Моят Храм е съставен от Сърцето на Абсолютния

 

   Аз мога да бъда и в тялото, и извън тялото. Аз съм в този салон, Аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, Аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в Космоса, Аз съм и извън Космоса… Извън земята съм, извън слънчевата система съм, извън Космоса съм. Къде съм? Моето Царство не е от този свят.

   Земята съществува, за да я посетя. Космосът съществува, за да го посетя. Слънчевата система съществува, за да я посетя. Всички светове съществуват, за да ги посетя. Моето посещение има отношение към Съкровените Души, към Душите, които търсят Изначалния Храм. Моя Храм се намира извън Космоса. Той се намира в Божествената Вселена. Моят Храм е съставен от Сърцето на Абсолютния. От това Сърце на Абсолютния черпя Аз Своите Пранамерения към световете. Моето Сърце и Сърцето на Абсолютния са Едно Цяло. Само съкровените и достойните, само смирените, благолюбивите и благоговейните ще се домогнат до Моето Сърце и ще видят Моя Храм, който е отвъд времето и Вечността. И чак тогава Аз ще им заговоря за Тайните на живота.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Той е Мой ученик

 

   Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота си, да имат радост в душата си, че са извършили Волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят.

   Всеки, който е загубил всичко в живота си, но съхрани радостта си, той е Мой ученик. Той се весели в Господа, блаженства в душата си, съхранява сърцето си, осветява ума си и придобива Небесни помагачи. Те ръководят живота му, той осмисля Пътя си, а Бог възкресява духа му.

 

Те са Моите Синове

 

   Нима Аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че Ме хвалили, че Ме корили? Това са празни работи!

   Тези, които Ме хвалят, страдат от една болест. Тези, които Ме критикуват, страдат от друга болест. Тези, които прилагат Божественото Учение, се приближават до Бога. Те са Мои ученици. А тези, които прилагат Истината, те нямат нито минало, нито бъдеще, нито настояще. Те живеят в Духа на Благостта. Те са Моите Синове. Синовете на Благостта живеят в Свято Небитие.

 

По това ще познаете Моите ученици

 

   Ако дойде при Мене един брат странник, ще го поставя да поседи като гост три дни и след туй ще му кажа: Братко, ти си здрав като Мене, ще ти дам една мотика и ще отидем двамата заедно на лозето – хем ще се разговаряме сладко, хем ще го прекопаем... Ако той Ме обича, трябва да дойде да работи заедно с Мене; не дойде ли, Аз зная, че той няма никаква любов.

   Всеки, който идва при Мен, трябва да е много жаден за работа. Работата е най-великата идея на земята. Работата е процес на Божествено пресътворяване на човека. По това ще познаете Моите ученици. Те не са обикновени работници, те са изключително работливи и усърдни в повереното им дело. В усърдието е скрито Благословението на живота.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Познават Учителя си

 

   Като не знаеш, трябва да мъчиш и да слушаш. Малкият човек ще слуша Учителя си, а Учителят ще му предава. Това не е лошо. Благородство е да слушаш, да внимаваш, когато един учен човек ти разправя законите на света.

  Като не знаеш да говориш, ще изучаваш дълбините на Мълчанието. Има 10 степени на Мълчание. Човек може да говори свято и с езика на Любовта само след като е стигнал до 7-та степен на Мълчанието. Всички, които са минали 7-та степен, познават Учителя си. И Учителя благославя словото им. Тези ученици имат право да говорят, защото те имат мярката, чрез която знаят кое слово е позволено и кое трябва да се съхранва. Те познват Повелителя на Мълчанието.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Ще заживее в Учителя си

 

   Сега няма да ви казвам, че сте невежи, защото въпросът не е в невежеството, но въпросът е нашите отношения да станат правилни, любовни отношения.

   Невежеството е без значение. Важно е човек да проявява Любовта. В проявите на Любовта ще се възроди устремът на ученика. Само който има устрем към Истината, ще се домогне до Безименното Име на Учителя. Той ще заживее в Учителя си, в Неговото Присъствие и въпреки че няма да Го разбира, той ще носи в себе си Печата на Сина, защотото само устременият може да бъде Син. Ученикът има стремеж към Пътя, той има жажда за Истината. Докато Синът е този, който в жаждата си е готов да умре. Той не само жадува, но той поглъща смъртта чрез силата на своя дух. Толкова е голяма Любовта му. Ученикът се стреми към това, което Синът е постигнал. И Синовете са Избрани, и учениците са Избрани, защото и учениците ще постигнат това, което Синовете са постигнали. И на учениците, и на Синовете е определено да станат господари на времето и служители на Вечността. И бидейки във времето, те ще бъдат вечни.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Всички тези халюцинации за Повелителя на Мълчанието и за господари на времето и служители на Вечността   до какви реални последствия водят!?

Аз искам от Моите ученици

 

   Нам предстои не само един живот усилена работа, но ни трябват хиляди години усилен труд, усилена работа, за да внесем ония елементи, които са необходими за подобрение на човечеството.

   Аз искам от Моите ученици хиляди години усърдна работа, за да можем да осветлим пътя на човечеството и да внесем в света Дух и Истина. Това значи да изпълним Волята на най-древното Послание, което е било предадено за първи път на Първата Слънчева Раса. Тези, които съхраниха това Послание, сега съставляват Слънцата на Вселената. И колкото повече са се съобразили с най-древното Послание, толкова по-голяма е Светлината им и толкова по-неизразима е Съкровената им Същност. Някои от тях светят с три милиона единици Синя Светлина. Други стигат до три милиарда единици, а някои надминават и тази мярка. Те са застанали на почетно разстояние от нас, защото тяхната Съкровена Същност е такъв Огън, че ние не можем да го възприемем дори и с най-дълбоката си Същност.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Аз идвам от другия свят

 

   Дошъл той да ми разправя има ли Господ, няма ли, има ли друг свят, няма ли. Аз оттам идвам, а той сега отива и ще ми разправя какво има там и какво няма. Казвам: Оттам идвам и последните новини зная.

   Някои ме питат: - Ти откъде си? – Аз идвам от другия свят и знам неговите Тайни. Аз съм живял и в този свят и знам неговите пътища. Но Аз не съм нито от този, нито от онзи свят, защото Моят истински Дом е извън времето и отвъд Вечността. И някои Ме питат: „Има ли Господ?“ А Аз идвам от името на този Господ. Тези, които Ме питат така, те губят все повече Господа в себе си. За да намерите Господа, не са необходими въпроси. Достатъчна е само Любовта. Само който има Любов, знае как да действува. И ако такъв човек зададе въпрос, в този въпрос вие ще видите Свещеното ухание на Светлината.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

В нас грее едно и също Слънце

 

   Ти още не си излязъл навън, не си се облякъл, не си се измил, а Аз станах в четири часа сутринта, ходих на полето, чух как пеят птичките, видях как Слънцето изгря... Ако ти станеш като Мене в четири часа, условията тогава ще бъдат едни и същи и за Мене, и за тебе. Ако спиш, нищо няма да видиш.

   Ако ти проявяваш Любовта си като Мен, в нас ще грее едно и също Слънце – Вечното Слънце на живота. Това Слънце ще ти даде нетленна радост, неизразимо щастие, необятно блаженство. Но този, който става в четири часа, той се домогва до Тайната на Зората. Четири часа символизира Зазоряването, което е изход от най-дълбоко скритата и съкровена Същност на живота. В четири часа е скрит апогеят на Четвъртия Старец. Неговото най-лошо състояние е постоянен възторг от живота. А неговата връхна точка е Слънчев екстаз. Той символизира зараждането на Слънчевата енергия. Той е вечно в екстаз. Но това е екстаз, който е всякога буден.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

на 13.02.2016 г. в 19:15, Мойра написа:

"В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе. Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас."

(Беинса Дуно)

Това Петър Дънов ли го е казал? Не съм много съгласен. Законът за връщането дава с равна сила на това което си дал. Прекалено жестоко ще е, ако ти просто се присмееш или пошегуваш с някой недъг на другия, то неговият товар да се стовари върху теб, просто не е справедливо. Това което ще получиш е ти да попаднеш на мястото на обиденият и с теб да се подиграят както си сторил и ти или ако нямаш недостатъци, ще те удари другаде където ще те заболи, но не и да изплащаш чужда карма.

преди 16 минути, peppone1 написа:

Това Петър Дънов ли го е казал? Не съм много съгласен. Законът за връщането дава с равна сила на това което си дал. Прекалено жестоко ще е, ако ти просто се присмееш или пошегуваш с някой недъг на другия, то неговият товар да се стовари върху теб, просто не е справедливо. Това което ще получиш е ти да попаднеш на мястото на обиденият и с теб да се подиграят както си сторил и ти или ако нямаш недостатъци, ще те удари другаде където ще те заболи, но не и да изплащаш чужда карма.

Да, Дънов го е казал, но е употребил думата "недъг" не в прекия, а в преносния  и́ смисъл - недостатък, слабост, грешка в някаква дейност.

Съвършени хора няма и не бива да се присмиваме над чужди недостатъци, слабости и грешки, защо един ден неминуемо ще изпитаме болката, която е изпитал човека, над който сме се присмяли.

 

А ако се присмиваш над физически или психически недъг, ще бъдеш "възнаграден" с много по-голям недъг - така мисля аз.

И при Дънов, малко като при Ванга - твърде много идеи са му приписани, а човека де факто е написал само една книга през живота си.

Само в Дома на Отвъдното

 

   В нашата душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно Свещено място в нашата душа.

   За всяко живо същество Аз имам в Себе Си едно Свещено място. И когато Бог се роди в това същество, ние можем да се срещнем на това място. И тогава ще разговаряме като Брат с Брат, като Светлина със Светлина, като Дух с Дух, като Съкровени Същности, произлезли от Дълбината на Бога. И най-накрая може да се разговаряме без думи, без жестове, без звуци, като Присъствие с Присъствие и като Небитие с Небитие. Само в Дома на Отвъдното, в Дома на Небитието можем да се познавме истински. Тогава ти ще знаеш кой съм Аз. Тогава ти ще знаеш чрез това общуване, че думата Учител е непроизносима, защото от многото произнасяния тя се е скрила все по-навътре, но тук – на това място – ти няма да можеш да я произнесеш, но ще знаеш какво означва тя, защото ще бъдеш едно с Безименното Име.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Закони за ученика

 

   Та онези от вас, които вървите по този път, трябва да издържите на всички изпитания.

   Ето трите съществени закона за ученика. Първият: Моята Любов ще издържи изпитнията докрай. Вторият: Моята Мъдрост ще одухотвори изпитанието и ще върне на душата ми Първичната Светлина. Третият: Истината ще ме превърне в Тайна, извисена в Бездната. Бездната е това, което включва всички Вселени. А Истината е това, което всякога е предхождало всичко сътворено и несътворено.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

 

Зарадва се сърцето Ми

 

   Кой от вас се радва на своите страдания? Аз не съм имал случай до сега още да дойде някой при Мене със своето страдание, със своята болка и да каже: - Учителю, аз се много радвам. – Защо? – Имам си една малка болка, едно малко страдание. – Всеки кой как дойде, казва: Учителю, аз искам да ми вземеш тази скръб.

   Каква радост е, когато един ученик дойде при Мене и Ми сподели радостта на страданието, което го е сполетяло. Тогава си казвам: Ето една благородна душа Ме посети и зарадва сърцето Ми, защото душата е, която облагородява страданието и превръща ученика в Син на своя Учител.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Учителят ме чака

 

   Дойде някой път някоя муха около Мене и Аз правя Своите опити с нея. Духна полека върху нея. Тя седи на ръката Ми, не бяга и си обяснява какво става. Казва си: Дойде едно топло течение. – Аз духна по-силно. Сега тя избяга и си казва: Това е едно студено течение. Отде дойде това течение? – От Мене иде.

   Когато дойде вятърът на изпитанието, някои от Моите ученици си казват: „Стана нещо особено.“ Когато духне силният вятър на изпитанието, някои си казват: „Трябва да бягаме. Това Учение не е за нас.“ Когато духне особено силният вятър на изпитанието, пробудените си казват: „Аз трябва да погълна изпитанието. Аз трябва да проверя Любовта си. Бог ме посещава, защото е настъпил часа на моето извисяване и защото там на Високото място Учителят ме чака.“

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Учение на Безмълвието

 

   Не е въпросът, какво говоря Аз, а как живея.

   Първо, Аз трябва да живея така, както Истината иска от мен. Аз трябва да дам на Истината да живее в Мен, защото Истината иска да си създаде в Мен своето необятно Присъствие и своето безпределно Мълчание. И ако Аз изхождам от това Мълчание, Аз ще имам Присъствието, което говори. След като живея така, мога да говоря. И който слуша говора Ми, трябва да търси в него необятното Присъствие. А който прилага Словата Ми, той ще се устремява все повече към величието на Безмълвието, защото в най-дълбокия живот няма нито говор, нито Мълчание. Истината е абсолютно безмълвна. Цялото Мое Учение е едно Учение на Безмълвието. Който разбере Учението Ми, ще стане мълчалив. От мълчанието си ще върви към Безмълвие. В Безмълвието си ще дойде при Мен. Само в Безмълвието можем да се слеем, защото в говора все още има  шум а в Мълчанието има все още звук. Но Тишината е абсолютно безмълвна. Когато си в Тишината, не можеш да говориш и не можеш да мълчиш. В Тишината можеш да бъдеш само едно: разтворен.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

В най-тежкия изпит

 

   И тъй, иде денят за един велик изпит! Вашият Учител ще дойде пред вас със своя нож, на върха на който ще има най-ефикасната отрова. Ако във вас се намери някаква лъжа, някакво зло, вие ще загубите живота си, но ако излезете тъй чисти, както говорите, вие сте на правата страна.

  И ето, в най-тежкия изпит Учителят идва при вас и застава с лице пред вас. Ако във вас е Истината, вие ще издържите това лице. Но ако във вас няма Истина, вашият живот ще се стопи и вие ще изгубите Пътя си. А който издържи изпита, Истината в него ще се усили.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Аз съм дал очите Си на Истината

 

   Аз гледам, някой човек Ме погледне и изведнъж бързо си свали очите. Защо? Страх го е да не проникна в душата му. Няма защо да се страхува – Аз отдавна съм проникнал.

   Защо хората се страхуват от Моите очи? Защото Аз съм дал очите Си на Истината. И когато Истината гледа през Моите очи, тя прониква до всяко кътче на душата. Тя прониква, защото иска да отнеме престъпленията на хората и да им покаже Новия Път. Но много са тези, които не искат да дадат престъпленията си. Те ги пазят като скъпоценни камъни. И тогава Истината отмества своя поглед и остава човека сам и самотен да си играе той със своите скъпоценни камъни, които той нарича съдба. Истината е дала живота си на хората, но поради любовта си към скъпоценните камъни хората са избрали съдбата. За такъв човек хората казват: Халал да му е, нека си живее. – А Аз казвам: Халал да му е, сиреч хал няма да има, няма да може да диша дори свободно въздуха, защото скъпоценните камъни изяждат скритата светлина във въздуха. Ето защо хората не искат да Ме гледат в очите.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Мистерията на идеята Учител

 

   Ако някой иска да види какво става вътре в Мен, нека съди по Моите постъпки.

   Моето Учение е в Моите постъпки. Но Моите постъпки са скрити в Духа и само Истината може да се произнесе за тях. Щом работя за Истината, Истината ще говори за Мен. И щом служа на Истината, тя сътворява в Мен своя Ореол. Този Ореол е съставен от чисто Бялата Светлина. В тази Светлина е скрита Мистерията на Бялата Точка. Мистерията на Бялата Точка е това, че нейната отразена Светлина е Ослепителна за всички светове. А Светлината в нейния Център е абсолютно недосегаема. Който е влязъл в Светлината на Центъра, той никога не се завръща. Той изгубва и името си, и душата си, и Духа си. Това е единственото желание на Духа-Искра: да се върне в Махарава. Това е ватанската идея за Прапламъка – началото на всички Тайнства, които са отвъд живота и смъртта, защото животът и смъртта са отражение на други Тайни. Който веднъж е разтворен в Бялата Точка, той вече не съществува. Той съществува с Не-Духа си, с това, което е Есенцията на Прапламъка. Но тук няма съществувание, защото всяко съществувание е ограничение. Мистерията на идеята УЧИТЕЛ в своята дълбочина е абсолютно недостъпна за съществата. Това означава, Че Учителят е близък до всички същества, но ще остане всякога недостъпен. Тази недостъпност осигурява вечното развитие на всички светове. Не-Духът не е същество, което се развива – той е съвършенството. То се проявява, но не се развива. Това съвършенство е произлязло от докосването до Бялата Точка. Но това съвършенство е само докосване до Бялата Точка. То не я познава. До Бялата Точка са се докоснали само 24-те Старци и никой друг. Но в свещеното бъдеще ще се приближат и други Не-същества. Това са възлюбените Синове на Старците.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Вярното лице

 

   Вие искате да обичате някого в света и той да ви обича, да имате едно вярно лице. Аз питам всеки едного от вас: намерил ли е туй вярното лице? Аз наричам вярно лице туй, което не умира. Ако той умира и после трябва да търсиш друго някое, значи то не е било вярното лице. Туй лице не трябва да умира, трябва да бъде безсмъртно.

   Думата УЧИТЕЛЯТ е символ на вярното лице. Това лице е образът на Нетленната Светлина. Това лице е образът на Истината. И в най-дълбокия смисъл това е лицето на Ослепителната Светлина, която ще остане вечно неродена. Единственото нещо, което се е излъчило от тази Ослепителна Светлина и е станало достъпно за световете – това е отражението на тази Светлина, това е Благостта, това е Благото лице на Учителя. Понеже Ослепитлната Светлина не може да бъде възприета, тя е била принудена да слезе надолу под формата на Благостта. Благ означава Неизменен, защото Благостта е образувана от единствената реална Светлина. Благият е неуязвим. Благият е нероден. Той не живее в света, а само присъства.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Търсете Присъствието Ми

 

   Сега Аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря.

   Някои казват: „Учителят каза така и така“ – и коментират Словото Ми. Но Аз казвам: Аз не казах, Аз не говорих, защото Аз не съм говор, а Присъствие. Не търсете това, което съм казал, а търсете Присъствието Ми. Някои казват: „Ти живееш“. Ще ви кажа една Тайна. Аз не живея. Аз не обичам живота, защото всеки живот е едно ограничение. Аз не съм избрал за Свой Път нито живота, нито смъртта. Аз съм избрал Любовта. Всяка форма на живот е едно ограничение. Всяка форма на смърт е друго ограничение. Единствено Любовта е безгранична. Само безграничното е необременено от живота. Ако си избрал живота, ще си го живееш. Ако си избрал смъртта, ще умираш. Но ако си избрал Любовта, ще Ме намериш. Докато си в живота и смъртта, не можем да се срещнем. Те са твърде тясно пространство. Само в Любовта можем да се срещнем. Тази Любов, за която ви говоря, е извън ограниченията на живота и смъртта. На религиозен език тази Любов е наречена Бог. На Ватански език това е наречено Девайра, или Вечното Пребъдване, или Вечното Превъзходство, защото Любовта всякога превъзхожда живота. Затова говорих много за Любовта.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Вие от бялото братство идиоти ли сте? Той Вашият учител не живеел и не обичал живота - защото всеки живот бил едно ограничение...И какво още Ви учи подобна психясала шматка???

Учителят е създаден заради усърдието

 

   Ти ще учиш сутрин при пукване на зората, аз – на обед, та да видим кой по-добре ще научи уроците си. Резултатите може да са едни и същи, но важното е кой ще вложи повече светлина.

   Кой е този ученик, който учи най-добре? Кой е този ученик, който истински търси своя Учител? Това е този, който влага усърдие в своето учене. Това е този, който разбира тайната идея на тази дума. Думата усърдие е свещена. Тя значи: „у“ и „сърце“ – това е дълбока окултна идея, която се определя така: усърдие означава да внесеш Учителя в сърцето си. Щом внесеш Учителя в сърцето си, в това усърдие ти ще намериш истинския живот. Това, което сърцето всякога търси,  е истинският живот. В този смисъл казано, който има сърце, търси истинският живот. Който няма сърце, търси собствените си заблуждения. В усърдието работи Светлината на Любовта. В този смисъл усърдието е Светлина. Тази Светлина води ученика към Сърцето на своя Учител. Така сърцето на ученика се влива в Сърцето на Учителя. Целта на ученика е УЧИТЕЛЯТ, а Учителят – това е безкрайната цел на живота. Учителят е създаден заради усърдието, заради това вечно да Го търсиш.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Той е твоето Съкровено Съкровище

 

   Това да се учи човек, е едно вътрешно подбуждение, един вътрешен стремеж. Най-великото състояние вътре в човека е да се учи.

   Вечно ще учиш, вечно ще търсиш и вечно ще намираш. И това, което си намерил, вечно ще го преоткриваш, защото ще се окаже, че си търсил все нещо друго. Но смисълът седи в самото и постоянно търсене, защото търсейки другите неща, ти ще преоткриваш себе си. И когато напълно се преоткриеш, ще Ме откриеш и Мен. И това, което милиони години си търсил, ще се окаже, че е това, което е било най-близко до теб. Това е идеята Учителят. Преоткривай се вечно, за да си близко до своя Учител, защото Той е твоето Съкровено Съкровище.

 

Из „В Храма на Учителя“ Том 1

Човек доста неща научава и после идва ред да умира...Защо някакъв неадекватен псевдоучител се е вманиачил да е мое съкровено съкровище???    В живота за мен един идиот в повече ....или в по-малко  .... нищо не означава.....Нека всички бели братя и сестри бъдат живи и здрави и да не са обсебени от глупости. Психопатът Дънов нека не Ви въвежда в заблуди.