Донякъде, приятелю, донякъде.....

"вегетативно" е дума, която е с латински корен - vegetatito означава разрастване.Коренът и е vegeo - пробуждане.

А цитати на английски няма защо да постваш - аз съм един от хората, които занят само родния си език и чужди такива не разбирам и не употребявам

Няма добър превод на български, уви, но го махнах. В един от преводите на български напр. духкха е преведено като мъчение, вместо като страдание. Както и да е... Ако под вегетиране имаш предвид пробуждане сме на едно мнение...

Редактирано 11 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Има, разбира се... За мен е очевидно, но това не е защото съм по-умен от теб, а защото са ми показали и са ме учили как да виждам тези неща. Ти казваш: "Същността е вечна, неизменна и съвършена, а проявленията не са", което попада в крайноста на етернализма. В Праджняпарамита сутра се казва:

Формата е пустота. Пустотата е форма. Пустотата не е различна от формата. Формата не е различна от пустота. По същия начин, усещания, възприятие, менталните фактори и съзнание са пустота.

Формата е илюзия. Реалността зад всяка форма е вечното и неизменното, т.е. пустотата. Така че отвъд илюзорността, формата наистина е пустота. Аз никога не съм казвал, че формата и пустотата са различни. Формата е видимата част на пустотата. Тя е пустотата и в същото време не е.

Реалността зад всяка форма е вечното и неизменното, т.е. пустотата.

Има поучения, в които Буда е обяснил 16 различни аспекта на пустотата, за да се избягнат всякакви превратни тълкувания като това пустотата да се приема за реално съществуваща. Мисля, че беше 4-я аспект,който се нарича пустота на пустотата (санскр. шуня-шунята), т.е. пустотата е пуста/празна от себе си

Наистина да разберем този стих от Праджняпарамита сутра означава да сме просветлени. Аз не го разбирам, за съжаление...

Редактирано 11 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Проблемът е, че ти наричаш това "смущаващи" емоции и "грешки ", а за мен това са "психични клапани" които оказват благотворно влияние върху психиката и целия живот на човека.

Не трябва да ги подтискаме или трансформираме, ами точно обратното - да им се отдаваме, да ги изучаваме и да ги овладеем до степен сами да си предизвикваме - без въшна стимулация.

Ние не познаваме същността на това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, това което мисли мислите и е между тях.

Един човек преди 2500 години е стигнал до това познание и директно преживяване. Оставил е знание и методи с които всеки, който поиска може да направи същото нещо. Да бъде просветлен.

Няма думи с които може да бъде описано това. Всяко описание е само описание.

Все пак може да се каже, че истинската ни същност е безкрайно, неродено осъзнаващо пространство. Отвъд всяка представа и идея. Липсата на преживяване на тази същност е наречена невежество.

От невежеството възниква идеята за отделен, независим "аз" и отделен независим "външен" свят. Това разделение води до желания и привързаност към нещата които слагаме в групата на харесваните, отблъскване и гняв към нещата които не харесваме и безразличие останалите. Това разделяне и тази оценка не са истински. Те са резултат от невежеството. Всички тези емоции: гняв, гордост, завист, ревност, алчност ... произлизат от невежеството. Те зависят от причини и затова може да се каже, че нямат истинска същност. Те се появяват, променят се и изчезват. Да оставяме на нещо което не съществува да управлява мислите, думите и делата ни според мен е глупаво. Резултатите от това също не са приятни. Понякога са болезнени. :-)

"Егото" си можем да премахнем, но не бива - това води до вегетатативно съществувание след завършването на процеса.

Можем да срещнем хора, които нямат его или са в процес на трансформацията му.

Най общо тези хора са безстрашни, радостни и мъдро помагат на другите. Това е резултата от липсата на его.

Колкото по-малко е егото толкова повече са безстрашието, радостта и мъдрото съчувствие. Тези качества не зависят от причини, те са същността ни, те естествено се появяват когато няма невежество.

Всъщност липсата на его води до активност, радост и мъдрост, които са необусловени и които са отвъд всичко, което можем да си представим. Ако решим, можем да наречем това и вегетиране, но ще е малко подвеждащо. :-)

Проблемът е, че ти наричаш това "смущаващи" емоции и "грешки ", а за мен това са "психични клапани" които оказват благотворно влияние върху психиката и целия живот на човека.

Когато ти остане свободно време би ли обяснил как агресията, привързаността или объркването функционират като "психични клапани" и "оказват благотворно влияние върху психиката".

Не трябва да ги подтискаме или трансформираме, ами точно обратното - да им се отдаваме, да ги изучаваме и да ги овладеем до степен сами да си предизвикваме - без въшна стимулация.

Не бива да ги подтискаме, разбира се, но дори се боя да попитам какво имаш предвид като казваш "сами да си ги предизвикваме - без външна стимулация" Ми, те си възникват и без такава (външна, както я наричаш) стимулация... Как на практика си представяш хем да им се отдаваме, хем да ги изучаваме, хем да ги овладеем?

ПП: Не се заяждам, просто ми е любопитно.

Редактирано 11 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Ще се опитам да отговоря на твоя въпрос, Дагпо. Разбира се Док ще каже собственото мнение. Да изживееш(да се отдадеш) една емоция, съответно чувство докрай не означава непременно действие. Агресията е първосигналната реакция на дразнителя, но овладееш ли първосигналното си действие изобщо не е трудно да овладееш и възникналата емоция с помощта на разума си, т.е. първо броиш до десет, после поемаш дълбоко въздух, като в този момент преценяваш по възможно най-бързия начин защо се е появила тази агресия(ревност, злоба, завист). Ако си достатъчно мъдър и разумен, успяваш да овладееш емоцията си за няколко секунди, това ти го гарантирам от личния си опит. Няколко секунди, Дагпо. Това е един съвсем естествен процес, в който хем чувстваш нещата, хем си и над тях, т.е овладяваш ги. Иска се много упоритост, много любознание, много търпение и най-вече се иска много здрава психика и реална преценка. Така бавно и постепенно всеки може да намери своя точка на равновесие и във всяка ситуация да се стреми минимално да се отклонява от нея, за да може бързо да влезе отново пак в равновесие. Хем чувстваш, хем не чувстваш с такава сила, която би те превърнала от човек в зверче, или в нещастен хленчещ, или във постоянно мърморещ и недоволен и от там вечно страдащ. Защото... страданията - раждане, смърт, раздяла, болест, старост(основните) са страдания за всички, а не само за някои

В християнството се нарича - смирение и не означава премирение. Премирение е когато можеш нещо да направиш с помощта на волята си, на духа си, на сърцето си... но не го правиш.

т.е. първо броиш до десет, после поемаш дълбоко въздух, като в този момент преценяваш по възможно най-бързия начин защо се е появила тази агресия(ревност, злоба, завист). Ако си достатъчно мъдър и разумен, успяваш да овладееш емоцията си за няколко секунди, това ти го гарантирам от личния си опит. Няколко секунди, Дагпо.

Добро утро Нел,

Поемаме дълбоко въздух, задържаме в продължение на 10 секунди, през които анализираме причината за появата на емоцията и после? Този метод е като аварийна спирачка и може и да проработи (а може и да не проработи) в случая с агресията. Трябва да правиш разлика между груби и финни нива на емоциите, това първо. Второ, трябва да правиш разлика между причини и условия, т.е. причината най-общо е илюзията за его, защото когато има аз - има ти, когато има тук - има там и т.н. Когато има подобно разделение на схващащ (субект), (процес на)схващане и схващано (обект) възникват три основни реакции: харесване, отблъскване и индиферентно (безразлично) отношение, които в зависимост от конкретните условия се развиват по един или друг начин.

Това е един съвсем естествен процес, в който хем чувстваш нещата, хем си и над тях, т.е овладяваш ги.

Видът пранаяма, който предлагаш, не ми се вижда много естествен

Не съм казала, че е лесно. Не съм казала и, че става изведнъж. Напротив. Първо ти трябва мотивация,

после ти трябва упоритост и търпение, защото резултатите не идват като с магичска пръчка и трябва да ти е ясно, че няма хапчета за това - да избереш щастието. А и пропускаш, че казах мъдрост. Не онези изречения, които четем и които уж разбираме, а истинскта мъдрост-таза, която сам си осъзнал и си разбрал, че трите компонента на същностната ни природа са - Любов, Мъдрост и Истина-топлина, светлина, сила-качества, присъщи на огъня.

и така обърканият ни, човешки ум, вечно лутащ се между доброто и злото, светлината и сянката, се установява в широтата на визията, която обхваща и двете.

Единственият ни инструмент е нашето и само нашето съзнание и... нещо повече-след време забелязваш как само при един поглед върху даден обект – човек или ситуация – узнаваш цялата същност, психохарактеристики, темперамент, характерови заложби, ако щеш и здравето му, нещо като отворена книга.

Наистина споделям личен опит.

Но имате право да не ми вярвате.

Впрочем щастието и страданието са избор. Ако това бъде разбрано от всеки...

Първото, което трябва да разберем е, че несъвършенството ни е дар, силен коз за всеки ,който е решил да играе белота на живота.

Редактирано 12 ноември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Щом казваш Всъщност тази дискусия е за раздела по психология или за темата за будизма... Все пак ще ти пратя нещо, за да разбереш какво имам предвид, че нямам време да ти отговарям надълго и широко.

Хубав ден!

Редактирано 12 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Знаете ли,че в Библията има един провокиращ стих /в Псалми 82/слав.Псалми 81/ стихове 6-7 - от псалмистът Асаф - А вие сте били богове. И при все това ще умрете като човеци. - не е ли провокиращ стих за прераждането това. Какво ще кажете за това. Вчера го открих, защото в "Тайната доктрина" III-ти том на Елена Блаватска пишеше за тези думи,но без да пише номера на псалмите и аз ги открих вчера в 82 Псалми стихове 6-7.

Знаете ли,че в Библията има един провокиращ стих /в Псалми 82/слав.Псалми 81/ стихове 6-7

- от псалмистът Асаф - А вие сте били богове. И при все това ще умрете като човеци.

- не е ли провокиращ стих за прераждането това. Какво ще кажете за това. Вчера го открих,

защото в "Тайната доктрина" III-ти том на Елена Блаватска пишеше за тези думи,но без да пише номера на псалмите и аз ги открих вчера в 82 Псалми стихове 6-7.

Аз май не бях писала тук,че моят духовен учител Иеова ми каза,че са точно за това тези стихове за превъплъщенията. Случайно са го изпуснали този стих да го премахнат на Никейския

събор тогава май. Какво ще кажете за това.

Знаете ли,че в Библията има един провокиращ стих /в Псалми 82/слав.Псалми 81/ стихове 6-7

- от псалмистът Асаф - А вие сте били богове. И при все това ще умрете като човеци.

- не е ли провокиращ стих за прераждането това. Какво ще кажете за това. Вчера го открих,

защото в "Тайната доктрина" III-ти том на Елена Блаватска пишеше за тези думи,но без да пише номера на псалмите и аз ги открих вчера в 82 Псалми стихове 6-7.

Я виж ти, я виж ти, хехе! Супер! Верно, че светите оффци са изпуснали нещо много важно.

Ето го точният цитат:

Псалми 82 (По слав. 81). Асафов псалом.

1 Бог стои в Божия събор,

Съди всред боговете.

2 До кога ще съдите несправедливо,

И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)

3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето;

Отдавайте правото на оскърбения и бедния.

4 Избавяйте сиромаха и немотния,

Отървавайте ги от ръката на нечестивите.

5 Те не знаят нито разбират,

Ходят насам натам в тъмнина;

Всичките основи на земята се разклащат.

6 Аз рекох: Богове сте вие;

Всички сте синове на Всевишния.

7 А при все това вие ще умрете като човеци,

И ще паднете като един от князете.

8 Стани, Боже, съди земята;

Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.

За точно този псалм Исус казва на юдеите, че не друго, а техният закон го оправдава пред съда им:

Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие" ?

Иоан 10:33,34

Марушке, това е свързано с реинкарнациите, но повече със сътворението, а и с темата за нефилимите - за Божиите синове, паднали от небето или с други думи казано - за извънземна цивилизация, която създава човешката раса и се намесва периодично с помощта на генетични експерименти в еволюцията на човечеството. Дарвин е бил прав, но е казал само половината истина - ние хората сме продукт на хибридна ДНК - между примат и извънземно. Човекът е Бог и животно в едно. Познайте коя част е божествената...

Сърцата ни.

Те са Божественото у нас.

Очаквайки апостроф, че и някои животни имат сърца, отговарям предварително.

Но нямат емоции, последвани от чувства.

Точно емоциите и чувствата ни са определящи действията ни. От там и кармичната закономерност.

Ако слушахме повече сърцата си, а не умовете си, щяхме да бъдем наистина разумни.

Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуално, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно всичко, затворено в границите на рационалното мислене.

Сърцата ни.

Те са Божественото у нас.

Очаквайки апостроф, че и някои животни имат сърца, отговарям предварително.

Но нямат емоции, последвани от чувства.

Точно емоциите и чувствата ни са определящи действията ни. От там и кармичната закономерност.

Ако слушахме повече сърцата си, а не умовете си, щяхме да бъдем наистина разумни.

Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуално, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно всичко, затворено в границите на рационалното мислене.

Най-после един смислен коментар.

Сърцата ни.

Те са Божественото у нас.

Очаквайки апостроф, че и някои животни имат сърца, отговарям предварително.

Но нямат емоции, последвани от чувства.

Точно емоциите и чувствата ни са определящи действията ни. От там и кармичната закономерност.

Ако слушахме повече сърцата си, а не умовете си, щяхме да бъдем наистина разумни.

Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуално, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно всичко, затворено в границите на рационалното мислене.

Когато Бог създал човека, човек идвал при Него по всякакъв дребен повод, питал за одобрение, оплаквал Му се за всичко. Човек се молел Бог да дойде. Ако Бог идвал, той казвал: “Не идвай сега, Ела по-късно. Дошъл си прекалено рано”. Ако Бог не идвал, той се оплаквал: “Аз те виках много пъти, а ти дойде толкова късно”. Бог започнал да се изморява от тези прищевки. Искал да се махне и да се скрие някъде, но това било трудна работа. Той разбрал, че човек и на луната ще го намери. И тогава Бог срещнал един мъдрец. Мъдрецът Му прошепнал на ухото: “Скрий се в човешкото сърце. Това е мястото, където той никога не поглежда”. От този ден Бог се крие в сърцето на човека.

Мълчанието е езикът на сърцето. Той не се нуждае от превод.

Шри Шри Рави Шанкар - Eзикът на сърцето

Редактирано 10 декември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Очаквайки апостроф, че и някои животни имат сърца, отговарям предварително.

Но нямат емоции, последвани от чувства.

Здрасти Нел,

Да не беше казала това, щях да си замълча . На това му се вика видизъм и последиците от него могат да бъдат видени във филма, към който бях пуснал линк преди време. Ако си го пропуснала ето го пак: http://video.google.com/videoplay?docid=-6176563723666627529# Животните не само, че имат чувства и емоции, а някои от по-сложно устроените и много повече. Можем да открием признаци на морално поведение в другите бозайници. Напр., установено е, че мишките проявяват по-големи признаци на вълнение и тревога, когато страдат техни познати мишки, отколкото когато те са непознати. Маймуните приемат да гладува, за да не получават техните другари от клетката електрошокове, но не биха направили същото за заек. Те също оставят кармични отпечатъци от действията си в осмото съзнание (алая виджняна), но наистина те са "по-слаби", отколкото при нас хората... Предварително се извинявам, ако не съм те разбрал правилно...

Редактирано 10 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Здрасти Нел,

Да не беше казала това, щях да си замълча . На това му се вика видизъм и последиците от него могат да бъдат видени във филма, към който бях пуснал линк преди време. Ако си го пропуснала ето го пак: http://video.google.com/videoplay?docid=-6176563723666627529# Животните не само, че имат чувства и емоции, а някои от по-сложно устроените и много повече. Можем да открием признаци на морално поведение в другите бозайници. Напр., установено е, че мишките проявяват по-големи признаци на вълнение и тревога, когато страдат техни познати мишки, отколкото когато те са непознати. Маймуните приемат да гладува, за да не получават техните другари от клетката електрошокове, но не биха направили същото за заек. Те също оставят кармични отпечатъци от действията си в осмото съзнание (алая виджняна), но наистина те са "по-слаби", отколкото при нас хората... Предварително се извинявам, ако не съм те разбрал правилно...

Тя каза друго, но ти не успя да разбереш. Нел каза, че и животните имат емоции (емисии от пулсациите на вселенското сърце ги наричам аз), но само човекът притежава съ-знанието за това, което моментално превръща емоциите му в ЧУВ-ства. Чуване.

Редактирано 10 декември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

На това му се вика видизъм

Добре, че ми каза, приятелю. Довечера, като изнеса(защото е напълно слепичка от няколок месеца и се придвижва сама само на прави участъци) шестнадесетгодишната си пекинезка на разходка, ще и разказвам

на каква "гадна" стопанка е налетяла, ще разкажа и на входното куче и коте(и двете са кастрирани и обезпаразитени и си имат техни местенца-колибки, вътре във входа, за де не студуват зимата). Ще разкажа и на ботаническата градина в дома ми-цветята, с които разговарям и хич и не ми пука, че приличам на тихия луд. Ще разкажа и на електроуредите. И с тях разговарям.

Виж... Знам, че животните имат астрално тяло, но не съм убедена, че това, което ти изброи като примери са осъзнати действия, при положение, че нямат ментално тяло. Това са инстинкти. И това имах пред вид, казвайки, че нямат база, върху която да градят поведение.

Но приемам критиката с широка усмивка, борецо за човешко и животинско щастие. Признавам си без бой, че повече ме интересуват човешките взаимоотношения и ако трябва да защитя човек пред животно... изобщо няма да вложа някаква друга мисъл, освен, че човекът е с предимство. Макар и(пак без бой си признавам) има хора, които не заслужават повече милост от което и да било живо същество на този свят.

Доволен ли си?

Тя каза друго, но ти не успя да разбереш. Нел каза, че и животните имат емоции (емисии от пулсациите на вселенското сърце ги наричам аз), но само човекът притежава съ-знанието за това, което моментално превръща емоциите му в ЧУВ-ства. Чуване.

Правя разлика между емоции и чувства. Животни е много широко понятие. Между колорадските бръмбари и делфините напр. има разлика, нали?

Аз твърдя, че има жиивотни, които имат способност за саморефлексия, както споменатите делфини, които са едни от най-интелигентните същества на Земята. Те, както занаеш, са дружелюбно настроени хората и някои от дори търсят контакт нас. Тези бозайници са социални животни, които живеят на стада. Принадлежността към определено стадо обаче не е твърдо установена. Има и самотно живеещи. Принципно, китоподобните имат силни семейни и приятелски връзки. Наблюдавани са случаи на междувидово взаимодействие и дори междувидово сношение. Делфините имат и силно развитото си чувство за взаимопомощ: ранените или болните индивиди не се изоставят. Изумителното е, че този (нека го наречем) етичен кодекс е общовалиден, т.е. помага се и на представители на други видове. Край бреговете на Нова Зеландия е наблюдаван делфин, на име Моко, да помага на женски кашалот с малко, насочвайки го през плитчините в които бил заседнал на няколко пъти. Делфини са помагали на давещи се хора или са ги пазели от акули плувайки в кръг около тях. Делфините комуникират чрез голямо разнообразие от звуци чрез назални кухини разположени под дихателния им отвор.

Мисълта ми беше, че единственото смислено основание за етиката е не какво е казал този или онзи бог в тази или онази свещенна книга, а загрижеността за щастието и страданията на другите съзнателни същества. Именно това обяснява защо ние нямаме морални ангажименти към камъните, например. Мисля, че и двете с Нел сте съгласни с това, нали?

Доволен ли си?

Хей, спокойно! Нел не исках да те обвинявам в неетично поведение към животните. Знам, че си прекрасен човек. Просто понякога се изказваш по начин, който мнозина ще схванат превратно, както в онази тема. Специално посочих, че се извинявам предварително, ако не съм те разбрал. Просто допълвам твоето мнение... Така ОК ли е?

Редактирано 10 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Хей, спокойно! Нел не исках да те обвинявам в неетично поведение към животните. Знам, че си прекрасен човек. Просто понякога се изказваш по начин, който мнозина ще схванат превратно, както в онази тема. Специално посочих, че се извинявам предварително, ако не съм те разбрал. Просто допълвам твоето мнение... Така ОК ли е?

Много широка усмивка, Дагпо.

И да си ме обвинил в неетично отношение... все тая(както казват дзенистите).

Толкова прекрасен човек съм, колкото съм и космонавт. Ами не съм космонавт.

И понеже темата е за прераждането.

Нали имаше някакъв принцип за правилното говорене в будизма, който се усвоява оп Пътя. Не знам как се казваше, защото

теорията ми е необходима само, за да о-съзная нещата, другото е практика.

Това с изказването по начин, който може да бъде разбран по няколко начина е доста важно нещо, приятелю.

Нали знаеш за огледалния образ?

Е, както и да го кажа, все ще бъде разбрано по различни начини, всеки от неговата си вътрешност ще тълкува моите думи.

Така че... не нося отговорност пред другите как разбират нещата, но нося отговорност пред себе си за това, което говоря.

Е, както и да го кажа, все ще бъде разбрано по различни начини, всеки от неговата си вътрешност ще тълкува моите думи.

Права си.

Пратих ти ЛС, за да ти дообясня моята позиция. Инак не ми обръщай внимание

Редактирано 11 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Знаете ли,че в Библията има един провокиращ стих /в Псалми 82/слав.Псалми 81/ стихове 6-7

- от псалмистът Асаф - А вие сте били богове. И при все това ще умрете като човеци.

- не е ли провокиращ стих за прераждането това. Какво ще кажете за това. Вчера го открих,

защото в "Тайната доктрина" III-ти том на Елена Блаватска пишеше за тези думи,но без да пише номера на псалмите и аз ги открих вчера в 82 Псалми стихове 6-7.

Псалми 82:6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.

7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.

Ааа, значи за прераждане ставало въпрос в тези стихове? А пък аз знам ЗАЩО Елена Блаватска не е посочила 'номера'. Да ти кажа ли?

Нека тогава попитам- боговете прераждат ли се? Ако се прераждат, що за богове са, ми те са си хора и разбира се ще умрат 'като човеци'. Какъв е проблема и какво толкова провокиращо има тук?

В случая използваната дума преведена като 'богове' е еврейската елохим. С тази дума в Библията са наречени освен хората така също и ангелите- В Йов 1:6 само че там превода казва 'божии синове', в Изход 4:16 със същата дума е наречен Мойсей, който да послужи вместо Бог за Аарон-"Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.". Тук пак Мойсей е наречен бог(елохим)!-Изход 7:1 "Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк."

Сатана също е наречен бог в 2 Коринтяни 4:4. Мамона също! Въобще за човека бог може да му стане всяко нещо- идоли, талисмани, всичко, което господства над съзнанието му е бог за него. А някои дори са си богове сами за себе си.

А когато Исус цитира Псалм 82, то той го казва много ясно че: "ония, към които дойде Божието слово", са наречени богове в случая пророците, които са говорили от името на Бога. Точно това се казва и в Изход 7:1. И защо Исус казва това? Точно тогава го обвиняват в богохулство, че "Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог", нещо което Исус категорично опровергава. Той никъде и никога не е твърдял, че е самия Бог, напротив казвал е многократно че е 'изпратен от Него', да върши 'Неговата воля' и да говори 'Неговото слово'.

Освен това на Никейския събор изобщо не се е обсъждал въпроса за прераждането, ама карай, щом така казва твоя духовен учител...така да е!

Псалми 82:6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.

7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.

А когато Исус цитира Псалм 82, то той го казва много ясно че: "ония, към които дойде Божието слово", са наречени богове в случая пророците, които са говорили от името на Бога. Точно това се казва и в Изход 7:1. И защо Исус казва това? Точно тогава го обвиняват в богохулство, че "Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог", нещо което Исус категорично опровергава. Той никъде и никога не е твърдял, че е самия Бог, напротив казвал е многократно че е 'изпратен от Него', да върши 'Неговата воля' и да говори 'Неговото слово'.

Напротив - казва Аз и Отец ми едно сме - Иоан 10:30.

И още - Отец е в Мене, и Аз в Отца- Иоан 10:38

Освен това на Никейския събор изобщо не се е обсъждал въпроса за прераждането...

Обсъждал се е и Константин е бил твърде обезпокоен от факта, че ако хората знаят за прераждането, няма да му се подчиняват, затова е и изчистил от библията всички писания, където се споменава за това.

Напротив - казва Аз и Отец ми едно сме - Иоан 10:30.

Да, защитниците на триединството често използват този стих, но ако ги помолиш да ти обеснят по-подробно какво е искал да каже Исус, настава една...оплитат се в многословие и винаги разказа им е мноого дълъг. Нека те попитам- ЗАЩО?

Защо Исус не казал -Аз, Св. Дух и Отец сме едно? Защо е проявил такова неуважение към Светия Дух? Защо е казал:"Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене."?

Защо отците, които са се събрали на Никейския събор са пропуснали да изтрият това явно противоречие с догмата за триединството- Матей 16:14-17? Или Йоан 17: 1-3?

Цялата 17та глава от Ев. на Йоан отрича подобна идея и е хубаво да се прочете цялата, за да се разбере контекста, но забележи какво казва тук.-

Йоан 17:21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

Според теб това е едно друго триединство ли е? - Исус, учениците му и Отец.

Обсъждал се е и Константин е бил твърде обезпокоен от факта, че ако хората знаят за прераждането, няма да му се подчиняват, затова е и изчистил от библията всички писания, където се споменава за това.

Явно са го направили нескопосано, защото много хора все пак намират доказателства за прераждането в Библията- тук. Вало също ще потвърди.

Константин? Та той е бил императора! Когато един император подозира, че няма да му се подчиняват, тогава използва други средства, Спомни си българското покръстване... и каква е логиката, защо да не му се подчиняват ако вярват в прераждането? Освен това са си послужили с един доста евтин трик- в последния момент променили мястото на провеждане на събора и така Константин и сие си осигурили мнозинство срещу опозицията от партията на Арий.

Редактирано 11 декември 200916 г. от arenas (преглед на промените)

Да, защитниците на триединството често използват този стих, но ако ги помолиш да ти обеснят по-подробно какво е искал да каже Исус, настава една...оплитат се в многословие и винаги разказа им е мноого дълъг. Нека те попитам- ЗАЩО?

Защо Исус не казал -Аз, Св. Дух и Отец сме едно? Защо е проявил такова неуважение към Светия Дух? Защо е казал:"Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене."?

Защо отците, които са се събрали на Никейския събор са пропуснали да изтрият това явно противоречие с догмата за триединството- Матей 16:14-17? Или Йоан 17: 1-3?

Цялата 17та глава от Ев. на Йоан отрича подобна идея и е хубаво да се прочете цялата, за да се разбере контекста, но забележи какво казва тук.-

Йоан 17:21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

Според теб това е едно друго триединство ли е? - Исус, учениците му и Отец.

Явно са го направили нескопосано, защото много хора все пак намират доказателства за прераждането в Библията- тук. Вало също ще потвърди.

Константин? Та той е бил императора! Когато един император подозира, че няма да му се подчиняват, тогава използва други средства, Спомни си българското покръстване... и каква е логиката, защо да не му се подчиняват ако вярват в прераждането? Освен това са си послужили с един доста евтин трик- в последния момент променили мястото на провеждане на събора и така Константин и сие си осигурили мнозинство срещу опозицията от партията на Арий.

Разговорът за Светия Дух и християнските "свети отци" е една дъъъъълга тема. Знаеш ли защо в православната Света Троица Светият Дух не е наречен с истинското си име, а именно - Светата Майка на Исус... и хората се объркват - Исус има Отец, а къде е Майката... не ми се говори за това, честно казано, че ще взривя форума тук. А Исус е казал недвусмислено (моля те, припомни ми ти това, че не помня точно къде беше) Моята майка е светата Пневма. На иврит Руах Адонаи (Божий Дух, Свети Дух) е в женски род... какво доказателство повече от това.

---

Мисля, че на всички тук ни е известно, че Новият завет е сформиран в Никея, за да обслужва Римски интереси. Константин - наместникът на Рим във Византия, премахва вярата на ранните християни в прераждането, като изчиства всички християнски ръкописи, свидетелстващи за това с думите: Ако хората знаят за прераждането, няма да ми се подчиняват. И с това се слага край на истинското християнство, чиято прекрасна идея е превърната и сведена до една дребна политическа римо-византийска интрига.