Ти

И днес пак животът тече като вчера.

Радости, болка, далечни мечти...

Всичко е пак така, само че вчера

беше и ти!

До мене те няма! Остана далече,

в спомени свидни от минали дни.

В страсти безумни, фатално обречени

беше и ти!

Щастие трудно, но пак ще намеря.

В спомени стари животът ще спи.

Утре денят ще е по-хубав, но вчера

беше и ти!

Сбогуване Ти никога не ме напусна, град... И аз не те напуснах като цвете, което брани крехкия си цвят, когато го настигнат ветровете. И в дни на радост или пък в беда (самият роб на чувствата си слепи) съм крил сълзи, по-бистри от вода, по уличките твои. Като в шепи. Но стига вече... в делничния шум, забързан след жена или идея, животът, по-тръпчив и от куршум, си тръгва... и навярно ще се влея... в реката ти, отново придошла с безсмъртието си да ме бележи. А времето - изпратена стрела - ще спре двуостър връх в рибарски мрежи. За да остана вдъхновен и млад на твоя бряг лъчист, защото всъщност, ти никога не ме напусна, град... И всъщност за сбогуване е късно! Barona38 (Ивайло Терзийски)

Нямам нерви за дълги любови,

а кратките - не ми приличат.

Да не мислиш, че нещо ново

казваш с това Обичам те?

Да не мислиш, че ще се срути

светът след моето тръгване?

Уверявам те - много пъти

са ме лъгали. И съм лъгала.

А пък Земята си е на мястото.

Само сезонът се сменя.

Крайно време е да си наясно,

че всичко е само временно.

А аз - най-временната от всичко.

Най-кратката. Невъзможната.

Лесни любови - не ми приличат.

А трудната - ще я можеш ли?

Хм, да опиташ ли ти е щукнало?

Добре - да живее рискът!

Хайде сега - отведи ме оттука!

Ако ти стиска.

Маргарита Петкова

ГОРДЕЛИВИТЕ Горделивите – ние – не питаме никога. В резултат – емболия от сподавени викове. Няма за нас лекарства! Няма противоядия. Мълчаливо, но царствено умираме. Млади. Моя гордост и бич мой, мразен, неминуем, как да кажа „обичам"? Може някой да чуе! Горделивите – ние – живеем от болката. Ех, понякога пием един за друг. Толкова. МИРЯНА БАШЕВА

ОБЛАЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ Един облак, два облака — ескадрила. Студено, топло, горещо... Не съм излъгала. Не съм убивала. Не съм те срещала. Три облака, четири облака — отнесени. Владея топката. Успокоявам я. Пет облака, шест облака... Лесно е. Не те познавам. Седем облака, осем облака сънотворни. На възглавница ми приличат. Девет облака, десет облака. Удобно е. Не те обичам. P. S. Единадесет облака — обичам те. Камелия Кондова

Жак Превер

Песен

Питаш кой ден сме

Ние сме всичките дни

Мило момиче

Ние сме този живот

Моя обичана

Ние сме влюбени значи живеем

Ние живеем и значи сме влюбени

Какво е животът ние не знаем

Ние за дните направо нехаем

Какво е любов не знаем дори.

Превод Румяна Л. Станчева

Фиеста

И чашите бяха опразнени,

и бутилката – с гърло разбито,

и вратата беше заключена,

а леглото – широко открито.

И безбройни звезди от стъкло

ни предсказваха щастие в тая

като в приказка великолепна,

отдавна неметена стая.

И аз бях мъртвопиян

и с бумтящо от радост сърце,

а ти беше пияна и жива,

и гола във мойте ръце.

Превод Валери Петров

Дано ме разбереш

Когато съм ти казвал аз:
- Иди си!,
защо не си дочула ти:
- Ела!,
да бъдеш винаги при мойта мисъл?
Когато някъде с усмивка зла
пред тебе викал съм на глас:
- Раздяла!,
защо не си дочула:
- Остани!,
за тази наша среща закъсняла...
Когато през тревожни,
късни дни
наяве всичко свято съм отричал,
защо не си дочувала едно:
че повече от вчера те обичам?
Дано ме разбереш,
дано,
дано...

Евтим Евтимов

Понякога... мислено ще си тръгвам... ще си вярвам че искам така... ще се смея, без теб ще осъмвам... сякаш АЗ пожелавам това... Понякога... ще се връщам разкаяна... Ще навеждам пред тебе глава... Сякаш аз съм отново виновната... сякаш грешна пред теб съм дошла... Но понякога... ще се връщам в реалното - ще те търся незрима в нощта, ще се спъвам и ще падам понякога... и ще плача... но пак ще вървя... Станка Пенчева

Пол Верлен

ЛУННА СВЕТЛИНА

Душата ти – един избран пейзаж,

където всички в луди бергамаски /Бел:/

летят, бушуват – маскарад блестящ,

но тъжни са под пищните си маски.

Възпяват с вечно модната тъга

страстта, живота хубав и мечтите,

Не вярват в щастието и сега –

и песента им слива се с лъчите.

с лъчите на печалната луна,

тъй че замират в парка глъч и трели

и водоскокът плаче в тишина.

О, тъжен плач сред статуите бели.

Превод:К. Кадийски

Бел: Бергамаска – танц по името на италианския град Бергамо.

Здравей любов

polinapet

Здравей,любов отчаяна и чужда

по ъглите на устните ще те позная.

Научих се, че сричките копнеж

не се прошепват тихо,

а изкрещявани - замръкват в хоризонти.

Здравей, любов замислена и тъжна,

по капките отровна нежност

мълчешком ще те намеря.

Научих се, че да обичаш трябва време,

да се влюбиш - нужни са секунди.

Здравей, любов безумна и кандилна,

молитвено на зазоряване ще те прегърна.

Научих се да те изпращам на здрачаване

със вярата, че все някога ще ми се сбъднеш.

Песничка за надеждата Недялко Йорданов Когато изглежда, че няма надежда, че всичко е свършено вече - недей се смущава, недей се прощава, недей се предава, човече. Кажи: Не ми пука от таз' несполука - аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта, това е антракта, това е антракта - не края. От огън опърлен, от всички захвърлен, затворен в най-тъмната стая - недей се спотайва, недей се отчайва, кажи си: Това не е края! Кажи: Не ми пука от таз' несполука - аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта, това е антракта, това е антракта - НЕ КРАЯ!

До утре

Аз утре няма да те помня,

отровата е с цвят на брилянтин,

не всяка загуба разгромна

умира в звуците на клавесин.

А те тежат... като олово,

набиват все един и същ рефрен,

не помня ничий лик отново,

не помня вчерашния ден.

Не гледам прашните портрети,

часовника със стихналия глас,

на масата разпръснати конфети,

разхвърлени в забравен час.

И лепкаво по тях се стича

забравен мирис на кокос,

екранът поразително прилича

на зло, всевиждащо око.

Столовете, раздрани силуети,

изпълнили вечерния сумрак,

писмото в сълзи непролети,

единствен от съдбата знак.

Аз никъде не съм отишъл

и няма да те помня все така,

все още затаявам дъх, не дишам,

когато те докосвам със ръка.

Димитър Станчев

Taedium Vitae

Оскар Уайлд

Отчаян съм, да се пронижа с кинжал;

роб на дребнаво време в младостта си;

да ме ограбва всеки; без гримаса

покорно с дух смирен да се оплитам цял

в косите на жена като добър васал;

да бъда просто на Фортуна аса...

Не искам! Само пяна от вълна си

съблазни като тях - пух, вече прецъфтял.

За мен е много по-добре да бъда

далече от клеветник и от зъл глупак

с подигравателната им присъда;

и по-добре в колиба, ниско сред праха,

но не душата си да върна в оня мрак,

където най-напред целуна се с греха.

как да бъдеш велик писател

трябва да изчукаш адски много жени

красиви жени

и да напишеш няколко десетки любовни поеми.

и да не се притесняваш от старостта

и/или от новоизлюпените таланти.

просто пий още бира

още и още бира

и ходи на пистата най-малко веднъж

седмично

и печели

ако е възможно.

да се научиш да печелиш е трудно –

всеки тъпак може да бъде добър губещ.

и не забравяй твоя Брамс

и твоя Бах и твоята

бира.

не спирай да го правиш.

спи до обяд.

избягвай кредитни карти

или плащай за всичко

навреме.

помни че няма задник

на този свят по-скъп от 50$

(през 1977).

и ако имаш склонност към любов

обичай първо себе си

но винаги трябва да си готов за възможността от

тоталното поражение

независимо дали причината за това поражение

изглежда добра или лоша –

първото вкусване на смъртта не е задължително

лошо нещо.

стой далеч от църкви и барове и музеи

и искай от паяка да бъде

търпелив –

времето е кръста който всеки носи

плюс

изгнанието

поражението

вероломството

целия този боклук.

седи с бирата си.

бирата е вечната кръв.

вечната любовница.

намери си голяма пишеща машина

и докато стъпките минават нагоре и надолу

под прозореца ти

блъскай я

блъскай я силно

прави го като в бой свръхтежка категория

прави го като бика който напада пръв

и помни всички стари кучета

които се бориха така добре:

Хемингуей, Селин, Достоевски, Хамсун.

ако мислиш че те не са полудявали

в малки стаички

точно като теб сега

без жени

без храна

без надежда

значи не си готов.

пий още бира.

време е.

а ако не е

това е добре

също.

---

Чарлз Буковски

Не умея да се измъчвам Гери Турийска Никак не умея да се измъчвам. Когато ми липсва-намирам. Не съм дисциплинирана също. Все още се уча да ти отказвам. Но най-ужасното е, че те обичам, въпреки, че не умея да бъда твоя. Всеки път на завоя, секунда преди да ти обърна гръб, подметките ми залепват за асфалта и няма достатъчно сила в краката ми, за да продължа. И ставам една такава женица, като ония дето изглеждат все едно носят целия свят на гърба си. Така ме смачква улицата, че забравям защо си тръгвам и накъде отивам. И се връщам... Защото никак не умея да се измъчвам.

Измислени небеса

Мъжката ми сила е в това:

да тъгувам, без да го показвам,

да прошепвам пламенни слова,

а да крия айсберг в свойта пазва,

да замръкна с тебе тази нощ...

с друга да съм в мислите си вече.

Да съм и от дявола по-лош,

а след миг пословично сърдечен....

... да отричам сетния си грях

и безмълвно друг да ме привлича...

Да отеква звънкият ми смях,

щом страхът в душата ми наднича....

Да гори в мен пламъче любов

и все в разума си да се вслушвам.

Да дочуя тръпния ти зов

и да те отмина равнодушен....

да се спра и слаб, и уязвим,

обвинен от сляпо безразличие,

че мъжът е двойно по-раним

в своето измислено величие...

Ивайло Терзийски

За Две Ръце – Евтим Евтимов

За две ръце, протегнати насреща,

земята бих докрая извървял.

За две очи, като звезди горещи,

аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от тебе вдъхновени,

най – хубавите думи бих редил.

За две сълзи, изплакани за мене,

аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз – по зрънце само,

по капка от далечен, чакан дъжд.

А ти дойде като небе голямо

и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,

пожари звездни, за да не тъжа,

от мъка – песен, а от песен – мъка,

и аз не зная как ще издържа…

при тая среща – ранна или късна,

на тоя огън – древен или нов,

ако сърцето ми сега се пръсне,

едно помни – било е от любов.

За обич съм родена

...И пак вървя сред хорските очи.

И пак ги питам с обичта си плаха:

кои от вас ме гледат с пламък чист,

кои от вас любов ми обещаха?

Те всичките усмихват се към мен.

Те всичките любов ми обещават.

Но се загубват във дъжда студен

и както обещават, отминават...

Очи различни със скръб и смях,

със нежна болка и глас студен.

очи безбройни,но между тях

до днес не срещнах очи за мен.

Вървят очите. И цялата земя

със влюбените погледи ме гледа.

И нищо че отново съм сама,

аз все пак ги изпращам с вик последен:

Напразно отминавате сега!

Напразно вий не спирате до мене!

Не ,аз не съм родена за тъга!

За щастие и обич съм родена!

Очи различни със скръб и смях,

със нежна болка и глас студен.

Очи безбройни ,а между тях

аз зная греят и две за мен.

Дамян Дамянов

ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ

Градина. Пролет. Май. Цветя.

Скамейка. Шепот сладък.

И сред цветята - той й и тя.

Любов и тъй нататък.

Поле. Природа. Красота.

Река - оттатък.

Пробуда. Сбъдната мечта.

Възторг и тъй нататък.

Годеж. Венчило. Поп и брак.

Момент - безумно кратък!...

А после - скука, проза, мрак.

Деца и тъй нататък.

Курорт. Море. Приятел. Смях.

Простор - вълни оттатък.

Възбуда. Трепет. Слабост. Грях.

Рога и тъй нататък .....

Тома Измирлиев, 1928

Отдавна както казваш "влязох в релси".

Отдавна както казваш, "Няма празно".

Хлапашкия ми сал е здраво вързан.

Научих се да имам и да губя.

Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим ...

Камелия Кондова

ИЛЯ ВЕЛЧЕВ

Не казвай в тишината,

(тъй рядка вече за двама под небето)

не казвай в тишината -

че ме обичаш,

че ме обичаш.

Задръж във себе си

красивото мълчание,

говориш ли -

ще ти избяга литналото чувство,

и ослепено от любов

сърцата ни

в обратен път не ще намери.

Не казвай в тишината

две свети думи,

(че тези думи много са ги казвали)

но ме обичай,

но ме обичай,

както се обича, когато знаеш,

че утре вече няма да ме има.

Не, не,

не казвай в тишината, не говори,

че ме обичаш.

Първа среща

Робърт Фрост

Ние и не знаехме, че един срещу друг вървим,

Покрай плета на ливадата: аз спусках се

От хълма, замечтан както винаги,

И ето - изведнъж видях те. По прашната земя,

Осеяна със нашите следи

(Моите следи са тъй огромни срещу твоите!),

Бе изрисувана диаграмата на твойте стъпки-

Дроб - по-малко от две, но повече от едно.

И с точка разделила бе със своето чадърче

Десетиците от цялото.

Изглежда забавлявала се беше ти...

Минутата на разговора ни изтече.

И тръгна ти напред по този път,

Където аз бях минал, а аз пък - по пътя срещу твоите следи.

превод : qumbert

Другар

Не искам да ти бъда божество,

че божествата лесно се разлюбват.

Не се усеща как, кога, какво,

но нещо непременно ги погубва.

И най-голямата любов, прости,

за тебе не желая да съм също.

Умира тя, и без да искаш ти,

в удобния затвор на всяка къща.

Аз искам само с искрени очи

с теб да делим и хляба, и леглото.

И колкото и смешно да звучи,

аз искам твой другар да съм в живота.

Че лесно своя Бог човек мени.

Че новата любов е най-голяма.

А със другаря в трудните ни дни

смъртта едничка ни разделя само.

Надежда Захариева

Слаби ангели – Камелия Кондова

08.12.2009от Snow in August

Този мъж, този ад непредвиден

(тъкмо сложих в сърцето си ред) -

ще излезе по-умен и силен

от поредния хленчещ поет…

Не ми сваля звезди от небето.

Не раздава половината свят.

Сто ината в очите му светят -

срещу моя едничък инат.

Всички Еви във мен се бунтуват:

„Не прекрачвай във този роман!

Преди теб – той и нас е целувал.

Не от поглед – от ром е пиян!"

Аз съм чела подобни романи…

С моя кръв пишат някои от тях.

Но от цялата болка остана

един – в края на устните – смях.

Точно колкото да го разплискам -

парещ извор сред зимна река.

И преди да го стресна с „Не искам!" -

ще съм казала сто пъти „Да!"

В това стихотворение разпознах една наша съфорумка...Тя си знае...Пожелавам и да отмине кризата и да се върне към реалния си живот.http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Там някъде семейството и мъжа,който я обича я чакат за се налудува из виртуала...

Виртуално момиче

автор: regina

А е толкова празно леглото -

тя във него почти не личи...

Нощем то я поглъща, защото

му прилича на мида без риф.

Две възглавници сънища чакат,

но не идва, не идва сънят...

В долината на гладната спалня,

тя е пътният знак "кръстопът".

Под клепачите бягат клавиши,

букви, думи - ту "изход, ту "вход",

несъзнателно пръстите пишат...

Нетът - целият неин живот!

Сънем сякаш, се движи и храни,

огледалото тъне в тъга,

а очите и - все приковани

във монитора, зяпнал с екран.

Самотата и дреме в ъглите,

и не иска да види как тя,

във компютъра мъртъв прелива

капки жива, човешка душа.

Тя е там - виртуално момиче -

електричество, плазма, и чип.

Тя е там, и реално обича

нереален, загадъчен ник.

И се трови от страшната мисъл,

в хоровод анонимни мъже,

че избраният мъж не обича,

както нея - със ум и сърце.

Постепенно превръща се в сянка,

в шепа думи във ням лабиринт,

на и-мейли докрай се изпраща,

и се стапя без "копи" и "принт"...

А леглото и празно въздиша,

и мечтае за мирис на пот,

мъжко тяло по него да срича,

впито в нейното женско - "жи-вот".

http://hulite.net/mo...der=0&sid=89653

АТАНАС ДАЛЧЕВ

МАДРИГАЛ

Аз леко трепвам, чело сбърчил,

когато се покажеш ти

и твойто алено чадърче

над улицата разцъфти.

Ти с него приближи, любима,

облъхната от аромат,

и под небето му вземи ме,

сроди ме с чудния му свят.

За мен е то платно на кораб,

кубе и свод; и всеки път

със формата си до умора

напомня ми за твойта гръд.

И всеки път слухтя и стина:

сърцето ми ли бий, или

по опнатата му коприна

дъждът със капки трополи?

Червено в здрачината плава

като угасваща искра,

но и тогава озарява

лика ти с някаква зора.

Сред блясъци асфалтът чезне,

летим по него в полет луд

и сякаш в черните му бездни

се спущаме със парашут.