Росица Копукова

СЛЕД МЪДРОСТТА Автор: missana Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното е мярка за баналност. Руша се като ретина на залез в окото на замръкващото утре. Отхвърлен, пътят ми напомня разрез под скалпела на демиурга. Студено ми е - толкова студено... Треперя в зъбите на сива пепел. Сънувам непристъпното рождение - мистичен огън в плен на ветровете.

В ЪГЛИТЕ НА ДЕТСТВОТО Автор: missana Тече Живота бързо и последно - наведен върху миналото чезне. Разложената памет го оставя в ъглите на краткото му детство... И в спомен неусетно го затваря от Бъдеще - като желязна клетка! - ПО-ДОБРЕ НИКОГА ОТКОЛКОТО КЪСНО Автор: missana Бездънна нощ върху клепачите ми каца от толкова години изцедена. Докосвам те далечна и мъглява, и като истината бивша непотребна. ...Студено е. Самотница душата кълве трохите вънка на перваза. Във малкото врабче я припознава лъчът огледал пустата ми стая.

ЩЕ БЪДА Ще бъда сън на сънищата несънуван. Последен сън на ветровете в падина. Едно изгубено в безветрие хвърчило с алцхаймер за височина. Ще бъда просто себе си - незнаен за стадо дяволи и богове. Единствен, непостигнат и потаен, но с потекло от древни брегове. Затворник в стаята наречена пространство и от снежинките на времето раним, ненужен никому (и нему си) безлюден странник, сред звездна пепел, който ще гори. 1 декември 2023г-, София Младен МИСАНА

Обичам да съм изгрев и да светя, да предвещавам хубавия ден, луната пише стихове и често към сутринта заспива мило с мен. Но изгревът е друго. Носи слънце. Да грея ми е сила и копнеж. Нощта, като магьосница навънка си тръгва, щом под слънцето се спреш. На мен нагласата ми е такава- оптимистична, като светлина. Да бъда изгрев - просто ми се дава. Като Надежда блага над света. 5 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

КЛОЗЕТНА ПЕСЕН ОТ ЖАБЕШКОТО БЛАТО! НЯМАМ СИ,МАЛЕ, АПОСТОЛ....

ТУК БАБА АНИ ПЕЕ И С ПОЛИ Е В СИНХРОН, ОТ ПСИХОТО ТЯ ВЕЕ ПОРЕДЕН ГРЕШЕН ТОН. ОТ ТУКА БОЙ СЕ ВДИГА ДО СТАРИЯ КВАРТАЛ, НО ПОЛИ ОТКАЧИЛА, БАГАЖА ВЗЕЛ ,ТА СДАЛ. И БАБАТА ОСТАНА САМА ДА СИ КВИЧИ, ЛОГОПЕДИЧНА ГРЕШКА С ПИАНОТО ЗВУЧИ, АКОРДЕОН НАДИГА ДА ЗАГЛУШИ ФАЛШ ТОН, ТЯ САМО В ЖАБУРНЯКА НАМЕРИЛА СИНХРОН. И ПРЕЧАТ Й ОНЕЗИ, КОИТО СА НИВО, КЛОЗЕТНИТЕ Й ПЕСНИ СА НЕЙНО ЗАРЕВО, ПОПЕЙ СИ БАБО АНИ СЪС ЖАБИТЕ САМА ХОТЕЛ Е ТВОЙТО БЛАТО И ТАМ СИ У ДОМА! Мъжете не не траят и ти ги изтрепа. Отдавна вас ви знаят, че сте си тра-ла-ла.... Текст: Р.К. Музика : Анит Трифоне

НАБЛЮДЕНИЕ Егоцентриците си тръгват рано, затворили човешките пространства, застинали сред общество избрано, в което интереси уж си пасват. Егоцентриците потъват в празно и вечно нещо лошо им се случва. Донякъде им дава Бог от шанса, а после те сами да се научат! Не могат ли, съдбата ги застига. Звънят им и последните камбани. Предупреждението им намига... Егоцентриците си тръгват рано. 3 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

ПРОДЪЛЖЕНИЕ Нищо не започва отначало. В любовта ще следва продължение, ако не е съдено изцяло да останеш с някой в единение. Нищо до едно не се повтаря. Добро ли, недотам...но е различно. Може би повторно те изгаря. Просто е Съдба. И нищо лично. Някъде пътеката е трудна, друг път с радост се върви по нея. Любовта небесна е заслуга ние просто тука я живеем. Който я обърка, ще си плаща. Който я опази, ще я има. В чужда къща рибата не хващай, че развръзката не е щастлива. Приеми, каквото е за тебе. И без теб животът продължава. Може най-накрая под небето тъжна Самота да приютяваш?! 3 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА ГНЕВНО Лъжкинята останала без дом, дошла ми нежелана да ми мрънка. Все пеела с фалшивия си тон и с куфар все я пращали навънка. " Виновни" са мъжете. Сто на сто. Тя ,милата, на Дявола светица... Съблече си душевното палто и я отсвирих тази Черна жрица. Изглежда доста ми позавидя, та чак от Дунава се разбесняла. И сламена вдовица е била, семейство чуждо тя е развенчала. Пък аз й се посмивам отдалеч в дома си просто няма да я пусна. Лъжи не могат да са слово-меч. Готви си самота - женице гнусна. 3 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

МОНОЛГИЧЕН ДИАЛОГ Като жена е разумът бъбрив – за всичко винаги намира обяснения. Анализира със завидна лекота, въоръжен до зъби с правилни решения. Той рядко спи. Почти е винаги нащрек, ревниво пазейки извечните устои. За всяка болест знае правилния лек. Причините за всяко главоболие. Сред канонадата на шумния брътвеж душата чака, докато се лута, кога ще дойде нейният законен ред понякога и тя да бъде чута. БРОДЯЖНА ПЕСЕН Твърде дълго пътува, Скитнико, Време е да отдъхнеш, Пътнико. Да свалиш изпокъсаните си обуща, да се питаш дали са нужни многовечните ти митарства в търсене на митичното царство. Със мазоли до кръв разранени през пустини вървиш настървено към изгубената си Градина, обитавана някога от двамина, изкушени от тайното знание, и изпъдени за назидание век след век без посока и с боси нозе стъпала да изкачват до самото небе. СТИХОАНАЛИЗА „Има въпиеща нужда от наблюдатели, които са се научили да наблюдават наблюденията си“ Шандор Ференци. В опита да намериш рима на себе си, надмогваш първичния страх да бъдеш не правило, а изключение от колективния безсъзнателен правопис. Законите на формалната логика отстъпват назад: дали битието е по-сложно от стихосложението? СТИХОТВОРЕНИЯТА НА ГЛУПОТАЛИЯ СА ОТ ТАЗИ ГОДИНА,ПРЕСНИ,ПРЕСНИ!

ЛУДОТО АНЧЕ И ТУКА СЕ ЖАЛВА!

Животът сякаш ми е все на връх, не ме стресират с нищо ветровете, не ме завличат долу ледовете, общувам хора, дето не са мъх. По малко са, но са прекрасни хора. А в тази ветровита самота, в която има само красота, аз мога да говоря със простора. Над мен е Бог. И той ми дава знак за всяка моя бъдеща победа, съобразявам се, че всичко гледа и само кротко се покланям пак. А иначе, по същество съм права- на ръст, на дух, на сила и кураж. Аз вярвам във небесния си страж и с лошо да ме повалят - не става! Животът ми е сякаш все на връх.... 2 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

БЛАГОДАРЯ. НЕ Е ДО ТОВА. НЕ ПОНАСЯМ ХОРА, НА КОИТО ИМАМ ОДНОВАТЕЛНИ СЪМНЕНИЯ И РАЗГОВОРИ С ДРУГИ,„Е ИМ ПИШАТ ТВОРБИТЕ. НЕ СЪМ Й СВЕТИЛА , НО ЗНАМ МНОГО НЕЩА.

Ще потрепери горското дърво И клон от влажния снежец ще падне. Дали тежат му спомени и то Не може да опази своята старост? Аз вярвам, че си има и душа И тя сега от мъка натежава. Стои горкото тихо над снега. Дойдох и анонимно го отвлякох. И никой нищо вчера не разбра. Май само дядо гледаше в небето Как падат клоните от младостта, От него наследените дървета... 2 декември 2023г., София Росица Копукова

С поезията този свят е друг, по-лесно се приема тегобата и радостта отеква в чуден звук, по-леко сякаш ходя по Земята. Поетите са тука затова- да бъде всичко някак си различно, раздали най-вълнуващи слова, необяснимо смели , непривични. И делникът не е така студен, и грижите не са така досадни, поезията сгрява всичко в мен и дните претворява благодатни. И в тази паралелна красота, която другаде не съществува, все релаксира моята душа, под слънцето на всеки стих пладнува. Надминала и време, и сезон, от нереалното мечта скроява и тръгвам в най-желания синхрон... С поезия в живота устоявам! 1 декември 2023г., София Росица КОПУКОВА

Нищо не знаеш за нея, Веси. Нито има за какво да й завиждам, ами дълги години съм й помагала на тая лъжкиня и простотия. Лично я знам що за " писателка " е и имам основателните доводи да се съмнявам в нейното авторство. Разказите й са такива, щото плюят по българското. Ако са нейни де.

ДЪЛБОК ПОКЛОН! ГОЛЯМА ЛИЧНОСТ.

Много обичам да ми се веят словотворци без фактология, в духа на истината, та да осветля малко от историята този адвокат, родом от Дряново, дълги години по министерства с постове, участник в спасяването на българските евреи,лют антинацист. Трикратен премиер с дълга и много полезна за България политическа кариера. В едни трудни години. Един от най-уважаваните лидери на Демократическата партия. Право завършва във Франция. Достолепният Никола Мушанов. Каква осанка само! Заможен човек, активен и голям родолюбец. Ето и извадка от неговия дневник. Тъй го заварва бележитата дата 9 септември 1944 година и понеже има много за крадене, национализират му къщите в Русе, Дряново и София и го изселват без дом, заедно със съпругата му. Смел, окуражавал е младите съратници да не се предават. И когато го интернират във Велико Търново той не пада духом, а пише мемоарите си. На 78 години е изпратен като свинегледач в село Заград, в трудово общежитие, защото новите свинегледачи не могат да понасят несъмнената висока култура на старата интелигенция. Така става удобно през 1951 година да бъде ликвидиран от служители на Държавна сигурност. Опитват се да го заличат като личност, но истината за него отново изплува от архивите. Дестинация Дряново (Destination Dryanovo) 29 октомври 2014 г. · Много мъдри думи на родения в #Дряново бивш министър-председател, министър на просвещението, на външната политика...Един от най-дългогодишните и достойни държавни мъже на България. В момента чета една книжка с речта му пред Народното събрание на 22 ноември 1932 г. От там има доста неща, които също ще ви споделя, защото има какво да се научи или да се види, че някои идеи се въртят още от тогава, въпреки че дори сега се смятат за напредничави. Ако някой има проблем с разчитането на текста: „За да бъде човечеството спокойно, трябва моралният напредък да се уравновеси с материалния и техническия. Трябва човек да се издигне и усъвършенствува морално, за да може да използва всичките чудновати изобретения за свое добро и щастие, а не да си служи с тях за разрушение и смърт.” – Никола Мушанов, дневник

Е, сега и по време на соца си имаше някои преимущества. Знаете, като свалиха Вълко Червенков, привърженик на сталинизма и дойде послушко Тодор Живков, пък поразчисти заедно с Мирчо Спасов опонентите, онзи свърши мръсната работа. Настанаха и по - светли времена. Коя мине в неговия кабинет на лична просба, получава апартамент. Коя мине на ул. " Светослав Тертер" в апартамента за гости на Съюза на българските писатели, става поетеса. Особено ако е гостувала на Джагаров. Сега няма тези опции и някои много съжаляват за миналото. Какво да се прави?!

Да ви попиша за някои изпатили наши творци по време на соца. За Георги Марков е писано много, за Яна Язова,убита в собствения си апартамент и намерена по халат на пода, също. Вече тръгнала да се разлага. Бог да я прости тази наша голяма писателка. За Хайтов, който има съмнение, че е присвоил ръкописите на Язова, води битки д-р Петър Величков и аз много го уважавам за това. Той е преживял, каквото е преживял. Ще ви поведа по пътеката на спомените за една друга наша голяма певица и джаз- икона, която сладко пееше: - Шушу-мушу,шушу-мушу, чуден сън. Леа Иванова. Тя също много пострада и от природата, и от властта. Страхотна певица беше, помня я и аз, и родителите ми. Аз я гледах по телевизията, родителите ми - на живо. Прекрасната обаятелна Леа получава два инсулта и с много упоритост продължава да пее. На полуречетатив с песни, пригодени за възможностите й след инсултите от съпруга й Еди Казасян. Родена е на 13 август 1923 година в Дупница, но прекарва детството си в Цариград, завършва "Робърт колеж" в Цариград и пее в детския хор на Българската екзархия. Мести се в София в началото на 40-те години с намерение да следва в Художествената академия, но музиката и пеенето надделяват. Скоро е оценена и е поканена да пее като солистка в джазовата формация "Славянска беседа". Забелязва я големият наш джаз-музикант Асен Овчаров и я кани да пее при него в легендарния оркестър " Джаз Овчаров". Нагоре към славата и успеха ги заварва 9 септември 1944 година. Джазът е отречен като американско пошло изкуство и Асен Овчаров със съпругата си незнайно защо лети към лагера "Белене", а Леа Иванова към лагера "Ножарово". Леа престоява близо година, но й е помогнато да излезе. След 1960 година и смъртта на Сталин и неговото отричане, Леа Иванова е назначена за солистка в оркестъра на Концертна дирекция. С този оркестър тя участва в турнета в Румъния, Унгария и бивша Югославия. В Белград пее с оркестъра на Куинси Джоунс. Пее и в наши вариетета в София, но от 1963 година пее основно в чужбина като изнася концерти в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка и Близкия изток. Не тачи много родната естрада и не обича да се изявява у нас. И защо? Когато светът я признава. Един път преборва рака, втори път я поваля и тя си отива в София през 1986 година. Мир на душата й.