Слава Богу, че не си сред учениците на Учителя!

опазил ме Господ

Слава Богу, че не си сред учениците на Учителя!

 

 

Познавам някои от учениците на Учителя и мога да кажа, че са прекрасни хора.

Разбира се не всички са такива, но така е навсякъде - при православни, католици, евангелисти, мюсюлмани, юдаисти и т.н.

Mecholari радвам се, че пишеш във форума и цитираш Учителя. Не се поддавай на елементарни провокации на неп(р)осветени (все пак и за тях има шанс). Поздрави!

Mecholari радвам се, че пишеш във форума и цитираш Учителя. Не се поддавай на елементарни провокации на неп(р)осветени (все пак и за тях има шанс). Поздрави!

Можем да се просветим и без да ходим с овцете

Можем да се просветим и без да ходим с овцете

Към теб имам само един въпрос, защо винаги пишеш с удебелен шрифт?  Писането с главни букви се смята за викане. Твоето как да го тълкуваме?

Към теб имам само един въпрос, защо винаги пишеш с удебелен шрифт?  Писането с главни букви се смята за викане. Твоето как да го тълкуваме?

те не са главни не виждаш ли

 

в памет на Митака пиша така

http://www.kaldata.com/forums/user/72116-hanibal-lektar/

други въпроси

Редактирано 16 февруари 201412 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

те не са главни не виждаш ли

 

в памет на Митака пиша така

други въпроси

Нямам други въпроси, но се замислих що да не почна и аз така, не че знам кой е Митака, все ще си намеря повод за да го натрапя на останалите.

Нямам други въпроси, но се замислих що да не почна и аз така, не че знам кой е Митака, все ще си намеря повод за да го натрапя на останалите.

Можеш само да съжаляваш - че не си познавал този Човек с Голямото Сърце.

Можеш само да съжаляваш - че не си познавал този Човек с Голямото Сърце.

Когато човек търси внимание поводи и начини винаги се намират. Сигурно е вярно за човека, съжалявам не го познавам. Аз съм дотук.

Mecholari радвам се, че пишеш във форума и цитираш Учителя. Не се поддавай на елементарни провокации на неп(р)осветени (все пак и за тях има шанс). Поздрави!

Не вярвам, че страхливци, които смятат, че сатаната ще им отмъкне душичката имат някакъв шанс.

За тях-молитва с лоена свещичка за 20 ст.

Не вярвам, че страхливци, които смятат, че сатаната ще им отмъкне душичката имат някакъв шанс.

За тях-молитва с лоена свещичка за 20 ст.

който го е страх от мечки - не ходи в гората

Никога не излизай вън от границите на възможното.Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно.Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро.От човек двуеличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен, стой настрани.Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш.Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности.Овцата в устата на вълка не давай.Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече.Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита.Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава.Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява.На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай.Знай, че качествата на нещата винаги се оставят, каквито са си.Из „Личен бележник на Петър К. Дънов“ 

 

Учителя е моя най-чист и съкровен Идеал, и всеки, който му посегне с дума, слово или намек, с най-малкото съмнение ,ми е противен и мой враг във вечността. Защото това е все едно Левски да дружи с разплачи -майка еничарин...

Редактирано 16 февруари 201412 г. от mecholari (преглед на промените)

Учителя е моя най-чист и съкровен Идеал, и всеки, който му посегне с дума, слово или намек, с най-малкото съмнение ,ми е противен и мой враг във вечността. Защото това е все едно Левски да дружи с разплачи -майка еничарин...

 

ИЗХОД 20, 2-17

[*][20:2] Аз съм Господ, Бог твой

[*][20:3] да нямаш други богове, освен Мене.

Учителя е моя най-чист и съкровен Идеал, и всеки, който му посегне с дума, слово или намек, с най-малкото съмнение ,ми е противен и мой враг във вечността. Защото това е все едно Левски да дружи с разплачи -майка еничарин...

Псалом 1Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи

ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА

Потънала в собствената си мъка, с наведена глава крачех на-пред-назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителя да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но той не идваше.

Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки слънцето. Само моето сърце не можеше да се успокои. Единствената ми надежда бе Учителя. Погледнах нагоре към осветения му прозорец и мислех: Учителя разрешава най-правилно всички проблеми. Той е моят спасителен бряг ...

Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше към неговата спалня.

Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене. Аз го погледнах плахо поради дързостта си да го безпокоя в такъв късен час. И преди да отворя уста, той строго ми каза:

- Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.!

- Но, Учителю, защо? Във вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква.

- Аз ти казвам: твоята задача по отношение на Д. беше да му възвърнеш вярата в жената, след жестоката изневяра, която беше изживял. И ти стори това. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш, и той те обича, но това не значи, че непременно трябва да се ожените.

- Но, Учителю, защо? Аз го обичам и искам да бъда постоянно с него.

- Ако настояваш, може да успееш, но въпросът ще бъде уреден по човешки. Слушай да ти кажа: Обичта е едно нещо, а женитбата - съвсем друго нещо. На Земята ти имаш кармична връзка само със своя баща. Ако желаеш да бъдеш ученичка, не си създавай нови връзки и нови карми. Една женитба обвързва, усложнява, спъва свободата на човешката душа. Понякога хората се женят, за да се разплатят. Такава женитба е на мястото си. Тя е в пътя на тези души за развързване. Но най-често хората се женят по силата на своите чувства, по сметка, за материални облаги, или по амбиция. Тогава и двамата, и децата теглят и носят последствията. Та сега и на тебе казвам: обичай, без да се обвързваш, и един ден ще бъдеш благодарна.

Слушах и гледах Учителя, но чувствата заглушаваха разума ми и не можех да мисля трезво.

- Всяко преживяване е един урок. Ти ще разбереш по-късно. Храни гладния, а не сития. Това е достатъчно ...

„Това е достатъчно" - отекнаха думите в мен.

Учителя се качи по стълбите обратно към стаята си. Отидох си замислена.

Минаха години. Продължавах да обичам и да страдам за Д. Бях негова духовна приятелка, „моят талисман", както той ме наричаше. Той не споделяше моите вярвания и моя начин на живот, но въпреки това с часове разговаряхме и винаги имаше какво да си кажем.

Често, когато разговарях с Учителя, той ме запитваше за Д. Тогава му разказвах подробно как той ме е погледнал, какво съм му казала и т.н. Учителя ме слушаше с внимание и понякога се смееше весело на наивните ми разкази. Това, че той ме питаше за Д., много ме радваше и аз споделях с него всичко преживяно.

През декември на 1944 г. Учителя премина отвъд. Оттогава никой вече не ме питаше за Д. Минаха години и аз започнах да се моля на Учителя, да престана да мисля за Д. Бях разбрала, че храня човек, който е преситен. Бях научила, че си има интимна приятелка. Получих помощта отгоре и престанах да виждам Д. и да мисля за него.

Две-три години по-късно го срещнах на улицата.

- Защо престана да ме обичаш? - попита ме той развълнуван.

- Това е достатъчно - отговорих тихо, с думите, които Учителя ми беше казал преди доста години. Сбогувахме се и всеки тръгна в противоположна посока. Противоположен бе и начинът на нашия живот.

Вървейки надолу по улицата, сърцето ми се изпълни с благодарност за това, че бях останала свободна.

Учителя беше прав.

https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%94%D0%B0-%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/316097505070381?ref=stream&hc_location=stream

 

Добър урок.

Може и Хорхе Букай, и Паулу Коелю да кажат същото.

Те също са Учители.

УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?

Слънчев летен ден. Цветята пред салона бяха приятен фон на белите маси. През лятото обедите се сервираха в градината. В делничните дни братският стол се посещаваше по-малко и човек можеше да седне на средната маса, където сядаше Учителя.

Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н.

Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме, както обикновено.

Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник. Не можах да разбера какво бе точно, но в къщи го завих в парче чиста бяла хартия и го скътах в тайното си чекмедже. От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче. Оказа се, че то бе от супената чиния на Учителя. Имах го като талисман.

Един ден останах неприятно изненадана, когато отключих чекмеджето и видях бялата хартия празна. Никой нямаше ключ от тайното ми чекмедже. Как бе възможно топчето да изчезне?!

Веднъж говорех с Учителя в приемната му. Случайно погледът ми падна върху едно малко кафеникаво топче върху масата му. Погледнах Учителя. И той ме погледна. Мислено го попитах: „Това същото топче ли е?"

Няколко минути минаха в мълчание. След малко, с мек глас той ми каза:

- Всяко време носи и своите чудеса. Не ти са нужни сега чудесата. Ти се научи да живееш правилно. Да съществуваш е едно, а да живееш съзнателно е друго. Новото учение, което ви нося, се заключава в преустройството на сегашната човешка форма и на нейните удове: лице, нос, уши, чело, устни и т.н.

Дни наред мислих върху тези думи на Учителя.

 

https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%94%D0%B0-%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/316097505070381?ref=stream&hc_location=stream

 

УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? Новото учение, което ви нося, се заключава в преустройството на сегашната човешка форма и на нейните удове: лице, нос, уши, чело, устни и т.н.

То и Астор може да си маха главата нали ?

 

Я обясни какво е това преустройство на човешката форма

Наистина, човек да си намери средата и "да заплува във свои води" е изключително важен, съдбовно-поетичен миг. Тогава се осъществява Библейското заживяване на братя във единомислие, пълно разбирателство, нравствено-морално-интелектуално единение, лишено от всякакъв вид насилие и компромис със себе си и останалите, естествени участници, съратници във делото наречено братски живот. Защото в теза, антитеза и синтез, освободеното от догматизъм и страхове мислене, може и остава вярно на Истината, Мъдростта, Любовта, Чистотата в пълния смилъл и чистота на понятията.

  В противен случай се разиграва трагикомедията "общуване с чворове", инволюционно изостанали личности, чиято характеропатия насища атмосферата на личностен обмен с тягостни характеристики и определения, интуитивно усещане за тяхната липса на цялостност.

  Притежаващия вътрешния мир плува в чуждата мърсотия, но никога във безпомощност, именно заради елексира на общуването във Братството... Братсвото е най-добрия тандем и антипод на убийственото неразбирателство и самота, то е олицетворение и изяснение на поуката от стрелите в колчан, чиято сила е голяма и не могат да бъдат счупени и прекършени от титаничните усилия на свръхчовека, изобличавайки неговото егоистично, самотно, безплодно усилие...

Аз и без братство съм си добре с вътрешния мир.

ИДЕЯ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ - ЗА ВАТАНСКИЯ ЕЗИК

Ватанският език е най-първичния език, който е съществувал. За ватанския език не може да има никакво външно обучение, защото според толтеките (миналата година говорихме доста за толтеките, за древните атланти и мъдреци) никакво външно обучение не може да даде Духът на Истината. Първичният език на древните атланти, най-висшите атланти, наречени толтеки е бил езикът на Светлината и с този език те са общували с невидимите напреднали космически братя. Този език е бил Ватан. Оттук са произлезли пирамидите в Атлантида, които после се пренасят в Египет. Пирамидите са една много деликатна идея за чакрите. Следващия път ще ви кажа някои неща за чакрите, ще започнем с по-обикновените неща, ще ви обясня какво означава човека - муладхара, човека - свадхистана, аджна и сахасрара и т.н. Ще започнем по-простичко, на разбираем език и постепенно ще отиваме нагоре.
От сянката на този език са се образували китайският, санскритският и еврейският. Друга сянка е есперанто, която се опита по някакъв външен начин да постигне някакво единство, но не можа. Но все пак опита е хубав, трябва да се правят опити. Ватан е както казах, първообраза на Светлината и затова е наречен праезика. Иначе има около пет хиляди езика, но този е първичният, който обединява всичките. Ако този език се научи, другите езици вече нямат значение, защото човек ще може да разговаря с животните, с дърветата, ще види Бог скрит в тях, ще Го вижда навсякъде. Това е първообраза на Светлината и затова е наречен праезика, а останалото е просто езици. Едното е праезика, прасветлината, а останалото е просто светлинки, отблясъци, отражения и т.н.
Ватан е бил древният език на единството за разлика от другите езици. Той е бил езикът на абсолютното единство, на абсолютното братство. Това означава, че Ватан е вътрешният език на Духа. Например, ако ние с вас си говорим на езика на Духа и на душата винаги ще се разбираме, ако се намеси ума, ако се намеси интелекта ще стане малко по-трудно, а някой път става много трудно. Значи тук въпроса не се свежда до вяра и съмнение, а до пълно доверие. Ако ние си вярваме с пълно доверие, а доверието е нещо по-дълбоко от вярата, защото както ви казах преди, има хора, които вярват в Христос, но не са си доверили живота изцяло, други вярват в Учителя, но не си дават живота за него, това изисква нещо по-дълбоко - пълно доверие, този въпрос вече решава други нива.
Ватан е вътрешният език на Духа. Това означава, че всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. единството със Светлината - става въпрос за вътрешната светлина. Всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. всеки трябва да се превърне в Светлина.
Друга дълбока окултна идея за този праезик е изразена чрез един символ, това е символът на пентаграма. Преди време ви говорих за посвещение в пентаграма в три степени и ако си спомняте имахме една друга лекция за посвещение в пентаграма в седем степени. Тук само ще кажа, че само чрез пентаграма Синовете на Светлината ще се обединят, ще се обединят в древния език, във величието на абсолютното първично единство и братство.
Исках да кажа, че Ватан се образува в човека само чрез вътрешно обучение. Ако човек жадува за Истината има кой да го обучава, този въпрос решава дали висше същество да се заеме с човека, като невидим помагач. Този език е пропит с дух, той не е думи, не е слово, той излиза от шестото тяло. По-надолу за него е много трудно, макар, че понякога докосва душата с прозрения, със светлина, с интуиция - това е крайната му мярка на слизане, тъй като материята е много гъста, даже интуицията е малко проблем, но все пак чрез интуицията, когато на една душа трябва да се помага той помага, а интуицията е винаги вярно ръководство.

 

https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%94%D0%B0-%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/316097505070381

Ватан е вътрешният език на Духа. Това означава, че всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. единството със Светлината - става въпрос за вътрешната светлина. Всеки човек трябва лично да постигне праезика в себе си, т.е. всеки трябва да се превърне в Светлина.

по-голяма глупост скоро не бях чувала

 

та нали за да отидеш в Светлината не трябва да си тук

по-голяма глупост скоро не бях чувала

 

та нали за да отидеш в Светлината не трябва да си тук

Там където е Бог , там е Светлината.

 

"Отче наш, Който си на небесата!Да се свети Твоето име,да дойде Твоето Царство,да бъде Твоята воля,както на небето, тъй и на земята;"

 

"Защото Аз съм Светлината на този свят"

"Да не погинат седящите в тъмнина"

 

"Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.11. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.12. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;"

 

И така, просто ми споделяш, че извратената ти философия и практика ти предопределя да не си от чедата Божии. Това вече го знам. Само учениците на Учителя са такива.

Редактирано 21 февруари 201412 г. от mecholari (преглед на промените)

Божие чедо съм, и още как