ДА ТЕ ЖАДУВАМ

Да те жадувам аз, да те жадувам,

а ти все повече да се отдалечаваш

и аз все повече да съм виновен,

това е толкова недопустимо.

Защото ти все пак ще ме помилваш,

главата ми ще падне на гърдите ти.

Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите,

защото аз не съм готов да те загубя

като ключе от пощенска кутия,

не съм готов, не съм готов.

Затуй минавам аз тук всяка вечер

под фосфорната тайна на прозореца

и под влудяващия стон на гълъби ревниви

минавам аз, минава сам.

Любомир Левчев

Евстати Бурнаски

Недей палú

Недей палú!

Погледай ме на тъмно,

за да повярваш, че съм млад!

Когато съмне,

върни часовника назад!

Той е направен от метал,

но ще разкаже безпогрешно

защо и как съм остарял....

Ако на тебе ти е смешно,

посмей се!Този мрак е за това -

да скрива,

да поставя равен знак

между наивни и щастливи....

Недей палú!

Изслушай ме на тъмно,

за да повярваш в моя глас!

Когато съмне,

ще легне сянка между нас,

защото пак ще ни дели

едно двуцифрено число.

Недей палú!

Било какво било....

За мене ти си много млада.

Разбирам своята вина.

На тъмно нека я изстрадам,

за да живея в светлина.

СПРЯГАЙКИ АЗ стиснах силно юмруците си И преглътнах плача си, ТИ беше свидетел, сражаващ се на моя страна, ТОЙ си изми ръцете - постмодерният Пилат, НИЕ си затворихме очите И горещо се молехме, ВИЕ избрахте тишината, вглъбени в мислите си, ТЕ... се смяха доволно. АЗ молех Господ, чувствайки се самотен, ТИ ме прегърна силно, целуна ме по устните, ТОЙ се разсмя, разкривайки злодейското си лице. НИЕ вярвахме, че се спускаме в Ада, ВИЕ изглеждахте поразени. ТЕ направиха всичко възможно да ни осъдят. АЗ паднах повече от хиляда пъти и отново се завръщах, ТИ беше винаги там, предлагайки ми ръката си. ТОЙ се подиграваше с тези неща, наричаше ги архаични, НИЕ се барикадирахме срещу всяко унижение. ВИЕ четяхте псалми, без да погледнете настрана, ТЕ по всяко време бяха готови да ни оскърбяват. АЗ се възприех като един простосмъртен, ТИ ме научи, че всеки сам си избира слабата роля, ТОЙ обаче не можа да го проумее, помрачен от егото си. НИЕ с кървящи колене продължихме напред, ВИЕ мудно търсехте обяснение. ТЕ, лешояди на мърша и скъперници, се удавиха. АЗ съм щастлив с малкото, което е мое - от никого не съм откраднал. ТИ си щастлива с мен - толкова моя - колкото и аз твой. ТОЙ се оказа ялов, защото не успя да притежава всичко и не го понесе. НИЕ вървяхме ръка за ръка, оставяйки следа, ВИЕ, като сътворени от камък - обладахте самотния екран срещу себе си, ТЕ се изконсумираха скоро, в духовната поквара на миналото си. Густаво Марсело Галиано

автор: radi_radev19441944(hulite.net)

Оксиморон

„ В памет на Добромир Тонев”

„…Сдавай мне к***а!”

Йежи Пшебишевски

/може и да има такъв /

Събуди ме квиченето на кучките

и псувайки разбрах, че съм умрял.

Видях среднощ - играта е приключена

и господ вересиите прибра.

Пребродих и галактики, и лудници;

парадите посрещах и глупях -

с триумфа на възторжената глутница,

с рева на инфантилната тълпа.

Откакто съм умрял, не съм наоколо;

дебатът със простаци занемя.

Не чувам шум от глозгане на кокали

и верноподаническа пръдня.

Избягвах и фанфарите, и тръните.

Пребродих кръчмите от своя океан.

Достигайки накрая все до дъното,

установих, че господ е пиян.

Но, мамка ти мерзавец, дай ми к***ата!

Аз искам тук бутилка и жена.

Флиртувайки с безумия от бурите,

… съм рицар, цар и сатана…

Редактирано 7 май 201016 г. от Русенец (преглед на промените)

........ Приеми

благословията ми и вдълбай

в ума си тези няколко съвета:

не давай глас на зрелите си мисли,

а на незрелите не давай ход.

Естествено се дръж, но не простей!

В сърцето си със скоби от стомана

приятеля изпитан приковавай,

но дланите недей да си протриваш

от ръкостискания с още голи,

недоизлюпили се запознанства.

Страни от свадите, но влязъл в тях,

тъй действай, че противникът ти после

от тебе да страни. Удостоявай

със слух мнозина, но малцина — с глас.

Във мненията чужди се заслушвай,

а своето за себе си пази.

За дрехите пари недей да жалиш,

обличай се богато, но със вкус —

човекът си личи от облеклото

а знатните французи в тази област

са най-изискани и най-изискват.

Недей да даваш и да взимаш взаем,

защото, който дава, често губи

пари и дружба, а пък, който взима,

се учи на разхита. И най-важно:

бъди на себе си във всичко верен

и както ден след нощ от туй ще следва,

че няма никога да се окажеш

неверен и към другите. Върви!

На добър час! Помни какво ти казах!

Шекспир, "Хамлет"

Детето гони слънчевото зайче.

А то - скокливото - напред-назад...

Под двете му ръчички тъй играй, че

на малкото му се завива свят.

И то, само на зайченце подобно,

се мъчи да го хване в луд захлас,

невиждайки, че огледалце джобно

туй зайче му го пускам всъщност аз.

И по насрещната стена поникват

ожулени от удари ръце.

-Не, не плачи, детето ми, а свиквай!

Гони това скокливо петънце!

Едва ли ще го хванеш ти, но знай, че

и целият жовт си е такъв:

едно неуловимо светло зайче

върху стена с петна от много кръв!

Боли, знам ... И ръчичките - във рани!

Душата - също.Но търпи, търпи!

Честит е само оня, който хване

неуловимото, във лъч огряно,

и върху раната го залепи.

Редактирано 10 май 201016 г. от aMoPe (преглед на промените)

ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА!

Любовта е вечност!

Франсоаз Саган

За какво ми е скучно безсмъртие?

Искам да бъда обичан тук и сега.

Ала късметът ми - взели го мътните.

Добър вечер, госпожо Тъга!

Уморих се да търся принцесата. Няма я.

Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.

А душата ми сякаш Самарското знаме е.

Има повече кръпки от дрипав клошар...

Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра

за бутилка бордо със Саган.

Цяла вечер на "Place L'Etoile" ще танцувам,

уморен от любов и тъга...

В полунощ ще взривим Триумфалната арка,

с декадентски тротил от Бодлер...

Любовта е цигара, сърцето - угарка.

Няма я вечната обич, ма шер!

Вероятно е вечен единствен стремежът

към безсмъртния, свят благослов.

Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.

Добър вечер, госпожо Любов!

Ей, ако срещнете мойта принцеса,

позвънете ми, моля, на всяка цена!

Давам ви целия свят на концесия...

Добър вечер, госпожо Тъга!

Ивайло Диманов

Редактирано 10 май 201016 г. от WhiteHart (преглед на промените)

***

Учени установиха, че

душата на човека тежи 4 грама

Танцува животът в ах, онзи джаз.

Не спирай да вярваш във щъркели!

Господ дава на всеки от нас

четири грама безсмъртие.

Ще сбъднеш мечтите след час или век

по пътя, осеян с премеждия.

Господ дава на всеки човек

четири грама надежда.

Късметът ще кацне след миг или час,

но трябва да бъдеш готов.

Господ дава на всеки от нас

четири грама любов...

Ивайло Диманов

Нима бе време

Нима бе време в детски циркове с цигулки

танцьори да приспиват тайните ни билки?

Ах, беше време - сълзи лееха над книги,

но времето със своята ларва проследи ги.

И небосводът е несигурна защита.

Най-сигурното е незнайното в живота.

Безръките са с най-неомърсени длани

сред нас и както само призрак безсърдечен

е нераним, така слепецът вижда най-далече.

Дилън Томас

превод от английски Александър Шурбанов

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЗАКОНА

ЗА ЗАЩИТА НА ЦВЕТНИТЕ СЪНИЩА

Да търсиш път към сънищата ми – това е лудост.

Та то е все едно да ми отнемеш светлината!

Подобно на свещеник стар, в забравен храм на Буда,

аз пазя тайната за жеравите на архата.

Аз толкоз време пазя своята нищожна същност

от похотливи погледи, насмешки и възхвала.

А вътре в мен е празно като в отчуждена къща.

Добре, че вярвам във оная лястовица бяла...

Ще дойде някой път – внезапна като лятна буря.

Дано не я убие само мойта нощна стража.

Когато светлина по вените ми пак се втурне –

едва тогава своя дълъг сън ще ти разкажа.

Ивайло Диманов

НАДЕЖДА

На баща ми

Добрите хора си отиват рано,

а лошите остават на банкет.

Животът е лотария с награди,

но кой е печелившият билет?

Добрите хора вечно са самотни,

а лошите живеят на стада.

Човек привиква някак неохотно

да казва "не", когато мисли "да".

Добрите хора страдат от невроза,

а лошите са с нерви от въже.

Отдавна Хамлет е решил въпроса –

бъди злодей, за да не ти е зле!

Добрите хора падат първи в боя,

а лошите отзад крещят: "Ура!"

Нима пред Ботев имаше завои

с облаги от народната софра?

Добрите хора пеят тъжни песни,

а лошите – тържествен дитирамб.

Животът е прекрасен, но нелесен,

когато нямаш сигурен гарант...

Добрите хора вярват във Доброто,

а лошите разчитат на късмет.

Но днеска за победата над злото

не е достатъчно да си поет!

Разправят, че добрите ще изчезнат,

разпънати от свойта доброта.

Но аз живея с искрена надежда –

Доброто надживява и смъртта!

Ивайло Диманов

СБОГОМ, АТЛАНТИДА!

Сбогом, любов, разпиляна без жал!

Сбогом, моя последна илюзия!

Ти се вмъкна у мен като в нощен локал

и застреля пияните музи...

После седна на бара, поръча си ром,

пианистът подкара частушка.

Аз те гледах щастлив и мечтаех за дом,

и за сладки дечица послушни...

Ти прочете мечтите ми, каза: "О'кей!"

След четвъртия ром уби пианиста.

Пианистът бях аз, ала тежко ранен,

продължавах на глас: "Три танкиста..."

Продължавах да пея и вярвах във теб,

моя бавно потъваща Атлантида!

И купувах мечти от кварталния РП,

и изпивах до дъно любов и обида.

Даже понякога верен ти бях...

Ти застреля поета, а после бащата.

На площад "Гарибалди" аз паднах без страх,

но щастлив, че избрах свободата!

И когато светът бе съвсем превъртял,

а пък ти ми поиска пари вместо музика,

разпилях любовта си без капчица жал...

Сбогом, моя последна, красива илюзия!

Ивайло Диманов

Децата

Децата са вълшебни семенца,

които в клас голям ще израстат,

и с пламнали очи, ръце, сърца,

ще тръгне всяко бързо в своя път.

Децата са далечната мечта,

те скоро в своя път ще полетят,

децата радостта са на света,

звездица крие всяко в свойта гръд.

Децата са различни семенца

и в плевели едни ще израстат,

но има златни, хубави зрънца,

които в чуден цвят ще разцъфтят.

Петя Дубарова

1.09. 1974 г.

Не е мое,не знам и кой е автора,за съжаление,но все едно аз съм го писала,

с мойта Душа...

Не ме искай. Само минавам.

Ураганно... причинявам щети.

След мен е потоп и удавяне.

Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.

Като хала, раздухвам огньове.

Няма начин да бъда забравена.

Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.

Шумоляща и дива в листата.

От бури за теб съм изпратена.

Гръмотевици нося в Душата.

Не е мое,не знам и кой е автора,за съжаление,но все едно аз съм го писала,

с мойта Душа...

Не ме искай. Само минавам.

Ураганно... причинявам щети.

След мен е потоп и удавяне.

Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.

Като хала, раздухвам огньове.

Няма начин да бъда забравена.

Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.

Шумоляща и дива в листата.

От бури за теб съм изпратена.

Гръмотевици нося в Душата.

и последният куплет:

Не ме пипай. Ставам на лава.

Изригвам... Разцепвам земята.

Отломки от чувства стопявам.

Да ти парят, събрани в ръката.

Авторът е Е.Стоянова

ХВЪРЧИЛО антиконституционно стихотворение Нощта разкопчава най-горното копче на блузата. След миг ще изскочи горяща от страст месечина. Животът е килър на нашите детски илюзии. Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото. Ще духне южнякът, проклетия даскал по музика. Щурец ще засвири на своята стара валдхорна. Животът е шоу, животът е приказен мюзикъл. Не му позволявай да спира. Маестро, анкора! Нощта разкопчава душата си с прелестна похот. На другия край на планетата пускат хвърчило... Животът е пълен абсурд, карцином на епохата. Не му позволявай да стегне в примка връвчицата. Мечтахме, танцувахме... Ей, тия, трите нeща и нощта се стопява във чашата с гръцка мастика. Повярвай ми, всеки човек има право на щастие. Не им позволявай да вземат усмивката ти. Ивайло Диманов

По-трудно е...

karmelitass

Не съм наясно докъде са границите

и трябва ли изобщо да се спирам,

преди да затанцуват в мене пламъци

и бавно да ме тласнат към умиране.

Аз мога да горя до овъгляване.

По-трудно е, когато си заминеш,

да си отърся пепелта, да се изправя,

да бъда пак жена със гордо име!

Малко поезия от Миряна Башева.

ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

Отдавна подозирам принца

от приказките -

в демагогия.

Не се преструвай на единствен.

Отдавна зная, че сте много.

Поединично и погрупово

илюзиите

лягат ничком.

Сбогувам се и с тях.

От упор.

Аз мога да прежаля всичко.

Кажи, че няма вече Истина.

Не бой се.

Няма и да охна.

Отдавна не кърви неистово

сърцето,

голо като охлюв.

От любовта

ще вържа фабула.

От истините -

митология.

Аз вярвам в тях,

понеже трябва.

Обичам те,

защото мога.

Хей,

аз съм протеже на музи,

с които в тъмно съзаклятие

са най-добрите ми илюзии

за принца

и за свободата.

НО ПАК Е ПРОЛЕТ!

Ужаcнo! Ho пак e прoлeт.

(Taкa се слyчи и лaни.)

И пак в гpaдинките бродят

мaлки престъпни жeлания.

Искам да тъпчем трeвата!

Искам да кършим клони!

He ни ли тъпче средата,

дето сме й околни?

Hе рухна ли клон - пословичен,

дето сме много на него?

Кой от нас беше в повече -

излишен като Онегин?

Искам безумства! Чу ли ме,

стара досадна етика?

Не чува... И вятър брули

душичката на небето.

И само на сантиметри

звезда се търкулна. (Рор-star.)

И малко ми стана ретро,

сякаш се влюбвам в по-стар.

По-младите страстно бродят

и диво цъфтят липите.

Не трябваше да е пролет...?

Добре, че мене не питат.

АВТОПОРТРЕТ ЕЗИ

С

панделки

от цветни сънища

превързвам стари рани

тук и там.

И там.

И тук.

АВТОПОРТРЕТ ТУРА

През

панделки

от цветни сънища

наднича

един отчаян клоун

и смешно, смешно плаче

със смешни клоунски сълзи.

Емилия Никитова

Емилия Никитова

У Б Е Ж И Щ Е

Ще се скрия

в окото на клоуна.

Само там

няма сълзи.

Само там

неуместно е да се плаче, нали?

Само там

ще открия

последното свое убежище

за просветени

несретници.

Ще се свия,

ще притихна

и търпеливо

ще чакам

първата сълза.

И когато тя дойде,

ще зная,

че е свършило

Времето.

И когато тя дойде,

ще я яхна

и ще потегля

на своето

най-дълго

сбогуване.

КЪДЕ СИ Изплъзващата се следа отчаяна потъна в бяло... Една невярна свобода, наречена от нас раздяла, запълва всичко. Мрат звезди. Изчезват есенните шарки. Мълчат вечерните води изпод оголените арки. И бели мигове горят. И лунен въздух се разлива над изоставения път... Къде си? Беше ли щастлива? Умопомръкващата степ ме вика тая късна вечер. Не зная пак дали при теб или от тебе по-далече. Там, дето думите ни спят, в неозвучените полета, където птиците мълчат, защото не мълчи сърцето... И аз се движа - слаб и сам - подир съдбата си човешка. И вече чувствувам, вече знам че тази свобода е тежка. Павел Матев * * * НЕ МОЖЕШ нищо да видиш, когато не искаш да видиш... НЕ МОЖЕШ да чуеш това, което не искаш да чуеш... НЕ МОЖЕШ да вярваш в това, в което не искаш да вярваш... И ДА ОБИЧАШ не можеш това, което не искаш... Людмил Стойов Янков

Вълк-единак Нощем моите кучешки зъби започват да растат, да се заострят, тялото ми се окосмява все повече и повече, вратът ми надебелява, жилите се изопват, сърцето ми пуска нокти, които се впиват във вътрешностите ми, впиват се в моята същност... И аз, изправен насред стаята, като в снежна пустиня започвам да вия с най-зловещия глас на болката... Едва, когато утрото с първия сребърен лъч проблесне в прозореца - възвръщам човешкия си лик. Едва тогава излизам сред вас, хора. Усмихвам ви се. Разговарям учтиво. И внимателно търся с очи капана. Роман Кисьов

ето и едно от моите любими стихчета: Искам с някого да помълча, да повярвам в спрелите му стъпки, да усещам нечия душа как до моята седи на пътя. Да позъзнем тихо във нощта, мълком да се наговорим. С въгленче от есента под луната да си стъкнем огън. Искам с някого да помълча.....

Балада за любимата

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=oYXVode8VbQ&feature=related

Георги Константинов

***

Коя шега

те натъжава?

Коя тъга

те весели?

Кой път

със мене те сближава?

Кой път

от мене те дели?

Във твойта плахост

бяс

съзирам.

Във твойта смелост

тръпне страх.

Мълчанието ти разбирам.

Но думите ти

не разбрах.

Запомних

погледа през рамо,

снега от стъпки почернял...

Пристигна късно.

Тръгна рано....

В МЕХАНАТА

"Я куплет допою..."

Вл. Висоцки

Свободата пристигна в неделя по факса.

И ракията още не бях си допил...

А на бара една проститутка се хвалеше

как от поглед заченала в ямболски "Зил".

Оркестрантите дънят класическа чалга

пред тълпа, затъпяла от спирт и от страх.

Докога ще стоим във шпалир и ще чакаме

комунизма любим, чичо Сам и ...Аллах?

Ще допия на екс, песента ще допея!

Няма сила на тоя налудничав свят

да ме върже да викам "Ура!" със плебеите

за шише кока-кола и бял шоколад...

Свободата довтаса по никое време.

Не продадох и днес съвестта си! И к'во?

Сутринта и нощта – като две мажоретки

разиграват на зарове моя живот!

Ивайло Диманов

ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Дъждът изми града от уличната мръсотия.

Навярно тази нощ във "Чистотата" ще празнуват!

В такова време, трезвеник да бях, пак щях да пия,

да угася клокочещия в гърлото Везувий...

В такова време лудият посяга на живота си.

И непристъпни крепости разпъват бяло знаме.

В такова време свестните вървят към ешафода,

а аз – към кръчмата, с пари, които взех назаем.

Вървя прегърбен като някой работлив хамалин.

И тротоарът е прегърбен, и небето – също...

Край мене разни влюбени си шепнат ала-бала

и вярват, че животът е красив и няма свършване.

Те сочат в тъмното небе безброй очи на бухали

и търсят кръстница на своята щастлива обич...

А аз се взирам в локвите, душата ми е суха,

по-суха и от лакримарий във тракийска гробница.

И в миг я зърнах! Беше паднала на тротоара.

Голяма колкото червена турска керемида.

Блестеше като Сириус, а може би по-ярко,

но всички гледаха нагоре, кой ли да я види?

Един забързан гражданин за малко да я стъпче,

но аз изтичах и извадих от калта звездата...

Безумци, викнах разярен, това, което търсите,

не е там горе някъде, в небето, а в краката ви.

Поех по острия гръбнак на жълтите павета,

прегърнал изморената до смърт красива гостенка.

Поставих я върху един висок бял дом, да свети

вместо предишната звезда – изкуствена и грозна.

... Едва сега я забелязаха. Нощта се дръпна

пред любопитната тълпа и този странен блясък.

Градоначалникът прочете реч, фанфари гръмнаха...

P.S. Открих звезда! Но страх ме е да не угасне.

Ивайло Диманов

Не ме оставяй

Не ме оставяй никога да прося

за нежност в неуютния си ден,

за отговор на трудните въпроси,

замрели в твоя поглед уморен.

Във мъдростите мъжки среброкоси-

най-нужната ми истина и път-

не ме оставяй никога да прося!

Учи ме колко хубав е светът!

Умиране е всеки миг безславен,

усмивката ти ведра не видял.

Любов да прося ти не ме оставяй!

В самотността си кой е оцелял?

Несбъднатости, грешки, безпокойства

направиха ме истински циник

От теб не искам никакво геройство

и знам не си всевластен и велик.

В сърцето си и мислите те нося

единствен пристан-цял живот мечтан.

Не ме оставяй никога да прося!

От чакане изтръпна мойта длан...

Милена Белчева

***

Моят начин

Не се научих да завързвам ветрове.

Когато ги улавях-те тъжаха.

В сърцата им живееха коне

орисани да гонят свободата.

Научих се, да те обичам отдалеч,

да си играя нежно с кичур от косата ти.

Да бъда полъх, без дори да разбереш,

а вечер тихо да заспивам във душата ти.

Но често съм нетрайна- просто миг.

Минавам през деня ти като хала.

Опиташ ли се да ме задържиш

ще се превърна във тъга за да остана,

а ако бъда тъжна - няма да съм аз

и ти ще се почувстваш сам, измамен...

Не зная как да бъда част от твоя свят.

Аз мога само да обичам ураганно!

Innocence