лелеееее, ми лагерните колички

Мдааа ... постоянно се ходеше до гаража на автобусите за лагери или до елпром за тръби за фунийки.

олеееее че и с кормило нали

кормилото едно въже беше де

брат ми и братовчед ми лудите тва работеха по цяло лято - лагери да търсят и с количката да се пускат от баира

 

Не е баш тъй, предните 2 лагера, се слагаха на една летва която е захваната с болт за дъската и с краката се завива даже и спирачки слагахме....Имаше едно влакче дето се качваше нагоре по Аязмото и се хващахме за него и като ни качи горе на високото се спускахме.....ех....

олеееее че и с кормило нали

кормилото едно въже беше де

брат ми и братовчед ми лудите тва работеха по цяло лято - лагери да търсят и с количката да се пускат от баира

То въжето беше най вече да я теглиш нагоре по баира но и за кормило ставаше.

Мдааа ... постоянно се ходеше до гаража на автобусите за лагери или до елпром за тръби за фунийки.

Тръби за фунийки ставаха и от антените   А най-хубавите фунийки се правеха от списанието "Жената днес"

Тръби за фунийки ставаха и от антените   А най-хубавите фунийки се правеха от списанието "Жената днес"

Не позна. "Жената днес" беше план Б не че и те не свършиха а майка ми все се чудеше кой и ги изхвърля. Но списание "Здраве" бяха номер едно. По акциите за вторични що хартия сме преглеждали да ги селектираме и конфискуваме за лична полза.

А тръби от антени беше компромисен вариант за нас. Аз ти говоря за тънкостенни никелови тръби. Като я изхлузиш 8 метра от сандъка и я начупиш на 5-6 парчета и се омиташ на момента че колкото и безстопанственост да беше не се знаеше къде е пазача.

Редактирано 23 август 201312 г. от izabel1 (преглед на промените)

Не позна. "Жената днес" беше план Б не че и те не свършиха а майка ми все се чудеше кой и ги изхвърля. Но списание "Здраве" бяха номер едно. По акциите за вторични що хартия сме преглеждали да ги селектираме и конфискуваме за лична полза.

с малко лепило и на тръбите задължително разноцветен изолирбанд 

с малко лепило и на тръбите задължително разноцветен изолирбанд 

 

И щипки за пране, хем да мяза на автомат, хем да се редят фунийките

ПП Аз си харесвах "Жената днес"

не намерих снимка , но си припомних и за патлангача  

с малко лепило и на тръбите задължително разноцветен изолирбанд 

Изолирбанд по него време нямаше. Имаше един на платнена основа. Тези разноцветните излязоха в средата на 80те години и пак бяха кът. Но ползвахме от суперите лентите на вратите които бяха да не влизат мухи. За да прихванем тръбите към летвата. Двуцевки трицевки  ... няма се излагаме сега.

 

тея и двете съм ги имал същите

 

Редактирано 23 август 201312 г. от ℒℴ♥e (преглед на промените)

Ами прашките с малките метални скобички за късане чорапогащите на момичетата... Дзъннн и ай някоя дигне алармата, че са я праснали...

Ами прашките с малките метални скобички за късане чорапогащите на момичетата... Дзъннн и ай някоя дигне алармата, че са я праснали...

Тва скобарка   правехме чатала с тел, а можеше и да се ползват пръстите ....А пък прашката си беше по-сериозно оръжие...Дълго търсихме подходящо дърво, после се вързваше с тел за да стане добре оформена чашката и се сушеше/аз на печката го изпичах/ После се досаждаше на някой чичко от енергото, докато му писне и ти даде високоволтови ръкавици. След това на някой чичко обущар, за хубава кожа за мешина.....

Ами прашките с малките метални скобички за късане чорапогащите на момичетата... Дзъннн и ай някоя дигне алармата, че са я праснали...

пък чорапогащниците бяха голяма ценност

но скъсани пак ставаха де - за игра на ластик, за плетене на чанти, за пълнене на възглавници, за правене на изтривалки

Грешите , ставаха най добри фунийки от Сп. "Огоньок"  прекрасно и гланцирано Майка ми работеше в Пощата - питайте мен , аз съм ги изпробвал всичките

Редактирано 23 август 201312 г. от jonov (преглед на промените)

Грешите , ставаха най добри фунийки от Сп. "Огоньок"  прекрасно и гланцирано

ми от Некермана а

брат ми помня яде бой че беше окъсал един Некерман и то не наш де

Еее, това е престъпление

Предлагам да направим анкета- От кое списание, стават най-добри фунийки.

Еее, това е престъпление

Ако е късал страниците с женско бельо-да, голямо престъпление

А аз си спомням, че на брат ми калемите не бяха метални, а някакви като пвц, нещо такова... И ходеха по скалите да си берат нещо зелено, дето не знам неузрялото на кой плод беше - като малко топче, ама много яко. С него пък как болеше. Аз по някакъв неведом начин все се явявах първата мишена...

Редактирано 23 август 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

Еее, това е престъпление

мчи как

за съд напрау

тва Некерман-ите огънати у сто вестника ни ги даваха даже за разглеждане толкоз много ценни бяха

ценно ценно кво му беше ценното - пълнехме си очите те тва и си мечтаехме

Тва скобарка   правехме чатала с тел, а можеше и да се ползват пръстите ....А пък прашката си беше по-сериозно оръжие...Дълго търсихме подходящо дърво, после се вързваше с тел за да стане добре оформена чашката и се сушеше/аз на печката го изпичах/ После се досаждаше на някой чичко от енергото, докато му писне и ти даде високоволтови ръкавици. След това на някой чичко обущар, за хубава кожа за мешина.....

Чаталите най добре си ставаха от имаше едни дебели алуминиеви проводници по 3-4 в сноп около трафовете разхвърляни или ако набарахме цели макари и падаше рязане с ножовките, после на менгемето кой как му е кеф си правеше чаталите. Ластици вярно високоволтовите розови ръкавици бяха най добре но трудно се намираха. Но в магазини на шир потреба имаше добри гумени бояджийски ръкавици от 2.20 лв. (тройни ластици). А за кожа бях нарязал езиците от обувките на всички комшии дето си държаха обувките на изтривалките пред вратите

Редактирано 23 август 201312 г. от izabel1 (преглед на промените)

ценно ценно кво му беше ценното - пълнехме си очите те тва и си мечтаехме

Очи пълни - ръце празни Ами просто виждахме как трябва да изглежда дадено изделие .

Редактирано 23 август 201312 г. от jonov (преглед на промените)

мчи как

за съд напрау

тва Некерман-ите огънати у сто вестника ни ги даваха даже за разглеждане толкоз много ценни бяха

ценно ценно кво му беше ценното - пълнехме си очите те тва и си мечтаехме

Некермана вярно беше класика мечта за всяко дете с тръба за фунийки.

Предлагам да направим анкета- От кое списание, стават най-добри фунийки.

Ако е късал страниците с женско бельо-да, голямо престъпление

 

Ся щи кажа,от "Жената Днес" бяха много остри и се забиваха през панталоните.

А от "Мурзилка" ставаха най-здравите

 

 

Чаталите най добре си ставаха от имаше едни дебели алуминиеви проводници по 3-4 в сноп около трафовете разхвърляни или ако набарахме цели макари и падаше рязане с ножовките, после на менгемето кой как му е кеф си правеше чаталите. Ластици вярно високоволтовите розови ръкавици бяха най добре но трудно се намираха. Но в магазини на шир потреба имаше добри гумени бояджийски ръкавици от 2.20 лв. (тройни ластици). А за кожа бях нарязал езиците от обувките на всички комшии дето си държаха обувките на изтривалките пред вратите

 

Хахха ,същия филм бях и аз.

Редактирано 23 август 201312 г. от KiriL Cox (преглед на промените)

Предлагам да направим анкета- От кое списание, стават най-добри фунийки. Ако е късал страниците с женско бельо-да, голямо престъпление

Жената Днес е №1 отговор на твоят въпрос! Pif е отговор №2. Но да се реже Pif за фунийки си беше извънреден лукс. Виждал съм само броени на пръстите на една ръка хора да го правят...

Сетих се и за онова, дето му викахме кино. Това го правехме момичетата...

Изкопавахме си една дупчица в пръстта - тайно, да не ни го разрови някой. Слагахме си станиол, отгоре разни цветенца, мъниста, шарении и отгоре едно счупено стъкло. Всичко това зарявахме в пръстта. После отивахме, разравяхме ги, гледахме ги... Всичко това правехме дупейки се, разбира се... А през това време момчетата отзад или ни вдигаха полите, или ни ритаха, или ни ги разравяха и ни разваляха кината...

Ооо...

Едит - сетих се и за батковците с големите бакембарди и за панталоните чарлстон...

Редактирано 23 август 201312 г. от Merryl (преглед на промените)