scepsis108

Ще кажа как го виждам аз. Това не е поучение, а споделяне. Понеже, често ме призовавате да споделям лични опитности, а то не е много смислено, ако са просто зависими, обусловени преживявания, а не са осъзнаване. Все едно, да ви разказвам за облаците, които съм видял вчера и които днес ги няма. А не за небето... Но, може би, е редно да кажа нещо. Мисля, че е може да се започне от това, че човек трябва да забрави за себе си. Просто да пусне тъпото си Его. Това носи една много голяма лекота. Няма никакво значение кой какво мисли за нас, как ни оценява и дори как самите ние се оценяваме. Всичко е ТУК и СЕГА. В този момент. Миналото е изчезнало, бъдещето не е възникнало. Просто трябва да се отпуснем и да не позволяваме на състояния като вина, съжаление или очаквания и надежди да обуславят настоящето ни възприятие. Необичайно е, понеже никога не сме го правили, но едва ли има нещо по-разумно, според мен.

Стига се разправяхте за глупости, бре хора. Но по темата малко. Всъщност е просто. Постави пред себе си нещо приятно за сетивата ти – снимка на Буда, цвете (бяло или синьо, понеже ярки цветове като червено ще те превъзбудят), камъче, перла, буква или каквото си избереш. После смеси осъзнаването си с погледа. Ако не си го правил по-рано, ще ти прозвучи странно, но това е ключовата инструкция. После постави погледа, т.е. съзнанието си върху обекта, който си избрал. Постави го внимателно, нежно, без да влагаш излишно усилие, но и без да се разсейваш. Когато се разсеяш, което е неизбежно в началото, не се обвинявай, че си прекъснал медитацията си, а просто се върни върху обекта. Направи го отново внимателно, нежно, меко, с разбиране. Трябва да е като игра, когато не се стремиш да печелиш и не се страхуваш, че ще изгубиш. Не трябва да имаш очаквания. Прави го в началото по половин до две–три минути. Не се насилвай. Едва, когато можеш без никакво усилие да поставяш ума си в течение на поне 15-на минути или по-добре час–два върху сетивен обект или върху броенето на дишането, има смисъл да опиташ медитация без обект. Последната отново е шамата, но от малко по различен тип... Просто, повечето хора нямат постоянство, дисциплина и мотивация, за да изградят основа на практиката си, а после се чудят защо тя не работи. Или се опитват да практикуват неща, които съвсем не съм им по силите и си фантазират какво ли не. Просто е, но се иска да се прави ежедневно. По малко, но редовно. Някаква синхроничност се получи. Писах за шамата отговаряйки на Саунд. Там е работата. Ако човек не е медитирал, според някакви смислени инструкции, той не може да разбере за какво иде реч. Не знам, но ако имаш силна смущаваща емоция, то не реагирай, а изчакай докато отшуми. Поне аз опитвам така да постъпвам, когато е възможно. Емоцията утихва и после се опитвам да погледна ситуацията през очите на събеседника ми. И ако успея, обикновено установявам, че и двамата сме се държали като деца. Не винаги, но почти винаги.

Виж сега, малко е трудно да го обясня по приемлив начин, но в тибетската традиция нещата стоят по един привидно много лесен начин. Основната практика е Гуру–йога, което буквално означава "установяване на връзка с учителя". Учителят не се разглежда като нещо външно, а като огледало, което ти показва твоето истинско лице или Буда–природата, която има всяко чувстващо същество. Как се прави на практика? Примерно, искаш да правиш шамата с някакъв сетивен обект или да броиш вдишванията и издишванията си, или нещо подобно. Има множество разновидности на тази практика. Ако практикуваш Дзен напр. започваш с вземане на Убежище в Трите скъпоценности (Буда, Дхарма и Сангха, т.е. целта, пътя и тези, които ти помагат да го изминеш). Ако следваш Ваджраяна продължаваш още малко по-нататък и вземаш Убежище и в учителя, който обединява Трите скъпоценности в едно, т.е. разглеждаш неговия ум като Дхармакая или Буда, неговата реч – като Самбхогакая (Дхарма) и тялото му като Нирманакая (просветлената активност или Сангхата). След което си представяш, че получаваш четирите Анутара–йога абхишеки (упълномощавания) и разбираш, че тялото, речта и ума на учителя са нерезделни (имат "един вкус") с твоите собствени тяло, реч и ума. Това са трите каи. Осъзнаваш, че никога тялото (ца), речта (лунг) и ума (тигле) не са били нищо друго... Малко сложно стана, но и без учител можеш да правиш това донякъде. Просто си поставяш пред себе си някакво изображение на Буда или си го представяш. После си "мислиш", демек усещаш същото, т.е. че от край време твоите тяло, реч и ум са еднакви с тези на Буда. Просто до този момент не си го знаел. И едва тогава, преминаваш към конкретната практика, която в случая е шамата. Има прекалено много детайли за шамата, за които ако почна да пиша в този пост ще стане твърде обемен. Детайли, които се отнасят до външните и вътрешните условия (поза на тялото, дишане, внимане, припомняне, пречки и противоотрови). Личният ми опит е, че за тези неща трябва да се чете след, а не преди да започнем да правим практиката. В началото са полезни само най-общи инструкции като "Брой си дишанията до 21" или "Гледай това камъче без да мигаш". Прекаленото много информация на този етап е объркваща. Какво друга да кажа? Схематично е следното: 1) Припомняш си 4-те мисли, които насочват към Дхарма (скъпоценната възможност да с срещнеш с тези учения в този живот, непостоянството, т.е. че тази възможност няма да я имаш дълго, карма и нейния резултат, който е скитането в самсара или зациклянето в състоянието на невежество); 2) Вземаш Убежище в Трите Скъпоценности с мотивация да освободиш от самсара не само себе си, но всички останали (бодхичита – също обширна тема, която няма да засягам в този пост) и ако решиш, правиш нещо подобно на това, което писах по-горе; 3) Правиш си практиката, която си си избрал. Шамата, випасана, тонг лен, тумо или друго. 4) Посвещаваш заслугата или позтивните впечатления от практиката на всички без разлика и изцяло като не задържаш нищо за себе си. Просто пускаш всичко. Всичко е за тях. Този момент е много важен. Звучи като готварска рецепта, може би. И така ще продължи да звучи на всички дървени философи, които нямат т.нар. заслуга да помислят над написаното, а просто искат да празнодумстват в темата. И е ясно, че не е написано за тях. Написах го за двама или трима човека, които ще му обърнат внимание. И го написах, понеже попита и прецених, че питаш искрено. Дано е така. Дано е от някаква полза. Кашата е пълна и нямам мотивация да внасям прояснения. Принципно ти и Кьониг говорите за различни неща.

Чудех се какво да отговоря предвид дискусията, която водите... ОК. Коренен текст и ключови инструкции, според моята традиция. Съзнателно на английски, понеже така ще отпаднат поне 2/3 от коментарите на потребители, които не знаят добре езика и няма да направят усилие да си ги преведат дори с Гугъл–преводач, понеже нямат никакъв истински интерес към Буда Дхарма. Но, за сметка на това, имат интерес да споделят собствените си плиткоумни прозрения в темата. Понеже, чукча не читатель... The Seven Points of Mind Training (lojong) by Chekawa Yeshe Dorje (1102-1176): 3. 14. Meditate on appearances arising from confusion as being the four kayas: emptiness is the supreme protection. A Concise Lojong Manual by Konchok Yenlak, the 5th Shamarpa: All forms of suffering and undesirable circumstances emerge from the mind's confused projections. Yet the very nature оf confusion is wisdom. Observe the essence of suffering. Since it does not arise from anywhere at all, it is dharmakaya, the dimension of absolute reality. Since there is nothing that will cease, it is sambhogakaya, the dimension of perfect enjoyment. Since in between there is nothing that abides, it is nirmanakaya, the dimension of emanation. Since these kayas are indivisible, it is svabhavikakaya, the dimension of the essential nature. Следователно, един от възможните отговори на въпроса ти за разликата между преживяване и осъзнаване на Буда–природата е, че то се състои в разликата между дуалния и недуалния режим на възприятие. В първия случай, субекта, обекта и акта на познаване се преживяват като независимо съществуващи и солидни. Във втория, се осъзнава тяхната зависима природа и пустота, т.е. това, че те в същността си представляват трите каи. Но независимо от това не може да се каже, че нещо се постига или изменя по същество. И все пак, всичко се променя напълно. Това не е парадокс.

Не само, че зависи какво разбираш под "мисъл" и "желание", понеже едно желание може да е напр. неосъзнато, при което да не е съпроводено с никаква мисъл и дори мимолетна прадстава, но най-вече от поста ти става ясно, че не познаваш този модус на съзнанието, който коментирахме. В това няма нищо осъдително. Но не е смислено да коментираш нещо, което не си преживявал. Все едно да коментираш красотата и величието на Ниагарския водопад или на Египетските пирамиди, ако само си чел за тях и си ги виждал на снимки. Боят е полезно терапевтично средство, според някои педагози, но в случая с Ванко няма да проработи. Ванко не е просто спамър, а хейтър, който се храни от всеки отговор и знак на внимание. Не е състрадание да му се отговаря. Така само се подсилват обсесивните му състояния. Така мисля.

Не само човек... Между преживяване и осъзнаване има разлика. Преживяването се случва във всеки миг, но осъзнаването е нещо малко по-различно.

Чакай сега. Вярата, че няма Бог също е вяра като всяка друга, тъй че аргумента ти не е валиден. Кармата няма как да се постави на мястото на Бог, щото то е все едно да кажеш, че тези, които считат, че един камък пада по силата на гравитацията и тези, които считат, че пада по божия воля, считат едно и също. С други думи, че първите поставят на мястото на Бог - гравитацията. Някак тъпо звучи, нали? Освен това, карма е просто концепция, както се казва в Сърдечната сутра и другаде. Понеже за да има причина и ефект трябва да има време. Обяснявал съм в друга тема защо между причина и резултат не може да бъде установена връзка. Понеже, накратко, или са са едновременни, при което не може да се установи кое от кое възниква, или са последователни, при което едното изчезва преди да е възникнало другото и следователно няма пораждане... Тъй че твърдението ти, че "При тези които вярват в Закона на Карма, Кармата се явява на мястото на Бог" е погрешно. Понеже, на теб известна ли ти е теистична доктрина, която да отрича реалността на Бог? А будизмът, примерно, отрича реалността на карма от гледна точка на крайната истина.

Не. Първо, причинно–следствените връзки са наблюдаеми от всеки и по всяко време. Ако, примерно, изпитваш глад и закусиш, то няма да изпитваш глад. Второ, няма никакво значение дали вярваш или не в причинността. Ако скочиш от покрива ще се убиеш, макар че може и да мислиш, че гравитацията е просто концепция. Тя е такава, разбира се, но простото и отричане не прекратява действието и. Трето, от гледна точка на карма именно намерението е основния, макар и не единствения фактор (има още три), от който зависи отпечатъка. Но това намерение трябва да е придружено или изразено в някакво вербално или телесно действие. Четвърто, няма божествен наблюдател, който да те следи и наказва. И т.н. Нищо емоционално няма в обобщението ми. И изобщо не съм писал, че всички религиозни хора са фанатици. Но фактът, че двама потребители реагираха толкова бързо на думите ми, показва, че съм улучил някакво болезнено място. Това ли казах? Нали писах за това, че съзнанието проектира Свръх–аза като наблюдател, съдник и т.н. Тъй че виновникът не е отвън. Но познаването на психологическия механизъм се използва навсякъде. Това казах... Прочие, най-малко пък мен може да заподозреш, че търся причина за нещата отвън. Ако беше така, то нямаше да направя нито едно от нещата, които съм направил през последните десетина години.

Затова и всички религиозни фанатици (не само христяните, разбира се) са болезнено невротични. В контекста на психоанализата, те са под постоянното наблюдение на Свръх–Аза, който е просто тяхната представа за Бог. Цялата идея формулирана по този начин е напълно идиотска и провокирането на чувство за вина, грях и непълноценност. Когато човек преживява подобни модуси на съзнанието, то е много лесно да бъде контролиран и насочван. Това е елементарна поведенческа психология. Църквата прави това със стадото, държавата – с гражданите си, работодателите – с работниците си, родителите – с децата. Обобщавам без да навлизам в детайли, затова звучи малко повърхностно.

Не бих казал, че имам директно преживяване. Гледам сериозно на тези неща, а и разполагам с достатъчно информация, която ми позволява да различа разнообразните медитативни преживявани (тиб. ням) като блаженство, неконцептуалност и яснота от ригпа в терминологията на Дзог Чен или тамел ги шепа в терминологията на Махамудра. Тези неща не бива да се бъркат. Инак, примерно какво се има предвид под неконцептуалност в контекста на шамата без обект. Мисли просто не възникват, казано най-просто. Целият мисловен поток просто спира и става много тихо. Изведнъж, човек открива едно съвсем различно измерение. Но това не е ригпа, а просто друг модус на съзнанието. Ако човек развие привързаност към това състояние, което може да се случи много лесно, то ще попадне в състоянията на арупа (без форма) подобно на някои индуиски богове. Един от знаците е, че човек лесно, почти автоматично навлиза в подобно състояние, но трябва да положи усилие да излезе от него... Не знам, обаче, дали има смисъл да пиша за тези неща тук, понеже не съм сигурен, че някой разбира какво казвам. В смисъл, че нямам понятие кой колко и как медитира, ако медитира изобщо, за да знам дали тези неща са актуални за него или нея.

Ще ви разкажа една история, която може да сте чували. Една нощ на една планинска ливада си почивали Патрул Ринпоче и неговия предан ученик Ньошул Лунгток. По някое време Патрул Ринпоче нарушил мълчанието: – Ти не ми ли каза, че след толкова години все още не знаеш какво представлява истинската природа на ума? – Точно така. – И все пак това не е трудно. Патрул Ринпоче помолил Лунгток да легне до него на поляната и двамата се загледали в небето. След малко, Патрул казал: – Чуваш ли как лаят кучетата от манастира? – Да. – Виждаш ли как блестят звездите? – Да. – Е, добре, това е природата на ума. В същия миг Ньошул разбрал природата на ума. По-късно, той разказал тази история и обяснил, че съчетаването на годините медитация, присъствието на учителя и благоприятния момент, позволили появата на това вътрешно осъществяване. TУК има кратка биография на Ньошул Лунгток Ринпоче. ––––––––––– Оставям всеки да си направи сам изводите. За да имате визуална представа за Ньошул Ринпоче поствам и две снимки... Поправям се – това са снимки на ученика на Шедруп Тенпе Нийма, който пък е въплъщение на Ньошул Лунгток, ученика на Патрул и също се нарича Ньошул... Изобщо, оплетох приемствеността, но не съм нийгма и ги бъркам малко тези неща.

Да де... И аз това казвам. Не разбираш, понеже имаш само концептуално разбиране. Това не е критика.

Каква позиция поддържам чисто форумно? Идея си нямам какво имаш предвид... Инак, думите на Линдзи Исюан могат да имат истински смисъл само за някой, който е имал директно преживяване на своята Буда–природа. Не ли?

Това отговор на моя въпрос ли е? Kъде се казва, че "голямо и малко е едно и също"?

Би ли споделил как точно разбираш тези думи. Имам предвид ти, а не Линдзи Исюан или друг, който си прочел.

Етимологията им е еднаква – протокоренът им е "рав", демек "равен" или "равнис". Което доказва, че не само Адам, Ной, Моисей, Лао Дзъ и Буда са българи, но че и Господ е българин. Даже не е смешно, вече...

Алия, едва ли ще отговори на въпроса ти, както избягва да отговаря и на другите въпроси. Ако го направи, то трябва да признае своята некомпетентност. За мен поведението на подобни потребители, които просто засипват събеседниците си с постове, но не отговарят на никакви критични питания, е девиантно или е (по-меко казано) неадекватно.

И аз това казах. Но има граница на толерантност към чуждото мнение и поведение. Въпрос на усет е понякога, а друг път е съвсем очевидно.

Не... имах едно гадже, което ме провокира като се овеси на един балкон. Бяхме тийнейджъри. Отнесе един шамар после. Но това не беше истинско намерение да се хвърли – просто бяхме шантави лапета. Това беше първия случай, когато ударих жена. Вторият беше пак с нея, когато изпадна в истерия при вида на едно змийче, когато се катерехме по едни скали, но беше с терапевтична цел, понеже ако не я бях плеснал, имаше вероятност да скочи от доста високо и да се утрепе на място... Но с истински кандидат-самоубийци не съм си имал работа.

Сложно е, всъщност. Ислямът не е някаква цялостна традиция, както не е такава и всяка друга. В христянството има православни, католици и протестанти. В будизма има последователи на Тхеравада, Дзен и Ваджраяна. В исляма има сунити, шиити, както и суфи. В индуизма има няколко класически школи (даршани), които тълкуват Ведите и Упанишадите по различен начин. И всякакви други течения има във всяка една от тези традиции. Има и всякакви ню-ейдж течения. И бедата е, че повечето от тях твърдят, че са носители на абсолютното знание. Личното ми виждане е и поведението, което се опитвам да следвам е да не критикувам ничии възгледи и представи, ако не противоречат на това, което бих назовал "изначална доброта". Според моето схващане, загрижеността за другите е естествено отношение, което ни е присъщо. Това е основата на всяка искрена комуникация, която се основава на емпатия. Метафизичните и теологичните спорове са нещо вторично и маловажно в този контекст. Как мислите, колеги, бъркам ли в оценката си? Прекалено идеалистично ли съм настроен?

ПЕСЕН ЗА ДУХОВНАТА ПОЛЗА Джецун Миларепа Покланям се в нозете на преводача Марпа! Ученици събрали се на това място, чуйте тази песен с последните инструкции. Чрез състраданието на Марпа от Южните Урви старият отшелник Миларепа изпълни своята цел. Всички вие, ученици и монаси, ако се вслушате в думите ми, ще постигнете в този живот великата цел, която облагодетелства вас и другите и така ще осъществите намерението на Будите от миналото и моето. Всичко друго противоречи на вашите и на другите нужди и на моите пожелания. Без да бъдете водени от автентичен лама, който има приемственост, каква е ползата да търсите посвещения? Без вътрешно осъзнаване на Дхарма, каква е ползата от заучаването на тантрите? Каква е ползата от медитиране според инструкциите, ако не изоставите светските цели? Каква е ползата от ритуалите, ако тялото, речта и ума ви не са в хармония с Дхарма? Каква е ползата да медитирате върху търпението, ако не понасяте обидата? Каква е ползата от приношенията, ако не победите привързаността и отвращението? Каква е ползата да давате милостиня, ако не изкорените егоизма си? Каква е ползата да ръководите голям манастир, ако не считате всички същества за свои родители? Каква е ползата да строите ступи, ако увереността не израсне в ума ви? Каква е ползата да правите фигурки, ако не можете да медитирате през четирите части на деня? Каква е ползата да отбелязвата смъртта ми, ако не ме призовавате с истиннска отдаденост? Каква е ползата да оплаквате смъртта ми, ако не следвате инструкциите ми? Каква е ползата да видите трупа ми, ако не ме почитате, докато съм жив? Без отвращение от самсара и стремеж към освобождение, каква е ползата от отричането? Ако не се научим да обичаме другите повече от себе си, каква полза има от размишленията? Без изкореняване на невежеството и желаниията, каква е ползата от следването на учител? Каква е ползата от множество ученици, ако те не се вслушат в думите ми? Оставете всякакви безполезни действия – те само ви вредят. Отшелник, осъществил своята цел, аз повече нямам нужда да се боря.

Работата е там, че аз пиша според усещането си за моментната ситуация. Това означава, че днес мога да кажа, че гледането на филми е полезно, а утре мога да кажа, че не е. Това се случва, понеже разговарям с различни хора, които имат различни нагласи и капацитет. И дори това е опростено, понеже техните нагласи, капацитет и настроения се променят постоянно. Затова се поражда впечатлението, че си противореча. Но аз казвам нещо на някого в точно определен момент и друго на друг в друг момент. Ако говорех едно и също на всеки, то щях да съм като магнетофон, който върти едно и също, понеже не се съобразява с аудиторията. Не знам дали това обяснение ти звучи разумно, но не мога в момента да го обясня по-ясно.

Има добри документални филми. Има един за Дилго Кхйенце Ринпоче, един за 16-я Кармапа, както и един за тибетските йоги. Можеш да ги откриеш в нета. В Колибка примерно. За Кармапа – За Дилго Кхйенце Ринпоче –

Не е съвсем така... Цялата техническа работа по преводите е извършена от професор Минков. Моля прочетете, ако чувате името му за първи път. Валери е бил по поетическата част. Вижте книгите с преводите на Валери, в които Мъро Минков е посочен като консултант и рецензент. Двамата са работили в тясно сътрудничество... Има интересна история за професор Минков, която ми е разказвала майка. Веднъж ги водили на филм в кино Дружба (така ли се казваше) на Попа. Това били прожекции на западни филми без субтитри за студенти и преподаватели. Професорът, който им преподавал Ренесансова литература или нещо такова, бил седнал пред тях. Преди да започне филмът четял книга. Когато светлините угаснали и филмът започнал, се оказало, че операторите са сбъркали – пуснали филм на немски. След няколко минути, понеже публиката започнала да свирка и подобни (студентите били от английска филология), спрели филма и светнали, докато сменят ролката. И професорът, който е полиглот учудено попитал: "А защо спряха филма?" Изобщо, не забелязал, че филмът е немски, а не английски. Има и други подобни истории за него, но важното е да се знае, че е бил един от най-големите познавачи на Шекспир в света, а не само у нас.

Да. Филмът е този: Не знам да има продължение. Мисля, че се отказаха... Аз някак не мога да си го представя, понеже продължението би трябвало да представя периода, в който Мила е практикувал и се е просветлил. Как да стане? Ще бъде някаква боза.