Виждам, че моето мнение и това на Maat, са предизвикали доста ответни реакции у участниите защитаващи личността на Дънов. Това че сте влезли в ролята на адвокати, и то защитаващи с помоща на саркастични подмятания петни косвено образа на Дънов? Не смятате ли, че ако има нещо стойностно в думите му, то няма нужда от защита, още по - малко със дребнави словестни нападки и подмятания? Лично аз стоя твърдо зад думите си и негативното ми отношение към личността на Дънов и учението му, просто защото това са изводи от наблюденията ми. Затова, моля Ви, позволете ми правото да имам мнение, различно от вашето!

Редактирано 20 август 200818 г. от Gothica (преглед на промените)

Правата не са преимущества - уважавай ги и ти. И прегледай пак постовете, които са предизвикали реакцията ти. Кое точно я предизвика? Интересно нещо е общуването...

Въпреки многогодишната (от смъртта на Герги Димитров /1949 г./, с когото Дънов е бил в много тесни контакти) та до днес, антиДънов кампания на държавната и църковна власти, през 2003 година, еклектичният езотеризъм на Петър Дънов е официално регистриран като Духовно учение, което, само по себе си е малко странен факт.

Много се говори, че висши държавни чиновници били масони, розенкройцери, дори тамплиери, да не говорим за ционисти... А колко от държавните мъже са ... дъновисти - някой знае ли?

Gothica и Ada, защо точно към Дънов сте насочили атаката си? Не задавам този въпрос на останалите, които го нападат, защото те не са модераторите Вендор и Мона в сайта beinsadouno.com - "Порталът към съзнателен живот". От постовете ви се вижда, че сте донякъде последователи на теософията и БПЦ(Gothica). Предполагам, че нито в учението на уважаваната от мен Блаватска, нито в православието се толерират лъжата и лицемерието?

Все пак, никой не е прокламирал характеристиките, които трябва да има един потребител, за да бъде модератор в Портал. Хората са си поканени от отговорните органи. Порталът си се поддържа от хора и заявените "духовни" цели, няма как да се постигат в чистотата си, именно поради фактора "хора". От определени гледни точки - нападения няма, има лични позици, които са заявени за да се конфронтират с други лични позиции, или поради други фактори, но не и съзнателно да се петни делото и личността на Дънов. Обаче, има си и морални принципи, нравствени норми. Е, според собствената им наука - етика, те също могат да са лични и хем зависят от средата, хем личността си ги пречупва. Нещо много глупости взех да говоря. Да се сетя... какво ме провокира... А, не са много последователи на теософията, на БПЦ пък съвсем... Тук малко практична кабала, там малко астрология, добра емпиричност, психологооснова и както всички нас - откъдето каквото щипнал. И все пак, защо реших да пиша това мнение...

Предполагам, че нито в учението на уважаваната от мен Блаватска, нито в православието се толерират лъжата и лицемерието?

Това, че съм модератор в портал, приоритетно посветен на Петър Дънов, не означава, че няма да задавам въпроси първо и второ - личната ми позиция не ангажира никого, особено екипа на Портала.

Нямам нищо против учението на Беинса Дуно, просто акцентирам върху интересни моменти от социалната ниша, в която то битува.

А кой е лицемерен, не знам.

Поне аз не съм.

Нямам нищо против учението на Беинса Дуно, просто акцентирам върху интересни моменти от социалната ниша, в която то битува.

А кой е лицемерен, не знам.

Поне аз не съм.

И тъй, вий, които желаете да се

приближите при този Камикь,

отхвърлэте всэка злоба и всэка

лъсть, и лицемэрие, и зависть, и

всэко одумвание.

О.И.22:1

Из "Завета на цветните лъчи" на Дънов.

Несъзнателно изпълняваш заръките на Беинса, може би.

Off topic Извод: Хралупата на Кума Лиса е под камъка.

"Всеки, който се обявява против Божиите пратеници обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос :"Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта са крадци и разбойници". Българите си мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги той? Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова хора, е дошъл от Бога. Буда, Мохамед, също са дошли от Бога. Негови пратеници са те.

Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ има хора, готови сърца, които искат да служат на Бога.

...........

Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.

Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен, аз съм дошъл в ада, между вас. Тук не се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: мястото ви не е тук. Преди 2000 години Христос ви изведе из ада. Какво търсите още тук? Хайде навън, горе! Горе е Земята. "Ами къщичките ни?". Това са къщичките на ада. Всички да излезете от този ад. Който излезе от там, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура: ад е Земята, излезте вън от този ад!".

Петър Дънов.

841/842 стр. от "Енциклопедичен речник" издателство "Астрала".

Харесва ми отношението на Дънов към ученията на Буда и Мохамед. За мен той наистина е Миров Учител.

"Всеки, който се обявява против Божиите пратеници обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос :"Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта са крадци и разбойници". Българите си мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги той? Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова хора, е дошъл от Бога. Буда, Мохамед, също са дошли от Бога. Негови пратеници са те.

Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ има хора, готови сърца, които искат да служат на Бога.

...........

Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.

Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен, аз съм дошъл в ада, между вас. Тук не се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: мястото ви не е тук. Преди 2000 години Христос ви изведе из ада. Какво търсите още тук? Хайде навън, горе! Горе е Земята. "Ами къщичките ни?". Това са къщичките на ада. Всички да излезете от този ад. Който излезе от там, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура: ад е Земята, излезте вън от този ад!".

Петър Дънов.

841/842 стр. от "Енциклопедичен речник" издателство "Астрала".

Харесва ми отношението на Дънов към ученията на Буда и Мохамед. За мен той наистина е Миров Учител.

mecholari има един съществен въпрос който ако бъде зададен от душа тя ще получи дълбинен отговор. Може да не бъде зададен на глас важно е сърцето. Въпросът е - "Кой е Учителя?" Това е само за търсачи.

:)

Редактирано 23 август 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

И тъй, вий, които желаете да се

приближите при този Камикь,

отхвърлэте всэка злоба и всэка

лъсть, и лицемэрие, и зависть, и

всэко одумвание.

О.И.22:1

Из "Завета на цветните лъчи" на Дънов.

Несъзнателно изпълняваш заръките на Беинса, може би.

Off topic Извод: Хралупата на Кума Лиса е под камъка.

Мечо благодаря за хубавите откъси.

Ето още малко :

Вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много неща, но ако влезете в една фабрика, при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо. Той ще ви направи като дете, а вие ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория, от химия нищо не разбирате, може да сте философ и да мислите, че и от химия знаете. Не, не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете. Като влезнете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете; и в школата ще имате същото качество. Сега, вие влизате в школата и мислите, че Господ ще ви посвети и научи. Който не учи, Господ не го научава. Тук в школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли! И някои са влезли в школата да придобият всичко със малко труд. - Аз ще очиста школата. Аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат, нямам нужда от тях, отвън има много работи, тук не си губете времето, грехота е! Вие ще паднете в едно изкушение: да си представяте, че се учите; и след туй, ще дойде лицемерието, да се лъжете. Моля, бъдете тъй откровени, оправете се. Нека останат 10 души, но които ще учат. Ако те останат и не се оправят - и тях не искам тогава. Онези, които мислят, че много знаят, да си излезнат, нямам нужда от тях; и тези, които много знаят да критикуват, моля да си излезнат, няма защо да се занимавам с тях. В школата ще останат само онези, за които, както е казано в Писанието: "Ако не станете като малките деца, няма да влезнете в Царството Божие". Царството Божие е наука, велика наука в света!

Ученик - Път към освобождение

Петър Дънов

Страхотно! Какво правим с наследеното от Петър Дънов, което и той не претендира, че е от него? Искаме да го поставим в хубави исторически рамки? Или хубави философски рамки? Или пък искаме да му махнем рамките? Изобщо, какво да правим с него?

Страхотно! Какво правим с наследеното от Петър Дънов, което и той не претендира, че е от него? Искаме да го поставим в хубави исторически рамки? Или хубави философски рамки? Или пък искаме да му махнем рамките? Изобщо, какво да правим с него?

Ми, прави каквото искаш, сестро. Непреходно и страхотно.

Боя се, че всички това правим. харесва ли ти резултатът? Не е ли прекалено ... страхотен?

Боя се, че всички това правим. харесва ли ти резултатът?

Не е ли прекалено ... страхотен?

Ако ти е прекалено "страхотен" ползвай си го до петата буква.

Ако ти е прекалено "страхотен" ползвай си го до петата буква.

Считаш ли, че този съвет е в духа на живото учение на Петър Дънов?

Считаш ли, че този съвет е в духа на живото учение на Петър Дънов?

Считам, че "Боя се" е = "Страх". Така,че на това резонираш, ползваш, разбираш и това ти е нивото. Не можеш да се надскочиш. Защото "надскачането" на човека не е изцяло негово дело. Господ трябва да му помогне. Бог иска да се свържеме с него независимо от учението, което използваме. Има живо Божие учение.

Считам, че "Боя се" е = "Страх". Така,че на това резонираш, ползваш, разбираш и това ти е нивото. Не можеш да се надскочиш. Защото "надскачането" на човека не е изцяло негово дело. Господ трябва да му помогне. Бог иска да се свържеме с него независимо от учението, което използваме. Има живо Божие учение.

Напълно съм съгласна! И не мога да се надскоча. И не искам. Защото наистина не е моя работа. Аз съм до някъде си.

Но трябва поне до там да стигна.

За да бъде живо Божието учение.

Напълно съм съгласна! И не мога да се надскоча. И не искам. Защото наистина не е моя работа. Аз съм до някъде си.

Но трябва поне до там да стигна.

За да бъде живо Божието учение.

Кажи ми какво разбираш под "страхотно"? Нещо негативно ли е?

Също под "прекалено"? Това неудовлетвореност ли е?

Така ще ми помогнеш да разгадая нещата, които сякаш имаш желание да ми споделиш.

Кажи ми какво разбираш под "страхотно"? Нещо негативно ли е?

Също под "прекалено"? Това неудовлетвореност ли е?

Така ще ми помогнеш да разгадая нещата, които сякаш имаш желание да ми споделиш.

"страхотно"- кажи- речи пуберски смисъл- нещо много хубаво. Защо "прекалено"? Защото е хубаво, много хубаво, обаче малко отгоре. На другия край в нашия свят на всяко качество стои неговата противоположност. Та толкова хубаво- че чак към другия край... Казваме, че този свят (живот) е прекрасен, едно чудо (и е такова), но ние го правим ужасен (изобщо не е точната дума, но не зная точната дума. Някъде в тази посока е). Според мен, разбира се.

Неудовлетвореност? Трудно ми е да кажа. Не изпитвам удовлетвореност в никакъв случай. Но не бих казала, че изпитвам и неудовлетвореност. Вече не. Просто не е това, което искам. Приемам го, защото няма как. Харесвам го, защото е хубав, а и друг нямам. Но не искам да участвам в това, което човекът някак по условие прави с този прекрасен свят. И със себе си.

За мен Божественото, Универсалното учение дава правилното отношение на човека към света, към Твореца, пътят на завръщане на човека към Твореца (тъй като считам, че сега човекът е далеч от него, даже не е свързан) По този път човек има собствени ангаживменти и отговорности. Но те се преплитат с отговорностите на другите. Затова Считам, че е абсурдно всеки сам да си прави каквото си иска. Може, но после, според Петър Дънов, идва каквото следва. Ето от това човек не е свободен.

Редактирано 24 август 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Здравейте, не изчетох всичко написано от Вас, за да не се повлияя от него. Искам - като странична и нова - да Ви разкажа и да изкажа моето скромно мнение за учителя Петър Дънов. Аз съм православна християнка. Уважавам и в повече Учителя Дънов - той е бил добър човек - милозлив и милостив - такова е и учението му, колкото и малко да го познавам. Имам прекрасни впечатления от един негов портрет, нарисуван от близък за мен човек и одобрявам учението му за вегетарианството, въпреки че ужасно обичам да си похапвам мръвки - извинявам се за противоречието! Ади

Когато пиша нещо старая се да бъда точен в изказа си. Защото имам позиция, която не се притеснявам да споделя. Задавам въпроси за изясняване на истината, защото повечето от това, което до сега съм прочел от теб ми се струва неясно и уклончиво. Това са думи, след които може да се каже практически всичко. Ако искаш да "достигнеш" до мен , за да те "разбирам" , необходима ми е логически права последователност. Учението на Петър Дънов е Божествено и с негова помощ като "помощник" човек може да се свърже с Бог. Това му е предназначението. Необходимо е обаче да го иска и от дъното на душата, и сърцето си , и да се помоли за това; Също в Любовта нищо не е прекалено и Тя носи единствено удолетворение. Освен това моя свят беше ужасен, а аз си го направих сам да ми бъде хубав, но със божията помощ. А Бог непрекъснато ме изненадва и с прекрасни подаръци. Среща ме с прекрасни хора, които даже и умеят да изразяват любовта си към мен. И не са ми съдници. Мога само да му бъда благодарен.

Редактирано 24 август 200818 г. от mecholari (преглед на промените)

Не възприемам Петър Дънов, като миров учител, дори не и като учител, а като добър оратор, но само времето ще покаже неговата стойност. В бъдеще може да се окаже, че преценката ми е била погрешна, но тя си е моя. Несвойствени са ми понятия като "учение" и "религия", още по - малко, че чрез тях може да се достигне спасение, каквото и да се влага в тази дума. Това може да се отнесе до всеки, християнин, мюсюлманин, дъновист и тн, но все пак всеки си има път, нека го следва. Характерното за всеки присламчил се към думите на някой починал вече учител е богатия арсенал от цитати. Това са оръжия за доказване на правота пред останалите и изтъкване на духовна дълбочина. Когато срещнем такова явление имаме няколко варианта. Първия и най - разпространен е човек, заровен в купчина от книги, без социални контакти или те са много редки, това е човек четящ за приказността на света без той сам да живее. Второто произтича от Първото, ако имаме общуване с други хора то това или са единомислещи, или ако недай Боже, инакомислещи, започва борба за доказване правотата на изповядваното на учение. В края на разговора, ако събеседника не е пречупен, той е погледнат жалостно, използва се фраза от сорта "един ден ще разбереш", като се изтъква собствената духовна извисеност, а накрая всички контакти с такъв човек (инакомислещ) се прекратяват. Третото характерно за човек потънал в дадено учение е обявяването на думите на учителя му като "живото слово на Бог", правоверни и богоугодни. Добра характеристика на подобно поведение е сентенцията: "Религията е опиум на народите". Защото и опиума, алкохола и наркотиците, а в края на списъка и религията са бягство от действителноста, от живия живот, живота който е изживян, а не прочетен. Търсенето вън, в думи написани от някой някога е признак на вътрешна неосъщественос, бягство. Единственото в което аз вярвам е в моят път, моята душа и Живота - учител. Никой жив или мъртъв не би ми казал или научил на нещо ценно. Слушам душата си.

Редактирано 25 август 200818 г. от Gothica (преглед на промените)

Само искам да пробия една дупка в декларативния ти постинг - да живееш, не се измерва с твоите понятия, както с ничии други. Социалните контакти със сигурност не са измерител на живот. А в приказността на света човек може да се разтвори ментално. И едното, и другото са пипалца на диалектиката, майа. Всеки определя средоточието на живота си и го обсебва. И всеки бърка, по отношение на живота. Добре е да знаеш, че и ти бъркаш. И добре е, ако слушаш душата си. Но душата, за нея казвам всичко, което споменах за живота... Аз не съм вещ по тези въпроси, но Дънов бе. Оратори много...

Защото и опиума, алкохола и наркотиците, а в края на списъка и религията са бягство от действителноста, от живия живот, живота който е изживян, а не прочетен. Търсенето вън, в думи написани от някой някога е признак на вътрешна неосъщественос, бягство. Единственото в което аз вярвам е в моят път, моята душа и Живота - учител. Никой жив или мъртъв не би ми казал или научил на нещо ценно. Слушам душата си.

В една от първите страници на "Завета на цветните лъчи на светлината" е написано :

"Испитвайте писанията" Ев.И. 5:39.

Т.е. учението на Дънов е живо, защото може да се провети на база личен опит.

Също, в творчеството на Дънов ("Енциклопедичен речник"), се говори за един канал в човешкия организъм, който започва от темето и преминава през гръбначният стълб. Дънов го нарича "канал на истината". Също споделя, че при повечето хора е запушен и там се намира "цялото зло".("и избави ни от лукавия") Т.е. хората вярват в лъжите , което библейски е нещо като да си подвластен на лукавия. В християнската религия Христос е "син Божи" , а негови думи са "Аз съм пътят ,и истината, и животът". Т.е. в него няма лъжа, ("и ето иде князът на този свят, и у мене той , няма нищо").

Според Дънов мястото където битува Божият дух у човека е място на безмълвие, намиращо се в средата на челото (между веждите). Там където в Индия обичат да си слагат точка.

В "Завета на цветните лъчи", в определен ден от седмицата се чете "Духът на истината", който освен това носи синия цвят на дъгата.

Т.е. Дънов е създал метод, който лично може всеки да испита. Но има хора които предварително са прекалено обременени от "истините си". Сякаш знаят какъв ще бъде крайният резултат. Господ е по изненадите, дарява с неочаквани "прозрения", които са нещо като "надскачане" в разбирането ,и разбиване на коловозите на рутината в мисленето.

Имаме ирационалност и безмълвие срещу рутина и предубеждения. И свободна воля, може би.

Редактирано 26 август 200818 г. от mecholari (преглед на промените)

Защото и опиума, алкохола и наркотиците, а в края на списъка и религията са бягство от действителноста, от живия живот, живота който е изживян, а не прочетен. Търсенето вън, в думи написани от някой някога е признак на вътрешна неосъщественос, бягство. Единственото в което аз вярвам е в моят път, моята душа и Живота - учител. Никой жив или мъртъв не би ми казал или научил на нещо ценно. Слушам душата си.

Това, че някои неща си приличат, не се обяснява само с това че са едни и същи. Има и други обяснения.

Чела съм (но отдавна и на много места, така че за съжаление не мога да посоча източник), че човек не може да се пристрасти към неща, които по някакъв начин (като вещество, или комбинация от вещества- които сам произвежда; или като рефлекс (и това е една от причините за пристрастяването към тютюнопушенето, например)) организмът му не разпознава като свои. От тази гледна точка пристрастяването към комунистическите идеи, е напълно възможно, тъй като те приличат (но ни най- малко не са!) на нещо, което човек носи дълбоко в себе си. Също и идеята за свръхчовека не е на празно място.

Считам, че желанието за бягство от действителността не е само проява на слабост. То може да се дължи и на смътното усещане на човека, че мястото му не е тук и предназначението му не е това. Обаче това усещане е твърде неосъзнато и неориентирано. И каквото му заприлича на човека на "неговото" си, към това се устремява.

Доколкото знам, метеоролозите първи въведоха термина "ефект на пеперудата" . След това стана ясно, че той никак не е само метеорологичен. Да, всеки има свой път, уникален. Едиствен. Свързан по уникален начин с ... всичко останало. Би ми било много тъжно за някой, който не може и не иска да се научи на нищо ценно от някой друг, или от каквото и да е. Надявам се Gothica да го е казал за лаф да става. Или пък е преситен от твърде многото посочвачи на ценни неща. Ама нали с мръсната вода хората не изхвърлят и детето...

Да слуша човек душата си ... Ами ако не е тази душа, която знае? Ако не е тази, която трябва да се слуша? Ще има: "Ха сега слез да видиш какво направи! "