Майкъл Болтън

на английски:Michael Bolton

Дата на раждане - 26.02.1953 Ню Хевън , Кънектикът , САЩ

Певеца и писател на песни Michael Bolton има продължителна и много успешна кариера, през 80-те той е водещ изпълнител на рок балади.

В средата на 70-те той започва кариерата си като соло изпълнител, но скоро се отказва и става вокал в метал бандата "Blackjack", с която издава два албума.

През 1983-та той сменя името си от Michael Bolotin на Michael Bolton, и отново се захваща със самостоятелна кариера, като издава едноименния си албум "Michael Bolton". Албума, както и сингъла към него "Fools Game" стават бестселъри и са последвани от още много други.

Дискография

Ultimate Collection (2002) Албум

Only A Woman Like You (2002) Албум

Love Songs (2001) Албум

Michael Bolton - Every Day of My Life (1999) Албум

My Secret Passion (1998) Албум

All That Matters (1997) Албум

This Is the Time: The Christmas Album (1996) Албум

The Artistry of Michael Bolotin (1993) Албум

The One Thing (1993) Албум

Timeless: The Classics (1992) Албум

Early Years (1991) Албум

Time, Love & Tenderness (1991) Албум

Soul Provider (1989) Албум

The Hunger (1987) Албум

Everybody's Crazy (1985) Албум

Michael Bolton (1983) Албум

Every Day of My Life (1976) Албум

musik.dir.bg

Bладимир Илич Ленин - родени сме на една дата!

http://www.youtube.com/watch?v=oUV2QTXIW1U

Редактирано 2 март 200917 г. от slindan (преглед на промените)

Да започнем първо с нашите герой :

Азис

Роден : 7 март 1978 година в Сливен

Най-ярката звезда на «Сънни мюзик» Васил Троянов Боянов , той дори няма основно образование – завършва едва пети клас. До десетгодишната си възраст живее в София, кв. Банишора. Произлиза от заможно ромско семейство... До десетгодишната си възраст живее в София, кв. Банишора. Произлиза от заможно ромско семейство, майка му е от Каркадашите – това са най- богатите роми в България, баща му е от цоцоманите, това са хората на изкуството, които свирят, пият и знаят как да се забавляват. Любимите ястия на Азис са пици, спагети, винен кебеп, пиле с картофи. Любимата му играчка е била кукла. Една от първите изяви на фолк звездата е в ансамбъла ”Рома”. На 13 години заминава за Германия, там разхождал кучетата на богаташите и получавал по 12 марки на час. Но носталгията си казала думата и след време се връща в България, където го посреща цялата рода. От престоя в Германия научава перфектно немски. Първият му албум се казваше ”Сълза”. "Пълна боза" - така го определя той. После идва вторият албум: ”Мъжете също плачат” с който вече го забелязват. В ”Обичам те” изплаква душата си. И така песен след песен, албум след албум, докато покори фолк публиката и дори и тези, които не си падат много по фолка, с из лизането на песните "Буда бар", "Анти герой" ("Чуролийке") и "Целувай ме", която станаха хитове, както и „Не сме безгрешни”, която изпяха с Глория на концерта на Нов Фолк. Азис има над 15 награди от списание „Нов фолк”, като безапелационно печели „Певец на годината” с невероятен глас и атрактивна визия. В колекцията му има още десетки призове и награди от фестивали у нас и в чужбина. Баща му Троян първи открива че и у синът му има дарба за пеене и дава старт на кариерата му като го взима със себе си по участия. Професионална кариера – първи албум В началото на 1999-та година Васил сключва продуцентски договор с ”Маратон рекърдс”. Тогава се ражда Азис – певецът избира псевдонима си от името на главния герой в турски филм. Първите му песни са включени в компилацията ”DJ фолкмаратон”. През 1999-та година излиза и дебютният му самостоятелен албум ”Болка”. Със заглавната песен, преведена на цигански език, Азис печели и първото си голямо отличие – през август е избран за певец на годината на ромския фестивал в Стара Загора. Още тогава той заявява: ”Музиката ми е адресирана към купонджиите и веселяците, но силата ми е в баладите – в тях изливам душата си”. Продължава да пее във ”Вавилон”, а популярността му нараства все повече и повече – десетки са фенките, които посещават заведението само заради него. За бъдещия му скандален имидж обаче никой не подозира. ВТОРИ АЛБУМ Първата провокация на Азис е през февруари 2000-та година, когато заснема клип на песента ”Еротик” от предстоящия си втори албум. За снимките е ангажирана стрийптизьорката Ася, с която четири часа заснемат предизвикателни сцени. ”Много се притеснявах”, споделя след заснемането Азис и разкрива още едно от качествата, които по-късно ще станат част от имиджа му – чувствителността. Започва и визуалната промяна на Азис. Певецът се появява на сцена и снимки с грим, изсветлява леко косата си и си вгражда кичури. ”Промяната ми не се дължи на операции, а на грим и добро осветление”, обяснява певецът триковете, които ще използва и занапред в кариерата си. Още тогава Азис признава и за страха си от грубите демонстрации на фенска обич. На 14 юли в расторант ”Вавилон” е промоцията на втория му албум ”И мъжете плачат”. Заглавната песен – дует с Томи Чинчири, вече е хит, известна е и ”Еротик”. Азис вече усеща и кое му носи истинската популярност – провокациите. ПРОБИВЪТ Звездата на Азис като певец изгрява с две от песните, включени във втория му албум. Баладата ”Сълзи” става мега хит и бързо му печели хиляди фенове. Носи му и престижна награда – за изпълнението си на живо на фестивала ”Златният Мустанг” през септември 2000 година Азис грабва Първа награда в конкурса за изпълнител. Доста по-обсъждан от ”Сълзи” обаче е другият му мега хит от албума – ”Напипай го”. Емблематичното парче и до днес е сред любимите заглавия за купони, а в интервю за ”Нов фолк” Азис обяснява: ”Текстът е мой, но не мисля, че е циничен – става дума за сърцето все пак”. В същото интервю певецът оправдава и нестандартната си сценичната визия: ”Не виждам защо да не се гримирам – след като колежките ми могат да излизат на сцената само по сутиен и гащи, аз пък мога най-малкото да се гримирам”. Въпреки нахакаността, Азис осъзнава рисковете, които поема – нетрадиционният имидж предполага както фенове, така и противници. Певецът обаче смело заявява на враговете си: ”Мразете м е – това ме кара да живея”. МЪЖ ИЛИ ЖЕНА През 2001 година Азис е във вихъра си, а към името му все по-често се прикрепя определението ”скандален”. Истерията започва с клипа ”Хвани ме, де”, който певецът снима през април. Заедно с режисьора Стилиян Иванов правят скандална видеоверсия, в която Азис се облича и гримира като индийка, обвива се с 5 метров питон, показва се по прашки и ближе мляко от голите тела на двама негри. След този клип започва и всенародното обсъждане гей ли е Азис, или не е. Пред ”Нов фолк” певецът обяснява: ”Засегнах много теми-табу в България. Избързах да съм първият, защото така или иначе някой щеше да го направи” . Разкрива и един от основните принципи в кариерата и в изграждането на имиджа си: ”Или правя нещо истински, или въобще не го правя. Посредствени работи не обичам”. През лятото на 2001-ва година Азис още повече се заиграва с темата хомосексуализъм, която очевидно му носи огромен медиен и фенски интерес. Прави предизвикателна фотосесия, в която му партнира културистът Жоро – двамата са зад решетките. Снимките още повече засилват интереса роля ли играе Азис, или и в живота е такъв. След това той заминава за Италия, където е поканен да пее на концерт в Милано по случай рождения ден на радио ”Популаре”. В рекламата за концерта го анонсират като ”Балканската Мадона”. На закрит стадион в града Азис влудява осемхилядна публика. Ако в ”Хвани ме, де” Азис само е облечен като индийка, то в клипа на ”Ето ме” вече е истинска жена. Прословутото видео се снима през септември и в него Азис е с розова перука, розови дрехи, дълги изкуствени мигли и розови ботуши с огромни платформи, които стават обект на неистов медиен интерес. ”Аз съм хамелеонът на попфолка”, обяснява поредната си визуална промяна певецът. На ”Ето ме” продуцентите на Азис правят и първата промоция на видеоклип в историята на попфолка. Само два месеца след това Азис отново е неузнаваем – в клипа ”Следи” е мъж и то със съпруга – в ролята е сексапилната блондинка Венета Райкова. Успехът на провокативните роли и постоянните изненади е безспорен – осъзнават го феновете, осъзнават го медиите, осъзнава го и самият Азис. През декември 2001-ва той заявява: ”България не ме заслужава”. ЗВЕЗДНАТА 2002 Ако досега е бил популярен, то през 2002-ра името ”Азис” се превръща в нарицателно. И то не само в средите на попфолка – известността му надхвърля всякакви жанрови граници. Какво означава шоу с марка ”Азис” певецът показва на Годишните награди ”Нов фолк” през март 2002-ра. Невероятната му изява с шестима танцьори предизвиква истерия сред хилядите зрители, смелите му превъплъщения се превръщат в мит и се предават от уста на уста. И точно когато всички говорят за все по-непукистките му влизания в женски образ, Азис пак изненадва: подстригва се съвсем късо и отсича: ”Аз съм мъж и никой не може да ми го отнеме”. В мъжки образ е и в клипа на дуетната си песен с Кали ”Делник и празник”. В амбициозната продукция се снима и топ манекенката Юлияна Кънчева, съвсем скоро предизвикала истерия със снимките си за първия брой на българския ”Плейбой”. Правата за излъчване на видеоклипа и на мейкинга към него са продадени на търг – отново за първи път в историята на попфолка. През лятото на 2002-ра година певецът вече е постигнал целта си – няма българин, който да не знае кой е Азис. ”Влязох в историята”, заявява той. ”Аз мога да пея. И то убийствено!”, категоричен е Азис. И ако някой от феновете му е позабравил този факт, то певецът го напомня безмилостно с абсолютния хит на лято 2002 – ”Обичам те”. Гросмайсторското изпълнение на Азис оставя феновете без дъх. За броени дни песента се превръща в тотална мания, радиостанции я излъчват нонстоп в програмните си схеми, въпреки че нямат разрешение, а продажбите на албума ”Азис 2002” растат с космическа скорост. В клипа към прочувствената песен Азис е облечен в булчинска рокля – модел на любимия му дизайнер Готие. През юли Азис става жертва на ”Сладко отмъщение”. Скритата му камера е едно от най-добрите попадения на екипа, а репликата ”Кво праиш, ма, парцал?!” влиза в ежедневния език на хората. През август Азис си прави татуировка на врата, а през септември идва ред за поредното, може би най-голямо досега предизвикателство към феновете – клипа на песента ”Няма”. В него се снимат топ моделът Цеци Красимирова и Жоро. Азис се целува и с двамата. Скандалните кадри стават обект на национално обсъждане, а клипът е показан дори по консервативната БНТ. Истерията по Азис вече е неудържима. Певецът е принуден да удвои охраната си и да подбира внимателно кога, къде и с кого излиза. Признание за популярността му идва и от най-гледаното шоу в България – ”Шоуто на Слави”. След като месеци наред са спрягали името му ежедневно, ексцентричният певец сяда на диванчето срещу Слави. Появата му в шоуто отново е поразителна – с дълга черна рокля и високи ботуши Азис за пореден път доказва, че знае правилата на шоу бинзеса. Следват още много гостувания в шоуто. БУМ Концертът, с който Азис напълни целият стадион Васил Левски, шоуто в зала №1 на НДК, издаването на книгата „Аз, Азис”, където Кралят на фолка разказва пикантни подробности за личния си живот бяха повратни точки в страмителната кариера на звездата. През 2006 година Сънни мюзис пусна и уникална mp3 със 70 най-големи хита на Азис. Последва мегашоуто с Цеца Величкович пак на националния стадион, както и друго голямо събитие - сватбата му с любимия Николай (Китаеца) на 1 октомври тази година в клуб „Дали”. Там двамата си казаха „да” пред повече от 300 души. Радостна новина за почитателите му е, че скоро ще излезе и dvd от сватбата... В момента Азис подготвя нов самостоятелен албум. Той ще излезе през декември. Кралят на фолка има и астероид, кръстен на името му. С целия този звезден блясък, той доказа за пореден път, че е истинско явление в музикалния живот на България.

Иточник:sinay.blog.bg

ДесиСлава

Родена : 7 март 1979г. в Раднево

Десислава Иванова Донева е по известна като ДесиСлава . Година по-късно се ражда брат й Милен. Родителите й се развеждат, когато Деси е на 6г.Тя отива да живее при баба си и там тръгва на училище.Когато майка й се омъжва отново Деси се мести да живее при нея в Хисаря, където учи до 7 клас.От втория брак на майка си има още две сестри - Ина и Ния, за тяхното отглеждане Деси помага изключително много.Затова няма истинско детство - все не успява да се наиграе колкото и се иска.Според ДесиСлава обаче този начин на живот си има и предимства - той възпитава човека да бъде по отговорен. Поредното и преместване е след 8 клас когато отива да живее при баща си в гр.Гълъбово и учи в техникум по енергетика.Като дете ДесиСлава е палава и буйна, тренира карате и мечтае да стане полицай.Открива, че може да пее бавни народни песни когато е в 5 клас.На 14 години печели и първата си награда - на конкурса "Славейче" организиран от радио "Стара Загора".Явява се с песен на Динка Русева и печели първо място. По това време се явява на много конкурси и печели диплома от събора в Копривщица, първа награда на конкурса "Петкана Захариева", първа награда на събора - надпяване в Стамболово. В 9 клас постъпва в самодеен състав в Гълъбово.Малко след това на един конкурс я чува Минчо Атанасов, ръководител на оркестър "Раднево", харесва я и я кани да стане солистка на оркестъра. По-късно я чува Вълкана Стоянова и за да взима уроци от легендарната певица ДесиСлава се мести да живее в гр.София. Най-големия приз, който Деси е печелила в областа на автентичния фолклор е голямата награда на фестивала "Вълкана Стоянова".Конкуренцията тогава е жестока - състезават се ученици от средните музикални училища в Широка Лъка и Котел и най-добрите студенти от консерваторията в Пловдив.ДесиСлава обаче е безапелационната победителка.

През 1996г. "Пайнер Студио" издава албума "Оркестър Раднево и солисти", в който пее ДесиСлава.Първите й поп-фолк песни са включени в компилацията "Фолкхит маратон" през следваща година - 1997г.Първия самостоятелен албум на ДесиСлава в "Пайнер студио" излиза през 1998г.Той се казва "Нямам проблеми".Преобладава денс стилът, албума е жизнерадостен и оптимистичен.Включени са 11 песни - 5 от тях са по-музика и текст на самата ДесиСлава.Тук е първият й дует "Любов на сън" с Коста Марков.Дебютния албум на ДесиСлава не вади тотален хит, но много от песните са обичани и харесвани от феновете, "Синя птица", "Мъжки номера", "Приятелки", "Заклевам те".Реализацията на албума е през 1999г.След излизането му певицата печели все повече и повече фенове и има солиден брой участия.През Юни 1999г. Деси е на турне в Южна България заедно с Петра и Рени.Макар, че е в началото на кариерата си всички признават вродената й музикалност и прекрасните й вокални умения.Те проличават и в бекинг вокалите, които ДесиСлава изпява за албумите на Екстра Нина и Коста Марков. През ноември 1999г. идва и първото голямо отличие на ДесиСлава като поп-фолк певица - на фестивала "Златния Мустанг" тя печели - Първа награда за изпълнител , след като представя на живо баладата "Заклевам те".

Голямата слава обаче идва при ДесиСлава през следващата година.На 2 март на музикалния пазар се появява вторият й албум "Ези тура", в който е включен и първият и тотален хит - "Мъжете всичко искат".Песента е на челните места на класациите в продължение на повече от половин година.Лидер е и в годишната класация на сп."Нов Фолк" за 2000г.Албумът "Ези тура" е сред най-успешните и продавани за годината.В аудикасетата има 12 песни, а в компакдиска - 14.В албума е включена и първата песен, която Деси пее на английси език - "You`re the love", освен нея има още хитове в албума - "Върни радостта ми", "Горещи страсти", "До тук", "Ези тура", "Дяволска магия".

Читателите на сп."Нов Фолк" присъждат наградата албум на годината.Ангелогласната певица продължава да демонстира и перфектно изпълнение на народни песни.В "Ези тура" е включена невероятната й интерпретация на "пустото лудо и младо".Канарите я канят да изпее "Теньо на Станка думаше" в юбилейния им албум "Ние българите".

На 21 март 2000г. е втората сбирка на софийския й фен клуб.Има стотици почитатели, но още в първите минути обаче токът угасва.Ситуацията е доста неприятна и тогава Деси взима нещата в свои ръце - около час тя пее акапелно и на тъмно.Феновете са покорени от естествеността и таланта й, и пеят с нея през цялото време. ДесиСлава продължава да печели симпатийте на феновете и с изявите си на големи концерти - на 12 април е гост на самостоятелния концерт на Рени в Зала 1 на НДК, заедно с Глория и Нелина, на 8 юни взривява публиката в Пловдив на мегаконцерта по случай 10 годишнина на "Пайнер", а на 6 юли 2000г. пее на концерта на Глория пак в Зала 1 на НДК.Кулминацията тогава е акапелното изпълнение на Деси и Глория на песента "За тебе майко".

Въпреки успехите Деси казва "Надявам се следата да остане трайна.Не мисля, че съм стигнала върха, моят връх е по-висок."Съвсем скоро думите й се потвърждават на фестивала "Тракия фолк 2000" ДесиСлава представя песента "Бели нощи" - с нея печели две награди - 3-то място на журито и 2-ро място на публиката.Скоро песента се превръща в абсолютен хит , а от читателите на сп."Нов Фолк" е избрана за песен на 2000 година.През август се появява и поредното силно парче ДесиСлава и Руслан правят мегахитовият дует - "Мила моя, мили мой".

Успешната 2000г. за Деси продължава.През октомври тя заминава за САЩ, да участва в шампионата на изкуствата в Лос Анджелис.Деси се състезава в две категории - за изпълнение на народна песен с песента "Женала е Дюлбер Яна" и за изпълнение на поп музика с парче на Уитни Хюстън.Състезателите са от 30 държави.ДесиСлава печели бронзов медал в конкурса за поп песен.

След успеха си на шампионата, Деси заминава за Чикаго да пее в "Марио`с кафе" собственост на българско семейство - Вълкови.Там Деси се влюбва в малкия син на сем.Вълкови - Мишо.Решава да се върне в България да каже на семейството си, че чака бебе.През март се връща в Чикаго за да роди бебето там.Месеците, през които е в България са много напрегнати.В края на 2000г. е на върха на славата, затрупана и с покани за участия, записва нов албум, участва и на коледня концерт на "Пайнер Студио" в Зала 1 на НДК.Участва и в шоуто на Слави на 22 декември след изпълнението й на живо, екипът на предаването не пести комплименти за таланта й.Натоварено е и началото на 2001г.В края на януари, тя е водеща на промоцията на Ивана ,двете представят дуета им "Жадни за любов".

Преди да замине за САЩ тя успява да завърши албума си и дори снима 2 клипа на песните "Завинаги" и "Следи от сълзи". ДесиСлава отлита сама за Чикаго на 5.03.2001г.Албумът й "Завинаги" излиза малко след заминаването й.Въпреки, че Деси я няма в България албумът се просреща с интерес и радост от феновете.Хитове стават "Завинаги", "Следи от сълзи".

В деня на раждането Деси предлага ва Мишо синът им да носи името на неговия баща - Михаил.Синът на ДесиСлава се ражда на 21 юли малко след полунощ.Майки е 50 см. и тежи 3 кг. и 240 гр.Първите месеци Деси и Мишо се грижат за детето с помоща на цялото сем.Вълкови.Мегазвездата обаче вече мисли за връщането си в България.Липсват й не само близките , но и феновете.Деси никога не е допускала, че ще спре да пее.Преди да се върне в България Деси вижда отблизо трагедията на 11 септември.По време на атентатите тя и Мишо са на почивка във Флорида, а Майки е в Чикаго при сем.Вълкови.Въпреки страха от полети Деси твърдо е решила, че е време да се връща в България и то с двамата си любими мъже - Мишо и Майки.

Пристигат на 3 ноември.На следващата сутрин ДесиСлава гостува в предаването на Драгомир Драганов по Канал 1 - "Чай". След осем месеца отсъствие, феновете виждат любимката си за първи път.Деси е в невероятна форма.На 4 ноември Деси дава и първото си интервю за сп."Нов Фолк".Веднага след пристигането си мега звездата се залавя за работа.Същата седмица прави първата си фотосесия следва и първото й участие в "Булгари" във Варна.В края на ноември изнася рецитал на фестивала "Златния мустанг".В началото на декември е на сцената на Зала 1 на НДК - на концерта по случай стартирането на "Планета" ТВ.Веднага след връщането си в България ДесиСлава започва работа по нов албум.Отсъствието й не повлиява на популярността точно обратното.Феновете са зажаднели да я видят и чуят, интересът към е нея е огромен.Явно това оказва влияние на личните имотношения с Мишо и те се разделят.И ако в личния живот нещата не вървят, то кариерата и е повече от успешна.

Излиза парчето "Птица скитница" и веднага превзема класациите.Това е първия мегахит създаден през 2002г., много сполучлив е и клипът към него дело на Петьо Картулев и Николай Нанков.ДесиСлава отново е на върха.На 24 и 25 май заедно с Глория и Славка Калчева гостуват в Атина.На 24 са в българското посолство, а на 25 изнасят концерт в зала "Йера Одос".Това е официалната промоция на "Планета" ТВ в Гърция.През лятото, на 13 юли 2002г. се появява суперуспешният четвърти албум на ДесиСлава - "Мистерия".Като хитове се налагат - "Мистерия", "Две сърца", "Мога", "Истинска нощ", "Между да и не", "Ще те върна" - на последната Деси създава и текста и музиката.

На 6 юли Деси заминава за Испания където изнася два концерта - в Алкала де Енарес и във Валенсия.Лятото и е запълнено с ангажименти.Деси прави две промоции на албума си.Първата на 7 август 2002г. в "Сити клуб" в Несебър от 1000 места се събират 1800 гости.Втората промоция също много успешна е в "Приказките" на 14 октомври 2002г.Продължават и изявите на Деси пред публика - на 24 юли 2002г. прави най-големия си самостоятелен концерт в Летния театър в Бургас със страхотен успех.На 1 септември пее на стадион "Осогово" в Кюстендил, а на 7 септември изнася рецитал на фестила "Пирин Фолк" - Сандански.На 30 октомври взривява феновете си на мега денс купон на "Пайнер" в Пловдив.Има страхотни участия и на 3 и 4 декември на концерти в НДК София по случай - Първа година на "Планета" ТВ.В началото на ноември Деси записва нов дует с Руслан - "Само една" - песента се приема от първо слушане и отново е хит.

На 10 ноември 2002г. идва най-голямото признание за ДесиСлава - през тази година зрителите на "Планета" ТВ я избират за изпълнител за 2002г.Деси споделя, че една от големите мечти е да спечели наградата за певица на годината на сп."Нов Фолк". За следващата 2003г. певицата с ангелски глас има куп проекти и нови идеи.

След издаването на "Мистерия" Деси записва няколко нови песни "Думи две" , "Няма те до мен" и "Черни сълзи" , като "Няма те до мен" - става хит през 2003г.

През 2003г. ДесиСлава напуска "Пайнер" с гръм и трясък.ДесиСлава се оказва една доста смела млада дама.Веднъж осъзнала качествата си на звезда , тя поема самостоятелен път : " Сама съм , но съм силна - издавам нов албум" - това казва Деси след раздялата си с гиганта "Пайнер".

През пролетта на 2004г. тя триумфално се забръща с тоталния си хит "Просто забрави".Излиза албума "Любовта е само чувство.В този проект има пълна свобода да избира каква песен да запише , как да я запише.Това е първият й албум извън "Пайнер" издаден от нейната собствена музикална компания - "New Music".В него има много хитове : "Бъди добро момче" - със Играта , "Лъжа", "Любов", "Забрави за мен", "Нежна дрога" са едни от най-обичаните песни на 2004г.

През есента пък последва и още по голям проект на двете най - големи звезди в българския шоу бизнес - Азис и ДесиСлава. Проектът "Together" надминава всички очаквания, които някои си е представял.Двете мега звезди записват общо парче след което се ражда и идеята за съвместен албум.Валери Милев режисира клипа към представящата албума песен "Жадувам". По късно през 2005 година на наградите на Нов Фолк клипа взима отличието на най-добър през годината. Всичко става много спонтанно, но е факт че албума бе записан и пуснат на пазара за изключително кратко време. Деси и Азис имаха общ концерт в Зимния дворец в столицата, на който хиляди фенове се радваха на прекрасните им изпълнения на живо.

След това Деси имаше изключително много участия из цялата страна. Песните от албума "Together"се превърнаха в невероятни хитове със страхотни видеоклипове. Освен албума "Together" изпълнителите издадоха и съвместен DVD диск на който е записан концерта и клипа на песента превърнала се в хит за броени дни "Жадувам". През 2005 година пък излиза и самостоятелното DVD на изпълнителката като на обложката ДесиСлава представя една специална фотосесия за мъжкото списание Playboy. На нея тя въобще не е гола, снимките са много секси-еротични но в тях няма нищо нецензурно. За снимките ДесиСлава е във страхотна форма и изглежда невероятно красива и много много сексапилна. В DVD-то Деси е включила промоцията на албума "Любовта е само чувство" и много от клиповете, които деси снима към песните от него и от албума "Together".

Още през 2005 година излиза и албума с най-горещото заглавие - "Гореща следа".В него певицата е включила 12 песни има един дует на испански с Магдалена Санчес и една песен на английски език. Песните са много различни от тези, които младата певица е записвала до сега. За текстовете на песните Деси се е доверила на една студентака - Галина Колева от Велико Търново,за която изпълнителката казва че пише страхотно, почвечето от песните са аранжирани от Йовко Петров,а голяма част от музиката във албума е на самата изпълнителка. Албума както и предишният самостоятелен поект ("Любовта е само чувство") е напълно авторски. Клипът на пилотното парче към новият албум имаше своята официална примиера в Българският ТОП 100 по БТВ. Песента се казва "Не си ми спешен" и е много свежо и дискотечно парче. Текста на песента е много нестандартен,много различен и се приема страшно добре от феновете на поп-фолк музиката в страната. На 24 септември 2005 година Деси Слава се омъжи за своя приятел Галин.Само 8 месеца след това се развеждат като запазват добри взаимоотношения.

В края на 2006г. точно преди празниците и дългите месеци на очакване приключиха-излиза новият албум на Деси "Сладки сънища" той е седмия по ред самостоятелен албум в кариерата на ДесиСлава. В него тя е включила 12 песни като четири от тях са добре познати на феновете й: "Невъзможно е да спрем", "Схемата", дуетът с Тони Стораро - "Замълчи" и "Кажи ми" дуетът с Ники Анков, който мистериозно се появи в интернет. От албума феновете отличиха песните: "Лудост е", която има хеви-метъл звучене; "Не е илюзия"; "От утре"; английската "I'll pray"; дуетът с Алфредо Торес, записан на испански "No soy tal mujer" и невероятната балада "Някой ден".

На 26.03.2007г. ДесиСлава е участник в реалити шоуто - "VIP Brother 2".Представя се блестящо, но за голямо разочарование на нейните фенове остава на второ място.За участието си Деси споделя : "Бях уверена в себе си, исках да покажа на почитателите си, които толкова години вярват в мен и ме подкрепят, каква съм като човек.Чувствам, че съм спечелила.Затова в един момент тези първо,второ,трето място губят значение.Дори да бях излязла шеста от Къщата, това нямаше по никакъв начин да промени нещата.Аз съм си аз, хората ме харесват, подкрепят ме и нищо друго няма значение... И още "Щастлива съм, че аз и всички хора които ме подкрепят, изживяхме това приключение "VIP Brother".Имаше много моменти, в които се смяхме от цяло сърце, забавлявахме се, танцувахве, пяхме ... не пропуснахме разбира се и да поплачем.Намерих нови приятели в къщата и опознах себе си в различна светлина.Сега няколко дни след края на шоуто аз се чувствам още по обичана и много се радвам, че моята музика е стигнала до още повече хора."

===============================================

1994г.

Първа награда на конкурса "Славейче" на радио "Стара загора"

Диплом от събора в Копривщица

===============================================

1995г.

Първа награда от конкурса "Петкана Захариева"

===============================================

1996г.

Голямата награда на конкурса на именитата певица Bълкана Стоянова

===============================================

1999г.

Награда за изпълнение на ”Златен мустанг”

===============================================

2000г.

Награда на ”Световен фестивал на изкуствата” в Холивуд

Награда за хит на годината – ”Мъжете всичко искат”

Втора награда на публиката на фестивала "Тракия фолк" - "Бели нощи"

Трета награда на журито на фестивала "Тракия фолк" за песента "Бели нощи"

Награди "Хит коктеил" - Певица на Годината

Награди "Хит коктеил" - "Мила моя, мили мой" - Хит на годината

Награди "Хит коктеил" - "Ези-тура" - албум на годината

Годишни награди на "Нов Фолк" - "Ези-тура" - албум на годината

Годишни награди на "Нов Фолк" - "Бели нощи" - Песен на годината

Годишни награди на "Нов Фолк" - Певица на годината

===============================================

2002г.

Зрителска класация на "Планета ТВ" - Изпълнител на годината

Годишни музикални награди на "Планета ТВ" - Певица на годината

Годишни награди на "Нов Фолк" - Певица на годината

Годишни награди на "Нов фолк" - "Мистерия" - Албум на годината

Годишни награди на "Нов фолк" - "Две сърца" - Най - добър клип

===============================================

2004г.

Годишни награди на "Нов Фолк" - "Жадувам" - Най - добър клип

Годишни наради на Мело ТВ Мания - "Бъди добро момче" - клип на годината

===============================================

2005г.

Годишни награди на "Нов Фолк" - Награда за дует

===============================================

2006г.

Сп."Нов Фолк" - Видеоклип на годината - "Някой ден"

Годишни награди на списание "Блясък" - Тяло на Блясък

===============================================

2007г.

Сп."FHM" - Най-сексапилната жена в България

Иточник:desislava-star.com

Редактирано 7 март 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Рейчъл Уайз

на английски:Rachel Weisz

Дата на раждане - 07.03.1971 Лондон, Великобритания.

Британската актриса Рейчъл Вайс (а не Уайз, както обикновено се пише и произнася у нас), се ражда в семейството евреи-имигранти от Източна Европа - на Едит, специалистка по психоанализа от Австрия и Джордж – унгарски изобретател.

Рейчъл става модел на 14 години, а с актьорска игра започва да се занимава, докато учи английска литература в колежа Тринити в университета в Кембридж.

Студентката по английска литература се записва едновременно да учи и драма и дори става съосновател на театрална трупа, известна като Talking Tongues (Говорещи езици); тя участва в писането, режисирането и – разбира се, като актриса. Някои от постановките на Talking Tongues са представени на театралния фестивал в Единбург и през 1991, Рейчъл печели студентската награда за драма - за пиеса, която е написала сама и в която играе главната роля.

А когато получава главната роля в пиесата на Ноел Кауард "Design For Living" и печели наградата за Най-обещаваща млада актриса на вестник Evening Standard., Рейчъл решава, че е време да се премести в телевизията и да търси по-широка популярност.

Първите й филми за малкия екран са „Dirtysomething” и минисериала на Би Би Си „The Scarlet and the Black”. След това, през 1993 играе в популярния и у нас сериал „Inspector Morse” и в ТВ филмите „White Goods” и „Seventeen” през 1994.

Но големият й пробив идва през 1996, когато е избрана да участва в забележителния филм на Бернардо Бертолучи „Открадната красота”. Въпреки, че звездата на филма е Лив Тайлър, Рейчъл успява да открадне малко от светлината на прожекторите в ролята на Миранда Фокс.

Следва поредица от по-малки филми (но не непременно с по-малки актьори), като „Верижна реакция” през 1996, с Киану Рийвс и Морган Фрийман, „Swept from the Sea, Going All the Way” през 1997 (в който играе приятелката на Бен Афлек), и „Bent”, където е в ролята на проститутка.

След „The Land Girls” и „I Want You” през 1998, Рейчъл Вайс се снима в блокбъстър и получава световна слава с главната женска роля в един от големите хитове на 1999, „Мумията”.

Рейчъл се завръща към корените си на унгарска еврейка в епоса „Sunshine” (1999), където играе с Ралф Файнс и е номинирана за наградата Джени за най-добра актриса в поддържаща роля за 2000 г. Същата година, тя е номинирана и за наградата Блокбъстър за най-добра актриса в екшън и наградата Сатурн за най-добра актриса – взе за „Мумията”.

След „Красиви създания” през 2000, Рейчъл се снима и с другия брат Файнс (Джоузеф) и Джъд Лоу във филма за Сталинградската битка, „Враг пред портите”.

Продължението на „Мумията” тръгва с рекордни продажби през 2001. Рейчъл отново си партнира с Брендан Фрейзър в ролята на Евелин O'Конъл принцеса Нефертити, и публиката се тълпи в котната за да я види, както и Скалата и Патриша Веласкес. Но успехите в киното, не могат да я откажат от театъра и тя продължава да излиза на сцената.

След участието си в „Маркъс” (2002) с Хю Грант и Тони Колет, последваха „The Shape of Things” (2003), „Confidence”(2003), „Присъда за продан” (2003), „Завист” (2004) и „Константин” (2005) отново с Киану Рийвс.

Но филмът, с който Рейчъл (и вероятно много зрители) определено ще запомнят 2005 г. е The Constant Gardener – за играта си в него, тя получи Оскар за най-добра актриса във второстепенна роля – точно ден след като навърши 35 години.

kino.dir.bg

Фреди Принц Мл.

на английски:Freddie Prinze Jr.

Дата на раждане - 08.03.1976 Лос Анджелис, Калифорния, САЩ

„Единственото нещо, което умея да правя по-добре от останалите, това е да играя на сцена."

Синът на много популярния през 70-те години комик Фреди Принц (изпълнител на главната роля в комедията „Chico and the Man”) казва тези думи в едно интервю, без да си криви душата. Ако съдбата се беше разпоредила иначе и в семейството на Фреди Принц и неговата съпруга Катрин вместо очарователно момченце се беше появила дъщеря, то тогава критиците непременно щяха да сравняват историята на живота й с приказката за Пепеляшка. Защо? Съдете сами.

Десет месеца след като 22-годишният актьор се сдобива с дългоочаквания си първороден син, той загива в резултат на злополука при боравене с оръжие. Младата вдовица и синът му не наследяват милиони, а само спомени и касети със записи на предаванията и филми, в които е участвал. Независимо от положението си на холивудска звезда, известният комик не оставя на любимата си жена и на сина си абсолютно нищо.

Финансовите проблеми не позволяват на Катрин да възпитава сина си в този свят, в който ярко е блестяла звездата на знаменития му баща. Затова през 1980 година, когато малкият Фреди става на 4 години, те се преместват в Албукърки, в ранчото на дядото му. И макар старателно да крият от малкото дете истината за смъртта на баща му, то все пак узнава в местното училище. "Съученици, играещи на двора, веднъж ми казаха, че баща ми е бил наркоман и се е застрелял", спомня си Принц.

За разлика от други деца, върху които неочаквано се стоварва подобна истина, Фреди не започнал да проклина съдбата си и растял като приветливо, макар и малко затворено дете. За съжаление, баща му така си и останал неразгадаема тайна за него. „Всичките впечатления за баща ми съм си съставил от гледането на старите му роли и от високата оценка на комедийния му талант след главната роля в „Chico and the Man”, разказва Принц-Младши.

Следващите десет години бъдещата звезда на Холивуд гледа анимационни филми, чете комикси и играе на видеоигри, като старателно заобикаля спортните зали и площадки. „Съучениците ми ме мислеха за наркоман или за някакъв много странен тип, защото не се занимавах със спорт." Но именно стаята за почивка в спортния комплекс към училището станала за Фреди първата сцена. Заинтригуван от актьорската работа, той често изпълнявал сцени от любимите си филми, когато по време на мач в стаята нямало никой.

По-често от другите начинаещи актьори Фреди изпълнявал сцени от комикси.

Следвайки зова на сърцето си, след като завършил училище, става член на актьорската група към местния театър. „Отказах се да ходя в колеж, тъй като това щеше да бъде тежко финансово бреме за семейството ми. Освен това, не ме изкушаваше перспективата да почна работа в градския бар, доходите от която щяха да ми стигнат за две бири и здравните осигуровки. Вместо това реших да си търся късмета в Холивуд."

По думите на актьора, майка му не била във възторг от тази идея. Но г-жа Принц се примирила с решението на сина си, защото знаела, че само актьорската игра му носи истинска радост.

Въоръжен с твърда решимост да постигне своето и с такова немаловажно качество като приятна външност, Фреди Принц-Младши се появил за първи път на екрана в шоуто „Family Matters”. Ролята му била епизодична като млад престъпник, вкарал оръжие в училището. И макар че тази роля била почти незабележима, Фреди успял да привлече вниманието на именити холивудски продуценти. Скоро вече имал роля в телевизионния филм „Too Soon for Jeff”, а през 1996 се снима в „На Джилиън за 37-ия й рожден ден”. През 1997 получава още по-изгодната роля в хитовия трилър „Знам какво направи миналото лято", където се запознава с бъдещата си съпруга, Сара Мишел Гелар.

Същата година се снима в драмата „The House Of Yes”, където блестящо играе слабоумния Паскал, и в телевизионния филм „Detention: The Siege at Johnson High”. В 1998 отново е на екрана в продължението на летния хит „Все още знам какво направи миналото лято”. През 1999 вече е в редиците на актьорите, които изпълняват предимно главни роли. Снима се в „Тя е всичко това” и в екшъна "Космически пилоти". Зрителите започват да свързват лицето с името. През 2000 г. вече популярният актьор се снима в два романтични филма: „Завинаги с теб” и „Момчета и момичета”.

Може би на Фреди му липсва харизмата и талантът, които демонстрираха в своето време младите тогава Ривър Финикс или Том Круз, а може би големи роли в големи филми тепърва му предстоят. Ще видим. Засега Фреди продължава да играе предимно във филми за тийнейджъри – като „Лятна свалка” (2001), „Лудо влюбена” (2001) и в двата филма за приключенията на Скуби-Ду (2002, 2004).

kino.dir.bg

Юрий Гагарин

на руски :Ю̀рий Алексѐевич Гага̀рин

Дата на раждане - 9 март 1934 Клушино, СССР

Починал - 27 март 1968 край Новосьолово, СССР

Юрий Гагарин е първият човек в историята на човечеството, който е летял в космоса на 12 април 1961 година с космическия кораб „Восток“.Космическият кораб „Восток 1“ с космонавт на борда стартира на 12 април 1961 година в 6 часа 7 минути по Гринуич (9 часа 7 минути московско време). Юрий Гагарин прави една обиколка около Земята.На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, на колхозно поле в Саратовска област. Целият космически полет продължил 1 час и 48 минути.Роден е на 9 март 1934 г. в семейство на колхозници. Първите години от живота си изкарва в село Клушино където са и родителите му:бащата Алексей Иванович и майката Анна Тимофеевна. В детските си години е най-обикновено момче,което с нищо не се отличава от връстниците си.Помагал според силите си на родителите,участвал във всички детски игри.Завършва основно образовние в Клушино.

Образование и първи стъпки в авиацията.В 1945 г семейството се заселва в Гжатск( сега Гагарин),Смоленска област.Там в 1949 г завършва Гжатското непълно средно училище.През есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище.През декември е приет във ВЛКСМ(комунистичека младежка организация в бившия СССР).В 1951 г.завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик.През август 1951 г. Гагарин се записва в Саратовския индустриален техникум.Занимава се със спорт.Именно в тия години се увлича от авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум.През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18.На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник"Младежка заря" публикува статия "Ден на летището" в която се споменава името на Гагарин."Първата похвала в печата значи много в живота на човека"-пише след време Юрий Алексеевич.Военна служба.В Чкаловското училище.От 27 октомври 1955 г. отбива военната си служба.Изпратен е в първо Чкаловско военноавиационно училище "Климент Ворошилов" в град Оренбург в което се подготвят летци.Завършва обучението си в него на 25 октомври 1957г,а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева.Пилот на свръхзвуков изтребител.В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот.Там извършва полети в условията на полярните дни и нощи.Обича да лети. На 9 декември подава молба за включване в групата на кандидатите за космонавти.След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г.специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.Космонавт №1 на планетата.На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите.На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци.От тях са отделени 6 ,които са подготвяни по програма различна от останалите.Четири месеца преди полета за всички е ясно,че ще полети именно той.Първият космонавт е трябвало да стане лицето на съветската държава,достойно представящ я пред света.Гагарин притежава точно тези качества и това е определящото при избора му за първия полет.Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия-КПСС.Когато му показват снимките на първите космонавти,без колебание избира Гагарин. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб "Восток" с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин.Корабът извършва една обиколка на Земята,а тези 108 минути са звездни в неговия живот.След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред хиляди хора дошли да го видят.Живот след полета.От 23 май 1961 г.е командир на отряда космонавти.През есента на 1961 г постъпва във военновъздушната академия "Николай Едуардович Жуковски" за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г.От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет.През тия години СССР започва своя лунна програма.Един от подготвящите се за полет до Луната е и Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г.За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагрин.Решено е с кораба да лети Комаров за да не се рискува живота на Гагарин. Всеизвестно е как завършва полетът на Союз-1.На траурния митинг в памет на загиналия Комаров, Гагарин обещава че космонавтите ще научат Союз да лети.В края на краищата така и става.Союз лети и до днес.Но без Гагарин. 1968 г е последна в неговия живот.На 17 февруари той защитава дипломната си работа в Академия "Жуковски".Продължава подготовката си за нови полети в космоса.Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет.На 27 март 1968 г. е неговият пръв полет.И последен... След 3 дни светът се прощава със своя герой.На траурния митинг Президентът на Академията на науките на СССР М.Келдиш заявява: "Подвигът на Гагарин е огромен принос в науката.Той откри нова епоха в историята на човечеството-начало на полетите на човека в космоса,път към междупланетни експедиции ..."

БИОГРАФИЯ

Боби Фишер

на английски: Robert James „Bobby“ Fischer

Дата на раждане - 9 март 1943 Чикаго, САЩ

Починал - 17 януари 2008 Рейкявик, Исландия

Робърт Джеймс „Боби“ Фишер ) е 11-тият световен шампион по шахмат и единственият американски шахматист, спечелил това отличие.Робърт Фишер печели републиканскато първенство на САЩ за мъже, когато е едва на 14 години. 15-годишен става най-младият гросмайстор до този момент.Става световен шампион на 1 септември 1972 г., когато побеждава след драматична партия руснака Борис Спаски в Рейкявик, Исландия. Срещата между двамата шахматни колоси е отразена в почти всяко авторитетно шахматно издание. Тя се счита за една от най-емблематичните в историята на шахмата, наред с двубоите между Анатоли Карпов и Гари Каспаров. Той е единственият в историята на шахмата американски световен шампион. Губи титлата си на 3 април 1975 г. след като му е отнета, заради неприемливите условия, които поставя за мача си с Анатолий Карпов — ФИДЕ определя Хавана за град, в който ще се проведе срещата между Фишер и претендента Карпов. Американските власти отказват да пуснат Фишер на кубинска земя. Той поставя условие партиите да се играят по телефона. Това предложение е отхвърлено, тъй като се губи факторът за психологическо влияние по време на партията. Анатоли Карпов става единственият в история световен шампион по шахмат без да е играл партии за това.По време на така нареченото „югоембарго“, Робърт Фишер играе в Белград партия отново с Борис Спаски. Нарушаването на американското ембарго му коства свободата- арестуван е в Япония по искане на САЩ. След множество перипетии, Фишер получава исландско гражданство, и японските власти се съгласяват да го освободят да пътува към Рейкявик. Въпреки че има споразумение за екстрадиция между САЩ и Исландия, законите на страната не позволяват да бъдат екстрадирани исландски граждани.Мнозина считат, че понастоящем Фишер има психически отклонения, най-вероятно в следствие на отнемането на шахматната му титла от правителството на собствената му страна. Боби Фишер умира на 18 януари 2008 година.

Той е създадел на нов стил в шаха — Fisherandom шах.

Орнела Мути

на италиански: Francesca Romana Rivelli

Дата на раждане - 9 март 1955 Рим, Италия

Орнела Мути е италианска актриса. Рожденото и име е Франческа Романа Ривели от неаполитански баща и естонска майка. Тя има по-възрастна сестра, Клаудия (1951).В тинейджърските си години Орнела работи като модел и прави първия си филмов дебют през 1970 в La Moglie più bella (Най-красивата съпруга).Тя участва предимно в италиански филми, a първия си дебют в Обединеното кралство прави през 1980 във филма Флаш Гордън.

bg.wikipedia.org

Жюлиет Бинош

на английски: Juliette Binoche

Дата на раждане - 09.03.1964 Париж, Франция

Очарователната и деликатна френска актриса Жюлиет Бинош е родена на 9 март, 1964 година в Париж. Майка й - Моник Стеленс – е преподавателка по френски език и актриса, баща й – Жан Мари Бино – скулптор.Разбираемо, от дете Жюлиет се увлича по изкуствата и по-специално от театъра...Завършва Националната школа за драматични изкуства в Париж и Парижката консерватория, учи също и при известната парижка преподавателка Вера Грег.От 1977 до 1981 година Жюлиет работи активно в театъра. През 1982 година актрисата се снима в киното за първи път.По това време започва да се изявява и в телевизията. След поддържащи роли във филми като La Vie de famille (1984), Hail Mary (1985), на Жан Люк Годар, успява да привлече внимание с главни роли в Rendez-vous (1985) на Андре Тешен.През 1987 година, в ролята й като жена със свободен дух при дебюта й в англоезичното кино - “Непоносимата лекота на битието” на Филип Кауфман, получава световна известност и успех (1988). По това време Роджър Ебърт, прочутият кинокритик от “Чикаго Сън Таймс”, чиито книги с ревюта за филми се продават по цял свят, пише, че "тя е почти неземна в красотата и невинността си".През 1988 година се връща накратко на театралната сцена за да играе в спектакъла "Чайка", поставен от Андрей Кончаловски. Снимала се е във филимте "Щета" с (1992, реж. Луи Мал) в мрачната роля на жена, която изкушава героя на Джереми Айрънс. По това време “неземната невинност”, за която пише Ебърт, си е отишла.В едно интервю след излизането на филма, Бинош казва: "Мал реши да промени имиджа ми! Той смяташе, че съм твърде директна и искаше нещо по-софистицирано".Година по-късно идва "Три цвята: синьо" (1993, реж. Кшищоф Кешловски, с награди "Сезар" и на Веждународния кинофестивал във Венеция). След едногодишно прекъсване, по време на което става майка, Жюлиет е избрана за главната роля в най-скъпия френски филм правен дотогава - "Хусар на Покрива" (1995, реж. Жан-Пол Рапено). Ролята й във филма на Антъни Мингеля."Английският пациент" й носи Оскар, награда на Британската академии кино и телевизия, Европейска филмова награда "Феликс" и награда от Международния кинофестивал в Берлин.Сред последните работи на актрисата са филмите "Алис и Мартен" (1998, реж. Андре Тешине), "Вдовицата от Сен-Пиер" (2000, реж. Патрис Леконт), "Шифър неизвестен" (2000, реж. Михаель Ханеке), "Шоколад" (2000, реж. Ласе Халстрьом, номинация на "Оскар") “Часова разлика” (2002) Избрана е от списание Empire в списъка на 100-те най-секси звезди в историята на киното (#48)(1995) Отказва главната роля в “Джурасик парк” (1993) Списание "People" я поставя в списъка си на 50-те най-красиви хора в света. (1997) През 1996, е номинирана за Оскар като поддържаща актриса за “Английският пациент”. Легендарната Лорийн Бакол също е номинирана за “Огледалото има две лица” и победата й се счит за сигурна, но Оскарът отива при Бинош и това е една от най-големите изненади в историята на Академичните награди. В благодарственото си слово тя казва, "Нямам подготвено слово. Мислех, че Лорийн ще спечели." Тя е най-високо платената френска актриса (2002) Била е близка с Оливие Мартинез между 1994 и 1997 Отклонявала е много предложения за участия в холивудски филми. През 1990 пише писмо до президента на Франция, Франсоа Митеран, и го моли да помогне за събирането на пари за филма Amants du Pont-Neuf, Les (1991), но не получава отговор. През 1993 Митеран кани Бинош на вечеря в Елисейския дворец в Париж. Когато от пресата го питат защо я кани, той отговаря "Една нощ сънувах, че се целуваме и сега се надявам да ми стане любовница". Бинош отклонява тези твърдения!

kino.dir.bg

Осама бин Ладен

на арабски أسامة بن لاد

Дата на раждане - 10 март 1957 г.Рияд, Саудитска Арабия

Осама бин Ладен е ислямистки терорист от Саудитска Арабия, основател на организацията Ал Кайда. Това е най-издирваното в света лице, за чието залавяне САЩ обявиха награда от 25 млн. долара.Най-интересното е, че ФБР не издирва Осама бин Ладен за организирането на Атентатите от 11 септември 2001 г., а за организиране на други атентати през 1998 г. в Танзания и Кения, при които загиват над 200 души. Освен наградата от 25 млн. долара има предложена награда от 2 млн. долара от Airline Pilots Association(ALPA)и от Air Transport Association(ATA).

Ева Херцигова

Дата на раждане - 10 март 1973 Литвинов, Чехия

Ева Херцигова e чешка актриса и супермодел.Тя е родена в Литвинов, Чехия. Започва кариерата си на модел след като побеждава в конкурс за красота в Прага през 1989, когато е на 16 години. След като пристига в Париж, тя става популярен супермодел. Нейната първа известна поява е в кампанията Мис Уондърбра през ' 90-те. Участва в реклами на Гес Джийнс, появява се в каталог на Виктория Сикретс и Спортс Илюстрейтед. Снима се в няколко филма. Позира гола за Плейбой през август 2004. През 2006 г. е Венера на церемонията по откриването на Зимни олимпийски игри 2006.Омъжва се за Тико Торес, барабаниста на "Бон Джоуви" през септември 1996. Развежда се през юни 1998.На 1 юни 2007 ражда сина си Джордж Марсиаж Херциг.

Самюъл Ето'о

на английски: Samuel Eto'o Fils

Дата на раждане - 10 март, 1981 квартал Нкон, Дуала, Камерун

Самюъл Ето'о Филс е камерунски футболист-нападател, който играе за Барселона. Избиран е за Африкански футболист на годината през 2003 и 2004 г. Ето'о има участие в две световни първенства — през 1998 и 2002 г.

Отбори

* 1998-1998 - Реал Мадрид

* 1999-1999 - Еспаньол Барселона

* 1999-1999 - Реал Мадрид

* 1999-2004 - Майорка

* 2004- до сега - Барселона

Титли

* Испания Примера Дивисион: 2005,2006

* Суперкупа на Испания: 2005

* Copa Carrranza: 2005

* Купа на Испания: 2003

Отличия

* Африкански футболист на годината: 2003, 2004, 2008

* Испания Примера Дивисион: 2004 (голмайстор)

bg.wikipedia.org

Чък Норис

на английски: Chuck Norris

Дата на раждане - 10.03.1940 Раян, Оклахома, САЩ

Седемкратен световен шампион по карате за професионалисти, холивудска кинозвезда, създател на множество телевизионни предавания, издател на собствено списание, автор на седем книги – това е Чък Норис.Карлос Рей Норис се ражда на 10 март, 1940 година в малкото градче Уилсън, Оклахома. Баща му работи като е автомеханик – без да се справя особено добре, но пък пие като за световно. Дядо му е ирландец, баба му - индианка. Най-постоянното нещо в детството му е липсата – липсата на постоянно място за живеене, липсата на достатъчно пари в семейството, липсата на място в караваната, в която живее с майка си, баща си и двамата си братя.При това положение не е чудно, че разводът на родителите му и последвалият втори брак на майка му, се оказали щастливи за него. Норис си спомня с благодарност, че именно новият му баща, Джордж Найт запалил у него непреодолима любов към спорта.Веднага след завършването на училище се наложило да почне работа (товаро-разтоварач) и за занимания със спорт не оставало време. Пределът на мечтите му - типичен за младежи с неговия произход – бил да стане полицай.Но отначало трябвало да мине през армията, така че няколко месеца след края на училището, без много да му мисли надянал военната униформа, оставил в Щатите съпругата си (ученическа любов) и се оказал в база на ВВС в Корея.Там от скука – алкохол не пиел, карти не играел, книги не четял - решил да тренира джудо. Но, без да има някаква сериозна спортна подготовка, на една от първите тренировки си счупил ръката и освободен от служба по цели дни се скитал безцелно из града, край който била базата. Случайно видял, как в един парк хора в бяло отработват удари с ръце и крака.Както се оказало по-късно, съдбата го довела на тренировка по тангсудо - корейско бойно изкуство. Там не приемали чужденци, но по препоръка на треньора му по джудо за Норис направили изключение.Тренировките се провеждали ежедневно по три часа и на американеца никой не обръщал специално внимание – той трябвало да изпълнява същото, каквото и останалите, макар че повечето от тях носели черни майсторски пояси. Ситуацията била като с човек който не знае да плува – хвърлят го във водата, а там или ще се научи, или ще се удави.Карлос, на когото в армията нарекли Чък, все пак се научил, макар и по-късно да си признавал, че първите месеци нощем изобщо не можел да спи – от болки по цялото тяло. Затова пък преминал такава школа, че когато след две години се върнал в САЩ, се оказал един от водещите майстори там.Тогава, в началото на 60-те, специалистите по източни единоборства в Америка били нищожно малко - и всичките, учили кой в Япония, кой в Корея, кой в Европа, били приятели. Заедно тренирали, обменяли опит, откривали първите школи – и всички, се наричали каратисти, въпреки, че се занимавали и с кунгфу, и тайландски бокс, и таекуондо, и с други бойни изкуства.Каратист се наричал и Норис, който след уволнението от армията започнал работа в архива на една авиокомпания – оказало се, че да станеш полицай не е толкова просто – само за записването за приемните изпити в полицейската академия, се чакало цяла година.Скоро открил първата си школа и след известно време напуснал архива и станал професионален треньор. Учениците му ставали все повече, известността му растяла, дори го поканили в телевизията за реклама на одеколон. На снимките за клипа той изпочупил такова количество дъски и тухли, че завинаги загубил интерес към разбиването на предмети, и не демонстрирал тази дисциплина дори и във филмите си.

През 1965 Норис започнал да се състезава. Шампионатът на ”всички звезди” през 1965 в Лос-Анджелис станал началната точка на серия победи. За следващите пет години Чък спечелил няколко международни турнира, шампионати на САЩ и на света при пофесионалистите.Американците обичат гръмките названия, но първите фул-контакт състезания с право могат да се приемат за световни първенства – до тогава професионални фул-контактни двубои не се провеждали никъде. Така че Чък Норис, като един от пионерите на професионалните занимания с карате и кикбокс, напълно е заслужил титлите си. Също както и уважението, защото тогава хората, които доброволно се съгласявали да се бият по твърде суровите правила - при това срещу няколко десетки долара, не били особено много.Още през 65-та, точно след първата победа на първия турнир, Чък се запознал с Брус Ли. Благодарение на него попаднал в киното - три години по-късно Брус го поканил на снимки в свой филм, в малката роля на мълчалив техохранител, който по сценарий произнася само една фраза.Дебютът не бил много успешен - на снимачната площадка Норис пристигнал веднага след финалния бой за световната титла с посиняло око и счупена челюст. Да не говорим колко дубли се наложило да снимат, докато произнесе правилно двете си думи.Затова пък във втория си филм – ”Дракона идва” – успял да направи впечатление с ролята на наемен убиец, загинал от ръката на главния герой – Брус Ли.През 1973, когато Брус Ли умира, Норис вече не се състезава. Има 32 школи, но треньорската работа му е омръзнала. Въпреки че е треньор на такива звезди като Прeсила Пресли и Стив Маккуин, предложения за нови роли не идват. По това време Маккуин го посъветвал да постъпи в актьорска школа. Чък предварително си изяснил, че в Холивуд вече има 16 хиляди безработни актьори, но все пак се вслушал в съвета.На 34 години, той бил най-стария ученик, а и постиженията му в спорта били без значение, но той останал.През 1977 се връща в киното, изиграва роля в екшъна и скоро става звезда в кинопродукцията на компанията Cannon Pictures. Зареждат се филм след филм – ”A Force of One”, ”Good Guys Wear Black”, ”Return of the Dragon”, ”Missing in Action”, ”Missing in Action 2: The Beggining”, ”Bradock: Missing in Action 3”, ”Code of Silence”, ”Hitman”, ”Sidekicks”, ”The Octagon”, ”Око за око”, ”Silent Rage”, ”Самотният вълк Маккуейд”, ”Firewalker”, ”Делта Форс”, ”Hero and the Terror”, ”Hellbound”.В началото на 90-те Cannon Pictures фалира, но Чък продължава. През 1993 телевизията CBS му предлага ролята на тексаския рейнджър Уокър и актьорът се съгласява. Оттук тръгва известният по цял свят сериал ”Уокър, тексаският рейнджър”.Братът на Норис, Арън е режисьор на повечето от последните му филм, а синът му Майк е също актьор и играе в ”Делта Форс 3”. Разбира се, и при най-добро желание, филмите му не могат да се нарекат шедьоври. И сюжетите - също.Добре направени екшъни, в които добрият - детектив, десантчик, просто каратист – раздава на лошите (които са от един до няколко десетки), това, което са си заслужили.Няма нито особено насилие, нито ужасяваща жестокост, не текат и реки от кръв, но лошите които попаднат в полезрението на героя, неизменно си получават наказанието.В общи линии всичко е известно предварително, справедливостта винаги тържествува и хепиендът е гарантиран. И все пак, въпреки простотата и липсата на високи претенции, филмите на Норис се гледат по цял свят.И без да са станали големи хитове, помогнаха на своя главен герой да се изкачи на филмовия Олимп. Разбира се неговата слава не е като на Джак Никълсън или Ал Пачино, но в студията, специализирани в екшън жанра, авторитетът му е неоспорим.

Шарън Стоун

на английски: Sharon Stone

Дата на раждане - 10.03.1958 Пенсилвания, САЩ

Тя прави своя дебют в киното с кратко, но запомнящо се появяване – тя е русата богиня зърната от Уди Алън, докато той седи в отминаващ влак в ”Спомени от звезден прах”.Първата й централна роля е като приятелката на Райън ОчНийл – млада актриса, която не вижда грешките си в ”Непреодолими различия”.Получава роли във филми, които са оказват безценни за изграждането й като актриса – много от тях тя не споменава чисто, но има по-запомнящи се -”Мините на Цар Соломон” и продължението му, ”Алън Куотърмейн и изгубеният град на златото”, ”Екшън Джексън” от 1988г., ”Над закона” – бележещ дебюта на Стивън Сегал, ”Ножици” – първият й хит №1, комедията ”Той каза, ти каза”, ”Годината на пистолета” – на Джон Франкенхаймер – трилър, където играе ролята на агресивна фото-журналистка и за който получава добри отзиви, участвува и в добре приетият ”Дневникът на един наемен убиец”.Страхотни роли в два хитови филма печелят на вече опитната актриса статута на ”звезда , изгряла за една нощ”.Привлича всеобщото внимание, като тайният агент преструващ се на любяща съпруга на Арнолд Шварценегер в ”Зов за завръщане”. Малко след това играе с Майкъл Дъглас в ”Първичен инстинкт” – филмов хит за 1991г., носителка е на номинация за ”Златен глобус”за запомнящото се изпълнение на ролята на Катрин Трамел.След това играе в психосексуалния трилъл ”Сливър” – световен фаворит на боксофискласяциите, играе и с Ричард Гиър в ”Интерсекшън” – отзивите, за който показват, че е направила роля, която се различава от очакванията на публиката. Играе една от централните роли в уестърна ”Бърз или мъртъв” – там е безименен стрелец, партнира на Джийн Хекман и е продуцент на филма.Присъединява се към Силвестър Сталоун в ”Специалистът” – друг филм-рекордьор в бокс-офис класациите.За изпълнението си в ”Казино” – където партнира на Робърт Де Ниро, под режисурата на Мартин Скорсезе, та е номинирана за награда на Академията в раздела за ”Най-добра актриса” за 1995г. Филмът ни я представя, като Джинджър, момиче от Лас Вегас, което бавно се самоунищожава като съпруга на бандит.През 1996г. тя е убийца в ”Последен танц” и ледена, носеща смърт любовница в ”Диаболично”.Следващата поява на Стоун е в ”Муза” – партнира ня Албърт Брукс в тази комедия, на която той е режисьор и сценарист.

kino.dir.bg

Редактирано 10 март 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Дидие Дрогба

на френски Didier Yves Drogba Tébily

Дата на раждане - 11 март, 1978 Абиджан, Кот д'Ивоар

Дидиѐ Ив Дрогба̀ Тѐбили е професионален футболист, понастоящем играещ за английския клуб Ф.К. Челси. Прекарва детството си в родината си и във Франция. Тито, както е известен сред приятелите и семейството си, напуска Кот д'Ивоар на петгодишна възраст в посока Брест, където чичо му, Мишел Гоба, е професионален футболист. Дидие прекарва 3 години с него, живеейки в Брест, Ангулем и Дюнкерк, преди да се завърне у дома.През 1989 г. Кот д'Ивоар преживява тежка икономическа криза и родителите на Дидие (и двамата са банкови служители) губят работата си. Те решават да пратят сина си обратно във Франция, където има по-добри възможности за неговото образование. Дрогба отново се завръща при чичо си и продължава да обикаля с него Франция, според това къде играе Мишел Гоба.През 1991 г. родителите на Дидие също решават да емигрират във Франция и се заселват в град Ван, провинция Бретан. Там 13-годишния Тито записва първите си мачове в детската школа на едноименния отбор. Последва обаче повтаряне на учебната година и родителите му го наказват, като му забраняват да играе футбол за една година и го изпращат да живее при братовчед му Криза в Поатие. Когато се връща при родителите си през 1993 г. неговия нов дом вече е Антонѝ, градче близо до Париж, където Дидие живее с 6 братя и сестри. Именно оттам започва да изгрява звездата на нападателя — на 15 години Дрогба подписва с Льовалоа.Дидие незабавно е поставен под опеката на техническия директор на отбора — бившия югославски национал Репчич, и скоро демонстрира таланта си. Младежът от Абиджан се превръща в звездата на юношеския отбор до 17 години, ръководен от Кристиян Порнин — в два сезона (94-95 и 95-96) централния нападател вкарва 30 гола. През следващия сезон е повикан при мъжете, тренирани от Жак Лонкар, като по това време отборът на Левалоа играе във френската 2-ра лига.Дрогба изиграва едва 10 минути през този сезон, но и това е достатъчно да отбележи гол — във вратата на Фонтебло. Младият нападател успява да привлече вниманието на отбори като Ан Аван дьо Гинган, Льо Ман, Ланс, и дори ПСЖ.Идва и първата сериозна контузия — Дидие чупи крак по време на мач срещу Каен. Дори и това обаче не отказва Льо Ман ЮК 72, чиито треньор Марк Вестерлоп, по препоръка на Лонкар, решава да вземе африканеца „като чирак“.Двете години на „чиракуване“ едва ли могат да бъдат запомнени с добро от Дидие, освен с раждането на първото от двете му деца. През този период нападателят чупи костици на стъпалото (два пъти), фибула и глезен. На втората година той се появява само 2 пъти на терена. Едва през 1999 г. младежът разкрива таланта си — на 21 години Дрогба подписва първия си пълен професионален договор. И сезонът е впечатляващ: 7 гола в шампионата.През следващия сезон обаче нападателят е пратен да играе на крилото от новия треньор на отбора — Тиери Гуде. Закономерно Дидие не отбелязва нито един гол в 11-те си появявания на терена — неговата сила е в центъра на атаката.Есента на 2001 г. се оказва малко по-добра за него — 5 гола в 21 мача. Гингам, който по това време е останал без класни нападатели ( Фиорез отива в ПСЖ, а Стефа̀н Гиварш е контузен), подновява интереса си към африканеца. През трансферния прозорец на януари 2002 г. Дрогба напуска Льо Ман и се присъединява към първодивизионния тим.От момента на пристигането му, треньорът Ги Лакомб го включва в стартовата единадесеторка. Първия мач на Дидие във френската Първа лига е на стадиона на Мец — жизненоважно гостуване за отбора на Гингам, който се бори да не изпадне. Нападателят веднага привлича вниманието на всички — отбелязва гол и играе огромна роля за първата победа на новия му отбор като гост. За 11-те си мача през този полусезон Дрогба вкарва 3 гола — не толкова впечатляващ завършек след великолепния старт. Гингам обаче успява да се спаси от изпадане и африканецът решава да остане, за да се докаже.Упоритостта му е възнаградена още на откриването на следващия сезон (2002-2003 г.) — срещу Лион. Нападателят започва мача на резервната скамейка. След като шампиона Лион повежда с 3:1, Лакомб решава да пусне Дрогба в последните 20 минути. След великолепни негови атаки Гингам успява да изравни, като третия гол е дело на самия нападател в заключителните секунди на мача.Отборът завършва на 7-мо място — най-доброто класиране на тима дотогава. Главната заслуга е на Дидие, който е отбелязал 17 гола в 34 мача. Незабавно е привлечено вниманието на големите отбори във Франция, и струващия на Гингам само 150 000 евро африканец е продаден през юли 2003 г. на Олимпик (Марсилия) за 6 млн. евро. Така за 18 месеца Дрогба изминава пътя от резерва във Втора лига до централен нападател на един от най-известните френски отбори.Новия №11 на марсилци започва да бележи гол след гол. На невероятната му техника е дадена пълна свобода — първо от треньора Ален Перин, после от заменилия го Жозе Аниго. Само за няколко месеца Дидие е новата звезда на тима. Завършва сезона с 19 гола в 35 мача в шампионата. Цяла Франция говори за нападателя, който празнува всеки гол с импровизиран танц. И не само Франция — в Шампионската лига Дрогба доказва своята ефективност по същия безапелационен начин — 5 от 9-те гола на отбора са негови. Въпреки че „Олимпик“ отпада още в груповата фаза на турнира, като 3-ти отбор в групата те получават право да участват в УЕФА Къп. И Дидие продължава „наказателната си акция“ в Европа — добавя нови 6 гола и класира марсилци на финал срещу Валенсия. Два са срещу Ливърпул на осминафинала, един на четвъртфинала срещу Интер(Милано), два — на полуфинала срещу Нюкясъл — нищо чудно, че за африканеца започват да наддават най-големите клубове в Европа. Най-настоятелен (и с най-добра оферта) е лондонския Ф.К. Челси — 24 млн. лири за 3-годишен договор. Марсилският отбор трудно може да откаже подобна сума. 26-годишният Дрогба, въпреки че е мечтал да играе в „Олимпик“, осъзнава факта, че новия отбор на Челси, граден с парите на руския милиардер Роман Абрамович, му предлага много повече възможности. „Марсилия бе магическо място“, по-късно ще сподели африканеца — годината прекарана в средиземноморския град го прави световна звезда.В Челси Дидие е част от отбор на мегазвезди. Новият нападател на лондончани има две конкретни цели — титлата на Англия и спечелването на Шампионската лига. Първия си гол по терените на Острова африканеца отбелязва в третия си мач — срещу Кристал Палас. Въпреки неприятна контузия (която го вади от игра за два месеца), Дрогба оправдава сумата за закупуването си — спечелени са титлата на Англия и Карлинг Къп ( на финала срещу Ливърпул той отбелязва гол в продълженията). Дидие е втори в класацията гол/играни минути — единствено французина Тиери Анри го изпреварва. Но Челси отпада на полуфинала на Шампионската Лига, което е единственото разочарование за новата звезда.Сезон 2005–2006 г. също започва впечатляващо — с два гола на нападателя е победен Арсенал, на финала за купа Къмюнити Шийлд. Отбора върви уверено в шампионата на Англия и в турнира за купата, благодарение и на головете на Дрогба.И докато първата цел, които той си поставя с пристигането си на Острова е постигната, втората все още се изплъзва — лондончани отново отпадат от Шампионската лига, този път от Барселона.Дрогба е голямата звезда и капитан на отбора на Кот д'Ивоар. Нападателят е с голям принос за първото класиране на африканската държава на световни финали (Германия 2006).През февруари същата година, Дидие извежда тима до финала за Купата на африканските нации — решаващи са неговия гол (единствен в мача) на полуфинала срещу Нигерия, и последната дузпа на четвъртфинала срещу Камерун (камерунците са отстранени с 12:11 след наказателни удари). На финала обаче голмайстора пропуска една от дузпите за отбора си (отново 0:0 в редовното време и продълженията) и Египет побеждава с 4:2.

Кариера в цифри

1991-1993 г. — Ван (Франция) — в детската школа на клуба.

1993-1997 г. — Льовалоа (Франция) — в юношеския и мъжкия отбор на клуба.

1997-януари 2002 г. — Льо Ман ЮК 72 (Франция) — Втора лига.

* 1997/1998 — многобройни контузии — не участва в нито един мач.

* 1998/1999 — 2 мача, 0 гола

* 1999/2000 — 30 мача, 7 гола

* 2000/2001 — 11 мача, 0 гола

* 2001/януари 2002 — 21 мача, 5 гола

януари 2002–2003 г. — Ан Аван дьо Гинган (Франция) — Първа лига.

* януари 2002 — до края на сезона — 11 мача, 3 гола.

* 2002/2003 — 34 мача, 17 гола

2003-2004 г. — Олимпик(Марсилия) (Франция) — Първа Лига.

* 2003/2004 — 51 мача, 29 гола

2004-2005 г. — Ф.К. Челси (Англия) — Висша лига.

* 2004/2005 — 60 мача, 23 гола

* 2005/2006 -

Постижения

* 2004 г.

o финалист за УЕФА Къп с Олимпик(Марсилия)

* 2005 г.

o шампион на Англия с Ф.К. Челси.

o печели Карлинг къп

o печели Къмюнити Шийлд

2-ри в класацията за футболист на Африка (след камерунеца Самюел Ето'о)

* 2006 г.

o финалист за Купата на африканските нации с Кот д'Ивоар

bg.wikipedia.org

Лайза Минели

на английски: Liza Minnelli

Дата на раждане - 12 март 1946 Лос Анжелис, САЩ

Лайза Минели , е американска актриса дъщеря на световно известната актриса Джуди Гарланд, изиграла Дороти във "Магьосникът от Оз"-1939-та, и режисьора Винсент Минели. Основно е била отгледана в студията на MGM, докато родителите ѝ прекарват почти цялото си време там, и прави първият си дебют на 14-десет месечна възраст, във филма "In the Good Old Summertime"(1949). Родителите ѝ се развеждат през 1951-ва, а през 1952-ра, майка ѝ се омъжва за Сидни Луфт.На шестнадесет годишна възраст, Лайза заживява сама в Ню Йорк, в борбата си за своя собствена кариера в шоубизнеса. Първото ѝ признание, идва за ролята ѝ в „Best Foot Forward” през 1963-та. Година по-късно, Джуди Гарланд, кани Лайза да участва заедно с нея в представление на „London Paladium”. Шоуто жъне успех мигновено, и на второто представление, Лайза бива включена за постоянно. Представянето на Лайза в Лондон, се превръща в повратна точка в кариерите, и в отношенията на майка и дъщеря. Публиката всеотдайно се влюбва в Лайза и Джуди Гарланд, съзнавайки, че Лайза е вече възрастна, със своя собствена кариера. По време на това шоу, Лайза се запознава с първият си съпруг, Питър Алън, приятел на Джуди.Лайза печели наградата Тони, на 19-годишна възраст, и бива номинирана за наградата Оскар, на 23-годишна възраст, за ролята си на Пуки Адамс, във филма "The Sterile Cuckoo"(1969). Тя печели Оскар, за ролята си на Сали Боус, във филма "Cabaret"(1972). 70-те са много ангажиращи за Лайза. Постоянно се снима във филми, участва в представления и музикални изяви. Тя, и неин добър приятел на име Халстън, са редовни посетители на „Studio 54”, най-известният диск- клуб в света. Браковете ѝ с продуцента Джак Хейли, мл. и Марк Жиро, известен скулптор, завършват с развод.

Стив Харис

на английски: Steve Harris

Дата на раждане - 12 март 1957 Лондон, Великобритания

Стив Харис е английски музикант, басист, текстописец и основател на хеви метъл групата Iron Maiden. Той основал групата през 1975 г. и заедно с Дейв Мъри са единствените музиканти останали в групата през цялото и съществуване - повече от 30 години.Първоначално Харис работил като чертожник, но напуснал работа за да сформира Iron Maiden. През 70-те години играе в младежкия отбор на Уест Хем. Той е талантлив футболист и останалите членове на групата често казват за него, че ако не е свирил на бас, сигурно е можел да стане професионален футболист.Харис е самоук музикант, повлиян от басистите на групи като Йес, Queen, Rush и др. Той е главният композитор и текстописец на Iron Maiden. Песните често са епични, дълги и с много промени на темпото. Текстовете на песните са вдъхновени от митологията, историята, филми и книги.

Ратко Младич

на сръбски : Ратко Младић

Дата на раждане - 12 март 1943 г. в Божиновичи, Босна и Херцеговина

Ратко Младич е началник щаб на армията на Република Сръбска (Босненската сръбска армия) по време на войната в Босна през 1992-1995 г. През 1996 г. Младич, заедно с няколко други сръбски водачи, е обвинен от Международния наказателен трибунал в Хага за бивша Югославия в извършване на военни престъпления и провеждане на геноцид във връзка с обсадата на Сараево, когато 10 000 души умират, и избиването на 8100 мъже и момчета мюсюлмани на 11 юли 1995 г. в Сребреница — най-голямото клане след приключването на Втората световна война.Младич е роден в Божиновичи на 12 март 1943 г. в тогавашната Независима хърватска държава. Баща му Нечо е партизанин, убит от усташите през пролетта на 1945 г. Ратко иска да стане учител като малък, на 11 години иска да стане хирург, и накрая се захваща с войниклък.Записва се във Военно-промишленото училище в Земун през 1961 г., след това постъпва във Военната академия, и накрая завършва Офицерската академия с отличен успех. Когато завършва през 1965 г., първото му назначение като офицер е в Скопие, където е най-младият военнослужещ в поделението, което командва. Започвайки като младши лейтенант, Младич се доказва като способен офицер, като първо командва взвод, после батальон, бригада и през 1989 г. е повишен в началник отдел „Бойна подготовка” в Трети военен окръг.През юни 1991 г. Младич е назначен за зам. началник на прищинския корпус в Косово, където преобладават етническите албанци. След промяната в обстановката в Хърватска е преместен в Книн. Там поема функциите на командир на 9-и корпус на Югославската народна армия по време на боевете между ЮНА и хърватската армия. На 2 май 1992 г. Младич и неговите генерали блокират Сараево и установяват контрол върху движението, електрозахранването и водоснабдяването за града. Така се поставя началото на четиригодишната обсада на Сараево, най-дългата в историята на съвременното военно дело. На 10 май Младич поема ролята на началник щаб на Втори военен окръг на ЮНА в Сараево.На 12 май 1992 г. Босненският сръбски парламент гласува за създаването на Армия на сръбската република (ВРС). Тогава Младич е назначен за командир на главните сили на ВРС и той заема този пост до декември 1996 г. На 24 юни 1994 г. е повишен в чин генерал-полковник и поема ръководството на около 80 000 души.През юли 1995 г. войската на Младич завзема определените от ООН като „безопасни зони” Сребреница и Жепа. Преди това НАТО отправя въздушни атаки срещу войниците на Младич, за да наложат съгласие с ултиматума на ООН за премахване на тежките оръжия от района на Сараево. В Сребреница над 40 000 босненски мюсюлмани са прогонени, 8100 са убити, вероятно по заповед на Младич.На 8 ноември 1996 г. президентът на босненската сръбска република Биляна Плавшич отстранява Младич от неговия пост. Той продължава да получава пенсия като запасен офицер до ноември 2005 г.

bg.wikipedia.org

Редактирано 12 март 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Едгар Давидс

на нидерландски: Edgar Steven Davids

Дата на раждане - 13 март, 1973 Парамарибо, Суринам

Едгар Стевен Давидс e холандски футболист от суринамски произход. Играе като полузащитник. В момента играе в Аякс Амстердам, клубът в който започва професионалната си кариера като 18-годишен. Играл е за Милан, Ювентус, ФК Барселона, Интер и Тотнъм Хотспър.Давидс страда от глаукома, което изисква да носи защитни очила по време на мач. Неговата прическа и предпазни очила го правят един от най-разпознаваните футболисти от неговото поколение. Играта му в Ювентус му носи прякора питбула.Започва кариерата си в Аякс Амстердам през 1991 г. и помага на клуба да спечели три национални шампионата ,както и в спечелването на Купа на УЕФА през 1992 и Шампионска лига през 1995. Докато играе в Аякс Амстердам е наричан "питбул" от мениджъра Луис ван Гаал заради твърдата си игра в центъра.

Мести се в Италия през 1996 г., за да играе в Милан. Не играе в много мачове за клуба и се мести в Ювентус през 1998. С Ювентус печели няколко шампионатни титли. На 17 май 2001, Давидс е наказан от ФИФА за употреба на забранения стимулант нандролон. Даден е през 2004 под наем втория полусезон на ФК Барселона, но въпреки доброто си представяне в Испания, подписва три годишен договор с Интер. След като Интер прекъсва договора му през август 2005, Давидс се мести в Англия на свободен трансфер където играе за Тотнъм Хотспър. На 28 януари 2007 подписва договор с Аякс Амстердам.От лятото на 2008 е свободен агент.

Успехи

Шампионатни

* Купа на Холандия : 1993, 2007

* Суперкупа на Холандия : 1993, 1994, 1995

* Ередивизи : 1994, 1995, 1996

* Серия А : 1998, 2002, 2003

* Суперкупа на Италия : 2002, 2003

* Купа на Италия : 2005

Европейски

* Купа на УЕФА : 1992

* Шампионска лига : 1995

* Интерконтинентална купа : 1995

* Суперкупа на Европа : 1995

bg.wikipedia.org

Да не забравим и ...

Дидка

прякор: dindi

Дата на раждане - 13 март, 1985 София България

Добро, възпитано и мило момиче !

Редактирано 13 март 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Георги Петков

Роден: 14 март, 1976 Пазарджик, България

Георги Петков е български футболист, играч на „Левски“ (София). Играе като вратар.Възпитаник на „Хебър“ (Пазарджик). Преминава в „Левски“ (София) през лятото на 2001 г. от „Славия“ срещу сумата от $400 000, ставайки най-скъпия вратар в България. Играл е още и в отбора на „Банкя“. Почти целия сезон 2001/02 е титуляр. Записва няколко мача като титуляр и през сезон 2002/03. Дълго време е резерва на Димитър Иванков. След продажбата на последния в турския „Кайзериспор“ през лятото на 2005 г. става неизменен титуляр. Бързо печели сърцата на синята публика с невероятните си изяви. Притежава изключителен рефлекс и поглед върху играта. Изключително сигурен при центрирания и високи топки. Умело ръководи защитата пред себе си. Национален вратар.Трикратен шампион с Левски през 2001/02 г., 2005/06 г. и 2006/07 г. Носител на Купата на България през 2002, 2003, 2005 и 2007 г. Носител на Суперкупата през 2005г и 2007 г.. Най-добър вратар за 2002 г. Един от най-добрите вратари на „Левски“ за всички времена. Името му достойно стои между имената на големи вратари на Левски като Димитър Иванков, Пламен Николов, Здравко Здравков, Борислав Михайлов, Бисер Михайлов, Апостол Соколов, Радослав Мазников и Петър Иванов.

Били Кристъл

на английски: Billy Crystal

Роден: 14 март, 1947 Лонг Айлънд, Ню Йорк САЩ

Били Кристъл е потомък на емигранти от Русия. Син е на продуцент на джазови концерти, племенник на шеф на звукозаписно студио. Роден е на 14 март 1947 г. Още на тинейджърска възраст Били се изявява като комик по кафенетата и летните ученически лагери. През 70-те години той постъпва на работа в телевизията и много бързо си спечелва любовта на американската публика преди всичко в амплоато си на актьор в комедийни програми. Славата му достига звездни висоти след феноменалния успех на популярната тв-програма "Пряк ефир в събота вечер".В киното започва да се снима след 1978 г., но става известен през 1986 г. след участията си в няколко съвсем разнотипни комедии: от полицейски до романтични, такива като "Running Scared" /1986/, "Throw Momma From The Train /1987/, "Memories Of Me" /1988/. През 1989 г. е номиниран за "Оскар" за ролята си в "Когато Хари срещна Сали" (When Harry Met Sally. Следват роли в "City Slickers" /1991/ и City Slickers II" /1994/.Кристъл многократно е бил водещ на церемонията по награждаването с «Оскар» и три пъти е ръководил и ритуала по раздаването на музикалните награди «Грами» (за което и самият той е удостоен с приза «Еми»). През 1992 г. дебютира като режисьор и съавтор на сценария на кинокомедията «Мистър «Събота вечер» (Mr. Saturday Night), в която има много автобиографични моменти. Три години по-късно заснема романтичната комедия «Забрави, Париж» (Forget Paris, 1995), в която пак е съавтор на сценария и играе главната роля. Били Кристъл се изявява също с успех и като автор на пиеси.

Майкъл Кейн

на английски: Michael Caine

Роден: 14 март, 1933 Лондон, Великобритания

Икона на британското кино още от 60-те години, звезда в екшъни през '70-те, всепризнат и уважаван като забележителен актьор през 80-те и 90-те и официално почетен за приноса си към киното и театъра с титлата сър през 2000, Майкъл Кейн се радва на дълга, разнообразна и завидно плодотворна кариера. Въпреки, че е играл в някои забележителни кино-провали, особено през 80-те години, Кейн си остава един от най-утвърдените изпълнители в бизнеса, и модел за подражание на млади и стари актьори и кинодейци.Майкъл Кейн се ражда на 14 март 1933 като Морис Микълуайт в Лондон, като син на разносвач на риба и чистачка по домовете, детството му съвсем не е охолно и блестящо. Напуска училище на 15 години и след като сменя поредица ниско платени занаяти, се записва в армията и служи в Корея по време на Корейската война. При завръщането си намира работа по обява като сценичен работник в театър. Театърът започва да го увлича, и скоро младежът си намира агент, който го съветва да смени името си с „Кейн” по популярна пиеса. През следващите години Майкъл Кейн се снима в повече от 100 телевизионни драми, и обикаля Англия с различни театрални компании.Филмът, с който Кейн става известен на зрители от цял свят е приключенският епос от 1964, разказващ за историческата битка от 19-те век в Южна Африка между британските войници и местните войни от племето Зулу – „Зулу” (1964). Въпреки, че "Зулу" има голям успех, Кейн става звезда от първа величина с други два филма „The Ipcress File” (1965) и като изпълнител на главната роля в „Алфи” на следващата година (наскоро излезе едноименният римейк на филма с Джъд Лоу).По това време Кейн вече олицетворява новата порода британски актьори от средата на '60-те, човек от работнически произход, с очила и кокни акцент. Въпреки, че се снима в няколко отлични филма, предимно през 60-те, сред които „Gambit” (1966), „Funeral in Berlin” (1966), „Play Dirty” (1968), „Битката за Британия” (1969), „Too Late the Hero” (1970), „The Last Valley” (1971) и „Хванете Картър” (1971) (появи се слаб римейк със Силвестър Сталоун), актьорът не отказва и предложения за участие във филми под средното ниво.Но и силните му роли не секват - Кейн играе великолепно заедно с Шон Конъри в „The Man Who Would Be King” (1975) и оставя незабравимо впечатление като германски полковник в „Орелът кацна” (1976). Ролите му в „Да образоваш Рита” (1983) и „Хана и нейните сестри” (1986) (за която той спечели първия си Оскар) са сред най-силните му моменти през 80-те, заедно с поредното доказателство за комедийния му талант в „От мошеник нагоре”, където със Стив Мартин правят незабравим дует измамници.По-напоследък не можем да пропуснем филми като „Звезден глас” (1998), за който печели Златен глобус, „Правилата на дома” (1999) (неговият втори Оскар) и „Last Orders” (2001) – все филми приети с акламации от зрители и критика.Сред последните роли на Майкъл Кейн, бяха в „Остин Пауърс в Златния член”, „Италианска афера”, „Тихият американец”, (отново номинация за Оскар). Последваха „Уморените лъвове”, „Омагьосване”, „Батман в началото” и „The Weather Man” с Николас Кейдж.

Куинси Джоунс

на английски: Quincy Delight Jones, Jr.

Роден: 14 март, 1933 Чикаго Илиноис САЩ

Куинси Джоунс се е радвал на някокло много успешни кариери, изоставяйки джаза в началото на ‘70-те заради продуцирането на поп, R&B и дори рап записи. Ранните му години са с много по голямо значение за музиката.

Израстнал е в Сиатъл и първата му важна работа е била да свири на тромпет и да аранжира на Orchestra на Lionel Hampton (1951-53), редом с Clifford Brown и Art Farmer. През ‘50-те пътува с групата на Dizzy Gillespie, започва да записва като лидер на ABC-Paramount през 1956 и работи в Париж (1957-58). След това реализира турне из Европа с своята звездна банда, която е първоначално създадена да участва в шоуто "Free and Easy" на Harold Arlen.

Следват години, в които Quincy Jones записва все по-малко и се отдава все повече на странични дейности.

Едни от най-добрите му джаз композиции са "Stockholm Sweetnin'", "For Lena and Lennie", "Quintessence", "Jessica's Day" и "The Midnight Sun Never Sets".

Ева Лонгория Паркър

на английски: Eva Longoria

Дата на раждане - 15 март 1975 Корпъс Кристи,Тексас САЩ

Ева Жаклин Лонгория Паркър е американска актриса с мексикански произход. Тя става известна с участието си в сериала „Отчаяни съпруги“, където изпълнява ролята на Габриел Солис.Лонгория е родена Ева Жаклин Лонгория в Корпъс Кристи, Тексас. Зодия Риби е. В детските си години винаги се е възприемала като не особено хубава. Мечатата ѝ е да стане фитнес инструктор, но след като печели конкурс за красота, когато е на 18 години, бързо сменя целите си и става модел. Кариерата я отвежда в Лос Анджелис. Ева Лонгория има зад гърба си един развод. Сега обаче е щастливо женена за баскетболния играч Тони Паркър, с когото слючи брак на 6 юли 2007 г.

и нашите

Илиана Раева

Дата на раждане - 15 март 1963 София, България

Илиана Раева е бивша състезателка по художествена гимнастика на клуб "Левски", едно от „златните момичета“ на Нешка Робева. Абсолютна европейска шампионка, носителка на 5 златни медала. 1978 г. Европейско Първенство в Мадрид, Испания - 6-то място в многобоя. 1979 г. Световно Първенство в Лондон, Англия - 4-то място в многобоя, златен медал на въже и сребърен медал на топка. 1980 г. Европейско Първенство в Амстердам, Холандия - златен медал в многобоя и златни медали на въже, обръч и бухалки и сребърен медал с лента. 1981 г. Световно Първенство в Мюнхен, ФРГ - сребърен медал с лента и бронзов медал на въже. 1982 г. Европейско Първенство в Ставангер, Норвегия - бронзов медал в многобоя и бронзови медали на въже, обръч, бухалки и лента.Собственичка на клуб по художествена гимнастика "Илиана". Омъжена за Наско Сираков, имат две дъщери - Славея и Виолета.

Веселин Топалов

Дата на раждане - 15 март 1975 Русе, България

Веселин Топалов е български шахматист и гросмайстор, световен шампион за 2005-2006 г. версия ФИДЕ. През април 2006 той оглавява ранглистата на ФИДЕ с ЕЛО 2804, след отпадането от нея на отказалия се от състезателна дейност Гари Каспаров. През юли 2006 продължава да е първи с върховото си постижение от 2813 точки , с което се нарежда на второ място във вечната ранглиста сред само четирима шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800. Той е един от само шестимата, оглавявали световната ранглиста от 1970 г. откакто ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО за мярка на силата на шахматистите. Останалите пет в хронологичен ред са Боби Фишер, Анатолий Карпов, Гари Каспаров, Владимир Крамник и от април 2007 - Вишванатан Ананд.Веселин Топалов е роден на 15 март 1975 г. в Русе. На 8 години баща му го запознава с правилата на шахмата. На 12 г. вече е майстор на спорта, а на 14 г. за Световната си титла е удостоен със званието международен майстор. Три години по-късно Топалов е гросмайстор, като през следващата 1993 г. за пръв път попада сред първите 10 в световната ранглиста. През 2005 става световен шампион, версия ФИДЕ на световното първенството в Сан Луис, Аржентина. Негов мениджър към 2005 г. и до сега е Силвио Данаилов.

През 1990 в Сингапур спечелва световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. Става Балкански шампион за юноши през 1991 в Дуръс, Албания. През 1992 получава от ФИДЕ гросмайсторска титла. Републикански шампион за мъже — през 1994 във Варна. На световното първенство в Триполи през 2004 печели бронзов медал. Има победи над всички супергросмайстори в света. Победител в редица турнири: Мадрид, Испания — 1996, Новгород, Русия — 1996, Амстердам, Холандия — 1996. През март 2005 заема второ място на супертурнира в Линарес с равен брой точки с Гари Каспаров и победа над него. След нея руският шампион се отказва официално от състезателна кариера и това е последната му партия.Два месеца по-късно Топалов печели суперсъстезанието от 20-а категория „М-Тел Мастърс“ в София с резултат (+4,=5,-1) пред Вишванатан Ананд, Владимир Крамник, Руслан Пономарьов, Майкъл Адамс и Юдит Полгар. Средния ЕЛО коефициент на турнира е 2744, което го прави най-силния супер-гросмайсторски турнир за 2005 г.

На базата на своите резултати Топалов е поканен с още седем шахматисти на световното първенство, версия ФИДЕ в Сан Луис, Аржентина. Турнирът се играе по две партии с разменени цветове "всеки срещу всеки". Още в първия кръг Топалов печели 6.5 точки от 7 партии, с което почти си осигурява първото място. Във втората фаза се задоволява с реми срещу всички и без нито една загуба завършва с аванс от цели 1.5 точки пред следващите го. Средния ЕЛО коефициент на състезанието е 2739, а играта на Топалов е оценена на 2890, един суперрезултат.През януари 2006, Веселин Топалов се нарежда сред малцината шахматисти, преминали ЕЛО 2800 (2801) и се нарежда на второ място в топ 100, непосредствено след Гари Каспаров.Най-високият личен ЕЛО коефициент на Топалов в топ 100-класацията на ФИДЕ е 2813 (юли 2006)Според класацията на ФИДЕ, към 1 октомври 2008 Топалов води в ранглистата с най-висок коефициент ЕЛО - 2791 т. Той е бил водач в ранглистата и от април 2006 до април 2007 През февруари 2009 г. в София Топалов побеждава Гатаула Камски с 4.5 на 2.5 точки в мача на претендентите за световната титла. По този начин печели правото да оспорва през есента на 2009 г. в директен мач титлата на световния шампион Вишванатан Ананд.През 2006 губи мача с Владимир Крамник (т.нар. обединителен мач за световната шахматна корона) в Елиста, Калмикия. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник.След скандалния мач и прибирането си в София, Топалов веднага иска реванш от Крамник. Той отказва, но според официалните правила на ФИДЕ е длъжен да приеме мач с всеки претендент за титлата, който има коефициент ЕЛО над 2700. Към януари 2007 г. все още се чака решение на ФИДЕ по този въпрос.Междувременно Топалов открито заявява, че Крамник е използвал непозволени средства и за нищо на света няма да се върне в Елиста. От щаба на Топалов твърдят, че разполагат с многобройни доказателства за измамите.

Турнирни победи

* Мадрид (Испания) 1994, 1996, 1997

* Дос Ерманас (Испания) 1996

* Амстердам (Холандия) 1996

* Виена (Австрия) 1996

* Новгород (Русия) 1996

* Антверпен (Белгия) 1997

* Монако 2001

* Дортмунд (Германия) 2001

* Полуфинал на ФИДЕ на Световното първенство в Триполи, Либия

* Споделено първо място с Каспаров в Линарес (Испания) 2005

* М-Тел Мастърс 2005 (с точка пред Ананд )

* Световно първенство на ФИДЕ 2005 (с точка и половина пред Ананд и Свидлер)

* Корус 2006 във Вайк ан Зее, Холандия

* М-Тел Мастърс 2006 (половин точка пред Гата Камски)

* М-Тел Мастърс 2007 (половин точка пред Кришнан Сасикиран)

Награди

* Спортист №1 на България - 2005

* В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България - 1996, 1997, 2008

bg.wikipedia.org

Специално за Митко

Кърт Ръсел

Кърт Фогел Ръсел (на английски Kurt Vogel Russell, презимето Фогел на немски) е американски актьор. Започва актьорската си кариера на 10 годишна възраст. Бил е и професионален бейзболен играч, но след травма през 1973 година се завръща към актьорската професия. Има един син от първия си брак с актрисата Сийзън Хъбли. От 1983 година живее заедно с Голди Хоун и заедно имат един син, роден през 1986. Голди Хоун има син и дъщеря от друг брак, но децата ѝ считат Кърт Ръсел за техен баща. През 2003 г. се местят във Ванкувър, Канада, за да може синът им да играе хокей.

Избрана филмография

„Нещото“, Ар Джей Макрейди

"Танго и Кеш" (1989), Гейбриъл Кеш

"Обратна тяга" (1991), Стивън

"Капитан Рон" (1992), Капитан Рон

"Тумбстоун" (1993), Уайът Ърп

"Извънредно решение" (1996), д-р Фил Гранд

"3000 мили до Грейсланд" (2001), Майкъл Зейн

"Ванила Скай" (2001), д-р Къртис Маккейб

"Мръсно синьо" (2002), Елдън Пери

"Чудо" (2004), Хърб Брукс

"Посейдон" (2006), Робърт Рамзи

"Бибрутално 1: Разходка смърт" (2007), Каскадьора Майк

Куин Латифа

на английски: Queen Latifah

Дата на раждане - 8 март 1970г. в Нюарк, Ню Джърси САЩ

Dana Elaine Owens , по-позната като Queen Latifah, и считана за първата дама на рапа, е американска рап изпълнителка и актриса от началото и средата на 90-те.Първият й музикална изява е на сцената на училищна пиеса. Започва кариерата си в рап-групата Ladies Fresh. Местен диджей чува демо-запис на сингъла й Princess of the Posse, дава го на Fab Five Freddy (който води предаването Yo! MTV Raps) и той й помага да подпише договор с Tommy Boy Records. Те издават първия албум на Latifah. All Hail the Queen излиза през 1989г., когато тя е на 18 години. Албумът е оценен като един от най-добрите хип-хоп албуми на всички времена. Следва Nature of a Sista. По това време Latifah започва да се снима в ситкома на FOX - Living Single.През 1992г. братът на певицата умира в инцидент с велосипед. Албумът Black Reign, издаден след трагичната случка, е посветен на него. През 1998г. Latifah издава албума Order in the Court. През 2003г. е номинирана за Оскар в категория „най-добра поддържаща актриса” за участието си в мюзикъла Chicago. През 2003г. участва и във филма Bringing Down the House със Steve Martin. Сред най-скорошните й участия са филмите “Scary Movie 3”, “Barbershop 2: Back in Business” и “Taxi”.

Люк Бесон

на английски: Luc Besson

Дата на раждане - 18 март 1959 г. в Париж Франция

Известният френски кинорежисьор, сценарист и продуцент Люк Бесон е роден в семейството на инструктори по подводно гмуркане. Детството му преминава край Средиземно море, в Гърция и Югославия. Като малък мечтае да стане професионален гмуркач или специалист по делфините, но когато е 17-годишен преживява инцидент по време на дълбоководно спускане. Осъзнавайки, че привличащата го синя бездна вече не му е достъпна, Бесон се отдава с цялата си страст на новото си увлечение – киното. Гледа изключително много филми, снима и свои късометражки на Super-8, а едва 19-годишен посещава Холивуд, обещавайки си след време да го покори.След като се уволнява от казармата, в която служи цели 3 години, се препитава като асистент-режисьор. Заснема късометражния филм «Предпоследният» (L'Avant-dernier), а през 1984 г. дебютира с практически немия черно-бял пълнометражен филм «Последната битка» (Le Dernier Combat). Това е мрачна пост-пънк драма, чието действие протича в катастрофичното бъдеще. Лентата, в която Бесон за първи път заснема Жана Рено - своя «актьор-талисман», получава две награди на фестивала на фантастичното кино в Авориаз и еще десетки други по-маловажни отличия. Следващият проект на 26-годишния режисьор е постмодернистската драма »Метро» (Subway, 1985). заснета доста стилизирано. За разлика от жестоката урбанистична романтика във филмите на другото дете-чудо на френското кино -Лео Каракс, Бесон се специализира в мелодраматичните екшъни, чиито герои непрестанно преминават от една реалност в друга. През 1987-а излиза чудесният му автобиографичен филм „Синята бездна” (Le Grand Bleu), в който е разказана превъзходно историята за дружбата и съперничеството между двама професионални гмуркачи. През 1990 г. Бесон снима легендарния си филм «Никита» (La Femme Nikita/Nikita), представляващ невъобразима смес между динамизма на екшъна и сантименталността на мелодрамата. В крайна сметка се е получил образцов трилър, който несъмнено ще остави диря в исорията на киното. Филмът пробива дори на американския пазар и донася немалко приходи на своите създатели. Впоследствие в Холивуд бе направен римейк със заглавие „Терористката”. А персонажът, изигран от Жан Рено в «Никита», чистачът Виктор, се превръща в чернова към образа на инфантилния наемен убиец Леон от следващия суперфилм на Бесон «Leon/The Professional, 1994). Между тези два касови удара режисьорът реализира и един много личен некомерсиален проект — полнометражния документален филм «Атлантис» (Atlantis, 1991). А в «Леон», който е заснет в Ню Йорк , умопомрачителните престрелки в духа на филмите на Джон Ву се редуват с лирични сцени, които ни препращат към такива класики, като «Лолита» на Стенли Кубрик. През 1997 г. Бесон триумфира с фантастичния екшън «Петият елемент» (Fifth Element), идеята за който носи в себе си почти две десетилетия. Филмът е една от най-скъпоструващите френски продукции. Неговият бъджет възлиза на 90 млн. долара. През същата година Бесон продуцира и режисьорския дебют(Nil by mouth) на един от своите любими актьори Гари Олдмън. Следващата лента на Люк Бесон е амбициозният филм за Жана Дарк, излязъл през 1999 г. Главната роля в него играе Мила Йовович, която по това време е приятелка на режисьора. Лентата обаче няма успеха на предишните творби на Бесон. В последно време французинът се занимава предимно с продуцентска дейност.

Ванеса Уилямс

на английски: Vanessa Williams

Дата на раждане - 18 март 1963 Милууд, щата Ню Йорк САЩ

Жена с много лица и таланти, жена която не само желае уважение, но го е спечелила. Тя покори музикалните класации, големия екран и Бродуей. Все пак, нейното желание е да бъде възприемана като личност , а не само като звзда. Това е жена, която е завладяла сърцата на милиони. И двамата и родители са били музикални учители и са насърчавали Ванеса в творческите й начинания. Ванеса Уилямс печели короната за мис Америка, но тя й е отнета през 1984. Тогава изглеждало, че с кариерата й е свършено. Всъщност, истината е съвсем друга. Четири години по-късно тя "изгрява" отново като R&B изпълнителка с албума "The Right Stuff", който включва хита "Dreamin' ". Следващият й албум дори има по-голям успех." Sweetest Days" се появява три години по-късно, а "Greatest Hits" през 1998.

Глен Клоуз

на английски : Glenn Close

Дата на раждане - 19 март 1947 Гринуич, САЩ

Глен Клоуз е американска театрална и кино актриса.Родена е в светско семейство. Учи в престижната гимназия Чоут Роузмъри Хол, а по-късно следва в колежа "Уилям и Мери" и членува в дружеството Фи Бета Капа. Борсовият агент Едуард Бенет Клоуз, неин дядо по бащина линия, е бил женен за наследницата на компанията Post Cereals, Марджори Мериуедър Поуст. По този начин Глен Клоуз се оказва роднина на режисьора и сценарист Престън Стърджис и на актрисата Дина Мерил. Тя е също така далечна братовчедка на актрисата и модел Брук Шийлдс.

Клоуз изиграва няколко впечатляващи роли в киното, като например аристократката-интригант мадам дьо Мертьой в "Опасни връзки" или умопобърканата редакторка Алекс във "Фатално привличане". Има пет номинации за Оскар: за най-добра главна женска роля в "Опасни връзки" и "Фатално привличане" и за най-добра поддържаща женска роля в "The natural", "Големият студ" и "Светът според Гарп"".През 90-те години Клоуз приема нови предизвикателства, този път в американската телевизия. Участва в добре приетата драма "Sarah, Plain and Tall" (1991) и в двете ѝ продължения, както и в "Serving in Silence: The Margarethe Cammermeyer Story" (1995). За тези роли е номинирана за 8 награди Еми и за 7 награди "Златен глобус", като печели една награда Еми.

Брус Уилис

на английски : Bruce Willis

Дата на раждане - 19 март 1955 г. Идар-Оберщайн, ФРГ

Брус Уилис , роден като Уолтър Брус Уилисън, е американски актьор. Роден е във военната база на германския град Идар-Оберщайн в Западна Германия. През 1957 г. семейството му се връща в американското градче Пенс Гроув, щата Ню Джърси. Брус е буйно дете с не много добър успех в училище. Свири в малък оркестър и участва в училищната театрална трупа. След завършването на училище, записва да учи Монтклеърския държавен колеж, за да продължи театралното си образование. През 1979 г. започва да играе малки роли в театри. През следващите 2 години има и малки участия във филми („Първороден грях“ и „Присъдата“). Късметът му проработва през 1985 г. когато го избират да играе в сериала „Съдружници по неволя“ (1985-89). Там е партньор на Сибил Шепърд. За участието си в „Съдружници по неволя“ през 1987 г. е отличен с награда Еми. Следва „Среща с непозната“ с Ким Бейсингър. Филмът, който го издига на върха е „Умирай трудно“.Брус Уилис е женен за актрисата Деми Мур от 21 ноември 1987 до 18 октомври 2000. Двойката не дава обясение за раздялата си. Има три деца: Румър Глен Уилис (р. 1988), Скаут ЛаРу Уилис (р. 1991) и Талюла Бел Уилис (р. 1994). Все още поддържат приятелски отношения и делят къща и общ бизнес в окръг Блейн в Айдахо.С дъщеря си Румър играе във френския филм „Заложникът“.

bg.wikipedia.org

Фернандо Торес

на испански Fernando Josй Torres Sanz

Дата на раждане - 20 март 1984 г. Мадрид, Испания

Фернандо Хосе Торес Санс е испански футболист, национал. Юноша е на „Атлетико Мадрид”. Играл е като нападател за „Атлетико Мадрид”. От лятото на 2007 г. той е закупен от Ливърпул за сумата от 36 мил. евро. (Рекордна за покупка клуба и рекордна продажба за Атлетико Мадрид).Роден е в околностите на Мадрид, във Фуенлабрада. Той става най-младия играч, играл за Атлетико Мадрид, а по-късно става и най-младият капитан на отбора (едва 19-годишен). Наричат го Хлапето (El Nino).На 11 годишна възраст е впечатлен от скаутите на Атлетико Мадрид и е привлечен в школата на отбора. Печели младежката титла през 1998 г. През 1999 г. подписва първия си професионален договор с клуба. През 2001 г. става световен шампион с Испания за юноши. На финала вкарва единствения гол. Той приключва това първенство със 7 гола в 6 мача, а също така е и избран за най-добър играч на турнира. В края на сезон 2000–2001 Торес прави и официалния си дебют за Атлетико Мадрид — датата е 27 май 2001 г. , мястото е Висенте Калдерон, а съперника е Леганес. Първия си гол за отбора вкарва само седмица след дебюта си в гостуването на Албасете.

През сезон 2001-02 Атлетико Мадрид печели промоция в Примера дивисион. 17-годишния Торес обаче играе в само 6 от общо 36-те мача през сезона. През юли 2002 г. Торес става европейски шампион за юноши с Испания , като вкарва единствения гол на финала и става голмайстор на турнира с 4 гола от 4 мача.В първия си сезон в елита през 2002-03 Фернандо вкарва 13 гола, а клуба му Атлетико Мадрид завършва на 12-то място. Същата година прави дебют в младежкия национален отбор на Испания.През следващия сезон вкарва 19 гола в 35 мача като през това време и става капитан на отбора. Фернандо Торес е извикан в мъжкия национален отбор на родината си и прави дебют на 6 септември 2003 г. в приятелска среща срещу Португалия. През 2006 г. е участник на Мондиал 2006. Там той вкарва последния гол срещу Украйна при победата с 4:0 в груповата фаза. В следващия мач Торес вкарва 2 гола на Тунис. След световното първенство името му сериозно е спрягано за трансфер в английския Челси , но все пак остава в Атлетико, за да гони евроучастие.След провала на отбора му и 7-мото място през сезон 2006-07 името му отново е в трансферните списъци на световните грандове. За подписа му се борят Арсенал, Ливърпул, Челси и Манчестър Юнайтед. На 4 юли 2007 г. Фернандо Торес официално подписва с 5-кратния европейски клубен шампион Ливърпул. Сумата, за която той преминава в отбора е 20 мил. паунда + Луис Гарсия. За 5 сезона в Испания той вкарва 75 гола, като за този период повече попадения от него имат само Самуел Ето'о и Давид Виля В първия си сезон в Ливъпрул, Фернандо Торес подобрява няколко рекорда. Вкарва 33 гола от 47 мача във всички турнири. Прави три хетрика, два които са от първенстото и са поредни във два мача на Анфийлд. Става Европейски Шампион на европейското в Австрия и Швейцария през 2008 г. с националния отбор на Испания. Той също това вкарва и победния гол срещу Германия на финала във 33 минута. Това е най-ранния победен гол вкарван на финал на Европейско. В новият си клуб Хлапето ще носи фланелката с номер 9 , която са обличали легенди на тима като Роби Фаулър и Иън Ръш. С тима от Мърсисайд испанецът подписва договор за 6 години. На 11 август дебютира за Ливърпул в Английската висша лига при победата над Астън Вила с 2:1 като гости. Първия си гол вкарва седмица по-късно на Анфийлд срещу Челси при равенството на неговия отбор.

Успехи

Атлетико Мадрид

* Отличия

Сегунда Дивисион: 2001-02

1998 Найк Къп Европа

Испания

* Отличия

Световно юношеско първенство (до 16 г.) 2001 г.

Европейско юношеско първенство (до 16 г.) 2001 г.

Европейско юношеско първенство (до 19 г.) 2002 г.

Европейско първенство 2008 (мъже)Австрия и Швейцария

Лични награди

* Отличия

1998 Най-добър 14-годишен футболист.

Европейско първенство за юноши до 16 г.

Голмайстор (7 гола в 6 мача), Най-добър играч

*

Европейско юношеско първенство до 19 г.

Голмайстор (4 гола в 4 мача), Най-добър играч.

*

Играч на мача в финала през 2008 Испания — Германия, където Торес вкарва победния гол

bg.wikipedia.org

Редактирано 20 март 200917 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

На днешния ден, 20 март 1890 г. е роден Чудомир. Това е псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски - български писател и художник. Хуморът на Чудомир е нарицателно в литературата, той продължава традициите на хумористичните народни приказки, на Л. Каравелов и Ив. Вазов. Освен на хумористични разкази, той е автор и на над 150 картини, дори организира няколко самостоятелни художествени изложби.

Не съм от тях

Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.

Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: “Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!” Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват.” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице - сякаш цигани са се бърсали с нея! Ооох, каквото, каквото - тяхна работа!

Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!... Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди...” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям! От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу - мисли за голо!”

И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе! Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!... Да започна да ти разправям, как’Сийке!... Ами не ми е по характера...

Не съм от тях!.

фрог нюз

Редактирано 20 март 200917 г. от Стоби (преглед на промените)

Емилия

Дата на раждане - 21 март 1982 Раднево, България

Емилия Янчева Вълева (по мъж Георгиева) е българска поп-фолк певица.На 12-годишна възраст започва да учи народно пеене при Живка Казакова и Димитър Колев. След това продължава обучението си в училището в Широка лъка. Три години по-късно младата певица се отказва, за да подпише договор с музикална компания „Пайнер“. От Димитровградската компания я одобряват, въпреки че гласът ѝ е необработен. Междувременно Емилия продължава обучението си в музикална паралелка в Димитровград и завършва през 2000 г. Преди да подпише договор с музикалната компания тя е пяла само народни песни. През 1999 г. записва първата си песен - „Свършено е с теб“ по музика и текст на Митко Митев и аранжимент на Митко Петров, който година по-късно и става музикален продуцент. През 1999 г. Емилия получава и първото си голямо отличие - награда за дебют на фестивала „Тракия фолк“. Отличията през годините продължават да я следват, като печели награди от фестивалите „Тракия фолк“ и „Пирин фолк“, списание „Нов фолк“ и телевизия „Планета“. Емилия има записани дуетни песни с Мария, Валдес, Нидал Кайсар. През 2005 година певицата сменя музикалния си продуцент с Тодор Димитров - Токича. С него издава албума си „Самотна стая“, от който се превръщат в хитове песните „Самотна стая“, „За мене забрави“ и „Целувай ме“. През месец юни 2006 излиза петият ѝ албум "Мисли за мен". През месец април 2007 събира най-хубавите си балади в бестовия албум "Целувай ме - Best ballads". На 11 май 2008 на този свят се появява първородният син на Емилия - Иван, а на 30 декември същата година излиза седмият й албум "Родена съм да те обичам".

Роналдиньо

на португалски: Ronaldo de Assis Moreira, произнася се по-близко до Хуналду джи Асис Мурейра

Дата на раждане - 21 март, 1980 Порто Алегре, Бразилия

Роналдо де Асиш Морейра е бразилски футболист . Той е наричан Роналдиньо (малкия Роналдо) за да се различава от своя съименник и също така известен футболист — Роналдо. Наричан е също Роналдиньо Гаучо (от Gaucho — жител на щата Рио Гранде до Сул). Избиран е за футболист на годината през 2004 и 2005 г. През 2005 г. Роналдиньо става третият бразилец, който получава наградата Златната топка за най-добър футболист на Европа.Роналдиньо започва кариерата си в родния отбор Гремио Порто Алегре през 1997 г. като изиграва 35 мача с 14 гола. През 2001 г. преминава във френския ПСЖ, за който изиграва 55 мача със 17 гола.През 2003 г. Барселона плаща за него 25 милиона евро и бразилецът заминава за Испания. Роналдиньо е една от причините „Барселона“ да спечели шампионата на Испания в два поредни сезона — 2004/2005 г. и 2005/2006 г. — и Европейската шампионска лига за 2005/2006 г. за втори път в клубната си история. През сезон 2007/2008 Роналдиньо не се представя така успешно, както в предишните си сезони с Барселона, като често е критикуван от медиите за неубедителната си игра. През пролетния сезон на 2008 г. играе много рядко в титулярния състав на отбора. До юли 2008, когато преминава в италианския Милан, има изиграни за Барселона 207 мача с 94 голаНа 17 юли 2008 г. Роналдиньо е официално представен на стадион Сан Сиро пред около 40 000 фенове на Милан. Роналдиньо става световен шампион с националния отбор на Бразилия на световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. Той отбелязва два гола в турнира и участва в титулярния състав на Бразилия във финалния мач срещу Германия. На Световното първенство в Германия през 2006 г. Роналдиньо участва във всичките пет мача на Бразилия, но представянето му е счетено за разочароващо от запалянковци и журналисти. Роналдиньо не вкарва нито един гол и подава за един.Бразилецът има подписан договор с „Найк“. За него са разработени два модела бутонки: R10 tiempo и вторият най-нов който за първи път бе изпробван срещу ПФК Левски в Шамипонската лига. Модела се казва Тиемпо Роналдиньо (Tiempo Ronaldinho). Слънчевите му очила също са на „Найк“. Той се облича с официалните дрехи на Джорджо Армани. Колата му е „Хамър“.

Айртон Сена

на португалски: Ayrton Senna da Silva

Дата на раждане - 21 март 1960 Сао Пауло, Бразилия

Починал - 1 май 1994 Имола, Италия

Айртон Сена Да Силва е пилот от Формула 1, носител на три световни титли. Загива на 1 май 1994 в Голямата награда на Сан Марино (на пистата Имола) след удар в предпазната стена на завоя Тамбурело, със скорост около 240 км/ч.Като малък Айртон има проблеми с координацията и този факт подтиква баща му да му даде карт с мощност от 1 к.с., когато Сена е 4-годишен. Тъй като по закон не може да участва в състезания по картинг, докато не навърши 13, печели първото си състезание на 1 юли 1973 г. Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981.

През зимата на 1980 г. напуска Бразилия, за да отиде във Великобритания, и до август 1981 г. вече участва в два шампионата — Townsend Thorensen и RAC Формула Форд 1600. Освен това възприема моминското име на майка си, Сена, тъй като да Силва е много разпространено в Бразилия, а Сена да Силва твърде дълго за изписване. Тъй като баща му го кара да се откаже от автомобилните спортове, той е принуден да търси спонсори, но тази му идея се проваля и през октомври обявява оттеглянето си. Завръща се обратно в Бразилия, където за кратко опитва да се занимава със строителната фирма на баща си. Там желанието му да се състезава става още по-силно и след като баща му му дава възможност за избор, Сена избира автомобилните спортове. През февруари 1982 г. той вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Pace Petroleum. През 1983 г. се състезава в британската Формула 3 и от 21 състезания, Сена има 13 победи, 15 първи позиции и титла. Дебютът му във Формула 1 е през 1984 г. с екипа на Толеман. През първия си сезон той заема 9-то място в генералното класиране. През 1985 г. е пилот на Лотус, с който взема 7 първи позиции и 2 победи — в Португалия и Белгия. През 1986 г. има 8 първи позиции и две спечелени състезания — в Испания и САЩ. През 1987 г. достига до 3-то място в генералното класиране, но вече води преговори за преминаването си в Макларън-Хонда през следващия сезон. Там съотборник му е световният шампион Ален Прост, с когото още от началото не са в добри отношения. Въпреки това Сена успява да спечели 13 първи позиции, 8 Големи награди и да вземе първата си титла във Формула 1. Кулминацията на неразбирателството с френския му съотборник идва през 1989 г. в Япония,на пистата Фуджи. За да спечели титлата, Сена трябва да вземе победи в последните две състезания. Въпреки че стартира от първа позиция, Ален Прост успява да го изпревари на първия завой след старта, но Сена атакува още в шестата обиколка. Болидите на двамата пилоти се изравняват, но Прост не отстъпва при влизане в един от шиканите, което довежда до сблъсъка им и излизането им извън пистата. Прост спира, но маршалите избутват колата на Сена обратно на пистата и той продължава състезанието като водач. По-късно обаче е дисквалифициран заради пропускането на шикана и благодарение на това Ален Прост става световен шампион. За сезон 1990 французинът подписва договор с Ферари. След 14 състезания на следващата година Сена има 6 победи срещу 5 за Прост. В Голямата награда на Япония Айртон е по-бърз на квалификациите, но това му отрежда да стартира от дясната, по-мръсна част на писта, което дава предимство на Прост, заел втората позиция. След като Сена води разгорещени спорове, се взема решение стартовата решетка да бъде променена, но впоследствие тази договорка се анулира и малко преди началото бразилецът е бесен. Стига дори до там, че отправя открити заплахи срещу Прост. На старта Ален наистина е по-бърз, но Сена е точно след него и на първия завой двата автомобила се сблъскват, което означава втора титла за Аертон.

През 1991 г. успява да спечели 7 състезания и третата си световна титла. През 1992 г. обаче Макларън Хонда е изместен от Уилямс-Рено и Сена успява да стигне само до четвъртото място в генералното класиране, Найджъл Менсъл печели титлата доста преди края на сезона. През 1993 г. Сена постига договорка с Макларън, според която ще му се заплаща за всяко състезание. Сена продължава успешното си представяне на Голяма награда на Монако, като печели рекордна шеста победа. Последният кръг от шампионата е на пистата Аделаида, където той взема и първа позиция на старта, и победа. Шампион е Ален Прост с Уилямс. Последното му състезание за Макларън ги прави най-успешния отбор с актив от 104 победи, но Сена вече търси нов екип и се договаря за преместване в Уилямс.Въпреки че колата на Уилямс не е в много добро положение, Айртон взема първи позиции не само в Бразилия и Япония, а също и в Италия. Той води и рестартираното състезание в Сан Марино, когато изведнъж неговият FW16B необяснимо променя посоката си на движение на излизане от завоя Тамбурело и се удря в бетонната стена. Сена получава сериозна мозъчна травма и умира малко по-късно на път за болницата. Информацията за обстоятелствата около смъртта му е много бедна, но въпреки това има доста тези. Най-широко разпространената е тази, че предният носач на автомобила е пробил визьора на каската му, причинявайки фаталната травма на главата. В последното си състезание Сена е взел в болида си австрийския флаг с цел при евентуална победа на финала да го развее в памет на загиналия предишния ден австрийски пилот Роланд Ратценбергер.

Йохан Себастиан Бах

на немски: Johann Sebastian Bach

Дата на раждане - 21 март 1685 Айзенах, Саксония

Починал - 28 юли 1750 г. Лайпциг, Саксония

Йохан Себастиан Бах е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила Барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда Бахови произведения, а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове, освен операта, и е признат майстор на полифонията. След смъртта на Бах, музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през 19-ти век интересът към нея се засилва, благодарение на някои ентусиасти, най-известен сред които днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през 20-ти век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден днешен.

БИОГРАФИЯ

bg.wikipedia.org

Гари Олдман

на английски : Gary Oldman

Дата на раждане - 21.03.1958 год. Ню Крос, Великобритания

Гари Олдман пръв изигра ролята на Лейтенант Джеймс Гордън в „Батман в началото”. Той придаде оригиналност на ролята си на Сириус Блек в „Хари Потър и затворникът от Азкабан” като я до развива в продълженията „Хари Потър и огненият бокал” и „Хари Потър и орденът на феникса”. Олдман започва кариерата си през 1979г. на Лондон Стейдж.

През 1986г. Олдман прави своя филмов дебют в „Сид и Нанси” и печели наградата на Evening Standard British Film за най-обещаващ млад актьор. Следващата година участва във филма на Стивън Фриърс „Prick Up Your Ears” и печели наградата на London Film Critics Circle за най-добър актьор. По-ранните филми с негово участие са: „Track 29”; „Criminal Law”; „Chattahoochee”; “Rosencrantz & Guildenstern Are Dead”, за който поучава номинация за награда Спирит за най-добър актьор; „State of Grace”; „Henry & June”; „JFK” на Оливър Стоун и в главната роля във филма на Франсис Форд Копола „Дракула”. По-нататъшната филмова кариера на Олдман включва запомнящата се роля във филма на Тони Скот „Истински романс”, „Професионалистът” и „Петият елемент” на Люк Бесон, „Безсмъртна любима”, „Алената буква” на Роланд Джофе, „Ромео кърви”, „Murder in the First”, „Basquiat”, „Еър Форс Едно”, „Изгубени в космоса” и „Ханибал” на Ридли Скот. Режисьорският дебют на Олдман е през 1995г. с филма „Nil by Mouth”, който е и написан от него. Филмът е поканен да открие 50-тия филмов фестивал в Кан през 1997г. Кати Бърк печели награда за най-добра актриса за участието си във филма, а Олдман печели две награди BAFTA за най-добър британски филм и за най-добър сценарий. Той е изпълнителен продуцент и участва в „The Contender”, който печели два Оскара и носи номинация на Олдман от Screen Actors Guild за най–добра поддържаща роля. На малкия екран Олдман печели номинация за награда Еми за участието си като гост в хитовия комедиен сериал „Приятели”. Последните му телевизионни участия включват филмите на Майк Лейт „Meantime” и „The Firm” на режисьора Алан Кларк.

cinefish.bg

Матю Бродерик

на английски : Matthew Broderick

Дата на раждане - 21 март, 1962 Ню Йорк САЩ

Бродърик дебютира на професионалната сцена на 17 години, като партнира на баща си, покойния Джеймс Бродърик, в оф-Бродуей постановката на Хортън Фут "Valentine’s Day".Той е талантлив актьор, изявяващ се както на екрана, така и на театралната сцена.Две години по-късно печели награда на критиката за поддържаща роля за изпълнението си в "Torch Song Trilogy" от Харви Фиърстейн. По-късно печели наградата “Тони” за участието си в пиесата на Нийл Саймън "Brighton Beach Memoirs", а след това играе и в нейното продължение - “Biloxi Blues”.Макар да е известен с работата си в театъра, актьорът се прославя най-вече с ролите си във филми като "Почивният ден на Ферис Бюълър", "Величие", "Военни игри" и "Цар лъв" (в него озвучава стария лъв Симба). Кариерата му в киното включва също и филмите: "Мисис Паркър и порочният кръг", “Biloxi Blues” (1988, реж. Майк Никълс), "Max Dugan Returns" (1983, реж. Хърбърт Рос), "Ladyhawke" (1985, реж. Ричард Донър), "Project X" (1987, реж. Джонатан Каплан), “Torch Song Trilogy” (1988, реж. Пол Богарт), “Family Business” (1989, реж. Сидни Люмет), “The Freshman” (1990, реж. Андрю Бъргман), “Нощта, в която не се срещнахме”, “Пътят към Уелвил” и други.

life.dir.bg

Горан Брегович

на сръбски: Goran Bregović

Дата на раждане - 22 март 1950 Сараево, Босна и Херцеговина

Горан Брегович е музикант и композитор от Босна и Херцеговина, известен със своята филмова музика и един от най-добре познатите по света музиканти от Балканския регион.Майка му е сръбкиня, а баща му – хърватин. В детството си Горан не показва голяма склонност към музиката. Във втори клас е изхвърлен от музикалната школа (курса по цигулка), поради това, че е мързелив и няма талант. Когато майка му, в началото на шейсетте години, му купува китара, той взема първоначални уроци от Едо, брата на известния сценарист Абдулах Сидран.

Основава първия, безименен състав в осми клас на основното училище. Иска да се запише в художествена гимназия, но майка му се бои, че там се записват само хомосексуалисти и настоява да се ориентира към транспортния техникум. Горан се съгласява при условие, че ще му позволи да си пусне дълга коса. В техникума става басист на група „Изохипси” (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група „Бещие” (Beštije – зверове). Още на шестнайсет годишна възраст започва сам да се издържа, като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.

От 1967 до 1970 год. е в групата „Кодекси”, с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото „Мица, Горан и Зоран” (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 е ръководител на състава „Ютро” (Jutro – утро).

През 1974 Горан сформира и своята група „Биело дугме” (Bijelo dugme – бяло копче). Композитор и китарист („избрах китарата, защото момичетата си падат най-много по китаристи”), той признава своята непреходна любов към рокендрола: „По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот. Това беше единственият начин, по който гласът ни можеше да се чуе и на всеослушание да изразим недоволството си, без да рискуваме да бъдем арестувани (или нещо подобно)”.

След гимназията Горан Брегович следва философия и социология и сигурно е щял да стане учител по основи на комунизма, ако не е колосалния успех на първата му плоча „Ако бях бяло копче” (Kad bi' bio bijelo dugme) (1974).

С „Биело дугме” владее сцените в бивша Югославия цели 15 години – от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи. Петнадесетте години работа с „Биело дугме” са белязани с маратонски турнета и безкрайни давания на автографи, защото Горан става идол за младежта в Източна Европа, но накрая това го изморява и отегчава.

Дискография на Горан Брегович с „Биело дугме”:

„Биело дугме”: „Ако бях бяло копче” (Kad bi' bio bijelo dugme) (1974)

„Биело дугме”: „Какво би дал да си на мое място” (Šta bi dao da si na mom mjestu) (1975)

Горан Брегович (PGP RTB, 1976)

„Биело дугме”: „Ето! Много искам!” (Eto! Baš hoću!) (1976)

„Биело дугме”: „Концерт край Хайдушката чешма” (Koncert kod Hajdučke česme) (1977)

„Биело дугме”: „Бродяга и принцеса” (Bitanga i princeza) (1979)

„Биело дугме”: „Да доживееш до 100” (Doživjeti stotu) (1980)

„Биело дугме”: „5 април 1981” (1981, концерт)

„Биело дугме”: „Приспивна песен за Радмила М” (Uspavanka za Radmila M.) (1983)

„Биело дугме”: „Косовска девойка” (Kosovska djevojka) (1984)

„Биело дугме”: „Плюй и запей, моя Югославийо” (Pljuni i zapjevaj moja Jugoslavijo) (1986)

"Биело дугме": "Мрамор камък и желязо" (Mramor kamen i željezo, Jugoton, 1986, концерт)

„Биело дугме”: Чирибирибела (Ciribiribela) (1986)

Ратимир Боршич Рача (Ratimir Boršić Rača) и „Биело дугме”: „А милицията тренира строгост” (A milicija trenira strogoću) (1983)

От 1980 г. Горан Брегович има успех и като продуцент. От 1989 г. Горан Брегович се посвещава на изпълнение на собствени композиции и се отдава на нов тип естрадна кариера.

На 12 юни 2008 пада от череша и чупи прешлен на гръбнака. Злополуката не е трагична и месец по-късно той се връща на сцената за два концерта в Ню Йорк, с които се открива голямо, 40-дневно турне през лятото на 2008 година.Върху основата на рокаджийската чувствителност, Горан Брегович винаги е бил отворен към всички други влияния и един от първите в бивша Югославия експериментира със станалото много по-късно модерно „етно-звучене”.

В края на осемдесетте години Брегович прекратява своите постоянни, за него рутинни, сценични изяви, за да композира музиката за филма на Емир Кустурица „Циганско време” (Dom za vješanje) и осъществява своята мечта от детството си да живее в малка къща на адриатическия бряг. Войната разбива тази и много други мечти на Горан и той е принуден да изостави всичко и да потърси убежище в Париж. В света на киното навлиза като приятел на Емир Кустурица, а сега е един от най-значителните автори на филмова музика в Европа. Родени и израсли в една и съща среда, в едно и също време, събрали един и същ жизнен опит, Горан Брегович и Емир Кустурица стават тандем, на който не са необходими думи за общуване.

След „Циганско време” Горан получава зелена светлина да композира оригинална музика за „Аризонска мечта”. Тази музика живее, диша с филма, слушателят я преживява изключително дълбоко. Според Горан Брегович „Едно от най-големите достойнства на филмите на Емир е, че в тях животът е показан точно такъв, какъвто е, без лустро, изпълнен с неочаквани промени и случки. Това негово несъвършенство и неорганизираност исках да запазя преди всичко в музикалния израз. Дори песните, които записах с Иги, са много „сурови”. Тук е само неговия глас, а зад него – циганския духов оркестър, който свири на стари инструменти от преди войната и на биволски рогове. Това е твърде просто, наистина.” Това, което Горан не казва е, че това вероятно е една от най-добрите интерпретации на Иги Поп (Iggy Pop) през последните 10 години и че такава явна семплост притежават само хора на изкуството с изключителен талант.

Патрис Шеро (Patrice Chéreau) му поверява музиката за филма „Кралица Марго” (La reine Margot), филм, който получава наградата на журито на Филмовия фестивал в Кан през 1994 г. Горан композира величествена творба с акценти и елементи от рока.

Музиката за филма на Емир Кустурица „Ъндърграунд” (Underground), спечелил Златна палма на Филмовия фестивла в Кан през 1995 г., също е написана от Горан Брегович.

През 1998 г. Горан Брегович композира очарователна музика с аромат на клетцмер за филма „Жизнен път” (Train de vie) на режисьора Раду Михаеляну (Radu Mihaelanu), от която критиците във Венеция, Сао Паулу и Берлин са въодушевени, както и публиката, навсякъде, където е показван този филм.

По-важните филми, към които Горан Брегович написва музика, са:

* 1977 „Облакът на пеперудата” (Leptirov oblak), реж. Здравко Рандич (Zdravko Randić)

* 1979 „Лични работи” (Lične stvari), реж. Александар Мандич (Aleksandar Mandić)

* 1989 „Циганско време” (Dom za vješanje), реж. Емир Кустурица

* 1989 „Кудуз” (Kuduz), реж. Адемир Кенович (Ademir Kenović)

* 1990 „Безшумен барут” (Gluvi barut), реж. Бато Ченгич (Bato Čengić)

* 1991 „Чаруга” (Čaruga), реж. Райко Гърлич (Rajko Grlić)

* 1991 „Момиче” (Mala), реж. Предраг Антониевич (Predrag Antonijević)

* 1993 „Аризонска мечта” (Arizona dream), реж. Емир Кустурица

* 1995 „Ъндърграунд” (Underground), реж. Емир Кустурица

* 1998 „Жизнен път” (Train de Vie), реж. Раду Михаеляну

* 1999 „Тувалу” (Tuvalu), реж. Вайт Хелмер (Veit Helmer)

* 2000 „27 откраднати целувки” (27 Missing Kisses), реж. Нана Джорджадзе

* 2000 „Ясно ли е, приятелю?” (Je li jasno, prijatelju?), реж. Деян Ачимович (Dejan Aćimović)

* 2002 "Музика за сватби и погребения" (Musik For Bryllup og Begravelser), Норвегия, реж. Уни Страуме (Unni Straume)

„Тишина на Балканите” (Silence of the Balkans) е твърде амбициозен мултимедиен проект, осъществен в Солун през 1997 г. Режисьор е словенецът Томаж Пандур (Tomaž Pandur), а видеофилмът е създаден от Борис Милкович (Boris Miljković).

След това следва сътрудничество с Театро Стабиле (Teatro Stabile) от Триест, за когото пише сценична музика за съвсем необикновено режисираната постановка на „Хамлет”. Горан Брегович започва да изпитва наслада от композирането на сценична музика. По-късно Горан Брегович сътрудничи с италианския театрален режисьор Марко Байлани (Marco Bailani) за когото, по поръчка на фестивала Новеченто (Novecento) в Палермо пише музика за „Детския кръстоносен поход” (The Children's Crusade), проект, реализиран през ноември 1999 г. После отново следва важен тригодишен проект с режисьора Томаж Пандур. Брегович написва музикален триптих за сценичната постановка на „Божествена комедия” от Данте Алегиери. Първата част, „Ад” (Inferno), е изпълнена на 20 януари 2001 г. в театъра „Талия” (Tahlia) в Хамбург.

Повече от десет години, след като Горан Брегович изоставя чистия рок през 1985 г., музиката му не се изпълнява на живо. Обрат настъпва през 1995 г., когато с оркестър от музиканти – изпълнители на народна музика, хор от 50 певци и симфоничен оркестър – осъществява редица концерти в Гърция и Швеция, след който следва концертът на 26 октомври същата година в Националния парк в Брюксел пред 7500 слушатели.

Броят на такива опити през 1996 г. е малък, защото идеята със 120 изпълнители на сцената плаши организаторите. През юни 1997 г. групата е намалена на 50 музиканти, които изпълняват двучасов концерт с филмова музика на Горан Брегович. Тази програма му носи успех след успех. С Оркестъра за сватби и погребения (Orkestar za svadbe i sahrane) триумфално изнася концерти из цяла Европа, като изпълнява на живо своите най-хубави композиции: от славната „Еделези” (Edelezi) (от филма „Циганско време), до „Във вагона на смъртта” (In the death car - U kolima smrti) (от филма „Аризонска мечта”), както и песента, пълна с енергия, „Калашников” (Kalašnjikov) (от филма „Ъндърграунд”), довеждайки аудиторията до делириум, така че от публиката се чува силно: „атака” и „огън!”. Брой на посетителите на един концерт е между 3 500 и 10 000. А концертът на 1 май 1997 г. на площад Сан Джовани в Рим пред 500 000 души потвърждава, че и до днес музиката на Горан Брегович е важно събитие в международен план.

Горан Брегович продължава кариерата си и някогашната млада рок-звезда от 70-те и 80-те се утвърждава като успешен композитор с международна репутация.

Горан Брегович си сътрудничи с известни изпълнители от различни култури. Сред тях са изпълнители като: Иги Поп („Аризонска мечта”, 1993), Офра Хаза („Кралица Марго”,1994), Сезария Евора („Ъндърграунд”, 1995), Сезан Аксу от Турция, Йоргос Даларас от Гърция, Кая и Крис от Полша.

Джовани Ферети (Giovanni Ferretti) от легендарната италианска група CSI и художествен директор на проявата „Болоня 2000” (Bologna 2000), моли Горан Брегович да бъде музикален посланик на православните страни за нощната фиеста на 27 юни 2000 г. Горан Брегович създава цикъл, който нарича „Горещи балкански корени” (Vreli balkanski koreni) и кани 3 духови оркестъра – по един от България, Румъния и Сърбия, и женска вокална група от Русия. Гвоздей на програмата стават изпълненията на Горан Брегович и CSI и цялата фиеста е повторена на 29 юни 2000 г. в престижната римска зала Нуово Аудиторио (Nuovo Auditorio).

За начало на лятното турне през 2000 г. в Италия Горан Брегович създава „Голяма сватба в Палермо” (A Big Wedding in Palermo) за честването на деня на Св. Розалия, 14 юли. Художествени ръководители на този концерт са прочутият музиколог и композитор от Неапол Роберто де Симоне (Roberto De Simone) и Горан Брегович. За тази изключителна сценичната проява Горан Брегович събира изпълнители от страните, които нарича „музикални пасища” от Будапеща до Истанбул. Под музиката на Горан Брегович из видеофилма на белградския режисьор Борис Милкович и под хореографията на талантливия румънски хореограф Едвард Клуг (Edvard Klug), танцуват словенски и гръцки танцьори. Отново кани духови оркестри („сватбата не е сватба без духов оркестър”), за да доведат 80 младоженки и младоженци от две различни страни на хубавия град Палермо на централния площад, където в ранните часове на деня ги посрещат професионалните танцьори на Едвард Клуг и „Оркестъра за сватби и погребения” на Горан Брегович за дълъг финален сватбен танц.

След четири месеца, изпълнени с турнета из Европа (от май до август 2000 г.) и турне във Франция през октомври 2000 г., Горан Брегович започва работа над филм с работно заглавие „Сватбарски и погребални истории от Балканите” (Svadbarske i pogrebne priče sa Balkana). Негови любими музиканти, почти приятели след дългогодишно сътрудничество, произлизащи от различни краища на Балканите, разказват някакви свои истории пред камера. Музиката, която съпровожда техните пестеливи думи е записана на едноименния диск.

През декември 2000 г. Горан Брегович събира три певчески звезди от три религии – Амина, Дана Интернейшнъл (Dana International) и Васка Янковска (Vaska Jankovska), с православен мъжки хор от Белград, струнен (католически) оркестър от Познан, Полша и своя „Оркестъра за сватби и погребения” за концерт във Вила Пиколомини (Villa Piccolomini) в Рим, наречен „Амин, концерт на помирението” (Amen, a concert for reconciliation) който се излъчва в началото на 2001 г. по италианската телевизия (RAI).

През юни 2002 г. Горан Брегович отново събира три звезди от три религии заедно с православен хор от Москва, струнна секция от Тетуан, Мароко и неговия „Оркестъра за сватби и погребения”, за специалния проект, наречен „Толерантно сърце” (Tolerant Heart) в базиликата Св. Денис (St. Denis) край Париж. Същият проект е представен през юли 2002 г. и в Академия ди Санта Чечилия (Accademia di Santa Cecilia) в Рим, по покана на Лучано Берио (Lucciano Berio). Следва концерт в Дуомо ди Милано (Duomo di Milano).

След турнета из Европа и Южна Америка през цялата 2002 г. и четири триумфални концерта през ноември 2002 в Париж, два от които в театъра на Шанз Елизе (Théâtre des Champs Elysées), Горан Брегович започва да работи върху следващия си проект: „Кармен на Брегович с хепи енд” (Bregović's Carmen with a Happy End), първата Кармен с балкански акцент. Това е комбинация от фалшив документален филм в сътрудничество с филмовия режисьор Милош Радович (Miloš Radović), и наивистичен театър с музика на живо. Премиерата е през май 2003 г. в Италия.

През 2002 г. Горан Брегович е главен герой и композитор във филма на режисьорката Unni Straume (Норвегия) „Музика за сватби и погребения” (Musik For Bryllup og Begravelser).

През 2003 следват още прояви на Горан Брегович: турнета с „Кармен”, концерти в Скандинавия, Франция, Румъния, Испания, изпълнение на „Толерантно сърце” на фестивала на религиозната музика във Фез, Мароко, участия на летни фестивали в Европа. Печели аржентинската награда за най-добър чуждестранен творец.

Сестри Радкови на концерт, Ню Йорк, 2008 г.

Горан Брегович е имал четири големи концерта и няколко по-малки в България.

Първият му голям концерт е в Панаирното градче в Пловдив през 1999 г., следва един на стадион "Васил Левски" в София, още един в Пловдив - в амфитеатъра. Последният му концерт е в НДК през 2003 г. Гостувал е по покана на частни лица за малки концерти с духовия оркестър. Винаги използва български певици. От времето на Underground работи със сестрите Людмила Радкова и Даниела Радкова. При него през годините са пели Снежана Борисова и Лидия Дакова. И четирите българки са участвали в ансамбъла "Филип Кутев", а мнозина специалисти смятат, че успехите на музиката на Горан Брегович се дължат в немалка степен и на техните гласове.

С балкански корени, откъдето произлиза, с идеи, обърнати към 21 век, към който се е отправила с пълна сила, музиката на Горан Брегович обединява звуците на циганските духови инструменти и българската традиционна полифония, звуците на китара и традиционните ударни инструменти с интересен рок акцент – и всичко това под акомпанимента на разбушувалите се звуци на струнните инструменти и дълбоката сонорност на мъжкия хор, създавайки музика, която нашата душа инстинктивно познава, а тялото приема като непреодолим позив за танц.

Андрю Лойд Уебър

на английски: Andrew Lloyd Webber

Дата на раждане - 22 март 1948 Лондон, Обединено кралство

Андрю Лойд Уебър е британски композитор предимно на мюзикъли. Той е един от най-известните композитори от края на 20 век с многото си успешни постановки, които се играят в продължение на десетилетия в театрите Бродуей (в Ню Йорк) и Уест енд (в Лондон). Написал е 16 мюзикъла, два саундтрака и латински Реквием. Много част от мюзикълите му като „I Don't Know How to Love Him“ от „Исус Христос суперзвезда“, „Don't Cry For Me, Argentina“ от „Евита“, „Memory“ от „Котките“ и „The Music of the Night“ от „Фантомът от Операта“ са станали известни хитове даже и извън театралните постановки.

bg.wikipedia.org

Рийз Уидърспуун

на английски: Reese Witherspoon

Дата на раждане - 22 март 1976 Ню Орлиънс САЩ

”Не съм перфектна! Аз съм човешко същество. Правя грешки. Но се опитвам да бъда възможно най-внимателна за неща, за които трябва да бъда.”

Рожденото име на актрисата е Laura Jeanne Reese Witherspoon. Тя е второто дете в семейството на доктор John Witherspoon и Betty Reese. Баща й е военен хирург, а майка й педиатрична сестра. Reese прекарва първите си четири години във Весбаден, Германия, където баща й служи. Не след дълго той се връща със семейството си обратно в САЩ и се установява в Нашвил, Тенеси. Reese Witherspoon разбира какво е шоу индустрията на ранна възраст. На 7 тя започва да се изявява на модния подиум, не след дълго се снима и в няколко телевизионни реклами. На 11 става първа на конкурса Ten-State Talent Fair. През 1990 г. Reese Witherspoon получава първата си голяма роля във филма на Robert Mulligan The Man in the Moon (1991). Критиците са очаровани от представянето й, по-големите роли не закъсняват – в Jack the Bear (1993) и A Far Off Place (1993). Бъдещата звезда завършва училище през 1994 г. и решава да остави актьорството на заден план и да се посвети на образованието си. Тя постъпва в университета Станфорд, където учи Английска литература. Първоначалните й планове обаче се променят, когато приема да участва в два големи широкоекранни проекта – Fear (1996) с Mark Wahlberg и Freeway (1996) с Kiefer Sutherland. Въпреки че никой от двата не постига сериозен боксофис успех, те й позволяват да се установи като изгряваща млада холивудска звезда и й отварят вратите към по-големи и сериозни роли. Те идват с Pleasantville (1998), Election (1999) и Cruel Intentions (1999). Големият успех идва с главната роля в комедията Legally Blonde (2001). Тя покорява кината в целия свят и превръща Reese в едно от топ попаденията в Холивуд. Следващата година й носи нов хит – Sweet Home Alabama (2002), който печели 100 млн. долара само то продажба на билети. През 2006 г. Reese Witherspoon получава ”Оскар” за изпълнението си в Walk the Line (2005), биографична лента, посветена на кънтри певеца Johnny Cash. През 2007 г. на екран излиза още един филм с нейно участие – Rendition (2007). Личният живот на младата звезда изглежда идеален. Тя се запознава с Ryan Phillippe на 21-ия си рожден ден. Бъдещите съпрузи работят заедно в Cruel Intentions (1999). Двамата се женят и имат две деца, но след осем години брак се развеждат през 2007 г. Своето ”да” след това актрисата дава на колегата си от Rendition Jake Gyllenhaal. Съпруг Ryan Phillippe (5 юни 1999 г. – 5 октомври 2007 г.) (разведена) 2 деца

movie.pop.bg

ВЕЛИКИЯТ

Акира Куросава

на английски : Akira Kurosawa

Дата на раждане - 23 март 1910 Токио, Япония

Починал: 6 септември 1998 Токио, Япония

Акира Куросава е световноизвестен японски кинорежисьор, продуцент и сценарист.Роден на 23 март 1910 г. в Токио, Япония, Акира Куросава е последното и осмо дете на Исаму и Шима Куросава. От ранна възраст проявява интерес към изобразителното изкуство. Учи в училището за западноевропейско изкуство „Дошуша“ („Doshusha“). След като не е приет в нито един колеж[източник?], в средата на 30-те Куросава постъпва на работа като асистент-режисьор в японската кинокомпания „Фото Кемикъл Лабораторис“ (PCL), преименувана по-късно на „Тохо“. Там младият Акира учи режисьорския занаят от Каджиро Ямамото, който се превръща в негов ментор.

След седем години работа като асистент-режисьор, през 1943 г. Куросава създава първия си самостоятелен филм „Гений на джудото“ („Sugata Sanshiro“) на който е и сценарист. Филмът проследява развитието на джудото в Япония в края на 19 век. Във филма „Пияният ангел“ от 1948 г. за пръв път се появява любимият на Куросава актьор Тоширо Мифуне. Тук той си партнира с друг предпочитан от режисьора актьор, Такаши Шимура.

Международната известност идва за Корусава през 1950 г., когато на големия екран се появява филмът му „Рашомон“, носител на „Златен лъв“ от Кинофестивала във Венеция и номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър художник на черно-бял филм“. Филмът „Седемте самураи“ от 1954 г. окончателно утвърждава японския режисьор като явление в киното и доказва умението му да съчетава елитното и популярното изкуство. Характерно за творчеството му е връзката която успява да осъществи между самобитната японска и европейсаката култура. За своите филми Куросава ползва произведения на Достоевски („Идиот“ 1951 г.), Шекспир („Трон в кръв“ 1957 г. и „Ран“ 1985 г.), Дашиъл Хамет („Телохранител“ 1961 г.), Владимир Арсениев („Дерсу Узала“ 1975 г.). От друга страна той самият оказва сериозно влияние върху развитието на световното кино. Повлияни от неговото творчество са Серджо Леоне, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг. По филмите му „Рашомон“ и „Седемте Самураи“ се правят римейкове.

Въпреки популярността си на запад, в самата Япония Куросава остава недооценен. В периода на 70-те години режисьорът страда от финансови затруднения. След финансовия провал на „Додескаден“ (1970 г.) прави опит за самоубийство.

През 1975 г. Акира Куросава се завръща в киното с руско-японската продукция „Дерсу Узала“. Филмът печели „Оскар“ в категорията „Най-добри костюми“.

Филмите му от 80-те години „Кагемуша“ (1980 г.) и „Ран“ (1985 г.) са ефектни исторически епоси.

Последните два филма на Куросава „Августовска рапсодия“ (1991 г.) и „Още не“ (1993 г.) са с личен, некомерсиален характер.

През 1990 г. режисьорът получава „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството а през 1994 г. Премията Киото.

Акира Куросава умира на 6 септември 1998 г. в Токио.

bg.wikipedia.org

Лара Флин Бойл

на английски : Lara Flynn Boyle

Дата на раждане - на 24 март 1970 Давънпорт, щата Айова САЩ

Въпреки че била много малка, тя помни два различни живота - преди и след напускането на баща й, когато била едва на шест години. С времето тъгата по баща й утихнала, но преминала в малко по-различно душевно качество - Лара неудържимо била привличана от мъже, които били по-възрастни и напомняли с нещо баща й.

Майка й Сали пък по това време била на малко над двадесет. Тя се захващала за всякаква работа, само и само да осигури на дъщеря си добро образование. Лара постъпила в чикагската Академия по изкуствата, където станала най-добрата студентка.

В академията тя се влюбила в преподавателя си по сценична техника Ховард Штейн. Разделяли ги двадесет и пет години. По-късно, вече в Холивуд, нейни любовници били актьорите Томи Лий Джонс, Робин Уилямс, Клинт Истууд, Ричард Дийн Андерсън, Ерик Дейн... И във всеки от тях имало по нещо от загубения й баща...

Звездната слава спохожда младата холивудска актриса с ролята й в култовия сериал “Туин Пийкс”. Златната страница в биографията се оказва именно следването в чикагската Академия по изкуствата, където е обявена за най-добрата студентка. И до ден днешен йейната голяма любов си остава театърът.

През 1999 година Лара страда от стремително отслабване и лекарите настоятелно я съветвали да зареже цигарите. Тя обаче била готова да се тъпче насила, но да се прости завинаги с папиросите не било по силите й. Пушела от десетина години и нямала намерение да се отказва. Силният тютюн бил единствената наркотична субстанция, която си позволявала и която й действала успокоително.

През 1990, на снимките на “Туин Пийкс”, двадесетгодишната Лара се влюбила в партньора си Кайл Маклахлън. Той бил красавец, умен, начетен и образован. Имал се за пряк потомък на Йохан Себастиан Бах, ухажвал Лара по книга, водел я на кино, по изложби, на неделни обеди при родителите си. Но... нито веднъж не се поинтересувал от нейния живот.

Дори бъркал името й с това на бившата си приятелка. На Лара й било противно да наблюдава колко безразлични стават очите на самовлюбения потомък на Бах, когато започвала да говори за своите проблеми.

Същия отсъстващ поглед имал и друг неин млад приятел - Никълас Кейдж. Тяхната любов пламнала две години след скъсването с Кайл, по време на снимките на филма “На запад от Червената скала”. Ник се прозявал, когато тя развълнувано му разказвала какви филми обичала да гледа като дете.

През 1999-а започнала продължителната връзка на Лара с холивудския ветеран Джак Никълсън. В една гореща юлска вечер, прясно разведена с първия си съпруг Джон Патрик, разсеяната Лара блъснала мерцедеса на Никълсън. Била наясно, че от тази връзка едва ли ще излезе нещо свястно.

Всички в Холивуд знаели, че Джак е женкар, хулиган и стипца. Тези качества се съчетавали по причудлив начин с големия му талант. Гений на екрана, в обикновения живот Джак се държал пошло - вместо с пари по супермаркетите плащал с автографи, безобразно псувал по баровете...

С всеки изминал ден Лара все по-силно се привързвала към него. Никълсън никога не бил в лошо настроение, можел да се радва като дете на най-обикновени неща. Въпреки преклонната си възраст - около 60, той лудувал като истински палавник.

Лара обаче сравнявала Джак с предишните си ухажори, от които преди време била избягала, и разбирала, че той също не е мъжът на нейните мечти. Всичките й предишни любовници - и Джак не правел изключение - грешали в това, че виждали в Лара забавна играчка, декоративен елемент в своя толкова важен живот. Никой от тях не се интересувал, че тя е сериозна актриса, при това самостоятелна, независима и самодостатъчна личност. Нейният сложен вътрешен свят никога не занимавал мъжете...

Джак Никълсън направил непростима грешка - категорично забранявал на Лара да се снима. През трите години, докато живеела с него под един покрив, тя не се появила на екран нито веднъж. Според Никълсън желанието на талантливата актриса да играе било излишен каприз на скучаеща домакиня.

Той я обиждал, че “е на тридесет, че вече е стара - къде ще се сравнява със свежите холивудски кокошчици”. Сърцето на Лара се свило от болка, тя тихо станала и напуснала завинаги дома и живота на Никълсън .Тя винаги е искала да има син, мечтаела за нормално дружно семейство, за съпруг, на когото да вярва сто процента! Безумният Джак Никълсън изобщо не ставал за тази роля.

В навечерието на Рождество, на 16 декември 2006 година, Лара се омъжваа за прекрасния Доналд Рей Томас. Нормален човек, без дяволи в главата. Той иска дете от нея, в Източен Холивуд намерил стар театър, купил го и го подарил на Лара с думите: “Сега ще ти построим театър”.

Всяка сутрин Доналд ставал на разсъмване, за да занесе в леглото на любимата си чаша горещо мляко. Съпругът на Лара смята, че тя е най-красивата, най-добрата жена на света, и искрено не вижда в нея никакви недостатъци.

bg.wikipedia.org

Гробаря

английски: Mark William Calaway

Дата на раждане - 24 март 1965 Хюстън, Тексас

Марк Уилям Калауей е американски професионален кечист, по-известен под сценичния си прякор Гробаря. В момента той се състезава в шоуто SmackDown! собственост на World Wrestling Entertainment (WWE). Като Гробаря, Калауей има големи успехи. В допълнения на няколкото му световни титли, той е непобеждаван до сега в платеното шоу на World Wrestling Entertainment, WrestleMania, достигнал резултат 16:0.

Калауей започва своята кариера през 1984 тренирайки и състезавайки се за Dallas Sportatorium в Далас, Тексас с Fritz Von Erich's World Class Championship Wrestling (WCCW)използвайки прякора "Texas Red". След това се премества в United States Wrestling Association (USWA)като използва прякора "The Master of Pain", печелейки USWA Unified World Heavyweight Championship като побеждава Jerry"The King" Lawler и USWA Texas Heavyweight Championship. В средата и края на 80-те той използва различни имена:The Commando, The Punisher, Texas Red, The Master of Pain, Punisher Dice Morgan. От края на 1989 до края на 1990 той е състезател в National Wrestling Alliance's (NWA) Jim Crockett Promotions. Докато е там National Wrestling Alliance се преобразува на World Championship Wrestling (WCW). Докато е там се състезава под името "Mean" Mark Callous като част от отбора на "Небостърчите", заедно с "Dangerous" Dan Spivey, а после и като самостоятелен състезател. Най-известният му мач във WCW е срещу Lex Luger за NWA United States Championship (Mid-Atlantic version) през 1990 в платеното шоу Great American Bash, който губи след като Лугер го тушира чрез саблен удар със засилка от въжетата.През октомври 1990 Калауей подписва с Винс Макмеън и неговата федерация World Wrestling Federation(WWF), след като WCW му отказва подновяване на договора. Калауей прави своя дебют на WWF Superstar на 19 ноември 1990,използвайки прякора "Cain the Undertaker".Неговият официалeн дебют е на 22 ноември на платеното шоу Survivor Series.След Survivor Series прякорът му става отново "The Undertaker".На неговият дебют на платеното шоу WrestleMania той побеждава "Superfly" Jimmy Snuka. На КечМания 23 и Кеч Мания 24 печели Титлата в тежка категория.

Завършващи и ключови хватки

* Последно причастие (Last Ride)

* Надгробен камък (Tombstone Piledriver)

* Задушаващо тръшване (Chokeslam)

* Двойно задушаващо тръшване (Double chokeslam) (с Кейн или Грамадата, на един или двама човека)

* Змийски очи (Snake eyes)

* Старата школа (Old School)

* Големия ботуш (Big Boot)

* Портата на Ада (Hell's Gate)

bg.wikipedia.org

Елтън Джон

на английски : Elton John или Reginald Kenneth Dwight

Дата на раждане - 25 март, 1947 Лондон, Великобритания

Сър Елтън Джон , роден като Рѐджиналд Кѐнет Дуайт , е британски певец, пианист и композитор. В своята над четиридесетгодишна кариера (стартирала през 1964 и продължаваща и днес) той се радва на световна известност, достигнала своя връх през седемдесетте години на XX век. Елтън Джон е продал над 250 млн. албума и над 100 млн. сингъла по цял свят, което го прави един от най-успешните изпълнители на всички времена. Заедно с продуцента Бърни Топин, Елтън Джон създава най-забележителната част от творчеството си през 70-те години. Негови песни от този период като Your Song, Rocket Man, Daniel, Sorry Seems To Be The Hardest Word са се превърнали в класика и стандарт в поп музиката.

Други негови известни песни от 80-те години са I'm Still Standing, I Guess That's Why They Call It The Blues, Nikita, Sad Songs, дуета с Джордж Майкъл Don't Let The Sun Go Down On Me. За композициите, включени в саундтрака на анимационния филм на Уолт Дисни Цар Лъв, за които печели Оскар. В периода 1970-1997 г. Елтън Джон има поне по един хит годишно, който се класира в американския чарт Топ 40.

През 1997 г., след трагичната смърт на Принцеса Даяна, Елтън Джон и Бърни Топин написват нова версия на песента си Candle in the Wind (написана в оригинал в памет на Мерилин Монро). Джон изпълнява песента на погребението на принцесата и Candle in the Wind 1997 се превръща в един от най-продаваните сингли на всички времена. За нея той печели награда Грами.

Елтън Джон е посветен в рицарство от кралица Елизабет II през 1997 г.

През 1988 г., след развода си с германката Рене Блауел, Елтън Джон открито обявява своята хомосексуалност. В края на 2005 г. той слючва брак с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш.

Арета Франклин

на английски : Aretha Franklin

Дата на раждане - 25 март 1942 Мемфис, САЩ

Арета Франклин е американска певица, пианист и композитор. Работи предимно в музикалните стилове джаз, соул, ритъм енд блус, както и в традиционния негърски госпъл. Поради успехите си особено в соул-а бива наричана The Queen Of Soul или Lady Soul. Освен соловите си изпълнения има многобройни дуети съвместно с изпълнители като Луис Армстронг, Лучано Павароти, Джордж Майкъл и др. Според собствените ѝ изавления, в новия си албум има намерение да привлече като партньори знаменитости като Марая Кери и Глория Естефан.

Стефка Костадинова

Дата на раждане - 25 март 1965 Пловдив, България

Стефка Костадинова е българска спортистка и състезателка по лека атлетика, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина. Завършва спортното училище в Пловдив, а кариерата ѝ отначало започва с гимнастика и плуване.

През 1989 г. се омъжва за Николай Петров, но по-късно се разделя с него.

Отличията и успехите на Костадинова са седем златни медала от световни първенства и европейски шампион в зала и на открито. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1988 г. печели сребърен медал от игрите в Сеул.

На 30 август 1987 г. Стефка Костадинова поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см, като той все още не е подобрен. През 1997 г. тя се отказва официално от състезателната си кариера, а през август 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). На 11 ноември 2005 е избрана за председател на Българския олимпийски комитет (БОК).

На 9 юни 2007 г. в курорта "Елените", Стефка Костадинова се омъжи за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.

bg.wikipedia.org

Сара Джесика Паркър

на английски : Sarah Jessica Parker

Дата на раждане - 25 март 1965 Нелсънвил, Охайо, САЩ

За много хора Сара Джесика Паркър е вероятно преди всичко Кари Брадшоу – героинята от популярния ТВ сериал „Сексът и града”. Но истинската Сара е много далеч от шеметната, невротична нюйоркчанка (ако и вие сте мислили така – отдайте го на добрите й актьорски умения). Упоритата работа и тежкото й детство – тя е едно от осемте деца, родителите са на социални помощи.

Но, както се казва - това, което не те убива, само те прави по-силен, и Сара се възполвала от злополучното си детство като мотивация за да стане голяма звезда. Крайният резултат е жена сякаш създадена специално за Бродуей, надарена с трите неща, които се ценят най-високо там: певчески, танцови и актьорски способности.

Напоследък вече не й се налага да танцува – благодарение на всепризнатите й актьорски данни, и интересните и роли, които затвърдиха статута й на характерна актриса.

Сара Джесика Паркър е родена на 25 март, 1965, в Нелсънвил, Охайо, в семейството на Стивън Паркър и Барбра Форст (която се омъжва за Порл Форст, след развода си с бащата на Сара).

След като майка й се омъжва за Форст, Сара, двамата й братя и сестра й, се събират с четирите деца на Форст.

Подготвена добре в пеенето и танците, още като дете Сара е избрана в състава на бродуейската продукция „The Innocents”, което става и причина семейството да се премести в Ню Джърси.

Вече професионална изпълнителка (учила в American Ballet School и Професионална детска школа), Сара е избрана и в състава на „Звукът на музиката” (заедно с четирима роднини), и накрая се оказва в главната роля на бродуейския хит „Ани”.

След година в ролята на волното сираче, Сара се записва в гимнацията „Dwight Morrow” като междувременно продължава да трупа кредити в актьорското си резюме – в един ТВ филм и в една от главните рола на комедийния ТВ сериал „Square Pegs” през 1982.

След завършването на гимназията, Сара решава да се отдаде напълно на театъра и киното вместо да продължи образованието си. По-малко от година след „Square Pegs”, Сара вече получава второстепенни в няколко филми и главната роля в тийнейджърския „Girls Just Want To Have Fun”.

Следват още роли в ТВ филми и сериали – най-накрая роля в по-голям филм, като любовницата на Стив Мартин в комедията от 1991 „L.A. Story”.

Скоро започват да се редят и по-сериозни участиа – участие заедно с Николас Кейдж в „Меден месец във Вегас” (1992), „Hocus Pocus” (1993), с Брус Уилис в „Точен прицел” (1993), и „Ед Ууд” (1994). Като голяма почитателка на Уди Алън, Сара е щастлива да играе заедно с него в ТВ филма „The Sunshine Boys” през 1995, а същата година получава и главната роля в „Miami Rhapsody”.

1996 е напрегната година с роли в „Клуб Първа съпруга”, „If Lucy Fell”, „Extreme Measures” и „Марсиански атаки”. Докато си създава име в киното, Сара печели и уважение като театрална актриса, с главната си роля като куче (трудно е да си го представим, но е вярно) в оф-бродуейската постановка на „Sylvia”, и на Бродуей с „How to Succeed in Business Without Really Trying” (където играе и настоящият й съпруг Матю Бродерик), и в номинираният за Тони „Once Upon a Mattress”.

Но звездният час на Сара идва с ролята на манхатанската журналиска – авторка на рубрика за секса, Кари Брадшоу в сериала на HBO „Сексът и града”.

Ролята сякаш е писана буквално за нея и Златния глобус за най-добра актриса през 2000-та година не беше никаква изненада.

В популярния сериал Кари е самотна и често се чуди с кой мъж да прекара вечерта, но в живота Сара има щастлив брак с колегата си, актьорът Матю Бродерик. Пред това Сара е живяла известно време с Робърт Дауни Мл. и загиналият при злополука Джон Ф. Кенеди Мл.

kino.dir.bg

Алла Пугачова

на руски Алла Борисовна Пугачëва

Дата на раждане - 15 април 1949 Москва, Русия

Алла Борисовна Пугачова е руска поппевица, композиторка и киноактриса. Родена е на 15 април 1949 г.През 1969 г. Пугачова завършва хорово дирижиране в музикалното училище "Иполитов-Иванов" в Москва, а през 1981 г. - естрадна режисура в ГИТИС.

През 1966-1967 г. е включена в състава на агитационната бригада на младежкото радио. През 1967 г започва работа като корепетирор в Държавното училище за цирково и естрадно изкуство.

В периода 1971 до 1972 г. Пугачова е солистка на "Олег Лундстрен бигбенд" и по-късно на "Веселите момчета" (от 1973 г.).

През 1974 г. Пугачова печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант Алла Пугачова получава на фестивала "Златният Орфей" през 1975 г., когато получава голяма награда с песента "Арлекино" на Емил Димитров.

През втората половина на 70-те и началото на 80-те години Пугачова се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността ѝ надхвърля границите на родината ѝ. Тя печели Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, изнася рецитал в зала "Олимпия" в Париж (1982 г.), има представяне на фестивала "Сан Ремо" (Италия), участва в ткриването на културния център на СССР във Виена, получава награда на Световния съвет за мир, участва в благотворителни концерти във Финландия и др.

Телевизията заснима и излъчва биографичните филми "Театърът на Алла Пугачова" (1978 г.), "У Алла" (1979 г.), "Монолози на певицата" (1981 г.) и много други, включително и чуждестранни. Заедно с това Пугачова е автор, участник или водещ в десетки телевизионни и концертни програми. Нейните концерти са първите тип «Шоу» и се радват на изключително голям публичен интерес. В родината си Пугачова е удостоена с много държавни отличия и със званието «Народен артист».

Алла Пугачова се изявява успешно като актриса и компзитор. Участва във филмите "Жената, която пее" (1977 г.), "Дойдох и говоря" (1986 г.). В първия филм тя е и автор на музиката под псевдонима Борис Горбанос.

От първия си брак има дъщеря Кристина Орбакайте. Пугачова е омъжена от 1994 до 2005 г. за руската естрадна звезда Филип Киркоров (син на български арменец и рускиня). Въпреки проблемите Пугачова продължава изключително богатата си творческа кариера с нови проекти ("Фабрика за звезди").

Нейни най-популярни албуми:

* "Арлекино и другите" и "Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета" (1977 г.),

* "Ще бъде ли…" и "Огледало на душата" (1978 г.),

* "Издигни се над суетата" (1980 г.),

* "Как тревожен е този път" (1982 г.),

* "Alla Pugachova in Stockholm" (1986 г., на англ. ез.).

* "Щастието в личния живот" и "Дойдох и говоря" (1987 г., авторски)

bg.wikipedia.org

Ема Томпсън

на английски : Emma Thompson

Дата на раждане - 15.04.1959 Лондон, Великобритания

Английската актриса Ема Томпсън изучавала е литература в Кембридж, писала е скечове за студентски спектакли, в които смата тя е участвала.Играла е в телевизионни постановки и на сцените на редица лондонски театри.

След като се омъжва за актьора и режисьора Кенет Брана, играе като негова партньорка във филмите му и се изявява като надарена с остро чувство за хумор интелектуална актриса, умееща да предава сдържано в най-дълбоки нюанси чувствата на сложните героини, в които се въплъщава. Особено ярко тези нейни качества се проявяват в прекрасните драми на Джеймс Айвъри «Хауърдс енд» (Howards End, 1992, «Оскар» за женска роля) и «Остатъците на деня» (The Remains Of The Day, 1993), в които персонажите са обрисувани от актрисата в най-добрите традиции на английската “недоизказаност”. След развода с Кенет Брана през 1994 г. доказва, че не само може да бъде самостоятелна актриса, но и превъзходна сценаристка. По неин адаптиран сценарий Анг Лий екранизира класическия роман на Джейн Остин «Разум и чувства” (Sense And Sensibility, 1995). В този филм Ема се превъплъщава чудесно и като изпълнителка на главната роля, но е отличена с “Оскар” за работата си като сценаристка. В своите съвременни персонажи тя разкрива широкия диапазон на таланта си, съумявайки да предаде много правдиво енергията и деятелната природа на своите героини. Особено успешен е филмът «В името на отца» (In The Name Of The Father, 1993) на режисьора Джим Шеридан, който е посветен на темата за ирландската съпротива. Забележително е актьорското й постижение в драматата на Никълъс Хитнер “Карингтън”.

От 1997 г. Ема Томпсън живее с Грег Уайз, от когото има син и дъщеря.

Ема Уотсън

на английски : Emma Watson

Дата на раждане - 15.04.1990 Оксфорд, Великобритания

Ема Шарлот Duerre Уотсън като ученичка играе главните роли в няколко представления, включително 'Артур: детските години' и 'Щастливият принц'. Успоредно с театъра, Ема участва и много други училищни дейности, сред които конкурси за детска поезия, където печели първо място в своята възрастова група – 7-годишните. „Хари Потър и филосовският камък” (2001), е дебютът на Ема в света на професионалните актьори. В конкуренция с много други момичета за ролята на Хърмаяни Грейнджър, тя не е очаквала да спечели.

Извън света на киното, любимото занимание на Ема е играта на хокей, а също така и дискусиите. Във филма косата й е кестенява, но в действителност тя е естествено руса. Веднъж за Хелоуин, Ема се е обличала като магьосница, но тогава не можела и да си представи, че години по-късно ще играе такава във филмите за Хари Потър. Нейните родители, Джаклин и Крис, които са адвокати, са разведени. Ема живее с майка си и по-малкия си брат Алекс. Нейни образци в професията са Джулия Робъртс, Голди Хоун, Джон Клийз и Сандра Бълок.

За бъдещето си като актриса момичето казва: "Засега съм играла малката и поразглезена Хърмаяни Грейнджър. Бих искала да играя американска гимназистка. Искам да играя нещо съвсем различно. Искам да се превъплъщавам във всякакви герои от всякаква гледна точка, но вероятно още известно време ще играя Хърмаяни..."

ОЩЕ ЗА ЕМА ТОМПСЪН

• Любимата й книга от поредицата за Хари Потър е „Хари Потъри и затворникът от Азкабан”.

• Била е член на журито в конкурс за филми, направени от тийнейджъри през 2004, заедно с Пиърс Броснан, Кенет Брана и Саманта Мортън.

• На 13 години, само 10 месеца след като е влязла в тийнейджърските си години, е класирана на десето място в списъка "Най-горещите жени в киното", през февруари, 2004.

• Родена е на една и съща дата с колежката си от „Хари Потър и затворникът от Азкабан” (2004), Ема Томпсън./ виж по - горе ... бележка на автора /

• Говори добре френски, немски и италиански.

• На 15 години става най-младата личност, появявала се на корицата на списание Teen Vogue.

• Тя и партньорите й от 'Хари Потър' - Даниъл Радклив и Рупърт Гринт, влизат под №9 в списъка на списание Entertainment Weekly' за най-популярни звезди в шоубизнеса за 2005.

kino.dir.bg

На 11-и май рожден ден имат

Проф. Иван Славков, бивш генерален директор на БНТ, бивш председател на БОК и член на МОК

Георги Младенов, треньор по баскетбол

Проф. Любомир Стойков, журналист, моден експерт

Мирела Иванова, поетеса

Николай Димитров, кмет на Несебър

Юджел Атилла, зам.-министър на транспорта в кабинета на С. Станишев, депутат в 37-ото и 38-ото НС

Източник: 24 часа

Емилио Естевес

на английски : Emilio Estevez

Дата на раждане - 12.05.1962 Ню Йорк, САЩ.

Най-големият син на Мартийн Шийн и Джанет Шийн, Емилио Естевес е роден на 12 май, 1962 в Ню Йорк. Той живее в Манхатън, докато през 1968 семейството се премества в Малибу, Калифорния. Преди да завърши гимназията Санта Моника през 1980, Естевес вече се е снимал като дубльор на прочутия си баща в Апокалипсис сега (1979), и в малка роля във филма, изрязана при окончателния монтаж.

Въпреки, че баща му е избрал сценичното име „Шийн” вместо родното си, но звучащо по-етнически „Еставес", Емилио избира да запази истинската си фамилия, с надеждата да не бъде споменаван като „синът на Мартин Шийн”. А и смята, че двойното „E" в инициалите му „стои добре".

Снима се в няколко телевизионни филма, първият от които е „Seventeen Going on Nowhere” (1980), преди да дебютира на големия екран заедно с Мат Дилън през 1982 с Tex (1982). Следва роля в The Outsiders (1983), а после Естевес прави първия си голям удар като пънк рокера Ото в култовата класика „Repo Man” (1984).

Отначало избран за ролята на Бендер, "Престъпника" в забележителната драма на Джон Хюстън The Breakfast Club (1985), Естевес получава ролята на Андрю „Спортиста”. Следва друг ансамблов филм, „St. Elmo's Fire” (1985). След това Естевес дебютира и като сценарист с That Was Then... This Is Now (1985), филм, в който също и играе .

Следващата му роля е в трилъра по Стивън Кинг Maximum Overdrive, но филмът е провал. През 1986 амбициозният млад актьор решава да включи и режисирането в своята сфера на дейност и стартира с Wisdom (1986), но филмът е посечен от критиката и се провяла в боксофиса. Естевес бързо се съвзема с хитове като В засада (1987) и Млади стрелци (1988), както и сътветните им продължения. Отново опитва силите си в режисурата с Men at Work (1990), преди да приеме една от най-прочутите си роли – тази на треньора Гордън Бомбай във Великите патета (1992). Изключителната популярност на филма на Disney води до няколко продължения и отбор то НХЛ със същото име, но Естевес се интересува от по-сериозни филми.

Съгласява се на кратка поява в D3: Великите патета (1996) като в замяна на това компанията Disney му помогне да финансира и разпострани следващия си режисьорски филм, The War at Home (1996). Макар и приет с насърчителни усмивки от критиците, The War at Home (1996) е разпостранен много слабо от Disney и отминава незабелязан. Разстроеният Естевес дори обмисля отказване от бизнеса, но в крайна сметка продължава да работи в киното, а през 2000 г. направи четвъртия си режисьорски опит, Rated X (2000) (TV), с участието и на брат си Чарли Шийн. Филмът бе избран в селекцията на кинофестивала Сънданс.

kino.dir.bg