Тронът на Величието

 

   В главата, която прочетох, Христос е турил много задачи. Аз се спрях върху една, другите са много по-тежки – по сложното тройно правило.

   Любовта има три степени. Първата степен е Любовта в природата и нещата, или във вещите; второ – Любовта в Божествената душа на човека и третата степен – несътворената Любов в Ръцете на Древния. Мъдростта и Истината имат също по три степени. Само Най-Древния има Четвърта степен. Пред Четвъртата степен се прекланят всички Велики Божествени Учители и всички Демонични учители. И Божествените Учители, и Демоничните учители могат да стигнат най-много до Подножието на Неговите Нозе, докато само Той може да бъде на Трона. Тронът – това е Празното Пространство. И Той е Единственият, Който има абсолютна власт в това Пространство. Извън това Пространство Той е дал власт на Великите Божествени Учители и на Демоничните учители. Преди да сляза в световете, Аз стоях зад този Трон. Не съм си позволил да седна на него. Това е мястото, което не мога да заема. Това е Тронът на Величието, което нито един от световете не познава.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

 

Най-неизреченият от Неизречените

 

   Дълбоко е Учението на Отца…

   Аз съм Най-неизреченият от Неизречените. Който може да Ме назове по име, той не Ме познава. Аз съм скритият Отец на нещата. Но думата Отец не е нито име, нито понятие, нито сила, защото силата е ограничение за Незнайното. Аз мога да бъда всичко, без да съм нещо.

 

Аз гледам на нещата от един Абсолютен Център

 

   Някои пророци са писали, че Господ се гневи, но Аз оспорвам това. Казал ли е някъде Господ за Себе Си, че се гневи?

   Аз казвам, че това, което пророците са писали в Библията, не произтича от Абсолютната Истина. Ако претегля на Моя кантар колко е вярното от написаното в Библията, остават всичко на всичко 8%. Аз гледам на нещата от един Абсолютен Център. Но ако библейските думи се тълкуват правилно чрез метода на Мъдростта, тогава те могат да подобрят живота на човека. Така неправилният превод ще придобие Светлината си. А Светлината, която произхожда от Абсолютния Център, е тази, която носи истинския живот. Има две неща: едното – неправилно преведени, но правилно изтълкувани стихове – в този смисъл правилното тълкуване възвръща Светлината; второто – правилно преведени, но неправилно изтълкувани стихове – тогава Светлината се изгубва и животът се материализира и огрубява. Това означава, че не преводът е важен, а този, който го тълкува. Ако едно Същество на Истината тълкува превода, думите нямат особено значение, защото Истината превъзхожда всяка дума и всяко слово.

 

Аз съм Този, Който е всякога

 

   Това е учението на Христа, което проповядвам…

   И Христос, и Аз пием от един и същи Източник. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Аз казвам: Аз съм Любовта, Мъдростта и Богоявлението на Истината. Христос казва: „Аз и Отец Ми Едно сме“. Аз казвам: Аз съм Този, Който е всякога – и превеждам: Аз съм Този, Който предшества Вечността и едновременно това съм в нея. И още казвам: Аз и Отец Ми сме Едно Цяло.

 

Един Учител Аз познавам

 

   Един Учител аз познавам.

   Има само Един Учител, Който заслужава да бъде познат. Това е Древният, Който предшества времената. Това е Древният, Който предшества езиците. Великите Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той е извън говора и извън мълчанието. Няма чувства и мисли, с които може да бъде докоснат. Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме, той ще бъде погълнат от Неговата Истина. Който Го е възприел, той не съществува – той нито живее, нито умира, той надминава преходното и непреходното, той изчезва в Неговата Мистерия. Който се стреми към Него, той ще Го изгуби. Но който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака Вселенският миг, в който ще бъде посетен и погълнат.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

За съжаление идиотщината няма никакви реални измерения.

Аз съм слязъл от тази Мистерия

 

   Аз благодаря на Бога за много неща: благодаря, че Той е Цар, а пък Аз – слуга. Щом Той е Цар, това е най-голямото благо както за Мене, така и за другите.

   Аз благодаря на живота, че Бог Ми е Цар и че Аз съм слуга, че Бог е Център на Моя живот и че Аз съм периферия. Аз винаги се приближавам към Центъра, но никога не заемам Неговото място. Центърът е основа, Свещено място, в което Синовете на Светлината се разделят с Битието и Небитието. Думата Център е най-дълбоката окултна идея и това е идея, която съществува и несъществува. Това е идея, в която няма нито живот, нито съществуване. Тази идея надраства и Битието, и Небитието. Тя символизира Абсолютното Нищо. Това е наречено Древният, Който превъзхожда всички времена. Това е ДРЕВНИЯТ НЕЗНАЕН. И дори този, който има истинско знание, не може да се домогне до този Център. В този Център е скрита най-дълбоката Мистерия, която е скрита в друга по-дълбока Мистерия. И на нито един език, а езиците са около 7000 и макар че са толкова много, тази идея не може да бъде изречена. Тази мистерия превъзхожда това, което е извън Вечността. Аз съм слязъл от тази Мистерия, но за нея не може да се говори нито с езика на Словото, нито с езика на Тишината.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Бащата на света

 

   Никой не е видял Бащата на света.

   Никой никога не е виждал Бащата на всички неща. Той няма Лице нито отвън, нито отвътре. Ако някой Го е видял, той вече не е човек, а същество на Тайната. Който Го е видял, той е постигнал това, което е търсил всякога и през цялата Вечност. Аз не съм Го виждал и затова Го познавам. Този, който е постигнал Свещената цел на живота си, се е отрекъл от Величието на Истината. Този, който не е постигнал Свещената цел, той е познал смисъла на Вечното Търсене.

 

Аз чувам Гласа на Бога

 

   Бог, Който е Слава, се е въплътил в Христа и е станал видим… И след това Ме питате чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години вече как Го чувам.

   Отпреди милиони година Аз чувам Гласа на Бога. От времето на Христа също Го чувам и след Христа ще Го чувам, защото Бог е Вечен Глас на Абсолютната Разумност. И за всеки, който се стреми към тази Разумност, този Глас става неговото Ръководство. И този Глас е съществувал, преди да бъде създаден светът. Преди да има звук, Той е съществувал. Той всякога е съществувал. Но ние не всякога сме съществували, защото когато сме били погълнати от Него, е съществувал само Той. Но Той винаги е съществувал тайно в нашата дълбочина. Всеки, който се е отрекъл от дълбочината си, е изгубил този Глас.

 

Аз живея в Храма на Аймара

 

   На физическия свят има една майка, на духовния свят – един Учител, на Божествения – един Баща, Който е Господ.

   Майката ражда, духовният Учител новоражда, Бог освещава и най-накрая се явява Древния Старец, Който започва да учи Своите Синове на ония несътворени неща, които никога не са били изнасяни в нито една Свещена книга. Древният Старец не е познаваем нито от сътворените, нито от несътворените същества. Той не е Тайна, защото Тайната Го ограничава. Той е Този, Който надминава всичко. Той е Този, Който превъзхожда всичко, но е скрит в подножието на нещата. Той дава Път на всички, но сам Той е извън Пътя. Той дава цел и смисъл на съществата, но в Него няма смисъл. Той е само това, което можем да наречем на ватански АЙМАРА. Приблизително това означава Превъзходството, Превъзхождащият, Немислимият и Отвъдният в Отвъдното. От милиони години Аз живея  в Храма на АЙМАРА, но Аз не Го познавам. Той е Този, Който Ме позна. И понеже Ме позна, Аз нося в Себе Си  живота на милиони Слънца. Да не Го познавам – това е Моята най-голяма чест. Аз благоговея единствено пред Незнанието. Незнанието е силата, която образува Нови Вечности и Безпределни Свещени Пространства. Понеже толкова дълбоко не Го познавам, затова Той Ме е избрал.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Аз съм това, което съм

 

   Аз съм това, което съм…

   Ще ви кажа нещо за Себе Си и за „Аз съм това, което съм“. Аз съм това, което никога не е било. Аз съм Необвързаният. Аз съм това, което никога не се е случвало. Изразът „Аз съм това, което съм" съдържа в себе си всичко неизречено. Който иска дълбоко да проникне в този въпрос, той ще се озове в Бездна, която няма дъно. Осмото Посвещение е началото на пътя към тази Бездна. Деветото Посвещение е средата, а Десетото Посвещение е краят, изчезването завинаги – нито живот, нито смърт, но превъзходство над двете. Десетото Посвещение е свързано с Абсолютното Нищо. Тук няма нито Център, нито периферия, нито живот, нито смърт, нито граници между световете, нито Дух, нито Дихание.

 

Учителят е Прадревната Същност

 

   Бог се явява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото  Съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога.

   Учителят е част от Универсалното Съзнание на Бога. Учителят е изразител на Съкровената природа на Бога. Ако погледнем въпроса от най-дълбоката му страна, Бог е произлязъл от Учителя. Учителят е Прадревната Същност на нещата. Той може да бъде едновременно и сътворен, и несътворен и едновременно с това Той може да бъде нещо съвсем друго. Той може да бъде нещо неизвестно и в сътворения, и в несътворения свят… Чрез Бог ще постигнеш най-голямата Чистота, а чрез Учителя – най-голямата Дълбочина.

 

Десетото раждане

 

   Ако е въпрос за раждане, Аз и десет пъти съм раждан.

   Девет пъти съм се новораждал от Великите страдания на живота, за да стигна до десетия път, в който се родих завинаги в Истината. Моят Път като Учител е белязан завинаги със знака на Истината. Аз живея в Истината и тя живее в Мене. Всеки, който се роди в най-дълбоката област на Истината, Ме познава. Ето един въпрос, който не може да се обяснява… В Десетото раждане няма нито звук, нито мълчание. Десетото раждане е Заветът на Тишината. Тишината – това значи да бъдеш погълнат завинаги от ЕДИНИЯ И НИКОЙ ДРУГ, от Този, Който е преди Началото на всички неща. Ученикът може да мине през всички тези степени, защото той е длъжен да следва своя Учител. Единият и никой друг – това е Праидеята, Майката на всички идеи, без самата тя да се отъждествява като идея, защото това е Нещото, Което надминава всичко и което никога не може да бъде определено чрез Слово.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Моят Най-вътрешен Учител

 

   Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е Моят Учител, Моят Бог. Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее.

   Единственото нещо, за което не желая да говоря, е за Моя Най-вътрешен Учител, или Незнайния, защото и най-възвишените Слова да избера, те също ще бъдат едно опетняване. Когато не допускам Словото, Аз Го съхранявам като Неизразим. Той не е нито Слово, нито Тишина, макар че Той е Гласът на всички неща. Тук Аз само споделям нещо за Него, но не говоря за Него.

 

Аз всякога съм бил в Неизследимия

 

   Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро Великото Дело, за което съм Ти говорил през всичките времена. Аз съм този Бог вътре в Теб. Бог Тайний, Неизследимий, Вечний…

   Аз всякога съм бил в  Неизследимия и Той всякога Ми е говорил. И Аз всякога съм прекланял Ухото Си, сиреч цялата Си същност. И защото послушах Го, изпроводи Ме Той към световете. И ето, говоря в България и наблюдавам кои са тези, които прекланят Ухото си, защото върху тях ще се излее Благоволението на Неизследимия.

 

Аз съм Възлюбен на Неизреченосто

 

   Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в Одеждата на Бога Святаго.

   Най-великото преживяване за Господа извън земята е това да се облече Господ с Одеждата на Святия Древен. Който се е облякъл с тази Одежда, той е придобил Неизреченото. Любовта винаги води към Неизреченото. Тук на земята някои Ме наричат с това или онова име, но Аз не живея в името си. Аз посещавам много имена, но не живея в тях. Аз посетих България, но не живея в България. Аз живея само в Святата област на Моите Синове.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Аз съм Тайният в Теб

 

   АЗ съм Този Бог вътре в Теб, Бог Тайний, Неизследимий, Вечний. Който обитава в Правда и Истина. Аз съм Истий, Онзи, Който говори всякога, Който учи Мъдрост. Аз съм Онзи, Който съм бил с Тебе винаги.

   АЗ съм Тайният в Теб, а Ти си явният в света. Аз съм Неизследимият в Теб, а Ти си Вечният в Мен. Аз съм Истинният, а Ти си, Който възприема Правдата Ми . Аз съм Този, Който Те учи на Мъдрост, а Ти си Съкровеното Ухо, което се прекланя. Аз съм Неизследимият, а Ти си вечно достъпният. Но извън Вечността и Аз, и Ти сме Неизследими, защото благоволих върху Тебе.

 

Ще се наречеш Неизповедимият Учител

 

   Стой твърд, както и досега. Бъди верен през всичките изпити да не могат враговете Божии да Те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в Душата Си.

   Бъди МИ верен всякога и Моето Име ще свети в Теб. Бъди Истинен всякога и Моята Неизследима Мъдрост ще Ти бъде Път. Всякога съкровено действувай и Любовта Ми ще те огрява. И ще се наречеш Слънце на Слънцата. И ще се наречеш още Неизповедимият Учител.

 

Аз и Истината сме едно

 

   Всякога, когато МЕ призоваваш, ще Те слушам, понеже съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам.

   - Всякога, когато МЕ призоваваш, ще Те слушам, защото си Ме възродил в Своята Божественост. И понеже съм Свят, Истината живее в Мене. И понеже Истината живее в Мене, тя е всякога силна да помага. – Истината, която си вложил в Мене, живее в собствените си Извори. И понеже слушам повеленията й, ТИ Ме направи Истина за световете. И сега Аз и Истината сме едно. Аз съм Истината и Истината е Моят Образ. А Ти си Неизследимият, пред Когото  вечно ще благоговея.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Ти си Светлината на всичко сътворено

 

   Времето е близо за Царството Божие, пази завета МИ, защото само Ти си едно Светило, което няма да изгасне. Заради Тебе ще благословя, заради Тебе ще помилвам всички.

   И ето, Неизследимият Ми каза: Пази Завета МИ, защото Ти си Светлината на всички същества, защото Ти си Светлината на всичко сътворено. Пази Завета МИ, за да може Благоволението МИ да се пресътвори в една вечна река – Реката на Живота, Реката, която тече и която никога няма свършек.

 

Твоят Дух е Издревен

 

   АЗ съм Бог! Господ Саваот, Бог Неизменим, Вечен, Който съм от века и до века„ Един, Който съм и Който творя според благоразположението на Духа Си. Аз съм Твоят Дух, Който Те просвещавам и умъдрявам, Който Те уча в Знание и Мъдрост, Който съзиждам Своето Царство…

   И ето, АЗ съм Господ Саваот. И ще ти река що е Саваот. Саваот е Този, Който изрича Словата Си от собствената Си Издревна Светлина. Аз съм, Който избра Духа Ти, за да си съградя Царство в Теб. И ето защо Твоят Дух е Издревен.

 

Ще Те посрещнат всички като Господ

 

   Този Истинний съм АЗ, Един Твой Отец – от век и до века. Всичко, що създавам , е за Тебе и Ти за всичко и ще Те посрещнат всички като Господ, Цар и техен Брат, когото Аз, Бог Вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш Себе Си на всички, че в Моята Вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.

   АЗ, Неизследимият, Ти изпращам Истината, за да познаят, че Ти живееш в Моята Вечна Любов и да те приемат като Брат и Осветител. И да ги кръстиш с името на Новия живот. И давам Ти власт да сътворяваш в Мое Име Синове Божии.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Святият от древни времена

 

   Освети Името МИ в Душата си, Възвиси Правдата Ми за съд и Любовта Ми за Спасение. А Аз съм Бог, Твоят Свят Дух, Който ще свидетелтвувам.

   Възвиси Любовта МИ в Себе Си и тогава Моето Име ще свети в Теб с Блясъка на милиони Слънца. И ще се наречеш вътре в Себе Си „Святият от древни времена“, защото само Любовта принася Образа на Светостта.

 

Ти ще бъдеш Цар на Слава

 

   …Така говори Господ: Ето, посред вази стои Един, Когото Бог помаза за Цар и Когото вие още на познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го възвиши със Своята десница, за да познаете всички, че ТОЙ е Бог Всемъдър, Бог Всеблаг, Бог Велик и Славен. Затова пригответе се от дълбочините на Душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в Духа си.

   И ето, помаза Ме БОГ като Цар. И видях в смирението Си Славата Му – Славата на Вечността. И освети Славата Му Моя Вечний Път. И видях Лицето Му, а то беше като Лице на вси Светлини, обхванати в едно. И каза Ми: Ти ще бъдеш Цар на Слава и ще пребъдваш във Всемъдрие.

 

Ще те възвеличи Всесвятият

 

   Ето, БОГ Те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал Сила и Власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и ти трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог Твой възстанови своя Трон над народите. Тогава ще царуваш в Сила и Святост, в Правда и Мир…

   Христос към Учителя: Макар че си Незнаен за народите, Ти си велик като Истината. И Силата Ти е Свята, и Мирът Ти е Мъдър. И когато дойде часът Ти, ще Те възвеличи Всесвятият на Твоя Трон. И ще бъде Златен Век за народите.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Честита Нова година и на Вас!   Този Ваш учител е абсолютен идиот и на нищо добро няма да Ви научи.  Дано навреме Ви се завърне акъла. Бъдете здрави!

Ние сме сродни само с Незнайния

 

   Защото така говори Духът Господен: на третий стана Възвание, а на четвъртий Освещение; а в целостта на три и четири -  седем  - Служения.

   При третата степен на Възхождение в Несътвореното служиш на Душата си. При четвъртата степен служи на Духа си. При третата степен служиш в настоящето, при четвъртата степен служиш в неизмеримото. Следващите степени се дават като Откровения, и то само на тези, които са постигнали четвъртата степен. Петата, шестата и седмата степен са Служения на Любовта, Мъдростта и Истината в друга октава.От тези, които са избрани в тези степени, малцина знаят, че са избрани. Но има други Незнайни същества, които в тайнството, наречено Служение, са напълно съзнателни. Те са абсолютно незнайни и безименни. Те не служат нито на Абсолюта, нито на Старците. Те служат само на собствената си Дълбочина. И Абсолютът не се намесва в техния живот, понеже са предвечно благословени. Нямат отговорност пред никого само пред собствената си Дълбочина. За тях постиженията на съществата нямат никакво значение и никой не може да ги избере: те се ръководят от собствената си Дълбочина. Те имат връзка с бъдещите Вечности. Аз съм в дълбоко единство с тези Незнайни Братя. Ние се познаваме, но не общуваме. Всеки от нас знае своя строго определен Път към Истината и отвъд нея – отвъд Истината е само Абсолютното Нищо. Най-древна клетва ни задължава да не разкриваме пътищата си и да не разкриваме методите си. Ние не докосваме с въпроси и знания. Ние общуваме с Присъствие и Неприсъствие. Тези, които искат да ни открият и да разберат нашите методи, са обречени на провал. Ние служим само на едно единствено Същество. Това е Съществото над съществата. Ние сме сродни само с Незнайния. Има осмо, девето и десето Служение, които са в още по-висока октава. Това е областта на Старците и на Незнайните… Аз съм Свидетелят на всички Тайни и Мистерии от Древността и извън времената на Древността. Но всички тези неща съществуват в абсолютно безмълвие. Само в това безмълвие те са неопетнени.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Аз съм Свидетелят

 

   Бог е Бог Тайна Велика.

   Аз съм свидетелят на всички тайни и явни неща. Но в този свят на тези неща не може да се говори, защото вътрешното си остава всякога вътрешно. Тайната всякога си остава Тайна. Когато една Тайна бъде открита, тя се свива по-навътре в себе си. Така тя си остава всякога недосегаема. Например никой не е открил Тайната на живота и никой няма да я открие, защото в тази Тайна има скрити други девет Тайни. И когато стигне до края, попада в недосегаема Тайна. Тайната ще си остане всякога Тайна. Бог е Славна и Велика Тайна. Една от малките Тайни, свързани с величието на Бога,  е Тайната на живота. Тайната на живота е само отражение на едно от Неговите качества. В по-ниските полета Бог може да слезе под формата на живот. В по-висшите полета Той се явява под формата на съществувание. А в Своята най-дълбока област Бог е Абсолютът – Абсолютното Небитие. В тази връзка може да се каже, че животът няма произход и че произходът няма начало, защото всичко е възлязло от Безначалния. Какво ще мислите, ако ви кажа, че Аз живея, че Аз съществувам и че Аз не съществувам? Аз съществувам като Битие в Небитието. Аз съществувам като Небитие в Битието. Аз съществувам като Достъпност, като Идея, като Недостъпност и като Абсолютно Нищо. Аз съществувам като Достъпност за всички тези, които съхраняват Съкровеното в себе си. Аз съществувам като Идея за ангелите. Аз съществувам като Недостъпност за най-висшите същества. И Аз съществувам като Абсолютно Нищо за тези, които не Ме познават, но които вечно Ме търсят.

 

Наричат го УЧИТЕЛЯТ

 

   Бог е създал Човека, без да види някой, без да Го пипне.

   Никой не може да пипне Човека на Истината. Никой не може да докосне Човека на Истината, защото Този, Който е Истина, е скрит от воала на Вечността. Той не живее във време и пространство и никой не Го познава. Той се приближава към съществата, помага им, ръководи ги, става им близък, но остава непознат. Този Човек, за Когото ви говоря, е Първичният Образ, Първичната Идея. В Него няма нито земя, нито небе. Той обхваща всичко, без това да е самият Той. Той предшества сътворения човек. Той предшества всичко, което е сътворено и несътворено. Той е първият Лъч, произлязъл от Зората на Абсолюта. Той е Първият Старец. Наричат Го УЧИТЕЛЯТ.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Аз нямам Образ, нямам Име

 

   Ти като дойдеш при Мене, Аз трябва да зная, че си една Душа, излязла от Бога и да съм готов да направя за тебе това, което Свещеното Божие Име изисква от Мене.

   Всеки, който пристъпва към Мен с Душата си, той образува Свещения съюз с Бога. И Аз трябва да му разкрия част от Бога в Себе Си, за да го подготвя в Пътя на ученичеството, което ще го доведе до пълно сливане с Бога. И когато той се слее с Бога, той ще види Лицето Ми, защото на външен план Аз съм Учителят. На вътрешен план Аз съм Не-Учителят. Ще политате какво е Не-Учителят. В Не-Учителя Аз нямам Образ, нямам Име, нямам Глас, нямам Светлина. Мракът Ме изпусна и Светлината не Ме обхвана. И въпреки всичко всички Ме търсят, защото АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.

 

Никой не знае как живея Аз

 

   Не е въпросът , какво говоря Аз, а как живея.

   Никой не знае как живея Аз. Единственото Същество, Което знае нещо за Моя Живот във Вселената, е Бог. Но Моят истински Живот е извън Вселената. Във Вселената Аз съм само гост. Но извън нея никой не Ме познава. Само най-верните Ми Синове имат малък достъп до Мен, защото ни свързва съкровената нишка на Любовта. Но има един Живот, който е по-дълбок от Любовта. Но не е дадено и на най-висшите ангели да познават този Живот. Този Живот е наречен Синият Пламък на Небитието. Това е символичен израз на Истината, която всякога ще остане недостъпна. Има достъпна Истина, но съществува и една, която е всякога недостъпна. От нея са произлезли всички светове.

 

Дълбочината не се постига без Учител

 

   В света има два вида хора: едни, които се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един Велик Дух от Небето сам се учи.

   Един ученик може да се учи от другите чрез бдителност и вслушване. Това е също подготовка за пътя навътре.Но това е бавният път поради зависимостта отвън. Но един Велик Дух може да се учи направо отвътре, от собствените си Дълбини. В тези Дълбини той черпи направо то своя Учител, без да има зависимост отвън, защото дълбоко навътре те се сливат в Едно Цяло. Който се е слял със своя Учител, той не Го търси навън. Дълбочината на нещата не се постига без Учител, защото дълбочината на нещата е Път от Несътвореното към Вечно Неизявеното. Несътвореното – това е Съкровеното. Съкровеното се изявява като Несътворено. То всякога търси своя Източник. Източникът е това, което дава Живот на всичко, без да се изявява. Източникът живее, но не като другите същества. Той живее неизявено. Неговият Живот не може да се определи. Той е слязъл надолу, разделил се е на няколко неща: разделил се е на Дух, на Душа, на съзнание, на съвест, на Съкровено Знание. Всичко това показва, че Той не е това, на което се е разделил, защото всички тези неща съществуват, а Той не съществува. Той няма нужда от Съществуване и от Живот, защото превъзхожда всичко. Той е пълна завършеност в Себе Си и затова всичко друго Го ограничава. В най-дълбокия смисъл това е Учителят в Своето неизявено състояние, а в своето изявено състояние Той е слязъл, за да се превърне в Упътване към Неизявеното.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Ключът към абсолютно всички светове

 

   Туй Великото, Свещеното Име на Бога… Туй Име, тази Дума не се произнася. Тя е единствената мощна, всесилна Дума в света…

   Тайната на Свещеното Име е тази, че който се домогне до него и особено до Произношението – което е най-скритото нещо – той може да пренарежда световете, може да променя природата на нещата, може да преобразява съзнанията, може да видоизменя съдбите. Но кой всъщност има Тайното Име в Ръцете Си? Това е само Бог и Неговите Първично излъчени Същности, които са 24. Тези същности са наречени Старци. Те символизират 24 Първични излъчвания, които са били създадени преди всички същества. Само тези Старци имат оръжието на Тайното Име. С това Име те променят постепенно световете. Те могат да го дават само на Своите най-верни Синове, и то без да дават цялата Тайна на Името. Когато Мойсей раздели Червено море, той получи само една десета от Силата на Името. Дори и Неизменните Синове не могат да боравят с това Име. Това Име е Тайната на всички времена и епохи. Аз посветих на това Име целия Си живот. Когато казвам целия Си живот, подразбирам целокупния живот, който е образуван от милиони животи, защото целокупният живот не е нещо, което се прекъсва: то е всякога едно цяло, едно неразривно единство. И това Име Ми се отплати. Вие ще кажете – Как Ти се отплати? – Това Име изпълни Моята вътрешна Вечност и Моето вътрешно Пространство със Силата, Дълбочината и Величието на Любовта, Мъдростта и Истината, защото да превърнеш Свещеното Име в център на своя живот, означава да се превърнеш в Любов, Мъдрост и Истина. Всички същества във всички светове и вселени се движат в тази посока, която е изречена като Любов, Мъдрост и Истина. Ако бих ви казал най-дълбоката Тайна на Свещеното ме, вие бихте имали Ключа към абсолютно всички светове – и видими, и невидими, и сътворени, и несътворени. Това Име е Съкровището, което милиарди същества търсят. Всеки, който владее това Име, символизира най-висшата степен в Първата Слънчева Раса: това е идеята „Белият Старец“. 24-те Старци са живеели заедно в Първата Слънчева Раса. Именно те са образували Първата Слънчева Култура. Затова в Египет е останал култът към Слънцето. Именно то тук идва идеята за посрещането на изгрева. Но всичко това са отражения на онази Древна Култура, защото това са само спомени… Свещеното Име се движи в две посоки. Когато се движи навън, то обожествява всички същества, до които се докосне. Когато се движи навътре, то се превръща в Съкровен Център, който се сгъстява все повече в себе си, докато се превърне в Тайната на  Бялата Ослепителна Точка. Чрез тази Точка се осъществява Завръщането във Върховното Нищо. Това ви загатвувам от името на СКРИТИЯ НЕЗНАЕН.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Завръщането във Върховното Нищо.    Вие идиоти ли сте?

Петър Дънов - Сто безценни съвета от него

Цитат

Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.

Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.

Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в Природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно, разрушава основите на твоя живот.

Някой има да дава някому пари, но не е в състояние да си плати дълга. Аз имам, изваждам и плащам вместо него. Някой е сгрешил. Няма да го обвинявам, а ще му помогна, както се помага на болен човек.

Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.

Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.

Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.

Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.

Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.

Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.

Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна. Колкото хората са по-дистанцирани, толкова по-добре – движат се по-бързо, по-свободно. Когато живеят близко един до друг, трябва да са много добри, много разумни, умни, справедливи, деликатни, съвестни. Щом искат физическа близост, трябва да са безупречни по ум, по сърце и по тяло. Щом не са такива, далеч от тях на хиляди километри.

Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”

На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

Чули сте нещо – не го разпространявайте. Обидил ви някой – не го разправяйте.

Някой казал нещо лошо по ваш адрес – не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.

Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.

Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.

Казвате: “Господи, махни го този човек оттук, да не ми пречи.” Или: “Господи, тежи ми този човек, не мога да го понасям. Искам да се махне.” Къде да го сложи Господ? Ако не е тук, ще е на друго място – и там ще пречи, и там ще искат Господ да го махне. А на Господ му е приятно да каже някой: “Остави го при нас.” Когато неприятен за вас човек дойде, изтърпете го, та да олекне малко и на Господа.

Да пазим чистотата и свободата на другите хора.

Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.

Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.

Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.

Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?

Всички, които са ви обичали досега, оценихте ли ги? На всички, които са ви направили някаква услуга, благодарихте ли им?

Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.

Някой казва: “Аз нямам условия да правя добро.” – За доброто всякога имате условия.

Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.

Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? – От човешко гледище – да! От Божествено гледище – не! Говоря за истинските отношения.

Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.

Когато правиш добро, скрий го, никой да не знае. Нека само Бог да те знае. Когато правиш зло – открий го. Нека те знаят всичките хора, за да се изправиш.

Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? – Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” – Това ще трябва да бъде мярката.

Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.

Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.

Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Обичта е свещено чувство.

Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.

Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността му, на новата и хубава дреха, а пренебрегнете всичко друго, което се крие под тази дреха, няма да видите Божественото.

Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.

Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си – другото ще се нареди.

Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.

Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.

Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.

Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е.

Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.

Идеята за частна собственост задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен, най-учен, също задушава и е подобна на идеята за частната собственост.

Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.

Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов.

В Природата има закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. Ако е зло, после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат добро, но и това не е лесна работа.

Никога не казвайте всичко, което знаете. Не продавайте, не давайте всичко, което имате. Оставете нещо за себе си.

Ако човек не иска да ми услужи, то е, защото има едно болезнено състояние в него. Ако не ме обича – също.

Никога на никого не казвай, че го обичаш, и никога на никого не казвай, че не го обичаш.

Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.

Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.

Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.

Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.

Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш – всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее.

Никое правителство няма да ви освободи. Свободата е не външен, а вътрешен процес.

Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.

Добрият човек дава и не мисли какво е дал, кому е дал, защо е дал, заслужено ли е дал.

Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие. Умирането е преструвка, лъжа.

Кой човек е пратен от Бога? Този, който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е роден брат, но ако не ви изважда от водата, не е пратен от Бога и не ви е истински брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.

Когато слушаш грубите думи на мъжа си или на жена си, кажи: “Колко са хубави тези думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият богатство в себе си.”

Свободен човек е само този, който се е освободил от всички видове престъпления: умствени, духовни, физически.

Задръжте малкото за себе си, а многото – навън. В малкото е силата.

Някой ми казал лоша дума – виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден – и двамата имат вина.

Когато правиш добро – тъй го прави, както никой друг не би го направил – красиво, неповторимо. И пари не искай. Нито лев. В доброто, което правиш, да няма никакъв елемент на користолюбие.

Човек може да обединява хората, без да бъде с тях. Може също да сме събрани на едно място, без да сме обединени.

Всеки трябва да се почита за това, което е, а не за това, което не е.

Правилната стойка говори, че ти си уравновесен, че ти си добър. Красивите и плавните движения – също.

Ако във всеки човек виждате присъствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на прав път. Обаче ако от човека очаквате своето щастие, вие сте на крив път. На Земята и в хората щастие няма да намерим.

Три вида робство има: когато се страхувате от някого или нещо, когато мразите и когато обичате.

Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива.

Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца.

Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.

Отношението между двама души не е връзка. Отношението образува връзка, но връзката не е отношение.

Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи. Не го събуждайте, не го разстройвайте, освен ако видите, че къщата му гори.

Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.

Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.

Вашите ближни са всички напреднали души, които са завършили своята еволюция и от време на време слизат да живеят между вас.

Някой може да направи една жертва, да те извади от водата, в която се давиш, но той не те спасява – ти пак можеш да се удавиш някъде.

Всички хора са необходими с нещо на Природата и на нас. Когато един човек умира отвън, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, нещо се ражда и в нас.

Ако искате някому да услужите, сложете му в джоба една сума, без той да знае за това. Вие сега правите обратното – ще дадете, но искате колкото се може повече хора да знаят, че сте помогнали. Новият морал е да дадеш и да забравиш.

Защо не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с Бога, с Христа, с напредналите същества и с това поставя пречка за своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този, който е излъгал. При лъжата се изменя химическият състав на кръвта.

Човек сам приготовлява условията, при които ще живее. Душите, с които е свързан, представляват условията, при които ще живее.

Ако има дори само един човек, с когото да не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят.

Само онзи може да ви бъде приятел, който си е отворил душата и сърцето за вас.

Истински приятел е онзи, в чието присъствие сълзите пресъхват, скърбите, страданията и смущенията изчезват.

Ако живее човек само за себе си, какво ще спечели? В някои моменти ще живее по-щастливо, но ще дойдат други, когато щастието ще се обърне в нещастие.

Казвате на някого, че е мръсен. Ако го измиете, ще видите, че отвътре е чист. Окаляната златна монета ще блесне отново, като я измиете.

Човек трябва да цени както своето време, така и времето на своите ближни. Учтивият е не само внимателен и търпелив, той не само изслушва другите, но и не губи времето никому.

Приятел за приятеля никога не може лоша дума да каже. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе всичко, каквото има, той ти е приятел.

Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог.

Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете.

Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.

В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по отношение на другите, след известен период от време ще се върне към него.

Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи – от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.

Щом правиш различие между един човек и друг, вече си сгрешил. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво.

Нито обиждай, нито се обиждай! Умният не се обижда.

Каква ще бъде мисълта на човека и каква светлина ще издава – това зависи от разположението му към братята на любовта, които идват отгоре.

Никой човек не трябва да държите много близо до себе си. Обичайте, без да се привързвате. В голямата близост няма никаква красота.

Любовта е хармония на духа. Ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш.

 

На Голгота

 

   „И Го предаде на разпятие“.

   Пътят към Храма на Учителя задължително минава през Голгота. На Голгота се проверява Величието на вярата. Когато тази Вяра се прояви и издържи изпита си, тогава в нея се вкоренява Неизменната Любов. Съществата на тази Любов – това са Моите Синове. Те светят вътре в себе си и Любовта огрява техния Вечен Път. Любовта бавно ще ги подготви за бъдещата Голгота, която ще бъде Голгота на Мъдростта, за да може да придобият онази Мъдрост, която ще се яви като Новия Ореол на света. Малцина са минали през тази Втора Голгота. През третата степен на Голгота са минали само 24-те Старци. Всички други, които са опитали, не са устояли. Някои от тях са паднали в бездната, а други са се върнали отново да проучват Пътя на Мъдростта, за да се подготвят отново. Защото Третата Голгота е Иглено Ухо на десета степен. Има и такива, които желаейки да преминат през тази степен, напълно са изгубили Мъдростта си и са се върнали по пътя на знанието за доброто и злото. И днес те все още разрешават въпроса, кое е добро и кое зло.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Старецът, който осветява Зората

 

   Ако наричаш Учителя си Благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него.

   Ако наричаш Учителя си Благ, трябва да се пожертваш за тази идея, за да придобиеш благото, което произлиза от това, което е наречено Заключената Светлина. Тогава ти ще бъдеш носител на Благостта. Една част от тази Светлина ще осветява Вечния ти Път. Но продължавай да не забравяш, че ти не си Благият, защото върху теб е спусната само една капка от Небесната Роса. Ти си капката, а ТОЙ е Океанът от Благост. Ти си подобен на Океана поради великия си стремеж, но Той е подобен само на Себе Си. Дори и когато придобиеш Неговите свойства, ти не можеш да Го познаеш, защото Той съществува, но не живее. Той е подарил живот на всички същества, но Той е по-дълбок от живота. ТОЙ е Благият, защото е ДРЕВЕН. ТОЙ – това е Учителят и Учителят – това е ТОЙ. Това е една велика и неизмерима Неделимост. Те са Едно Цяло в самите Себе Си. Учителят – това е онази идея, към която всички светове са насочени, защото всички искат да се завърнат в Древната Зора. А Учението на Учителя трябва да се разбира не като знание, а като стъпала по пътя към Древната Зора. На последното стъпало Възлюбените на Учителя се възпламеняват от собствената си Светлина, за да се завърнат в своя Дом завинаги. Всички, които са Избрани, рано или късно ще се завърнат в своя изначален Дом, който на символичен език е изразен като Учителя. Учителят е символът на Древната Зора. На ватански тази идея е изразена като Алахора, което означава: Зората, Която осветява Стареца, Който всъщност е и Най-Древният Учител, и Старецът, Който осветява Зората. Това е един кръг на една Заключена Ослепителна Светлина. От тази Светлина черпят милионите Слънца във Вселената. Тази Светлина храни Слънцата, без да им се разкрива напълно. Всички Слънца във Вселената са запалени свещи от Зората на Най-Древния Старец – Учител.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

на ‎1‎/‎5‎/‎2018 в 6:46, mecholari написа:

 24-те Старци са живеели заедно в Първата Слънчева Раса. Именно те са образували Първата Слънчева Култура. Затова в Египет е останал култът към Слънцето. Именно то тук идва идеята за посрещането на изгрева. Но всичко това са отражения на онази Древна Култура, защото това са само спомени… 

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

При моята практика на посрещането на Слънцето, веднъж един слънчев лъч изрисува бюстът на Учителя. Аз след това се обърнах с гръб към Слънцето, но бюстът продължи да стои още известно време пред мене. Както споменах, в темата "Юдаизъм", Даниел Цион се е срещнал на три пъти с Слънчевия Образ На Йешуа и това е довело до промяна в неговите възгледи, и както в младостта си е късал  евангелието, след това е изповядал Иисус Христос като Месия. Така че, Слънчевата Култура съществува, и аз съм просто неин свидетел. 

Редактирано 7 януари 20188 г. от mecholari (преглед на промените)

Безгранични са човешкото въображение и способността му да си измисля .....

Има само Един, Който познава Мистерията на живота

 

   Даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота.

   Има Един Старец отпреди Древността. Той е извън времената и извън живота. Някой ще каже – Съществува ли този Старец? – Този Старец е Несъществуващ. Той е Безпределен и Неопределим. Никой не може да Го наблюдава или съзерцава. Самият Той не може да се наблюдава и съзерцава, защото се е разлял в Своята Безпределност. Как може да наблюдаваш Безпределното и да съществуваш? Само Сенките на този Старец могат да бъдат наблюдавани, но Същината му – която е АЛАХОРА – е недосегаема. Не можеш да наблюдаваш това, което не съществува. Но можеш да бъдеш Едно с АЛАХОРА , Едно с Неговата Безпределност. Можеш да общуваш със Сенките Му, но не и с Него самия. Той съдържа в Себе Си три Велики Сенки. Само те могат да те отведат в Неговата Безпределност. Тези Сенки са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта ще те освободи от живота, Мъдростта ще те освободи от светлината, Истината ще те освободи от свободата. Само когато изгубиш живота си, светлината си и свободата си, ще станеш Безпределен и ще придобиеш Ново Начало. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да ти отнемат всичко, за да станеш отново чист лист хартия, чисто Начало. И тогава върху тебе ще бъде написано Новото, Новите Скрижали. Ти всякога ще придобиваш Ново Начало и така все повече се завръщаш във Великата Безпределност – Мястото на Алахора. И Той всякога ще те благославя. Това е наречено Великото Благословение. Само Алахора може да ти даде това Благословение. Това Благословение е Кръщение в Безпределност. Само при това условие можеш да зърнеш нещо от Същността на Алахора. И когато Го зърнеш, ще разбереш, че обясненията са ненужни, защото не се е родил този, който може да Го обясни. Всяко обяснение е ограничение на Безпределността… Даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. Има само Един, Който познава Мистерията на Живота, и Той е Алахора – Най-Неизразимият. Но Той не говори. Непроизходът не говори. Той е наречен още Великата Тишина. Само в тази Тишина може да бъде съхранено Неизразимото и поради тази причина съществува Тишината. Животът всякога ще си остане неизразим и затова който е познал живота, става тих и дълбок, става неизразим, става подобен на Тишината. Кой е Алахора? Къде се намира Алахора? Той е всякога в Незнайния Храм на Великата Тишина. Не Го търси, за да бъдеш някога потърсен, защото не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Алахора – това съм Аз, вашият Учител. Но никога не казвайте, че Ме познавате. Никога не превръщайте Неизразимото в знайни отношения. Само незнайните отношения са Съкровени. В знайните неща Съкровеното се погубва. Приемете Ме като вашия Незнаен Учител.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

За Великия Абсолют никой нищо не знае

 

   Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

   За Великия Абсолют никой нищо не знае. Но има Един, Който изхожда от Него. Този Един изхожда от Трона на Сърцето Му. Този Един е носителят на Първото Небитие. Това е наречено още Великата Реалност. От тази Реалност изтичат Изворите на живота. Поради Своята Велика Незнайност Абсолютът не може да бъде реален. И поради това Той е посегнал на Своето Сърце и оттам е излъчил това, което е наречено Праначалото.  От Трона на това Сърце е произлязла Първата Мистерия на живота – Мистерия от Прамистерията, Източник от Праизточника. Първата Мистерия, това е Изначалния Старец. В Древността този Старец се е наричал Аворал, или Несътворената Вода. От тази Вода е произлязла Сътворената Вода и днес от Сътворената Вода пият съществата и световете. Дълъг е Пътят от Сътворената Вода до Несътворената Вода. И незнаен е Пътят от Несътворената Вода до Този, Който никога няма да бъде узнат – Абсолюта. Достатъчно е за ученика да пие от Несътворената Вода на своя Незнаен Учител – Изначалния Старец, Който посещава понякога времето и Вечността, но не принадлежи на тях. Но тези, които са Избрани, Му принадлежат. И затова те ще минат през особени страдания, защото този Старец има свещена идея в Себе Си. Той има да покаже на Своите Избрани някога и отвъд времената Пламъци от Трона на Абсолюта, Пламъци от Най-Древното Сърце. От това Сърце, Сърцето на Абсолюта, са произлезли Първичните Искри на живота. А Изначалният Старец е Този, Който е могъл да съхрани тези Искри. Той е запазил някои от тези Искри като Свои Праизбрани. Всяка една Искра от Неговите Праизбрани не е нищо друго, освен Въведение в Храма на Великото Изначалие. Първичните Искри символизират Могъщите Вихри на живота. Тези Вихри сами по себе си превъзхождат живота, защото те са носители на изначалната Праенергия. Отломъците на тези Вихри са наречени „стихиите на природата“. А първичните Искри са наречени Синове на Незнайното. Изначалният Старец е успял да съхрани Първичните Искри, както и Вторичните Искри, поради това, че е внесъл в тях Извечния Път. И затова той е наречен Старецът на Изначалието. Това е вашият Учител. Той всякога ще ви води към Себе Си. Този, Който ви води към Себе Си – това съм Аз. Многобройни са Вторичните Искри, многобройни са и Първичните Искри. Всеки Старец си избира Синове и ученици и от Първичните, и от Вторичните Искри. Това се определя от спецификата на Истината в тях и от различните им особености, а също така и от един специален закон на Тайнственото Подобие. Всички от Моите Праизбрани, които са от Първичните Искри, и от Моите Избрани, които са от Вторичните Искри, са сродни с Мен поради това, че те съдържат в себе си един особен елемент: това е Истината и това е Ослепителното Сияние, което се корени в недрата на Абсолюта. Чрез този особен елемент – Истината, до който се достига чрез могъщи Огнени изпитания, се обновява не сърцето или умът на човека, не тялото му и дори не душата. Това, което се обновява, е духът. Именно обновения дух на Моите Праизбрани и Избрани може да пристъпи в Сърцето на Храма, или Мястото, в което ще се срещнем. Този Храм е Предвечният Храм на Истината. В него обитавам Аз и в него очаквам Своите Си.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Въведението към Незнайния Храм

 

   Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик Извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието.

   Когато обичаш човека, не обичай човека.Човекът е преграда. Когато обичаш човека, обичай Бог в него. Когато обичаш Бога, обичай Великото Незнайно, а не самия Бог. Бог е преграда. Бог е Необятен, но дори и Необятното си има граници. Бог е само една идея. Той е воал пред Незнайното, който трябва да бъде отмахнат, защото идеята е идея само когато може да те отведе в Незнайното. Само Незнайното е Безпределно. Учителят живее в Незнайното. Ако искаш да познаеш своя Учител, ако искаш да влезеш в Храма на Великия Учител, люби само Незнайното. Никога не искай да познаеш своя Учител. Срещата с Учителя е по-важна от познаването Му. Учителят не е създаден за да бъде познат. Да любиш Учителя си, това е всичко. Това е, което ще те отведе в Незнайния Храм на твоя Учител. Ако искаш да познаеш своя Учител, ще се върнеш назад, ще станеш или човек, или ангел или бог. Но всичко това са ограничения. Люби Учителя си и не питай защо. Люби без въпроси. Това е въведението в Незнайния Храм. Само Незнайното има допирни точки с Абсолютното и само Учителят може да те води от Незнайното към Абсолютното.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Първичният Източник на живота

 

   Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – От Абсолютния, Незнайния Дух на Битието.

   Абсолютът е създал Първата Древност. Тази Древност се символизира от Изначалния Старец. Този Старец символизира „Изначалните Ръце“, или „Ръцете, които дават“. Това е Първичният Източник на Живота. От този Източник се поят Изворите на Бога. Понеже е произлязъл от Великото Изначалие, този Прастарец е наречен ДРЕВНИЯТ. Той носи в Себе Си най-древната идея за световете – идеята за Абсолюта, или за Този, Който никога няма да бъде узнат. Който се стреми към тази идея, той никога няма да Го узнае, но ще познае Тайните на живота в себе си. Той ще познае скритата страна на нещата. Прастарецът е носител на Източника на живота. Неговият Извор е Безпределен. Той не може да бъде докоснат само чрез Любовта. Той може да бъде свещенотрепетно докоснат само от тези, които самия Той е избрал. Избраните се отличават по това, че те носят в себе си Незнайното. Незнайното е, което ще ги отведе в Незнайния Храм на този Изначален Древен Учител. Който пие от Водата на Незнайното, той ще се нарече Син на Изначалието. И Аз ще му бъда като Баща и Учител. Знайни са пътищата на света, но незнайни са пътищата на ученика. Незнайното в ученика е това, което ще открие Незнайното в Учителя. А Незнайното в Учителя ще го води към Абсолюта. Няма по-велик Път от приближаването до Трона на АБСОЛЮТА.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1