просто ги изразяваш. Това не е свобода, това е програмирана реакция.

Във всекидневния живот често говорим за „свободен избор“ - изборът какво да учим, кого да обичаме, как да живеем. В същото време, науката и логиката ни учат, че всичко в света е резултат от предшестващи причини - това е детерминизмът. Но ако всяко наше действие е неизбежен резултат от предходни събития, тогава свободен ли е наистина изборът ни? Не. Да твърдим, че свободният избор и детерминизмът могат да съществуват едновременно, е логически нонсенс.

Детерминизмът твърди, че във всяка ситуация може да има само един възможен изход, продиктуван от предшестващи причини. Ако в даден момент съм избрал да кажа „да“ вместо „не“, то това е било неизбежно - резултат от гени, възпитание, емоции, меми, мозъчни процеси. В такъв случай, да се каже, че съм можел да избера друго е противоречие. Ако не съм имал възможност да избера различно, не съм имал избор изобщо.

Да си свободен означава да можеш да направиш повече от едно нещо в една и съща ситуация. Ако при еднакви условия изборът е само един, как тогава съществува „свобода“? Това, което наричаме „свободен избор“, би било просто илюзия на съзнанието - мозъкът създава усещането, че сме избрали, но всъщност изборът е бил предопределен.

Свободният избор и детерминизмът се изключват взаимно. Първият предполага отвореност, възможност за друго; вторият - затвореност, неизбежност. Да се твърди, че могат да съществуват едновременно е като да казваме, че една врата може да е едновременно отворена и заключена. Това е логическо противоречие, не философски компромис. И ако искаме да останем верни на мисълта, трябва да изберем едно от двете - но не и двете заедно.

Да се внушава, че изразената позиция се базира на „чувство за превъзходство“ или елитизъм е отклонение от темата и логическа заблуда ad hominem. В дискусията не се твърди, че някой „знае повече“, а че има различен аналитичен подход, който може да бъде оспорен с аргументи, не с ирония.

на 27.05.2025 г. в 11:12, _ramus_ написа:

КВАНТОВИЯ СВЯТ е пример за неадекватността на детерминизма.

Невронауката: Възприятието за единно "Аз", което взема решения, е поставено под съмнение. Мозъкът е мрежа от конкурентни процеси. Решенията могат да бъдат резултат на сложни, донякъде предсказуеми, но изключително сложни за проследяване причинни взаимодействия вътре в системата.

Квантовата Физика: Въвежда елемент на фундаментална несигурност и вероятност на микрониво. Някои (макар и спорно) виждат тук място за "несводима" случайност, която може би осигурява "пролука" за някаква недетерминирана свобода. Обаче, свързването на квантовата несигурност със съзнателния свободен избор остава изключително проблематично и недоказано.

_______________

Хард Детерминизмът: Ако приемаме, че всеки ефект има конкретна причина, и че цялата реалност (включително човешките мисли и действия) е част от една огромна причинна верига, започнала още с Големия взрив, тогава свободният избор е илюзия. Нашите решения са предрешени от генетиката, средата, предишния опит, мозъчната химия – фактори, извън нашето непосредствено и абсолютно контролиране. В този сценарий, "изборът" е просто усещане, което придружава неизбежния резултат на предварително зададените условия. Свободата в традиционния смисъл (способността да действаш иначе при същите условия) е невъзможна.

Либертарианска Свобода: Обратно, ако настояваме за съществуването на истински свободна воля – способността да избираме напълно независимо от всички предишни причини, дори да действаме "безпричинно" в някакъв смисъл – тогава детерминизмът трябва да бъде отхвърлен. Този индетерминизъм обаче създава свои проблеми: как да обясним смислеността на избора, ако той не е свързан с нашите убеждения, желания и преживявания? Каква е разликата между "свободен" и напълно случаен акт? Това може да изглежда също толкова лишаващо от свобода, колкото и детерминизмът.

Компатибилистите (като Хобс, Юм, Денет, по-късният Стросън) не отричат детерминизма. Те приемат, че нашите действия са причинно обусловени от нашите вътрешни състояния – убеждения, желания, характери, преживявания. Обаче, те преосмислят понятието "свободен избор". Свободен е изборът, който произтича от нашите собствени желания и мотиви, без да бъдем принудени от външен натиск (заплахи, манипулация, физическо принуждение). Ако избирам кафе, защото искам кафе, въпреки че това желание е причинно обусловено от моята умора, пристрастия и предишен опит, това е свободен избор в компатибилистичния смисъл. "Можех ли да постъпя иначе?" Компатибилистите казват: "Да, ако желанията ми и мотивите ми бяха били различни." Свободата е свързана с отсъствието на пречки за изпълнението на нашите актуални желания и намерения, не с мистическа способност да надскочим причинната верига. Вярно е, че компатибилизмът не отговаря на някои дълбоки метафизични въпроси (като "Абсолютната способност да действаш иначе при съвсем същите условия"). Но той предлага стабилна основа за разбиране на човешкото поведение, етиката и обществото в един детерминиран свят.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Някои философи, т.нар. компабилитисти, предлагат компромис: свободата не е в това да имаш абсолютен избор, а да действаш в съответствие със собствените си желания

 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Да си свободен означава да можеш да направиш повече от едно нещо в една и съща ситуация.

Двете твърдения са тъждествени, произтичат едно от друго,, а ти отхвърляш първото опредерение за свобода, а приемаш второто. Така си противоречиш.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

да казваме, че една врата може да е едновременно отворена и заключена.

Тя вратата може да е заключена, ама ключът е в мен. Свободен ли съм да вляза? Ограниченията не са задължително непреодолими.  Особено за мен. Ти ще преминеш само ако ме помолиш. Свободен ли си? Да и не. Аз ще реша, дали да ти отворя. Аз може да съм добронамерен или пък да съм гадина. Може просто да не съм на кеф. Може случайно да съм изгубил ключа. Може какво ли не. Но ти все пак винаги си свободен да ми се помолищ. Ти си разправяш някакви теорийки, но не можеш да назовеш нито една конкретна причина, която обуславя еднозначно действията ти извън твоя избор. Ето, ти пишеш тук. Как ще покажеш, че не избираш какво са напишеш, а то просто се случва? Защо изобщо полагаш усилия, ако изходът е предопределен? 

Нека да вкарам и малко математика. Да вземем едно уравнение: а*х² + 2 = 15, при което а е параметър. Ето елементарен пример за обусловеност и свобода. Избирайки различни стойности за а, можем да влияем на резултата, т.е. да получим различни, но обусловени от формата на уравнението стойности за х. Ако преобразуваме, ще получим: х = sqrt(13/a), което изключва отрицателни стойности за а и 0, но това е без значение. Важното е, че няма математическа пречка нещо да е свободно и обусловено едновременно. 

преди 10 часа, Theros написа:

Тя вратата може да е заключена, ама ключът е в мен. Свободен ли съм да вляза? Ограниченията не са задължително непреодолими.  Особено за мен.

Това, че ключът е в теб, не означава, че "свободно" решаваш дали да влезеш. Всяка твоя мисъл – дали да влезеш, да се колебаеш, да не искаш – произтича от верига причини: твоя характер, възпитание, моментно настроение, хормонални процеси, обстоятелствата в момента.

Това, че ограниченията „не са непреодолими“, не означава, че си „свободен“ – просто системата от причини може да е такава, че да те предразположи да преодолееш препятствието. Но пак не ти го избираш в крайния смисъл, а го „играеш“ по предначертания сценарий.

преди 10 часа, Theros написа:

Ти ще преминеш само ако ме помолиш. Свободен ли си? Да и не. Аз ще реша, дали да ти отворя.

Аз ще те помоля само ако съвкупност от причини ме е довела до това – може би отчаяние, навик, предишен опит. Ти ще решиш дали да ми отвориш, но твоето решение също е резултат от верига причини, над чийто произход нямаш контрол – темперамент, моментно настроение, предубеждения, социални норми, минали преживявания.

Така че „аз решавам“ звучи свободно, но от гледна точка на детерминизма това е само усещане – реално мозъчните ти процеси правят избора без той да е истински свободен.

преди 10 часа, Theros написа:

Ти си разправяш някакви теорийки, но не можеш да назовеш нито една конкретна причина, която обуславя еднозначно действията ти извън твоя избор.

Точно това е разковничето: няма „твой избор“ в смисъла на нещо, свободно от причинност. Мога да посоча много причини, които влияят на избора ми: какво съм ял днес, колко съм спал, в каква среда съм израснал, какви книги съм чел, какви хора съм срещнал, какво чувство имам в момента, дори дали е слънчево или облачно.

Но никоя от тези причини не действа сама. Изборът е резултат от сложна мрежа от фактори. Просто ти не можеш да проследиш цялата верига – и затова ти изглежда като „свободна воля“.

преди 10 часа, Theros написа:

Ето, ти пишеш тук. Как ще покажеш, че не избираш какво са напишеш, а то просто се случва?

Това, че „пиша тук“, може да изглежда като мой избор, но: този „избор“ произлиза от възпитанието ми, навиците, логиката, с която мисля, от желанието да отговоря аргументирано, от импулса, събуден от твоя провокативен въпрос, от тонуса и концентрацията ми в момента.

Всеки един елемент е извън пълния ми контрол, но заедно те водят до този „избор“. Това не е свобода, а илюзия за свобода, защото осъзнавам крайния акт, но не осъзнавам причините за него.

преди 10 часа, Theros написа:

Защо изобщо полагаш усилия, ако изходът е предопределен?

Полагането на усилие е част от детерминирания процес. Аз не „избирам“ дали да полагам усилие – моето поведение е резултат от това как съм устроен, в какво вярвам, какви цели имам (всички те – също обусловени). Например, ако вярвам, че трудът ми има смисъл (вяра, вкоренена от минали преживявания), тогава ще полагам усилия не защото съм „свободен“, а защото съм програмиран така.

Детерминизмът не отрича усещането за избор – а твърди, че това усещане не е доказателство за реална свобода. Колкото и сложна да е човешката мотивация, тя е причинно обусловена. И затова – вратата може и да изглежда отключена, но кой да влезе не го решаваш. Решението вече е взето от веригата причини, която те е довела точно до този момент.

 

 

 

 

преди 54 минути, Śūnyatā написа:

Това, че ключът е в теб, не означава, че "свободно" решаваш дали да влезеш. Всяка твоя мисъл – дали да влезеш, да се колебаеш, да не искаш – произтича от верига причини: твоя характер, възпитание, моментно настроение, хормонални процеси, обстоятелствата в момента.

Пак абсолютизираш. Къде остана относителността? Нали всичко за теб беше относителтлно, а в случая допускаш изключение. Но и сам си противоречиш. Веднъж пишеш едно, друг път друго. Да напомня:

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Да си свободен означава да можеш да направиш повече от едно нещо в една и съща ситуация.

Тук посочваш едно умерено разбиране за свободата, а в по-горният текст, съвсем крайно. 

Точно поради относителността може да се говори за степени на свобода. Иначе няма как да има различаване. Един човек е по-свободен от друг в даден момент и условия - било поради вътрешни или външни причини. Хората като цяло са по-свободни от животните - в по-малка степен спрямо бозайниците и далеч в по-голяма спрямо насекомите. Спрямо гъбите разликата е още по-голяма... Относителността е факт и всичко може да се разглежда пречупено през нея.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Полагането на усилие е част от детерминирания процес. Аз не „избирам“ дали да полагам усилие

Не е ли всичко това доста удобно оправдание за действията ти? На мен ми прилича на бягство от поемане на отговорност за мислите и действията ти. Но дори самото осъзнаване е волево действие, като волята се проявява във вниманието и отношението към възприемането. Ти на практика не знаеш почти нищо за факторите определящи твоята психика, но пък си твърдо убеден в липсата на възможност за свобода. Просто защото не я виждаш и не ти е удобна. Но ти не осъзнаваш почти нищо от случнащото се в теб. Усещането за избор било фалшиво. А усещането за зрение защо тогава да не е фалшиво? Или усещането, че мислиш, или че живееш?

преди 58 минути, Theros написа:

Точно поради относителността може да се говори за степени на свобода.

Да говорим за степени, за „повече“ или „по-малко“ свобода е като да твърдим, че някой е „малко бременен“, което е логически абсурдно в рамките на концепция, която отрича самото съществуване на свободата. Следователно няма никакъв смисъл да се говори за „степени на свобода“, ако самото нещо не съществува.

Използваш думата "относителност" много неясно и без да е в примерен контекст. Докато аз ясно дефинирам какво означава "относителна свобода", например: „в затвора човек има по-малко свобода“, или „децата имат по-малко автономия от възрастните“, което ще рече, че относителната свободата е в това да действаш в съответствие със собствените си желания, без външна принуда.

преди 58 минути, Theros написа:

Не е ли всичко това доста удобно оправдание за действията ти? Ти на практика не знаеш почти нищо за факторите определящи твоята психика, но пък си твърдо убеден в липсата на възможност за свобода. Просто защото не я виждаш и не ти е удобна. Но ти не осъзнаваш почти нищо от случващото се в теб. Усещането за избор било фалшиво. А усещането за зрение защо тогава да не е фалшиво? Или усещането, че мислиш, или че живееш?

Същото може да се каже и за теб. Ти на практика не знаеш почти нищо за факторите определящи твоята психика, но пък си твърдо убеден във възможността за свобода. Не допускаш програмираност на мислите и действията си. 

Зрението, макар и ограничено, все пак се основава на реално взаимодействие с външния свят, докато свободната воля е напълно лишена от каузална автономност. Цветовете не съществуват „там навън“, но дължините на вълните съществуват. Това е ограничено, но реално взаимодействие с физическа реалност.

Усещането, че мисли някакъв "Аз", някакъв хомункулус вътре в мозъка също е фалшиво, но това е друга тема.

Усещането, че "живееш" също е фалшиво, защото биохимичните процеси в клетката не са "живи", "жив" си само относително, докато се извършва кръвообращение.

Ние не сме автори на съществуването си. Ние сме съставени от закономерности, структурирани така, че в краткия си проблясък на съзнание да вярваме, че сме свободни и живи, макар и да сме просто песъчинки в причинна верига, лишена от център, посока и цел.

Чудех се нещо, ти откога си така? Искам да кажа, от колко време темата за свободата и детерминизма ти е станала фикс идея? Защо в някакъв момент си решил, че е толкова важна, щом на житейско ниво е все едно как е, щом така или иначе си принуден да действаш сякаш си свободен да избираш. Непредсказуемост на системата означава, че всяко бъдещо действие за теб ще е новост, ако и да е 100% обусловено. От този ъгъл погледнат проблемът е детерминизъм = свободна воля и е просто безсмислено да му се придава такова значение. 

Защо е толкова важно в психологически план, че си поместил темата в този раздел?  

Просто се чудех какво стои в дъното на прекаления интерес. Това, което ми хрумва, е доста банална и малко прекалена фиксация в желанието за контрол и налагане на собствената воля. С една дума, детинско его.

на 28.05.2025 г. в 14:10, Śūnyatā написа:

Това „нещо“ не стои на трон над ума, а е самият ум – с всичките му зависимости, истории и механизми. 

А съществува ли изобщо такова централно "нещо"? Съвременната неврология и психология, както и будизмът предполагат, че няма. Мозъкът е мрежа от процеси. че го притежаваме.

Е стига вече използване на "будизма", като че ли е тъждествен с твоите схващания. Будизмът не приравнява мозък с ум никъде, а Буда изрично отхвърля възгледа на школата Чарвака. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Същото може да се каже и за теб.

Не става въпрос за това дали същото може да се каже за мен, а за фактът, че правиш генерални заключения за нещо, което не познаваш. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ти на практика не знаеш почти нищо за факторите определящи твоята психика, но пък си твърдо убеден във възможността за свобода. Не допускаш програмираност на мислите и действията си. 

Аз допускам програмираност, като в същото време виждам и способност за избор в обусловеността. Но виж как защитно веднага "прехвърляш топката" отсреща, избягвайки да се замислиш върху собствените си убеждения. Волевите действия в будизма са част от самскарите, наред с тенденциите, предразположенията и творческите способности. Там те не се отричат, а напротив - без тях не е възможна никаква съзнателна практика.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Зрението, макар и ограничено, все пак се основава на реално взаимодействие с външния свят, докато свободната воля е напълно лишена от каузална автономност

Как определяш, че е реално? Няма никаква разлика. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Същото може да се каже и за теб. Ти на практика не знаеш почти нищо за факторите определящи твоята психика, но пък си твърдо убеден във възможността за свобода. Не допускаш програмираност на мислите и действията си. 

Зрението, макар и ограничено, все пак се основава на реално взаимодействие с външния свят, докато свободната воля е напълно лишена от каузална автономност. Цветовете не съществуват „там навън“, но дължините на вълните съществуват. Това е ограничено, но реално взаимодействие с физическа реалност.

Усещането, че мисли някакъв "Аз", някакъв хомункулус вътре в мозъка също е фалшиво, но това е друга тема.

Усещането, че "живееш" също е фалшиво, защото биохимичните процеси в клетката не са "живи", "жив" си само относително, докато се извършва кръвообращение.

Ние не сме автори на съществуването си. Ние сме съставени от закономерности, структурирани така, че в краткия си проблясък на съзнание да вярваме, че сме свободни и живи, макар и да сме просто песъчинки в причинна верига, лишена от център, посока и цел.

И най-тънката сянка идва от нещо, което стои на светлина

преди 2 часа, witness написа:

Чудех се нещо, ти откога си така? Искам да кажа, от колко време темата за свободата и детерминизма ти е станала фикс идея? Защо в някакъв момент си решил, че е толкова важна, щом на житейско ниво е все едно как е, щом така или иначе си принуден да действаш сякаш си свободен да избираш. Непредсказуемост на системата означава, че всяко бъдещо действие за теб ще е новост, ако и да е 100% обусловено. От този ъгъл погледнат проблемът е детерминизъм = свободна воля и е просто безсмислено да му се придава такова значение. 

Защо е толкова важно в психологически план, че си поместил темата в този раздел?  

Просто се чудех какво стои в дъното на прекаления интерес. Това, което ми хрумва, е доста банална и малко прекалена фиксация в желанието за контрол и налагане на собствената воля. С една дума, детинско его.

Е стига вече използване на "будизма", като че ли е тъждествен с твоите схващания. Будизмът не приравнява мозък с ум никъде, а Буда изрично отхвърля възгледа на школата Чарвака. 

Който най-силно иска да владее, е вече роб на нуждата да контролира

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Усещането, че мисли някакъв "Аз", някакъв хомункулус вътре в мозъка също е фалшиво, но това е друга тема.

Не е друга тема. Какво е мисълта? Как разбираш, че тя е фалшива, след като разбирането ти се основава на мисли? В случая изказваш абсурдно твърдение, противоречащо на себе си.

преди 6 минути, Theros написа:

Аз допускам програмираност, като в същото време виждам и способност за избор в обусловеността.

има свободна воля

 човекът е програмиран да прави най-добрия избор

но избора зависи от информацията

 а човешкия мозък има склонност да забравя информация

и когато се направи избор  и си забравил някаква информация става  грешка

и  добрия избор  става лош избор.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ние не сме автори на съществуването си. Ние сме съставени от закономерности, структурирани така, че в краткия си проблясък на съзнание да вярваме, че сме свободни и живи, макар и да сме просто песъчинки в причинна верига, лишена от център, посока и цел.

Там е работата, че ти си много далеч от това, наистина да изпразниш съзнанието си. Запълнил си го с фрази и изрази с повтарянето на които симулираш сякаш си постигнал въпросното изпразнане. Идеята за празнота обаче също е мисъл (а мисълта е илюзия според теб) запълваща съзнанието. Ти обаче се държиш за тази идея като удавник за сламка. А какво ще стане като я пуснеш, няма как да знам. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Да говорим за степени, за „повече“ или „по-малко“ свобода е като да твърдим, че някой е „малко бременен“

Нищо подобно. Бременността е факт, а фактът вече не е избор. Възможността за такъв е вече отминала. Ако имам сто лева. Мога да си кепя от магазина продукти за 100 лв., ако желая. Имам и избор, и ограничения. Друг със 10 млрд. лв. има повече свобода. Може да си позволи примерно да отиде в космоса. Да търсиш абсолютна свобода е абсурд, защото без обусловеност няма изобщо да съществуваш.  Това е логическа грешка - да даваш за "свобода" абсурдно определение.

преди 4 часа, witness написа:

Защо е толкова важно в психологически план, че си поместил темата в този раздел?  

Просто се чудех какво стои в дъното на прекаления интерес.

Поместих тази тема тук, за да я погледна с ваша помощ от различни ъгли и да разбера дали твърденията на детерминизма са логични в създалата се дискусия. Допускам противоположното на усещането за свободна воля, опитвам се да се аргументирам от тази гледна точка и да разгледам човешкото поведение в тази светлина. Установих, че е възможно програмирани реакции да се бъркат със свободен избор и да се обяснят някои човешки реакции, най-вече когато хората са под влияние на меми.

Просто експериментирам, защото съм любознателен.

преди 2 часа, Theros написа:

Волевите действия в будизма са част от самскарите, наред с тенденциите, предразположенията и творческите способности. Там те не се отричат, а напротив - без тях не е възможна никаква съзнателна практика.

Намерението (санкхара) се поражда причинно. Когато някой има способността да прозре дълбоко в това как възникват феномените (випасана), той ще види, че този процес е автоматичен и не изисква извършител.

мнение на будистки монах в интернет

В будисткото учение санкхара е един от петте скандхи – съставните елементи на личността. Тя представлява намерение, волево формиране или умствена конструкция. Будизмът разглежда санкхара не като независима и самостоятелна същност, а като обусловен процес, подчинен на закона за причинно-следствените връзки (патичча-самуппада).

Според будистката философия всяко явление възниква поради определени причини и условия. Намерението не е изключение – то не се появява от нищото, нито е проява на свободна воля, съществуваща в изолация. Вместо това, то е резултат от предходни умствени и физически условия. Например, ако човек изпитва желание да действа по определен начин, това желание не възниква самостоятелно, а се формира от минали преживявания, възприятия, емоции и други влияния.

Санкхара се корени в предишни действия (камма) и в тенденции, формирани от ума в резултат на предишни мисли, чувства и опитности. В този смисъл тя е част от един непрекъснат процес на обусловено възникване, където всяко намерение е следствие на предходни причини и в същото време е причина за бъдещи състояния на съзнанието и действия.

преди 2 часа, Theros написа:

Не е друга тема. Какво е мисълта? Как разбираш, че тя е фалшива, след като разбирането ти се основава на мисли? В случая изказваш абсурдно твърдение, противоречащо на себе си.

Написаното не доказва, че в случая изказвам абсурдно твърдение, противоречащо на себе си, а че е помислена мисълта, че изказвам абсурдно твърдение, противоречащо на себе си.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Същото може да се каже и за теб. Ти на практика не знаеш почти нищо за факторите определящи твоята психика, но пък си твърдо убеден във възможността за свобода. Не допускаш програмираност на мислите и действията си. 

Зрението, макар и ограничено, все пак се основава на реално взаимодействие с външния свят, докато свободната воля е напълно лишена от каузална автономност. Цветовете не съществуват „там навън“, но дължините на вълните съществуват. Това е ограничено, но реално взаимодействие с физическа реалност.

Усещането, че мисли някакъв "Аз", някакъв хомункулус вътре в мозъка също е фалшиво, но това е друга тема.

Усещането, че "живееш" също е фалшиво, защото биохимичните процеси в клетката не са "живи", "жив" си само относително, докато се извършва кръвообращение.

Ние не сме автори на съществуването си. Ние сме съставени от закономерности, структурирани така, че в краткия си проблясък на съзнание да вярваме, че сме свободни и живи, макар и да сме просто песъчинки в причинна верига, лишена от център, посока и цел.

Бро…това е проблемът на онтологичната ти редукция: тя пропуска качествената новост, която възниква при определено ниво на организация. Съзнанието, личността, преживяването – всичко това е емергентно, а не илюзорно.

Дори аргументът ти от илюзията („усещането за ‘Аз’ е фалшиво“) съдържа в себе си парадокс: Ако не съществува „Аз“, за кого точно е фалшива тази илюзия?! (Да се твърди, че животът е „фалшив“, защото се основава на биохимия, е онтологично плоско. Това е все едно да кажеш, че музиката е илюзия, защото се състои от вибрации. Феноменологичното усещане за живост – пулсацията на времето, страданието, любовта, радостта – не са продукт на заблуда, а въплъщение на съществуването в конкретика.)

Животът не е състояние, а движение. Не е обект, а открит хоризонт. Не се доказва, а се преживява.

…вземи почети малко Хайдегер, ще ти преобърне матрицата, нали си любопитен?

 

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Да говорим за степени, за „повече“ или „по-малко“ свобода е като да твърдим, че някой е „малко бременен“, което е логически абсурдно в рамките на концепция, която отрича самото съществуване на свободата. Следователно няма никакъв смисъл да се говори за „степени на свобода“, ако самото нещо не съществува.

....ясно дефинирам какво означава "относителна свобода", например: „в затвора човек има по-малко свобода“, или „децата имат по-малко автономия от възрастните“, което ще рече, че относителната свободата е в това да действаш в съответствие със собствените си желания, без външна принуда.

При тези предпоставки, може ли да се каже, че в затвора са малко бременни? Склонен съм да повярвам, мъже са все пак.  

"Степени на свобода" е хубав термин и добре отразява нещата. Ако едно тяло се движи само по линия, то има по- малка степен на свобода от това, което се движи по равнина, а двете имат по- малка степен на свобода от тяло, което може да се движи по трите оси. Ако вместо оси имаме други характеристики, то става ясно. Дори "способен е да ползва компютър"! Този, който го може, има повече свобода. Той може да го използва, ако иска. Другият и да иска, и да не иска, няма тази свобода. 

Избрах думата "способен", коятое по- близо до идеите на будизма. По принцип, обяснението на европейски термини с източно мислене е трудна работа, та заради това почувствах "прозрение"  когато замених Свободна воля със Способност. Те просто разглеждат друго нещо. Човек в своята дейност добива нови способности, които го правят способен да се извиси и промени своята карма. Той може да го направи или не, но е развил праджня и смадхи, има способността да избегне страданията, защото проумява реалността.

Зная, че и "Способност" нее точно, но сега за сега ми върви на размислите.

Та, ако обсъждаме термина свободна воля, трябва да го обсъждаме само в неговата парадигмална среда. 

 

преди 3 часа, marv написа:

Бро…това е проблемът на онтологичната ти редукция: тя пропуска качествената новост, която възниква при определено ниво на организация. Съзнанието, личността, преживяването – всичко това е емергентно, а не илюзорно.

Емергентността на съзнанието е само теория, непотвърдена доказателствено. Докато илюзионизмът е една от най-интересните и провокативни позиции в съвременната философия на съзнанието. Той твърди, че съзнанието, както го разбираме обикновено - като субективно преживяване, вътрешно „аз“ и чувства, - не съществува реално, а е илюзия, създадена от мозъка.

Ние вярваме, че имаме съзнание (субективен вътрешен свят), но тази вяра е погрешна. Съзнанието е илюзия - то изглежда реално, но не съществува така, както си мислим. Съзнанието, разбрано като субективно „нещо вътре“, не е необходимо за обяснение на поведение или когнитивни процеси. Можем да обясним мислене, усещане, внимание, без да прибягваме до „таинствена вътрешност“.

Мозъкът създава илюзия за „аз“, за „вътрешно кино“, което наблюдаваме - но това е просто разказ, симулация. Както в театър: има сцена, звук и костюми, но не и „реално кралство“ зад него.

Какво е „илюзия“ в този контекст? Това не означава, че „няма нищо“ или че не мислим. Означава, че съзнанието не е това, което изглежда – както дъгата не е физически обект, въпреки че я виждаме, така и субективното преживяване е ефект от мозъчна симулация. Няма вътрешно кино, което „гледаме“ – има само прожекционна машина, която си мисли, че прожектира нещо.

Решения, усещания и дори чувства могат да се обяснят с невронни механизми без нужда от „вътрешен наблюдател“. Илюзионизмът е съвместим с невронауката, докато идеята за „магично“ съзнание извън материята не е.

преди 3 часа, marv написа:

Дори аргументът ти от илюзията („усещането за ‘Аз’ е фалшиво“) съдържа в себе си парадокс: Ако не съществува „Аз“, за кого точно е фалшива тази илюзия?! (Да се твърди, че животът е „фалшив“, защото се основава на биохимия, е онтологично плоско. Това е все едно да кажеш, че музиката е илюзия, защото се състои от вибрации. Феноменологичното усещане за живост – пулсацията на времето, страданието, любовта, радостта – не са продукт на заблуда, а въплъщение на съществуването в конкретика.)

Реални "Аз", "живост", "страдание", "любов", "радост" не съществуват по своя собствена същност. Те не могат да се отделят от процесите, които ги пораждат. Това са само имена, които се изпаряват веднага щом съответните причини, които ги обуславят, излязат от определена конфигурация, когато референтът вече го няма.

преди 7 минути, Śūnyatā написа:

 

 

преди 29 минути, Śūnyatā написа:

Емергентността на съзнанието е само теория, непотвърдена доказателствено. Докато илюзионизмът е една от най-интересните и провокативни позиции в съвременната философия на съзнанието.

Значи първото, което не ти харесва е непотвърдено и недоказано, но при второто,  това вече е без значение. То е интересно и провокативно (но за кой, след като азът е илюзия, а и самото усещане, че нещо е интересно и провокативно, също би следвало да е такова). Но пък поне става ясно, че водеща в случая не е логикага, а усещането за нещо интересно - нещо, което може би те кара да се чувстваш различен, осъзнат. Не че при това "илюзорният ти аз" не е пак в центъра, но пък е някак свободен от тежестта на съществуването и решенията. 

преди 23 минути, Theros написа:

Значи първото, което не ти харесва е непотвърдено и недоказано, но при второто,  това вече е без значение. То е интересно и провокативно (но за кой, след като азът е илюзия, а и самото усещане, че нещо е интересно и провокативно, също би следвало да е такова). Но пък поне става ясно, че водеща в случая не е логикага, а усещането за нещо интересно - нещо, което може би те кара да се чувстваш различен, осъзнат. Не че при това "илюзорният ти аз" не е пак в центъра, но пък е някак свободен от тежестта на съществуването и решенията. 

Мисълта: „Аз съм“ – не означава, че съществува някой, който мисли, че е; означава единствено, че е била помислена мисълта за съществуване.

За мозъка е интересно и провокативно, защото има нужда от "разреждане". Скуката нагнетява психично напрежение, което е следствие на активиране на хипоталамо-хипофизо-адреналната ос (HPA ос):

Хипоталамусът изпраща сигнал до хипофизата. Хипофизата отделя адренокортикотропен хормон (ACTH). Това стимулира надбъбречните жлези да произвеждат кортизол – хормона на стреса. 

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

Мисълта: „Аз съм“ – не означава, че съществува някой, който мисли, че е; означава единствено, че е била помислена мисълта за съществуване.

Не сменяй фокуса на въпроса. Ставаше въпрос за думите ти, че представяните от теб теории са интересни и провокативни. И двете думи изискват оценка, която не може да е безлична. За мен примерно те не са интересни и провокативни. Също така, това не е само помисляне, а възглед към който си привързан, който те е привлякъл и споделяш (при това доста упорито). Нещо повече: ти си се идентифицирал с въпросния възглед. Теб уж те няма и затова се държиш за възгледа сякаш той е най-важното нещо на света. Какво би станало, ако този възглед го нямаше? Можеш ли да си представиш една такава действителност - как би се променил живота ти?

преди 43 минути, Theros написа:

И двете думи изискват оценка, която не може да е безлична.

Пак изключваш вариант, които теоретично е възможен, и той е, че всички процеси, които се случват в мозъка са безлични.

Виж, всичко опира до нервни клетки в мозъка ти, които получават твърде много или твърде малко стимулация. Програмирани сме така, че когато действаме в съответствие с програмата - да сме "щастливи". Тази част е "зашита" в нея. Когато вярваш на илюзии като "Аз", "свобода на избора", "любов", "щастие" и т.н. се чувстваш временно добре. Но уловката тук е, че цената за мимолетни удоволствия е маса страдание, което трябва да изтърпим. Затова имаме и разум. Парен каша духа.

преди 43 минути, Theros написа:

Какво би станало, ако този възглед го нямаше? Можеш ли да си представиш една такава действителност - как би се променил живота ти?

Вече съм го "сърбал" тоя "живот". Тревожност, несигурност, всякакви страдания и самообвинения от типа: "Не постъпих правилно"; "Защо не положих повече усилия"; "Защо не бях по-концентриран и внимателен в еди-кой си момент" и т.н. Напрежение, стрес и куп други неудобства, за които осъзнах, че се появяват само защото ги приемам лично, а не като безлични процеси, каквито всъщност са. Тези заблуди се "материализират" чрез отделяне на съответните химични вещества в тялото, съкращавайки съществуването му.

на 30.05.2025 г. в 18:05, Śūnyatā написа:

Невронауката: Възприятието за единно "Аз"

целият ти пасаж е фейк от типични преднамерени подборки. И между другото - нито една думичка не е твоя.  Не че учудва някого, но и не си посочил дори заемките и наливките от кого/откъде са. Не че би имало значение... но е въпрос на елементарна просташка подмяна. Пък не минава, освен като поредните донесени нечии закачки по всякакви темички. 

преди 5 часа, marv написа:

нали си любопитен?

Никога не е писал подобно нещо, и няма как да е вярно това. Нелепо е да се обобщи за автора на неговия ник - никога не е бил любопитен, той търси вкопчване, търси спасение, търси облекчение.  Това е десетилетия в огромен разход на енергия и житейски ресурс в тази битка. Само една психична типология е способна да свие екзистенцията си през тази малка призма - да намери утеха на всяка цена...

През живота си е бил вкопчен и привидял спасението през какво ли не и какви ли не легенди и митологии е писал за себе си... Измислиците се преплитат с личната амбиция на малкия човек да се огледа в огледалото на живота като голям. А в случая - просто ползва КАЛДАТА и всеки пишещ за да вдига рейтинга на личния си блог. 

каквото и да е - но не любопитен... нито любознателен.  Просто упорит и не поради упоритост - това е огнената мотивация на вкопчения да задържи и утвърди обекта си на вкопченост. Защото той фантазира, че без него е нищо. 

на 29.05.2025 г. в 0:24, badr написа:

Ама разбира се.Ти си от онзи промил на населението на планетата, а ние тук сме останалата  купчината балъци.Ти разполагаш със знанието............

Е, ама разбира се - това е модел на няколкото дежурни никове, поне от десетилетие.  

Човечетата все някак трябва да компенсират сивото и назорено ежедневие, още повече когато нещо много... ама много им тежи и ги боде с ръжена. Ама и много горещ тоя ръжен... 

на 30.05.2025 г. в 15:35, Śūnyatā написа:

Свободният избор и детерминизмът се изключват взаимно.

Грешно съждение!

Цитат

Всеки в своята йерархия извоюва правото си на свобода в избора

Свободата на избора | Библиотека "Път на Мъдростта" | Библиотека "Път на Мъдростта"

Цитат

Според детерминизма, човешката воля не е свободна, а е подчинена на обективните закони

Слагайки тъждествено равно между "Свободна воля" и "Свободен избор", то "наклоняваш" детерминизма към субективната си изградена йерархия в която друго освен теб не съществува, а това не е обективната истина. 

И, ключово тук е: Какви са обективните закони?! При религиозните човеци те са детерминирани в каноните, но при нерелигиозните, то, нямаме йерархия или те са детерминирани в действащите държавни или международни закони. 

Първо и основно: Дефинирай какво разбираш под понятието детерминизъм? 

Реално тук (в този форум) ти демонстрираш свободна воля и определено нямаш свободен избор, защото детерминизма във форума е дефиниран в правилата му с които искаш или не, то си приел, и в случая: Кой те ограничава в избора ти какво тук ще споделиш?  

Значи, имаш детерминизъм, но имаш и свободен избор.  

И, конкретен към теб @Śūnyatā въпрос: Ти, по своя воля ли постваш "материали" тук или някой те принуждава?!  

Цитат

Актуализацията представлява процес на обновяване или обновление на информация, данни или системи, за да се отразят последните промени и да се поддържа тяхната актуалност.

Цитат

Актуалност: Качество на нещо, което е съществено, необходимо, навременно за настоящия момент, за съвременната действителност.

Нека да разгледаме кога се налага човек да се актуализира?! 

1. При съществени промени в неговия живот. 

2. При необходимост от промяна. 

3. Към моменти различни от ежедневните му навици. 

Всичко това се отнася към съвременната действителност. 

Основното е: Човек осъзнава ли съвремието в което живее?! Иначе няма да има себеактуализация или не ще му е необходимо това качество. 

Всеки човек е детерминиран в някаква социална среда. Извън нея, то за какво да ползва това качество?!

Из темата (по-горе) някой налага философски разбирания за кои имат тези качества и кои нямат!? Отделно това, то счита, че това е детерминирано от някакви основни закони.  

И, кои са психологическите основни закони?!  => При положение, че има различни школи и/или разбиране на психологичните процеси в човек (индивида).  

Основния закон е: Или налагаш своята воля или се съобразяваш с волята на някой или някаква група (социум). 

Извън социума на човек не му е необходимо да се актуализира! Самата актуализация в живота си човек (индивида) извършва спрямо потребностите му.   

Улегналите личности с доволно натрупани навици реално трудно могат да ги променят или за определен период да ги променят, НО

Цитат

Навик: Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка.

 това не е актуализация! 

Реално себеактуализацията е способността човек (индивида) съзнателно да променя навиците си спрямо действителността, а тя от своя страна се променя. 

И, в зависимост от своя нрав, то някои успяват по-бърже да се адаптират към съвремието, а други по-бавно. 

Ключов момент: Кое темпо е нормално? Това е обосновано (детерминирано) от нервната система на човек (индивида). 

В общия случай: Психиатър може да даде качествена оценка дали човек е нормален или не! Извън това, то психолог може да даде аргументирана характеристика дали човек (индивид) може да упражнява и/или има умения за извършване на дадена дейност. 

И, по-важно е: Какво желае човек (индивида)?! Е, някои неща не могат да бъдат самоволни!  И, ОК, човекът (индивидът) избира свободно при това да се занимава с дадена дейност, но без да положи изпит пред легитимна власт, то си остава аматьор, който може да я извършва, но не ще е валидна. 

И, стига тази дейност да не води до увреждането на други или други, то, тя не представлява опасност за социума и/или обществото и/или човечеството. Обаче, регистрира ли се някаква вред, то човек (индивида) ще понесе отговорност за деянието му спрямо действащото законодателство в социума и/или обществото и/или държавата и/или човечеството. 

Следователно: Извън закона всичко е възможно, но човек който счита, че съвремието не отговаря на идеалите му има пълно право да се себе-игнорира от средата в която живее и да постъпва по своя воля, а не по изборите които му се дават от социума, обществото, държавата или въобще от човечеството.