Да, зная кой е Миларепа

Понеже други може и да не знаят - с две думи Миларепа е един от най-прочутите осъществители (санскр. йоги, тиб. налджорпа) и поети в Тибет. Една от неговите биографии (намтар, което може да се преведе като пълно/цялостно/съвършено освобождение/реализация)е издадена у нас от Шамбала през 98 г. в прекрасния превод на една дама, която сега е съпруга на един от най-добрите западни (в смисъл, че е англичанин)будистки учители (Лами), който има група и у нас. За да окуражи своите ученици Мила има казвал, че по начало е бил съвсем обикновен човек, като всички тях/нас и само в резултат на своята отдаденост и усърдие е постигнал пълно осъществяване в рамките на един живот. Всъщност той бил прераждане на съвършения Дзогчен учител Манджушримитра (според едни) или на индийския махасидха Домби Херука (според други). Историята на живота му е много интересна и вдъхновяваща, но тук само един малък откъс специално за Лу, която мисли, че има време за всичко и че безсмъртието я очаква някъде наблизо Много от своите прозрения Миларепа изразява под формата на т. нар. ваджра-песни (доха). Сега не мога да разказвам цялата история, затова само ще цитирам част от една негова песен като накратко обясня контекста. Мила практикува продължително в пещери и в много трудни и изпълнени с лишения условия като се храни само с коприва, която готви в едно гърне. Един ден го изпуска, то се счупва и той спонтанно изпява следното:

"В един и същ момент имах гърне и нямах гърне.

Този пример демонстрира

целия закон за непостоянството на нещата.

По-точно, то показва човешкото състояние.

Щом е така, аз, Мила, ще се стремя да практикувам, без да се разсейвам.

Скъпоценното гърне, съдържащо моето богатство,

става мой учител в самия миг, в който се счупва.

Този пример за вроденото непостоянство на нещата

е велико чудо."

И така Лу, аз съм счупил поне 10-на чаши през живота си, но не съм постигнал подобно осъзнаване,уви. А ти?

Ти по скоро ми приличаш на комсомолски секретар ,който се напъва да стане Партиен Член предсрочно![

Ми мен даже не ме приеха в комсомола, заради лошо (политически некоректно) поведение, но пък дойде 10 Ноември. Какъв секретар, какъв партиен член? За какво да се напъвам - нищо не разбрах. Да не мислиш, че т. нар. сангха е някаква партийна ядка?

Редактирано 29 септември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Практикувам Ме Вей(собствена трактовка на Ву Вей). Не бягам от нищо.

Браво! Дао, така ли? Ако не се опитвах да следвам това, което е дал Буда, вероятно щях да се опитвам да следвам това, което е учи даоизма... Своята истинска същност, Дао, Буда-природата и т.н., но избягвам да говоря по този начин с всеки, щото ако човека не знае за какво иде реч, ще схване всичко превратно.Сега видях клипа с вълците - супер е! Много харесвам вълците - прекрасни създания в определен смисъл :-)

Редактирано 29 септември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Браво! Дао, така ли? Ако не се опитвах да следвам това, което е дал Буда, вероятно щях да се опитвам да следвам това, което е учи даоизма... Своята истинска същност, Дао, Буда-природата и т.н., но избягвам да говоря по този начин с всеки, щото ако човека не знае за какво иде реч, ще схване всичко превратно.Сега видях клипа с вълците - супер е! Много харесвам вълците - прекрасни създания в определен смисъл :-)

Ме Вей(на бял кон) е шега и съм сигурна, че всички четящи са разбрали. Ву Вей и суфизмът са ми слабост.

И аз харесвам вълците. Това, което символизират.

Dagpo, не се каня да пиша трактати. Сухостта на теорията не ме привлича. Пиша разни други нещица. Искрено се възхищавам на хората, които умеят с малко думи да кажат много неща, да накарат аудиторията да се замисли... Искрено се възхищавам и... се уча на това.

Искрено се възхищавам на хората, които умеят с малко думи да кажат много неща, да накарат аудиторията да се замисли... Искрено се възхищавам и... се уча на това.

Ясно е, че се шегуваш. Аз също. Имам приятели, които практикуват даоизъм много сериозно (ако мога да се изразя така). някои от които станаха будисти, а други - не. Представата ми за суфизма, обаче е мн. повърхностна. Някой път може да ми разкажеш, щото нямам време да изследвам и това, а знам, че е ценно. Просто за обща култура, както казват. Както казва моя Лама:"По-добре е да си объркан по отношение на едно нещо, отколкото по отношение на мн. неща" Нещо, което знаеш, но все пак - ако аудиторията не е готова, дали ще използваш малко или много думи все тая, щото просто никой няма да те чуе. Хареса ли ти песента на Миларепа, която е съвсем кратка и звучи съвсем обикновено, ако не схванем за какво става дума? В един и същи момент имах и нямах гърне е същността на цялата Мадхямака. Формата е пустота, пустотата - форма; формата/проявленията не са различни от пустотата; пустотата не е различна от формата (правя си свободни съчинения по Праджняпарамита хридая сутра или Сърдечната сутра) .

Редактирано 29 септември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

За другите Стрелци... не знам. За себе си мога да кажа. Гоня Михаля аз. Практикувам Ме Вей(собствена трактовка на Ву Вей). Не бягам от нищо. Напротив. Със стрелите напред във всяко нещо. После ближем рани или се радваме на венците. Както дойде.

Мълчи ми се. Ще говоря иначе.

(стиховете са на една приятелка от детството)

ТРЪНЛИВО

Всички братя ме болят.

И сестрите ми са остри.

Но чия е тази смърт

по средата на живота?

Полустръвни ръце

закопчават светлината

и се смесват всички месеци,

всъщност всички без Луната.

Може би е от страха,

че лицата са наблизо,

че изчезва в близостта

свободата като риза.

Тези братя са очи

и сестрите са посоки…

А чия е тази смърт

по средата на живота?

Сигурно, докато спим,

остаряват враговете,

избледняват като дим

зимите и страховете.

Само братята болят

и сестрите ме пробождат.

Но умира гордостта ми –

трън в петата на живота.

Осъзнах, че единственият, който ми помага истински... съм си пак аз. Почти на сто владея емоциите си. Казвам почти, защото все още не успявам да парирам тъгата, която се явява вместо резките отрицателни емоции като гняв, злоба, ревност... В такива моменти тъгувам ден-два. Иначе казано... все още съм полуидиот

Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

Джубран Халил Джубран

Мисля, че никой не бива да бъде плашен с карма или залъгван с безсмъртие(много хора го приемат буквално).

Мравешки свят, недовършен,

стълпотворение от творци,

а пък къщата се разсипва

и оградата се руши…

Наредено от памтивека –

все безпаметни правила,

правят името, не човека

от кълчища и от пера.

И полепва по тебе всичко

и слънчасва за часове…

Урочасва от необичане

необятното ми небе.

Уж се справям със разтегливото,

без да крача и да броя,

а се давя сред пресметливи

и насмешливи имена.

Тези мравки несъвършени,

недовършени светове!

И не носят успокоение

споделените редове.

Търся само гласа на животa –

като гарванче сред снега.

Нямам име, но имам минало

от кълчища и от пера.

Трябва обаче всеки сам за себе си да разбере, че не отвън, а отвътре идва това жадувано спокойствие и равновесие.

ГЛАВА XII: СТИХ 7

Блажен е, който не очаква,

защото всичко ще се сбъдне…

Върви по пътя си нататък –

от изгрева и чак до тъмно…

Мълчи и никъде не стига,

защото всъщност си е там.

Не бърза да догони другите,

и винаги се случва сам.

Изпраща погледа си в тебе,

но погледът не става мост.

Ръцете му не търсят близост,

очите му не са въпрос.

И той не е разочарован,

не е дори разколебан.

Не вдига чаши със отрова,

от себе си не е пиян.

Търпи, чете различни знаци

и в празнодумие не пада…

Блажен е, който не очаква,

защото той ще се зарадва.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=p8C8AVWLhwI

Отляво е часовникът. Отдясно

е другият разбойник. И тъгата.

Смъртта е безоловна и прекрасна,

а уж е край смъртта и райски крясък.

На тръгване земята се смалява,

часовникът е спрял и се замисля…

И думите не си въобразяват,

че знаят всяка истина за всичко.

Докато бях, забравих си езика

и гълтах страховете безвъзвратно.

Навръх сърцето някой ми извика

да тръгна и на ляво, и на дясно.

Да късам плодовете забранени,

да нямам страх от думата “мнозина”,

да нося дъждовете си у мене,

да бъда най-самата половина.

Или от тук до следващия хребет

да пускам бели камъчета в здрача.

И този мрак тъмнее, но е лебед,

ако го помилваш по тъгата.

Отляво е часовникът. Стрелките

разсичат страховете ми на строфи.

Животът е безсмъртно любопитство,

дори да е небесна катастрофа.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=KuNfFl9Zuak&feature=related

Редактирано 29 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Имам приятели, които практикуват даоизъм много сериозно (ако мога да се изразя така). някои от които станаха будисти, а други - не.

Това е чудесно, Dagpo! Убедена съм, че ако се заговорите, ще откриете с умиление, че вървите към една цел.

Представата ми за суфизма, обаче е мн. повърхностна. Някой път може да ми разкажеш, щото нямам време да изследвам и това, а знам, че е ценно. Просто за обща култура, както казват. Както казва моя Лама:"По-добре е да си объркан по отношение на едно нещо, отколкото по отношение на мн. неща"

За обща култура има писано доста в нета. Път към Абсолютната Истина, към Любовта. Страхувам се, че и моята представа е твърде повърхностна... все още. Но бих ти препоръчала(ако имаш желание) да намериш рубаите на Омар Хаям. Можеш да си ги четеш като стихове, красиви са, мъдри... в едно четиристишие е казано толкова, че може няколко трактата да се напишат. Няма да те объркат, напротив. Ще установиш близостта с това, към което се стремиш, следвайки учението на Буда.

Нещо, което знаеш, но все пак - ако аудиторията не е готова, дали ще използваш малко или много думи все тая, щото просто никой няма да те чуе.

Двеста да не разберат и да отминат и само един, едничък да се замисли, да трепне... това е повече от достатъчно. Пътят не е задължителен. Никой не ни блъска или тегли по него.

Хареса ли ти песента на Миларепа, която е съвсем кратка и звучи съвсем обикновено, ако не схванем за какво става дума? В един и същи момент имах и нямах гърне е същността на цялата Мадхямака. Формата е пустота, пустотата - форма; формата/проявленията не са различни от пустотата; пустотата не е различна от формата (правя си свободни съчинения по Праджняпарамита хридая сутра или Сърдечната сутра)

Разбира се, че ми хареса! Това е то! Dagpo, няма нищо сложно в просветлението... стига всеки сам да е стигнал до енго, да го е (о)съзнал - съзнание! не теорията, самостоятелното стигане до ядрото... това е!

Прераждането...

Лу, благодаря за брилянта, който ми подари. Ще му се любувам и ще го пазя!

глина да бях... с

ръце да се извая сама

а то готова паница...

асма да бях, а то листо от

лозница

ангел да бях, а то не съм и птица...

Моят подарък за теб, Лу.

Това ,което е достигнало да нас е преиначено и е нагласено от политическия орган наречен "Църква"

в продължение на векове се е изгаряло всяко листче ,което са се докопали "праведните "попове!

И най интересното е ,че това така се е вкоренило да горят и унищожават ,че сигурно са унищожили и това което е било в тяхна полза!

За това кои са преследвали, унищожавали и горели позволи ми да ти припомня този твой пост- в темата 'Истински ли сме' стр.9 пост 135. И още едно уточнение- до 325 г.сл.Н.Е. не е имало попове, ни праведни, ни грешни. Както правилно отбеляза ти "Всъщност до Никейския събор на който са приети "догматите"и "каноничните евангелия "и с това се слага началото или края на Християнството!". Много точно си го казал, посочената година е края на ранното християнство и началото на едно друго...християнство. Това, новото християнство е продължило традицията на унищожението и укриването на Библията от потенциалните читатели. Минало през асимилирането на всякакви езически обичаи и вярвания, средните векове с инквизицията и по-късните конкисти и войни. Ето ти един факт, а ти ще ми кажеш причината- до края на 70-те години на 20-ти век в католическа Испания(на Франко) Библията е била забранена за притежание книга. Е, защо според теб?

от този цитат виждаме ,че от Новия завет половината текст е фрагментиран

Не си обърнал внимание на едно изречение от цитата, който си посочил, а то е много важно- "През ІV в. папирусът започва да отстъпва на по-здравия пергамент." Ето ти причината, защо половината от НЗ е 'фрагментиран'. Ми бил е написан на папирус, материал, който времето руши лесно и до нас е достигнало малко. А Синайския и Ватиканския кодекси са цели(вкл. и СЗ), защото са били написани на пергамент. (От Синайския липсват книгите от Битие до 1Летописи, а от Ватиканския една малка част от ев.Йоан.)

,а останалия е измислен допълнително и канонизиран по късно!

Ааа, това си е твое мнение, ама естествено не можеш да подкрепиш с факти.

Ще ти кажа някои интересни факти относно Ватиканския кодекс, споменат от теб по-горе. Датира от 4ти век, преломен за християнството. За пръв път Ватикана позволява достъп до него едва през 1845 г. без да може да се препише и една думичка. Чак през 1867г. е преписан и преведен от Константин фон Тишендорф. След това става ясно, че Ватиканския кодекс е изключително точен препис на много по-стар ръкопис(написан на папирус).

Ето например какво пише в Библията, която ползвам онлайн- http://biblia.duh-i-istina.net/ в Йоан 3:13 "И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето." Това последното 'който е на небето' е добавка, поставена там след 4ти век, когато и е възприета идеята за триединството на Бога. Тази добавка цели да подчертае двойнствената същност на Исус, човек-Бог, като че ли Исус е едновремено и на небето и на земята. Тази добавка обаче във Ватиканския кодекс липсва, а това вече хармонира с останалата част на Библията - Иоан 20:17 http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=43&g=20&tr[]=17 , където вече се казва, че Исус се възнася на небето и не е самия Бог. Ранните християни не са приемали идеята за триединството.

Друг пример: 2 Петрово 3:10 "А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат." А в превод на крал Джеймс пише "...и земята и каквото се е вършило по нея ще изгорят." От тези текстове много хора са си направили извода, че Бог щял да унищожи земята(с огън). Нещо което противоречи на Псалм 104:5 "Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена." Обаче превода на Ватиканския кодекс казва "...и земята и каквото се е вършило по нея ще бъдат открити." и опровергава подръжниците на огнения апокалипсис.

А ние се хващаме за определена думичка от Библията и даже се сърдим на други за "преиначаването"на думите Му!

Съжалявам, ама не съм преиначавал ничии думи, работата е там, че едни други хора се хващат като удавник за сламка за едни други евентуално липсващи думи от НЗ и правят генерални заключения.

Не вярвам в прераждането.

Редактирано 30 септември 200916 г. от arenas (преглед на промените)

Не си обърнал внимание на едно изречение от цитата, който си посочил, а то е много важно- "През ІV в. папирусът започва да отстъпва на по-здравия пергамент." Ето ти причината, защо половината от НЗ е 'фрагментиран'. Ми бил е написан на папирус, материал, който времето руши лесно и до нас е достигнало малко.

Не вярвам в прераждането.

Да прав си ,папирусите са по нетраен материал,но самия текст ,който е липсващ вече или част от него (фрагмент)е бил възстановяван субективно от поръчителя на преписа!

И тогава липсващата част се е добавяла по логически или друг начин(като приказка)!

И когато се създават нови канонични вече преписи като "Вулгата" (примерно) -са контролирани за спазването на канона!

Да не говорим ,че преписите на Урфила и Методий липсват!

Манипулирането на текста от началото (ако е имало наистина такъв в който Иисус е казвал нещо и някой го е записвал)на Християнството е доказано от много изследователи!

Това с папирусите е много удобна "теза"на руската историческа школа да скрие или унищожи всички древни български ръкописи и да направи преписи и с тях всъщност да промени исторически събития(нищо ,че повечето наши ръкописи са направени от кожа!!!)

Испанците ми са интересни дотолкова ,че в своята неграмотност може да са запазили някой наш исторически факт без да го осъзнават!

И какво да говорим за франко ,като те (испанците)последни отхвърлят със закон Светата Инквизиция през 1860г

Не са ми интересни,не носят прогрес ,а регрес!

Аз съм стар Дух(в предишния си живот съм бил счетоводител хехехехе за това съм зле с финансиите)

поздрави

П.С. Arenas (ама, че никове имате; моят е на географсака област в Тибет, макар и да има и друга конотация) по отношение на обсъжданата хипотеза Христянството е едно прекрасно и мъдро учение, и според мен е жалко, че неговите ценности не се следват от повече хора у нас. Един от моите най-близки приятели е будист, а неговия брат следва в Семинарията и макар да имат напълно различни възгледи за реалността, споделят еднакви общочовешки ценности и са в прекрасни отношения... .

Ха, ми то и моят ник е на географска област, макар и малка и в Испания, но какво от това, на кой му пука?

Аз не знам какво имаш предвид, казвайки 'християнството'. Има хиляди религиозни организации, които претендират да са християнски, но разликите между тях за съжаление са непреодолими.

Сигурно си чувал за св. Патрик. Скоро NG пусна филм за него. Негова е заслугата за приобщаването на ирландците към католическото християнство. Това което най-силно ми направи впечатление беше факта, че на него му е хрумнала идеята, че езически обичаи на ирландците могат да бъдат лесно приобщени към 'новото' християнско учение. Всъщост идеята не е нова, но прилагайки я, св. Патрик е пожънал големи успехи, но пък за тази сметка е загърбил библейското учение. Е, целта е била благородна, в това няма съмнение. След време историята ни казва, че в Ирландия християните-католици и християните-протестанти са се мразили и избивали помежду си дълго време. Както казват в случая испанците-"algo falla"-"нещо не е наред",а дали св. Патрик има нещо общо не се знае, но явно хората интерпретират думите на Исус, записани в Библията по различен начин. Някои напр. казват, че християните не могат да убиват, други че могат, ти как мислиш?

Когато стане дума за религия, испанците използват още една хубава дума, казват, "estoy muy desengañado",("engañar-заблуждавам") което буквално преведено ще да рече "много съм обеззаблуден". В България битува една друга фраза, казват - 'не ги гледай какво правят, ами слушай какво казват'. Аз мисля, че и българите гледат!, и са също така обеззаблудени. Затова 'християнските цености' не са на дневен ред.

Аз не знам какво имаш предвид, казвайки 'християнството'. Има хиляди религиозни организации, които претендират да са християнски, но разликите между тях за съжаление са непреодолими.

Основните направления: православие, католицизъм, протестанство... (не съм експерт в темата, така че може и да пропускам нещо). При всички случаи, нямам предвид т. нар. секти, повечето от които имат американски произход (моля поправи ме, ако греша - като не знам нещо - не знам и питам)... Или имаш предвид, че има нещо друго - истинското христянство, което е било изопачено от църковните институции, т.е. обясни, моля...

Негова е заслугата за приобщаването на ирландците към католическото християнство. Това което най-силно ми направи впечатление беше факта, че на него му е хрумнала идеята, че езически обичаи на ирландците могат да бъдат лесно приобщени към 'новото' християнско учение.

Може би аналогията не е съвсем точна, но Св. Патрик е постъпил подобно Падмасамбхава в Тибет напр., който в някаква степен е инкорпорирал предбудистките вярвания и практики (обикновено наричани Бон) в будизма. Процесът също не е бил безконфликтен. Всичко това има и много по-дълбоки измерения, но няма как да навлезем в детайли.

Някои напр. казват, че християните не могат да убиват, други че могат, ти как мислиш?

Зависи от мотивацията Мога да ти кажа как е в будизма, но за христяните не съм наясно. Но по принцип, Исус сякаш не е одобрявал това (изключвам някои негови думи, които понякога се цитират извън контекста).

Аз мисля, че и българите гледат!, и са също така обеззаблудени. Затова 'християнските цености' не са на дневен ред.

Жалко всъщност...

П.С. Това за никовете беше шега.

Това е чудесно, Dagpo! Убедена съм, че ако се заговорите, ще откриете с умиление, че вървите към една цел.

Ми говорили сме си - зависи, какво имаш предвид под една цел...

Разбира се, че ми хареса! Това е то! Dagpo, няма нищо сложно в просветлението...

Чел съм Омар Хаям, благодаря ти...

Радвам се, че ти е харесало. Не е сложно, защото това е нашата същност/природа. Просветлението е в нас и заблудата (илюзията) е в нас. Къде другаде биха могли да бъдат? Обаче, не става просто така, от само себе си, щото (извини ме, че го повтарям за 10 път), ако ставаше вече щяхме да сме го направили...

Редактирано 30 септември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

хм... целта би трябвало е да откриеш(намериш, достигнеш)до себе си, свършиш ли тази "дреболийка"(ама мноог се майтапя) си открил отговорите на всичко. но може и да се лъжа, Dagpo. Затова в суфизма някои неща се казват в НЕправ текст, а с помощта на метафора, алюзия... за да може всеки сам да интерпретира казаното, а не се дават обяснения, тъй като обясняващият по този начин нагнетява собственото си мнение. Казах, че просветлението е просто, а не пътят до него. Има такива, които и не искат. Други така и ен успяват, трети стигат до СЪРЦЕвината си. Хора разни. Аренас, поздрави

Редактирано 30 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Незнам за прераждане, но със сигурност имо нещо след смъртта!

Затова в суфизма някои неща се казват в НЕправ текст, а с помощта на метафора, алюзия...

Така е и в тези ваджра-песни (доха), за които споменах. Ако някой е готов истинската му същност може да бъде разкрита по всякакви начини. Напр., сигурно си чувала как Тилопа ударил Наропа по главата с обувката си Обаче, ако не сме готови, колкото и бой да изядем, няма да има никаква полза

Казах, че просветлението е просто, а не пътят до него.

Точно - инак няма логика Миларепа, за когото споменах, да практикува в продължение на около 40 години по пещерите, нали?

Незнам за прераждане, но със сигурност има нещо след смъртта!

Въпросът е какво

св. Патрик е пожънал големи успехи, но пък за тази сметка е загърбил библейското учение. Е, целта е била благородна, в това няма съмнение. След време историята ни казва, че в Ирландия християните-католици и християните-протестанти са се мразили и избивали помежду си дълго време. Както казват в случая испанците-"algo falla"-"нещо не е наред",а дали св. Патрик има нещо общо не се знае

Под библейско учение имаш предвид Стария, Новия Завет или и двата? Може ли малко по-подробно да ми разясниш, каква е връзката между католиците, протестанатите и реформата (така ли да я нарека ?)с на св. Патрик? Ако разбирам правилно, той включва езическите обичай (това значи ли и светоглед или става дума само за външната част, т.е. празници, ритуали и т.н.) в христянството. Искаш да кажеш, че по този начин, той е променил същността на това учение или не съм те разбрал? Сори за мн. некомпетентни въпроси, но ми стана интересно...

Точно - инак няма логика Миларепа, за когото споменах, да практикува в продължение на около 40 години по пещерите, нали?

Миларепа си е Миларепа. Защо точно е висял по пещерите... в това не можем да сме сигурни. Възможно е и да е метафора. Той все пак(по легендата) е трябвало да изкупи предишно свое престъпление. Не си ли мислил и от тази позиция?

Аскетъзмът е много интересно явление. Прилича на самобичуването.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Миларепа си е Миларепа. Защо точно е висял по пещерите... в това не можем да сме сигурни. Възможно е и да е метафора. Той все пак(по легендата) е трябвало да изкупи предишно свое престъпление. Не си ли мислил и от тази позиция?

Аскетъзмът е много интересно явление. Прилича на самобичуването.

Скъпа Нел,

за един жизнерадостен и обичащ живота "такъв, какъвто е" човек като теб наистина еремитството има привкус на садо/мазо съмнително приключение

И може би в доста случаи е така.

Същността на отчеличеството е откъсване от света и така по-лесно изчистване на индивидуалното или груповото /в обители, манастири, текета и т.н./ дихателно поле от чужди мисъл/форми. Добра и полезна практика като част от духовния път.

За съжаление в последните 30-40 години извънредното замръсяване на планетарния астрал прави тази практика изключително неефикасна и направо невъзможна. Като последствие на този феномен / и не само поради него/ напоследък рязко намаляват кандидатите за такъв живот. На преден план са други методи.

______________________________________________________

Редактирано 1 октомври 200916 г. от valentinus (преглед на промените)

Лотосът цъфти в блата, Вал.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Лотосът цъфти в блата, Вал.

точно така!

Лотосът е източният аналог на розата.

Пътят към по-висша реалност минава през канализацията.

И докато чистичките отци поучават от анвона, истинският работник се труди почиствайки канализацията...

И никакво ново прераждане няма да помогне на отеца, докато не слезе да чисти долу.

Миларепа си е Миларепа. Защо точно е висял по пещерите... в това не можем да сме сигурни. Възможно е и да е метафора. Той все пак(по легендата) е трябвало да изкупи предишно свое престъпление. Не си ли мислил и от тази позиция?

Аскетъзмът е много интересно явление. Прилича на самобичуването.

Преди всичко не е "висял", а е практикувал , много по-усърдно отколкото можем да си представим. И го е обяснил в своите песни съвсем ясно. Не е метафора, а факт. Няколко от Ламите, които съм срещал са прекарали по 15-20 г. в подобен ритрит и (как да го кажа поясно) - наистина им личи. Не знам защо наричаш тази история легенда, но ако я прочетеш внимателно ще установиш, че пречистването на негативните действия, които той е извършил в общи линии е приключило още, докато е учил при Марпа, т.е. преди да започне да практикува по пещерите. Тук има един ключов момент: за да практикуваме по този начин трябва да сме готови за това, което означава, че ума ни трябва да е много стабилен и изпълнен с положителни впечатления/ заслуга (тиб. сонам), защото инак или бързо ще се откажем или ще превъртим. Затова и Марпа не е давал учения на Мила дълго време и не го е изпращал да практикува в ритрит.

Това няма нищо общо с аскетизма, самобичуването и т.н. - смятам, че Valentinus го е обяснил добре. Ако разполагаш с текста мога да ти кажа какво да прочетеш... Един от най-съвършените Ринпочета преподавали на Запад, понякога е сравнявал медитацията с гримирането, т.е. ако този, който гримирате танцува, що поставите червилото на носа, а спиралата на ушите Така просто не става. Ключът, обаче е в бодхичита-мотивацията, но и тя не възниква просто така.... Днес също има възможност да се практикува по подобен начин, но както споменах той не е за всеки. Всъщност и в Тибет напр, тази, които са практикували така са били малцинство...

П.С. Лотосът, повече ми напомня на водна лилия (не че е важно, разбира се).

Редактирано 1 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Нямам идея какво е Бодхичита-мотивация, но имам идея, че зад всяко човешко действие има и мотив, понякога неосъзнат, а понякога е едно намерение, а се транформира в друго и така... в прогрес или в регрес. Обаче в този свят няма нищо сигурно, като гърнето на Миларепа. Мисля, че всеки сам избира към какво да се стреми. Ако някому е необходимо да се отдели от света-нека си се отделя-себе си "изправя", а не другите. Dagpo, радвам се, че си хванал шегата за "висенето". И ще използвам случая да ти кажа нещо за суфите. Те не приемат отшелничеството. Смятат, че духовният човек трябва да е сред другите хора. Лотосът... В различните традиции реализацията на потенциалните възможности се изобразява като разцъфване на цвета на повърхността на водата; на Запад – това е роза или лилия, на Изток - лотос. Космическият лотос се явява като образ на творението, възникване на света от първоначалните води или от празнината; това е особен универсален принцип, управляващ света и развиващия се в него живот.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Нямам идея какво е Бодхичита-мотивация

Ако го обясня кратко и традиционно, няма да го разбереш изцяло, но с думи прости, това е да се стремиш да реализираш твоята истинска същност/ природа/потенциал, за да доведеш всички други същества до това

(нали не се засягаш - не мога да го обясня с две думи, освен ако кажа, че това означава да сме искрено загрижени за другите, но и така ще бъде разбрано превратно и повърхностнно - сори, не е толкова просто, а пък и аз не съм много умен).

И ще използвам случая да ти кажа нещо за суфите. Те не приемат отшелничеството. Смятат, че духовният човек трябва да е сред другите хора .

С две думи - Марпа, който е бил учител на Мила не е бил отшелник, а светски практикуващ, който е имал 8 партньорки (всички те много специални)и няколко деца. Моят коренен Лама, също не е "отшелник" или монах, но всъщност темата е доста сложна, за да я обсъдим накратко... Най-разумно е да спрем до тук... Улавям повечето ти шеги, но понякога ме изненадваш, щото нямаме реално (невиртуално) общуване, т.е. не мога да възприемам израза, мимиките, тембъра, интонацията, жестовете и т.н., а нямам време да правя семантични анализи на твоите прекрасни постинги:-)

Редактирано 1 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

... В България битува една друга фраза, казват - 'не ги гледай какво правят, ами слушай какво казват'. Аз мисля, че и българите гледат!, и са също така обеззаблудени. Затова 'християнските цености' не са на дневен ред.

Приятелю,

тази фраза е моето верую,само че обърната обратно -"Това което си казал и ако го правиш ти вярвам!" приказката е е "Не гладай какво ти говорят ,а какво вършат!"

Можеш да ми казваш .че си вече оттатък-"в трансцедентента" и си излязъл от материите ,и на другия ден да ми се хвалиш ,че са ти увеличили надницата от 16 на 18 евро/на час тогава не ти вярвям и на запетайките ,мдааа

поздрави

Обаче в този свят няма нищо сигурно, като гърнето на Миларепа.

Това, което възприема гърнето, скъпа Нел, макар и то да не е "нещо", трайно, сигурно, автономно, или съществуващо независимо, а да е като пространството или като средата на небето - без форма, цвят, мирис или цвят, пусто, но все пак сияйно ясно и всичко това трябваше да не го казвам, щото... Както и да е написал съм го, нека да остане за сега, а после може да го изтрия, както често започнах да правя напоследък в този форум. Хубава вечер!

Приятелю,

тази фраза е моето верую,само че обърната обратно -"Това което си казал и ако го правиш ти вярвам!" приказката е е "Не гледай какво ти говорят ,а какво вършат!"

Ето, че казваш нещо, с което съм 100% съгласен. Ако между думи и действия (поведенеие) няма съответствие, всичко е просто заиграване с красиви фрази, идеи, концепции... Те са като кръпки върху парче плат Но все пак не мислиш ли, че не бива да си чак толкова взискателен към другите. Познавам хора, които са крайно взискателни към себе си и точно по тази причина са много съчувствени и изпълнени с разбиране към другите (дано пак да не получа някой отговор като предишните )

P.S. Това, което се случва в Суматра е доста по-сериозно от празните приказки, които си разменяме тук.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Аскетъзмът е много интересно явление. Прилича на самобичуването.

:-))))))))))))))))

Стоицизмът е, когато толкова те е страх да не загубиш всичко, че нарочно го губиш отнапред, за да не те е страх. На това му викат терзания, госпожице Кора, или както се казва - сговняване.

Терзанията на цар Соломон

Ромен Гари

Същността на отчеличеството е откъсване от света и така по-лесно изчистване на индивидуалното или груповото /в обители, манастири, текета и т.н./ дихателно поле от чужди мисъл/форми. Добра и полезна практика като част от духовния път.

______________________________________________________

Ех, как хората се лъжат, че бягат от света, когато всъщност бягат презглава от себе си. Красиви его-илюзии, облечени в духовност...

Не можеш да се откъснеш от света никога, защото той е вътре в теб. Където и да отидеш, където и да мислиш, че ще избягаш, навсякъде по тази Терра - все още за мнозина доста инкогнита, ти носиш света в себе си. Тревите са косите ти, имаш и мъх даже, че и цветя, дърветата са белите ти дробове, речните камъчета са зъбите ти, скалите - костите, пръстта е в черния ти дроб, реките в кръвта ти, небето е зад челото ти, а Слънцето в очите ти.

Където и да отидеш, от себе си не можеш да избягаш...

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)