Оооооо скъпа моя,ангел мой,какво да съм объркала?!Постът ми си е точно към темата за Петър Дънов.Просто допълних и за баба Ванга мило.Прочети по - нагоре малко,слънце мое прекрасно и единствено!

Възможно е думите ми да не са изобщо по темата. Но ще споделя, че Еси е "моя" символен човек. И когато ми каже , че е възможно да съм сбъркал винаги се замислям. НО не очаквам това от теб.

Този с какво се е дрогирал,някой от Вас ще ми отговори ли?! Скъсах се да се хиля като го прочетох това и онова за баба Ванга не остава по - назад!Просто незнам какво повече да кажа,без коментар.

За него не знам ,отдавна е било.Ама ако искаш може да ни кажеш ти с какво си се дрогирала,да си вземем и ние ,та да почнем да се разбираме...

Възможно е думите ми да не са изобщо по темата. Но ще споделя, че Еси е "моя" символен човек. И когато ми каже , че е възможно да съм сбъркал винаги се замислям. НО не очаквам това от теб.

браво!Много поучително .....

Учениците на Дънов - НЕ, други ...

Не мисля, че някакви други могат да направят каквото и да било с учение, към което нямат отношение. Нещо могат да направят с учението на един Учител само неговите ученици.

Но считам, че няма кой да отправи подобен упрек към когото и да било. Знайно е кой може да хвърли камък...

Не мисля, че някакви други могат да направят каквото и да било с учение, към което нямат отношение. Нещо могат да направят с учението на един Учител само неговите ученици.

Но считам, че няма кой да отправи подобен упрек към когото и да било. Знайно е кой може да хвърли камък...

Не е ли ясно, че под "други" имам предвид последователи с наклоности към организационни структури.

Не мисля, че някакви други могат да направят каквото и да било с учение, към което нямат отношение. Нещо могат да направят с учението на един Учител само неговите ученици.

Но считам, че няма кой да отправи подобен упрек към когото и да било. Знайно е кой може да хвърли камък...

Явно пак е минавала метлата ,бях писал и пак ще го напиша:Тук всеки може да хвърли камък,защото в България вече всичко е възможно.

Не е ли ясно, че под "други" имам предвид последователи с наклоности към организационни структури.

И да, и не

Да, с организационни структури се преиначава и вулгаризира учението

Не, без организационни структури е невъзможна колективната работа

И да, и не

Да, с организационни структури се преиначава и вулгаризира учението

Не, без организационни структури е невъзможна колективната работа

... която води до популизиране на учението?

... която води до популизиране на учението?

Не само.

По-скоро до изпълняване на целите, които си е поставило учението.Говоря в общ смисъл, не само за конкретното учение.....

Не само.

По-скоро до изпълняване на целите, които си е поставило учението.Говоря в общ смисъл, не само за конкретното учение.....

Подписвам този отговор и аз

И стигаме до най-интересното - целта на това учение. Мнения?

Редактирано 9 юли 200817 г. от valentinus (преглед на промените)

Целите на учението убива живата вяра. (мой бегли наблюдения в-ху конкретното учение)

Целите на учението убива живата вяра.

(мой бегли наблюдения в-ху конкретното учение)

А ако наистина има цел, а не само посока?!

Целта да популизиращ е губеща за учението.

Целта да популизиращ е губеща за учението.

Виж, това е наистина много интересен въпрос и е ключов в делото на Беинса Дуно.

С удоволствие бих разговарял по тази тема. Тя е от фундаментално значение и за бъдещето в този край на света.

Учението на Дънов е изключително митологично.Нямам нищо против самото учение като такова, но не и да паразитира, да се припознава и се разпространява на гърба на християнството. Иначе от християнска, православна при това, гледна точка - становището ни е ясно - учението на Петър Дънов е противохристиянско и подлежи на анатема.Всеки, който смята, че е християнин и тачи тая религия е духовно неосъзнал се човек и му препоръчвам да остави тия дъновистки, с извинение, глупости.

Редактирано 9 юли 200817 г. от hrisko_96 (преглед на промените)

Учението на Дънов е изключително митологично.Нямам нищо против самото учение като такова, но не и да паразитира, да се припознава и се разпространява на гърба на християнството.

Иначе от християнска, православна при това, гледна точка - становището ни е ясно - учението на Петър Дънов е противохристиянско и подлежи на анатема.Всеки, който смята, че е християнин и тачи тая религия е духовно неосъзнал се човек и му препоръчвам да остави тия дъновистки, с извинение, глупости.

А дали, уважаеми, сте си направили труда да прочетете нещо от Словото на Учителя Беинса Дуно?

Смея да твърдя, че по дух и насоченост не намирам противоречие с христовия импулс, особено ако се вгледаме в първоначалното, нереформирано християнство. И при Дънов, както и при апостол Павел, Христос е в сърцата ни и целта е да станем годни за кръщенето с вода и дух - т.е. да се предадем на Христовата сила. За целта трябва да пречистим телесната си система, за да стане отново Храм Божий. Или не съм прав?

А дали, уважаеми, сте си направили труда да прочетете нещо от Словото на Учителя Беинса Дуно?

Смея да твърдя, че по дух и насоченост не намирам противоречие с христовия импулс, особено ако се вгледаме в първоначалното, нереформирано християнство. И при Дънов, както и при апостол Павел, Христос е в сърцата ни и целта е да станем годни за кръщенето с вода и дух - т.е. да се предадем на Христовата сила. За целта трябва да пречистим телесната си система, за да стане отново Храм Божий. Или не съм прав?

Естествено че не си прав.Замисли се малко и ще разбереш колко си противоречиш...

А дали, уважаеми, сте си направили труда да прочетете нещо от Словото на Учителя Беинса Дуно?

Смея да твърдя, че по дух и насоченост не намирам противоречие с христовия импулс, особено ако се вгледаме в първоначалното, нереформирано християнство. И при Дънов, както и при апостол Павел, Христос е в сърцата ни и целта е да станем годни за кръщенето с вода и дух - т.е. да се предадем на Христовата сила. За целта трябва да пречистим телесната си система, за да стане отново Храм Божий. Или не съм прав?

Дали съм чел нещо...чел съм..и още как.Догматиката, православната, не се е изменяла през всичките тези стотици години.Изменяли са се и са се добавяли нови канони, но догмите са нещо, което не подлежи на промяна.Така че може да се твърди, че нереформираното и първоначално християнство от догматична гледна точка няма разлика със сегашното.

За Дънов не знам, но в сърцето на светия апостол Павел е Христос и неговото учение, неговата любов.За тази цел трябва да пречистим духовната си същност чрез християнски способи, а не чрез източно-окултни практики.

Всички религии имат допирни точки - няма как да го отречем.Така че не е трудно да се намерят частни гледни точки, които да се припокриват с християнските.Но въпроса не е частен, а общ, съдържащ цялата религия.

От морална и чисто човешка гледна точка лоша религия няма (с малки изключения разбира се).Няма религия, която да води човека към регрес и деградация ( в това число и дъновизма ).Но това е от обикновената човешка гледна точка.От религиозна страна, обаче, целта на всяка една религия е да предостави начин за спасение на душата.И тук в повечето случаи всяка една религия автоматично изключва останалите.Същото е и с християнството (с трите му основни разколнения: източно православие, католицизъм, протестантство).Бидейки християнин, човек не може да се води едновременно дъновист и същевременно да се смята за християнин, защото едното изключва другото и двете учения са несъвместими.

Редактирано 9 юли 200817 г. от hrisko_96 (преглед на промените)

Дали съм чел нещо...чел съм..и още как.Догматиката, православната, не се е изменяла през всичките тези стотици години.Изменяли са се и са се добавяли нови канони, но догмите са нещо, което не подлежи на промяна.Така че може да се твърди, че нереформираното и първоначално християнство от догматична гледна точка няма разлика със сегашното.

Когато хората употребят за нещо думата "догма", нямат предвид нещо живо. Защо ли?

За Дънов не знам, но в сърцето на светия апостол Павел е Христос и неговото учение, неговата любов.За тази цел трябва да пречистим духовната си същност чрез християнски способи, а не чрез източно-окултни практики.

Не виждам разлика между източни и западни окултни практики. Все са си окултни. И все- практики. Така че явно и на изток, и на запад доста лесно Универсалното учение може да се изкриви.

Всички религии имат допирни точки - няма как да го отречем.Така че не е трудно да се намерят частни гледни точки, които да се припокриват с християнските.Но въпроса не е частен, а общ, съдържащ цялата религия.

Ако това, в което се допират религиите е частно, не са никакви религии.

От религиозна страна, обаче, целта на всяка една религия е да предостави начин за спасение на душата.

А това е един много интересен въпрос. Винаги съм се чудела какво се е случило с човешката душа, та трябва да бъде спасявана. От какво? Как?

И тук в повечето случаи всяка една религия автоматично изключва останалите.Същото е и с християнството (с трите му основни разколнения: източно православие, католицизъм, протестантство).Бидейки християнин, човек не може да се води едновременно дъновист и същевременно да се смята за християнин, защото едното изключва другото и двете учения са несъвместими.

На мен не са ми интересни религии, които изключват останалите, и то- автоматично. И такава гледна точка не ми е интересна. Не виждам смисъл в нея. Наистина, ако човек се счита, че изповядва една религия, просто другите не са му необходими, вероятно той изповядва тази, която е най- подходяща за него. Като не е така- ще се обърне към друга. А на хората около него изобщо не им влиза в работата каква религия точно изповядва. Стига да я изповядва и стига да е религия.

Но тук виждам една основа за единство- например- всички религии да са достатъчно далеч от целта си. В това те може да са съвсем единни. Разбира се, може да са единни и в нещо друго- да изразяват Универсалното учение по подходящ за времето и мястото начин. Тогава има полза от видимо общите неща помежду им.

Универсалното учение за всеки човек е различно.Въпрос на апология е кое учение е наистина "универсално".

А, тогава не е Универсално. Но хората наистина се опияняват от своята мнима различност. Дори се вкопчват в нея, като удавник за сламка. И то е защото наистина са удавници! Петър Дънов е умеел да вижда универсалността. И е разбирал къде трябва да се прояви индивидуалността, и къде- универсалността. Не само че не е бил удавник, а е правел всичко възможно и други да престанат да се давят. Но толкова много просто не искат да правят нищо друго!

Донякъде съм съгласен с тезата ти.До мнимата различност.Която всъщност изобщо не е мнима а съвсем реална.Удавници са тези които не искат да плуват,а по рождение всички можем.И няма нужда от измислени спасители.Преди време те питах май,как тълкуваш думите:"Концерта свърши."

Е, нали не забравяме, че живеем в един свят, който няма собствена реалност? В този смисъл и различията са мними. И не са, дотолкова, доколкото за нас изглеждат реални. Но от същностна гледна точка не са. Да, няма нужда от измислени спасители. Но от истински... Обаче моят въпрос беше към тези, които считат, че човешката душа трябва да бъде спасена. Та от какво и как? (не оспорвам тезата, просто ми се ще да я видя обоснована! )

Всяка религия предлага различен подход в помощ на душата за определено нещо.Целта на източните култове е постигане на нирвана.Християнското спасение представлява влизане в царството Божие.Ето че не само практиките и способи са различни, ами и крайната есхатологична цел се отличава много.Ня някой това може да му се струва малко и доста общо, но поглеждайки в историята за колко по-малки разлики в ученията на междухристиянските църкви, те взаймно са се обявявали за схизматични.Дъновизма не може да бъде обявен за схизматичен по простата причина, че никога не е бил едно цяло с Христовата Църква, но основанията да се обяви за еретическо и душепогубващо учение и да бъде поставено под анатема са много.

Редактирано 10 юли 200817 г. от hrisko_96 (преглед на промените)

Отварям темата,защото мисля,че има какво да се пише за Учителя Петър Дънов,познат по света и като Беинса Дуно.Нека всеки ,който има някакви наблюдения върху словото оставено от него или ритуалите,като например "Паневритмията" да напише по нещо.

Нека отдадем заслуженото внимание на хората оставили знанието.

"

б) Учението на Дънов за Св. Троица

Дънов казва:

"Троеличност на Бога. Какво означават тези думи? - Три същества (?) различни, които имат една мисъл, една воля - Отец, Син и Св. Дух. Средата на всички същества и за душата - това е Бог; елементът, който носи живота в себе си - това е Христос, а условието, което спомага за проявлението на живота - това е Св. Дух" (пак там, стр. 252).

На друго място, като се спира на тоя християнски догмат, Дънов казва:

"Какво трябва да се разбира под Отец? - Учението за Божествената мъдрост. Под Син? - Учението за Божествената любов. Под Дух - Учението за въздигането, еволюцията на човека" (Великден, стр. 6).

А на трето място, без да държи сметка за казаното вече по-горе, говори:

"Синът и Духът са едно и също нещо" (Своб. на духа и Божеств. пром., стр. 1).

Що се отнася до учението му за Св. Троица, то е сбор от думи, които взаимно се изключват. От една страна Отец, Син и Св. Дух били "три различни същества, които имали една мисъл, една воля", а от друга: Бог бил "средата на всички същества"; Христос - "елементът, който носи живота в себе си", а Св. Дух - "условието, което спомага за проявявансто на живота".

По думите на евангелиста Йоан Богослов,

Христос е Словото Божие (ho lotos toy Theoy), Което, бидейки Бог и от Бога, станало плът и живяло между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца Син, Който е в недрата на Отца (Йоан. 1, 1, 14, 18).

Затова същият апостол на друго място казва:

Всеки дух, който изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, от Бога е; и всеки дух, който не изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, не е от Бога; той е антихристов, за когото сте слушали, че иде, и сега е вече в света (1 Йоан. 4, 2 - 4).

Прочее, как учи Дънов за Иисус Христос? Той казва:

Иисус Христос - двете думи означават две разни точки(?).Иисус - това е страдащият човек на земята, човешката душа, която страда, която изработва спасение; Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. Следователно и вие можете да бъдете Иисус и Христос. Ама някой ще каже: той е Иисус. Да, Иисус всеки може да бъде, като страда и като герой носи страданията" (Новото основание, стр. 18).

На друго място Дънов казва:

"Христос - това е висшият Дух, висшият принцип" (Марта и Мария, стр. 21).

"За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва" (Сила и живот, стр. 134).

И на друго място той казва: "Като говоря за творческия принцип, аз не разбирам онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо - за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол, туй, което в християнската философия наричаме Христос - Богочовек" (курсивът наш) (Многоценният бисер, стр. 7).

Значи ясно е, според Дънов Христос - Богочовекът не е историческа личност; Той е някакъв си безличен "принцип", някаква отвлечена идея: "За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва". И най-сетне - каква развинтена фантазия! - Христос бил същество от мъжки и женски пол!...

Идете кажете след това, че Дънов не е антихрист!

г) Учението на Дънов за сътворението на света

Дънов казва:

"Господ създаде света, знаете ли защо? - Защото ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали; след това се създаде нашата земя, за да се образуват нови клетки... Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развива като растение. Ако вникнете добре в тая мисъл ще разберете, че и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и кръв, за да може да чувства и да се движи, както се чувстват и се движат животните" (Великден, стр. 15).

Според това учение на Дънов, kineitai kai rei panta, т. е. всичко се движи, тече и се изменя, като преминава от една форма на битието в друга; духовете стават кристали, брилянти и диаманти, т. е. обръщат се на минерали; минералите ще станат растения, растенията ще еволюират в животни, животните някога ще станат човеци, а човеците - ангели. Както виждаме, тук "Учителят" съвсем напуска Библията и без страх нагазва в модерния еволюционизъм и дарвинизъм, които по всичко изглежда, че ги разбира много повърхностно.

д) Ангелологията на Петър Дънов

Според учението на църквата, основано на св. Писание, ангелите са чисти духове (pnevmata) (Евр. 1, 14); те плът и кости нямат (Лук. 24, 39) и затова са безсмъртни.

Дънов, който в полицейското дознание се хвали, че "добре изучил Библията", ето как предава това учение, той пита:

"Защо ангелите служат на хората?" И отговаря: "Защото едно време, когато те били в нашето положение, като хората на земята, ние сме били в положението на животни и сме им служили, затова сега те ни дължат много и сега Господ ни ги кара да ни се отплащат" (Сила и Живот, стр. 139).

И на друго място той казва: "Разликата между човеците и ангелите е толкова голяма, колкото между един главош (малко жабче), от който се образува жабата, и един човек. От гледище на ангелите ние сме още жабчета" (Пак там, стр. 26).

Според Дънов излиза, че между жаби, човеци и ангели съществена разлика няма: това са само разни етапи на постепенната еволюция на животинския принцип. Днешните жаби са бъдещи човеци, а днешните човеци - бъдещи ангели; в какво ще еволюират в бъдеще ангелите - това не се е открило на нашия "ясновидец"; но понеже прогресът е безкраен, трябва да допуснем, че еволюцията тук няма да спре. После, ако по-низшите форми са длъжни за служат на по-висшите, то защо ангелите, които стоят по-горе от човеците, са поставени в положението да служат на хората, които са степен по-долу от тях?!...

За злите духове (дяволи) Дънов казва:

"Бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Господен, това сме ние хората: дяволите не спъват пътя Господен(??????????)" (Сила и живот, стр. 30).

Тук "Учителят" може да е остроумен, но съгласен с Библията не е. Ако дяволите "не спъват пътя Господен", тогава П. Дънов трябва да ни обясни тяхното предназначение в сътворения свят: да не би пък те да помагат на Твореца и да учат хората на добро?...

е) Учението на Дънов за човека

Библейското учение за човека е известно:

човек е най-съвършеното Божие създание; той е образ и подобие Божие (Бит. I, 26 - 27); създаден е в мъжки и женски пол (Бит. 1, 27), по природа той е дихотомно същество, т. е. състои се от душа и тяло (psihi kai soma); тялото му е от земята, затова то умира и се връща пак в земята, а душата му е дадена от Бога, затова тя е безсмъртна. Св. Писание, когато говори за смъртта на човека, казва: И ще се върне пръстта в земята, както бе, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал (Екл. 12, 7).

Всеки човек, според Библията, е индивид: той веднъж се ражда, веднъж живее тук на земята и веднъж умира. За никакви прераждания на човешката душа Библията не знае нищо. Също така Библията не допуска мисълта, че човек може да произхожда от жаба или от маймуна, или от Друг по-съвъртен вид животно, Библията не допуска изменението на видовете, нито на половете.

А Дънов какво казва? Той дума:

"Човек първоначално не бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се развил и станал човек, който сега е милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил"(хаххахаха) (Сила и живот, стр. 142).

И на друго място той пише; "Човек сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди отново (к. н.), когато се издигне на високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се издигнем, трябва да изменим формата на своята глава... тогава ще минем в чина на ангелите"(?????) (Новото основание, стр. 29).

За човека и животните Дънов казва:

"Защо животните днес ходят на четири крака? - защото волята им е в контраст с проявлението на Бога (к. н.). Ще минат може би хиляди години и те ще достигнат онзи етап на човека да се издигнат и се изправят, Ние сравнително сме се издигнали и се стремим да се издигнем повече, защото се стремим да вървим по Божествения път. Грешките, които правим, правим ги не по своя воля, а по други причини, които лежат в нашето минало" (Сила и живот, стр. 42).

Под "наше минало" Дънов разбира нашите "прераждания", които според него, всеки от нас е имал в миналото.

... "Всички хора, казва на друго място Дънов, са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло"... (Марта и Мария, стр. 16).

По-грубо от това едва ли някъде е изразяван пантеистичният материализъм: Божеството, според Дънов, има Свой "организъм". Свое "Божествено тяло", на което хората са "индивидуални клетки"! И Дънов не остава друго, освен да напише "анатомията" на това "Божествено тяло".

Говорейки за клетките на човешкото тяло, Дънов казва:

"Човешките клетки са разумни същества, те имат своего рода интелигентност, Те са като птиците и рибите. Можете да говорите с тях и те да ви разбират" (хахахха е нееее пхахахаха )(Сила и живот, стр. 253).

За половете Дънов учи, че те не са нещо постоянно във вечната еволюция на битието. Днешните мъже могат в бъдеще да се родят като жени и обратно - жените да се родят като мъже; всичко зависи от живота, който живее индивидът на земята, доколко той изпълнява своите задължения. Който не изпълни в тоя живот дълга си, Бог в следващия живот ще го "уволни от длъжността му", ще го деградира за наказание.

Мъжете, които не са изпълнили дълга си като мъже, в следващия живот ще се родят като жени, а жените, които не са изпълнили длъжностите си, ще се родят като мъже. Затова на строгите към жените мъже Дънов казва:

"Ако в този живот напишете: Никаква свобода на жената не давам, във втория живот, когато ви направят жени, ще изпитате сладостите на това положение... Затова, мъже! - провиква се Дънов - Създавайте добри закони за жените, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила" (Истината и Марта и Мария, стр. 10).

А на упоритите и капризни жени, които искат в бъдещото си раждане на асяка цена да се родят като мъже, Дънов казва:

"Ама, ще речеш, искам да стана мъж: няма да стане, ако продължаващ да искаш неща, които не заслужаващ, ако си все тъй упорита, втори път говедо ще станеш" (Словесно мляко и Стари и нови мехове, стр. 6).

До какви абсурди достига Дънов в учението си за половете може да се види още и от следните негови думи:

"Едно време, казва той, и мъжете, и жените раждали, но отсетне мъжът изгубил способността си да ражда и останала само жената да върши това. Библията казва: Авраам роди Исаак,а не казва, че Сара роди. Докогато мъжете раждали, светът бил в отлично положение, но когато те престанали да раждат, светът се развалил" (Учител, стр. 10).

А на друго място той казва:

"Мъжът и жената - това са два принципа, които работят;първият принцип е творчески - наречен мъж, Бог; а вторият - пасивен, наречен жена или Господ, то е все едно"(????) (Сила и живот, стр. 103).

В лицето на мъжа и жената като "раждащи" Дънов вижда Бога - Господа! По-голямо богохулство едва ли е възможно!

А колкото за това, че някога и мъжете раждали и че за това се говорело дори в Библията, то е толкова смело, че човек не знае на какво повече да се чуди: дали на дързостта на лъжеучителя, или на неговото невежество!

к) Учението на Дънов за грехопадението на първите хора

"Как се роди смъртта" - пита Дънов.

И отговаря: "По най-естествен път. Ако два влака пуснете от две противоположни посоки, какво ще стане - катастрофа! Адам се намери между два такива влака и, като не знаеше как да избегне катастрофата, умря" (WHAT THE FUCK?!)(Великден, стр. 6).

м) Учението на Дънов за тайнствата

За тайнството изповед или покаяние той дума:

"Казват, че лошият човек можел да се покае. Знаете ли колко хиляди години са нужни за това?" (Учител., стр. 13).

Явно е, че Дънов отрича покаянието като тайнство, като видимо свещенодействие, в което чрез устна изповед и разрешение от свещеника човек се очиства от греховете. Той разбира покаянието като дълъг хилядогодишен процес на очистване чрез прераждания или преселвания на душата от едно тяло в друго. Но в такъв случай той е длъжен да обясни думите на Евангелието:

И, като рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20, 22 - 23).

Тия думи са казани на апостолите, а в тяхно лице и на техните приемници, защото грешници, които имат нужда от прощаване на греховете, е имало не само във времето на апостолите, но ще ги има докато свят светува, а това значи, че и човеци, на които да е дадено това върховно божествено право, трябва да има винаги. - Това е законната йерархия в църквата. А що се отнася до устната изповед, тя се налага от само себе си: за да може свещеникът да прости или да не простя един грях, той трябва да го знае, а за да го знае, трябва да му се каже.

н) Учението на Дънов за ада и рая

За ада Дънов казва:

"Той е едно място, където Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: ами къде е адът? Ние всички сме в ада, земята е тринадесетата сфера... Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея. Някои треперят от ада. Ако аз ида там, ще пея същата песен, която и вие пеете. Няма лошо място, то е нещо относително" (Нов. основ., стр. 28).

А на друго място като говори за слизането на Христос в ада, той казва:

"Не бяхте ли и вие там, когато Христос слезе в ада? - Бяхте, но сте забравили"(Великден, стр. 10).

Безсмислици, на които краят не се вижда! От една страна адът е на земята и ние всички сме в ада, а от друга, ако Дънов отиде там - значи сега още не е там - гой ще пее, защото нямало лошо място, всичко било относително!

А за рая или царството Божие Дънов казва:

"Ключовете на царството Божие са у жените".(ОТ УТРЕ ВСИЧКИ ТРЪГВАМЕ ПО ПРОСТИТУТКИ!!!)

п) Учението на Дънов за извикване душите на умрелите

Дънов се занимава и с извикване духове на умрелите, макар някои от последователите му да отричат това. Той смята, че чрез спиритически сеанси ние можем да разговаряме с умрелите тъй, както разговаряме и с живите. Това се вижда от следната полемика, която той води с църквата по този въпрос:

"Ама църквата казва, че не могло да се съобщаваме с оня свят, че това било грешно. - Това е велико невежество".

"Да се съобщаваме с духовете на ада може, а с небето е грешно. Да установите съобщение с дявола, това е на място, а да се съобщавате със светиите, да разговаряте с тях - не бива да ги смущавате. Тогава защо смущавате дявола? Каква е тая логика? Старите християни, както зная аз, са имали преки съобщения с небето, те са разговаряли с Бога, със светците и затова са умирали с готовност и самопожертване, Не са били като сегашните - "чакай да умра, че тогава ще видя"! Нищо няма да видиш. Като се събори къщата отгоре ти, какво ще видиш?" (Учит., стр. 11).

Тук Дънов още веднъж идва сам да признае, че той не във всичко е съгласен с църквата и не е от "сегашните християни", които не желаят чрез спиритически сеанси да разговарят с душите на умрелите, а бил от ония, "старите", които имали "преки съобщения с небето". С това Дънов сам декларира, че той се е самоотлъчил от църквата, че сам се е отломил от питомната маслина - Христос, от Неговото живо тяло - Църквата (Еф. 1, 22 - 23).

А колкото за това, че "старите християни", подобно на дъновистите, извиквали душите на умрелите и разговаряли с тях - това е безподобна клевета, ако не е невежествено смесване на молитвеното общуване между живите и умрелите членове на Христовата църква с мнимото въртене на масите при спиритическите сеанси.

Едно трябва да знаят както дъновистите, тъй и теософите, че така наречената некромантия няма нищо общо нито с Библията, нито с християнството. Това е езическо суеверие, против което Библията всякога ее е борила най-усилено, като е налагала смъртно наказание на тия, които са се занимавали с подобни работи.

"Да не се обръщате към тия, които извикват душите на умрелите, казва се в Библията, нито да ходите при вълшебници, за да се осквернявате чрез тях" (Лев. 19,31).

"Ако някой се обърне към тия, които извикват духовете и към вълшебниците... Аз ще обърна лицето си против него и ще го изтребя от народа му" (Лев. 20, 6).

"Мъж или жена, които се занимават с извикване на духовете, или са магьосници, трябва да се умъртвят, с камъни трябва да се убият" (Лев. 20, 27).

"

Източник: http://pravoslavieto.com/

Ми, Neo, на нищо не съм, от време на време на кофеин, но за теб нз.

Редактирано 10 юли 200817 г. от nelena (преглед на промените)

"

б) Учението на Дънов за Св. Троица

Дънов казва:

"Троеличност на Бога. Какво означават тези думи? - Три същества (?) различни, които имат една мисъл, една воля - Отец, Син и Св. Дух. Средата на всички същества и за душата - това е Бог; елементът, който носи живота в себе си - това е Христос, а условието, което спомага за проявлението на живота - това е Св. Дух" (пак там, стр. 252).

На друго място, като се спира на тоя християнски догмат, Дънов казва:

"Какво трябва да се разбира под Отец? - Учението за Божествената мъдрост. Под Син? - Учението за Божествената любов. Под Дух - Учението за въздигането, еволюцията на човека" (Великден, стр. 6).

А на трето място, без да държи сметка за казаното вече по-горе, говори:

"Синът и Духът са едно и също нещо" (Своб. на духа и Божеств. пром., стр. 1).

Що се отнася до учението му за Св. Троица, то е сбор от думи, които взаимно се изключват. От една страна Отец, Син и Св. Дух били "три различни същества, които имали една мисъл, една воля", а от друга: Бог бил "средата на всички същества"; Христос - "елементът, който носи живота в себе си", а Св. Дух - "условието, което спомага за проявявансто на живота".

По думите на евангелиста Йоан Богослов,

Христос е Словото Божие (ho lotos toy Theoy), Което, бидейки Бог и от Бога, станало плът и живяло между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца Син, Който е в недрата на Отца (Йоан. 1, 1, 14, 18).

Затова същият апостол на друго място казва:

Всеки дух, който изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, от Бога е; и всеки дух, който не изповядва Иисус Христос, дошъл в плът, не е от Бога; той е антихристов, за когото сте слушали, че иде, и сега е вече в света (1 Йоан. 4, 2 - 4).

Прочее, как учи Дънов за Иисус Христос? Той казва:

Иисус Христос - двете думи означават две разни точки(?).Иисус - това е страдащият човек на земята, човешката душа, която страда, която изработва спасение; Христос е човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов да се жертва. Следователно и вие можете да бъдете Иисус и Христос. Ама някой ще каже: той е Иисус. Да, Иисус всеки може да бъде, като страда и като герой носи страданията" (Новото основание, стр. 18).

На друго място Дънов казва:

"Христос - това е висшият Дух, висшият принцип" (Марта и Мария, стр. 21).

"За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва" (Сила и живот, стр. 134).

И на друго място той казва: "Като говоря за творческия принцип, аз не разбирам онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо - за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол, туй, което в християнската философия наричаме Христос - Богочовек" (курсивът наш) (Многоценният бисер, стр. 7).

Значи ясно е, според Дънов Христос - Богочовекът не е историческа личност; Той е някакъв си безличен "принцип", някаква отвлечена идея: "За някои Той е дошъл, а за някои ще дойде тепърва". И най-сетне - каква развинтена фантазия! - Христос бил същество от мъжки и женски пол!...

Идете кажете след това, че Дънов не е антихрист!

г) Учението на Дънов за сътворението на света

Дънов казва:

"Господ създаде света, знаете ли защо? - Защото ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали; след това се създаде нашата земя, за да се образуват нови клетки... Един кристал, един диамант трябва да стане жива клетка, за да може да се развива като растение. Ако вникнете добре в тая мисъл ще разберете, че и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и кръв, за да може да чувства и да се движи, както се чувстват и се движат животните" (Великден, стр. 15).

Според това учение на Дънов, kineitai kai rei panta, т. е. всичко се движи, тече и се изменя, като преминава от една форма на битието в друга; духовете стават кристали, брилянти и диаманти, т. е. обръщат се на минерали; минералите ще станат растения, растенията ще еволюират в животни, животните някога ще станат човеци, а човеците - ангели. Както виждаме, тук "Учителят" съвсем напуска Библията и без страх нагазва в модерния еволюционизъм и дарвинизъм, които по всичко изглежда, че ги разбира много повърхностно.

д) Ангелологията на Петър Дънов

Според учението на църквата, основано на св. Писание, ангелите са чисти духове (pnevmata) (Евр. 1, 14); те плът и кости нямат (Лук. 24, 39) и затова са безсмъртни.

Дънов, който в полицейското дознание се хвали, че "добре изучил Библията", ето как предава това учение, той пита:

"Защо ангелите служат на хората?" И отговаря: "Защото едно време, когато те били в нашето положение, като хората на земята, ние сме били в положението на животни и сме им служили, затова сега те ни дължат много и сега Господ ни ги кара да ни се отплащат" (Сила и Живот, стр. 139).

И на друго място той казва: "Разликата между човеците и ангелите е толкова голяма, колкото между един главош (малко жабче), от който се образува жабата, и един човек. От гледище на ангелите ние сме още жабчета" (Пак там, стр. 26).

Според Дънов излиза, че между жаби, човеци и ангели съществена разлика няма: това са само разни етапи на постепенната еволюция на животинския принцип. Днешните жаби са бъдещи човеци, а днешните човеци - бъдещи ангели; в какво ще еволюират в бъдеще ангелите - това не се е открило на нашия "ясновидец"; но понеже прогресът е безкраен, трябва да допуснем, че еволюцията тук няма да спре. После, ако по-низшите форми са длъжни за служат на по-висшите, то защо ангелите, които стоят по-горе от човеците, са поставени в положението да служат на хората, които са степен по-долу от тях?!...

За злите духове (дяволи) Дънов казва:

"Бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Господен, това сме ние хората: дяволите не спъват пътя Господен(??????????)" (Сила и живот, стр. 30).

Тук "Учителят" може да е остроумен, но съгласен с Библията не е. Ако дяволите "не спъват пътя Господен", тогава П. Дънов трябва да ни обясни тяхното предназначение в сътворения свят: да не би пък те да помагат на Твореца и да учат хората на добро?...

е) Учението на Дънов за човека

Библейското учение за човека е известно:

човек е най-съвършеното Божие създание; той е образ и подобие Божие (Бит. I, 26 - 27); създаден е в мъжки и женски пол (Бит. 1, 27), по природа той е дихотомно същество, т. е. състои се от душа и тяло (psihi kai soma); тялото му е от земята, затова то умира и се връща пак в земята, а душата му е дадена от Бога, затова тя е безсмъртна. Св. Писание, когато говори за смъртта на човека, казва: И ще се върне пръстта в земята, както бе, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал (Екл. 12, 7).

Всеки човек, според Библията, е индивид: той веднъж се ражда, веднъж живее тук на земята и веднъж умира. За никакви прераждания на човешката душа Библията не знае нищо. Също така Библията не допуска мисълта, че човек може да произхожда от жаба или от маймуна, или от Друг по-съвъртен вид животно, Библията не допуска изменението на видовете, нито на половете.

А Дънов какво казва? Той дума:

"Човек първоначално не бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се развил и станал човек, който сега е милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил"(хаххахаха) (Сила и живот, стр. 142).

И на друго място той пише; "Човек сега е микроскопично същество спрямо Бога, но един ден, когато се развие и роди отново (к. н.), когато се издигне на високо, ще разбере по-великите работи. Но за да можем да се издигнем, трябва да изменим формата на своята глава... тогава ще минем в чина на ангелите"(?????) (Новото основание, стр. 29).

За човека и животните Дънов казва:

"Защо животните днес ходят на четири крака? - защото волята им е в контраст с проявлението на Бога (к. н.). Ще минат може би хиляди години и те ще достигнат онзи етап на човека да се издигнат и се изправят, Ние сравнително сме се издигнали и се стремим да се издигнем повече, защото се стремим да вървим по Божествения път. Грешките, които правим, правим ги не по своя воля, а по други причини, които лежат в нашето минало" (Сила и живот, стр. 42).

Под "наше минало" Дънов разбира нашите "прераждания", които според него, всеки от нас е имал в миналото.

... "Всички хора, казва на друго място Дънов, са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло"... (Марта и Мария, стр. 16).

По-грубо от това едва ли някъде е изразяван пантеистичният материализъм: Божеството, според Дънов, има Свой "организъм". Свое "Божествено тяло", на което хората са "индивидуални клетки"! И Дънов не остава друго, освен да напише "анатомията" на това "Божествено тяло".

Говорейки за клетките на човешкото тяло, Дънов казва:

"Човешките клетки са разумни същества, те имат своего рода интелигентност, Те са като птиците и рибите. Можете да говорите с тях и те да ви разбират" (хахахха е нееее пхахахаха )(Сила и живот, стр. 253).

За половете Дънов учи, че те не са нещо постоянно във вечната еволюция на битието. Днешните мъже могат в бъдеще да се родят като жени и обратно - жените да се родят като мъже; всичко зависи от живота, който живее индивидът на земята, доколко той изпълнява своите задължения. Който не изпълни в тоя живот дълга си, Бог в следващия живот ще го "уволни от длъжността му", ще го деградира за наказание.

Мъжете, които не са изпълнили дълга си като мъже, в следващия живот ще се родят като жени, а жените, които не са изпълнили длъжностите си, ще се родят като мъже. Затова на строгите към жените мъже Дънов казва:

"Ако в този живот напишете: Никаква свобода на жената не давам, във втория живот, когато ви направят жени, ще изпитате сладостите на това положение... Затова, мъже! - провиква се Дънов - Създавайте добри закони за жените, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила" (Истината и Марта и Мария, стр. 10).

А на упоритите и капризни жени, които искат в бъдещото си раждане на асяка цена да се родят като мъже, Дънов казва:

"Ама, ще речеш, искам да стана мъж: няма да стане, ако продължаващ да искаш неща, които не заслужаващ, ако си все тъй упорита, втори път говедо ще станеш" (Словесно мляко и Стари и нови мехове, стр. 6).

До какви абсурди достига Дънов в учението си за половете може да се види още и от следните негови думи:

"Едно време, казва той, и мъжете, и жените раждали, но отсетне мъжът изгубил способността си да ражда и останала само жената да върши това. Библията казва: Авраам роди Исаак,а не казва, че Сара роди. Докогато мъжете раждали, светът бил в отлично положение, но когато те престанали да раждат, светът се развалил" (Учител, стр. 10).

А на друго място той казва:

"Мъжът и жената - това са два принципа, които работят;първият принцип е творчески - наречен мъж, Бог; а вторият - пасивен, наречен жена или Господ, то е все едно"(????) (Сила и живот, стр. 103).

В лицето на мъжа и жената като "раждащи" Дънов вижда Бога - Господа! По-голямо богохулство едва ли е възможно!

А колкото за това, че някога и мъжете раждали и че за това се говорело дори в Библията, то е толкова смело, че човек не знае на какво повече да се чуди: дали на дързостта на лъжеучителя, или на неговото невежество!

к) Учението на Дънов за грехопадението на първите хора

"Как се роди смъртта" - пита Дънов.

И отговаря: "По най-естествен път. Ако два влака пуснете от две противоположни посоки, какво ще стане - катастрофа! Адам се намери между два такива влака и, като не знаеше как да избегне катастрофата, умря" (WHAT THE FUCK?!)(Великден, стр. 6).

м) Учението на Дънов за тайнствата

За тайнството изповед или покаяние той дума:

"Казват, че лошият човек можел да се покае. Знаете ли колко хиляди години са нужни за това?" (Учител., стр. 13).

Явно е, че Дънов отрича покаянието като тайнство, като видимо свещенодействие, в което чрез устна изповед и разрешение от свещеника човек се очиства от греховете. Той разбира покаянието като дълъг хилядогодишен процес на очистване чрез прераждания или преселвания на душата от едно тяло в друго. Но в такъв случай той е длъжен да обясни думите на Евангелието:

И, като рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20, 22 - 23).

Тия думи са казани на апостолите, а в тяхно лице и на техните приемници, защото грешници, които имат нужда от прощаване на греховете, е имало не само във времето на апостолите, но ще ги има докато свят светува, а това значи, че и човеци, на които да е дадено това върховно божествено право, трябва да има винаги. - Това е законната йерархия в църквата. А що се отнася до устната изповед, тя се налага от само себе си: за да може свещеникът да прости или да не простя един грях, той трябва да го знае, а за да го знае, трябва да му се каже.

н) Учението на Дънов за ада и рая

За ада Дънов казва:

"Той е едно място, където Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: ами къде е адът? Ние всички сме в ада, земята е тринадесетата сфера... Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея. Някои треперят от ада. Ако аз ида там, ще пея същата песен, която и вие пеете. Няма лошо място, то е нещо относително" (Нов. основ., стр. 28).

А на друго място като говори за слизането на Христос в ада, той казва:

"Не бяхте ли и вие там, когато Христос слезе в ада? - Бяхте, но сте забравили"(Великден, стр. 10).

Безсмислици, на които краят не се вижда! От една страна адът е на земята и ние всички сме в ада, а от друга, ако Дънов отиде там - значи сега още не е там - гой ще пее, защото нямало лошо място, всичко било относително!

А за рая или царството Божие Дънов казва:

"Ключовете на царството Божие са у жените".(ОТ УТРЕ ВСИЧКИ ТРЪГВАМЕ ПО ПРОСТИТУТКИ!!!)

п) Учението на Дънов за извикване душите на умрелите

Дънов се занимава и с извикване духове на умрелите, макар някои от последователите му да отричат това. Той смята, че чрез спиритически сеанси ние можем да разговаряме с умрелите тъй, както разговаряме и с живите. Това се вижда от следната полемика, която той води с църквата по този въпрос:

"Ама църквата казва, че не могло да се съобщаваме с оня свят, че това било грешно. - Това е велико невежество".

"Да се съобщаваме с духовете на ада може, а с небето е грешно. Да установите съобщение с дявола, това е на място, а да се съобщавате със светиите, да разговаряте с тях - не бива да ги смущавате. Тогава защо смущавате дявола? Каква е тая логика? Старите християни, както зная аз, са имали преки съобщения с небето, те са разговаряли с Бога, със светците и затова са умирали с готовност и самопожертване, Не са били като сегашните - "чакай да умра, че тогава ще видя"! Нищо няма да видиш. Като се събори къщата отгоре ти, какво ще видиш?" (Учит., стр. 11).

Тук Дънов още веднъж идва сам да признае, че той не във всичко е съгласен с църквата и не е от "сегашните християни", които не желаят чрез спиритически сеанси да разговарят с душите на умрелите, а бил от ония, "старите", които имали "преки съобщения с небето". С това Дънов сам декларира, че той се е самоотлъчил от църквата, че сам се е отломил от питомната маслина - Христос, от Неговото живо тяло - Църквата (Еф. 1, 22 - 23).

А колкото за това, че "старите християни", подобно на дъновистите, извиквали душите на умрелите и разговаряли с тях - това е безподобна клевета, ако не е невежествено смесване на молитвеното общуване между живите и умрелите членове на Христовата църква с мнимото въртене на масите при спиритическите сеанси.

Едно трябва да знаят както дъновистите, тъй и теософите, че така наречената некромантия няма нищо общо нито с Библията, нито с християнството. Това е езическо суеверие, против което Библията всякога ее е борила най-усилено, като е налагала смъртно наказание на тия, които са се занимавали с подобни работи.

"Да не се обръщате към тия, които извикват душите на умрелите, казва се в Библията, нито да ходите при вълшебници, за да се осквернявате чрез тях" (Лев. 19,31).

"Ако някой се обърне към тия, които извикват духовете и към вълшебниците... Аз ще обърна лицето си против него и ще го изтребя от народа му" (Лев. 20, 6).

"Мъж или жена, които се занимават с извикване на духовете, или са магьосници, трябва да се умъртвят, с камъни трябва да се убият" (Лев. 20, 27).

"

Източник: http://pravoslavieto.com/

Ми, Neo, на нищо не съм, от време на време на кофеин, но за теб нз.

Въпроса зададох,защото не разбрах точно за кого питаш с какво се е надрусал.А градивната ти критика на учението и личността на Дънов,много ми бе полезна.Тоя човек е бил велик.