Ами отдавна беше /в 5-6 клас/... и ако "Конникът без глава" се брои за любовен роман... Оттогава съм чела какво ли не - исторически, съвременни, приключенски, криминални, любовни, исторически любовни....

Но иначе от тези които сега четем и обсъждаме - "Роза през зимата". Страхотна книга - поне за мене, чела съм я сто пъти, знам я почти наизуст и коя реплика на кого е и на коя страница се намира.

А авторката ми стана любимка и прочетох всички нейни книги издавани на БГ /неиздадени са само 2 и дано имам късмет да прочета и тях/ и така се пристрастих към любовните романи, че не спирам да чета, независимо дали е на книжен или електронен носител.

Ами отдавна беше /в 5-6 клас/... и ако "Конникът без глава" се брои за любовен роман... Оттогава съм чела какво ли не - исторически, съвременни, приключенски, криминални, любовни, исторически любовни....

Но иначе от тези които сега четем и обсъждаме - "Роза през зимата". Страхотна книга - поне за мене, чела съм я сто пъти, знам я почти наизуст и коя реплика на кого е и на коя страница се намира.

А авторката ми стана любимка и прочетох всички нейни книги издавани на БГ /неиздадени са само 2 и дано имам късмет да прочета и тях/ и така се пристрастих към любовните романи, че не спирам да чета, независимо дали е на книжен или електронен носител.

Ами всички ще се радваме да се преведе нещо ново на Катлийн Удиуиз- една от основоположничките на този жанр. В края на миналата година, когато "Плеяда" издадоха "Чаровникът..." на Джоана Линдзи си писах с преводача на романа, който също се оказа върл фен на Джоана, а също и на Катлийн. Та имаше някакви надежди (според него) "Плеяда" да издаде на Джоана Линдзи Marriage Most Scandalous, а след това и последно издадения роман на Катлийн. Но за огромно мое съжаление, от издателство "Плеяда" не видяха бял свят на БГ нито единия, нито другия роман. Всъщност вместо да издават нови книги, те май напоследък се насочиха да си преиздават вече издавани книги Явно кризата и тях ги е споходила, за съжаление

Ами отдавна беше /в 5-6 клас/... и ако "Конникът без глава" се брои за любовен роман... Оттогава съм чела какво ли не - исторически, съвременни, приключенски, криминални, любовни, исторически любовни....

Но иначе от тези които сега четем и обсъждаме - "Роза през зимата". Страхотна книга - поне за мене, чела съм я сто пъти, знам я почти наизуст и коя реплика на кого е и на коя страница се намира.

А авторката ми стана любимка и прочетох всички нейни книги издавани на БГ /неиздадени са само 2 и дано имам късмет да прочета и тях/ и така се пристрастих към любовните романи, че не спирам да чета, независимо дали е на книжен или електронен носител.

аз също смятам Роза през зимата за най хубавата книга

аз също съм я чела много пъти и винаги ми е интересна

Първият любовен роман,който прочетох,беше "Спомен" на Джуд Деверо-невероятна книга.С малко по-различен сюжет от обичайните,но ме остави без дъх.Признавам си,че се спуках да рева на тази книжка,направо ми влезе под кожата!После май минах през фазата на Арлекините и накрая ми попадна "Да изкушиш съдбата" на Нора Робъртс.... и от тогава....Какво повече да кажа,освен че умирам за книгите на Норчето

Хе-хе,това с магарето ме уби! И аз съм един читател-нямам думи.От ей-такова читателче си чета-крими,трил,фанта и фента,обаче угода няма. Като четеш криминалета и трилъри-това е несериозна,нестойностна литература. Като четеш фантастика-нещо ти хлопа,а фентъзито не струва,ами е за отвеяни мухльовци с твърде голямо въображение. А за л.романи, какво да кажа-мръсници с мръсниците!!! А Хари Бош журналист ли бе?Нямаше ли той брат?!Много ми е познато именцето. И накрая-пътувам аз с влака(студент 3-та година),бях си взела3-4 л.романчета,ама за пред хората чета Тери Пратчет и какво да видя???Срещу мен стои един 35-45 годишен мъж и чете Червено арлекинче!За малко да се катурна-отиде ми четенето на кино.През целия път му се чудех и маех.

А за л.романи, какво да кажа-мръсници с мръсниците!!!

Урааа и аз съм една от тях !!!!!

А Хари Бош журналист ли бе?Нямаше ли той брат?!Много ми е познато именцето.

Хари Бош е ченгето/детектив от Лос Анжелийс в книгите на Майкъл Конъли.

Майка му го кръщава на нидерландският художник от 15век Йеронимус/Хиеронимус Бош, който изобразява в картините си моралното падание на хората и техните грехове. С тези пороци се бори и Хари ежедневно . "Много свежест..... само в две калории"!!!!

Може да има и журналист с такова име, но за брат... Мисля, мисля, но не се сещам .

Урааа и аз съм една от тях !!!!!

Хари Бош е ченгето/детектив от Лос Анжелийс в книгите на Майкъл Конъли.

Майка му го кръщава на нидерландският художник от 15век Йеронимус/Хиеронимус Бош, който изобразява в картините си моралното падание на хората и техните грехове. С тези пороци се бори и Хари ежедневно . "Много свежест..... само в две калории"!!!!

Може да има и журналист с такова име, но за брат... Мисля, мисля, но не се сещам .

Да!Четох една от книгите,ако не бъркам.Не ,че толкова важно ама май пиеше някакви хапчета за след трансплантация("Примката на совата" ако не се лъжа)?

Аз не си спомням да са ме подигравали за четенето на книги. Пък и да са, каквато съм си цапната във устата, сигурно съм ги пратила да секат дървета за материал, да не се получи дефицит на хартия за издаване на книги. Чета откакто взеха да излизат ретро романите, това ще рече '91-'92, та значи около 17-18 години вече. Никога не съм се интересувала от хорското мнение, значение за мен има само това на моето семейство. А те, душиците, нямат нищо против. Дядо ми, преди да почине (лека му пръст!), боледуваше продължително и сам ме помоли да му давам книги да чете. Имам около 30 книжки от поредицата на Торнадо - "Ласитър" (уестърн), като ги изчете тях, мина и на любовните романи. Даже за да не ги повтаря, си отбелязваше с моливче на гърба на предната корица с "да" тези, които е прочел. Дори и след като почина, сърце не ми даде да ги изтрия. И сега като отворя някое книжле и видя тези "да", винаги се сещам за него. Майка ми също взимаше от време на време някое книжле, докато си бях вкъщи, даже ме питаше за съвет коя да чете. А мъжа ми, горкия, като се принасях у тях, първото нещо, което взех, бяха книгите ми. А те и тогава не бяха малко. Като видя кашоните, лошо му стана. Това може би е единствения момент, в които имах чувството, че премисля предложението си за брак. Хаха, шегувкам се.

А имах и друга подкрепа - от страна на приятелката ми, с която сме дружки откакто се помня. Обичам си я като сестра, тя е като част от семейството ми. Също е запалена по книги и има доста прилична колекция. Винаги сме си разменяли и обсъждали книги. Върл фен на Сандра Браун, има почти всичко нейно издадено, с изключение на 2-3, но съм се зарекла да й ги намеря. Аз тогава събирах на Даниел Стийл, докато не открих Нора.

Ох, как се отплеснах. Та мисълта ми е, момичета, не се срамувайте от предпочитанията си за четене. На който не му харесва, да върви по...

И мен не са ме подигравали, всички мои познати ме знаят колко много обичам да чета любовни романи. От време на време само за да ме подразнят малко ме питат какво толкова намирам в четенето на любовни романи, какво печеля кото си "хабя" времвто с тях. Не се дразня а направо ги питам какво печелят те когато например гледат футбол (или тв сериал) казвам че четенето е може би единственото средство което разтоварва и в същото време в зависимост от сюджета те изпълва с различни емоции. Една добра (любима) книга ми взема цялата негативна енергия и умора когато се завърна от работа.

И така примамих на своя страна две мои приятелки, сега на всяка 1-2 седмици ме питат дали имам нещо "разтоварващо"

здравейте,бих искала информативно да ви попитам каква е цената на книжките (изд.Ирис) в Пловдив зад централната поща?

Първият роман... о, това беше много отдавна. Е, не чак толкова, но времето е нещо относително. Та на въпроса, първият любовен роман, който успях да докопам беше Съдружник по неволя на Нора Робъртс. Тя остана любимата ми авторка, но мога да ви кажа, че не от сантиментални причини. Предпочитам нея пред всяка друга.

здравейте,бих искала информативно да ви попитам каква е цената на книжките (изд.Ирис) в Пловдив зад централната поща?

Зависи.На "Ирис" са средно 4лв.Аз последно взех "Падналите ангели"на М.Д.Пътни за 3,50лв,но сравнително стара книга.По-новите са около 6,00лв,но някои продавачи правят отстъпка-ако вземеш 2 ти ги таксуват по 4,00лв.Има от онези дребните розови(и подобни) книжки.Продават ги за 0,50 лв всяка,но пък шанса да ти харесат е по-малък.Съвременните романи са около 4-5лв.Имайпредвид,че като ходя е неделя и има 2-3 сергии,та може да има и други цени.

А , и да не забравя най-накрая в ляво има една жена много любезна.Тя има по-нови романи.А някои продават и нови,на нормалните им цени.

ЗДРАВЕЙТЕ ОТНОВО !Намерих една май доста стара книжка на Ксавие дъо Монтепен-Хубавата Габриела.Ако някои от вас я е чел -какви са ви впечатленията ?

Ами отдавна беше /в 5-6 клас/... и ако "Конникът без глава" се брои за любовен роман... Оттогава съм чела какво ли не - исторически, съвременни, приключенски, криминални, любовни, исторически любовни....

Но иначе от тези които сега четем и обсъждаме - "Роза през зимата". Страхотна книга - поне за мене, чела съм я сто пъти, знам я почти наизуст и коя реплика на кого е и на коя страница се намира.

А авторката ми стана любимка и прочетох всички нейни книги издавани на БГ /неиздадени са само 2 и дано имам късмет да прочета и тях/ и така се пристрастих към любовните романи, че не спирам да чета, независимо дали е на книжен или електронен носител.

ех отдавна беше наистина, но ако трябва да говорим зъ първи роман и моя ще е май конника без глава. чак като прочетох поста ти се сетих и се чудя що мойто малкото пуберче не посяга към тях. а си седят и майн рийд и жул верн и карл май. ама тя чете конъли. те ти времена и нрави.

Първият любовен роман, който прочетох беше "Отвличане в рая" на Лори Макбейн. Бях 7 клас и си спомням че избрах да чета имено него заради екзотичната му корица. Книгата е по-скоро приключенска за мен и много ми хареса, защото тогава съвпадаше с мойте разбирания за любов. Нали се сещате: тайно обичаш някой и изведнъж и той те обича. В последствие надживях тези си разбирания, но книгата си остана една от любимите ми. Става ми много мило всеки път като се сетя за чувствата си тогава. И да ви попитам нещо: Как разбирахте любимите си романи, когато за пръв път ги прочитахте и сега когато ги препрогитате? Изменят ли ви се вижданията с годините или книгите за вас са един капан на спомени и мисли?

И да ви попитам нещо: Как разбирахте любимите си романи, когато за пръв път ги прочитахте и сега когато ги препрогитате? Изменят ли ви се вижданията с годините или книгите за вас са един капан на спомени и мисли?

Доста интересен въпрос, преди 7-8 години смятах че една книга е добра само когато си изплачеш очите на нея, и затова не смятах любовните романи за кои знае какво четиво, но в последните 2-3 години коренно промених мнението си, защото романите не ме натоварват психически с многото драматизъм характерен за "сериозните" книги (има и изключения разбира се), харесва ми романтиката, тя ми харесваше и когато за първи път четях любовни романи, но се дразнех на предсказуемостта на книгата, сега не е така, чета си спокойно с кеф, защото знам че няма да има неприятна изненада в последните 20 страници, другото което не оценявах е хумора в книгите (може би не съм го разбирала), а сега направо си умирам за роман, на който да се смея през 5 изречения, това е което мисля че се промени с годините, съзнавам че въпросът ти засяга по-скоро сюжета на самите книги и доста се чудя как да ти отговоря но да опитам - с годините израстваш, променяш ценностите си, приоритетите си, дори вкусовете си, следователно е нормално да се променят и впечатленията ти за любимия роман, коита си придобила на базата на предишните си усещания.

годините израстваш, променяш ценностите си, приоритетите си, дори вкусовете си, следователно е нормално да се променят и впечатленията ти за любимия роман, коита си придобила на базата на предишните си усещания.

Напълно съм съгласна. Мисля си, че едно препрочитане на роман след години е един добър аналис до каква степен си се променил. Точно по този начин аз виждам как се променят разбиранията ми и как израствам.

Първият любовен роман, който прочетох беше "Отвличане в рая" на Лори Макбейн. Бях 7 клас и си спомням че избрах да чета имено него заради екзотичната му корица. Книгата е по-скоро приключенска за мен и много ми хареса, защото тогава съвпадаше с мойте разбирания за любов. Нали се сещате: тайно обичаш някой и изведнъж и той те обича. В последствие надживях тези си разбирания, но книгата си остана една от любимите ми. Става ми много мило всеки път като се сетя за чувствата си тогава.

И да ви попитам нещо: Как разбирахте любимите си романи, когато за пръв път ги прочитахте и сега когато ги препрогитате? Изменят ли ви се вижданията с годините или книгите за вас са един капан на спомени и мисли?

Страхотни въпроси, мила Като се замисля, наистина много често за дадена книга имам само спомен, че не ми е допаднала, ама защо и аз не знам Не помня нищо друго за нея, освен лошото си отношение и че не бих я препроела, и че с нещо ме е издразнила или не се е припокрила с моите представи за вълнуващ роман

Например: "Магията на страстта" на Мери Спенсър и "Грешницата" на Лори Макбейн, когато ги четох преди години за първи път нещо не ме грабнаха и реших, че не си заслужават да бъдат в категорията "книги за препрочитане". И каква беше изненадата ми сега, когато ги сканирах и им хвърлих по едно очо, че това са интересни романи, които незаслужено съм пренебрегвала С най-голямо удоволствие ги препрочетох. Това пък ме навежда на мисълта, че може би има доста такива романи, които преди време са ме дразнели или са ми били скучни, но сега може би ще ми харесат

Интересно, че нямам или поне не се сещам за роман, който да ми е бил любим преди години, а сега да не го харесвам. Всичките ми любимци си ги препрочитам с нааааай-голямо удоволствие

Наистина интересен въпрос. Съгласна съм с мненията и на Петето и на Боби, доста от нещата които са споменали важат и за мен.

Напълно нормално е след години да преоцениш дадена книга на втори, трети или не знам кой прочит. Според мен, когато си по-млад (тийн годините най-вече), не си склонен да правиш компромис, някак винаги на тези години гледаме с абсолютизъм на нещата - или всичко или нищо, един вид. Но с годините израстваме, добиваме по-ясна и обширна представа за света, което ни кара да погледнем и по-либерално на това, което четем. Сещам се когато трябваше да прочета "Под игото" за училище първия път, дори нея довърших, зарязах я двайсетина листа преди края, с впечатлението, че не ми е харесала и няма да я подхвана отново. Естествено това не се случи, в 12 клас ми се наложи пак да я прочета и не че ми е станала любима, но я видях с други очи и дори ми хареса.

Нещо подобно беше и с "Гордост и предразсъдъци". За първи път я прочетох когато бях 5-ти клас, ако не се лъжа и ми се стори скучновата, тъй като вече бях навлязла в света на историческите любовни романи изпълнени с приключения и напрежение в отношенията на героите. След това обаче, когато излезе филма с Кийра Найтли 2004-та, който страшно ми хареса, реших пак да й хвърля едно око... разбира се, сега съм събрала почти всички книги на авторката.

Честно казано всичко, което съм чела преди години и ми е харесало, продължава да е сред предпочитанията ми. Дори има книги, които и сега препоръчвам горещо само от останалите ми впечатления, въпреки че съм забравила почти напълно действието.

А иначе се сещам и за още два романа, които дооцених в последствие: "Затворницата на дракона" и "Бриджит" на Джоана Линдзи... със сигурност има още такива книги, но да не изреждаме сега.

Да, с годните израстваме, променме се, натрупваме опит, нормално е да възприемаме нещата по различен начин, но за мен нещо не се е променило и надявам се да си остане така и то е удоволствието да чета.

Помня, че първия любовен роман, който прочетох се казваше "Шантал", със сигурност знам, че е от трилогия за Тамариск, Морийн и тази Шантал. Авторката май беше Клер Лоримър.

Знам, че когато я прочетох беше лятото преди 5 клас. Бях я намерила в едни кашон насело. Баба ми не ми позволяваше да я чета, но аз си намерих момен, попитах мама (книгата беше нейна) и тя ми разреши. Е както и да е, много й се израдвах и я прочетох на един дъх. И до днес я пазя, въпреки че се е разпаднала и няколко страници липсват. Тази книга винаги ще си остане една от любимите ми.

Първия роман който прочетох бе арлекин незнам как се казваше но си спомням, че историята беше за разведена двойка която се виждат отново когато сина им си чупи ръка или нещо от този род. Та бившия пренощува за вечерта при главната , пак нещо пламва между тях започват отново да се срещат скришом заради сина им и т. н. Та като го прочетох и си викам " бре хубави историйки, интересни, я да взема да почета малко" ( шегичка, точно това не съм казала! Сигурно незнам бе отдавна. та както и да е) След това попаднах на историческите романи и така любовните романи си спечелиха голяма почитателка

Съвсем случайно намерих форума,до сега не се бях ровила за форуми с хора дет четат любовни романи,дори мисля,че съм останала с впечатлението,че те вече са доста забравени,или поне на мен така ми се струва.Та по темата значи мама има само няколко книжки и първата,която прочетох е Непознатата от Ямайка на Катрин Каултър,и тъй като супер много ми хареса я четях толкова пъти че чак почнах да научавам на коя страница кое следваше.Книжките са наистина грабващи

Първият любовен роман, който прочетох май беше "Дивият барон"-Катрин Каултър.

Войната на трите рози-Адре Брюйер,за тогавашната ми възраст много ми хареса,но сега едва ли ще е така. А първия по така сериозен любовен роман беше Опасна е нощта-Аманда Блеър.