Стефан Чолаков

Една приятелка редовно си взема извънредни работни дни през съботите и неделите. Не заради парите - за да не и остава време да се замисля за живота си. Използва работата като щит срещу собствените си мисли. Интересното е, че си дава сметка за това.

Късметлийка си ти Муцунке! :-) Напротив, много се връзват даже :-) Нещата в живота на човек започват да се оправят в момента, в който човек каже: "мамка му, не мога повече така!". "И искам, как искам след моят живот, пак някой да трепне внезапно спасен открил в моят стих своят пристан зелен!"

Имам предвид разбира се, хората които взимат насериозно идеята за "избран народ". Един от споровете между евреи и християни. Християнската интерпретация на идеята за "избран народ" е по-лична и необвързана с националната идея - заветът (договорът) се сключва лично чрез акта на кръщенето - включване във веригата от благодат. Също така християнската интерпретация на Старият Завет и на събитията от преди 2000 години в Палестина съдържа по-силен елемент на непосредственост и равнопоставеност между човек и Бог. Непосредственост, защото в християнската традиция Исус Христос се смята за непосредствена проява на Божията същност и Новият Завет се сключва лично между Бог и неговият народ. Старозаветната интерпретация включва участието на посредник - Мойсеи. А идеята за равнопоставеност присъства на много места в Евангелието. Например: "ако някой иска да върви по Моят път..." ако между Исус и всички останали хора има някаква същностна и непреодолима разлика подобно предложение (да се върви по неговият път) би било безсмислено. Но и в двете религии - Юдаизма и Християнството самият акт на сключване на ДОГОВОР включва в себе си елемент на равнопоставеност. В известен смисъл спорът между юдеи и християни е правен :-) Религиозните евреи смята договорът сключен преди 3 000 години за редовен и действащ. Поради тази причина става напълно неприемливо да се признае, че Исус е Христос. Алтернативите са: (а) пълно отричане - нищо такова не е ставало (б) Исус е ренегат справедливо осъден и екзекутиран за богохулство (в) Човекът е просто кротък луд и малко са попрекалили с мерките за силово въздействие.

Юдаизмът е национална религия. Няма как да се отграничи от проблема за формирането и самоопределението на нациите. "Един народ се самоопределя като избран" - това е автоматично допускане, че Библията е лъжа. Или измислица, или каквото ти харесва. А ако не е? "Заповедите" не са заповеди - Старият Завет е договор - между Изворът на Живота (Яхве) и един народ. "Десетте заповеди" са обичайната словесна форма, чрез която в онази епоха се е сключвал договор между суверен и васал. Във форума на dveri.bg едно момиче Hanna има няколко много интересни реферата пуснати като теми, ако те интересува... Същността на този договор е - докато евреите са на страната на Живота, Животът е на тяхна страна. Причината евреите като цяло толкова много да мразят Исус Христос е, че последната проповед в Храма всъщност представлява това, което в правото се нарича "разваляне на двустранен договор поради виновно неизълнение" (в българското право - чл. 87 от Закона за задълженията и договорите). Ако допуснем, че Исус наистина е имал власт да развали договора с евреите и думите: "Ето вашият храм се оставя празен", не са само бълнуване на кротък луд. И след като контракторът не изпълнява виновно договорът и той е развален, налага се да се сключи нов договор - което е и същността на Тайната вечеря: "Пийте от нея всички, това е кръвта на моят НОВ ЗАВЕТ, която заради вас се пролива, да се простят греховте ви!". Библията не е нареждане, а договор. Макар че историята на правото познава както равноправни съюзни договори (foedera equa в римското право, оставям на Азбуки да ми поправя правописните грешки, че мен ме мързи да търся старите си учебници), така и неравноправни (foedera inequa) общата тенденция в развитието на правното мислене на човечествто е било по посока на утвърждаване на равноправните съюзни договори... Повод човек да се замисли...

И аз не съм - значи ставаме двама! :-)

О, душице златна, в Християнството, дори тъмнината е Светлина! :-)

С това няма как да не се съглася :-) Допълнението и уточнението е, че преди около 60-70 хил. години, човешкият род е минал през нещо като "еволюционно гърло". В резултат на това, нашият вид подобно на гепардите е имам много по-малко генетични разлики между индивидите, отколкото е типично за бозайниците. При това около 80% от генетичното разнообразие при хората е концентрирано в Африка на юг от Сахара. Всички останали - еврей, араби, турци, китайци и т.н. сме поне първи братовчеди :-) Освен това, кръвното родство е само статистически индикатор за генетична близост - генният пул на всеки етнос непрекъснато се размества и прелива. Напълно е възможно българин и евреин да имат много по-голяма генетична близост, отколкото 2-ма българи или 2-ма евреи. Обратното е само статистически по-вероятно :-) А третото е, че националната принадлежност е въпрос на самосъзнание, нещо което българите упорито отказват да разберат по отношение на македонците. Група хора стават нация, когато осъзнаят себе си като такава и няма никакво значение дали са етнически семити или хазари :-) За който не вярва - американската нация няма обща нито етническа, нито езикова, нито религиозна освнова и национално самосъзнание имат дори в излишек. Това по повед темата за хазарите, която се появяваше няколко пъти във форума :-)

Окончанието -re указва инфинитив на глагола в латинският :-) Така че, не става дума за английски със сигурност :-) Доколкото си спомням, глагол motore (да се движа) има; може и да греша - писал съм по памет (ако го бях написал e-motore вероятно щеше да е по-ясно кой глагол имам предвид :-) ). Като ми остане време ще мина през библиотеката да погледна речника. Не знам дали има връзка с юдаизма :-) Може би ще обърнеш внимание, че това е писано по повод на част от предходна бележка, която съм цитирал. В него се свързва "кармичният закон" като следствие на "егоистични цели". "Егоистична цел" съответно "егоистична постъпка" се предполага да е нещо, което е от полза за мен самият, и вредно за всички останали. Съответно "алтруистична цел" и "алтруистична постъпка" се предполага да е нещо, което ползва някой друг и вреди мен самият. Или? Освен това, може да се направи разграничение на равнище "цели", "действия" и "краен резултат" и тогава въпросът за алтруизма и егоизма може да се окаже по-различен като крайни изводи.

Да видим. Импулсът за действие е емоцията. Дори етимологично (e-motore) емоцията се свързва с действието. Може да се възрази: човек прави избор и действа въз основа на рационални аргументи. Например сравнява цените на 2 стоки с другите им качества и преценява коя да купи. Възражението се отхвърля. И в този случай импулсът за действие е емоция, само че антиципирана (очаквана) - съзнателно или не купувачът очаква, че в бъдеще ще изпита по-голямо емоционално удовлетворение при единият избор в сравнение с другият. Когато АЗ действам правя го под натиска на МОИТЕ емоции - настоящи или антиципирани. Крайната цел на всяко действие е удовлетворяването на (предполагаемо) егоистичното желание за лично щастие. "Алтруистичната" постъпка не прави НИКАКВО изключение. Мога да дам пари на човек, защото това ще ме накара да изглеждам "добър" в собствените ми очи. Или - защото очаквам реципрочност от нещо под някаква форма (дори когато това очакване е неосъзнато). Или най-сетне, защото съм необикновенно емпатична личност ("empathia" означава "вчувстване") и съм способен да преживея НЕГОВАТА радост от получаването като МОЯ. Общото е, че и в трите случая (и всеки друг, който можете да измислите) подбудата за щедрост идва от моят емоционален свят и служи за удовлетворяване на предполагаемо егоистичната ми потребност от лично щастие. Излиза, че моят алтруизъм си е всъщност доста егоистичен. А сега да погледнем същият въпрос от друга страна. Като личност с интелигентност малко над средната, не ми е трудно да забележа, че живея в свят на взаимовръзки. Ако аз съм болен, това се отразява не само на мен но и на тези около мен - риск от заразяване, нужда от помощ, понякога продължително обгрижване... Ако аз съм здрав, това се отразява отново не само на мен, но и на тези около мен - пълноценна реализация, вкл. финансова и възможност да помагам на другите. Ако аз съм нещастен, това влияе на околните - емоциите са в известна степен заразни... Ако аз съм щастлив... Излиза, че предполагаемо егоистичният ми стремеж към лично щастие е всъщност доста алтруистичен :-) Съвкупният вътрешен продукт на една страна се състои от приходите на отделните личности. В състояние ли сте да си представите една богата Швейцария, в която всеки от гражданите има приходите на един пакистанец да кажем? Можете ли да си представите богата страна състояща се от бедни хора, или пък бедстваща и гладуваща държава всеки от гражданите на която е милионер в зелено? А съвкупното щастие на едно общество се състои от щастията на отделните личности, които изграждат това общество. Общество, в което 60% от гражданите вземат Prozac, за да са усмихнати, Jony Walker за да са релаксирани, Diazepam за да заспят и Heroin за да преживеят 5 секунди щастие... Извинете. Това НЕ Е ЩАСТЛИВО общество. И моля - не ми пробутвайте колко печелят хората в това общество, къде пазаруват, какви коли карат и колко важни се чувстват в чужбина... Не бих се разменил с НИТО ЕДИН от тях. Дори и да си пие уискито в Овалният кабинет :-) И ако съвкупното щастие на обществото се състои от щастията на отделните хора, значи когато се грижа за ЛИЧНОТО си щастие, аз подобрявам и ОБЩОТО. Това егоизъм ли е или алтруизъм? Умът ми не го побира... Все чакам и чакам да дойде някой по-проницателен от мен и да ми помогне да разреша тази загадка... :-)

Мило, имай милост към един психопат и почти шизофреник, който без дневната доза четки няма мотив да си отвори сутрин очите

Точно в момента - още не съм си пил сутришното кафе и нищо не знам :-) Ами и аз нося очила. Достатъчно голям диоптър, за да ме освободят от военна служба. Сигурно се налага да питаш някой друг :-)

Казано по-простичко и с едно изречение - Животът е цел и смисъл на самият себе си :-) Странно... Всяка постъпка на великият будистки Лама Адолф Хитлер е ключ към Просветлението. Нима това няма общо с будизма? :-) Усилие без усилие :-) Който се е занимавал сериозно със някой спорт има поне мъничка представа за какво говоря - в бягането на дълги разстояния се нарича "втори вятър". Чел съм, че американските спортисти го наричали "Зоната". Точка на пробив.

Хитлер прочел четирите благородни истини на Буда и разбрал, че животът е страдание. "Спешно трябва да се направи нещо по въпроса" - обадил си човеколюбецът в него. И наредил да се създаването на Аушвиц.

"Болестта като път" е на Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке. Двама автори, които ценя много високо. Мисля, че от тях (или по-точно - единият от тях) на български са преведени още "Съдбата като шанс" и "Агресията като шанс".

Ако една книга е хубава - заслужава си да дадеш 5-6 лева за нея. Ако е лоша - защо да я четеш?

Обърни внимание - информацията за пълноценното функциониране на човешкият организъм е винаги на разположение. ДНК е своебразна памет. На физическо равнище. Децата почти не боледуват от хронични болести, основно от остри, особено инфекциозни - временно изваждане от равновесие и бързо връщане там. Процес на свръхучене, осъществен на физическо равнище. Ракът, сърдечно-съдовите заболявания, атеросклерозата, диабетът и т.н. КАТО ЦЯЛО са съмнителна привилегия на възрастните. Едно изследване, което ми е попадало сочи, че през последните 3 години от живота на човек стойността на медицинските грижи, който получава, надхвърля тази за целият предишен живот. Защо? Амнезията не е липса на паметова следа - паметта е налице, само че човек няма достъп до нея. Остаряването е амнезия, която се случва на физическо равнище. Медитацията е метод за преодоляване на амнезията, за припомняне. Санскритското "дхяна" и арабското "зикр" означават именно това - "спомняне". Образно казано, всеки човек има лична банкова сметка с милонче в зелено, но не знае номера на сметката и кода за достъп. Медитацията е СРЕДСТВО човек да си СПОМНИ. И когато СПОМНЯНЕТО започне да се случва - то се случва на всички равнища. Включително на клетъчно. Обърни внимание. На Тайната вечеря, когато Исус установява тайнството евхаристия, той го прави с думите: "Това правете за Мой СПОМЕН". Евхаристията, която е тайнство на тайнствата в християнството е просто метафора за спомнянето за Познанието и Любовта :-) Колкото до медитацията и наркотиците - смях на кутийки. Всяка зависимост е не-свобода. А медитацията е начин човек да спечели своята Вътрешна Свобода. Има изследвания за използването на медитация при лечение на зависимости, ако ти е интересно потърси. И както всяко СРЕДСТВО медитацията не е панацея. Панацея е САМИЯТ ЧОВЕК. Всеки метод сам по себе си може да има полза, вреда или никакъв резултат. Едно от предимствата на класическата медитация (и на ученето) е, че е сравнително "глупакоустойчива" и с няколко правила за безопасност може да се използва самостоятелно от ако не всеки човек, то от голяма част от хората. Има 1 000 001 метода, но не всички са подходящи за всеки човек и само част от тях могат да се използват сравнително безопасно при самостоятелна работа. Плюс това масовото образование така или иначе прави въпросът за уменията за управление на вниманието наистина МАСОВ. Тенденцията в развитите страни е поне 2/3 от хората да придобиват висше образование, а всяко висше образование си е много четене. Тоест - концентрация. Което прави въпросът за наличието на основни познания и обща култура по въпроса твърде належащ. "Медитация" в широк смисъл е всеки метод, който може да се използва за спомняне. Пеенето, за което говори Azbuki. А в тесен смисъл - това са група от методи, при който ключовият елемент е изграждането на умение за активно управление на вниманието - като насоченост, разпределяемост и т.н. Колкото до Наставниците... Това е нещо, което човек трябва да си заслужи :-) Но не е необходимо да се притесняваш по въпроса. В момента, в който човек е готов, Наставникът неизбежно изниква от някъде :-) Тези са като гъби-мухоморки. Където ги не сееш, там никнат :-) За сега не бързам с дописването на темата, защото за медитацията може да се пише само в състояние на медитация :-) Тоест, ако човек ефективно си е възвърнал паметта - ако не напълно, то в значителна степен. Така че, може наистина да почакаш няколко месеца докато довърша темата. Междувременно, ако те интересува освен Венцислав Евтимов мога да ти препоръчам една малка книжка "Техника на спокойствието", авторът един австралиец, името ми се губи в момента, а също и "Медитацията" на Свами Рама. Все пак не се разпръсвай прекалено - ако четеш от 10 места, накрая няма да знаеш на кого да вярваш :-) Един техника, която много ми помогна по време на следването и която е приложима и в тази материя е, човек да събере няколко учебника (или помагала) да ги прегледа набързо и след това да си хареса 1 към което да се придържа. "Техника на спокойствието" е много добър буквар и човек може да научи основното за около час :-) Но пък на ТЕБ може да ти харесва нещо друго. :-)

Ами, аз непрекъснато спамя темите на другите хора, редно е някой да оспами и моите. Така се поддържа хармонията в света :-)

Като цяло имам доста добро впечатление за Венцислав Евтимов, както и за нещата, който пише. Ако става дума за индуистката йога силно мога да препоръчам това, което се предлага като сатянанда-йога в България - курсове, семинари и пр. Мек и адаптиран към нуждите на западното общество подход. Сайтът от който може да се почерпи повече информация е: http://www.yogabg.com. Също и http://www.yogabg.net.

Ами, аз честно казано, имах предвид продължението всеки да си го допише сам в собственият си живот... Ама като си казал. Медитацията като метод в най-широк смисъл е всеки метод за преодоляване на амнезията и възвръщане на паметта. Медитацията като състояние е реализирането на медитацията като метод. За целите на текста ще дам следната техническа дефиниция на медитацията, която се отнася както за медитацията като метод, така и на медитацията като състояние: всяка съзнателна и целенасочена устойчива концентрация на вниманието представлява медитация. Дефиницията е "техническа" защото работата с вниманието е само една от многото техники за "припомняне". Използван самостоятелно този метод е доста бавен и не много ефективен. Все пак от гледна точка на "техниката на безопасност" ще разгледам именно тази "бавна" форма и няма да се спирам на методите за ускоряване на процеса, защото повечето от тях използвани непредпазливо могат да "изстрелят" човек право на "оня свят". Без билет за обратно връщане. Много моля да се отнесете към думите ми сериозно - медитацията е метод, а методите са индиферентни на целите, които си поставяте и на резултатите, които постигате. С ножа можеш да режеш хляб или гърлото на ближния и е желателно човек да е внимателен, когато се разхожда с моторна резачка в ръката. Западната психология е установила известна градация в развитието на психичните процеси в човека: 1. Внимание. 2. Памет. 3. Мислене. 4. Интелект. 5. Личност в тесният смисъл на думата. В процеса на инидвидуалната онтогенеза развитието е 1 -> 5. И обратно, при наличието на деструктивен процес, да кажем склероза, патологията се развива в посока 5 -> 1. Първо се засяга личността в тесният смисъл на думата, след това интелекта, мисленето и т.н. Това е и метод за оценка времетраенето и дълбочината на патологичният процес - правят се тестове на 5-те равнища и чрез сравняване на резултатите се прави приблизителна преценка за това колко отдавна е започнал процесът и до каква дълбочина е стигнал. Западната психология се е натъкнала на нещо изключително важно, но не е съумяла да осъзнае истинското му значение. Причината за това е едостранчивият, еднопосочен начин на мислене, който характеризира цялата западна наука и философия през последните 300 години и най-ясно е формулирана в идеята на диалектическият материализъм: "битието формира съзнанието", и в ортодоксалната еволюционна теория и генетиката. "Обратната страна" на установеното от западната психология е, че човек може да променя, развива всичките 5 нива, работейки на което и да е от тях. Ако способността за постигане на устойчиво внимание корелира с здравословно протичане на процесите на "по-горните" нива, това означава, че можем да променяме паметта, мисленото, интелекта и личността в тесният смисъл работейки на ниво "внимание". Представете си го като торта, съставена от 5 слоя. Когато разрязваме тортата с нож, разрязваваме всичките слоеве, независимо че можем да обърнем внимание само на един от тях. Всичко се случва на всички равнища едновременно, затова можем да работим на което равнище ни харесва и ни е най-удобно. Щом като всяка една съзнателна и целенасочена устойчива концентрация на вниманието е медитация, интензивното учене за изпит е толкова медитация, колкото и "класическата". Това е точно така, и все пак, четенето/ученето и "класическата" медитация имат разлика. При четене/учене човек е "фиксиран" във външната/консенсусната реалност. Изграждането на способност за устойчиво внимание, изисква "преработка" на болезнените преживявания, подтискани на подсъзнателно равнище, а това може да стане само във вътрешната/личната реалност на човек. Затова след перод на интензивно учене човек започва да става нестабилен - организмът се приспособява и преприема една (или 2) от 2 възможни стратегии - (1) започва да изтласква болезнените емоции "навън" и тогава човек развива невротична реакция (да кажем паническо разстойство) или (2) започва да придърпва вниманието във вътрешният свят където преработката става под формата на съновидения, фантации, представи - човек губи желание за учене, става приспива му се или пък започва да фантазира... При "класическата" медитация, вниманието може да се фокусира равномерно във "външната" и във "вътрешната" реалност и по този начин преработката на травматичните преживявания става много по-равномерно и с по-малко напрежение, отколкото при ученето за държавни изпити, например. На практика двата метода - "класическият" и традиционното за западният студент учене се допълват изключително добре и използвани заедно дават резултат примерно 2-3 или дори 4 пъти по-бързо, отколкото всеки от тях използван по отделно. Това е и единственият метод за ускоряване на медитацията, който ще опиша (смятам, че другите който са ми известни са прекалено опасни за самостоятелно използване; пък и с напредването на медитативният процес тези, на който им се полага да ги знаят ще ги "преоткрият" самостоятелно в някакъв момент). to be continued... (пие ми се кафенце)

Понеже съм отявлен егоцентрик - интересуваме :-) Насааам народе, 20 стотинки кило домати! Не се блъскайте, мадам, има за всички! Насаам народе... :-) P.S. За бавно схващащи - всяко нападение, предизвиква отбрана и това е очевидно. Но и всяка отбрана предизвиква нападение, а това изисква човек да се замисли.

forum означава точно "пазар". Forum Romanum clarum est :-) Аз съм всичко, което съм :-) А какво впечатление оставям - отделен въпрос.

Мерси Idan. Много хубаво си ме описал. Познах се от пръв прочит :-) Всеки опит за философско осмисляне на живота (а религията е именно това!) се стреми да бъде всеобхватен. В този смисъл - постове, който са "не по темата" няма! - има взаимовръзки, който са твърде отдалечени, за да бъдат забелязвани веднага :-) П.С. Справка - Владимир Леви и Еном :-) (за който не се сеща - "Нестандартното дете")

Ние ВСИЧКИ сме животни, и това е доста очевидно - леко модифицирани шимпанзета. Факт, които по принцип е предизвиквал известно смущение сред вярващите, а след Чарлз Дарвин и Алфред Уолас - истинска буря и потоп от възмущение :-) Да, ние сме шимпанзета ( да ме простят систематиците за преувеличението! :-) ). Шимпанзета сме си. Въпросът е - дали сме САМО това?

Багира, знаеш ли какво е мантра? Мантра е дума (или израз), която поначало има някакъв конкретен смисъл, но повтарена достатъчно на брой пъти се изпразва от съдържание и остава като чист звук, върху който човек да се концентрира. Нещо като манифестациите едно време - като извикаш хиляда пъти "Ленин е жив, Ленин ще живее" и напълно забравяш, че човека лежи умело препариран в центъра на Москва-столица. Същото се е случило и при вас "гностиците" - повтaряте думи като "душа", "дух", "астрален свят" и т.н. до като придобият приблизително толкова смисъл колкото лозунга: "Да изпълним плана пет за четири!" или "Да живее народната милиция - биещото сърце на партията!". Казваш, че Евангелието на Близнака било гностично. Посочими едно Евангелие, което да не е гностично! В Евангелието става дума само за 2 неща - за Познанието и за Любовта. Това символизират хлябът и виното: "Пийте от нея вси. Сие есть кров нового завета иже за ви проливаемая во оставление грехов...". Затова и католиците начело с папата заявяват гръмогласно пред целият свят, че не разбират собствените си свещенни писания и са загубили връзка със смисъла на традицията, която претендират да представляват, когато въвеждат "причастие" под формата на хляб за "миряните", а запазат причастието под двата вида за "свещенниците" - Познанието и Любовта са неразривно свързани, като двете страни на една и съща монета. Единствено човекът постигнал безусловна любов няма какво да крие от себе си.

Не знам :-) Доколкото ми е известно, "тома(с)" означава "близнак". Свързването на названието на въпросното "гностично" евангелие с апостола, който е имал същият прякор ми се струва малко произволно. P.S. Какво все пак е фарът за моряка в бурна нощ? :-)