Защо ли Бог не каза на вярващите да се обръщат към Слънцето, а че подобни неща ги осъжда. А пък изобщо Исус не е дал подобен пример.

Привет, Адвентисче!

П. Дънов не казва, че само Слънцето е Бог, на който бива да се кланяме. Напротив, той казва, че Слънцето е проява на Бога, както всички съществуващо. Слънцето е Божие Творение и бива да се почита като такова.

Бог осъжда онези, които са издигнали Слънцето, физическото, в култ и които го считат за самий Бог, само него и за които друг Бог не съществува.

Слънцето във всички религии е метафора за Бог. Често Бога бива сравняван с него, например Амон Ра, или Христос.

Редактирано 10 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

"Не каза" или "не е казал"?

И друг път съм го забелязвала - говорят сякаш са били там, а не са, все още не са

Това не е грешка на езика. Всеки, който говори върху Божието слово, се явява като свидетел на Исус и на събитията. Не защото говори като очевидец, а защото оставя Бог да го използва като един вид зрител на описаното. Едно е да се разказва приказка и да се каже "Имало едно време един цар...". Това е нещо, което говори за нещо чуто и препредадено, а то може да е преиначено. Съвсем друго е да се каже: "Имаше цар". Това вече е лична отговорност и свидетелстване, че казаното е истина. Ние не само говорим по Библията, а поемаме отговорност за думите си, тъй като не сме разказвачи, а инструменти в Божиите ръце. Когато казваме нещо, се ангажираме с казаното.

Привет, Адвентисче!

П. Дънов не казва, че само Слънцето е Бог, на който бива да се кланяме. Напротив, той казва, че Слънцето е проява на Бога, както всички съществуващо. Слънцето е Божие Творение и бива да се почита като такова.

Бог осъжда онези, които са издигнали Слънцето, физическото, в култ и които го считат за самий Бог, само него и за които друг Бог не съществува.

Слънцето във всички религии е метафора за Бог. Често Бога бива сравняван с него, например Амон Ра, или Христос.

Ето какво гласи първата заповед:

"Аз съм Господ, твоят Бог. ДА НЯМАШ ДРУГИ БОГОВЕ, ОСВЕН МЕНЕ"

Кажи ми как съчетаваш написаното от теб, с тази заповед. Ще съм любопитен да ми обясниш, възможно ли е Бог да казва, да нямаме други богове, а същевременно да заявява, че трябва да се покланяме и на други.

Между другото, почитането на Божиите творения не означава, че трябва да станем като патетата от онези играчки, които се кланят на една кофичка с вода безконечно. Отношението ни към природата е в смисъл да не я увреждаме, а не да й се кланяме. Доста е нелепо човекът (същество с разум и морална отговорност) да се покланя на една звезда или на каквото и да е мъртво и лишено от ум творение.

Това не е грешка на езика. Всеки, който говори върху Божието слово, се явява като свидетел на Исус и на събитията. Не защото говори като очевидец, а защото оставя Бог да го използва като един вид зрител на описаното. Едно е да се разказва приказка и да се каже "Имало едно време един цар...". Това е нещо, което говори за нещо чуто и препредадено, а то може да е преиначено. Съвсем друго е да се каже: "Имаше цар". Това вече е лична отговорност и свидетелстване, че казаното е истина. Ние не само говорим по Библията, а поемаме отговорност за думите си, тъй като не сме разказвачи, а инструменти в Божиите ръце. Когато казваме нещо, се ангажираме с казаното.

С този аргумент изкара всички нас, със всички постове в този раздел в които сме разсъждавали върху Божието слово за свидетели на Иисус и събитията и че Бог ни е използвал за зрители

С този аргумент изкара всички нас, със всички постове в този раздел в които сме разсъждавали върху Божието слово за свидетели на Иисус и събитията и че Бог ни е използвал за зрители

Малко е по-различно. Тези, които говорят по Библията и само по Библията,не прибавят доказателства от апокрифи, от човешки предания, от сънища или от преразказани неща. Не е важно само да говориш в първо лице, а да говориш по това, което Бог казва в словото Си, като предаваш без промяна Неговите думи. В противен случай ще излезе, че дори басните, които се срещат тук, от рода "мъртвите са живи", ще говорят за свидетелство. Но не е така.

Малко е по-различно. Тези, които говорят по Библията и само по Библията,не прибавят доказателства от апокрифи, от човешки предания, от сънища или от преразказани неща. Не е важно само да говориш в първо лице, а да говориш по това, което Бог казва в словото Си, като предаваш без промяна Неговите думи. В противен случай ще излезе, че дори басните, които се срещат тук, от рода "мъртвите са живи", ще говорят за свидетелство. Но не е така.

Значи трябва да добавиш още условия и думи към определението си, а ?

Ето какво гласи първата заповед:

"Аз съм Господ, твоят Бог. ДА НЯМАШ ДРУГИ БОГОВЕ, ОСВЕН МЕНЕ"

Кажи ми как съчетаваш написаното от теб, с тази заповед. Ще съм любопитен да ми обясниш, възможно ли е Бог да казва, да нямаме други богове, а същевременно да заявява, че трябва да се покланяме и на други.

Между другото, почитането на Божиите творения не означава, че трябва да станем като патетата от онези играчки, които се кланят на една кофичка с вода безконечно. Отношението ни към природата е в смисъл да не я увреждаме, а не да й се кланяме. Доста е нелепо човекът (същество с разум и морална отговорност) да се покланя на една звезда или на каквото и да е мъртво и лишено от ум творение.

Ех, това адвентиското съзнание съвсем е лишено от вменяване, от разумяване.

Ами нали точно това ти писах, бре Ники?

Не четеш, не мислиш върху това, което ти пишат хората. Втълпил си си нещо и като грамофонна плоча го повтаряш.

За да ти стане ясно ще ти го напиша просто.

П. Дънов никога не е учел хората, че Бог е Слънцето. П. Дънов е учил хората, че всичко съществуващо е проява на Бога, включае и Слънцето.

В Учението няма Слънчев Култ, с което не се нарушава заповедта!

Именно на това учи П. Дънов - да се уважава всичкото Творение, да се Люби, да има обмен, хармония.

Ако беше малко попрелистил думите на П. Дънов, а не да клеветиш и да словоблудстваш, поради неведение, непознаване на нещата в дълбочина, то щеше да ти е ясно какво значи за Дънов Бога, и към какво е насочвал хората.

Редактирано 10 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Това не е грешка на езика. Всеки, който говори върху Божието слово, се явява като свидетел на Исус и на събитията. Не защото говори като очевидец, а защото оставя Бог да го използва като един вид зрител на описаното. Едно е да се разказва приказка и да се каже "Имало едно време един цар...". Това е нещо, което говори за нещо чуто и препредадено, а то може да е преиначено. Съвсем друго е да се каже: "Имаше цар". Това вече е лична отговорност и свидетелстване, че казаното е истина. Ние не само говорим по Библията, а поемаме отговорност за думите си, тъй като не сме разказвачи, а инструменти в Божиите ръце. Когато казваме нещо, се ангажираме с казаното.

За мен това е висша его проява. Може да свидетелства само онзи, който вижда Христос сега.

"Бях там и видях" също е приказка като "имало едно време", и както Ваня обича да казва - приказки лесно се разказват, работа трудно се върши.

Иначе отговорност се поема и когато ползваш преразказвателни инструменти (:, т.е. - винаги. Карма Немезис не си изпуска тефтерчето (:

Редактирано 10 юли 201114 г. от secret_rose (преглед на промените)

Това не е грешка на езика. Всеки, който говори върху Божието слово, се явява като свидетел на Исус и на събитията. Не защото говори като очевидец, а защото оставя Бог да го използва като един вид зрител на описаното. Едно е да се разказва приказка и да се каже "Имало едно време един цар...". Това е нещо, което говори за нещо чуто и препредадено, а то може да е преиначено. Съвсем друго е да се каже: "Имаше цар". Това вече е лична отговорност и свидетелстване, че казаното е истина. Ние не само говорим по Библията, а поемаме отговорност за думите си, тъй като не сме разказвачи, а инструменти в Божиите ръце. Когато казваме нещо, се ангажираме с казаното.

...

В българския език, свидетелските времена предполагат лично присъствие в предадените от разказвача събития, а не свидетелстване за истинност. Ако твоя аргумент в полза на истинността е елементарния начин да заблудиш слушателя, за твоето присъствие в събитието - то тогава има нещо много нередно в цялата работа. Защото умишленото заблуждаване се нарича по един единствен начин - лъжа!

Защото умишленото заблуждаване се нарича по един единствен начин - лъжа!

Да ти кажа приятелю, този не лъже.Способностите му са толкова.Той вярва в каквото пише.

Не го коментирам в негативен план,а проста констатация за начина мислене.

От него може да прочетеш велик бисер:

Мюсулманите щели да признаят за свой духовен водач ПАПАТА.

П.П ако погледнеш поста след този, ще откриеш и доказателството.

Редактирано 10 юли 201114 г. от badr (преглед на промените)

Ех, това адвентиското съзнание съвсем е лишено от вменяване, от разумяване.

Ами нали точно това ти писах, бре Ники?

Не четеш, не мислиш върху това, което ти пишат хората. Втълпил си си нещо и като грамофонна плоча го повтаряш.

За да ти стане ясно ще ти го напиша просто.

П. Дънов никога не е учел хората, че Бог е Слънцето. П. Дънов е учил хората, че всичко съществуващо е проява на Бога, включае и Слънцето.

В Учението няма Слънчев Култ, с което не се нарушава заповедта!

Именно на това учи П. Дънов - да се уважава всичкото Творение, да се Люби, да има обмен, хармония.

Ако беше малко попрелистил думите на П. Дънов, а не да клеветиш и да словоблудстваш, поради неведение, непознаване на нещата в дълбочина, то щеше да ти е ясно какво значи за Дънов Бога, и към какво е насочвал хората.

Да, носочвал ги е към...себе си.

В българския език, свидетелските времена предполагат лично присъствие в предадените от разказвача събития, а не свидетелстване за истинност. Ако твоя аргумент в полза на истинността е елементарния начин да заблудиш слушателя, за твоето присъствие в събитието - то тогава има нещо много нередно в цялата работа. Защото умишленото заблуждаване се нарича по един единствен начин - лъжа!

Така е. Умишленото заблуждаване е лъжа. А умишленото неприемане на истината се нарича - самозаблуждение.

Ето какво гласи първата заповед:

"Аз съм Господ, твоят Бог. ДА НЯМАШ ДРУГИ БОГОВЕ, ОСВЕН МЕНЕ"

Кажи ми как съчетаваш написаното от теб, с тази заповед. Ще съм любопитен да ми обясниш, възможно ли е Бог да казва, да нямаме други богове, а същевременно да заявява, че трябва да се покланяме и на други.

Богът към който Петър Дънов ни призовава:

Религиозните хора често казват: „Аз вярвам в Бога.“ Хубаво, като вярваш в Бога, какво постигаш? Защото [във] всяко нещо трябва да имаш постижение. С какво се отличава вярата? Човек, на когото вярата се усилва или който има вяра, той има светлина и той никога не ходи в тъмнина. Той всякога си има светлина.

из "Славата Божия, царството Божие и волята Божия" П. Дънов

Марк 16

17 И на тези които поверват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят;

18 змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, нема да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.

Йоан 14:12

Истина, истина ви казвам: който верва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тех ще прави, защото аз отхождам при Отца си.

Вярващия, истинския вярващ, според силата на своята вяра, върши делата Христови - възкръсява, изцелява, превръща от водата вино, храни хиляди хора с малко храна и ги насища, ходи по вода, укротява бури, гони бесове и пр.

Да, носочвал ги е към...себе си.

Ами нека видим:

Ти не можеш да работиш за Славата Божия, ако в тебе не се събуди Любовта. Славата Божия – това е нещо разумно. Славата Божия и Името Божие, те са свързани помежду си. Славата Божия – това е външната страна на Божието Царство. А пък Името Божие – това е вътрешната страна. И затова на всеки човек му турят едно име. И всякога онези постижения, това, което радва човека, това е славата, външните изявления на човека. В Славата Божия се намира човешкият дух. Човек, за да бъде мощен, силен, трябва да има един висок връх. Висок връх в света е Божията Слава. Някой работи за себе си. Но той ще изгуби. Човек, който работи за себе си, е едно съдружие, което фалирва. Даже и ако работиш и за своя си народ, пак ще фалираш. Даже ако работиш и за човечеството, пак ще фалираш. Защото един ден ще излезеш от земята, ще напуснеш хората, един ден ще напуснеш човечеството, така както един вол ще напусне чадата си и няма да живее между воловете.

...

Например, ако сега ви дам една задача да премахнете някои от вашите бръчки, които имате, какво бихте направили? Някои от вас имате по-дебели бразди върху лицето си, бръчки по лицето. Има естествено набръчкване на челото. А пък тези прекръстосани бръчки по лицето и ръката, те са от неправилни чувства. Не става набръчкването правилно, а неправилно. И това набръчкване става, както когато едни хора изсичат горите си. И тогаз водата си прави малки долинки, трапища. Това показва, че са изсечени горите. И тогаз пороищата развалят нивите. И човек изсича в себе си горите, онези, хубавите чувства в себе си, може да ги осакати. Казват: „Човек има душа.“ С какво се възпитава човешката душа? Човек има дух, отдето изтича неговата сила. В него има душа, отдето иде Любовта. Той има ум, отдето иде светлината. Светлината на човека, човешкият ум, е свързан с човешкото сърце и с човешката воля. Душата е свързана с висши същества, свързана и с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога. Ти с духа си си свързан с Бога. И когато искаш да се молиш, трябва да се изкачиш при духа си. Да дойде душата ти и тогава да произнесеш молитвата и да бъде тя послушана. Сега не знам вие как разбирате послушаната молитва. Ти ако отидеш във Франция и се молиш на български, колко французи ще те разберат? Ще кажеш: „Добрий господине, гладен съм, можете ли да ми помогнете?“ Какво ще каже французинът? Англичанинът ще каже: „Не разбирам какво ми казваш.“ Когато се молим, като отидем при Бога, трябва да говорим на Неговия език.

...

Ние, набожните хора, не си плащаме светлината. Трябва, като дойдем тука, в салона, да ни светят главите и да нямаме нужда от тези лампи. Като дойдем тука да нямаме нужда от печка, да се отопляваме от нашите сърца. Това още не става. Сега ще кажете едно възражение: „Де го има в света това?“ И затова ние страдаме. Кои осветляват света? Осветлението в света става от същества, които мислят. Ще ви кажа една мисъл: Ангелите, като мислят на слънцето, образуват слънчевата светлина и я изпращат тук на земята. И светиите като мислят на земята, образуват топлина. Те я превръщат. Отгоре иде светлата мисъл като светлина, а пък тя на земята се превръща на топлина. Има трансформатор. Ако не са светиите тук на земята, нашата земя ще замръзне. И ако един ден ангелите престанат горе да мислят, то слънцето ще замръзне. Та непременно всеки един от вас трябва да има светлина. А пък светлина носи човешкият ум. Топлината в света се създава чрез човешката душа. Тя иде чрез човешката душа. Но тя произтича от Любовта. Любовта зрее при светлината. Любовта зрее при човешката мисъл, при човешките чувства.

...

Гледам някои от вас са станали критици. Аз нямам нищо против критиката, но критикът трябва да бъде човек много учен. Един човек, за да критикува нещо, по изкуство, по художество, той трябва да знае да направи. Има критици, които критикуват без да знаят да рисуват. Критикът по живопис трябва да бъде първокласен художник. Критикът по музика трябва да бъде първокласен музикант. Музиката е хубава дотолкоз, доколкото събужда мисли и чувства.

...

Като сварят 3000 кг розов цвят, ще извадят един килограм розово масло, ще извадят и розова вода. И с тях посрещат своите разноски. Та сега казвам, аз разглеждам нещата така – музикантите, поетите, художниците, всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. Един цигулар е изпратен да размърда въздуха. Един цигулар, като свири, неговата музика минава границите на земята. Вълните на музиката на един първокласен музикант стигат до слънцето. А пък музиката на гениалния музикант стига до далечните звезди. Казвам, не само това. Една човешка мисъл може да стигне до слънцето. У хората има един въпрос: „Дали има същества на слънцето и на другите небесни тела?“ – Цялата вселена е пълна със същества, но не като нас. Като земните жители няма никъде другаде в другите светове. Там има други. Но и каквито са те, няма ги никъде. Та сегашните учени искат да знаят дали на другите небесни тела има такива същества както тук. Не. Тук са особени проявленията. Във Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и пр. условията са други, отличават се от нашите. Там няма хора като земните, така устроени. Там има същества, които мислят. Навсякъде съществата мислят, чувствуват и добре постъпват. Имат постъпки, чувства и мисли. Чувствата са свързани с топлината. Има някои звезди, които имат 50 милиона градуса температура, други по 100 милиона, по 300 милиона, а някои с милиарди градуси температура. Това не само вие няма да го разберете, но и най-учените хора няма да разберат какво нещо е 100 милиона градуса температура или пък ако ви кажа, че някой тон има 500 хиляди трептения. Този тон никой не може да го вземе. Едва някои певци могат да взимат до 50 хиляди трептения. От 50 хиляди нагоре човешкият глас не може още да го изрази.

За да се образува някоя човешка мисъл, се изискват не 500 хиляди, но милиарди трептения. Ние се намираме сега в едно трудно положение. Някой път се молим и нашата молитва не е отишла при Бога. Ти отидеш при някого и му казваш: „Помоли се на Бога заради мене.“ Хубаво, знаете ли, че е много мъчно да се моли човек за другите пред Бога. Тогава ще ви приведа един пример. Един американски проповедник бил по-рано методист и проповедник в Америка – събудитилин, правил събудителни събрания. Бил много даровит, красноречив човек. Разправя си една своя опитност. Като бил проповедник в едно малко градче, имало един от членовете на църквата, който не вървял по правия път. Съветвали го. Един ден той заболял. Той бил богат човек и специално праща проповедника да се помоли за него, за да оздравее. Проповедникът казал: „Не мога се моли за тебе, понеже няма какво да туря под краката си – не съм видял да направиш едно добро и ако обещаеш сега нещо, може да се помоля. Трябва да имам нещо под коленете си. Почвата е много камениста. Не мога да коленича. Ако обещаеш нещо, ще се помоля. Ако не, да знаеш, че не мога да се моля.“ Питам сега: Какво е обещал тоя човек? Аз имам само един такъв пример. Някой път не е хубаво да ви разправям от опитностите [си]. Когато бях в [„Опълченска“] 66 идва един и ми казва: „Много съм зле. Много хора са намерили помощ от тебе. Не може ли да ме излекуваш?“ – „Аз лекувам някои без пари, а някого, когото хвана, взимам много.“ Той ме попита: „Колко! Да не взимаш 5–10 хил. лева?“ Аз казах: „Не.“ Той каза: „Да не е 25 хил. лева?“ Казах: „Не, това е играчка. Аз ще ти кажа: слушай, работата е сериозна. Ти сега си изхарчил всичкото. Подписан е твоят паспорт. Аз мога да поотложа малко паспорта ти. Но аз ще ти дам една рецепта и ако можеш да я изпълниш, тогава добре.“ Той каза: „Каква рецепта?“ Казах му: „Цялото си имане, каквото имаш, ще го дадеш.“ Той се стресна. Казах му: „Тук ще го донесеш. После ще обещаеш и ще подпишеш, че ще посветиш живота си да служиш на Бога и ей сега ще оздравееш.“ Той каза: „Чакай да питам жена си.“ И досега го няма. Аз се зарадвах, че отиде да пита жена си. Той нямаше желание, чудеше се. Той каза: „Защо ти са тия пари? Ти си набожен човек.“ Рекох му: „Ти не ме питай за какво ми са.“ Той иска да се пазари. Пита какво ще ги правя неговите пари. Парите на човека са неговата мисъл. Ако ти имаш една светла мисъл, от тази светла мисъл зависи онова богатство, което ти имаш. Мислите и чувствата определят състоянието ти в света, какви приятели ще имаш, какво положение ще имаш, здравето ти – всичко.

И аз свързвам така тези работи: Ти без Любов не можеш. Ще започнеш с Любовта. Тя е основният капитал. Любовта ще внесе в тебе основния капитал. Любовта е това, което внася основния капитал на живота. Мисълта, Мъдростта или знанието ти внасят онези условия, при които тоя капитал може да се развива. А пък когато говоря за Истината, разбирам ония средства, чрез които можем да постигнем всичко онова, което искаме. Най-първо трябва да посееш житото на нивата. После това, посятото, трябва да има условия да израсне. От нас не се изисква много. Ти, за да посееш нещо, трябва да има Един, Който по-рано да го е създал. Господ е създал земята, слънцето, всичките звезди, светлината, топлината, водата. Слънцето ще дойде да работи за тебе. Светлината ще работи за тебе. На тебе остава само да изореш земята, да посееш и да оставиш житото само да си расте. Вие искате да създадете цял един свят, някой път. Ако остане вие да направите тази работа, то е непостижимо. Твоята глава е твоята нива. Господ ти е дал глава. В тази глава трябва да посееш твоята мисъл. А пък своите чувства ще ги посееш в сърцето си вътре. Та мислите на човека – клоните, се намират в мозъка горе, а пък корените долу. Когато говоря за сърцето на човека, разбирам корените на живота, а пък когато говоря за човешкия ум, разбирам клонищата. А когато говорим за плода, разбирам човешката душа. А когато говорим, че трябва да се нахраним с тия плодове, разбирам човешкия дух. Човешкият дух опитва тези плодове. В градините на душата растат тези дървета. Чувствата ти усилват корените на живота ти, а пък мислите ще усилят клонищата на живота ти. Душата ще усили цвета, завързването на плода и узряването му. А духът ти ще опита плодовете и ще видиш хубавото, което Бог е създал. Сега хората не разбират. Те говорят за ум, сърце, душа и дух. Никой не е виждал ума си. Има едно сърце, тук в гърдите. Всеки може да си тури ръката там и да го почувствува. Сърцето работи. То праща кръв по цялото тяло. И ако то спре, тялото няма с какво да се храни. Ако не бие редовно това сърце, тогава ще страдаш. Тогава започва да идва задушване, коремоболие, неразположение. В сърцето има отлична музика, музикален такт, то е такъв капелмайстор, че подобен на него няма в света. Ти усещаш неговия ритъм. Ако сърцето ти е нормално, добре, ти ще усещаш този ритъм. Като че крила имаш, като че ли си някой ангел с криле и хвъркаш по цялата вселена. Човек трябва да се научи да мисли. Трябва да пречисти мисълта си.

...

Имаше един знаменит Шангов (Стоян С. Шангов – виден български журналист, 1867–1925 г.) в София, като му разправих, че всичко е за добро, той ми каза: „Споделям го. Ние в нашия род всеки две години ни хваща нещо и за да не направим някоя беля, трябва да си пуснем кръв. Иде ни да направим лудории или ще се напием. Та всеки две години си пускаме кръв. Миналата година бях писал статии по вестника и двама души ме срещнаха, те се обидили от статията и ме набиха. И пуснаха ми кръв. Светна ми тогава. Та, прави сте вие.“ Та, понякога, като ви пуснат кръв, за добро е. Защото някой път и сами ние си пущаме кръв. Тия са неща посторонни. Може и без тях. Някой път вие се спирате и казвате: „Толкова време сме се молили и нищо не сме добили.“ Казвам: Като се молихте, забогатели ли сте? Като сте се молили не сте станали учени? Вие казвате: „Нито сме учени, нито сме здрави, хилави сме.“ И казвате, че много сте се молили. Не. Човек, който се моли хубаво, той е почти запознат с всичките изкуства. Той е даровит човек. Някой се моли и забравил за какво се е молил. Аз съм слушал да казват, че духът му говорил, а той забравил какво му е говорил духът. Като дойде Духът, ти ще помниш. В лицето ти ще има светлина. Няма да бъде то черно. На черните хора кожата им потъмня при грехопадането. Като се отдалечи човек от Бога, той почва да живее сам за себе си. Когато човек почне да живее за себе си, кожата му е черна и каквото прави, прави го с оглед за себе си.

...

Аз като говоря за Любовта, подразбирам подмладяване, което носи светлина и топлина. Когато говоря за Божията Мъдрост подразбирам същото. А когато говоря за Божията Истина, подразбирам блаженство.

Аз не казвам, че този е лош, онзи е лош. От това гледище всичко онова, което Бог е създал, е за добро. Но в дадения случай за мен не е добро. Добро е завбъдеще. И псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че пострадах.“ Та сега всичко трябва да вършите за Славата Божия. Всичко трябва да вършите за Славата Божия и Неговата Правда. И всичко да вършите за Волята Божия. Славата Божия, Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия да са вашите идеи. И след като си работил за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия, тогава можеш да работиш за себе си. Тогава ще имаш благословение. Тогава Славата Божия ще бъде наша слава, Царството Божие ще стане наше царство и Волята Божия ще стане наша воля. Когато Славата Божия стане наша слава, Царството Божие стане наше царство и Волята Божия стане наша воля, тогава всичко, което желаем, ще се постигне. И животът ви ще се измени. Това трябва да бъде нашия идеал. И всеки един трябва да работи за това.

Вие казвате: „Да дойде Христос!“ Христос ще дойде, като работите за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия. Не казвам, че не работите. Някой път вие свързвате Славата Божия с вашата слава, вашето царство с Божието Царство и вашата воля с Божията Воля. Вие искате да пишат хората по вестниците, че сте писали нещо. То е много малка слава. Вестниците ще се изпокъсат и тези хора ще измрат. Когато сте били млади, за вас хората са говорили едно, а сега казват: „Какъв левент момък беше едно време или каква мома беше едно време, а пък сега каква е – едвам се движи.“ Казвам: Не си работил за Славата Божия, за Царството Божие и за Волята Божия. Човек не трябва да бъде такъв. Човек, като умира, да бъде млад. Всички ще остареете, за да се подмладите. Всички ще остареете, за да видите доколко сте умни, добри и силни. Та работете върху себе си. Проявете любовта си към Бога. Да бъдете благодарни на Бога, Който ни е дал живота. Духът, който е дал душата, ума, сърцето, тялото, което имаме – ние трябва да Му изкажеме нашите благодарности. Ние още не сме живяли добре. Баща ти и майка ти са били проводници, но Онзи, Който ти е дал живот, е Бог. Той е, Който ни е създал и Който се грижи за нас. Той има велики работи за нас. И Него, като не обичаме, кого ще обичаме! И ако във всеки човек виждаме живия Господ, ние сме на правия път. В някои хора Господ не може да се прояви. Той е в тях, но чака. Той не се налага. И тогава Господ се проявява като умираш. Ти си легнал и пъшкаш. Той като дойде, ти казва: „Какво да те правя сега, синко?“ Един баща е казал на сина си: „Синко, не скачай, ще си счупиш краката и ръцете!“ Дойде след малко бащата и вижда, че двата му крака са счупени и му казва: „Какво да те правя, нали ти казвах?“ Бог ще ти даде нови ръце. Но докато ти турят новите ръце, какви страдания ще има. И сега турят изкуствени крака, но вие ходили ли сте с тях? Те хлопат. С хлопане не се ходи. Една мисъл, която хлопа, е изкуствена мисъл. Едно желание, което хлопа, е изкуствено желание. Една постъпка, която хлопа, е изкуствена постъпка. Мислите и желанията да не хлопат, да не тракат. Та желая лицата ви да светят отвътре и вие да сте доволни отвътре. И после всички трябва да работим в света. Да се съединят всички хора в света. Само по този начин светът може да се оправи. Всички трябва да станем проводници на Божията Слава, на Царството Божие и на Волята Божия и да бъдем силни хора сега в света.

Добрата молитва

Ходихме на Мусала и там дадох едно изречение: Труден е Пътят на живота. В него се изразява Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина и Животът постига своето вечно предназначение.

из "Славата Божия, царството Божие и волята Божия" - 2 Лекция от Учителя,

държана на 12 октомври, 1938 година,

София, Изгрев

Редактирано 10 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Да, носочвал ги е към...себе си.

Ами като си прав прав си. Опознай себе си, за да опознаеш Вселената. Това не значи да опознаеш обаче Дънов, а себе си, брате Очакване или по добре брате Никола. Не знам всъщност кое предпочиташ като обръщение, затова ползвам и двете.

Богът към който Петър Дънов ни призовава:

из "Славата Божия, царството Божие и волята Божия" П. Дънов

Вярващия, истинския вярващ, според силата на своята вяра, върши делата Христови - възкръсява, изцелява, превръща от водата вино, храни хиляди хора с малко храна и ги насища, ходи по вода, укротява бури, гони бесове и пр.

Ами нека видим:

из "Славата Божия, царството Божие и волята Божия" - 2 Лекция от Учителя,

държана на 12 октомври, 1938 година,

София, Изгрев

Можеше да ми спестиш четенето на тези заблуди...

Казват: „Човек има душа.“ С какво се възпитава човешката душа? Човек има дух, отдето изтича неговата сила..

Човекът имал душа! Т.е., човекът е безсмъртен. Същото, което казва Сатана на Ева.

Ето кого е следвал Дънов. Незамисимо дали го е съзнавал или не.

Ами като си прав прав си. Опознай себе си, за да опознаеш Вселената. Това не значи да опознаеш обаче Дънов, а себе си, брате Очакване или по добре брате Никола. Не знам всъщност кое предпочиташ като обръщение, затова ползвам и двете.

Името ми не е Никола, така че можеш да го оставиш настрана.

Ако трябва да остави Бог да го води, а не да се опознава сам, защото винаги нашите преценки ще бъдат погрешни.

Ако Бог ни води, тогава ще вървим по правия път, ако ние се водим, ще стигнем там, където не желаем дори да си помислим.

Можеше да ми спестиш четенето на тези заблуди...

Човекът имал душа! Т.е., човекът е безсмъртен. Същото, което казва Сатана на Ева.

Ето кого е следвал Дънов. Незамисимо дали го е съзнавал или не.

Дали това, което ти предоставих като четиво, е заблуда, или не е, то въпросното е твое си, субективно, лишено от меродавност и капацитивност, мнение.

Тъй или иначе не си прочел и половината от това, което ти поднесох, а то освен всичко най-вече доказва думите ми и истинно посочва към какво е призовавал Данов хората и кой е бил неговия Бог.

Да, човек има душа. Ако не вярваш, ще ти цитирам. Това свидетелства и Библията. Въпреки, че има душа, човекът не е Безсмъртен. Това свидетелства и Библията.

Просто разбиранията ти за Библията и за думата "душа" са безкрайно изкривени от Адвентиската доктрина.

Йов 30:16

И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

Съществото (ако с тази дума заменим думата "душа") може ли да се излива в някого?

Псалми 35

11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

12 Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

Псалми 42:6

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;

Нима "съществото" може да отпадне дълбоко в някого?

Йон 2:7

Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.

Възможно ли е "съществото" да чезне в някого, приживе?

А тук:

ІІ Петрово 1

13 И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;

14 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.

15 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.

Апостолът тук ясно говори за тялото, което той нарича "телесна хижа", обиталище от плът сиреч, но хижа/обиталище за кое?

За духа, или за душа? Или и за двете?

Незнаеш. Адвентиската "църква" няма отговор, но пък съвсем е способна да направи изопачаване, или блутство с Писанието.

Та къде ще отиде апостола, след като напусне телесната си хижа?

Редактирано 10 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Дали това, което ти предоставих като четиво е заблуда, или не е, то е твое си, субективно, лишено от миродавност и капацитивност, мнение.

Тъй или иначе не си прочел и половината от това, което ти поднесох, а то освен всичко и най-вече доказва думите ми и истинно посочва към какво е призовавал Данов хората и кой е бил неговия Бог.

Да, човек има душа. Ако не вярваш, ще ти цитирам. Това свидетелства и Библията. Въпреки, че има душа, човекът не е Безсмъртен. Това свидетелства и Библията.

Просто разбиранията ти за Библията и за думата "душа" са безкрайно изкривени от Адвентиската доктрина.

Съществото (ако с тази дума заменим думата "душа") може ли да се излива в някого?

Нима "съществото" може да отпадне дълбоко в някого?

Възможно ли е "съществото" да чезне в някого, приживе?

А тук:

Апостолът тук ясно говори за тялото, което той нарича "телесна хижа", обиталище от плът сиреч, но хижа/обиталище за кое?

За духа, или за душа? Или и за двете?

Незнаеш. Адвентиската "църква" няма отговор, но пък съвсем е способна да направи изопачаване, или блутство с Писанието.

Та къде ще отиде апостола, след като напусне телесната си хижа?

Докато продължаваш да разсъждаваш с езическите разбирания за "душата", ще виждаш това, което искаш да видиш.

Не виждам защо трябва да продължавам да обяснявам едно и също, след като не искаш да оставиш Библията да ти говори, а се водиш от езически разбирания? Ще ти обясня само един от твоите примери като за последно. Ако искаш приеми, ако не искиш, продължавай да вярваш в сатанински заблуди.

Псалми 42:6

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;

Ще те попитам директно. Ако ти си на мястото на автора, как можеш да заявиш "душата ми е отпаднала дълбоко в мене"?

Ще усетиш ли как "душата" ти отпада? Или просто ще чувстваш скръб или нещо от този вид? Ето това казва авторът: "Аз съм наскърбен дълбоко", или "Аз страдам".

Ето ти и първите стихове от псалма:

Пс. 42:1. Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове.

Както еленът пъхти за водните потоци,

така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;

кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

Замени ги с езикът, който ползваме сега и ще получиш:

1. Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове.

Както еленът пъхти за водните потоци,

така и аз въздишам за Тебе, Боже.

2. Имам голяма нужда от Бога, за живия Бог;

кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

Ако не можеш да разбереш изразните средства и искаш да вярваш в наличието на някаква душа, никой не може да те спре. Всеки може да вярва в каквото пожелае. дали е истина, това е друг въпрос.

Докато продължаваш да разсъждаваш с езическите разбирания за "душата", ще виждаш това, което искаш да видиш.

Ето тук отново посочваш големината на своето невежество.

Думата "езичник" се отнася за всеки, чийто роден (майчин) език не е еврейски.

Голямо невежество, Ники, голямо, но пък от друга страна самоувереността ти, подпътена със заблудата, също не ти е в малко.

Ти си езичник, брате, както и да те погледне човек. В смисълът на думата (която на български произлиза от църковно-славянския - ıảзы́цы - "език"-лингвистично; "култура"; "народ") няма как да не си. В еврейския език тази дума е "гой" (גוי) и с нея евреите са наричали всички други племена и народи.

Не виждам защо трябва да продължавам да обяснявам

Ами там е работата, че точно на теб се обяснява.

Библията видно не я чуваш. Слепота някаква.

Псалми 42:6

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;

Ще те попитам директно. Ако ти си на мястото на автора, как можеш да заявиш "душата ми е отпаднала дълбоко в мене"?

Ще усетиш ли как "душата" ти отпада? Или просто ще чувстваш скръб или нещо от този вид? Ето това казва авторът: "Аз съм наскърбен дълбоко", или "Аз страдам".

Ами нали точно това ти пиша. Когато установиш кое в човек страда, кое вътре в него е угнетено в подобни моменти, тогава ще разбереш и какво е душата. Както и обратното - когато разбереш кое вътре в човека, в коя част у човека се изпитва/изживява щастието, любовта, тогава ще откриеш душата.

Ето ти и първите стихове от псалма:

Пс. 42:1. Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове.

Както еленът пъхти за водните потоци,

така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;

кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

Замени ги с езикът, който ползваме сега и ще получиш:

1. Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове.

Както еленът пъхти за водните потоци,

така и аз въздишам за Тебе, Боже.

кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

Ако не можеш да разбереш изразните средства и искаш да вярваш в наличието на някаква душа, никой не може да те спре. Всеки може да вярва в каквото пожелае. дали е истина, това е друг въпрос.

Ами ако беше да каже "аз", то това щеше да каже псалмописеца, но той не казва "аз", а говори за нещо конкретно, което е негово, използвайки сричката за притежание - "ми" - "душата ми", не целият човек (затова автора не говори от позицията на "аз"), а нещо конкретно негово, което притежава (душата ми)

Та къде ще ходи апостола, брате, или по адвентиски не видя въпроса?

Редактирано 10 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Рурк, голяма беля си

Ето тук отново посочваш големината на своето невежество.

Думата "езичник" се отнася за всеки, чийто роден (майчин) език не е еврейски.

Голямо невежество, Ники, голямо, но пък от друга страна самоувереността ти, подпътена със заблудата, също не ти е в малко.

Ти си езичник, брате, както и да те погледне човек. В смисълът на думата (която на български произлиза от църковно-славянския - ıảзы́цы - "език"-лингвистично; "култура"; "народ") няма как да не си. В еврейския език тази дума е "гой" (גוי) и с нея евреите са наричали всички други племена и народи.

Ами там е работата, че точно на теб се обяснява.

Библията видно не я чуваш. Слепота някаква.

Ами нали точно това ти пиша. Когато установиш кое в човек страда, кое вътре в него е угнетено в подобни моменти, тогава ще разбереш и какво е душата. Както и обратното - когато разбереш кое вътре в човека, в коя част у човека се изпитва/изживява щастието, любовта, тогава ще откриеш душата.

Ами ако беше да каже "аз", то това щеше да каже псалмописеца, но той не казва "аз", а говори за нещо конкретно, което е негово, използвайки сричката за притежание - "ми" - "душата ми", не целият човек (затова автора не говори от позицията на "аз"), а нещо конкретно негово, което притежава (душата ми)

Та къде ще ходи апостола, брате, или по адвентиски не видя въпроса?

Ако имаше представа, че думата "езичник" означава човек, който се покланя на Бога с народни обичаи, нямаше да напишеш подобно нещо.

Библията не е написана за хора, които се мислят за много мъдри, а за такива, които оставят Бог да ги води. Исус сравнява хората с риби, с овце, с храм, с пръчки. Такива ли сме? Защо не казва просто "хора"? Защото Библията се разбира чрез Библията.

Но както казах, вярвай в каквото искаш. Не считам за нужно повече да обяснявам.

Ако имаше представа, че думата "езичник" означава човек, който се покланя на Бога с народни обичаи, нямаше да напишеш подобно нещо.

Библията не е написана за хора, които се мислят за много мъдри, а за такива, които оставят Бог да ги води. Исус сравнява хората с риби, с овце, с храм, с пръчки. Такива ли сме? Защо не казва просто "хора"? Защото Библията се разбира чрез Библията.

Но както казах, вярвай в каквото искаш. Не считам за нужно повече да обяснявам.

Ако имаше представа... че въпросното значение, което посочваш, е привнесено в последствие от римските "християни", и то от онези, които са се имали за висша духовна класа.

Интересно е да се отбележи, че именно тях по-преди са ги наричали по същия начин, но с указа на Константин за т.н. "позволена религия", те на свой ред започват да наричт хората с различна вяра, с думата "paganismus", което на латински има съвсем друго значение: "селски"; "провинциален" - извън маята, извън християнския слой, защото тогава християнския слой вече е бил центриран в големите градове, поради това, че повечето висши "християни" са били силно/високо образовани, което им осигурявало властта, а онези, друговерците били изтласкани от градовете, в гонения и се намирали по дълбоките провинции.

paganus - означава "жител на страната" (извън големия полис/град), "селски", "селяк", "прост", "непринуден", "груб", "недодялан", "просташки"... със значението: in RURAL seclusion - усамотен на село/в дълбоката провинция.

Така и до днес е останало нарицателно за простия/необразования човек думата "селянин". Защото на село няма библютеки, няма престижно, академично образование, което ще рече, че отново си далеч от истината.

Думата езичник означава точно това, което ти писах. Не иноверец, или някой който се кланя на различен Бог от християнския, а някой който е от различно племе, народ, което говори различен език. Със значението на "иноверец", на "паганист", думата е придобила значение в по-късен период - именно тогава когато "християните" на свой ред са започнали да извършват гоненията към онези, които изповедвали различна вяра от тяхната. А това е стартирало най-вече зарад борбата за императорския престол. Ама и това не знаеш...

Думата ти писах, че произлиза от еврейската дума "гой", с която евреите са наричали всички другоезични племена и народи.

И до днес, ако и макар да си приел юдаизма за своя религия, то ти би си останал "гой" в очите на евреите.

В този смисъл, брате си си езичник и още как!

Голямо невмежество, брате, голямо!

Редактирано 10 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Да ти кажа приятелю, този не лъже.Способностите му са толкова.Той вярва в каквото пише.

Не го коментирам в негативен план,а проста констатация за начина мислене.

...

Е да, него Господ го използва за да му свидетелства (поне според думите му). Не знам кога му е казал, че има нужда от такова действие, но по този начин говорят още няколко хиляди съвременни пророка в България, правейки го съвсем умишлено, ясно съзнавайки, че заблуждават хората. Въобще - профетизма в действие...

П.П. Драго ми е друже, да те видя в добро разположение на духа!

...

Така е. Умишленото заблуждаване е лъжа. А умишленото неприемане на истината се нарича - самозаблуждение.

Аха, значи лъжеш и съзнателно. badr, явно не си прав приятелю...

Той явно лъже за да ни извади от самозаблуждението. Колко благородно...

Ако имаше представа... че въпросното значение, което посочваш, е привнесено в последствие от римските "християни", и то от онези, които са се имали за висша духовна класа.

Интересно е да се отбележи, че именно тях по-преди са ги наричали по същия начин, но с указа на Константин за т.н. "позволена религия", те на свой ред започват да наричт хората с различна вяра, с думата "paganismus", което на латински има съвсем друго значение: "селски"; "провинциален" - извън маята, извън християнския слой, защото тогава християнския слой вече е бил центриран в големите градове, поради това, че повечето висши "християни" са били силно/високо образовани, което им осигурявало властта, а онези, друговерците били изтласкани от градовете, в гонения и се намирали по дълбоките провинции.

paganus - означава "жител на страната" (извън големия полис/град), "селски", "селяк", "прост", "непринуден", "груб", "недодялан", "просташки"... със значението: in RURAL seclusion - усамотен на село/в дълбоката провинция.

Така и до днес е останало нарицателно за простия/необразования човек думата "селянин". Защото на село няма библютеки, няма престижно, академично образование, което ще рече, че отново си далеч от истината.

Думата езичник означава точно това, което ти писах. Не иноверец, или някой който се кланя на различен Бог от християнския, а някой който е от различно племе, народ, което говори различен език. Със значението на "иноверец", на "паганист", думата е придобила значение в по-късен период - именно тогава когато "християните" на свой ред са започнали да извършват гоненията към онези, които изповедвали различна вяра от тяхната. А това е стартирало най-вече зарад борбата за императорския престол. Ама и това не знаеш...

Думата ти писах, че произлиза от еврейската дума "гой", с която евреите са наричали всички другоезични племена и народи.

И до днес, ако и макар да си приел юдаизма за своя религия, то ти би си останал "гой" в очите на евреите.

В този смисъл, брате си си езичник и още как!

Голямо невмежество, брате, голямо!

Вече ти казах, че преди да преподаваш иврит е необходимо да научиш български, а ти побърза да потвърдиш колко познаваш родната си реч. Досега не бях срещал дума от рода на "библютеки". Това не е грешка на бързината.

Върни се в първи клас и тогава започни да говориш какво означава "езичник".

================================

Модераторска забележка

Из правилата на този форум:

2.9 Не е желателно публикуването на коментари, в които се критикуват други потребители за неспазване на правилата, както и за техния правопис. За тази цел ползвайте бутона "Докладвай", намиращ се под всеки един пост.

Редактирано 10 юли 201114 г. от valentinus (преглед на промените)

Вече ти казах, че преди да преподаваш иврит е необходимо да научиш български, а ти побърза да потвърдиш колко познаваш родната си реч. Досега не бях срещал дума от рода на "библютеки". Това не е грешка на бързината.

Върни се в първи клас и тогава започни да говориш какво означава "езичник".

До тук стигат аргументите на Адвентизма.

До тук стигат аргументите на Адвентизма.

Не, аргументи имам достатъчно. Исках само да ти покажа, че не знаеш български, а си тръгнал да обясняваш какво се казва на друг език. Що се отнася до останалото, в Библията ясно се казва, че когато кажеш на един човек веднъж и дваж, го остави да си върви по пътя. Аз наруших това правило и трябва да съжалявам, защото да се говори на човек, който не иска да чуе, е все едно да разговаряш със стената.

Като за последно само ще повотря нещо, което вече казах: Божието слово ясно казва, че астролозите са мерзост за Бога. А който вярва, че те са Негови служители, най-малкото не е в час.

Моите аргументи са от Библията. Твоите - от човешки измислици. Щом смяташ, че мнението на хората е по-важно от Божието - няма да споря с тебе. Може би творенията да разбират повече от Твореца, нали? Все пак и Ева повярва на Сатана, че ще бъде като Бога...

Библията представлява биографията на Исус, която е написана преди той да Се въплъти на земята. А Новият завет е изпълнението на тази биография. Интересното е, че всички думи на Господ се изпълняват така, както той казва. А думите на "Господ Учителя Петър Дънов" нямат абсолютно никаква стойност, понеже са думи на човек. Той е просто едно творение, което си е позволило да се представя за нещо повече от това, което е. Вместо да смири себе си и да служи на Бога за спасение на човечеството, е поискал сам да се представя за нещо повече от творение. Дали те впечатлява това, което аз казвам, не е важно. По-важното е да се опиташ да чуеш Божия глас, вместо този на един окултист.

Библията не представлява биографията на Йешу (Иисус), тъй като в Стария Завет не пише нищо за него. Евангелията са неговите биографии, но те са изпълнени с противоречия и фактологически несъответствия. Но това е нормално, защото са написани десетилетия след разпъването му. Да не забравяме, че Евангелията (Благовестията), Библията (Книгите), са човешки творения. Освен това, Христос продължава да говори и сега, той е говорил и чрез устата и душата на Петър Дънов. Ето какво казва Господ - Петър Дънов:

"Ще кажете, че в Библията е писано всичко. Наистина много неща са писани в Библията, но много още има да се пишат. Йоан казва, че Христос е говорил много, но всичко не е написано. Не една Библия, но още много Библии има да се пишат, в които да се вмести това, което Христос е говорил. Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за свещена книга." (31, с. 144)

"Старото си отива, ново иде. Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: “Зачитайте Божественото в човека!” (22, с. 73)

"Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това представлява един определен метод, определен начин да предаде Своето учение на света. Понеже в Неговото време хората не бяха готови за учението Му, Той даде на света тези образи, за да може то да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, той няма да се занимава с тези образи. Той ще говори други неща. Онези, които преди 2000 години не са Го разбрали, трябва да Го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което Той ще изнесе пред света, и затова именно тези форми, които са Негово дело, ще претърпят известни промени – кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение." (150, с. 120)

"Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори. Той е говорил 2000 години и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария Завет, други признават Новия Завет и казват: “Ново няма вече.” Слънцето веднъж ли изгрява? – Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж не цъфтят, много пъти цъфтят. Реките само един път не текат – постоянно текат. Трябва да имате ясна представа за живота – той е важен. Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите." (53, с. 5)

Учителя за Библията - том II

Ето как протестантите тенденциозно фалшифицират библейски текстове, за да ги приспособят към своите сектантски вероучения, водени от ненавист към окултизма и астрологията – в единия фалшифиран ревизиран протестантки превод от 1940 г. пише “астролог”, а в другия сектантски фалшификат от Българското Библейско дружество, 2005 г. пише “окултист”! В Цариградския и Православния правод в действителност става въпрос за други неща:

Протестантски 1940

Второзаконие 18:10-11

10. Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън {Т.е., който изгаря сина си или дъщеря си в огън.}†, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,

11. никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;

ББД 2005

Второзаконие 18:10-11

10. Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник,

11. никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви;

Цариградски

Второзаконие 18:10-11

10. Да се не намерва в тебе никой който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, чародей, или прокобител, или гатател, или омаятел;

11. или обаятел, или бесовъпрошател, или вълшебник, или мъртвовъпрошател;

Православен

Второзаконие 18:10-11

10. не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник,

11. омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви;

Внимавайте при дискусиите с OCHAKVANE - той ви подвежда и заблуждава с тенденциозно фалшифициран сектантски превод, за да ви доказва, че уж Библията била против астрологията и окултизма и да пише срещу Учителя - Петър Дънов!

Редактирано 11 юли 201114 г. от Светослав Иванов (преглед на промените)