Любовта превъзхожда всеки закон. Тя е закон сама по себе си – най-великият Божи закон, пред който бледнеят всички човешки закони. Новата култура настъпва… ражда се едно ново поколение и то ще разруши всички предразсъдъци, догми, ограничения… всички ниски и тесни чела, за да даде път на Любовта да се проявява в живота ни и да станем Синове и Дъщери на Любовта, съ-творци на Бога живаго! Но… Любовта не е само удоволствие и наслада – Тя е и отговорност, готовност да поемеш ангажимент, грижа за другия, отдаденост, дела, а не само красиви, романтични думи… Все неща, които не са характерни и примамливи за себелюбците, затова и те могат да обичат, но не някого, а единствено самите себе си, могат да познаят похотта (мислейки я за Любов), но не и самата Любов!

Дънов

 

"Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак."

Петър Дънов

 

Да, добрите ни постъпки носят радост и удовлетворение, а лошите - неприятни чувства.

Но дали при всички това е така?

"Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак."

Петър Дънов

 

Да, добрите ни постъпки носят радост и удовлетворение, а лошите - неприятни чувства.

Но дали при всички това е така?

Едва ли. Някои хора не осъзнават постъпките си. И за тях злото което причиняват, не е зло.

ВЕЛИКИЯТ ПЪТ
(продължение)

Великата пустота ражда от себе си ДАО като една отделна реалност с голяма власт. Следващата мисъл е на Лао Дзъ, която е трудно разбираема и е свързана с тайния живот на числата. Лао Дзъ казва:Пътят ражда едното, едното ражда двете, двете раждат трите. От трите е произлязло всичко. Ще обясня постепенно. Първо, ДАО е родено от Великата Пустота, от безпределното и с това то е станало вечен път за всички същества. След като ДАО е било родено и му е била дадена голяма власт, ДАО прави слизане и трансформация и ражда душата, така едното ражда двете. Тук душата се явява на сцената със своя специфичен и също така велик път. После нещо е станало между ДАО и душата като две велики реалности и от това, което се е развило между тях е последвала нова трансформация и слизане надолу, при което вече се заражда човекът, вселената, светът, енергията – двете са родили тройката. Тройката, преди всичко това е енергията, главното ударение е в нея. В даосизма светата троица изглежда така:ДАО, душата и енергията. От енергията надолу са се излъчили тези светове.
Грандиозното е в това, че от Великата пустота се стига до нещо, което е оформено:земята, небето, човекът и неговият вечен път, който е път към чистата енергия, към душата, към ДАО, към безпределност. Силата на енергията е родена от обмяната на ДАО с душата. Това е станало в техните вътрешни полета.
Всичко това, което казва Лао Дзъ е много дълбока мистика и метафизика, която е реално свързана с тайната на пътя. Словото на Лао Дзъ е изпълнено с голяма потенциална сила, която се намира и в неговите мисли, и в неговото мълчание, в неговата аура. Искам да ви кажа, че личността на Лао Дзъ не е реална за този свят, той е живял повече като символ, той е присъствал, но не се е раждал. Тъй като Лао Дзъ е даоското божество, то не се ражда, а само присъства, то никога не губи своето съзнание. Лао Дзъ присъства, за да покаже символа на вечния път. Не случайно той се смята за един от най-великите мислители на човечеството за всички времена. Неговата оригинална книга “Дао дъ дзин” има около 80 превода, но няма такъв превод, който да е направен от посветени. Дори всички, които са превеждали тази книга, не могат да преведат даже заглавието. Преводът не е “Пътят и неговата сила” или “Пътят и неговата потенция” и т.н., истинският превод на “Дао дъ дзин”, това е “Учението за съкровеното”. В тези думи се крие пътят на битието чрез ДАО и по този път се осмисля и небитието, и това означава учението за небитието, навлиза се в много високи степени на пустота. Според много учители пустотата е една, единна, според даосите има 13 вида пустота, според Учителя има 26 вида пустота, за което може да стане въпрос. В неговата книга “Дао дъ дзин” е вложена колосална потенциална сила, която може да се превърне в гигантско благо не само за Китай, а и за цялото човечество, ако бъде разбрана. Разбира се, ако Китай приеме тази книга. Ако Китай отрече тази книга, той ще се върне в първородния хаос. Тогава древният път ще бъде изгубен, учението за съкровеното ще бъде скрито навътре.
Говорихме за числата 1,2,3 – това са числа на свещената символика, а основното качество на ДАО е неговата неуловимост, поради неговата изключителна тънкост на енергията. Тези числа са специфични и мистични символи и образи на един друг свят, който е слязъл в тях и ги е изпълнил със своята особена енергия. За Буда най-важното нещо е опита, но даосът не приема опита за абсолютна мярка, защото за него ДАО е по-важно от опита. В опита няма постоянен смисъл, опитът е изменчив. Даосът знае и това е естествено, че хора с много голям опит могат да попаднат в безизходица и да не излязат. Но тези, които следват ДАО, за тях винаги има изход.
Според окултната наука и според Учителя всичко, което е достъпно за опита, не е реално. Точно от тук за даосите се е зародила една друга, непреодолима жажда за ДАО, нааречена пределната целеустременост, две думи, наситени с дълбоко значение. По този път битието на даоса се трансформира в небитие и неговият вечен път се осмисля. Според Ло Дзъ движението, само по себе си, е недостатъчно. Но то става смислено и реално, защото в него действа покоят. Колелото се движи, защото оста му е неподвижна. За будизма главното е нирвана, защото тук се прекратяват всички тревоги, всички проблеми, всички въпроси и всички отговори. Тук няма движение, няма възникване, няма унищожение. Даосизмът приема движението, защото то е път към покоя, а покоят е път към пустотата. В будизма има стремеж за постигане на нулево състояние, пълна раздяла със всичко, което е видимо и негативно. Затова в нирвана няма желание за движение и за възвръщане. Разбира се, по закона на пустотата някои същества са принудени да се завърнат и да помагат на хората, защото ако останат в нирвана, ще загубят своята дълбочина.
Учението на Буда е ориентирано към психиката и абсолютното овладяване на съзнанието. Това е път, по който се изискват много усилия и борба със себе си. В тази борба малко са тези, които оцеляват и постигат целта. Учението на Лао Дзъ е ориентирано към естественост, към недеяние, към навлизане в естествения ритъм на космоса. Будизмът смята, че невежеството управлява света, че невежеството е космическа сила. За даосите това е обратното. Даосите смятат, че никога невежеството не е управлявало света, на този свят те противопоставят своя небесен път, изкуството на вътрешното поведение. Когато живееш според небесния път, тогава какво невежество можеш да срещнеш по пътя си? Според будизма човек трябва да се избави и от света, и от вселената. Според Лао Дзъ човек може да живее в разбирателство и покой и в света, и във вселената, стига човек да е естествен, стига да следва ДАО.
За даоса да станеш естествен, означава да се радваш на всички светове. Будистът не се чувства добре в този свят. Даосът се чувства добре във всички светове, а това е голямо предимство. В будизма едно от най-важните неща, тяхното шесто правило е правилното намерение. За даосизма това е безсмислено. Ще обясня: Който е познал великото единство, той е винаги естествен и неизчерпаем, не е необходимо да се съобразява с правилното намерение, защото следва ДАО и е неизчерпаем. Естественият човек не се нуждае от правила, защото той живее с ДАО. При будизма целта се постига с много концентрация и много усилия на съзнанието. За даосизма нирвана никога не може да бъде крайна цел, тъй като има 13 вида пустота. Защото ако една цел има край, тя е ограничена, това означава неразбиране на пътя. При Лао Дзъ няма концентрация и усилия, има пълна разсредоточеност и естественост, а цел няма, защото великият път е безпределен.

ДАОСКОТО СЪРЦЕ

Според даосизма, ако успокоиш сърцето си, в него вече няма движение. А когато го смириш, за него вече няма опасност. Когато постигнеш постоянен покой в сърцето си, вече не възниква безпорядък. Когато постигнеш искреност в сърцето си, вече не възникват отклонения. А когато постигнеш чистота на сърцето си, вече никога не възниква мъка. Когато сърцето е ясно и определено в своя път към ДАО, тогава мракът не може да го овладее, той го изпуска. Това означава, че когато сърцето е чисто, то може да практикува своя вечен път и да съхранява своя живот в ДАО.
Когато сърцето е чисто, тогава ДАО е постоянно в човека и тогава пълнотата е навсякъде с човека. Когато човек е естествен, ДАО в него е постоянно будно. Само будността може да върви след истината, а умът винаги изостава. Ще обясня:Истината е вечна, но не е неизменна, това трябва да с разбере дълбоко. Защото във всеки нов миг тя има нова проява и се постига по нов начин. Ето защо умът винаги я изпуска, защото той е винаги стар и застоял, той живее с миналото, със спомените. А истината е винаги нова, изменна в хубавия смисъл. Следва, че ако в един момент човек е в равновесие и в различаване на истината, т.е. в будност, в следващия момент това същото действие може да извади човека от равновесие. Ето защо човек трябва да изостави ума и да бъде буден за всеки миг, т.е. до такава степен да го пречисти, че умът да стане слуга, вътрешен орган на духа, да бъде буден за всеки нов миг. Това означава, че равновесието на отминалия миг не е равновесие на настоящия миг.
Непрекъснатото равновесие е тайната, постигната от даоса. Животът се поражда от постоянното взаимодействие между ин и ян в човека. А ДАО се намира в точката на равновесието. Но тъй като всичко в света и в съзнанието се движи, тази точка на равновесие всеки момент се мени. И за всеки нов миг равновесието трябва да се постига отново. Точката на равновесието е достояние на даосите. Целта на даосите е да помагат на хората и те да я постигнат. В даосизмът се казва, че равновесието е естествената сила на ДАО и то неутрализира всяка двойнственост. Това означава, че равновесието е господстваща сила, сила, която владее. При това овладяване се ражда обликът на едно ново и по-дълбоко разбиране на тайната на ДАО.

Kъм прякото излъчване:

https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%94%D0%B0-%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/316097505070381?ref=stream&hc_location=stream

 

 

Петър Дънов. Двата пътя - http://www.youtube.com/watch?v=Vu7j2Ofmilg&list=PLfMZz-UF6eu_tMCr1sPW7eAbZt8E_z6RC

 

Абсолютната истина - http://www.youtube.com/watch?v=Akiu48AiH3w&list=PLrVaS03qvYUEku4XHABTstrTXR_pgMcqO

"Едно време българите считаха,че турците са големи неприятели ,казваха: " Турчин е това,не е християнин." Но онова, което мъчи хората не е вярата им. Това са техните разбирания. Когато интересите на хората не съвпадат, те веднага стават неприятели. В един дом братя и сестри, като запонат да уреждат материалните рабори, веднага се скарват. Ако една любов е толкова низка,че не може да се справи с материалните неща - двадесет или тридесет хиляди лева не могат да се разделят, единият взел повече, другия по - малко, ако туй стане повод да се пожертва най - хубавото от живота - питам тогава: какво знание имаме ние?"

 

Петър Дънов

"Едно време българите считаха,че турците са големи неприятели ,казваха: " Турчин е това,не е християнин." Но онова, което мъчи хората не е вярата им. Това са техните разбирания. Когато интересите на хората не съвпадат, те веднага стават неприятели. В един дом братя и сестри, като запонат да уреждат материалните рабори, веднага се скарват. Ако една любов е толкова низка,че не може да се справи с материалните неща - двадесет или тридесет хиляди лева не могат да се разделят, единият взел повече, другия по - малко, ако туй стане повод да се пожертва най - хубавото от живота - питам тогава: какво знание имаме ние?"

 

Петър Дънов

"Когато интересите на хората не съвпадат, те веднага стават неприятели."

 

- Самата истина !

Редактирано 27 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

ПЪТЯТ КЪМ ДЪЛБОЧИНАТА

Истината е скрита в тъмнината. Но тази тъмнина е само една дълбока илюзия, а всъщност тя е толкова сгъстена светлина, че заслепява. Затова много хора, даже и посветени, които би трябвало да бъдат изхвърлени от пътя на Мъдростта (има такива много),те са я възприели като тъмнина. Мислят, че тя е реална тъмнина. Когато светлината е много силна, тя не заслепява, както и тъмнината. Когато ученикът търси постоянно Истината, той постепенно се подготвя - това е метод, това е подготовка за среща със светлината. По-нататък ще видим, че тази светлина е също пречка за да се познае Истината, защото Истината е скрита зад тази завеса от сгъстена светлина. Тази светлина е също пречка, едно от най-тежките препятствия, които вие като ученици трябва да разрешите в едно наистина велико учение. Ако човек си отваря очите в мрака, няма голяма опасност. Но в светлината на Бога опасността е голяма и тотална, защото тази светлина е извън пределите на силата на очите и на силата на душата. Но тази светлина още не е истина. Тя е оградата. Тази светлина трябва да бъде проникната, трябва да бъде отстранена. Иначе се получава една жалка мъдрост и такива мъдреци като Бо Иин Ра, Висарион, които нямат нищо общо със светлината на Истината; имат светлина-полусветлина, от която трябва да се спасят. Но все пак трябва да ви кажа, заради Истината, няма критика, че на такива хора обикновено им трябват хиляди години, зада разберат дълбочината на едно такова учение, защото най-трудното нещо е, най-трудно за ученика е да се спаси от светлината. Както за някои е много трудно да се спасят от щастието. Хората знаят, че трябва да се спасяват от нещастието, от тъмнината, от бедността, но от щастието е нещо много трудно, много тънка енергия. Светлината е още по-тънка енергия и затова много мъдреци, които е можело да влязат в по-висша мъдрост, но от страх, от липса на будност, от липса на тотално доверие и от още едно качество, за което ще говорим, което ги е подкосило, те са останали в някаква малка и бедна светлина, без да разберат истинската, дълбоката, тази, която идва директно от Бога; която няма никакви претенции, никакви амбиции, защото това е естествено.
Това проникване и надминаване на светлината може да го направи само човешкият дух. Душата не може. Душата няма такава сила, няма такава власт, защото, според Кабала, тя е полу-светлина. Тя цялата не е изградена от тотална светлина и затова тя не може да направи това. Светлината е пречка. Ако човек иска да се срещне с Истината, той първо трябва да се откаже от тъмнината. Значи, ще вървим последователно, което означава: да се откажем от всяко зло, от най-малкото. После трябва да се откаже от светлината или от всяко добро, от човешкото добро, което всъщност е недобро, за разлика от вечното добро и чак тогава да влезе в Истината, която дава мярката за вечното добро.
Идва момент в живота на ученика, когато и тъмнината и светлината са пречка. И доброто и злото са пречка, и щастието и нещастието са пречка. (Обяснение: Запомнете, да не се лъжете, много прераждания сте се лъгали; отсега нататък разберете това, което ще ви кажа, за да може да се прекрати нещо, за да може да се влезе в едно по-дълбоко раждане, едно друго разбиране: Във всеки щастлив човек, без изключение, има скрито нещастие, защото това е полярност. Такъв е законът и той е безусловен. Обратното също е вярно- във всеки нещастен човек има скрити възможности за щастие. И двете неща са заблуждения. Защо? Защото когато стигнеш крайната граница на щастието, законът на полярността се обраща обратно. Дори и три прераждания да си щастлив, четвъртото тръгваш към нещастие - законът на полярност го изисква. Това важи за бедността, също и за богатството. Човек няма избор. Просто нещастието идва, защото законът е много силен. Може да направи най-щастливия човек нещастен за секунди. Но много трудно е да убедиш човека, че щастието е безполезно и че това, което трябва да търсиш, е Истината, която си ти самият.
Значи, трябва да търсиш истината, която ще те освободи от това щастие, което е един златен капан, за разлика от нещастието, което е железен капан (условно казано). Щастието е един златен много по-опасен, много по-изтънчен капан, защото изисква нещо повече от усилия; изисква разбиране. Но има път как да се спасите от него. Как може да се победи нещастието? Това важи за будността, за трудностите и т.н. Нещастието може да се победи с усилия, с воля, с постоянство, с трудолюбие. Но щастието е много по-трудна задача и тук тези методи вече не помагат, защото щастието е много трудна и фина енергия, много фино заблуждение. Същото важи и за светлината. Но трудно е условно казано, зависи дали човек ще избере пътя на себепознанието и пътя на Духа. Който е привързан към светлината, даже не подозира, че ще изгуби Истината. Седир и Папюс от посветените не са били приети от една по-дълбока мъдрост. Когато ви говоря за Учителя, за Бейнса Дуно, трябва да знаете, че тука говоря зад пределите на тъмнината и светлината. Ето защо учениците не могат да го познаят. Защото много от тях се установяват в една положителна светлина, която е много ограничена. И те остават далече от Неговия космически кръг, от Неговите истински ученици и постепенно се отдалечават. Това е естествено. Значи, пределите на тъмнината и светлината, срещата с него става извън полюсите, т.е. извън тъмнината и светлината. Само човешкият дух може да се справи и с тъмнината, и със светлината и да отиде при своя Учител. Спасението от светлината е най-трудното препятствие, което ученикът ще срещне в своя дълбок път, пътят към своя Учител. Учителят може да борави и с тъмнината и със светлината за свои цели - и двете са негови слуги. Но той не е свързан с тях. Той е абсолютно неуязвим. Той живее в Истината. Учителят има право да вкара учениците в голяма тъмнина, защото ученикът е скроен да открие Бога чрез тъмнината. Когато надрастне и двете, ще се открие за Учителя на Истината.
Истинското добро е абсолютно непривързано. То е абсолютно свободно. Това е свято добро. Това добро произлиза от Дървото на живота, от познаването на Истината. Ако правиш на някой човек добро и ако имаш най-малката микроскопична мисъл той нещо да ти отвърне, ти вече си нарушил свещения закон, независимо дали правиш голяма услуга, дали отглеждаш детето си и искаш то да те отглежда след време. Ако го отглеждаш с тази цел, след време не само че няма да те гледа, но и ще ядеш бой по правилата на окултната наука, защото си го гледал користно, а не по законите на Бога. И Бог ще оттегли тази връзка, която трябва да е свещена - между родител и душа. Ще се оттегли и тогава вече ще се надяваш то да те отглежда, то да ти помага, но между вас не се създава истинска връзка - вечна, искрена, такава, каквато трябва да бъде. И тогава всеки трябва да си носи последствията.
Такова добро са правили богомилите и българите не ги разбраха, затова трябваше да търпят малко - няколко века. Но все пак богомилите продължиха да правят същото добро, само че българските историци, които нямат представа, не знаят елементарната истина, че Левски, Ботев, Паисий, Раковски - това са преродени богомили. Богомилите отново се явяват, но с друго лице. Как да познаеш Паисий в такъв вид - с любов към народа си, към историята - не можеш да го познаеш. Само тези, които боравят с окултната история знаят пътя на тези души, могат да се свържат с тях, но все пак окултната история все още не се разкрива, за да не смути и без това смутените историци, учени хора и т.н.
Само когато ученикът излезе извън пределите на тълнината и светлината може да говори за Учителя или за дълбочината на живота. Останалото е имитация. Трябва да се каже: Да бъда много скромен, много смирен, да не се опитва да мине за знаещ, без да познава Истината.
За тайните на медитацията: Думата живот има съвсем друг смисъл. Животът се намира в една висока степен навътре в Духа, но има нещо, което е повече от живота - то се намира в самия Дух. А има нещо, което е зад Духа и много е трудно да се говори, но все пак има някои начини, при които да бъде загатнато. Обикновеният човек се бори с неуспеха и както казах, сега той трябва да знае, че трябва да се бори и с успеха си и трябва да се освободи от него. Обаче, ако е привързан към успеха, тогава той пропада. Същото важи и за щастието, и за светлината, и т.н.
Ако ти си привързан към щастието и успеха, ти не можеш да постигнеш истината и свободата и си оставаш роб. Щастливият човек е роб - роб на светлината, роб на богатството и т.н. Ето защо не можем да кажем за Учителите, за истинските мъдреци, че са успели. Те не са успели хора. Може ли да кажем, че Учителят е щастлив? Веднага ще го ограничим, защото Учителят - това е вечното. От какво щастие може да се нуждае вечността, след като той има много по-дълбоки нива и не се занимава с полюси. Учителят - това е вечното и как може вечното да успява или да губи? Успехът и щастието, както казах, са робство. Робство - в случая означава невежество. Ако искаш да се освободиш от нещастието и бедността - ще повторя, за да разберете нещо важно - необходимо е: решителност, воля, концентрация, трудолюбие и постепенно се освобождаваш. Втори момент: Ако искаш да се освободиш от щастието и богатството, тук се искат други методи. Иска се: търпение, молитва, постоянна будност и дълбоко разбиране. Същото важи и за всякакъв вид робство. Трети момент: За светлината. Ако искаш да се освободиш от светлината, т.е. от най-дълбокото препятствие и ако искаш да видиш Учителя, т.е. лицето на Истината, всичко това, което изразих, не върши никаква работа. Ако искаш да видиш Учителя, който е зад светлината, зад завесата, няма да помогне и любовта ти, и молитвата ти няма да помогне, и будността ти няма да помогне. Това, което се иска, е тотална покорност, тотално смирение, тотално доверие, абсолютна непривързаност. Специално за това качество ще говорим в други лекции - за тоталната покорност. Значи, става въпрос за абсолютно смирение - това е решителното за пътя на твоята вечност към Учителя. Когато говорим за Истината - областта, в която живее Учителя - и Кабала, и науката са единодушни: в тази област има нещо, което не подлежи на разбиране. Защото това, което е зад Духа и материята, не се постига. Но при условията на тотална будност, тотална покорност, тотално доверие, човек може да бъде въведен в областта на Учителя, в областта на Истината, Незнайното. Тука се разбират много тайни на живота. Само ще ви загатна, понеже тази тайна е една от най-големите: че Бог не е нито Дух, нито материя - това са също полюси. Засега аз ще ви казвам думата Дух, за да ви е по-лесно да ме разбирате. След време, когато се откажа, ще се опитам по друг начин да ви го кажа. Това е въпрос, разбира се, на друга раса и ще се изучава в друга раса. Но и в тази раса могат да бъдат казани някои неща.

 

 

 

пп редактирам тази ти част от поста,която е в нарушение на правилата на форума.

Редактирано 29 януари 201412 г. от valkiria1 (преглед на промените)

Редактирано 3 февруари 201412 г. от agr (преглед на промените)

лекция - продължение

Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина не с усилия, а с пасивност - женски принцип в живота, най-дълбокия принцип в живота, основата на всяка мъдрост. Тъй като без Любовта не можеш да се запътиш към Мъдростта, трябва да имаш основа. Тук трябва да кажа още нещо: с голяма изтънченост и изключително строга, вътрешна, тайна дисциплина. Става ясно, че не говорим за дисциплината както е при военните в казармата. Никой ученик не може да бъде заставен от някого да изпълнява заповеди. Точно затова светът не обича напредналите духовни хора, защото те са неуправляеми. Никой не може да ги управлява, никой не може да застави един истински ученик да убива по време на война, защото освен старата карма, трябва да си напише нова, а това е голяма глупост.
От всички мъдреци и учители Лао Дзъ е от тези, който е най-близо до Върховния Учител, Който няма име и до Неговите методи, които също не са разкрити, понеже тук не става въпрос даже за методи; става въпрос за подход към живота. Свещено отношение към всичко, което е основано на едно дълбоко разбиране. Просто не е необходимо да правиш гимнастика по три часа с главата надолу - това за един Лао Дзъ и за неговите ученици е абсолютно недопустимо, тъй като няма никакъв смисъл. Достатъчно е дълбокото разбиране, самото разбиране. Според Лао Дзъ дълбокото разбиране е над всички видове практики, методи и упражнения. То е специфично качество на мъдреца. Така че, ако някой от вас прави физически упражнения по един-два часа, не му казвам да се откаже, напротив, ще се радвам да продължи, докато стане мъдрец. После да каже: толкоз много енергия изхарчих! Но все пак първо трябва да има много усилия, после нещата ще се постигнат без усилия.
За да стане свят човек молитвата, пеенето, размишленията са необходими. Но за да станеш истински мъдрец всички тези неща не помагат. Това, което помага, е дълбоката тайна на разбирането. Тук става въпрос за зрелия плод, за Дървото на живота. Човекът на Мъдростта, всъщност, това е Дървото на живота. Трябва да разберем дълбоко този въпрос. Това е истинският път, дълбокият път.
С дълбокото разбиране на Лао Дзъ и добрият живот, и лошият живот са благодат. Това означава, че в ада и в рая мъдрецът не изгубва себе си. Докато много светци са изгубвали себе си, напускали са света, защото не могат да живеят този живот, който искат, сред хората. Но мъдрецът навсякъде се чувствува добре. Както ви казах, Конфуций е също мъдрец, но неговата мъдрост не му е донесла пълнотата на живота. А от пълнотата на живота има и други, по-дълбоки измерения. Мъдростта на Конфуций е успокоила много хора, но не е могла да ги въведе в дълбоката и тайна Реалност. Ето я разликата, това са различни видове мъдрост. Обяснение: За да може Конфуций да се развива, той трябва да има път, трябва да има правила, трябва да има закони. Такива са и неговите ученици. Това е зависимост и даже някой път тя пречи.
За Лао Дзъ не е необходим дори и път, забележете, никакви правила, никакви закони. Достатъчно е разбирането, дълбочината и подхода. Търсенето на Конфуций е търсенето на обикновените хора в света. След време ще ви кажа за тяхната среща с Лао Дзъ от друга гледна точка, за да видите разликата между двата вида мъдрост. Лао Дзъ е постигнал своята дълбочина, защото е имал по-дълбоки и тайни търсения. Значи, все пак има търсения, но в други измерения. Конфуций е разбрал в един момент, че нещо в неговата мъдрост липсва и е изпратил своите ученици да намерят човек, който да му помогне. Те намерили човек, който нямал име - нарекли го Стареца (означава старо момче). Това е бил Лао Дзъ. Написал книгата си без име - това показва изключителна скромност и смирение, защото за него Дао, което е казано, не е Дао и истина, която е казана, изгубва своята сила. В Кабала се говори за Стареца, т.н. Съкровен Старец - най-дълбокото същество, което съществува в Небитието.
Лао Дзъ е бил неизвестен, скромен, не се знае кой го е раждал, как е живял. Знае се, че е бил библиотекар. Посветеният няма биография. Всичко е забулено в тайна. Тайната е вечна, тя не се ражда. Според окултната наука, за да срещнеш един такъв старец в живота си, един такъв мъдрец, на тебе ти трябват съвсем други очи и съвсем други чувства. Те нямат нищо общо с видимия и астралния свят. Очите символизират истината; т.е.трябва ти съвсем друга жажда за истината и съвсем други чувства. Тогава можеш да го срещнеш в своя път. Но това не означава още да го разбереш, защото, както казах, човекът и особено мъдрецът, учителят, мистикът са непознаваеми. Тези същества са вечна и необятна същност и е много трудно да узнаеш нещо от тяхното Небитие, от тяхната тайна, освен ако те доброволно не пожелаят.

 

https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%94%D0%B0-%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/316097505070381?ref=stream&hc_location=stream

ЛАО ДЗЪ - китайската мъдрост

Лао Дзъ не е логичен. Логиката е път за разминаване на човека с Истината. Скритата логика, Божествения начин на мислене, вътрешната логика е уникална. Лао Дзъ казва: Докато човек се възгордее, неговите заслуги не могат да бъдат отнети. Това означава, че само в смирението може да има заслуги, защото те са от друг род. Само когато си никой, можеш да имаш заслуги.
Които се вкопчват в славата, объркват същността си. Те ще се ужасят от опасността и гибелта си, но няма да има спасение. Който работи с недеяние, т.е с безкористна любов, той придобива Дао и бива въведен във великия път.
Старецът казва: Не се опитвай да побеждаваш и никой няма да може да те победи. Това означава, че истинската победа е недеянието, живот в любовта. А Любовта няма противници. Любовта е Бог. Това е много тънка, ефирна, нечовешка логика. Лао Дзъ живее в най- изтънчените енергии,където границите между Дух и Божество не се улавят. В тази висота трябва да си нищо, никой и всичко ще дойде само при теб. Трябва да разбираш любовта без усилия.
Животът идва само в Нищото. Началото на това е смирението. Лао Дзъ казва: В смъртта няма нищо страшно и опасно. Непознаването на Дао е опасност. Във великия път нищо не може да се сравни с изправлението на себе си. Тук става въпрос за приемането на естественото. Ако приемеш да си естествен, ситуациите подхождат към теб с друго лице. Старецът казва: Ако обичаш Истината, Великият древен път сам ще дойде при теб. Или: Само в Нищото животът може да сподели с теб своите тайни. Всичко това потвърждава голямото значение на смирението и на нищото. Нямаме право да се възгордяваме.
Да разбираш Нищото, означава да имаш ключ към най-дълбоките неща от живота. Ключът на разбирането се е загубил когато сърцето се е развалило. Старецът казва: Който е развалил сърцето си, той е изгубил древния път и пътешества в своите заблуждения. Преражда се много животи и подновява заблужденията си. Който не съхранява древния път и чистотата на сърцето си и желанията не може да избегне своята гибел.
Когато Лао Дзъ говори, никак не се опитва да убеждава, защото действува с недеяние, т.е. с абсолютна любов. Но дълбоко в своето сърце вие сте убедени, защото само Истината има естественото право да убеждава. Точно в това е красотата на недеянието. Лао Дзъ убеждава по законите на красотата - не иска последователи, дори и много подготвени.
Що се отнася до успеха и до неуспеха, Старецът много мъдро препоръчва: дълбоко безразличие. Това е правилният подход, защото човек става чрез този подход неуязвим. По друг начин казано: Успехът не може да го обърка, а неуспехът не може да го отчая. Успехът не може да го обърка, да му отнеме бедността, а неуспехът не може да го отчая, не може да го накара да се отпусне. Будността остава.

Лао Дзъ какво общо има с Петър Дънов

Лао Дзъ какво общо има с Петър Дънов

E, ще трябва да прочетеш. Може да започнеш от книга 1, "Нов текст на паневритмията":

http://neobyatnotogovori.blogspot.com/p/blog-page_12.html

 

Учителят като Лао Дзъ, като Зороастър, Орфей, Иисус, Мохамед и т.н.

Редактирано 10 февруари 201412 г. от mecholari (преглед на промените)

трета идея за размишление
БОЯН МАГЪТ /истинският ръководител на богомилите/

Боян Магът казва: Само незнайното може да те направи нов човек, защото само незнайното обладава дълбочина. /Тук става въпрос за Истината/.
Незнайното означава, че всички същества имат свой собствен път към тайната на Реалността. И казва: Любовта към Истината е първото условие за навлизане в Незнайното. /Тук става въпрос освен за Истината и за нещо, което е зад нея/. Имаш ли любов към Истината, Незнайното ще те привлече - всички закони са от него, ти се превръщаш в магнит.
Боян Магът казва: Истината във висш смисъл означава да владееш своя вечен път без да си господар. Това е един много дълбок, рядко дълбок окултен закон - т.е. да дадеш на Върховното Същество, Божеството, То да допълва нещо в твоята вечна Истина, иначе е опасно. После Боян Магът обяснява: За да намериш своя вечен път, ти трябва лично да изстрадаш своята истина. Никой друг не може да изстрада вместо тебе. Когато Истината е произлязла от твоето страдание и от твоя дух, само тогава тя може да стане твоя път към вечността. Само тогава Истината и вечността се сродяват с тебе.
Страданието само помага да се спуснеш дълбоко в себе си. Важно: Само когато Истината е изстрадана, можеш да бъдеш господар на своята душа. Дотогава душата е отделена от тебе и имаш само частична връзка.
Може да се каже, че затова човек няма пълно вдъхновение, защото душата не се е настанила напълно в него. Докато умът работи много, душата не може да се настани.
Който не е изстрадал своята истина, той не се движи по своя път. Той се движи по чужд път, който ще трябва да изгуби рано или късно. Когато се движиш по чужд път, ти изгубваш своето висше ръководство и не можеш да общуваш пълноценно със своята душа.
Боян Магът казва: Само човешкият дух е устроен да издържи Истината. Душата не може да издържи. Душата може да издържи вибрациите на Любовта. Истината може да се разбере само с Духа. Пробуденият човек стъпва на основата на Истината и минава отвъд страданията. Осмислянето на страданието е вратата към великата Истина. Значи, ако можеш да се облагородиш в страданието, да го видиш през Любовта, ти вече си отваряш вратата към великата Истина.
Деликатно: Според Боян Магът, понякога разумните разсъждения са път да оглупееш. Защо? защото Духът на Истината наблюдава твоя живот, а не твойте разсъждения, твоите криви пътечки. Разсъжденията на всяко лицемерно същество водят до отделянето от неговата собствена душа. Например: Презвитер Козма е искал да бъде приет във вътрешния кръг на богомилите. Казвал е: Щом сте чисти, защо не излезете да покажете на хората Истината? Защо не дойдете на деалог и на спор? това е подход на ума. Презвитер Козма е бил отстранен и понеже е нямал благородство, той си е останал православен, ограничен и е станал критик. Самата критика му показва, че той е бил недостоен и си има причини да бъде отстранен.
Боян Магът казва: Аз съм видял много души, които са потънали в морето на скръбта със своите разумни, логични разсъждения. И казва: не са разумните разсъждения, които водят към вечната Истина.

 

https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%94%D0%B0-%D0%93%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/316097505070381?ref=stream&hc_location=stream

E, ще трябва да прочетеш. Може да започнеш от книга 1, "Нов текст на паневритмията":

http://neobyatnotogovori.blogspot.com/p/blog-page_12.html

 

Учителят като Лао Дзъ, като Зороастър, Орфей, Иисус, Мохамед и т.н.

Ясно, разбрах - паневритмията.

Благодаря.

всеки лъжепророк,лъжеучител,сектант,предтеча на антихриста се захваща с библията и започва свободно да преписва,подменя,изопачава текстове с цел авторитета на Божието слово да му послужи за основа и тежест на лъжите!като използва слабоста на хората си осигурява последователи!такива лъжци,нямат право да се основават на библията,логично е ако са чак толкова пророци и христоси да си напишат собствена книга или слово!в случая е по важно с какво ни помага или с какво вреди !какво е преписал,как го е преиначил и какво ни ползва това учение,защото рано или късно нашите души ще се представят на колене пред Отца и ще дават отговори и когато цял живот сме твърдяли-ти не си мой Отец,какво ще кажеме!

как ли не ще си облека бял пищимал и ще ходя хоро да играя по баирите с непознати някакви си

всеки лъжепророк,лъжеучител,сектант,предтеча на антихриста се захваща с библията и започва свободно да преписва,подменя,изопачава текстове с цел авторитета на Божието слово да му послужи за основа и тежест на лъжите!като използва слабоста на хората си осигурява последователи!такива лъжци,нямат право да се основават на библията,логично е ако са чак толкова пророци и христоси да си напишат собствена книга или слово!в случая е по важно с какво ни помага или с какво вреди !какво е преписал,как го е преиначил и какво ни ползва това учение,защото рано или късно нашите души ще се представят на колене пред Отца и ще дават отговори и когато цял живот сме твърдяли-ти не си мой Отец,какво ще кажеме!

Изключително нелепо.

Във вътрешната школа на Учителя се влиза след много тежки изпити, дадени лично от Бога. Така че, никой да не се чувства поканен с бъклица и дрян. Последното е "смешно", ако не беше по-скоро цинично.

Да разбираш Словото е необходимо да имаш много животи, работа, размисъл, в досег с Него. И така в сегашния си живот познаваш Учителя си от пръв поглед. Така че , идеите ви са нелепости.

Глупаци не са нужни.

Изключително нелепо.

Във вътрешната школа на Учителя се влиза след много тежки изпити, дадени лично от Бога. Така че, никой да не се чувства поканен с бъклица и дрян. Последното е "смешно", ако не беше по-скоро цинично.

Да разбираш Словото е необходимо да имаш много животи, работа, размисъл, в досег с Него. И така в сегашния си живот познаваш Учителя си от пръв поглед. Така че , идеите ви са нелепости.

Глупаци не са нужни.

аааа стига сте го мешали Бог и тук и там

Бог няма нищо общо

Защото Бог никой с нищо не задължава !

Останалото са интерпретации на "учители" разни.

Kогато Бог те покани, Той го прави по такъв начин, че не можеш да Му откажеш. Доста по-добър Е от Вито Корлеоне...

А учениците на Учителя си идват с Него, при всяко негово появяване на земята в Плът. Та те са си учили Библията в оригинал. И сега учат нови неща. Докато бавноразвиващите се търсят нещо във времето, и си мислят, че са поканени в учението, и си въобразяват, че като ги поканят даже може и да откажат...

Глупости на тръкалета....

Редактирано 12 февруари 201412 г. от mecholari (преглед на промените)

Kогато Бог те покани, Той го прави по такъв начин, че не можеш да Му откажеш. Доста по-добър Е от Вито Корлеоне...

А учениците на Учителя си идват с Него, при всяко негово появяване на земята в Плът. Та те са си учили Библията в оригинал. И сега учат нови неща. Докато бавноразвиващите се търсят нещо във времето, и си мислят, че са поканени в учението, и си въобразяват, че като ги поканят даже може и да откажат...

Глупости на тръкалета....

Бог не кани никого - просто защото Той е във всеки един от нас.

Началото, Краят.

След като е в мен защо трябва да ме кани а ?

Бог не кани никого - просто защото Той е във всеки един от нас.

Началото, Краят.

След като е в мен защо трябва да ме кани а ?

В течение ли си за всичко ново, Което Е създал?

Много хлебец има да изедеш да стигнеш до белия пищимал... Ама да не си помислиш, че те каня...

В течение ли си за всичко ново, Което Е създал?

Много хлебец има да изедеш да стигнеш до белия пищимал... Ама да не си помислиш, че те каня...

 

Дръжте си ги белите пищимали.

Щом така се чувствате щастливи

той говори неща за Бога,които си измисля сам!.те показват, че Дънов е действително ловък сектант, който незабелязано подкопава религиозните убеждения на своите последователи, за да насади у тях постепенно своето сектантско учение и по този начин да образува своята секта, своя религия с особено свое учение и свое богослужение. Дънов мечтае да стане "втори Христос" и дори се представя вече за такъв пред своите последователи!явно е, че учението на Дънов за Бога е чисто атеистично, за него Бог не е Личен дух, а някаква "вътрешна среда", "вътрешно условие", "вътрешна сила".  "Божествената среда"  - това било "всемирното божествено съзнание, в което била потопена нашата душа"