Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    684931

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Не карай любовта ми да те чака

Не карай любовта ми да те чака непотърсена, сама и гола, не я забравяй да простенва в мрака с очи на извор, с тяло на топола.   Вземи я цялата, новородена, неовладяна, питаща и свежа, не се страхувай, че е много млада, че още дива е , задъхана, копнежна.   Не я оставяй в мен да остарява - тя може пак да те приеме с нежност, но ако има вече вкус на рана, ще ти напомня колко си й грешен.   23 юни 1985г., Симеоново Роси

Добър вечер

Една звезда ми казва : "Добър вечер". Насреща ми загадъчно блести. Дали във самотата ни пресечена понякога общуваме сами?!   И тя, и аз на фона на небето намираме си път една към друга, аз искам много да съм там, където е тя. Интуитивно ми се струва,   че тя при мене иска приземена. Но разстоянията са космични. А имаме допирни точки лични. Мечтата ни остава посребрена.   Една звезда ми казва: "Добър вечер". В безкрай

Мои книги

Във връзка с въпросите откъде могат да се закупят мои книги, отговарям, че 25 книги до момента, 26 - та се подготвя, в стихове и белетристика, могат да се намерят на Лулу - магазин и през Гугъл. Цените са достъпни. Американското издателство издава на всички езици, тези, които са на български, само на първа и четвърта корица пише на латиница, вътре - на кирилица. Това са изискванията на издателството.  Интернет издателството изпраща до дома от парижкия си офис. Това е избраното за пускане от

Сбогуване с Цигов чарк

Прощавай, Цигов чарк, как искам да се върна във твойте съхранени пазви пак и синевата вечна да прегърна, и вечер приказния звездопад...   Какво са думите? Дори не стигат да претворят създаденото тук, една останала в сърцето диря, че можеш сам да се превърнеш в друг   под прелестта на дивните Родопи, макар да има чалга, кич и вик, пак ще откриеш място под простора, за да въздъхнеш: "Господ е велик".   Такава красота не е с

Опознай човека

Да взривиш сетивата на времето и характер да схванеш за миг- това може във нашто поднебие онзи, който е "малко велик",   който "трето око" притежава, който с Космоса е в диалог, не  на всеки това се удава, та дори да се взима за бог.   И, макар че с такава надежда, тук живее май всеки от нас, не така все светът се нарежда, както искаме ние със вас.   2016г., София Автор: Росица Копукова , със съдействието на адвокатс

Погледни към Луната....

Погледни към Луната, тя е толкова странна и нежна, ала само на вид тя измамно - красива изглежда, тя влияе докрай на човешките изблици бурни, тя подтиква докрай към прояви добри и безумни.   Погледни към Луната. Ще докоснеш ли нейните тайнства? Ти си просто човек, който може със мисъл да странства. В това тъмно небе те приканва с око отдалеко да я търсиш поне още няколко, няколко века.   И дали вечно тя във Всемирната  Божа хармония ще влияе

Из: " Любов - свещенодействие", книга

"""""""""   Не спирай да обичаш все така - без думи погледът разкрива всичко, не само аз, а може би света потъва в него - смайващ и привличащ.   Не спирай да очакваш все така присъствието ми до болка пожелано. Навярно нямам думи за това, което е в сърцето ти събрано.   Не спирай да ме искаш все така, като жена - поезия и радост. И мойто слово като светлина, и мойта нежност ще излъчват щастие.   Не спирай да пока

По погледа разчитам...

По погледа разчитам лудите и ненормалните, а и баналните, и тези, напоени с доброта, и тези, с осветлената душа.   И кривоустите, и с белези нашарени, това дяволски наказани, опарени, и тези, със налудничаво собелюбие, и тези, със полезно гордолюбие.   Защото Дънов пишеше и помня, че лошият си има физиономия и ако можеш да я разгадаеш, и много ще се  пазиш, и ще знаеш,   че тука няма само същества, дошли за благородс

Всеки има своя пътека

Всеки има своя пътека, всеки има своя съдба. Или вървиш нагоре полека, или се сриваш със злото в калта.   Всеки има ниво на израстване, всеки в живота си има предел. Не можеш да минеш  над "твоето дадено" от Бога, преди уроците да си си взел.   Това е божествената  режисура, това е идея небето - земя. Най - трудно е с тези, които култура набиват в бетонена твърда глава.   29 март 2016г., София Автор: Росица Копукова

Повярвай

Повярвай, времето тече необяснимо, за всичко просто нямаме  вина, до вчера- не, но днеска е ранимо едно събитие в различна светлина.   Когато преосмислиш всяко нещо и надживееш болката след дни, с нов поглед просто всичко ще погледнеш и другояче ще се отрази.   Какво да кажа? Трудно аз прощавам на примитивните души край нас? Но все ли трябва с теб да отстояваме обидите в някой помръкнал час?   И все ли трябва да излизам п

Без заглавие

Сигурно така и не умея с времето и аз да помъдрея, да престана силно да обичам, да престана след мечта да тичам.   Да се разделя с една идея, щом веднъж повярвала съм в нея, да разчупя същността си цяла, да размия черното във бяло,   не разбирам - що е да улегна, сякаш на живота да посегна, цветовете му да разпилея, не, така не искам да узрея.   Все пак не успях да се размина с времето година след година... И го

Светът осиротя

Светът осиротя завинаги и оскотя с една усмивка време, неразбираемо за хората разбиращи, остава психопатското ни бреме   на уроди, избиращи смъртта като модел на свое съществуване, те ще отидат там - във вечността, но и мнозина с тях  ще ги последват.   Дали когато се понаклони земната ос и доста хора луднаха. Едни се мъчат да избягат от войни, а други правят сатанинско чудо. 24 март 2016г., София Автор: Росица Копукова

Бог да прости невинните жертви в Брюксел

Искаше ми се да напиша някое ново позитивно стихотворение, но от два дни не мога да спра да жаля тези хора. Вярвам много, ме Бог няма да остави християнския свят без закрила. Поклон пред паметта им.

Оплаквания нямам...

Оплаквания нямам от живота, дядо Боже много ме крепи, който има тежка земна квота, има тежка карма да плати.   Как да кажа, че съм недоволна? Зная и победа, и борба в пътя, който е за друг голгота, за мене е неземна светлина.   Имам максима: не искам много, много получавам - висша дар. И отсявам много от дълбоко всеки, който ще е с мен другар.   Хитреците са ми на читанка, дето се разлиства в първи клас. Оплаква

Пламъкът на младостта

Пламъкът на младостта гори, казват, до определено време, но не може той да прегори във усмивката ти, в моя шепот.   Двамата със теб държим ниво и младеем , въпреки годините, не позна едничко същество ти и аз на колко сме по визия.   И във естеството на деня се излъчва нашата енергия, пламъкът подклажда младостта като в друга някаква материя.   Нямам бръчка, нямаш я и ти, някой ни държи ненараними от житейските п

Ти ела

Ти ела, на крилете на времето, със заявка за вечността, аз съм същата, аз съм за тебе, само светя със светлина,   хармонична със другата възраст, с променения светоглед. Но за тебе съм радост и участ в предстоящото време напред.   Автор: Росица Копукова със свидетелството на Адвокатска кантора срещу плагиатство.

Манастири

Светините са хиляди у нас, със тихи стъпки влизам по пътеки, които ни посрещат в светъл час изпълва ни човешкото в човека.   Където и да съм съм само аз. Естествено творение на Бога, във пазвите планински във захлас попивам красотата издълбоко.   Най - българи сме ние точно тук, частици в християнското семейство, тук всеки звук е хармоничен звук и равновесието е вселенско.   Обичам много светите места, където тържест

Цената

Цената е една и съща на хляба и земята. Защо различно се разгръща животът - буйно кратък?   Защо различно се подреждат съдбите ни човешки? В една земя живеем всички с различните си грешки.   Аз знам, различно ще спечелим от грош до милиони. Една и съща е цената на хляба и достойнството.   3 март 1999г., София Автор: Росица Копукова Из книгата ми с лирика "Разполовено време",1999г., София

Къде си?

Къде си? Казват в долината на река, събрала в лоното си самотата, над теб отрязък от небе, а долу - тя, пътуваща нататък и нататък....   Разказа ли ти в тиха лятна нощ как неспокойно изживя живота, до тук, до днес и даде ли ти мощ от твоята и своята посока?   Усети ли, макар дори за миг достойнството на нейното движение? И беше ли за теб един светлик това нечакано усамотение?   Ти искаше, но  ме няма там, под звездни

Принцовите острови

В спокойните вълни под Ферибота, с ухание на турска търговийка, там дето Златния им рог просветва, и панорамата е просто дивна,   достигнах аз до острова, във който богатството е знатно и голямо, с един файтон не можеш да обходиш красивите им къщи за ден само.   Кафе по турски пих във кафенето, на яхтите красиви се любувах. Ала , признавам, не е туй морето, което майте сънища сънуват.   Чуждее ми. Ухае ми на робство,

Снимки в Кавала

Фотоапаратът ми не спира да фиксира този древен град, като фея бяла от ефира аз попаднах в неговия свят.   Уж животът си тече отруден, безпаричен или пък богат, но магия някаква изтича и ме връща с времето назад.   Хвърлих във морето аз стотинка, за да мога да се върна тук като малка, слънчева прашинка ще си ида и ще дойде друг   и ще седне той на тази пейка, и ще има ли той моята мечта да прегърне този град чуд

Пътешественичка

Много свят обиколих, държави, красиви исторически места, опознах традиции и нрави, но...съвсем не искам да се спра.   Покрай мен живеят сувенири, спомени от слънчеви страни, да не мислите, че ми се спира, никак даже. Времето лети.   Има още свят недопроучен, със превес - културните места, най-обичам с добромислещ, с учен да общувам, дето отлетя.   Хич не се родея с примитива, по цивилизования свят да се шатам ра

Чакам зимата да си отиде

Чакам зимата да си отиде, отвсякъде съм пролетен човек, началото със пролетта приижда, аз го поставям с мартенския ден.   Приливът на хубави идеи, оптимизъм, порив и кураж пролетта ми дава и със нея тръгвам аз и моят антураж.   Действаме. Светът  ни се усмихва и дъхти на пролетни цветя. И любимите сезони идват с радост и надежда. С топлина.   Бог е начертал така нещата, че от всичко да си има смисъл. Ала аз обич

Копнеж за пролет

Копнеж за пролет в срамежливото кокиче от неговата белота извира, и минзухар до нежно- бялото момиче във моя двор пътека си намират.   Обичат се без думи като хора, обичат се, докато не увехнат, добре е че природата отгоре еднакво хубава стои, не се променя.   Така да бе и с хората, чудесно. Но не е. Нещо все ги гложди, пречи да се развиват в красота е лесно, но трудно е превъплъщение в човеци.   На толкова природна свише

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.