Писмо до Мария

ma_gi

Ще ти кажа:"Здравей!", Мария,

с теб споделяме същия мъж...

Нека двете сега не крием -

като него се среща веднъж!

Погледни го със мен, Мария,

виж го с влюбените очи!

Знам, забравила си ония

чудни мигове и мълчиш...

Той, обаче, си спомни с мене,

че в небето греят звезди,

че понякога спира времето

и е хубаво да помълчиш,

ей така, за минутка до някого,

който искрено вярва в теб

и е странно, и неочаквано,

но отново се чувстваш добре...

Аз ти казах:"Здравей!", Мария.

Не споделяме същия мъж!

Този, който сега откривам,

във живота се среща веднъж.

Изгубих те

Търсих те навсякъде

между листите разхвърляни по пода

от отчайващите опити да те пресъздам.

Търсих те и вън на двора

сред цветята там някъде събран

търсих те

по прашната лавица

с години недокоснати стоят,

потърсих те - между двете и корици

но там останал бе само дъх на тамян.

Търсих те из разхвърляните дрехи

натъпкани в старият ми скрин,

потърсих те и във върховете

на избуелият от вън чемшир.

Търсих те навсякъде -

между сълзите

приседнала на прага у дома,

изгубила съм те навеки

посърнала съм и съм в самота...

Изгубих те

дали ще те намеря?

автор : kim

и още едно нейно

Обич

Аз ли съм тази, която

не ти дава покой в съня,

търсеща топлото ти рамо,

отлитаща с първия лъч на деня.

Лишавам те от миговете кратки,

откриваш ме по всеки стих,

гушната в прегръдките ти сладки,

изваяна в сблъсъка им див.

Чакам те... о, моя обич,

в сърцето ми притихнала роса,

целувките - единствено виновни

за моето безумие сега.

Труден занаят

Труден занаят е добротата.

Труден занаят.

Ако нямаш изворче в душата

откажи се, брат.

Ще се впие жадна в теб земята,

с хиляди усти.

Ако глътките добро пресмяташ,

ще пресъхнеш ти.

Ако чакаш някаква отплата

тук или отвъд,

само ще си прокълнеш съдбата

тайно някой път.

Ако ли пък продължиш нататък

ти ще разбереш -

щастието е във свободата

да се раздадеш!

Н. Захариева

*** *** ***

Самоизневери

Познаваш ли

дъха накъсан,

на ония вечери,

полягащи на рамото ни,

да изплачат

дневните си изневери?

Обещания и клетви,

лежали дълго

в скрина на душата ни

и овехтели

в очакване на точния момент,

превръщат се

в капани за криле.

Понякога,

най-страшна изневяра,

е прекалената ни вярност.

Събка Митева

Значи искаш да бъдеш писател?

Ч.Буковски

ако не избухне отвътре

независимо от всичко,

не го прави.

освен ако не дойде неочаквано от

твоето сърце, твоят ум и твоята уста

и твоята воля,

не го прави.

ако трябва да се взираш с часове в компютърния екран

или приведен над

пишещата си машина

търсейки думи

не го прави.

ако го правиш за пари

или за слава

не го прави.

ако га правиш защото искаш

жени в леглото си

не го прави.

ако трябва да седиш

и да го пишеш отново и отново

не го прави.

ако ти е трудно дори да мислиш за това

не го прави

ако се опитваш да пишеш като някой

друг

просто забрави.

ако трябва да чакаш да изригне от

теб

тогава чакай търпеливо

ако никога не изригне от теб,

тогава прави нещо друго.

ако първо ти е нужно да го прочетеш на жена си

или на приятелката си, или на приятеля си

или на родителите си или въобще на някой,

тогава не си готов

не бъди като толкова много писатели,

не бъди като толкова много

хора, които се наричат писатели,

не бъди тъп и скучен и

превзет, не бъде обвзет от

себелюбие.

библиотеките по света

са отегчени

до сън

от твоят вид

не допринасяй за това

не го прави.

освен ако не бъде

като ракета, изстреляна от душата ти

докато това да стоиш бездействен

не те подлудява

не те тласка към

самоубийство или убийство,

не го прави.

докато слънцето в теб,

не изгари стомаха ти,

не го прави.

когато наистина е време,

и ти си бил избран,

то ще се случи,

само и ще продължи да се случва,

докато не умреш или то умре в теб.

няма друг начин,

и никога не е имало.

Мисли без застройка
Вятър, полъх, искрящи мечтания
огън, трясък, крещящи желания
трепет, трясък и лунни трептения
пясък, котва и мъртви течения.
Изкорубени делници, безпаметни нощи
проскубани сутрини, безименни пощи
пресипнали празници, загаснали свещи
задънени улици, безсмислени срещи.
Лабиринтени мисли, облачни рифове
звездни терзания, невронени срифове
статични кадри, усмивки повторени
думи пресечени, супи разстроени.

Вергиния Генова

За теб

Далече си...

Красива,

страстна,

мила,

с очи - бездънни езера.

Сърцето ми за миг пленила

и възцарила самота.

Очаквам те...

Красива,

страстна,

мила,

с коси - узрели класове

Душата ми опиянила

и посадила ветрове.

До мене си...

Красива,

страстна,

мила,

с усмивка като син елмаз.

В погледа си притаила

любов,оргазъм и екстаз.

Отиваш си...

Красива,

тъжна,

мила,

след бурна нощ... И самота...

Сърцето ми с тъга завила

до следващият път.

Съдба!

Найден Найденов

Когато бях трева

Предимството да си трева -

да разговаряш тихо с Бога;

да нямаш тяло и глава,

да нямаш болка и тревога

и вместо грешните слова:

"Аз всичко знам и всичко мога!"

да търсиш смисъла в това -

разтеж, разтеж до изнемога!

Удобството трева да си...,

да пиеш ласките дъждовни,

да вплиташ своите коси

в утробата на земя вековна;

света навред да прекосиш

далеч от граници лъжовни,

настъпването да простиш -

да го превърнеш в зов любовен.

Да си трева е кръст жесток! -

да те косят, а ти да страдаш

и в знак на обич твоят Бог

да те залъже със награда -

побъркан самозван пророк

да се провикне изненадан:

"Какъв килим - зелен, дълбок!

Пратете кравите веднага!"

Из книгата на

Ана Боянова - "Музика за глухи"

Сам

Джеймс Джойс

На белозлатната луна мрежите нежни

във воал нощта обгръщат.

До спящо езеро фенери крайбрежни

вейките на люляка прегръщат.

Тръстики потайни нашепват в нощта

нейното име - име на жена.

Възторжена безкрай е моята душа -

пред глъхнещата сила на срама.

Тъжно ми е...

Празно е небето..

синьо платно

без живот,

с пръсти от облак

рисувам си

слънце

като мене тъжно,

като мене само..

ако имаше...птици

дори

само една

нежно бяла

към теб полетяла

навярно

е търкулната

моя сълза.

няма те...никъде

и взел си

небето

със звездите безчет..

толкова тъжен е,

и толкова

празен

светът ми...без теб...

Мария Магдалена Костадинова

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=g20AFggJdB0

Аз съм Жена! И, значи, аз съм Актриса,

сто лица са в мен, а ролите – хиляди са.

Аз съм Жена! И, значи, аз съм Царица,

любимата на всички земни царе .

Аз съм Жена! И, значи, аз съм Робиня,

познала соления вкус на обидите.

Аз съм Жена! И значи, аз съм онази пустиня,

която теб ще превърне на пепел.

Аз съм Жена! Силна съм по неволя,

но знаеш ли, даже, ако животът е борба,

Аз съм Жена, аз съм слаба до болка.

Аз съм Жена! И , значи, аз съм Съдба!

Аз съм Жена! Аз съм само искра на страстта,

но търпение и труд са на мен ориста.

Аз съм Жена. Аз съм голямото щастие,

което изобщо не пазят.

Аз съм Жена! И с това съм опасна,

завинаги в мен са огънят и ледът.

Аз съм Жена! И, значи, аз съм прекрасна

от детството свое до старостта.

Аз съм Жена! И на света всички пътища

водят до мен, а не - към някакъв Рим.

Аз съм Жена! Мен Бог ме избра

и вече от него наказана с това!

(Наталия Очкур)

източник:http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=42102

* * * * * * * * *

Простите неща

Колко глупав съм бил, че съм писал

само умна щом имал съм мисъл ,

а щом нямал съм, само когато

поне чувство съм имал богато.

А вас - мислите, чувствата прости,

вас - неидващи само на гости,

а извиращи в мен постоянно,

и умиращи в мен непрестанно-

като "храня се", "дишам", "пия",

вас - съставящи мене самия,

вас съм смятал за дребни и скромни,

недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,

сега виждам как вие, които

безрасъдно във времето прежно

настрани съм отхвърля небрежно

сте се бутали тайно със лакът-

"Как се прави на умен глупакът..."

И така е - човек да подбира

сред това дето в него извира,

туй което би умно звучало -

та това е лъжа поначало.

И простете ми старите грешки,

мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,

дълъг път във вагон втора класа,

нежна радост от туй, че сме двама

несъзнавана обич към мама,

вкус на ябълка, слънце във двора,

мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,

нова мисъл ми идва такава. -

Да! Добре е, щом хрумне идея,

но не е ли по-умно без нея

и не е ли по-просто и честно

с мисъл стара и чувство известно

да си казваш ей тъй, непредвзето,

туй което ти казва сърцето...

Валери Петров

http://vbox7.com/play:0fdc49f3

Редактирано 24 август 201015 г. от Niкiта (преглед на промените)

Поета без муза не трае

Пуето без муза не трае.

За старата он си мечтае.

`ма бръза другà да намери -

немà сам он да са дзвери.

С кръпа ньосна бръши слъзù,

па угледà се у други жени,

`ареса си мума ут Варна -

златна, та дажи и `арна.

Благоусто взе да я лъжоти,

а она ут срамà са попоти...

Па рипна`а та се гушна`а

и съ страстну... нацелува`а.

Сега па вирнал е глава,

`ма не лежи на стара слава...

С нова муза до сръцето -

леко му е вече на пуето!

Валентин Добрев

В ОБЛАЦИТЕ

Към есенния залез уморено

пристъпвам по оранжевата диря,

след мен остават пусти и студени

накъсаните сенки на ефира.

Потъвам бавно в облаци дъждовни,

надвиснали над истините прашни,

където между думите виновни

стои дъждът - отчаян и изплашен.

Треперещите капки ми завиждат,

че смело мога слънцето да гоня,

че чувствата във себе си зазиждам

и с лекота превръщам всичко в спомен.

Но те не знаят как ме изкушават

онези нощи, в сънищата скрити

и как стоя пред парещата лава -

преглъщайки мечтите си разбити.

Животът ми е мълчалив и празен.

Пред себе си вратата ще затръшна.

Аз вече не обичам... и не мразя,

и тръгна ли веднъж - не се завръщам.

Кадифе

Редактирано 25 август 201015 г. от Gabush (преглед на промените)

Владимир Висоцки АЗ НЕ ОБИЧАМ Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален, когато пея, а не съм щастлив. Аз хладния цинизъм не обичам /Не вярвам във възторга въобще!/, през рамото ми някой да наднича, писмата ми друг да ги чете. Аз мразя разговори полусмели, полунеща да шепнат с полуглас. Аз ненавиждам в гръб когато стрелят, когато в упор стрелят - мразя аз. Аз не обичам с клюки да се калям, а също и съмнението зло. Аз не обичам змийски да ме галят, с желязо да ми стържат по стъкло. Аз мразя ситите душички, свити, аз предпочитам истинския риск. Да бъдеш честен вече е събитие и чест е днес да бъдеш ти сплетник. Аз мразя счупени крила да виждам, изпитвам жал, но само към Христа. Насилието както ненавиждам, така и ненавиждам слабостта. И мразя се, когато се страхувам. Когато бият някой без вина. Когато във душата ми нахлуват и в нея храчат своята злина. Аз мразя - и манежи, и арени - там сменят милиона за петак. Дори след най-големите промени аз няма да ги заобичам пак. Превод от руски: Румен Леонидов

Все ли в този кръг светът кръжи

просто среща и събира двама.

Повече от туй ми предложи.

Нещо по-човешко и голямо!

Аз стоя до тебе мълчешком

и тревога скрита ме обзема:

ако любовта е само дом,

по-добре при мен да не дохожда!

..................................

Може би Ричард Лъвлейс,забравил съм

Петя Дубарова Посвещение В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат, мечтата надрастнал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Петя Дубарова

Посвещение

...

Това и на Недялко Йорданов "16 плюс 16" са ми любимите още от тийнейджърските ми години .../върна ме доста назад/:cool:

Петя Дубарова е специална, нали? Прекрасна. Умна. Никога няма да си обясня за себе си края й. Прекалено е умна за това. Колкото и да е ранима, прекалено е умна за това. Не знам. Знам ли? Болна тема. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Петя Дубарова е специална, нали?

Определено!Аз съм от Бургас и винаги съм чуствала всичко написано от нея близко.

Нощ над града

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта необятност.

http://www.youtube.com/watch?v=shkl15Q0W6Y

Домино - Нощ над града

Редактирано 28 август 201015 г. от Niкiта (преглед на промените)

Ето сега се сетих от къде съм чувала песента, която миналата седмица си тананиках до болка и си мърдах устните и хората ме съжаляваха ))!!! Стиховете са на Петя Дубарова и я пее дует Ритон. Цяла седмица си блъсках мозъка и ми светна сега. Лятото изтече... Петя Дубарова Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е - колко много, много пих от нея. Бели стъпки, нежни като котешка следа, още за червената му песен пеят. Мислите ми тръгнаха след него по света. Може би не ще успея вече да ги върна. В дланите ми плаче невидяна есента, моли ме поне веднъж да я прегърна. Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна. То ще дойде пак с коси от топъл дъжд, пак дъхът му цветен ще ме парне.

Венец

От ръката ми хрупа есента своя лист: ние сме приятели.

Измъкваме времето от орехите и го учим да ходи:

времето пак се завръща в черупката.

В огледалото е неделя,

в съня си спим,

устата говори истина.

Окото ми плъзва надолу към пола на любимата:

ние се гледаме,

мълвим си тъмно,

обичаме се като мак и памет,

спим като вино в раковини,

като морето в струята кръв на луната.

Стоим прегърнати на прозореца, от улицата ни гледат:

време е да узнаят!

Време е камъкът да поиска да разцъфти,

в безпокойството да затупти сърце.

Време е да стане време.

Време е.

Паул Целан

БЕЗ ЛЮБОВ

Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Редактирано 29 август 201015 г. от Малина (преглед на промените)

Я сипи ми една...

Я сипи ми една...

Че до болка е празна

душата ми.

Искам да я отхапя...

Болката.

После да я изплюя.

Да спре да горчи,

че ми скапа живота.

Нямат блясък очите ми.

И косите от студ побелели

се свличат по раменете

като крила на птица -

уморени.

Ще пия. Няма да плача.

Бавно капе сърцето ми.

На глътки сипи да изпия

ехото...

Да спре да кънти душата ми.

Сипи, сипи!

Искам да се напия.

Да покрещя.

После да онемея.

Само днес. Утре ще изтрезнея.

Веска Алексиева

Не стареят мечтите.

И не стават по-мъдри.

Нямат бръчки и бели коси.

Като сън по вълните

ни отнасят задълго –

там, където морето не спи.

И играем с делфини

и със слънчеви нимфи

в оня свят, в който пак сме деца.

Лудостта ще премине,

но остават инстинкти –

като захар в солени сърца.

Не стареят мечтите.

Само ние младеем

в тихи къщи сред шумен пазар.

И живеем с орлите –

и богати, и бедни.

И за още – подхвърляме зар.

В кратка обич ни люшкат

изтънели пространства,

от които при изгрев боли.

Пойни птици ни слушат

и поемат към странство.

През април ще се върнат, нали?

Не стареят мечтите.

Със смъртта си играят

в този смешен и тъжен живот.

Побеляват косите

и сърцата изгарят.

Млада ябълка ражда ни плод.

Пламен Бочев

Оптимистична теория за любовта

автор: alabross

Виждам те

толкова ясно

там –

на брега на Реката.

Ти си

моята съучастница

в любовта и оттатък.

Животът ни вече

е като степ –

без краища

и без ъгли.

Но туй,

че не съм при теб,

не значи,

че съм си тръгнал.

Преоткривай ме

в речния плисък,

в светлините на гарата,

в чаша вино

с цялата истина

и в дима на цигарите.

Времето спира,

светът притихва,

за да слушам

как дишаш.

Щом те сънувам в стихове,

защо ми е

да ги пиша?

Изводът е привидно

много суров,

но е житейски извод:

ако наистина

е любов,

тя никога не е близо.

Калина мома хубава

Калина мома хубава,

хубава още гиздава,

кога се Калина засмее,

слънце си поля огрее.

Калинените очи ясни

от звездици по-прекрасни.

Кога си за вода отива,

китка си коси закрива.

Момчил си Калина любеше,

на сърце му бе легнала,

в сън му тихо пристъпя

като самодива...

Калинино сърце потрепва

кога чуе как свири в гората,

поседнал до поточе игриво

в очи му звезди засветват,

кога си либе видят

вода прохладна де гази..

кога и от менци вода отпива

и росна китка от коси задига...

автор : Kim

Редактирано 31 август 201015 г. от Гост (преглед на промените)