GABRIELA

Пробвах при изключен монитор да пусна компютъра. След известно време включих и монитора, но картина никаква. Черен екран. За в момента уж всичко е ОК, от сервиза казаха, че проблемът е с охлаждането, сменихме вентилаторът, сега е малко по-голям, някаква батерия са сменили/нямам идея за какво - 2 лв./ и са казали да държим кутията отворена. Ще видм дали пак ще направи същият проблем. Хей, много благодаря на всички, които искат да помогнат. Страхотни сте. Аз ще следвам съветите ви и ще направя каквото сте писали, защото не вярвам, че нещата са оправени, т.к вече много пъти стана да са, а всъщност след два дена да се получава същото. Скоро пак ще се включа, че въпросният компютър е на нашите, а аз живея в другия край на града и като отида при тях пак тези дни, ще прегледам какво е положението. Омръзна ми всеки ден майка да звъни с думите: Пак нещо стана с компютъра.

Страхотни са, aleha! И т.к. много уважавам Ханчев, ето още нещо от него: Из "Стихове в паласките" Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето, дето светят звездите и трвожният вятър тръби. Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което не успях, не посмях, може би... Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима. Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори! За да има любов и мечти занапред за да има, аз отивам на бой призори. Ако падна убит сред степта, под звездите студени, запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай. Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене, долюби вместо мен, домечтай! Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен. Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война. Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя. Лека нощ, моя мила жена!

Уеб-камерата ми прави някакъв проблем. Опитах се да направя няколко снимки през Picasa, но ми изписва следното: No Device! General failure in responce to MSG_ENABLEDS. Low Memory Condition encountered, free up some memory and try again. От това разбрах, че трябва да освободя място. Изтрих доста снимки, ама пак същото ми излиза и не мога да снимам. Досега не ми е ставало така?

Процесор към 3 GHz RAM - 128+256 Hard disk - 40 GB Дъното не го зная какво е. Не зная и видовете видеокарти. Но тази, с която е, ни я посочиха за подходяща, за игрите на брат ми. Малко инфо, но не зная повече. Вероятно така не може да се помогне.

Знаеш ли, аз досега все си казвах, ще му мисля като се дипломирам. Е, дипломирах се! И сега КВО? Винаги съм искала да работя като учителка и много се радвам на дипломата си за учител. Такива не търсят под дърво и камък.

Горки е чудесен автор. Аз много харесвам Бамби. Кара ме да се замислям за всяко живо нещо от природата. Дори за листата на дърветата.

Аз след като тези дни станах бакалавър, мисля да почвам магистратурата, макар и да не съм я избрала. Голям проблем ми е да реша кое точно ще ми е от полза. Завърших Български език и история. И сега се питам накъде и какво. Вероятно в Търново решавам въпроса "накъде?", но какво? Не искам да уча нещо самоцелно, а това, което ще ми даде повече възможности за работа. Иначе за интересното интересна ми е всяка магистр. по история. Засега съм се спряла на две като че ли: Етнология на Балканите и държавно управление.

Н е знам честно казано, звъннах и брата, ама и той не знае. Проблемът е, че няма у нас разбирачи. Знам само, че след като е носен компът на техник, след това са подменяни видеокартата с такава, каквато е препоръчал технкът и захранването.

Аз искам да се включа в темата, т.к. компът на нашите прави същият проблем. Когато брат ми играе игри се рестартира и ли излиза черен екран, или син с някакви надписи. Поради тази причина са сменяни видеокартата, захранването. Рам-памет е добавяна, сега е 384 /беше 128, добавиха 256/. Проблемът си остава. Вероятно са му гледани драйверите, т.к. е носен компът на техник многократно. Освен това се забелязва и нещо странно, че когато се занесе на техник проблем не прави никакъв, у нашите - веднага след се започне с играта. Пуснах отделна тема и за друг проблем, който се появява напоследък.

Не съм много наясно с проблемите, свързани с компютрите и се надявам темата да е за тук. Когато включа компа, започва да си се зарежда началната страница и там разните скайп, айсикю, антивирусната и пр. В един момент, докато те се зареждат, мониторът изгасва сам, нещо като в режим на готовност. Рестартирам, след което пак се повтаря същото или след като се зареди всичко, блокира мишката и се налага отново рестарт. Или пък след като се зареди всичко и в един момент започва сам да се рестартира. /Компютърът не майка ми/. Носихме го на техник, който реши, че проблемът е в захранващото. Сменихме го с ново и сега е с него. Вчера направи това с рестартирането и стенд бай режима около 15 пъти. Занесохме го отново в същия сервиз и сега казват, че проблемът е в охлаждането, т.е. бил е прегрял. Може и да е това, но вчера цял ден компютърът не беше включван до вечерта, когато започна да прави тези проблеми. Има ли някой представа и идеи къде може да е проблемът. Уж са му гледани настрйките и всичко е ок.

Една от сериите на един от сезоните на Стар трек. Ентърпрайс всъщност.

Лазар - Железният светилник и другите части. Фани Хорн - Осъдени души. Чак идеал за жена не ми, но ми харесва образът И.

На мен не ми излизат никакви старобълг. букви след като си го сложих това evangelie, но както и да е. Аз така си обяснявам нещата с ятовата гласна. Малиий, ако някой ученик ми зададе въпрос като твоя, има да му вадя от девет кладенеца вода.

Славеят и розата ми напомни и за това: Птиците умират сами Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.

Къде му е на Левски звездичката???

Да, аз ще се завърна някой ден, когато си отива светлината и някак много тих и уморен ще се изправя пред вратата ти. Звънецът ще разкъса в миг на твоя дом великото мълчание и ти ще израстеж пред мен в миг като безмълвно очертание. Ако обичаш замълчи, но протегни ръцете в полумрака, обвий ме с тях и заплачи и аз ще знам, че си ме чакала. Хайне

Много е добро! П.С. Някоя друга запетя няма да навреди.

Мнооооого ми хареса.

Тука ме замисли доста. Ако изхождаме от правилото, че ударениета пада на "Я" => да е брояч, но веднага идва съгласна "Ч", която предполага пред себе си "Е". Обаче е броЯч, а не броЕч. Тук ми идва друга особеност на ум, а именно, че наследниците на старобългарската ятова гласна/не зная как да я напиша тук/ се съдържат в три вида морефеми: 1. коренни морфеми - бляс-ък, дрям-ка, бряст 2. представки - вся- и ня-, с помощта на които се образуват обобщителни местоимения (всЯко, но всЕки - заради меката сричка "КИ"), неопределителни метоимения (нЯкой, но нЕчий - заради "Ч"). Друга такава представка е пре-(прЯко, но прЕки). 3. в основната гласна за мин. време /свършено и несв./, когато ударениета пада там - видЯх, вървЯх, живЯх. В думата БРОЯЧ -ЯЧ е наставка, което, изхождайки от по-горе, че наследници на ятовата гласна има само в корените, представките и в основната гласна за образуване на миналите времена, трябва да се предположи, тоест логично е "Я" в "ЯЧ" да не идва от старобългарската ятова гласна, а да е наследник на друга гласна от стбълг. Същото е положението и с думите сеяч, крояч, дояч. До този извод стигам сама, поради което не съм 100% сигурна, но ще се поразровя във фонетиката и ще го разнищя това. Макар това обяснение да ми изглежда логично. Ще си прегледам и лекциите по старобългарски за другите гласни. Някой знае ли откъде мога да изкарам старобългарски букви от Оупън офиса?

Правилно е да се използва съществителното "души", а не "човека". Пример: Няколко души сме тук. Грешно е да се каже "Няколко човека сме тук", т.к. нарушаваме правилото за употреба на бройната множествена форма. Като казваме "няколко човека" използваме бройна форма, а това е грешно според нормите на съвременния книжовен език, така че, следвайки правилото, трябва да кажем "няколко човеци"/обикновено мн.ч./, но човеци е архаична дума и затова не я използваме често. Следователно, правилно е да употребяваме "ДУШИ". Ipa, кои по-точно дублетни форми те интересуват? Такива има в доста от граматичните правила. Сега се сещам за дублетни форми, свързани с ятовия преглас, т.е. за това, че в Западна България говорят предимо на "е": бел-бели, в Източна - бял-бяли. Правилното е бял-бели/тук имаме ятов преглас/, както се говори предимно в Североизточна България. Пр. излязъл - излезли, а не излязли Дублетни форми тук са например: невеста-невяста, вярност-верност, зрялост-зрелост, отсянка-отсенка, свято-свето, пряспа-преспа. Формите, образувани с "е" са резултат от влиянието на западнобългарските говори/софийския най-вече/. А иначе правилата, свързани с ятовия преглас са следните: 1. Когато ударението пада на "я" - бял, цвят, място, сняг. 2. При образуване на нова дума от посочените в 1., следващата сричка НЕ трябва да е мека - беЛИ, цветЕН, местЕН. Тук имаме меки срички, образувани с гласната "е", следователно имаме и преглас на ятовата гласна Я->Е. 3. След "Я" не могат да стоят Ж, Ч, Ш, Й. сняг-снеЖна ->пак имаме ятов преглас Я->Е И разбира се има адски много изключения. Например при глаголи от 1 и 2 л. мн.ч. мин.време -> живях-живЯхме, а не живехме, нищо, че имаме мека сричка "МЕ". Има още много изключения и ако някой се интересува, мога да ги напиша, че карам по памет момента и почна да ми бръмва главата.

Приветствам тази тема! Ще добавя малко правила за бройната форма. Много хора не правят разлика между обикновеното множествено число и бройната форма. Пр. два стола - правилно - бройна форма два столове - неправилно двама ученици - правилно - обикновено мн.ч. двама ученика - неправилно Съществителните имена от мъжки род имат бройна форма, когато не означават лица и е конкретизиран броят им: три стола пет коня Съществителните имена от м.р. имат форма за обикновено мн.ч., ако означават лица(независимо дали са уточнен брой или не) или ако означават нелица с неопределен брой. двама управители/не управителя/ няколко директори/не директора/ но - много столове/не стола/

Вярвам на родителите си и на мъжа ми, че няма да ме оставят да се пребия в пропастта. Но само за такива неща. За много други не се доверявам. Аз и на себе си нямам вяра 100%.

Едно любимо мое стихотворение... Посвещение Веселин Ханчев За да останеш, за да си потеребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина, като жената стенеща, в която по-траен образ дири любовта, като земята връщаща богато и облаци, и птици, и листа. О, трябва всяка вещ да се изстрада, повторно всяка вещ да се роди и всеки образ, който в теб попада, да свети с блясък, непознат преди, и мислите да правят в тебе рани, мъчително и дълго да тежат, и всяка мисъл в тебе да остане като загаснал белег в твойта плът. Как иначе това, което вземаш, стократно оплодено да дадеш в горещи багри, в щик или поема, в космичен полет и чугунна пещ? Как то ще стане дирене сурово и кратък залез, и другарска реч, и падане, и ставане отново, и тръгване отново надалеч, и ласка по косата, и засада, и хоризонти с мамещи звезди? О, трябва всяка вещ да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори. Още едно много силно стихотворение... Сънувал - несънувал Евтим Евтимов Сънувал - несънувал първа среща, разделял - нерзделял своя сън, една любов на прага те посреща, но истинската пак зове отвън. Умирал - неумирал с тайно слово, измамван - неизмамван от жена, ти може да се влюбиш пак отново, но истинската само е една. Загубил - незагубил чувство нежно, намерил - ненамерил свой обет, ти може да сънуваш нещо прежно, но истинското да е там напред. Заричал - незаричал огън вечен, издигал - неиздигал длан за мъст, ти може на една да си обречен, но друга да е истинския кръст. откривал - неоткривал радост жива, очаквал - неочаквал, пял - непял... И тъй - животът бавно си отива и взема туй, което ти е дал. Едно велико... * * * Дамян Дамянов Кошмарен век на атомни виелици, на зли ракети и човешки лов! И в него - ти - тъй смешна отживелица! И в него - ти - нещастнице, Любов! Ах, как жестоко, тъжно и обречено звучиш във тези тъй железни дни, когато нелюбовното човечество говори не със ласки, а с войни! Ти искаш с нежност да спасиш живота ни. Назад! Металът ще те сгази с бяс! И теб, и всички твои донкихотовци, между които първият съм аз! Какво от туй! На риск, велика армийо! Родила всичко в своя порив висш, света създала - нежния, коварния, ти само можеш днес да го спасиш! Със силата безкрайна на сърцето си, със нежността, създала векове! Без теб би празна литнала ракетата към дваж по-празни, мъртви светове.

Ми да дойде при мен, ще го приютя и ще го пазя.

А кои нови автори мислите, че имат място в учебната програма по литература и разбира се за сметка на кои от настоящите биха могли да влязат, или на мястото на кои отделни произведения от сега изучаващ се автор?