Аз уважавам принципа: "Повторението е майка на знанието". И съответно повтарям, че: Учителя - това е Господ Иисус Христос, а Петър Дънов е неговият медиатор. Сега ще ти го перифразирам в ислямски стил: "Няма друг Учител освен Господ и Петър Дънов е Неговият пророк!"

Редактирано 5 юли 201114 г. от Светослав Иванов (преглед на промените)

Чудно ми е нещо. Може ли да те запитам..?

Христос би ли нарекъл този човек така: Господ Учителя Петрър Дънов?

Питай за този израз неговият автор, на когото отговорих - той го написа, а не аз.

Аз уважавам принципа: "Повторението е майка на знанието". И съответно повтарям, че: Учителя - това е Господ Иисус Христос, а Петър Дънов е неговият медиатор. Сега ще ти го перифразирам в ислямски стил: "Няма друг Учител освен Господ и Петър Дънов е Неговият пророк!"

Какво общо има между светлината и тъмнината и между Христос и Велиала?

Да, Господ може да е казал нещо подобно. Но е казал и нещо друго, което е записано: "Пазете се да не ви заблуди някой". Ако искаш, вярвай си и в зелени човечета. Никой не може да накара другия да прогледне, ако той е затворил очите си плътно и не иска да ги отвори.

А каква ти е гаранцията, че си се опазил, Очакване? Ако вече са те заблудили? Каква е разликата между Елена Вайт и Петър Дънов? И двамата са протестантски пастори с различна визия за нещата. От друга гледна точка и двамата са заблудители, а може и двамата да са просветители? Кой знае, ти от къде всъщност си сигурен в своята теза?

А каква ти е гаранцията, че си се опазил, Очакване? Ако вече са те заблудили? Каква е разликата между Елена Вайт и Петър Дънов? И двамата са протестантски пастори с различна визия за нещата. От друга гледна точка и двамата са заблудители, а може и двамата да са просветители? Кой знае, ти от къде всъщност си сигурен в своята теза?

Не е съвсем точно. Елена Вайт не пастор, а Божия вестителка. Тя винаги и при всеки случай е насочвала вярващите към Исус и към поклонение пред Него. Дънов се е нарекъм Учител (точно обратното на това, което нарежда Господ), занимава се с окултизъм, твърди, че без кръщение има спасение и т.н. Разбираш ли: истинският Божи служител сочи към Бога. Фалшивият сочи към себе си.

Не е съвсем точно. Елена Вайт не пастор, а Божия вестителка. Тя винаги и при всеки случай е насочвала вярващите към Исус и към поклонение пред Него. Дънов се е нарекъм Учител (точно обратното на това, което нарежда Господ), занимава се с окултизъм, твърди, че без кръщение има спасение и т.н. Разбираш ли: истинският Божи служител сочи към Бога. Фалшивият сочи към себе си.

Явно е, че нищо не си чел от въпросния Дънов, но пък това не ти пречи да следваш думите на други хора за него, без ти самият да си изградил впечатления, последством лично изледване.

Чул си нещо да говорят за Дънов, но и една беседа негова не си чел. Чул си, чел си критици към него, връз него, но свое пряко заключение не си успял да изградиш.

Казваш, че Елена Вайт е Божия вестителка, но това са само думи на такива като теб, на някаква група хора, която вярва в това.

Същотото нещо твърдят и групата хора, а тази група не е малка, които имат себе си за последователи на Учението на Б.Б. Те по същия начин считат Учителя за Божи Вестител.

Има ли разлика, според теб и на какво се основава тя?

Ето ти първия въпрос.

Вторият въпрос е:

Защо да е грешно някой да получи титла Учител?

1 Коринтяни 12:28

И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

Казвам ти, че П. Дънов е по Божие назначение Учител и мога да приведа много доказателства за това. Също твърдя, че е и сполучлив пророк. Също твърдя, че е притежавал и дарба да изцелява. За тези неща има доказателства, сведения, свидетели, но ти никак не си запознат, което те лишава от обективност по въпроса.:-)

Също твърдя, че си в абсолютна заблуда относно твърдението, че Дънов водил хората към себе си, търсейки изгода, власт, слава, а не към Бога.

Заблуждание голямо е това и невежество.

Сега, винаги можа да се опъваш кат магаре на мост и да не приемаш, поради твърдоглавие, инат, или закостенелост, или поради обикновенна предубеденост, нещата които ти пише човек. Може спокойно да вярваш в своите убеждения и да считаш такива като Дънов за измамници, докато в същото време да се прекланяш пред люде, като Елена Вайт.

Но представи си, че грешиш?! Каква ли ще е отплатата, която ще ти се потърси в Онзи Ден, поради предубедеността ти, поради инага, поради нежаланието ти да чуеш, да се всушаш и да разумееш?

Един вярва в едно, друг в друго. Първият - в подкрепа на вярата му съществуват разни факти, подобно е и с втория, но втория не познава фактите относно вярата на първия и мисли, че същия е за "огненото езеро", обаче некрая се оказва, че не първия е за туй езеро, а втория, защото поради предубедеността си е позволил на безпричинната ненавист, на омразата, на неправомерното отхвърляне и на пр. неща, да съществуват, пък в същото време, поради тези причини, е отнел възможността на любовта да се прояви. Та втория човек си е направо за езерото, брате.

Редактирано 5 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Eми ... "Това е положението, Минке!", с едната Истина и с многото истинки за нея. Който е пипнал истинка, започва да я обяснява на другите като Истина. Обаче и те си имат истинка, различна от неговата и започват да се припират. И да воюват, даже. В това време се отдалечават и двамата от Истината. Можем да видим в безброй примери от историята на човечеството колко много пъти хората обръщат гръб на Истината и се вкопчват в някаква мъничка истинка. Тъй като това се случва постоянно, явно е проява на закономерност. Търсещият трябва да я открие, иначе все ще се оплита в нея. Много ми хареса следния образ от една книжка на будистга тематика, ще го използвам тук: И един Учител, и едно учение са карти. Не са местността. Явно за различни хора, или различни ситуации са необходими и удобни различни карти. Но местността е една. Както и Реалността. Не бива да забравяме, че едно учение, един учител, дават карта. Не дават вървящия, не дават и местността. Глупавите, смешните, или трагични спорове между хората възникват, когато забравят това. Така последователите на което и да е учение и на който и да е учител на практика могат съвсем сигурно да умъртвят учението на своя кумир. Но той не се е поставял за кумир. Така последователите на Петър Дънов, ако направят от беседите му непоклатима цитадела, от която отвреме-навреме замерят намиращите се извън нея, напълно умъртвяват делото му. Разбира се, това е вярно и за привържениците на всякакви църкви, групи, учения. Нека който се ориентира добре по картата, дадена от Учителя, върви смело според нея. Може само да бъде благодарен, че му е дадена. Нека последователят на която и да е църква върви смело по картата, която тя му дава. Пътем може да поглежда и в други карти, де. Но нека вървят, а не се бухат по главите с картите, щото хем стоят на едно място, хем накрая и картата се оказва скъсана и негодна за употреба. Ако вървят правилно по картите си, ще стигнат на едно място, което е посочил Този, който е Пътят, Истината и Животът. Ах... може ли да е сбъркана картата ... Може. но не е фатално, ако човек не гледа само една карта. Също, ако не се бъхти сам, а се пооглежда за други. И още, ако се спре все пак на някаква картк и върви. Ако стои на едно място и се куми, и само прелиства карти, пак нищо няма да стане. Поздрави, Рурк!

Не съм психоаналитик, но ми е ясно, че който много говори за "Любовта", означава, че любовта му липсва или му е липсвала от неговото семейство, близки и приятели. Петър Дънов още като малък остава без майка, остава лишен от естествената майчина любов. Това му нанася дълбока емоционална травма и той, като става зрял мъж, постоянно в проповедите си говори за липсващата му любов, която преосмисля в "Божествена Любов". Емоционалната травма от детството блокира неговите природни нужди от нормална човешка любов, от секс и Петър Дънов за цял живот не успява да обикне жена, въпреки големия си брой екзалтирани почитателки около себе си. Той остава самотен в личния си, интимния си живот и за компенсация се фиксира върху проповедите за Божията, Христовата Любов. В миналото и сега голяма част от последователите му са без партньори, без семейства, разведени, със семейни или партньорски проблеми и/или израснали като деца в разведени семейства. Всички тези психично наранени и разстроени хора изпадат в емоционална приповдигнатост и екстаз при думата "Любов", изписана задължително с главна буква и отразяваща въображаеми представи за нещо висше, "Божествено". Нещо, което не са получили като деца, като партньори, като съпрузи.

Не съм психоаналитик, но ми е ясно, че който много говори за "Любовта", означава, че любовта му липсва или му е липсвала от неговото семейство, близки и приятели. Петър Дънов още като малък остава без майка, остава лишен от естествената майчина любов. Това му нанася дълбока емоционална травма и той, като става зрял мъж, постоянно в проповедите си говори за липсващата му любов, която преосмисля в "Божествена Любов". Емоционалната травма от детството блокира неговите природни нужди от нормална човешка любов, от секс и Петър Дънов за цял живот не успява да обикне жена, въпреки големия си брой екзалтирани почитателки около себе си. Той остава самотен в личния си, интимния си живот и за компенсация се фиксира върху проповедите за Божията, Христовата Любов. В миналото и сега голяма част от последователите му са без партньори, без семейства, разведени, със семейни или партньорски проблеми и/или израснали като деца в разведени семейства. Всички тези психично наранени и разстроени хора изпадат в емоционална приповдигнатост и екстаз при думата "Любов", изписана задължително с главна буква и отразяваща въображаеми представи за нещо висше, "Божествено". Нещо, което не са получили като деца, като партньори, като съпрузи.

За съжаление... (макар че няма място за такова) много хора търсят и виждат смисъла на своето съществуване в човешката любов и се ръководят от наложени рамки. С Дънов или без Дънов тези семейства нима са щели да си останат вечни (:

Не Дънов или Учители като него са виновни за хорските неволи а огромното его, което носят хората.

Не знам дали ако на някой му липсва любовта много говори за нея, но ако някой намери истинската любов спира да се омайва от неистинските.

Хората, които са обичани истински и са сексуално задоволени не се увличат от секти и култове, ами посвещават времето си на партньорите или семействата си.

Хората, които са обичани истински и са сексуално задоволени не се увличат от секти и култове, ами посвещават времето си на партньорите или семействата си.

В грешка си. И аз съм образец в тая работа

Всяко правило си има изключения. Не разбрах - ти си образец в секса или в интереса към религиозните култове?

Не съм психоаналитик, но ми е ясно, че който много говори за "Любовта", означава, че любовта му липсва или му е липсвала от неговото семейство, близки и приятели. Петър Дънов още като малък остава без майка, остава лишен от естествената майчина любов. Това му нанася дълбока емоционална травма и той, като става зрял мъж, постоянно в проповедите си говори за липсващата му любов, която преосмисля в "Божествена Любов". Емоционалната травма от детството блокира неговите природни нужди от нормална човешка любов, от секс и Петър Дънов за цял живот не успява да обикне жена, въпреки големия си брой екзалтирани почитателки около себе си. Той остава самотен в личния си, интимния си живот и за компенсация се фиксира върху проповедите за Божията, Христовата Любов. В миналото и сега голяма част от последователите му са без партньори, без семейства, разведени, със семейни или партньорски проблеми и/или израснали като деца в разведени семейства. Всички тези психично наранени и разстроени хора изпадат в емоционална приповдигнатост и екстаз при думата "Любов", изписана задължително с главна буква и отразяваща въображаеми представи за нещо висше, "Божествено". Нещо, което не са получили като деца, като партньори, като съпрузи.

Eто как на единия край на едно твърдение е истината, на другия- неистината. Така е с всичките човешки твърдения. На трудолюбивия читател ще остане да открие защо става така, а тук ще докажа твърдението си за този случай:

Съвсем вярно е, че човек има безброй липси. Както се казва в един виц от времето на "прехода", който така и не сме преминали още, "Отварям хладилника и гледам- какво ли няма там... Няма сирене, няма кашкавал, няма салам ... " Така е в откъснатото от корена си човешко сърце Там има много липси, проекции на една голяма липса. И когато човек не подозира за нея, си мисли, че му липсва: любовта на партньора, на майката, на бащата, на кучето, на котето, на шефа ... Интересното е, че всички те му се виждат дори виновни за това, че не са предоставили своята любов. възможно е чрез тези много липси човек да открие какво всъщност му липсва. Тогава всичките липси ще му се видят съвършено нищожни и изобщо няма и да му тежнеят като липси. Има ли начин да се запълни тази липса? има. Световните Учители и Учения (които са едно) го посочват. В различни времена по различни начини. Но го посочват. и някои потеглят. И се освобождават.

Но когато човек говори за ограниченията на други, особено на учители, които принципно и органично не може дори да разбере, всъщност говори за своите си недъзи. И то съвсем правилно, вярно. Единствено не разбира за чии недъзи точно говори.

Но когато човек говори за ограниченията на други, особено на учители, които принципно и органично не може дори да разбере, всъщност говори за своите си недъзи. И то съвсем правилно, вярно. Единствено не разбира за чии недъзи точно говори.

Психическите и емоционалните недъзи при Петър Дънов са били следствие от шизофренията, от която е боледувал. А се е разболял, според мене, поради смъртта на майка си.

Не ми се искаше толкова категорично да доказваш твърдението ми. При известна доза останал разум би могло да се спреш да показваш това, което не е много за показване.

Редактирано 6 юли 201114 г. от Багира (преглед на промените)

Хората имат нужда от секти.

Кои хора?

Аз защо нямам нужда да се завра у някоя секта да ми промият мозъка а?

Не ми се искаше толкова категорично да доказваш твърдението ми. При известна доза останал разум би могло да се спреи да показваш това, което не е много за показване.

Аз не вярвам в никакви "Учители", нито в Христос, нито в Дънов. Поведението на всички световни "Учители" е било налудничаво.

Хората са Богове в еволюция и нямат нужда от "Учителстването" на самозванци-шизофреници, които имат халюцинации, че "говорят" я с Бог Отец, а с Господ Иисус Христос.

Редактирано 6 юли 201114 г. от Magus Phantom (преглед на промените)

Аз не вярвам в никакви "Учители", нито в Христос, нито във Дънов. Поведението на всички световни "Учители" е било налудничаво.

Хората са Богове в еволюция и нямат нужда от "Учителстването" на самозванци-шизофреници, които имат халюцинации, че "говорят" я с Бог Отец, а с Господ Иисус Христос.

Обаче когато не го осъзнават, /понеже човек е социално животно/ са склонни да последват първия който успее да ги убеди, че е добър Водач/или учител, все тая/.

Не ми се искаше толкова категорично да доказваш твърдението ми. При известна доза останал разум би могло да се спреи да показваш това, което не е много за показване.

Багира, твоето твърдение не опира в никакви факти. В момента ти просто си фантазираш, не знам поради каква причина толкова се засягаш от думите на фантома?

Наблизо до мястото, където живея, има едно изворче. Всакакви минават край него. Някои си хвърлят боклуците там, защото така им е удобно. Други почистват след себе си, дори и след другите, защото пак така считат, че е добре да направят. Някои почистват каптажа. Някои пък оплескват с блажна боя камъните около него. Явно считат че така го разкрасяват. Собствената красота на камъните не им е видима, или достатъчна. Някои го подминават. Други специално ходят до него, за да си налеят вода. Някои се отвращават от калта, която винаги се получава около изтичащата вода. Други правят вадички, за да не е много кално. Някои пък правят други чешми, на други места, но кой знае защо там водата не ще да тече. А изворчето си блика. И зиме и лете. Понякога почти спира (но не съм го виждала да спре съвсем), понякога струята му изпълва цялата тръба на чешмичката. Водата е красива,кристална, студена, но не ледена, пивка. Ако се наплискаш с нея, сякаш с живот някак се обливаш ... За изворчето няма значение кой се спира, и кой не спира, какво си мисли, дали мисли, дали изобщо има мозък, с който да мисли. И да се развали каптажа, водата пак е там. Ще очаква нови сръчни ръце да направят каптаж. За другите. Може и да изчезне водата, някъде другаде ще тече. Така е с изворите.

Наблизо до мястото, където живея, има едно изворче. Всакакви минават край него. Някои си хвърлят боклуците там, защото така им е удобно. Други почистват след себе си, дори и след другите, защото пак така считат, че е добре да направят. Някои почистват каптажа. Някои пък оплескват с блажна боя камъните около него. Явно считат че така го разкрасяват. Собствената красота на камъните не им е видима, или достатъчна. Някои го подминават. Други специално ходят до него, за да си налеят вода. Някои се отвращават от калта, която винаги се получава около изтичащата вода. Други правят вадички, за да не е много кално. Някои пък правят други чешми, на други места, но кой знае защо там водата не ще да тече.

А изворчето си блика. И зиме и лете. Понякога почти спира (но не съм го виждала да спре съвсем), понякога струята му изпълва цялата тръба на чешмичката. Водата е красива,кристална, студена, но не ледена, пивка. Ако се наплискаш с нея, сякаш с живот някак се обливаш ...

За изворчето няма значение кой се спира, и кой не спира, какво си мисли, дали мисли, дали изобщо има мозък, с който да мисли. И да се развали каптажа, водата пак е там. Ще очаква нови сръчни ръце да направят каптаж. За другите. Може и да изчезне водата, някъде другаде ще тече.

Така е с изворите.

От кога не съм ти казвала колко много те обичам, Ваня...

Аз съм прагматичен реалист. В момента, мисля, че обсъждаме психическите проблеми на "Учителите", а не проблемите на "Вода и канал" и туризма.

Хората имат нужда от секти.

Всеки човек има нужда да вярва в нещо и/или някого.

Това, в какво и/или на кого ще повярва, е избор на самия човек, който не подлежи на обсъждане и/или осъждане от други хора.

off

Всеки човек има нужда да вярва в нещо и/или някого.

Тъжно е да вярваш в нещо, което е извън теб.

Това, в какво и/или на кого ще повярва, е избор на самия човек, който не подлежи на обсъждане и/или осъждане от други хора.

Наистина ли в думите ми има осъждане или се огледа в тях?

off

Тъжно е да вярваш в нещо, което е извън теб.

Наистина ли в думите ми има осъждане или се огледа в тях?

Просто твоите думи станаха повод да изкажа мнението си.

Безкрайно ще съм ти благодарен да ми посочиш такива "Висши Разумни Същества на Слънцето", като ползваш Библията. Защото аз лично не съм срещал нищо подобно в нея, но може и да съм пропуснал. Ако все пак Христос не е казал нищо по този въпрос, откъде "християнинът" Дънов е разбрал за тях?

Безкрайно ще съм ти благодарен да ми посочиш такива "високи величествени хора" на Юпитер и Сатурн, като ползваш Библията. Защото аз лично не съм срещал нищо подобно в нея, но може и да съм пропуснал. Ако все пак Христос не е казал нищо по този въпрос, откъде "християнката" Уайт е разбрала за тях?

„Сестра Уайт беше много отслабнала, и когато се молехме за нея, Божия Дух се изля над нас. Скоро забелязахме, че тя беше безчувствена за земните неща. Това беше нейното първо видение на света на планетите. След като преброи на глас луните на Юпитер и скоро след това тези на Сатурн, тя описа по прекрасен начин кръговете на Сатурн. След това тя каза:`Живеещите там са високи и величествени, много различни от населяващите земята. Грехът не съществува на тази планета.”

http://www.ellenwhiteexposed.com/bulgaria/Shocking%20quotations/egw83_Jupiter.htm

Редактирано 6 юли 201114 г. от Светослав Иванов (преглед на промените)

На тези, които плюят по изворите, всичко им става на канализация. Спасява ги ако се опитат да се заемат с туризъм. Наистина, всичко това няма пряко отношение към извирането.

Редактирано 6 юли 201114 г. от Багира (преглед на промените)