така като чета,все едно евреин го е написал

Значи евреите не могат да прощават ?!

 "той възнаграждава добрите хора според техните заслуги и наказва злите съобразно техните злодеяния".

 

което иде да покаже,че единствения който дава прошка  е адонай и никой друг.това са принципите на вярата заложени в Тора,за вярващите евреи .

 

пп ........................иначе,на шербетени приказки  и постове съм се наслушала и начела

Да, също така със сигурност възнаграждава и за добро отношение към другите, както и наказва за лошо отношение към другите хора.

никой не може да каже ,какво ще прости и какво не ,адонай.

 

хората не могат да дадат трезва преценка на нещата ,тъй като сме прекалено  малки и нищожни.

 

мисълта ни е субективна-според един едно,според друг друго.човек може да извърши и непростимото,да се разкая и да получи прошка от човека,комуто е причинил това.

 

в същия момент обаче,това автоматически не означава ,че ще получи и божията такава и примерно ще понесе последствията от нарушаването на божия дума .

 

 питането ти обаче беше,не дали бог ще прости или не, а дали  ,евреин,дава прошка?!?!.

 

единствената възможност да научиш отговора на този въпрос е да се обърнеш към евреин,на когото си извършила зло, непочтена постъпка,обида   и да го попиташ ,дали ще ти прости?!?!

а ти каза това

 

valkiria1, на 02 Мар 2014 - 10:16 PM, написа:

 

"той възнаграждава добрите хора според техните заслуги и наказва злите съобразно техните злодеяния".

което иде да покаже,че единствения който дава прошка  е адонай и никой друг.това са принципите на вярата заложени в Тора,за вярващите евреи .

 

Според това което ти казавш, излиза, че по-лесно може да прости Бог, отколкото евреин.

Редактирано 3 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

цитирала съм  ти един от 13 принципа на вярата,заложени в Тора,и извода от писаното.

 

неразбирането при тебе идва от това,че ти слагаш всички евреи под един знаменател.

 

за това ти препоръчах..за да получиш отговора на въпроса си...дава ли евреин прошка ?!?!питай евреин ,спрямо когото си извършила зло и непочтителна постъпка...той ще ти отговори.

Не, съвсем не слагам всички евреи под един знаменател. Защото всички хора са отделни индивидуалности и имат много различен поглед върху нещата и различни нагласи. И това дали ще прости или не, зависи не от етноса, религията или националността на човека, а от неговото съзнание и характер.

Редактирано 3 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

ако това е така,просто нямаше да изпишеш толкова безмислено уточняващи, постове

 

 

в този смисъл,за да получиш отговор на въпроса си дали ,евреин прощава?! се обърни към евреин ,спрямо който си постъпила непочтително,нанесла си обида или си причинила  друго зло....той ще ти отговори !!!!!!

 

надявам се този път ,най- накрая да вникнеш в написаното ,за да можем поне веднъж да произведем новина в тоя, форум,че ти разбираш,какво ти се обяснява.

 

лек ден

ти поставяш всички евреи под един знаменател с този си пост:

 

valkiria1, на 02 Мар 2014 - 9:37 PM, написа:

 

така като чета,все едно евреин го е написал

 

Редактирано 3 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

така като чета,все едно евреин го е написал

Да отговоря по друг начин, би означавало да излъжа.

Според мен, ако кажеш, че прощаваш с цялото си сърце винаги и на всички за всичко, най-малкото е лицемерие.

Та ние сме човеци, а не богове някакви!

Важно е да не отмъщаваш на тези, които са те наранили.

Така мисля.

п.п. Не че не съм се опитвала да прощавам всичко и на всички, но...

  Бог  не  прощава!!!  Ако  прощаваше  то  значи  е  податлив  на  корупция!  Всеки  според  делата  му! 

Има ли значение дали ни прощават, ако сами не можем да си простим.

Има ли значение дали ни прощават, ако сами не можем да си простим.

  Как  да  стане  това?  Не  е  възможно,  защото  според  причинно-следственият  закон  последствията  не  ги  определяме  ние! 

  Според  мен  не  е  възможно  сам  на  себе  си  да  прощаваш,  ако  знаеш  начин  кажи,   че  лично  аз  съм  затънал  във  вина.

 

 

http://vbox7.com/play:1c20e692

Редактирано 3 март 201412 г. от октим (преглед на промените)

Лично аз, мога да простя всичко, единствено на дъщеря си.Както и съм го правил стотици пъти и пак ще го правя, докато съм жив. Другите не ме интересуват, който ми е приятел си е приятел, но предателство, към мен, не съм простил и няма да простя никога, дори и да осъзная и да приема причините за него....Всичко друго е демагогия и пози....

  Според  мен  не  е  възможно  сам  на  себе  си  да  прощаваш,  ако  знаеш  начин  кажи,   че  лично  аз  съм  затънал  във  вина.

 

Няма нищо лошо в простичките неща, но когато ги опростяваме прекалено, започва профанизирането им. Едва ли си мислиш, че ще дойда да напиша пост, в който да дам рецепта как с магическа пръчка да изтрием паметта за стореното. Не това съм имала предвид, разбира се. Всъщност смисълът, който самата аз влагам в това да простим е да облекчим съвестта, а не да изтрием с магическа пръчка паметта за стореното.

 

Всичко е индивидуално и зависи освен от ценностната система на човека, също така и от характеровите му особености. Има катили, за които този въпрос въобще не стои. Не само, че няма нужда от прошка, но самият той няма възприятие да е извършил нещо нередно, за което да му се налага да се товари емоционално...

 

Докато за един чувствителен човек трябва време да осмисли нещата. И като казвам да си простим, точно това имам предвид, че с времето виждаме и приемаме нещата по-различно, пречупваме ги през повече опит и познание и успяваме да мислим за случилото се без излишната емоционална натовареност и вина и дори се опитваме да поправим "щетите". Разбира се говоря за поправимости без фатални последствия.

 

Тези дни си припомням за Крикор Азарян и чета някои неща от и за него... Ето нещо прекрасно, което има връзка и с темата...

 

"Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг." - Крикор Азарян.

Това с прощаването си е част от порочния кръг, откъдето и да го погледнеш. За да трябва да простиш на някого нещо, първо трябва да си му бил обиден за нещо. А човек, разбрал някои неща от живота, не се обижда. Какъв е смисълът... Всеки ден се случват толкова много неща, хората ги категоризират като добри или лоши, изпитват положителни или отрицателни емоции, и т.н. Всъщност всичко винаги е наред, Просто трябва малко да се издигнеш над картинката и да я погледнеш отгоре. Не става въпрос за височина в метри, а за височина на разсъжденията. Тогава те обзема вселенският непукизъм, и си свиркаш, каквото и да се случи. Дори и на моменти да се забъркаш в мелето и да се приемеш насериозно за малко, това не пречи после отново да видиш нещата такива, каквито са. Вместо "мелето" може да се използва и "играта". Та ако приемем живота като игра, то прошката е част от нея, и няма лошо в това да играем. Просто трябва да помним, че това е игра...

 

 

"Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг." - Крикор Азарян.

Това  е  велика  мисъл!!!!

Ще  цитирам  Паалла  и  Хоол  за  това  как  става  съденето  оттатък  чертата.

Никой  никого  не  съди  в  отвъдното,  съди  ни  собствената  ни  съвест,  или  по-точно  съвестта  на  постоянният  ни  АЗ.  Как  става  това  --  Гледаме  филма  на  живота  си,  само  че  ние  сме  в  ролите  на  второстепенните  персонажи  и  изпитваме  това  което  сме  причинили  на  другите  и  доброто  и  злото.  Ето  това  е  Раят  и  Адът.  И  друго  Адът  и  Раят  продължават  докато  има  конкретни  спомени  за  нас  на  земята.  Участие  във  филма  ни  вземат  всички  които  са  предизвикали  някаква  емоция  в  нас  и  ние  в  тях!  Така  че,  аз  и  Валкирия  ще  се  срещнем  обезателно.  Искам  да  кажа,  че  това  не  зависи  от  религията!  Истинската  прошка  идва  тогава  и  само  тогава  когато  изживеем  болката  която  сме  причинили,  а  това  може  да  стане  само  когато  сме  оттатък.

    Раят  и  Адът  са  едни  и  същи  за  всички  религии!!!   Затова  двамата  съветват  да  внимаваме  какви  спомени  оставяме  след  себе  си!!!  Когато  си  добър  човек  ти  си  добър  християнин  добър  мюсюлманин  и  така  за  всички  религии! 

Редактирано 4 март 201412 г. от октим (преглед на промените)

Това  е  велика  мисъл!!!!

 

Разбрах. Но има неща, които ми звучат доста крайно. Това, че тук човек не може да изживее истинската болка, която е причинил, не означава, че не носи съзнанието за стореното и отговорността за последиците от него. По тази логика излиза, че освен, че тук не може да си прости, не може и да отговаря за постъпките си... а не е така...

Тогава те обзема вселенският непукизъм, и си свиркаш, каквото и да се случи.

Винаги има някой, когото да обичаме прекалено много, за да не сме никога напълно готови за вселенския непукизъм. Най-малкото си носим винаги състраданието...

Прошка тов ае ароматът, който цветето дава, след като е откъснато.

Простете и ще ви бъде простено.

Прошка тов ае ароматът, който цветето дава, след като е откъснато.

Простете и ще ви бъде простено.

и от кой ще ми бъде простено

https://www.youtube.com/watch?v=7CaphdeVM4g

Матей 6 12  :,,12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;" 

От молитвата ,,Отче наш " кратко и ясно ,,Както искаме Бог да ни прости ,така и ние трябва да прощаваме"

А тъкмо човекът, който има морал, християнски добродетели, би ли могъл да поиска прошка? Та нали той съзнава, когато направи нещо нередно, небогоугодно. Дали би имал тази дързост да иска прошка? Няма ли този му иск сам по себе си да бъде в неговите очи грях?

С прости думи, сгрешилият не смята за редно да му се прости, а приема за ред да бъде наказан.

преди 12 минути, niam-niam написа:

А тъкмо човекът, който има морал, християнски добродетели, би ли могъл да поиска прошка? Та нали той съзнава, когато направи нещо нередно, небогоугодно. Дали би имал тази дързост да иска прошка? Няма ли този му иск сам по себе си да бъде в неговите очи грях?

С прости думи, сгрешилият не смята за редно да му се прости, а приема за ред да бъде наказан.

Вместо да бъде наказван ,може и да се изкупи,ако е възможно по някъкъв начин.

преди 9 минути, niam-niam написа:

С прости думи, сгрешилият не смята за редно да му се прости, а приема за ред да бъде наказан.

За сгрешилия, искащ прошка, не е от значение дали ще бъде наказан. Искането на прошка е знак, че той разбира и признава грешката си и, че желае да я поправи, ако е възможно, и да не я допуска отново в бъдеще. Винаги е редно да се прости ако грешката е осъзната и има стремеж за изкупуването и неповтарянето й. 

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Искането на прошка е знак, че той разбира и признава грешката си

Искането на прошка е знак, че искаш прошка.

Когато човек с християнски ценности, добродетели, морал, разбирания е сгрешил, той очаква да бъде наказан за това, а не награждаван с изтриване на вината, защото извършеното е неотменимо и ако си изнасилил и убил една ученичка никаква прошка не може да отмени това, че тя е изнасилена и убита, че близките и родителите ѝ страдат и всички произлизащи последствия. Един истински християнин би следвало да разсъждава в такъв случай с "това е непростимо", а не с "прости ми".

С "прости ми" боравят хора без морал и християнски добордетели - прелюбодейци, пияници и престъпници. Те също съзнават, че са сгрешили, но думите им не са извор на християнска поука, а на християнско разложение.

Бих сравнил "прости ми" с "не споменавай името Божие напразно". Употребата не е сама по себе си признак за святост, а само мимикрия.

преди 25 минути, niam-niam написа:

Искането на прошка е знак, че искаш прошка.

Когато човек с християнски ценности, добродетели, морал, разбирания е сгрешил, той очаква да бъде наказан за това, а не награждаван с изтриване на вината,

Това са си твои интерпретации. Защо ги приписваш на другите, християните в частност. Миналото не може да бъде изтрито, не е и.нужно. Ако грешките се забравят, те ще бъдат повтаряни. Вината за мен е изтрита, когато това, което е предизвикало една грешка, е оставено изцяло в миналото. Когато помним, че и ние сме грешали, можем истински да прощаваме, без да желаем наказание за сгрешилия, а само промяна в нужната посока. Когато знаем, че и ние не сме застраховани от грешки, няма да сме крайни съдейки другите и да търсим възмездие. 

В крайна сметка прошката е съпричастност. Търсещият прошка не се опитва да прекъсне връзката си с жертвата, било то чрез поемане на съответното наказание, а е признаване, че тази връзка съществува. Само когато човек се постави на мястото на жертвата, той може да поиска прошка. Когато почувства нея като все едно е той. Другото не е искане на прошка. 

преди 42 минути, niam-niam написа:

ако си изнасилил и убил една ученичка никаква прошка не може да отмени това, че тя е изнасилена и убита, че близките и родителите ѝ страдат и всички произлизащи последствия.

Наказанието също няма да го промени. Искането на прошка е следствие от определено осъзнаване и промяна, а не ги предизвиква. 

А иначе прошката е важна не само за искащия прошка, но и за прощаващия. Тя го освобождава. Търсещият възмездие е зависим. Но това ще го оставя за сега. 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Това са си твои интерпретации. Защо ги приписваш на другите, християните в частност.

Чувството за вина е фундамент в християнството. Ако още не си го разбрал/а, значи не си разбрал/а какво е християнството. Цялата концепция за доброто и злото, за Страшния Съд, за справедливостта, за възмездието, за наградата и наказанието в отвъдното. Вината е вътрешния съдник, нещо като сурогат в отсъствието на физически присъстващия Господар. Ама аз в другата тема се спрях, та тука почнах да обяснявам... Загуба на време.