И аз като чуя израза "лична духовна връзка" заставам нащрек.

azbuki, и ти ли като "учениците" му?

Асоциацията си е изцяло твоя.

Венци, разбирам, че астралните влияния са ти акцент. Пак твоя асоциация.

П.П. И все пак, да помогна за разсейване на объркването, ако е настанало такова. Няма духовен път освен вътрешния духовен път. Няма духовно знание освен вътрешно полученото. Няма духовна връзка, освен вътрешно изживяната като такава. Никакви беседи и братства тук не играят роля.

В тези няколко изречения се съдържат простички истини, които хората, независимо от коя религия, секта или подобни, от хиляди години пропускат да разберат.

Редактирано 12 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Прочети пак дефиницията на наставката -ски и ще разбереш.

П.П. Изобщо не поемам отговорност за това кой как използва някакви понятия. Аргументирам се за това защо използването на понятията по този начин, независимо от кого, е неправилно и показва определена липса на езикова култура (нищо лично). Ако някой иска да се аргументира за обратното, нека го направи, но аргументът не може да е, че, примерно, Блаватски е голям авторитет по подразбиране. Авторитетът се поражда от способността на човека да мисли със собствената си глава и да убеди другите в това, че го прави.

Между другото, възможно е да се образува на принципа на аналогията дума като "санскритски", но аналогията, макар и да е мощен фактор в изменението на езика, по принцип се основава на неправилност, на грешка. Такава е грешката на хората, които, непознавайки правилото, пишат на български "финно" или "обикновенно" по аналогия с "обменно" и т.н.. Съответстващата на -ски наставка на немски например е -isch (Englisch, Bulgarisch, Russisch). Но няма Sanskritisch, защото няма Sanskriter. И това не само на немски е така. В никой друг индоевропейски език тази наставка не се прилага така. За това си има точно определени причини, които не ми се обясняват защото това тук не е курс по езикознание, а и за да ме разбере аудиторията, ще се наложи да се запознае с няколко стари индоевропейски езика.

Изобщо не поемам отговорност за това кой как използва някакви понятия.

Това изречение за мен е лишено от всякакъв смисъл.Кой и защо ще ти търси отговорност на теб не знам.Ти самата поемай отговорност пред себе си,за това че съдиш,кой и защо е писал така.

Извинявай Azbuki,но езиковата култура на Дънов и Е.П.Блаватска надвишават с хиляди пъти твоята.Можеш сама да разбереш,като прочетеш.И гледната точка беше съвсем различна,не граматическа,а за това че в беседите имало грешка,поради факта,че се използвала думата „санскритски”

Понякога човек е хубаво да признае грешката си ,макар и само пред себе си.

И не искам да те убеждавам в нищо,и да ствам авторитет пред някого.

Извинявай Azbuki,но езиковата култура на Дънов и Е.П.Блаватска надвишават с хиляди пъти твоята.Можеш сама да разбереш,като прочетеш

_{(Чела съм..., но не за това ставаше дума)}

П.П. Приятно обсъждане по-нататък.

П.П.П. Езиковата ми култура :lol6:

Редактирано 12 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

.............

Ако се спрете върху човека, как е създаден индивидуално, и той сам няма ясна представа какво нещо е човекът. Човек говори и за семейството, но той няма ясна представа какво нещо е семейството. Семейството е образувано от индивиди. Обществото е образувано от семейства. Днес хората говорят и за общество, но и за него нямат ясна представа. Обществото е по-сложен организъм и от индивида, и от семейството. Най-после дохождаме до цялото човечество. То е създадено от индивиди, от сърца и от умове, от души и духове.

Душата е онова, в което ние живеем. Духът пък твори. Умът е това, с което ние сега се запознаваме. Умът и сърцето, това са деца на духа. Умът е момченце, малко дете, което върви по мъжка линия. Дъщерята пък е момиченце – това е дъщерята на духа. Дъщерята на духа е сърцето на човека, което върви по женска линия. Това значи: умът е роден от големия баща – от духа; сърцето, то е родено от голямата майка – от душата. Та, когато пита някой какво нещо е духът или какво нещо е душата, казвам: Това, от което е роден умът, е духът; това, от което е родено сърцето, е душата. След това се задава въпросът какви трябва да бъдат отношенията на ума и на сърцето към духа и душата и обратно – какви трябва да бъдат отношенията на душата и на духа към ума и към сърцето. Отношението на ума към сърцето е такова, каквото е отношението на водата към вятъра. Водата е сестра, а вятърът е брат. Какво не прави, когато братът дойде. Когато сестрата дойде и е събрана на едно място, тя се отличава с голяма мекота. И който се разхожда покрай нея, изпитва приятност. Обаче като се разсърди, тя обръща всичко наопаки. Къде е майката? Майката е Земята. Слънцето пък е бащата. Къде е Бог? Сега се явява друга категория. Слънцето е синът на Бога, а Земята – дъщеря на Бога.

Това са сравнения, аналогии. Вземете, на Земята няма таланти, няма и гении, но има обикновени, религиозни хора, които казват, че трябва да се вярва в Господа. Когато говорим за вярата, ние разбираме онази абсолютна и непоколебима вяра. Не мислете, че ние туряме на нещата цена, каквато те нямат. Ако турите на книжните пари еднаква цена, каквато на златните монети, няма да се мине много време и цената на книжните пари ще мине, а ще остане само цената на златните монети. Златните пари винаги ще запазят своята цена. Същото се отнася и до идеите. Вие имате една идея, на която давате известна цена. Обаче, ако тази идея един ден изгуби цената си, тя се намира в положението на книжните пари, които лесно се обезценяват.

Питам: един ден, когато отивате от този за онзи свят, можете ли да вземете една колесница и с нея да се качите? Аз виждам всички хора, които днес умират, отиват в онзи свят с колесници, взети от Земята. Казват, че свети Илия заминал за небето със своята огнена колесница. Защо е заминал с огнена колесница? Казвате, че това е станало, защото той е бил светия. Че какъв е бил свети Илия? Един евреин военен, който изклал главите на 400 пророци. Той беше военен, както в наше време има войни, и казваше, че трябва да се убие този, да се заколи онзи и т. н. Той боравеше с нож и след това мина за светия. Защо тогава и ние да не минем за светии? Значи всички хора, които колят, могат да минат за светии. Свети Илия клал и минава за светия. Защо тогава и ние, които колим, да [не] минем за свети? В това няма никаква справедливост. Аз изнасям тия неща логически. Това, което е било справедливо тогава, защо да не е справедливо и днес? И сегашните хора се бият, колят все за Бога, за обществото, за отечеството. Сега, като говоря за свети Илия, аз не искам да се меся в неговите работи, не искам да отговарям за него, то е негова работа. Това не е моя работа. Той да си отговори за своите работи, какво е правил на времето си. Ние никога не трябва да се месим в чуждите работи. Какво правят сегашните хора, и в това не трябва да се месим. Ако искат да се бият, да се бият, ако искат да търгуват, да търгуват. Кой каквото иска да прави, оставете го на мира, не му се месете в работите.

....................

Казвам: Не се смущавайте от фактите. По някой път вие казвате: „Защо идат тия лошите мисли?“ Те са петлите, които пеят, когато Слънцето залязва. Утре ще дойде доброто във вас – то е петелът който пее, когато Слънцето изгрява. Когато дойдат във вас лошите мисли, знайте че при изгрева на Слънцето не може да дойдат те. При залеза на Слънцето не може да дойдат добрите мисли. Идете да изпращате Слънцето и всякога ще почувствувате някаква скръб, ще почувствувате, че нещо се губи. Връща се разположението, като започне изгревът на Слънцето, веднага ще се зароди една красива мисъл във вас.

Нашите вярвания, онова, което Бог е създал... Аз не вземам думата „Бог“, аз не говоря за един Бог, Който хората са създали. Туй, което хората са създали, те го търсят отвън. Онова, което е в природата, ние живеем в него. Онова в мен великото, мощното, което ме кара да мисля, което образува гениите, талантите, светиите, туй, което сближава хората, което им дава живот, свобода, то е Бог в нас. Бог е, Който се бори в света против мъчнотиите. Във всичките хора Бог се бори.

.....................

Някой върви подир мене и гледа какво аз правя. Казвам: Не е само това, има други работи, които той не подозира. Той даже не подозира, че мене ми е неприятно, че върви подире ми.И той ме следи. Във време на войната една вечер се връщам, вървя по пътя и един детектив видя ме, тъй с брадата, и той помисли, че съм затворник, който изскача от затвора, върви, дойде до мене. „Моля – казва, – приятно ми е, че Ви срещнах“. Пипа ми брадата, да не би да е изкуствена. Мисли, че някой от затвора излязъл. После казва: „Извинете, господине.“ Казвам му: „Съжалявам, че нищо няма да спечелиш. Откога сте започнали този занаят? Ти си попаднал на един човек, аз съм в затвора, но ти си два пъти в затвора.“ Туй го казах като пример. „Втори път – казвам, – няма да се излагам, да искам да ми бутат брадата.“

Във време на война забранено е от 12 часа да се ходи през нощта. Аз излизам от един дом късно. Той казва: „Да дойда да те изпроводя?“ Но аз тръгвам сам. Ето при мене иде едно черно куче, върви след мене, срещат ме стражари, то изтича, завърти се около стражаря и той мисли, че аз съм някой инспектор. Дойде кучето до друг пост, пак се завърти, доведе ме до къщи и туй куче беше като ескорт. Казвам: „Много ти благодаря.“ Какво ще кажете на туй? Аз разбирам закона. В дадения случай туй куче разбрало, че съчетание има, понеже туй куче ме придружаваше. Туй куче върви подир мене. А те мислят че съм детектив, дегизиран.

Имайте вяра в онова, което живее във вас, най-първо; след туй имайте вяра във вашите ближни; имайте вяра и в себе си. Три неща има, в които човек не трябва да се колебае. Вярата в Бога е за нашия ум. Вярата към ближните е за нашето сърце. А вярата към самите нас е за нашата воля. Ние, като обичаме себе си или като вярваме в себе си, ще усилим нашата воля. За да усилиш сърцето, трябва да имаш вяра в ближните. За да усилиш своя ум, ти не трябва да отричаш Бога.

Отричаш [ли] Бога, ти и последен човек няма да бъдеш. Ти искаш да станеш гениален, ти искаш да станеш гений, ти искаш да станеш поет – ти можеш да станеш всичко, ако имаш една непреодолима вяра. Бог за тебе да бъде едно свещено нещо, едно Същество, вътре да слушаш Неговия глас. Четеш един автор и се възхищаваш; природата, която е отворена книга за тебе; Слънцето, което изгрява за тебе; звездите, които изгряват за тебе; вятърът, който лъха; водата, която тече – всички тия неща няма ли да ми говорят? Едно Същество има в тебе, То е всесилно – да имаш свещено чувство, а ти ще идеш да питаш някой философ има ли Господ, няма ли Господ. Вие ще мязате тогава знаете ли на какво? Има един анекдот. Няколко българи, градинари, ходили 20 години и като се върнали след 20 години в къщи, питат: „Вашите мъже имаха ли бради?“ Те казват: „Нямаха.“ „Ние – казва – не сме тогава вашите мъже, понеже имаме бради.“ Ти сега ще питаш жена си дали си същият или не. Това е, когато питаш има ли Господ или няма Господ. Излязъл си на младини и се връщаш на старини и питаш дали си същият или си друг. И с брада, и без брада, ти си същият. И като си добър, и като си лош, пак не се заблуждавай – ти си същият. Добрият е отвътре, а злият – отвън. Те са две положения. Ако ти вярваш или ако ти обичаш Бога, всичко това Бог ще превърне за твое добро. Ти ще видиш, че всичко в света съдействува за добро.

--------------------

Думи на Петър Дънов от лекцията "Ново сърце".

http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.199...7-05-09-10.html

Публикувам откъсите, защото стана въпрос за "понятия".

Умът е това, с което ние сега се запознаваме.

Имайте вяра в онова, което живее във вас, най-първо; след туй имайте вяра във вашите ближни; имайте вяра и в себе си.

Едно Същество има в тебе, То е всесилно – да имаш свещено чувство, а ти ще идеш да питаш някой философ има ли Господ, няма ли Господ.

Няма нужда.

Ти ще видиш, че всичко в света съдействува за добро.

Алилуя!

И все пак, може и със свои думи, точно защото е вътре нещото Може и без цитати.

Редактирано 12 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Дънов си е Дънов ,със или без одобрението ,съгласието или несъгласието на когото и да било. Всеки е това което е показал от себе си пред себе си и пред света. Дали някой е съгласен или несъгласен с нещо казано ,някъде по някъкъв повод ,всъщност няма никакво значение за никого. Всеки възприема нещата така и до толкова ,до колкото му позволява собственото му сетивно развитие. Което е от особена важност само и единствено за него ,защото за всички останали е просто мираж.

Да, пред делото на Учителя, Беинса Дуно - Петър Дънов, можем само да се поклоним, мълчаливо. Иначе сме като ония кученца, които лаят след кервана...

Дънов си е Дънов ,със или без одобрението ,съгласието или несъгласието на когото и да било.

Всеки е това което е показал от себе си пред себе си и пред света.

Дали някой е съгласен или несъгласен с нещо казано ,някъде по някъкъв повод ,всъщност няма никакво значение за никого.

Всеки възприема нещата така и до толкова ,до колкото му позволява собственото му сетивно развитие.

Което е от особена важност само и единствено за него ,защото за всички останали е просто мираж.

Напълно съгласен!

Добрият Учител няма проблем и дори много харесва учениците, които задават въпроси, били те и предизвикателни. Ако не се задават въпроси по нещата, които се преподават, добрите учители правят нещо, така че да предизвикат разни мисловни процеси в главите, които не мислят - например, като нарочно им дадат неточна информация, за да проверят дали ще забележат, че в така подаваната информация има неточности и грешки. И ако ученикът "спи" и само пасивно поема, учителят не е щастлив. Напротив, той ще се зарадва, ако някой тук прогледне отвъд авторитетите и каже: Ама това не е вярно! Не само че ми се е случвало, но и сама съм го прилагала като преподавателска тактика при "по-заспалите". А своите учители съм ги влудявала с въпроси - влудявала от радост, не друго. Животът винаги ми е дарявал прекрасни учители. Малкото случаи на догматични "читанки" Господ е отстранявал от пътя ми по най-бързия начин.

Така че какво да направя, освен да се съглася, че на Учителя Петър Дънов моите коментари изобщо не му пречат, а може и точно обратното да правят

Редактирано 17 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Добрият Учител няма проблем и дори много харесва учениците, които задават въпроси, били те и предизвикателни. Ако не се задават въпроси по нещата, които се преподават, добрите учители правят нещо, така че да предизвикат разни мисловни процеси в главите, които не мислят - например, като нарочно им дадат неточна информация, за да проверят дали ще забележат, че в така подаваната информация има неточности и грешки. И ако ученикът "спи" и само пасивно поема, учителят не е щастлив. Напротив, той ще се зарадва, ако някой тук прогледне отвъд авторитетите и каже: Ама това не е вярно! Не само че ми се е случвало, но и сама съм го прилагала като преподавателска тактика при "по-заспалите". А своите учители съм ги влудявала с въпроси - влудявала от радост, не друго. Животът винаги ми е дарявал прекрасни учители. Малкото случаи на догматични "читанки" Господ е отстранявал от пътя ми по най-бързия начин.

Така че какво да направя, освен да се съглася, че на Учителя Петър Дънов моите коментари изобщо не му пречат, а може и точно обратното да правят [/quot

О, не само твоите, а коментариите на всички нас.

Редактирано 17 април 200818 г. от valentinus (преглед на промените)

„Ако направите от Учението религия, ще я разруша.” Учителят

Добрият Учител няма проблем и дори много харесва учениците, които задават въпроси, били те и предизвикателни.

Знаеш ли, преди 6-7 години имах среаща с една жена, кото лекуваше, сканираше, беше ясновидец и контактуваше с разни големи учители от типа на ония възнесените. Значи, няма да ставам многословен, но първите две от изборените бяха абсолютно неопровержими, за третото не бих казал нищо...

Та с тези големи учители аз имах разговор чрез нея, тя беше в транс. Понеже аз бях отишъл точно за да се заяждам, изпълнявам си добре задчките. По едно време разговорът стана много разгорещен, учителите бях изпаднали почти в истерия. Помня, че ми крещяха (тя де, ама в транс), как обичали много знаещите, но не понасяли любопитните...

Преди това много ми се мазнеха, след това също, обаче въобще не им се отговаряше на въпросите, които аз им задавах. Искаха да ми говорят само за България, какво щяло да стане с българите, как били царете на света и т.н. А аз пък исках да питам за тях, местопребиваването им и подобни, а отговрите които ми даваха въобще не бяха задоволителни. Явно не са ме харесали за ученик, а...

Ако едно пет годишно дете което не може да плува ,започне да настоява да скочи от пет метрова степенка в басейн и се опита да ме убеди че няма страшно ,първо ще му обясня ,че не може.Ако обаче започне да се инати ,да вика и да настоява и отказва да чуе,може да получи и шамар. Кой ще бъде прав детето или аз? Не можем да бъдем по мъдри от учителите си ,може да се интересуваме ,но трябва да умеем и да слушаме. Не можем категорично да отричаме ,след като не сме дорасли да знаем всичко.

Не можем да бъдем по мъдри от учителите си ,може да се интересуваме ,но трябва да умеем и да слушаме.

Не можем категорично да отричаме ,след като не сме дорасли да знаем всичко.

Мисля, че човек като порастне, разбира какво може и намалява употребата на думичката трябва, тъй като осъзнава, че около него има личности (включително и децата са такива) които избират своя път всеки ден.

Май всички за различно си говорят в тази тема. Това за истерясалите учители също ме изкефи. Уникален опит, признавам си :-) Мен личният опит никога не ме е завел при такава "гледачка", защо ли? Предполагам, че подобното привлича (и намира) подобно, а не обратното

Хора, бъдете свободни, мислете и творете свободно и не си слагайте главата в кофата, макар и тя да ви създава усещането за защитеност от удари. Това е догмата - дали ваша или чужда, все едно. Една такава дрънчаща на кухо стара кофа.

П.П. Като стана дума за закона за взаимното привличане, сетих се и че никога не съм имала от тези шамаросващите учители. Повечето много са ме обичали, а дори и най-злите никога не са ми посягали (а още от дете си бях много свободолюбива и независима, точно като сега, и си казвах директно какво мисля). Спомням си една върла комунистка в училище, която биеше децата през ръцете с пръчката, щото били празували Великден и били "набожни", пълна откачалка. На мен никога не посегна, никога не ми викна, никога не ми рече нищо лошо. Интересно. Защо ли?

Шамарът е символ на провалилия се родител.

Редактирано 17 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

azbuki използвах думата шамар в преносен смисъл,както и целия пример не съм очаквала да се приема буквално. Става въпрос за чуването и слушането. За знанието и разбирането. А думата "трябва" съм я употребила май само един път .

Редактирано 17 април 200818 г. от didi_ts (преглед на промените)

azbuki използвах думата шамар в преносен смисъл,както и целия пример не съм очаквала да се приема буквално.

Буквално или небуквално насилие?

Става въпрос за чуването и слушането.

Това не става насила. Ако някой не слуша, има причина. Той най-добре знае какво има нужда да чуе, а какво трябва, това не е работа на другите.

А думата "трябва" съм я употребила май само един път .

Плюс доста "може" и "не може".

На авторитарния и ограничаващ (другия) дух на това писание реагирах, пък всеки си вади изводите, ако иска.

След като не си разбрала преносния смисъл на примера ,защо реши че става дума за насилие ? Тук говорим за учител и ученик ,когато имаме тази йерархия ,значи е дошъл момента на "има нужда" И "трябва" си го поставя сам за себе си самия ученик ,в което другите не играят роля. И тогава идва момента на :"Който може да чуе нека слуша" Другото са излишни приказки.

След като не си разбрала преносния смисъл на примера ,защо реши че става дума за насилие ?

Явно го е имало и в преносния смисъл.

За мен в отношенията между будни хора, вкл. учител и ученик насилието е изключено. Само на много ниско духовно равнище, включвам тук и разни форми на черноучителство, се прибягва до шамари, страх, неоспорими авторитети и много "трябва" и "не може". Самата енергия на тези думи ми говори.

Вероятно си натрупал доста от тази енергия в последния си пост. Това не значи, че винаги си на тази вълна. Надявам се.

"Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя -съмнения и мъдрувания не се допускат Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя" "Ученикът учи, като прилага знанието, което Учителя е дал. Който не прилага, не е ученик. В Школата Учителя излагаше Учението си на всички общо, но всеки сам трябваше да изпита и приложи това, което той ни учеше. Опитаното знание е знание." Тези цитати прибавям като уточнение на тези си думи: "Тук говорим за учител и ученик ,когато имаме тази йерархия ,значи е дошъл момента на "има нужда" И "трябва" си го поставя сам за себе си самия ученик ,в което другите не играят роля. И тогава идва момента на :"Който може да чуе нека слуша"

Кой те наведе на мисълта, че съм ученик точно на това учение? (Изключително истарели представи за нещата, неприложими към днешните хора, днешното време и днешното съзнание. С дърпане на уши не става. Но човек е свободен да си вярва във всичко.) Поздрави

Редактирано 17 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Между Учителя и ученика съществува доверие. Затова и няма излишни въпроси и съмнения. Учителят знае най-добре какво е нужно на ученика и муго дава. Учителят води ученика както се води слепец по тесен мост - мостът е висок, а пропастта - висока. Без доверие към водача си по-добре не тръгвай, веднъж обаче на път, не е време за "Инакомислие" - крачка встрани и политаш в бездната... Ако ученикът няма доверие на Учителя , то значи нито единият е Учител, нито другият - ученик. Ако ученикът няма вяра на Учителя, то учителя няма да продума - "истината се ражда в спора" ??? Дали?

Между Учителя и ученика съществува доверие.

Абсолютно доверие имам само и единствено в Бога.

Колкото до хората, да ти е хрумвало, че всеки един от нас, с Божията помощ, сам на себе си е водач? Че учителят не ти налива в главата, а ти помага да научиш, доколкото искаш и можеш, без претенции? Тази представа за учител, която имаш ти, би отчуждила повечето хора. Човекът иска, може и по природа е свободен. Истинското учителство е само помощ, нищо повече.

П.П. "Излишни" въпроси няма. Съмнението е полезно, твърди Буда.

Редактирано 17 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Всички учения и учители водят към Бога. За да имаш абсолютна вяра в него ,някой трябва да те е запознал с това знание,тук идва мястото на учителя,чрез доверието си към него ти добиваш представа за Бога.Един или няколко или поредни всеки решава сам за себе си. Да кажеш "аз нямам вяра в никого"значи да отречеш и Исус.Именно чрез безрезервна вяра в своя Учител ,апостолите са достигнали да познанието. А свободата ...... за нея има друга тема и там съм писала колко илюзорно понятие е тя.

Суета! Съмнението е състояние, не е процес. Ако нямаш вяра стигаш до Никъдето. Когато се съмняваш , съмняваш се във всичко - така оставаш без опора, не напредваш, защото след всяка крачка в "правилната" посока, правиш още няколко в "неправилни" - орел, рак и щука. И всичко това е от суетата, че си "СВОБОДЕН" , че "ИМАШ ИЗБОР", че можеш "САМ ДА ПРЕЦЕНИШ" . Откога, доколко, дали? Суета! И още ннещо - ученикът отива при учителя, и учителя отива при ученика. Изборът е взаимен. Когато единият е призван, а другият готов.

Редактирано 17 април 200818 г. от wandering albatross (преглед на промените)

Всички учения и учители водят към Бога.

Защо е нужно нещо да ме води към Бога? Нима някога съм го напускала?

За да имаш абсолютна вяра в него ,някой трябва да те е запознал с това знание

Пак "трябва". Не трябва изобщо. Това е именно илюзията - че човек е загубил пътя към Бога и че без помощни средства не може да го достигне. Някои хора имат нужда от тях, защото са се отдалечили от Бога. Учителят за тях е гарант за някаква "правилност". Други нямат нужда от външен учител. Затова и учителят казва (виж на предната страница, че да не повтарям цитати) да не търсиш ти Господ да ти го обясни някой философ и преди всичко да вярваш на това, което е в теб, после на ближните си.

Какво съмнение? На съмнение се подлага външното и това е един необходим процес - има си дълбок смисъл в думите на Буда да не вярваме в нищо "наготово". Но тази връзка с Бога, за която ви говоря, тя е отвъд всякакво съмнение и не зависи нито от Учители, нито от философи, нито от техните последователи. И светът да се сгромоляса, има я, защото тя не зависи от нещата, които подлежат на съмнение.

Някои от нас си спомнят по-добре кои са. Други не чак толкова. Някои все още имат нужда да се водят от външни неща като доказателство за правилността на техния "път". Някои се водят от това, което е вътре в тях и то за тях е достатъчно сигурно. Точно както казва Учителят. Но ТОВА именно много хора, включително и сред най-върлите му последователи, не го чуват.

Действително, всеки чува, каквото може, и всеки си избира музиката.

Редактирано 17 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)