„Всичко, което днес се проповядва, е старо учение... Единственото ново нещо е това, което се говори в Откровението: „Господ твори ново Небе и нова Земя.” Ново Небе и нова Земя – подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят.”

Алморот, според твоите разбирания, за какви именно нови възгледи става дума в този цитат?

Според моите разбирания сам/а трябва да разбереш/усетиш това. Иначе и да си говорим ще е безсмислено. Поздрави!

Понеже в тази тема пускаш само цитати, затова се опитах да ти задам въпрос, да кажеш нещо от себе си. Уви...

Човек винаги може да промени възгледите си в положителна посока. Нали никой не се самозаблуждава, че е постигнал всичко?

Ще се опитам още един път да задам въпроса си, в случай че не съм бил достатъчно ясен

Ето цитата:

Ново Небе и нова Земя – подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят.”

Та според теб Алморот, какво конкретно Учителя е имал предвид под: "нови възгледи в живота"?

Редактирано 26 септември 200817 г. от salim (преглед на промените)

Господ твори ново Небе и нова Земя.” Ново Небе и нова Земя – подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят.”

Представи се че планетата ни може да бъде с друга атмосфера и с начин на живот по различен от днешния.Толкова е просто!

Откриването на завесата е съединяването на двата свята,как да кажа ще видиш мъртвите /които ние за по лесно сме приели да ги наричаме така/.

А новите възгледи в живота са да се освободиш от всичко животинско,тоест да станеш човек,тъй-като ние все още сме на животинския стадий на развитие.Освобождаване от Страха-животинско,Завист- животинско и т.н. всички ония неща които са присъщи на животните и ние още не сме се освободили от тях.

Ще дам пример : Отиваш с едно куче в Лувъра и започваш да се наслаждаваш на картините на тяхната красотата,какво прави кучето ? Трябва да останат само тези качества и да се развият още повече,да стигнем до възгледа,че ние всички сме едно,тоест когато някой страда да усетш страданието му.Звучи далечно,но това е бъдещето.

Старите понятия в нови възприятия. Това се има предвид. Неспособните да развият новите си възприятия и да погледнат света под друг ъгъл продължават да формират стария свят,който все по малко ни е приятел. Новия свят е друго ниво на сетивност. Казано е ,че хората ще стават все по умни(знания,инфо)и все по малко възприемчиеви(сетивност). Факт е че чуваемостта е все по рядко явление,а слушането все повече отсъства от ежедневната комуникация.

„Всичко, което днес се проповядва, е старо учение... Единственото ново нещо е това, което се говори в Откровението: „Господ твори ново Небе и нова Земя.” Ново Небе и нова Земя – подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят.”

Цък

И това е самата истина и е толкова лесничко, простичко и в същото време неизмеримо дълбоко...

А ... Кое е самата истина?

Виждам в тази мисъл (вариация на тема "Апокалипсис" ) съвсем друг смисъл. Не е простичко и не е лесно. За дълбокото съм съгласна.

Ново Небе и Нова Земя не значат нови възприятия. Може да значат само нова същност. Не стара! Този човек, старият, не може да ги види и не може да ги преживее. И е казано: "Ново вино в стари мехове не се налива". Уви, това означава няколко неща: 1. Старата личност да разбере, че колкото и да се подобрява няма да попадне на Новата Земя и под Новото Небе. 2. Да разбере, че този факт не я зачерква, а и поставя друга задача, в която, обаче, няма тя да е в центъра на събитието 3. Да създаде условия да се появят Новото Небе и Новата Земя. Освен старата личност- няма къй друг да направи това. Но освен тя да изчезне, няма какво друго да и се случи.

Но кой иска да направи такива неща със себе си? Затова- не е лесно дори за проумяване, камо ли за правене. Впрочем, от самата стара личност даже е и невъзможно за правене.

Затова такива учения изглеждат идиотски на хората. И Учителите, които ги посочват- също. Но това не ги прави по- малко верни и спасителни.

Казваш "нова същност", но личността не е същността. Същноста си я имаме, но това, което обикновено хората възприемат като себе си, не е същността. Физическото тяло, умът и емоциите са само средства чрез които истинския човек се проявява. Нужно е едно осъзнаване, че човек не е тези неща, едно разграничаване от тях, възприемането им като инструменти. Наистина, тези инструменти могат да бъдат подобрявани, но те не са човека. В действителност човек не отрича себе си, а намира истинското си Аз. При това той продължава да използва тялото, ума и емоциите си, но не ги счита за себе си и най-важното - той се е научил да ги управлява, а не те него, както се е случвало, докато се е отъждествявал с тях.

Редактирано 27 септември 200817 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Казваш "нова същност", но личността не е същността. Същноста си я имаме, но това, което обикновено хората възприемат като себе си, не е същността. Физическото тяло, умът и емоциите са само средства чрез които истинския човек се проявява. Нужно е едно осъзнаване, че човек не е тези неща, едно разграничаване от тях, възприемането им като инструменти. Наистина, тези инструменти могат да бъдат подобрявани, но те не са човека. В действителност човек не отрича себе си, а намира истинското си Аз. При това той продължава да използва тялото, ума и емоциите си, но не ги счита за себе си и най-важното - той се е научил да ги управлява, а не те него, както се е случвало, докато се е отъждествявал с тях.

Напълно съм съгласна, че личността не същността. Но наистина считам, че същността на човека е променена. Първоначалната същност не е изчезнала, също, но ... нещо като да спи. Тя не може да изчезне, защото е безсмъртна. Но не може да се прояви, защото светът на преходното не е нейният свят. Тук се проявява същност, която съответства на преходния свят. Тя си създава смъртните личности, които и съответстват и може да изливат нейното проявление в този свят. Тази същност в известен смисъл също е безсмъртна. Но е затворена в света на преходността. Така и харесва и тя желае да го поддържа. Така тук се реят: една същност, която не може да умре, но за да се проявява и трябва смъртна личност, една друга латентна същност, свързана като бивш и бъдещ потенциал с онази, затворената. И на смъртната личност и на същността, създала я, един ден им идва до гуша от това реене. Те осъзнават границите на затвора си и закопняват за свобода. Ако имат късмет, намират брод. Ако нямат (е, не е само късмет) търсят свободата в безброй несвободни посоки.

Въпросът е, че някои считат, че има и друг свят. Считам, че имат пълно основание за това. И се присъединявам към тях. Това е хипотезата, която обяснява за мен явленията около нас.

Редактирано 27 септември 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Теоретично звучи добре. Колко хора познаваш, които могат да го правят? Ти правиш ли го? Трябва ли да се чувства виновен и нещастен човек, ако не може да го прави?

Трябва да се опитва. В началото всичко е трудно, после се превръща в нещо естествено и дори не го считаш за някакво постижение.

Усвояването или приемането на любовта по новия начин,който никак не е лесен ,но не е и невъзможен,е част от навлизането в следващото ниво. Няма начало и край има вечно продължение.Новия свят е в процес на изграждане,част от човечеството е неговия строител. Това не значи че стария свят ще изчезне. Потъването в материалното винаги ще има своето място в пространството. Борбата на двата свята вече е налице и за съжаление хората все повече ще застават един срещу друг. всеки има право на избор. Нито един от изборите е лесен. Да мразиш не е лесно. Да даряваш любов .....зависи от гледната точка ,но според мен също не е лесно. Казва се ,че предстои "войната на всеки срещу всеки", тя обаче започва отвътре навън. Първо е в самия човек.

Е, въпросите ми бяха от гадните. Нямат добър за отговарящия отговор. Но то е защото тези въпроси по принцип нямат добър отговор. Дори да си мисли човек, че се е справил с омразата, остава му любовта, с която също се оказва, че трябва да се справи. Защото на другия край на човешката любов неизбежно и неизменно стои омразата. Така че човек няма защо да се бори с единия, или другия полюс на двуполюсността, макар че дори и в тази обречена битка пак някои избори са по- лоши от други. Но главният враг е самата двуполюсност...

Главния враг е егоизма. Полюсите са в егоизма. Но хората могат да бъдат над тези неща. Човек не търси враговете и препятствията, но те са необходимите стъпала за възхода му, а борбата е просто преодоляването им. Това не е в противоречие с думите "обичайте враговете си".

Главния враг е егоизма. Полюсите са в егоизма. Но хората могат да бъдат над тези неща.

Човек не търси враговете и препятствията, но те са необходимите стъпала за възхода му, а борбата е просто преодоляването им. Това не е в противоречие с думите "обичайте враговете си".

Да. Главният враг е егоизма. Полюсите, обаче, по- скоро са плод на егоизма. Полюсността е плодът на дървото за познаване на доброто и злото.Дървото, към което протяга ръка този, който решава, че ще бъде неговата воля.

В света на полярностите можем да превръщаме колкото си искаме омразата си в любов. С каквито искаме техники. Ще ни очаква изненадата, че или все нови омрази очакват нашето превръщане, или превърнатите вече пак някак се преобразяват и се завъртат с другия си полюс към нас.

Разбира се, една Любов, която не е от света на полярностите, няма да се превърне в своята противоположност. Ако тя се пробуди ...

Алморот, къде е противоречието? Че твърдиш, от една страна, че борбата е безсмислена, защото чрез нея се създават и укрепват представите за враг, от една страна, а от друга- цитираш Руми, според който борбата и пътят не са нещо външно? Ако това имаш пред вид (може и да не съм разбрала правилно!) - в това не виждам противоречие. Ама изясни нещата, пък после да видим има ли противоречие, или няма.

Редактирано 28 септември 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Да. Главният враг е егоизма. Полюсите, обаче, по- скоро са плод на егоизма. Полюсността е плодът на дървото за познаване на доброто и злото.Дървото, към което протяга ръка този, който решава, че ще бъде неговата воля.

В света на полярностите можем да превръщаме колкото си искаме омразата си в любов. С каквито искаме техники. Ще ни очаква изненадата, че или все нови омрази очакват нашето превръщане, или превърнатите вече пак някак се преобразяват и се завъртат с другия си полюс към нас.

Разбира се, една Любов, която не е от света на полярностите, няма да се превърне в своята противоположност. Ако тя се пробуди ...

Алморот, къде е противоречието? Че твърдиш, от една страна, че борбата е безсмислена, защото чрез нея се създават и укрепват представите за враг, от една страна, а от друга- цитираш Руми, според който борбата и пътят не са нещо външно? Ако това имаш пред вид (може и да не съм разбрала правилно!) - в това не виждам противоречие. Ама изясни нещата, пък после да видим има ли противоречие, или няма.

Но все, пак защо да не погледнем по този начин: Всеки, изповядващ някакъв морал(дори и нерелигиозен, а светски позитивизъм, което никак не малко, дори е за предпочитане от фанатичната религиозност кратно!) си е изградил ценностна сисиема на принципа "Бог-сатана", "Добро и обърнатото нему". Т.е като, че ли тези, които приканват към ВСЕОБщА ЛюБОВ забравят, че не може да се обича греха или 'сатаната', нали?Въпросът е не да останеш безгласен към това, а да не се въвличаш в 'екзекуцията' му.

Доста хора разгележдат всякаква критика, като 'омраза' и забравят, че именно неспособността за отделяне на добро от зло води до размиване на ценностната система какво е добро и какво не. И в такъв аспект стават лицемери, но всъщност от правилото, че всеки, каквото прави -ЗА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИ, т.е доброто и злото се мултиплицират при ДЕЛАТА. При разглеждане на концепции, критика за неотделяне на добро и зло не е излишна. Нима Исус Христос не е критикувал?... Той е казал ДА НЕ СЕ СЪДИ, т.е. "ПРИЛАГАНЕ НА КРИТИКАТА В ДЕЛА, примерно екзекуция на 'справедливост' на Земята. Съденето определя СЪДБАТА. Не- критиката!

Някой ходи, гледа като уплашен заек навсякъде. Някой казва: „Вчера какво ми се случи…“ Оставете какво вчера ви се е случило. Дойде една сестра и ми казва, че дошла друга сестра и я насолила хубаво. Нали солят децата, като се родят. Сега не ги солят. Затова се развали светът. Щом те насоли някой, вярвай, че ти трябва сол. Кажи: „Много съм благодарна, че тази сестра ме насоли, всичко тръгна наред.“ Дойде някой, каже ви една дума. Вие си кажете: „Дадоха ми един сюжет, една тема за разрешение.“ Дадат ви темата: „Ти си говедо.“ Знаете ли аз какво мисля сега? „Ти си го“. „Го“ на английски значи „отивам“, „веди“ значи „зная“, учен си. Ти, като ставаш, се учиш. Ти си човек, който вървиш и се учиш. Какво лошо има в „говедо“? В първоначалния език значи: ти си човек, който вървиш и се учиш. Туй значи на стария език. Сега показва, че му турили рога. Но това не е вярно. Че, кой тури това име? Какво име тури Адам на говедото? Какво беше първото име, което тури Адам? Турците казват: „Хайван.“ Хайван, то е нашият Иван. Казваме: „Ха, имане!“ „Го-веди.“ „Го“ значи човек, който ходи и пише. „Говедо“ е човек, който ходи и се учи и пише нещо. Ако ние сме такива говеда, които се учим, които вървим и знаем тия неща, какво лошо има в това?

Лошото е в онзи, който е изразил, изказал или изразил, че ти си един невежа, който пишеш. Погрешката е в него, не в самата дума. Той, като изказва думата, туря съдържание, което не е вярно .

сега щях да употребя една дума – може ли да познаете коя е? Аз ще ви я кажа, после ще ви дам тълкуване какво значи. Говедо. „Го“ значи да иде, „веди“ значи да се учи, ще му донесе книга да учи. Говедо значи да иде да се учи. Като ти каже някой говедо, значи иди да се учиш. Именно затова дойдохте на земята, да идете да се учите, да придобиете знание. Сега ще кажете: „Каза ми говедо, обиди ме. Няма да му простя двайсет години.“ Тя е една сладка дума. Първоначално думата говедо е много лоша. Пак ще употребя една дума – калпав, калпазан. Тя е турска дума, още по-лоша. Аз да ви кажа какво значи говедо. Мило и красиво учение. На един човек няма да му кажа говедо, но ще му кажа: колко си мил и колко си красив. Много ми е приятно, че те срещам. Значи: какво говедо срещнах, ти си едно говедо, което за пръв път срещам. Кажи: „Колко си мил, колко си красив.“ Ти кажеш другата дума. Лошо звучи думата говедо. Даже аз, като кажа някой път говедо, бодва ме нещо.

Учителя

Колко мили и колко красиви модератори има тук ))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

да ви поживи Кришна

така да ни радвате и да правити почивка на темичките

E, тънки са нещата. Размесени са зърната с пепел. На пръв поглед- как така ще омесваме доброто и злото! Да, отвсякъде ни се внушава по един, или друг начин- да правим добро, да правим добър избор, да бъдем добри и т.н. Но моята теза (която ни най- малко не е моя, и изобщо не е нова, но е приемлива за мен съвсем като моя) е, че че и добрите и лошите ни дела са част от едно голямо Зло. Светът на полярностите, светът, в който човешкото същество не е свързано с Твореца, а се лута оплетено от порожденията на своята си воля. Що се отнася до критиката, нещата отново може да бъдат разгледани в тези измерения. Това, което е казвал и правел Иисус Христос, не е част от голамото Зло. То е извън него. така че ...

Редактирано 24 октомври 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Не забравяй, че всичко, което Учителя е казал, го е казал ТОЙ, на учениците. В НЕГОВО ПРИСЪСТВИЕ. В НЕГОВОТО поле, което, ако е това, което трябва да е, не е и негово, а Христово. Извън това поле работата не е духовна, а си е работа. На смъртни. Със смъртен край. Считам, че ако е имало значение и стойност като думи, като преки указания за изпълнение, щеше да го оформи в книги. Но думите в една жива беседа ще да имат съвсем друг смисъл и стойност.

Редактирано 29 септември 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Православна съм,не познавам учението на Дънов... Само съм слушала,някои неща.

Обещаха да ми изпратят на електронния адрес снимки от планината Рила с мястото и кръговете за паневритмия - веднага ще ги приложа тук, живот и здраве.

Редактирано 10 октомври 200817 г. от slindan (преглед на промените)

Що ли този "учител" се е самоубил? Сигурно, щото довел комуноидите в БълГария? Бил на спявка в МВРто, върнал се в къщи, намерил въже, и увиснал на него. Големия чифутоиден "учител" зловещо висящ на някакво конопено въже. Тържествен символ - почти отъждествявайки се с кръста на Йошуа (будиста Исуус).

И какво трябва да учим от него? Как да се обесим? Или как да "оправяме" непълнолетни девствени ученички? Ми то - имаме си учител за това - агент гоце. Само, че не ни се хваща болестта наречена "три пера"...

Секстантска ви работа... В Кришнатите поне има повече истина и по-малко плагиатство...

Що ли този "учител" се е самоубил? Сигурно, щото довел комуноидите в БълГария? Бил на спявка в МВРто, върнал се в къщи, намерил въже, и увиснал на него. Големия чифутоиден "учител" зловещо висящ на някакво конопено въже. Тържествен символ - почти отъждествявайки се с кръста на Йошуа (будиста Исуус).

И какво трябва да учим от него? Как да се обесим? Или как да "оправяме" непълнолетни девствени ученички? Ми то - имаме си учител за това - агент гоце. Само, че не ни се хваща болестта наречена "три пера"...

Секстантска ви работа... В Кришнатите поне има повече истина и по-малко плагиатство...

йеп, под сурдинка признаваш нещо . Но това е заради кааба-листичните нотки от циНгулката и персийските "мантри" на Дънката...

След като приключиш с Дънката пак започва дилемата за тебе: аджаба, Кришна БългАриец ли е или циганин?... , ма'аму ста'а...?..

"Кришна бил сектант", а българите "секСтаните" ли са?...

йеп, под сурдинка признаваш нещо . Но това е заради кааба-листичните нотки от циНгулката и персийските "мантри" на Дънката...

След като приключиш с Дънката пак започва дилемата за тебе: аджаба, Кришна БългАриец ли е или циганин?... , ма'аму ста'а...?..

"Кришна бил сектант", а българите "секСтаните" ли са?...

Оооо, Пипи, радвам се да те видя (виртуално) в добро здраве и боен дух

Коя е тази Дънка - нещо не разбрах. А относно кааба-листичните нотки от циНгулката на Дънофф - ми тук нямаме различия в мненията.

Относно сравнително доброто ми мнение относно плагиатството при Харе Крисна - бих те попитал за Jiddu Krishnamurti - той какъв се е явявал в Харе Крисна движението? Щото аз него много си го уважавам - почти като учител (за съжаление имам си учител - себе си). При него доста трябва да се бърка в кацата с мед...

Привет приятелю

Коя е тази Дънка - нещо не разбрах.

Aaaa, не вярявам да ни си чул за Левитските Дънофф?!!

Относно сравнително доброто ми мнение относно плагиатството при Харе Крисна - бих те попитал за Jiddu Krishnamurti - той какъв се е явявал в Харе Крисна движението?

Явява се Кришна, обаче МУТРИ! Справка- социалистката Ани Безант. Ако искаш и аз мога да те провъзглася за аватар? ... Колко му е? ...Дай ми малко медийна власт и служба към Нага-обществото и си готов -"Цару-мурти"...

Ти сам знаеш от опита с Леннън и Леннин, че социалистите не могат да генерират Мурти, а само МУТРИ!

При него доста трябва да се бърка в кацата с мед...

Привет приятелю

Ми зер Муха мед не кацнал ТУКА на мед?...

Привет и на тебе!

Редактирано 24 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)