Росица Копукова

И ДРУГИ МОИ СТИХОСБИРКИ

ПОСТ НА АНИТА ИЗТРИТ В ЦЕЛИЯ ИНТЕРНЕТ -НАПАДНАТА Е ПОЛИНА СИЛНО КАЗАНО. ПРЕДИ ВРЕМЕ ОПИТ ЗА ПАЛЕЖ НА ДОМА И ... ЗАМЕСЕНИТЕ СЕ ЗНАЯТ

Игра на светлосенките съм аз, танцувам като фея от безкрая и няма възраст земната ми власт, и няма спирка устрема ми, зная. Все още музиката е в синхрон с душата ми и с шемета ми дневен, и светлосенките са с мене в тон- и тук са, и ги няма в миг неземен. Дошли са пак да полудуват с мен, не казват откъде и аз не питам, не падат никога във нечий плен, приличаме си, имам дух космичен! 12 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

СЕЗОНЪТ НА МЪЛВИТЕ Автор: missana Сезонът на мълвите ме привлича. Съзирам в него петия сезон. И вместо риза своята душа обличам, за да се скитам пак - моряк на кон. Почти постигнах пълната забрава, но не предадох рицаря у мен. Десницата му още е корава - освобождава падналите в плен. За словото той вечно се сражава, възкръснал дух от своя божи гроб. Чакали сатанински побеждава, закриля падналия ничком роб. Надежда под доспехите си носи за непокварените божии чеда. И като отговор на всичките въпроси оставя пътеводната следа. Какво съм аз без този земен рицар, макар на Сириус загадъчно роден? Навярно онзи предан божий писар, с перата на звездите вдъхновен...! Сезонът на мълвите ме привлича. Съзирам в него петия сезон. И вместо риза своята душа обличам, за да се скитам пак - моряк на кон.

Все тъй красиви ли остават горе, От Бог прибрани нашите деди ? Тук само снимките до нас говорят С любимите им минали черти. Задушницата скоро наближава И аз си спомням техните души, Но ласките им покрай мен ги няма И панорамата се разруши. Ще пратя нежен поздрав чрез цветята И пламък към небето ще гори, Но толкова е таен необята, А там животът ни ще продължи. И в непонятността на двата свята Се моля тука да живеем в мир. Как горе продължава красотата Се питам дълго, питам се безспир... 11 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

Почиват хубавите рокли в гардероба и чакат да ги съчетая в тон, аз мятам блузка, уж последна мода и най-практичния си панталон. Нали съм си работещо момиче, дори не знам как времето тече, обичам по задачи да си тичам, динамиката често ме влече. Но роклите ми чакат в резервата, дори обувките с луксозен ток да им отдам заслужена отплата и да си взема нужния урок, че трябват ми свободните минути за глезотия и за красота, парфюм, червило,малко тути-фрути, ала и днес зает ми е деня! 11 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

Душата ми сама намира пристан, когато някому помогне, а прозира, че неведнъж за доброта безименна към мен обичат да се абонират. И свикнали, че няма да откажа, говорят си и глупости безкрайни. Моментно премълчавам, но ще кажа, че помня трайно, помня много трайно. Минава времето на епизоди, приятел днес, неблагодарник утре, намерил някакъв незнаен повод да те пребори или да те срути. Животът-винаги вълнообразен, преплувам го безстрашно, щом съм " риби", но плуват с мен обидите опасно и, дето не очакваш, там избиват! Изкарат ли ме без вина виновна, аз винаги съм в тихичка тревога дали да си го върна непритворно или да го оставя пак на Бога?! 10 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

Допълнение: Младен Мисана не е регистриран в сайта Калдата, защото не го харесва, камо ли да помпи.

Редовен номер на баба Анка къртицата е да посещава първо Блог бе ге в полунощ и същите глупости ръси и тук след полунощ. Там обаче й е забранено да се занимава с нас, затова пише по нощите в пощата на Мисана като улава, без да получи нито един отговор. Публично и на мене не смее, защото знае, че ще получи на мига едно подобаващо за нейното битие стихотворение. Мисана сополът няма да си хвърли връз нея, камо ли да общува! Голяма лъжкиня,брее-е-е-е-ей! Какъв интернет, какви пет лева, когато не можеш да посочиш нито едно място, откъдето ние да сме заимствали? Не обиждай Бога, че още ще те накаже. Ангелските стихове са ни от него. Ти си " надарена" обилно с тъпота, нарушена дикция, фалшиво пеене, все достойни "дарби" за червенопартийна назначена учителка по музика и то дружинна, защото са те разбрали, че да водиш класове не ставаш. Нека напомним на любопитния читател, че си сменила три плевенски училища, докато докласиш до пенсия и сама си разказа в постинги как не са те одобрили за певица в София, след като си избягала от Бохот и от боя на вселюбивия си баща. Та сега недей си показва самичка творческата завист и безсилие, а очаквай с голяма мъка в душата още една самостоятелна моя стихосбирка тази година, а след това догодина, живи и здрави - обща с гениалния доц. Младен МИСАНА. Гениален и като поет, и като математик. Бай,бай, Анка къртица, дошла ми по тъмница!

Аз не забравям старите поети, от тях се учех в път към съвършенство във стихове, във оди и в сонети, и словото им бе за мен блаженство. Събирах лириката във тетрадка, която пазя още до сърцето и днес, през някоя почивка кратка си препрочитам старите поети. Останалите живи си ги тача и тези, дето вече са при Бога, с желание душата ми отскача из книгите им, де когато мога. А във Народната библиотека съм чела всичко, за да ми остане, за да го зная, тихо и полека и в начин на живот да се прихване! 6 октомври 2023г., София Росица КОПУКОВА

В СИНАПЕНОТО ЗРЪНЧИЦЕ ДУША Автор: missana По белите артерии на дните препускам пак кошмарно закъснял. Разминах се завинаги с мечтите. Там влакът ми на глух перон е спрял. Догонвам сянката си овехтяла, износена от керемидени лъчи. Напук на всичко тя остана цяла, но в непрогледна светлина мълчи. Щом видя плачуща върба се сепвам. Докоснала ме с втренчен силует, навежда се над мен и аз потрепвам от радостта, че още съм поет. Поет разтворил слово в странни рими, изричащ ги с пресипнал глас на светове потайни и незрими, в най-късния среднощен час. Поет побрал огромната вселена в синапеното зрънчице душа. Слепец в космическия мрак прогледнал и от прозренията оглушал...

Заканва се бившата пандизчийка!

Беше ден незабележим, който вероятно нямаше да запомня, ако не беше едно телефонно обаждане. Мек глас, кадифен, интелигентен, произнесе моето име. Този неочакван разговор покани в живота ми един невероятен човек – Росица Копукова. Не мога да определя с една дума или с един цвят Росица и нейното творчество. Тя е дъга! Тя е талант, поетична стихия! Тя е Човек, издигнал на пиедестал живота! Тя е пътешественик! Тя е глас в радиоефира, който „рано в неделя“ представя поредния талантлив БЪЛГАРСКИ автор! Тя дава много и не се пести, защото, както пише: „Когато баба ме научи, на Бога да се моля аз, наблегна – първо да се случи най-хубавото покрай нас. …. Тогава Господ оценявал тук всекиго по стойността И думичката „мой“, накрая да сложа в своите слова!“ Това е стихът – огледало на душата ѝ! Тя е родолюбиво сърце! За нея човеколюбието, словото и Родината са над всичко! Над земното его, двуличие и свят, в който всички носят маски. Тя е Творец, чието творчество оставя следа. Тя е от онези, които са белязани с необикновеност, защото еднакво добре ѝ приляга тежкия воал на прозата и ефирната роба на поезията! В разказите ѝ прозира животът без грим и помпозност. Точно и ясно, по действителен случай. Тук всеки може да намери парченце от своя житейски пъзел и да види своето лице. Понякога светът се оглежда през кривите огледала на съвременността, но зад лекия хумор винаги има поука. Росица няма да ви дава ненужни съвети как да живеете, а с точността на хирург, ще ви покаже действителността и ще извика високо: „Във живота няма ли борба, даром нищо няма изотгоре!“. Тази закономерност виждаме, като невидима нишка, да свързва „записките на една учителка“, историите от „адвокатските бележници“ и съвременните разкази, които тя пише. Тя е философ. Разбира смисъла на живота. Една „пътека от изтока“ я води и определя светоусещането ѝ. Колко приятна изненада беше за мен разговорът ни за семейство Рьорих и нейните стихове, посветени на тях. „Записани са двадесет съвета на Юрий Рьорих за човещина. А вслушаш ли се в тях, ще си в хармония със себе си и със света!“, казва Росица. А когато отгърнете страниците на нейна стихосбирка, ще видите другата нейна страна – на жената, на любимата, на непримиримата, вдъхновената, на всеотдайната, на не мълчащата и борещата се. Разнолика, красива и талантлива. Чета стиховете на Росица и си мисля, че наистина всички поети са целунати от Бог! В тях той е вложил онази искра, която ги извисява до неговата висота, където светът се оглежда в словото, а словото – в живота. Животът – във всичките му нюанси и полутонове. И притихвам пред нейното стихотворение – пророчество: „Един ден и дано да е далече, ще търся аз Алеко из отвъд, дано да ме изчака в тиха вечност преди да тръгне пак по земния си път. …… И пътешественици в двата свята, да полетим на кораб над света, България да търсим по земята, да видим как се е развила тя. И с по едно перо от небесата да пращаме послания оттам: -Наследници, обичайте страната, защото тя е българския храм!“. Когато човек достигне онова равновесие между минало и настояще, между гнева и прошката, между реалност и очаквания, може да възкликне: „Прекрасно е! Усещам, че живея!“, както прави тя – човекът-творец Росица Копукова. Оставя следа след себе си, с творчеството си, с човеколюбието и стремежа да възвиси българската съвременна литература до висините на световната. Защото както казва Гьоте: „Трябва да си нещо, за да направиш нещо!“. Честит ден на поезията, скъпа приятелко! Нека празнуваме живота заедно, всеки ден! С обич и взаимност! За едно приятелство, за подадената ръка и за доброто, което няма да забравя! Диана Иванова Христова – Олива 01.10.2023 година Испания

По-добре е да мълчиш и да те мислят за глупав, отколкото да проговориш и да разсееш съмненията. Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък, откъснат от света ще тлея в своя замък. И няма да крещя, да вия до забрава, когато разбера, че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя, и може би ще избера покоя пред хаоса на любовта... ... Някой ден, но не сега...

БА-БА-,БА-БА-БА, СВИРИ БОХОТСКА ТРЪБА! АЗ ВЕТРИЛОТО СИ ВЕЯ И ЗА ПЪТИЩА КОПНЕЯ!