Изтривам си мнението, щото не искам да се доказвам, колко съм умен/глупав

Хубаво де. Това е форум и можеш да си изтриеш мнението, но в живота какво правим?-грешим и си трием грешките, или грушим и се учим от тях? И... определено не ме интересува какво мислят за мен околните, когато аз правя нещо по своя воля и защото така ми харесва. Колкото и да е добро това, което правя, може и е разглеждано и като нещо отрицателно, а колкото и да не е добро това, което правя, все ще се намери някой, който да го хареса. Логично е да не ме интерува чуждото мнение, нали?

да се разочароваш и да решиш, че изобщо нямаш нужда от учители...

а ако ти кажа, че разочарованията и болката от тях са едни от най-добрите учители? Ще се съгласиш ли с мен или

ще твърдиш, че трябва да живея в постоянно неверие? Неверието е първа и основна спънка за поддържане на правилната посока по пътя. Особено неверието в себе си. Невярвайки, ти си разочарован предварително, вярвайки има шанс да стигнеш много по-напред. И разбира се говоря за доверието към себе си, а не доверие в някакъв "идол", макар че и идолът върши работа, но те лишава от свобода.

Аз така мисля.

Логично е да не ме интерува чуждото мнение, нали?

Един лама казваше: "Някой ден ще чуете нещо много лошо за себе си - пуснете го да влезе от едното ви уха и да излезе от другото. Друг ден, ще чуете нещо много хубаво за себе си - пуснете го да влезе през едното ви ухо и да излезе през другото." Т. е., най-общо съм съгласен с теб... Въпросът, който бих задал аз, ако съм на твое място е: как да си намеря учител, който да е автентичени и да не ме разочарова, как да го проверя, как да се уча от него? Но аз не съм на твое място, а ти не си на мое...

Редактирано 16 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Въпросът, който бих задал аз, ако съм на твое място е: как да си намеря учител, който да е автентичени и да не ме разочарова, как да го проверя, как да се уча от него?

Прав си, но аз не си задавам този въпрос, защото вече съм си отговорила. Виж... не съм си поставила време и петилетен план(който да изпълня за четири години ), за да стигна до сърцето си и затова не ми е необходимо някой да ме напътства.

Оставам с усещането, че не разбираш как казваме едни и същи неща, но просто аз не ги наричам по начина, по който ти ги наричаш. Буда природата за теб е Любовта за мен. Към нея отивам. И не искам друг да ме направлява. Имам близки хора, приятели... те са тези, които винаги ще бъдат моя коректив.

Не искам и няма да се подчиня на чужди правила, догми, концепции и т.н. Това е моят път, към моето вътре.

Виждаш ли... в реалния живот постоянно се налага да се съобразяваме с много неща, затова... искам духът ми запази свободата си и не позволи на никой да го води нанякъде си, обещавайки му нещо си.

Редактирано 17 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Няма прераждане-няма и да има Раят и адът са тук на земята За това животът за едни е Ад за други е Рай-Това са го разбрали и Богомилите през13век и са ги обявили за еретици

Там е работата,че точно богомилите вярват в безсмъртната душа и че тялото е гробница и вярват в прераждането,затова са ги гонили в древността,затова римокатолическата църква жестоко са ги горели на клада и тях и катарите заради вярата им в превъплъщенията.

Прав си, но аз не си задавам този въпрос, защото вече съм си отговорила. Виж... не съм си поставила време и петилетен план(който да изпълня за четири години ), за да стигна до сърцето си и затова не ми е необходимо някой да ме напътства.

Оставам с усещането, че не разбираш как казваме едни и същи неща, но просто аз не ги наричам по начина, по който ти ги наричаш. Буда природата за теб е Любовта за мен. Към нея отивам. И не искам друг да ме направлява. Имам близки хора, приятели... те са тези, които винаги ще бъдат моя коректив.

Не искам и няма да се подчиня на чужди правила, догми, концепции и т.н. Това е моят път, към моето вътре.

Виждаш ли... в реалния живот постоянно се налага да се съобразяваме с много неща, затова... искам духът ми запази свободата си и не позволи на никой да го води нанякъде си, обещавайки му нещо си.

[/quote

Нел права си, но приятелите някой път забиват нож в гърба, има и такива предатели.

Нел права си, но приятелите някой път забиват нож в гърба, има и такива предатели.

Да.

Но... ако го нямаше Юда Искариот, щеше ли толкова отчетливо да видим Христос?

не е ли предателството един нов шанс да отскочим напред, вместо да се свием в себе си, да се самосъжаляваме

и да набираме гняв и злоба?

Злото е слуга на доброто, злото е стъпалото за доброто. Ако се научим да го виждаме, няма да ни е толкова трудно да живеем.

има една прекрасна молитва, която гласи:

Дай ми сили, Боже, да приемам това, което не мога да променя,дай ми воля да променя това, което мога и ми дай мъдрост

да ги разпознавам!

така че...

Марушка, всъщност само близките и хората, които обичаме, могат да ни наранят и предадат(и ние тях). Ако го приемем като урок, да се поставим на тяхното място и да осъзнаем, че в някой друг момент и ние бихме могли да постъпим по същия начин...

това ще ни помогне по-бързо да преодолеем болката от загубенто доверие и да продължим напред.

Това е част от Пътя.

Много трудна част.

Да.

Но... ако го нямаше Юда Искариот, щеше ли толкова отчетливо да видим Христос?

не е ли предателството един нов шанс да отскочим напред, вместо да се свием в себе си, да се самосъжаляваме

и да набираме гняв и злоба?

Злото е слуга на доброто, злото е стъпалото за доброто. Ако се научим да го виждаме, няма да ни е толкова трудно да живеем.

има една прекрасна молитва, която гласи:

Дай ми сили, Боже, да приемам това, което не мога да променя,дай ми воля да променя това, което мога и ми дай мъдрост

да ги разпознавам!

така че...

Марушка, всъщност само близките и хората, които обичаме, могат да ни наранят и предадат(и ние тях). Ако го приемем като урок, да се поставим на тяхното място и да осъзнаем, че в някой друг момент и ние бихме могли да постъпим по същия начин...

това ще ни помогне по-бързо да преодолеем болката от загубенто доверие и да продължим напред.

Това е част от Пътя.

Много трудна част.

Щяхме сигурно да го видим.Ако можехме наистина да виждаме.

Предателство е имало,ама доста по-късно от времето за което говориш.Юда е невинен,той просто е изпълнявал заръките на учителя си.Имам усещането ,че забравих каква е темата докато четях последните страници.

Щяхме сигурно да го видим.Ако можехме наистина да виждаме.

Предателство е имало,ама доста по-късно от времето за което говориш.Юда е невинен,той просто е изпълнявал заръките на учителя си.Имам усещането ,че забравих каква е темата докато четях последните страници.

Кога реши, че Юда е невинен? Преди или след като откриха Евангелието на Юда?

Нео, точно това се опитвам да кажа: Няма значение дали Юда е бил предател или най-близкия ученик и приятел на Христос.

И в двата случая постъпката му има един светъл краен резултат. Христос е знаел това!

Всъщност в последните страници говорим за духовното прераждане в рамките на един човешки живот.Дали е възможно?

Това също е прераждане и без това не помним предходящите си животи, нито сме сигурни какво става след смъртта...

Всъщност в последните страници говорим за духовното прераждане в рамките на един човешки живот.Дали е възможно?

Това също е прераждане и без това не помним предходящите си животи, нито сме сигурни какво става след смъртта...

Да,стига да го искаш

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=12997

Както е казала една велика жена: Ако искаш да се прераждаш - ще се прераждаш, а ако не искаш - няма :-) Аз лично и за себе си нямам особено желание, намирам го за скучно.

Както е казала една велика жена: Ако искаш да се прераждаш - ще се прераждаш, а ако не искаш - няма :-)

Аз лично и за себе си нямам особено желание, намирам го за скучно.

Аз пък не го намирам за скучно. Напротив научавам много нови неща по история и окултизъм.

Въобще за древните митове по света, че са били истински, а не мит и приказки,както ни учеха досега. Като бях ученичка не обичах историята, а сега покрай намирането на миналите животи не само моите,но и на хората от страната, аз не намирам тази работа за скучна. Напротив прави ми огромно удоволствие и желание,че все повече и повече хора искат да научат своите превъплъщения

и че ми вярват на мен и на мойта висша космическа духовна сила Иеова.

...и повече хора искат да научат своите превъплъщения

и че ми вярват на мен и на мойта висша космическа духовна сила Иеова.

И с какво това ще им помогне в сегашния живот?

И с какво това ще им помогне в сегашния живот?

С нищо, дори напротив. Най-общо, ако искаме да разберем миналото си, трябва да погледнем настоящата си ситуация, а ако искаме да разберем бъдещето си, просто трябва да видим какво правим в момента. Има един интересен въпрос, който отдавна чакам някой да зададе, но не би : как така в будизма от една страна се говори за прераждане, а от друга, че няма аз, личност, его и т.н.? Сиреч, какво е това, което се преражда, тогава? Строго погледнато според будизма няма прераждане в популярния смисъл, но ще пробвам да обясня това в темата за будизма, някой път...

Редактирано 10 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

как да няма прераждане в Будизма-нали за това се бори всеки будист:да се слее с божествената

природа!?Както Буда се е слял след земния му път.

как да няма прераждане в Будизма-нали за това се бори всеки будист:да се слее с божествената

природа!?Както Буда се е слял след земния му път.

Да, но в истинската си същност ние сме божествената природа, а тя не се преражда. Преражда се това, което е родено и умира. Божествената природа (използвам този израз, въпреки че будистите не биха го използвали) е вечно съществуваща, неизменна в своята пълнота и съвършенство, и в същото време променяща се, непълна, но развиваща се, разгръщаща се, еволюираща в своите проявления. Човешките животи са такива проявления, но истинският човек е отвъд тях.

И с какво това ще им помогне в сегашния живот?

Първо примерно аз съм българка и ако се каже,че примерно съм сестра на някой турчин или циганин от близките колеги или познати или комшии, ние така повече ще се разбираме и помагаме един на други. Това ще допринесе в полза особено против омразата между турци,българи и цигани. Това е най-главното нещо и за боговете,защото те искат да живеем в мир и разбирателство всички народи,да няма няколко религии и секти най-различни, а да заживеем в един духовен център. Второ ще разберем грешките от миналите си животи и ще гледаме да не ги правим в настоящия си живот. Трето ще допринесе особено когато знаеш хобитата си и интересите си в настоящето ще разбереш за какво си създаден и можеш да се реализираш в кариерата си занапред - никога не е късно - както казват много пенсионери - една бивша колежка две години преди пенсия се беше изучила за психология и практикува частна психология. Ние хората трябва да работим за това,което най-много ни харесва да правим. Сега в настоящия живот това е невъзможно за наличието на безработицата,но все пак занапред дано да се оправи положението. А и един кубински певец забравих му името как беше,но в 74 ли беше или в 78 г.бил в разцвета на кариерата си. Тъй че никога не е късно да го направиш,стига да имаш възможност и вяра в силите си. Трябва да мислиш,че ще стане за това за което мечтаеш да бъдеш , да работиш това което ти харесва. Друго ще допринесе за ползата от спирането на разводите също така.

С нищо, дори напротив. Най-общо, ако искаме да разберем миналото си, трябва да погледнем настоящата си ситуация, а ако искаме да разберем бъдещето си, просто трябва да видим какво правим в момента. Има един интересен въпрос, който отдавна чакам някой да зададе, но не би : как така в будизма от една страна се говори за прераждане, а от друга, че няма аз, личност, его и т.н.? Сиреч, какво е това, което се преражда, тогава? Строго погледнато според будизма няма прераждане в популярния смисъл, но ще пробвам да обясня това в темата за будизма, някой път...

Аз знам също така,че в будизма,както и в другите всички индийски религиозни течения си вярват в превъплъщенията. Това,че говорите че в будизма няма прераждане,това не съм го чела никъде.

Аз не мога да твърдя със сигурност това нещо де. Не съм казала,че всичко знам. Напротив всеки човек не може да твърди със сигурност както вие твърдите със сигурност,че не се говори в будизма за прераждане. Но в "Тайната доктрина" на Елена Блаватска пише за будизма и вярата в прераждането. Не знам ти дали си чел книги на Елена Блаватска.

Аз знам също така,че в будизма,както и в другите всички индийски религиозни течения си вярват в превъплъщенията. Това,че говорите че в будизма няма прераждане,това не съм го чела никъде.

Аз не мога да твърдя със сигурност това нещо де. Не съм казала,че всичко знам. Напротив всеки човек не може да твърди със сигурност както вие твърдите със сигурност,че не се говори в будизма за прераждане. Но в "Тайната доктрина" на Елена Блаватска пише за будизма и вярата в прераждането. Не знам ти дали си чел книги на Елена Блаватска.

Мадам Блаватска не е автентичен източник на информация по отношение на будизма.

Може да се каже, че вярването не е елемент от будизма.

В будизма има относително и абсолютно ниво.

От абсолютна гледна точка прераждане няма.

На относително ниво се "преражда" илюзията за отделен и независим аз, а не някаква трайна, отделна и независима "душа".

как да няма прераждане в Будизма-нали за това се бори всеки будист:да се слее с божествената природа!?

Сливането с божествената природа (каквото и да означава това ) не е цел на будизма, щото според будизма най-общо няма Бог, от когото да сме се отделили и с когото трябва повторно да се обединим... Вало го е обяснил накратко, а по-нататък може да се изследваме този въпрос по-подробно в темата за будизма, ако има интерес...

Но в "Тайната доктрина" на Елена Блаватска пише за будизма и вярата в прераждането. Не знам ти дали си чел книги на Елена Блаватска.

Изгубих няколко седмици от скъпоценния си човешки живот, за да чета мадам Е. Блаватска (това беше доста време преди да се срещна с Дхарма) като стигнах до 3-я или 4-я том на "Тайната доктрина"... Тъжно е или е комично (според гл.т.), че дори след като дори в нета, че даже и в уики-то има толкова много относително автентична информация за будизма, някои все още счита теософските и антропософските фантазии за откровение. Съжалявам, че думите ми ще засегнат някого, но това не е само мое лично мнение, а мнение на всички учители от всички будистки традиции (Тхеравада, Дзен, тибетската Ваджраяна и пр.), които са се запознали с т. нар. "тайна доктрина"...

Редактирано 10 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

вечно съществуваща, неизменна в своята пълнота и съвършенство, и в същото време променяща се, непълна, но развиваща се, разгръщаща се, еволюираща в своите проявления.

Има логическо противоречие между вечно съществуваща, неизменна и променяща се, непълна, т.е. или е едното или е другото. Ще пробвам да представя тетралемата на Нагарджуна (основоположникът на най-висшиата философска школа в будизма - Мадхямака):

* Shiniasu съществува.

* Shiniasu не съществува.

* Shiniasu едновремено съществува и несъществува (което твърдиш в твоя пост)

* Shiniasu нито съществува, нито не съществува.

Абсолютната истина преминава отвъд тези четири крайни позиции... Ако нищо не разбра, да не ти пука, щото и аз не го разбирам, а само го повтарям като папагал

Редактирано 10 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

За мене няма противоречие. Едното е същност, другото е проявление. Вземи например човешкия дух и човешките тела, мисли и желания, чрез които той се изразява. Същността е вечна, неизменна и съвършена, а проявленията не са. Сега можеш да замениш „дух“ с Буда природа или Пустота и ще имаш едно твърдение напълно в духа на будизма. Колкото до Блаватска, ще цитирам по памет: тя просто е имала за задача да повдигне леко края на завесата, а не да дава някакво завършено учение. С тази си задача мисля, че се е справила.

За мене няма противоречие.

Има, разбира се... За мен е очевидно, но това не е защото съм по-умен от теб, а защото са ми показали и са ме учили как да виждам тези неща. Ти казваш: "Същността е вечна, неизменна и съвършена, а проявленията не са", което попада в крайноста на етернализма. В Праджняпарамита сутра се казва:

Формата е пустота. Пустотата е форма. Пустотата не е различна от формата. Формата не е различна от пустота. По същия начин, усещания, възприятие, менталните фактори и съзнание са пустота.

Проблемът е, че ако просто прочетеш горното без съответните обяснения, няма да разбереш нищо. Накратко и най-общо смисълът е, че 5-те агрегата/съвкупности (скандхи), с които се отъждествяваме са празни/пусти.

В глава Първа на Абхидхармасамуччая Асанга обяснява:

Петте начина, по които Азът (атман) се проявява за нас са:

1. Аз като тяло (рупа),

2. Аз като усещане (ведана),

3. Аз като възприятие (самджня),

4. Аз като творец на всичко добро и всичко зло (санскара), и

5. Аз като основа (алая) на всичко това (виджняна-скандха).

Да се обясни всичко това във форум е нещо, с което дори и Буда не би се справил

Редактирано 11 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

... Второ ще разберем грешките от миналите си животи и ще гледаме да не ги правим в настоящия си живот. ...

Ние правим общо взето едни и същи грешки, но не изглежда да вземаме поука от тях.

Например когато сме в ситуация в която има условия за гняв, ние се гневим, въпреки, че имаме свободата да не го правим. След като се появи гнева ние позволяваме на тази емоция, която зависи от причини и условия (и е нетрайна в същността си) да управлява мислите думите и делата ни. Същото се случва с ревността, завистта, алчността ... с всички "смущаващи" емоции. Ние нямаме свобода. Ограничени сме в избора си. Правим едни и същи "грешки" в стремежа си да постигнем щастие. Това, че си спомняме събитията от живота си изглежда не пречи да постъпваме по един и същи начин във всяка ситуация в която условията да "направим грешка" са налични.

Всъщност за да спрем да "грешим" е необходимо да премахнем или трансформираме причината за "грешките". Идеята че сме център на света, идеята за съществуването на отделен и независим "аз". Необходимо е да нямаме его. :-)

Ние правим общо взето едни и същи грешки, но не изглежда да вземаме поука от тях.

Например когато сме в ситуация в която има условия за гняв, ние се гневим, въпреки, че имаме свободата да не го правим. След като се появи гнева ние позволяваме на тази емоция, която зависи от причини и условия (и е нетрайна в същността си) да управлява мислите думите и делата ни. Същото се случва с ревността, завистта, алчността ... с всички "смущаващи" емоции. Ние нямаме свобода. Ограничени сме в избора си. Правим едни и същи "грешки" в стремежа си да постигнем щастие. Това, че си спомняме събитията от живота си изглежда не пречи да постъпваме по един и същи начин във всяка ситуация в която условията да "направим грешка" са налични.

Проблемът е, че ти наричаш това "смущаващи" емоции и "грешки ", а за мен това са "психични клапани" които оказват благотворно влияние върху психиката и целия живот на човека.

Не трябва да ги подтискаме или трансформираме, ами точно обратното - да им се отдаваме, да ги изучаваме и да ги овладеем до степен сами да си предизвикваме - без въшна стимулация.

Всъщност за да спрем да "грешим" е необходимо да премахнем или трансформираме причината за "грешките". Идеята че сме център на света, идеята за съществуването на отделен и независим "аз". Необходимо е да нямаме его. :-)

"Егото" си можем да премахнем, но не бива - това води до вегетатативно съществувание след завършването на процеса.

"Егото" си можем да премахнем, но не бива - това води до вегетатативно съществувание след завършването на процеса.

Шегуваш се, нали Не можем, защото е илюзорно, т.е. как можем да премахнем нещо дето изобщо го няма? Според теб Буда е водил вегетатативно съществуване - нещо като зеленчуци или как?

Редактирано 11 ноември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Шегуваш се, нали

....

Донякъде, приятелю, донякъде.....

"вегетативно" е дума, която е с латински корен - vegetatito означава разрастване.Коренът и е vegeo - пробуждане.

А цитати на английски няма защо да постваш - аз съм един от хората, които занят само родния си език и чужди такива не разбирам и не употребявам