Търсещ истини

Не ме смущава възгледът ти, и в моето семейство го има. Аз им отговарям така: Ти и на работа да ходиш не обичаш, но ходиш. Просто да продължиш себе си е дълг Не се ли харесваш, не харесваш ли жена си, не искаш ли да направиш реплика на гените? Общо взето, обръщат ми гръб и късат комуникацията. А ти имаш ли желание да отговориш? Навремето, мъже са убивали невярна жена не само защото иска друг за секс, но и защото имотът ще отиде в копеле. Изглежда изобилието е довело до там, че къде ще отиде имотът е безразлично. Пък може това да е някакво мислене, което не чувства отговорност къде ще отиде построеното и изстрадано? Една случка: Покрай Девети, един "кулак" усетил на къде вървят нещата и започнал да продава земите си. Парите депозирал в кръчмата . Понеже земите били много, а черният му дроб- слаб, не успял да изкърка всичко, когато земята била национализирана. След Десети, при връщането на земята в реални граници, наследниците му взеха доста и казваха "Да са живи и здрави комунистите, че иначе оня всичко щеше да изпие!"

В много случаи ромската общност не се грижи за осигуряване финансово на децата, предоставяйки това на държавата. Българската общност пък не смее да ражда деца преди да има собственост- поне жилище. Така, вторите може и да не стигнат до деца, а след смъртта им имотът да стане собственост на държавата, а от там наследници да бъдат тези, които са родили наследници и са ги оставили без наследство. Глупаво, но истина. Наследниците са важни, не наследството! Изглежда при човек не е като при дърветата. Голосеменните иглолистни ги пускат по вятъра, а семената им издържат без грижи и в тежки условия. При човека социално слабите раждат и се възползват от социалните помощи. При плодните семената са осигурени с плод, а осигурените човеци раждат по една- две семки, създавайки риск, рода да прекъсне. Така добрите условия дават шанс на иглолистните/социално слабите да се разпространяват повече, вместо полезните- плодните. Като дойдат тежки условия, те също ще са за сметка на "плодните"., пък уж били по- еволюирали?!

Вярвам, че сме разумни хора и всеки знае, че не му е потребно да трупа наследство, ако няма наследници. Другото е, че може да ражда наследници, дори да не може да им остави наследство. Най- важно е да се продължава човешкия род. Наследството е като грудката и луковицата за новия стрък. И лошави години да дойдат, да има с какво да се препитава младото. Само дето разни типове се научават и вместо младият стрък да се храни, хранят се свине, говеда и вегани. Борът хвърля своето семе без плод. Наследници без наследство. Стафидите пък са плод без семе- наследство за чуждите. Може би стана ясно от примерите, че аз съм за това, че човек, има/няма наследство, трябва да има наследници. Залагам на децата пред богатството. Вие как мислите?

Да си създавам трудности при пътя към пушенето е част от борбата. Кутията и запалката са ми на различни места. Излизам на балкона, дори като е студено и сядам на сгъваем стол, който задължително сгъвам след това. След всяко, си изхвърлям пепелника. Сега, това може да се възприеме като удължаване предвкусването и незаангажираността с работа, но си мисля в посока затруднение. Като пуших лула, това с тъпкането, чистенето, гадостта на катрана не е баш удоволствие, напротив. Зная хора, които зарязаха лулата заради приготовленията. Оная е много по- бърза: вадидиш и палиш. ПП А, приписвам им и негативни имена "пирон в ковчега", "отрова", "ла-нарник" или "кенеф", такива. Зная, че това са дребни работи, които са чужди на привържениците на волевото решение, но те са за други хора.

Като казват "Скуката ражда всички пороци", става дума и за цигарите. Гледам работници- докато имат работа си работят. После, когато са уморени или няма за момента работа- пушат. Висящият от устата фас е обида за труда и за пушенето. Та, и пред мен е въпросът, като ми е скучно, отегчен съм, не ми иде нищо на ум, как да заместя цигарите? Ако съм уморен, пък и било от четене, една малка почивка (за сега с цигара) и отпускам. Сещам се да започна някоя йогистка или дихателна техника за релаксация. Може би дзен наблюдение на природата. Сутрин, след закуска ми е критичния период- планирането на деня върви с ... да не й казвам името . Иначе изглеждам начумерен и безделен. Тогава се намесва жената да ми намери работа. А като съм с ... не ме закача. Все едно, че върша нещо. Та, като свърша кутията, ще пробвам с дзен и дишане. Еб.. с..му м... на Филип Морис.

При това отказване мисля да използвам паролата "Пари за пушек, не за огън"

Връщам се на това, че религията се схожда с племенните обичаи. Например ограниченията за ядене на свинско важат за топли страни, където месото бързо се разваля. Или обрязването- в същите топли страни. където бактериите при недобрата възможност за хигиена предизвикват остри заболявания. Сега, когато има климатици, когато всички пият кока-кола и се придвижват бързо от страна с едни обичаи в друга, племенните обичаи не важат. По- скоро важат културните обичаи на голямата страна- Китай, САЩ. Така че противопоставяне на исляма на християнството е само противопоставяне на една голяма "държава" на друга. Най- богатите от ОАЕ и помнещите Империята в Турция биха се противопоставили на нравите на Европа и САЩ. Обаче става дума за Богати, т.е. икономчески и впоследствие политически аспирации, а не за религиозни. Религията е облеклото, книжката в което опаковат най- важното и сладко. Така че, "племенността" на религиите не важи. Важни са интересите. Ето- евреите хем запазват през векове юдаизма, хем приемат безконфликтно други вери. Но и там въпроса с икономическата изгода и незначителността на вярата важи. Кат` ми пълнят портмонето, пука ми за темането!

Отведнъж, без намаляване и без заместване ли ги спря? В къщи друг продължаваше ли да пуши? А първите дни на абстиненцията как ги тушираше? Само с воля ли? Имаше ли някаква словесна формула?- какво си казваше като ти се допуши? Преди да спреш за дълго време, намаляваш ли?, сменяш ли с по- силни или друго тютюнево изделие- лула, вейп?, нещо гадно ли ти става?, за здравето ли се загрижваш или някой го иска от теб?

Пропуших по социални причини- приятел ме черпеше в почивките. Отказах ги по соцални причини- съпругата ми каза, че не иска да целува пепелник. Ползвах табекс. Пропуших отново когато гледах стара, дементна майка. Изляза да не й слушам страшните заради "изчезването" й приказки и запаля. Скръб... До някъде никотинът е заместим стимулант, но е конкретен. Цигарата не е хапче. Може би вода... ябълка пробвах- не работи. Може би някаква формула- мисъл за нещо, но не съм мислил в тази насока. При тебе как беше и как е?

Вайп не съм пушил. Свободно можеш да №№№№№№№№№ изкуствения интелект колкото пъти искаш. Не зная какво имаш предвид, но имам идея за тютюнопушенето, пристрастяването и отказването.

Явлението е познато.

Аз пуша по две до три цигари дневно. Неприятно ми е на устата от вкуса им, а съпругата ми намира миризмата им за отвратителна.

Има трийсетина теми, които излизат с търсене на думите Отказване и Цигари. Те са в рубриките Здраве и медицина и Други. Има предложения за заместване с електронни цигари, с нови продукти за отказване и с електронни игри. Има и омаловажаване на проблема. Сега, когато цигарите ПАК поскъпват попитах ИИ за психологическите проблеми на пушенето и отказването. Тютюнопушенето ### 1. Психическа зависимост Психическата зависимост от тютюнопушенето представлява трайна потребност, изградена на основата на **емоционални, поведенчески и социални фактори**, които поддържат навика дори след преминаването на физическата нужда от никотин. Основни характеристики на психическата зависимост: - **Навик и ритуалност** – Пушенето често е свързано с конкретни дейности или ситуации: сутрешното кафе, разговор с приятели, почивка на работа и др. - **Емоционална компенсация** – Цигарата се използва като начин за справяне със стрес, тревожност, скука или напрежение. - **Идентичност и социална принадлежност** – В много случаи пушачът възприема себе си като част от група и създава усещане за принадлежност чрез споделено пушене. - **Психологическа самозаблуда** – Пушачът често оправдава поведението си с аргументи като: „Мога да спра, когато поискам“, „Пушенето ме успокоява“, „Цигарата е малкото ми удоволствие“. Психическата зависимост се засилва и от **поведенческото кондициониране** – когато пушенето е асоциирано с положителни емоции или облекчение, този модел се затвърждава и трудно се разрушава. --- ### 2. Психология на отказването Психологията на отказването от тютюнопушенето е сложен процес, при който индивидът трябва да преодолее **утвърдени мисловни, емоционални и поведенчески модели**. #### Основни етапи на отказването: 1. **Осъзнаване на проблема** - Пушачът започва да си дава сметка за вредите от тютюнопушенето и за влиянието му върху здравето, финансите и качеството на живот. - Появява се вътрешен конфликт между желанието да спре и потребността да продължи. 2. **Вземане на решение** - Това е ключовият момент, в който индивидът заявява пред себе си, че иска да прекрати пушенето. - Решението често е съпътствано от страхове – „Ще се справя ли?“, „Какво ще правя без цигарата?“ 3. **Промяна на мисловните нагласи** - Пушачът трябва да разруши няколко митологизирани вярвания като: „Пушенето ме успокоява“, „Ще напълнея, ако спра“ и др. - Изграждане на нова вътрешна нагласа: „Аз мога да бъда свободен от тютюна.“ 4. **Изграждане на нови поведенчески стратегии** - Търсене на алтернативи на пушенето в стресови ситуации – спорт, разходка, кратка почивка. - Промяна на ежедневните ритуали, за да се избегнат ситуациите, които автоматично водят до желание за цигара. 5. **Справяне с абстиненцията и психологическия глад** - В ранния етап на отказването най-силно се проявява **психологическият глад за цигара**, дори след като физическата зависимост е отминала. - Възможни са симптоми като раздразнителност, безсъние, тревожност. 6. **Поддръжка и превенция на рецидив** - Дългосрочният успех изисква постоянна работа върху себе си, изграждане на нова самоличност като „непушач“ и избягване на рискови ситуации. - Понякога се използват и **психологически техники** като когнитивно-поведенческа терапия, техники за управление на стреса, групи за подкрепа. --- ✅ **В заключение:** Психическата зависимост от тютюнопушенето е дълбоко вкоренена в мисленето и емоциите на индивида, което прави процеса на отказване основно психологическо предизвикателство. Успехът изисква не само преодоляване на физическите симптоми, но и **съзнателна промяна на нагласите, навиците и начина на мислене**.

Понякога хрониичната болка не е от хронична болест, а от обичайна дейност. Просто се затрудняваме и изхабяваме. Може да е от неудобни обувки, легло. Става дума, че болката в този случай не е сигнал за заболяване, а за често натоварване. Примерно да се пили или реже в неправилна поза, води до някакво натоварване, което като е рядко не влияе, но ако е често похабява тялото. Жени се оплакват от болки, които са присъщи на боксьорите, само защото водят прахосмукачката с подобни движения. Става дума, че болката пак е сигнал, но този път за неправилна работа, водеща до изхабяване. Червена лампа за спазване или осмисляне и търсене на друго положение, инструмент, легло, обувки, дрехи, условия и дори въздушни течения и изобщо хигиена, най- общо, на дейността. Навикът ни е първо да спрем болката, изключим лампата, като игнорираме системната причина. Сещам се филма за пожара в НотрДам, където решиха, че датчикът греши и просто го изключиха. В темата от форума Болка в ръката-по протежението на лакътя" веднага започват медицински съвети и никой не повдига въпроса за причината. Лично аз, по препоръка на лекаря, при зъболечебни процедури никога не взимам успокоителни или обезболяващи, които биха попречили на реакциите ми при реална болка- сигнал за нещо важно за лекаря.

Непосилната болка. Примерно при бъбречна криза или при раждане. Интересно е, че първата криза е най- страшна. Новаци! Изглежда има претръпване и хоризонт след болката. Някакъв страх бива преодолян и човек разбира, че болката не е непосилна. Появява се един търпеж, който я прави преодолима.

"Дай да го цункам и ще ти мине" Това вълшебно средство действа между проговарянето и пубертета. Разпространено е в цяла Европа и САЩ. В Далечния изток, където не целуват, подухват (и у нас го има) или разтриват, съпровождайки със заклинанието "Болко, болко, бягай". "Ще те шамаросам, за да зная защо плачеш" Действа през същия период. Поп-психологията смята, че травмира, но е възприето по цял свят в различни форми. Социалното въздействие е, на първо място, че има обратна връзка: детето не е само в изживяването, но също и демонстрация на майчина загриженост или бащино призоваване към твърдост. Освен това, има отвличане на вниманието от болката и по този начин, нейното потискане: Доминиращият стимул на болката е заменен от друг- на социално отношение. В нервната клетка бива потиснат единия за да реагира според другия сигнал. Един виц: В спален вагон двама младоженци се лигавят Тя:"Ох, ударих се по пръстчето" Той- "Дай да го цункам и ще мине". Тя. "Ох, боли ме коленцето". Той "Дай да го цункам и ще ти мине" и още много, много болки лекували така. Съседът от третото легло се отегчил и казал "А-а- а хемороиди лекувате ли?"

Не бих казал. "Бате Николай" правеше смешки и фокуси на деца в болницата и това не е засилвало вниманието към болката. Особено при децата, където метаболизмът е бърз и физиологичното преодоляване на болката е бързо, тя може да бъде преодоляна без връщане още докато върви спектакъла.

Някои особености са изследвани от А. Рашева под ръководството на Д. Щетински сп. Психология 2018. Мисля, че страдащият от болка, както и всеки болен трябва да бъде разглеждан като невротик. Отвличането на вниманието с положителни емоции е палиативна мярка, очакванията са преувеличени. Медикаментозните средства, смятам, са по- полезни от психотерапевтичните. Друг поглед за преодоляване на болката има и в друга тема в настоящия форум Да не забравяме и чудодейното действие на майчината целувка върху детската болка и страдание. Какво ви е мнението, как преодолявате болката и как го правят успешно други?

Съжалявам, че не се получи дискусия. Ето кое ме натъжава: заставайки в позиицията на радиоговорител, подавате информация, която не може да бъде обсъждана. Тази информация има някои прилики със създадена от ИИ, но не ни казвате за това, което по принцип е честно да се каже. При всички възможности на форума ни информирате в теми, които не съответстват на информацията, което я прави неадекватна. При това положение, информацията, колкото и да е интересна, ще бъде загубена, което разбира се не е от значение и ако човек иска да се запознае, ще намери източници. Знаете ли, чиновниците пращат едни информации до разни шефове, които са твърде заети да ги четат и единствено пишат "Запознат" и се подписват. Тъжно.

Поднасяте твърде интересна гледна точка и препращате към модерна теория. С радост бих прочел и научил подробности и моля, дори настоявам, да отворите нова и конкретна тема за теорията на хаоса в обяснението на човешката психика и в неврологията. Ако не е разсейваща намесата на спамерите, може и тук, във форума, където има повече посетители, но може и да отворите нова група в https://www.kaldata.com/forums/clubs/ където има повече модераторски възможности. Във всички случаи темата би била интересна. Успех.

Ще напиша защо смятам това за твъде крайно. Има в езика едни фрази, които оправдават страстта. Примерите са измислени. "Той страстно се хвърли в прегръдките на страстната си любима" А? Двама луди-млади, обхванати от любов правят джиджи- биджи. Ако няма страст, това си е ... нямам думи. Или "Хектор се хвърли в боя с цялата си страст". Със сигурност, героят може да се хвърли в боя разумно, с премерени реакции, без да се поддава на емоции, обаче в това "с цялата си страст" има такава красота и бухване с главата надолу, че аз му се възхищавам. Нека е луд, нека е обсебен! Толкова е изключителен! Добрите митологии дават и негативна оценка, където трябва. Херакъл е наказан да преде с вретено, а господарката му Омфала- мъкне боздугана му, заметната с кожата на Немейския лъв. Героичния полубог е наказан, защото в сляп гняв е убил сина на царствен герой. Обикновено този сляп гняв е разказан като лудост, пак за да не се позори красивата същност на страстта. А пък фразата "безстрастен" не се използва никъде положително. Костенурката е безстрастна и охлювът. Разбирам и съм съгласен, че страстта замъглява преценката. Обаче прави решението много по- всеотдайно и безкомпромисно. Наистина, разумът е добре да ореже горната четвърт на страстта. Да не се стига до лудост., но е нужна и страст, която да даде малко плам в кръвта на безгръбначните

Не беше моя реплика, но щом стана дума за това - не форума, а цялата планета е един организъм. Я виж ти! Не бил от организма на форума, а паразитира в него. Разгеле, се сетих, питам заради децата: Какво се прави против глисти?

Наскоро четох за мнението на Далай лама, когато го попитали коя религия е най- добра. С резки вертикални движения на ръката, той казал "Това са християни, будисти, мохамедани, юдеи ..." После с рязко хоризонтално движение пресякъл тези "стълбове" и добавил. "Отгоре са добрите. Добрите християни са като добрите будисти, добрите мюсюлмани, добрите юдеи. Отдолу са лошите. Лошите християни, мохамедани, будисти и юдеи са еднакви" . Само ще добавя, че "божиите" напътствия за добър и праведен живот съответстват на племенните порядки и като цяло съответстват на това, което е добро за стабилен социум. Ако Дяволът бе победил и искаше стабилно общество, щеше да наложи същите закони на хората. Вж. "Великият инквизитор" ТУК Това важи и за християнските деноминации. Дали си протестант, католик или православен, при добродетелен живот отиваш в рая. Същото важи и за праведния Анжелист. Ако живееш порочно, го ту хелл, пък дори да си в най- богатата църква.

Кое е по- важно, разумното или страстното? Ами и двете. Взаимодействието и взаимния контрол правят човека по- човечен. Разумът може да отреже високите, наднормени стойности на страстта, но може и да я подбуди, когато човек е в апатия. Страстта може да спаси човек от натрапчиво мислене и от философски скептицизъм към живота. Колкото по- редовно си взаимодействат, толкова по- хармонично е.

Освен да завиждаме при сравняването с другите, можем да се подмазваме, да командваме, да изпитваме симпатия или антипатия, да съживяваме предубеждения, да проявяваме интерес, както и множество нюанси на емоции и поведение. При това, сравняваме се с реални, измислени- филмови и романни герои, с идеали- свои и привнесени като светци и митологични герои. Изобщо с всичко. Още в първите секунди на нова среща ние се сравняваме с другия и преценяваме дали е заплаха. Тези секунди спасяват живот.