Росица Копукова

И ко ревеш тогава? На всичкото отгоре ти се признават, като трудов стаж Говорилня или дрън-тема тема teo-glavata отговори в добавена от petie1 тема в Празни приказки и забава Da, схванах Ама след една чаша бира А горе, дето се шибат ветровете, на Бкаджика бяхме 6 калпака на 24/7/365 дежурзтво.....бе ...няма значение

Много си "умен", но не е задължително. Тъй като това има характер на поговорка, се допуска такъв изказ, както на много места в разговорния език. Когато завършиш два университета, обади да си поговорим, дотогава си трай.

МАЛКО ДА ПОРАЗВЪЛНУВАМ И ТУК БЕЗДАРИЯТА, ТЕ МЕ ЧЕТАТ РЕДОВНО! ТИХО МИ Е..... Тихо ми е и ми е добре. Чувам на компютъра клавиша. В думите ми слиза и небе, че без Бог не става нищо. Пиша. Залезът ми дава цветен хъс, че денят не си е тръгнал още. Вдигам леко творческия ръст и под слънце, и под лунни нощи. Лея като изворна вода лириката, придошла в безкрая. Нямам никакъв проблем с това, пиша ли я, сякаш съм във Рая! А от сейфа си на паметта българският правопис не трия! Със замаха на грамотността родната култура ще развия! Имах и голяма благодат- все учители, висока класа, за да се докажа в този свят миналото ме към тях понася! В тази ползотворна тишина бисерните спомени събирам! Тя България, ми е една. Да се преродя пак тук избирам! 25 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

РАЗГОВОР С BLOGBG Re: ЧЕСТИТА КОЛЕДА! Честите Коледа и на Вас! Нищо не е правено на брояча от наша страна, не ви е било забранявано гласуването. Изпратено: 10:03 От: blogbg

16:01 - СПРЕТЕ СЕ НЯКОЛКОТО ,НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ХАКЕРИ,НЕ АТАКУВАЙТЕ САЙТА И ТАКИВА КАТО МЕН! бърка Ви да не гласувам на потреБителите ,да ме скриватЕ, да СТЕ ВИЕ ОТГОРЕ

Тихо ми е и ми е добре. Чувам на компютъра клавиша. В думите ми слиза и небе, че без Бог не става нищо. Пиша. Залезът ми дава цветен хъс, че денят не си е тръгнал още. Вдигам леко творческия ръст и под слънце, и под лунни нощи. Лея като изворна вода лириката, придошла в безкрая. Нямам никакъв проблем с това, пиша ли я, сякаш съм във Рая! А от сейфа си на паметта българският правопис не трия! Със замаха на грамотността родната култура ще развия! Имах и голяма благодат- все учители, висока класа, за да се докажа в този свят миналото ме към тях понася! В тази ползотворна тишина бисерните спомени събирам! Тя България, ми е една. Да се преродя пак тук избирам! 25 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

/ разказ по действителен случай / Срещнахме се с Нина случайно по пазарищата преди Коледа. Много сладка жена. Беше адвокат, после стана юристконсулт, умна и с чувство за хумор, хубавка, винаги елегантна и тя, и децата й. Живеехме в съседни квартали и й бях ходила на гости даже, ама в това напрегнато ежедневие и ежедневна работа, закъде по-напред. - Драго ми е да те видя, Нинош. Как си ,мила? А тя се усмихна прелестно и с радост извика: - Щастливо разведена. Голям подарък имам за Коледа, делото приключи, Румен се съгласи за издръжката и с ма-а-а-а-а-алочки недоволства го изпратих по живо , по здраво за Ловеч, откъдето и дойде с два куфара преди петнайсетина години. Беше им адски криво и на него, и на роднините му, но това е положението! Пустата Нина. Не го очаквах. Образовано момче беше уж, в София завършил за инженер, по любов се взеха, какво стана, що стана, решихме да ми разкаже на едно кафе. И, както си бяхме с пазарския багаж, се наместихме в една уютна сладкарница на раздумка. - Ето, Роси, виждаш ме сега, свободно си сядам с тебе да си приказваме. През тези години да не би да не съм се сещала за теб? Ама как да ти се обадя. Не стига, че дойде в София наготово, ами и любезностите свършиха още с раждането на първото дете и започнаха командите. Бавно се отдръпвах от него. Всичко е от родителите ми, знаеш, апартамент, вила. Една кола си купи само. Децата отгледа майка ми, породени са, знаеш. Цепи минутата на две къде съм, цепи банкнотите на четири, добре че печеля добре като се върнах на работа. На децата им писна от разправии. До бой не се е стигало, но чуха и видяха много неща. Една почивка от него, а свекървата едно лято не ги взе, гледала на дъщеря си. Че като поотраснаха - раз- прас, развод и в Ловеч. Има си етаж от къща, домочадие и прочие. - На Коледа няма ли да дойде? - Не! Подаръкът трябва да е пълен. Не искам да го виждам ни него, ни родата. От догодина му казах, че ще може да вижда децата. Непълнолетни са, според колкото му е определил съда. А родителите му в София да не идват при нас. Гостито на наши разноски свърши. Намери си там работа, издръжка ще плаща, че ще го съдя до дупка и по живо, по здраво - баща от разстояние, какъвто винаги е бил. Слава на Бога, децата са добри, учат се. Родителите ми се държат, ще помагат. Това са им само двете внучета и ....рахат. Като влязат да следват, а те искат, ще си намеря и приятел, засега е рано. Съпруг не ща. Този епизод приключи завинаги. Ама толкова завинаги, че дори не знам как се случи?! Нина очерта ясно нещата с присъщата си речовитост, после извади една кутийка: - Това е за теб? - Какво е, Нинош? Неудобно ми е. - Коледен подарък. Ти като си идвала у нас, с празни ръце не си дошла никога. Сега е мой ред. Отворих - красиво колие. - Не. Ти това си го купила за себе си, ние се видяхме неочаквано. - Моля те. Вземи и носи със здраве. Друго ще си купя. Толкова ми е радостно, толкова съм свободна, не ми отказвай. - Благодаря от сърце, щом така стоят нещата. Е, тогава аз ще платя сметката. - Няма такова нещо. Щастието трябва да е пълно. Усещам духът на независимостта. И дишам с пълни гърди! Поприказвахме още малко, пък се разцелувахме и се разделихме с обич, каквато винаги е имало между нас. 25 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

А София е толкова красива във денонощната си светлина, все някой идва, някой си отива, протестите не спират през деня. Но ние толерантно, то се знае, приемаме ги всеки Божи ден, доволни-недоволни отминават и улиците все са като в плен. Тя, София, отдавна не заспива, трамваите ги връщат през нощта. Динамиката в красота прелива, дори и в спорната й чистота. Но тръгнат ли си граждани по село, спокоен се събужда този град. Минават празници и път поели се връщат бързо хората назад! Различна е. Когато изпътувах по градовете не един и два, за нашето спокойствие тъгувах, което все отсъства от града. И пак под красотите на елхите празнува София и в нея аз, да бъдем, кой където, с добрините, защото няма бъдеще без нас! 25 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Подобно! СЕГА ЩЕ УТОЧНЯ И ГОДИНКИТЕ НА БОРОВИНКИТЕ: АНЖИТО ДИМЧЕВА - ПОЧТИ 61 МАРГИТУ ПИТКУ - 67 ЗДРАВКА ЯГОВТИМОВА - 64 БАБА АНКА БОХОТСКА - 74

Е-е-е-е-е-е-е, попрекали малко!

Познах аз, че ти е от годинките! Баба Анка Казълбашката от село Бохот, Плевенско я търси там и гледкай хубаво. Тя е на 74 навършени и е до тебе и на акъл, и на визия. Набори сте! Аз съм на 65 и не ги крия, защото не ми дават и 50! Ха-ха-ха-ха!

ТРОНЪТ МИ ОТИВА! КАТО НА КРАЛИЦА ОТ ПРЕДИШЕН ЖИВОТ!