Търсещ истини

Не ми се живее като прошляците от "В очакване на Годо". Не намирам живота им за смислен. Значи има друг, който е по- смислен и това е цел за мнозина. Християнството поставя един "отвъден" смисъл и цел. Консуматорството постави отсамна цел. Интересно е, че комунизмът също поставя "отвъдна" цел- един ден когато дойде комунизмът. Пепси- поколението иска повече сега. Едни наркомани и дзен- поклонниците търсят смисъла във вътрешен кеф и спокойствие, а любителите на психостимуланти намират смисъла в преувеличена активност. Така че смисълът е въпрос за всекиго. За водораслите и мекотелите- не. Какво ти е отношението към героите на Бекет?

Един разговор по темата "В очакване на Годо" би бил точно на място, когато си говорим за смисъла на живота. Аз я харесвам, както и харесвам разказа за едного, който в продължение на 20 г. ходил на психоаналитик да лекува невроза. През това време успял да се издържа с работа, да се ожени, да му се родят деца. Искам да кажа, че и когато човек е подпрян на патерицата "моя бог" или "моя психоаналитик", или "моя философ", ако му се случват събитията, които подкрепят продължаването на живота, той си е съвсем наред със смисъла му. Ако героите на пиесата се бяха оженили и станали бащи, докато чакат Годо, те щяха да са едни лоши "годисти" и добри човеци, обаче абсурдът е, че те са негодни за живот, способни само на нищонеправене аутсайдери, които са се престрастили към сакатостта си и своите патерици и не искат да са живи човеци.

Moже би... но не са "всички". Аз, например не чакам такъв, нито ми трябва да да ми "из-плаща" или "из-купи" онова, което сам съм си направил. Нито месия ми трябва, нито спасител... както и разни други работи. Вярвам ти и променям мнението си на "Мнозина чакаме месия". Защо не се колебая за "мнозина": ще се позова на изборите при които мнозина гласуваха за Симеон Сакскобургготски, а и сега за Б. Борисов. Аз не чакам месия- политик. Със сигурност у нас ще го разпънат. Чакам умен философ, който да обясни добре света. Сигурен съм, че ако се появи в нашия форум ще се опиташ да го надприказваш, защото "не ти трябва". На мен пък ми трябва, дано го разпозная и подкрепя. ПП Може би и ти чакаш месия за да се пребориш с него и го победиш- ние тук сме дребни риби. И оня с тривърхата шапка също го чака, за да му покаже лицето си с идиотската усмивка.

Дон Жуан е олицетворение на мъжа, покорител на женски сърца. От дългия списък на Лепорело, една донна Ана го преследва за престъпление и за мъст. Неговият грях е в непостоянството и в това, че е дръзко полигамен и те са преследвани от морала, а това, че е убил бащата на казаната донна е престъпление, преследвано от закона. Прелъстяването му не е в това, да отвлича жените и да ги позори, стига всичко да остане в тайна. Той е достатъчно фин за да не разбива семейства. Те му се отдават, той ги пленява. При това основно с благородно поведение, чуждо на грубите съпрузи и женихи. Протестът на "Мен също" е гротеска на възвърната чест. Веднъж отдали се, покорени, жените от това движение смятат, че честта им ще се възвърне, като обвинят мъжа, че е очарователен. Двойно безчестие. Да бъде представен пред съд един чаровен мъж, с успехи сред жените, е безумие на съдопроизводството. Ами журналистите-екзекутори? Пласидо Доминго е обвинен в сексуална принуда. Няма съд, а той се отказва от отговорни длъжности. Какво спечелиха тъжителките си е тяхна работа и дали придобиха или загубиха чест също. Както непочтената, името на която свързаха с Кобрата. Както споменах, очарователния дон Жуан не може да бъде осъден за това от закона. Него го притискат морално... не винаги с морални подбуди. Дори често по неморални.

Този коментар ме препрати към темата, която съм разисквал, за изкуплението. Накара ме да мисля, че всички чакаме един месия, един достоен мъж, който да плати натрупаната сметка от всички. Онази сметка, която не се плаща с пари. Поуката от митовете е, че съдбата му е тъжна, че хората му се възхищават, но не го подкрепят, не му помагат, именно защото го смятат за изключителен. А той не е всесилен, а изключителността му се състои само в това, че се държи според своите представи за чест и човещина. Така че, _Aumi_ очаква просто един човечен човек, нито измекяр, нито мутра, нито новобогаташ, нито стар аристократ, просто човечен. Като модел, като пример. Всички го чакаме, а като дойде ще гледаме отстрани какво прави и как го убиват. Накрая ще кажем "Сигурно е имало нещо ненаред у него, щом така свърши". История и практика.

Смисълът на живота на някои хора е заяждането. На други- участието в разправии. Има и безплодни умници- идиотиди, и всякакви. Шегувам се. Смисълът на живота на всички е да продължава животът. Споменатото са детайли, колорит.

Мъка, мъка и мъка. Философите от Западното просвещение са се надявали да ни предоставят метод за достигане до истината в която и да е област. Те са се надявали, че след откриването на такъв метод познанието ще напредне толкова, че бъдещият обикновен човек ще се отнася към учения от Просвещението както ученият тогава се е отнасял към идиота. Ето и един цитат, за да не би да си помислите, че става дума за някой от потребителите на форума. Лайбниц,Нови опити с. 632.

Една българска приказка Когато един покорител на женски сърца се представил пред св. Петър, този го определил за ада. Очарователният любовчия умеел да говори убедително, бил дързък и оптимистичен, та не останал с наведена глава пред светеца, а жарко произнесъл реч в защита, основното от което било, че той не е направил нищо лошо на жените. Напротив, той им е давал това, което мъжете им не са им давали: вяра, че има щастлива любов; вяра, че има щедри и мили мъже; вяра че има друг, по- щастлив живот тук, на земята. Е, той казал "Там на земята". Речта му била пъстра и ведра, така че светецът се усмихнал и казал: Добре, добре. От тук до рая има 100 стъпала. Ако на всяко стъпало казваш по едно име на ощастливена жена, ще стигнеш необезпокояван в райските селения. Ако не стигнат, осъждам те за твоите плътски и порочни намерения. Нашенският дон Жуан се зарадвал, започнал да тича по стълбата, изброявайки имена. После позабавил ход, мъчейки се да си спомни някое отдалечено във времето име, после още по- бавно, като се чудил дали- или, пък тя коя беше... докато спрял на 99 стъпало. Дълго са почесвал, чудил, казвал и отхвърлял, повтарял и потретвал, но тефтера на светията кой би измамил? Накрая проплакал, оплаквайки бъдната си съдба "Ах, защо пренебрегнах онази куцичката" и полетял към ада.

В красотата на Албена има нещо езическо, предхристиянско и митично. Тя е учудването и преклонението на човека пред женската природа и хубост. Човек се пита от де се е взела, как е била родена, какво е това чудо и си отговаря по обикновения начин "Това е Божия работа". За много жени устатите съселяни измислят мръсни приказки, обаче с мита Албена нещата не са такива. Тя не може да бъде профанизирана и оскърбявана с вулгарност, защото нивото й е божествено. При това тя не дава повод с разюздана сексуалност. Тя избира съответни на митичния й ранг герои. Това, че е омъжена за Куцара е родителско решение. Родената от морската пяна Афродита също е омъжена за куция Хефест. Не скривам, че мита за Албена за мен е българския вариант на мита за Афродита. Както нея тя не е земеродна,с дива и необуздана сексуалност, а е с възвишена и съдбовна хубост. Сблъсъкът й с християнския и земен съд е предопределен. Бидейки езически мит, тя не може да намери опора в никой християнски мит, нито за нея има мяра в човешките закони. За такива изключителни фигури е необходима някаква особена милост. За тях има нужда от обществена защита и от апелация за помилване, защото те са от особено значение. Какво е селото без Албена? Какво е Олимп без Афродита? Какво е Валхала без Фрея? Какво е светът без младост, женска хубост и любов?

Смятам, че всички тук искаме да проявим някаква неповторимост. Да не сме подражатели на някого другиго. Не изключвам някой да битува в страната на фантазиите, но не мога да кажа за някого, че е той. Или да съм аз.

Именно заради съдържанието, идеята която влагаме в някоя дума е добре тя да бъде споделена за да се разберем за какво иде реч. От друга страна, това, че имаме различни идеи за една дума значи, че словото не е от бога, а е социално, човешко явление.

Мен също ме е впечатлил Биогенетичния закон на Хекел, но днес не го приемат напълно. За "монадите" влагаш ли друго съдържание, различно от Лайбниц?

В никое село човешкото семе не се нарича "плувци". На селския идиот се смеят не защото е селски, в това няма нищо за присмех, а защото е идиот. Може и да не е тактично, но той приказва такива смешни неща, че хората не се сдържат. Не, не, представете си, изтъпани се пред хората и каже "Мене Бог ме е сътворил по свой образ и подобие". Ами...

Не го виждам точно така. Ако семето е мъжката семка, тя не прилича на човек, както и семката на тиква може да е в тиквите, а може и в кратуните. Понеже бог Отец е създал dioib по свой образ и подобие, а това е лично негово свидетелство, предполагам, че не е от семка, а целокупно, изцяло, окончателно. Това ме кара да мисля, че неговия бог е така да се каже доста... Има две условности. Едната е, че е харесал лафа от един ник, който парадира с чуждо- малоазийско знаме. Другата е, че не мога да съобразя какво имаш предвид като пишеш "монада", та не мога да го съотнеса с нашия продукт по образ и подобие на бога.

Християните не са съгласни с еволюцията. Божеството е създало "по свой образ и подобие" dioib (наблягам) и това е. Може ли човек да промени създаденото от божеството? От заоблен старшина- заоблен старец. Не съм чул да се заточва, изостря някак си, да еволюира.

За мен е дълбок потрес, как може да вярвате в бог Отец, който по свой образ и подобие е създал нещо като dioib. Такъв всемогъщ творец е немислим. Този, който е създал Данте, Галилей, Аристотел и Нютон, несъмнено е друг.

Може ли да има бог, копие на когото е dioib? Доста идиоид-ски ще изглежда.

"Грешна беше тя, но беше хубава" И дон Жуан беше грешен, но света без него става еднообразен и сив. Правосъдието и моралът ги обвиняват, осъждат, но докато са живи животът е по- цветен. Много интересен проблем, какво харесваме, цветното или униформено- сивото? Ако от небето пада многоцветен дъжд, нещо като в приказката за Златка Златното момиче и в този дъжд има златни, алени, сини и черни капки, които носят със своя цвят пари, любов, мъдрост, мъки и смърт, какво ще предпочетете, да сте под чадър или да вали, вали и мокри?

Изпитвам скръб. Зная, че няма да го върна и остава в спомени и снимки. Просто не очаквам друг свят и за себе си. Ако нещо остане в калдата, пак добре. Гледам, посещават групата и коментарите ми. Книги е добре да остави някой, аз не съм от тях. Може би апартамент на наследниците.

Не възразявам. Свещените книги са писани от хора и за хора. Така че да, става дума за човешка целесъобразност.

Мнението ми е, че няма Нещо-Истина. Нито вътре в нещата, нито в божеството. Ние имаме разбиране, че нещо съответства на живота и го наричаме истина. Примерно нощем, като ритнем два- три пъти крака на стола или масата, откриваме или по- скоро създаваме истината- "Там има маса". Тази нова истина можем да кажем на жената, но обикновено жените знаят всичко по рождение.

Напълно съгласен Въображението може да следва и реални планове, но може и илюзии. Хубаво и на място е, че разграничаваш въображение от фантазиране. Не се сещах. Разбирам възгледа ти. Наблягаш на относителността на щастието и на понятието за добро. Аз смятам, че за християните божеството е суверенно. Не може да бъде да му се плати за услуга и дарява с рай по свой избор. Примерно на кръста, според евангелистите дарява с милост разбойник, ,според Данте лишава от милост папи. Така че божеството е своеволно и това, което получават вярващите е милостиня, не винаги и не съвсем оценка на добродетел.

Обаче има причина човек да се поддава на внушения и да му вменяват представа за живот след смъртта. Тя е, че му харесва. Ще му се.

Да поразтълкуваме думата Въображение. Тя е нещо да се въ-образ-и, да си изгредим образ на нещо. Изобщо въображението е работа с образи, а абстрактното мислене- със символи. Примерно фотошопа е подобно на въображение. В този смисъл, надеждата може да е свързана с образ и въображение, а може и да не е свързана. Ако играя на тото, надявам се на шестица, но не е да си въобразявам цифрата. По- скоро кроя планове, въобразявам си какво ще направя с печалбата. Накрая оставам само с това, че за някое време съм си въобразяввал разни празни мечти. У вярващите в отвъдното, със сигурност надеждата е за милост от съдника. Да се надяват на тази милост не е необходимо да си представят, въ-образ-яват, райските селения. По- скоро има тревога... ами ако се сети за оная случка?- Ами за ..., пък аз не съм ги и изповядал. Леле- леле, какво ме чака?! Тук е редно да попитам Правилно ли се вмъквам в чуждата кожа и мисъл?

Ако въображението ни прави щастливи в един проблемен свят и вместо да се борим за оцеляване сме идиотски усмихнати, можем да запеем с Вълдобрев "Този рай, води в ада!"