Аз приемам така смъртта и мисля че всичко е било подредено в началото на създаването на всичко. Ако приемем че след като даден човек почине то съзнанието му се възнася в по възвишена форма на съществуване. Тоест всичко което ще се случи след смърта ти е в последствие на това какво си изживял и какво си направил. Затова си мисля че неслучайно доброто и злото съществуват. Това което искам да кажа е че ако Бог е доброто и се намира много на високо в небесата или по точно в РАЯ то дали в момнета кадето живеем не е ада и злото да е с нас на всякаде и всичко заобикалящо ни е изградено от капчица зло. Защото ако тук хората могат да убиват, да крадът, да мамят то в РАЯ няма да е наложително защото всеки ще бъде равен със Исус.

Nikeman, още ли търсиш отговора на твоя въпрос? Искаш ли да чуеш още едно мнение?

Аз сънувам много от отговорите на своите житейски въпроси. По разни причини, които няма да ти описвам, за мен те са реалност... Преди време сънувах, че се намирам в странно място, където имаше голям шум от тълпа - огледах се и установих, че съм на място като чакалня на гара. В ухото си чувах жужащ шум, който тормозеше слуха ми като звук от друг тип честота,нехарактерна за нас. Чувствах, че там има много хора и те се лутат, но не можех да ги видя. Една жена ме повика, беше сериозна и угрижена - имаше много работа за вършене, приличаше на телефонистка в централа. Накара ме да седна срещу нея - на малко двуместно диванче, което беше празно. Когато седнах от едната страна, тя постави ръката си на рамото ми, другата си ръка постави във въздуха до мен, по начин, сякаш беше поставена върху нечие друго рамо. В този момент ухото ми зазвънтя ужасно пискливо и дразнещо, долавях глас - първо писклив, а после постепенно различих говор - сякаш някой ми говореше през слушалка на телефон от далече, далече... Питаше ме някакви неща, говореше за някого... Звукът беше толкова дразнещ, че поисках да се измъкна от тази ръка на рамото си, когато я махнах, всичко спря. Тя ме свързваше с тях като телефонна служителка. В този момент осъзнах, че тази чакалня е за душите на мъртвите хора. Усещането беше неприятно - получих осъзнаване - че след смъртта хората не израстват автоматично - човек не става по-висше развит, просто защото е умрял, човек си умира с всичката простота и невежество, с които е живял. И там се лута... Там е хаос като на чакалня на гара.

Сънувала съм много други подобни сънища. Често с баба ми, която е мъртва. Аз я обичах и връзката ми с нея, явно, е останала. Често ми разказва някои неща, дава ми съвети, успокоява ме...

Сънувам умрелите си роднини, когато си отидат от света. Те намират врата към мен и идват тук. Сънувала съм други души на мъртви хора... Преди проявявах интерес към темата, но ме учат да не проявявам този нездрав вид любопитство, защото онези там не са по-знаещи от мен и от теб, те просто ме обвързват по нездравословен начин. Ангажират вниманието ми и го искат по същия егоцентричен земен начин, каквито сме ние тук - на земята...

Случи ми се да срещна момче, което имаше особен вид страх - негова братовчедка беше починала в катастрофа, в момента, в който той е бил при нея. Той изпитваше вина за смъртта й - защото в момента,в който я блъска колата, тя е насочила вниманието си към него. Той имаше кошмари, в които момичето идвало всяка нощ и го викало със себе си - сънят се повтарял по един и същи начин в продължение на месеци. Започнах да говоря с него дълго за всичко, което е било... Помагах му да преодолее чувството си за вина...При втория ни разговор си позволих да въведа темата за смъртта и безсмъртието на душата, за съдбата. Започнах да му разказвам за млади хора, които са умрели ненадейно и понякога не осъзнават това и се прикачват към живи хора, защото се боят да останат сами или да продължат нататък. Казах му, че дори и тя да изпитва гняв към него или той вина, всъщност, това е била нейната съдба и никой не е можел да я отмени, дори и той. Казах му, че по-скоро той е бил избран, за да бъде до нея в най-трудния миг. Че е постъпил много благородно като е останал с нея в последните й мигове /в линейката се е качил неотлъчно до нея/- че, когато в най-страшният момент на живота й, тя не е могла да има подкрепата на родителите си, толкова малка - 16 годишна - сама пред смъртта - той е бил този,който е бил до нея до края. И може би точно за това тя не може да скъса връзката си с него и продължава да го търси - защото този момент ги е свързал силно. Чувствах, че момчето се успокоява, докато му разказвах всички тези неща. После започнах да имам странно усещане. През цялото време усещах, че някой стои до него и ме наблюдава, без да виждам материя, с периферното си зрение усещах, че там има момиче с руси дълги коси, което ме гледа и поглъща всички мои думи - с някаква невидима част от себе си виждах вътре в себе си сякаш - личицето му, което беше зяпнало от удивиление и слушаше в захлас всичко, което говорех. Опитвах се да се концертрирам върху момчето, но това усещане оставаше независимо от опитите ми - някой стоеше там, беше момиче, и попиваше всичко, което говорех, попиваше и постепенно това познание го накара да се отпусне. Приех стратегията да се държа така сякаш там може и да има някого и моя задача в този миг беше да му дам това, от което чувствах, че се нуждае, а аз го имах. Без да се замислям дали полудявам, за да не превъртя наистина, просто говорех, опитвайки се да откликна на въпросите, които усещах, че това създание има. Когато гледах направо към него, не виждах нищо. Но когато се съсредоточавах в момчето, с периферията на очите си или с невидима част от себе си, виждах неясна фигура с някои типични характеристики - руса дълга коса и отворената по детски устичка - отворена от удивление и затаила дъх, за да попие всичко, което казвах... Разбирах, че вече е наясно, че вече не се страхува и че е готово да продължи нататък, беше готово да остави момчето. Ясно осъзнах-видях, че в един момент това създание се обърна и напусна стаята... Всичко това бяха странични усещания, които по-скоро ми досаждаха, защото ми пречеха да се съсредоточа върху разговора... Нямам повод да мисля, че в оня момент съм загубила контрол или съм била в унес - напротив, бях съсредоточена и се намирах в най-разумното си състояние... По-късно разбрах, че мъртвото момиче било с руси дълги коси. От този ден момчето спря да сънува мъртвата си братовчедка. Не обсъждах този случай с някого - /всъщност, дори и с него! - едва ли това му е повлияло за спирането на сънищата/ както не правя отдавна с много мои такива преживявания. Но в онзи случай аз зная, че всичко, което преживях беше реалност. Моето тяло недвусмислено ми показваше какво се случва, усещанията ми бяха категорични.

Чела съм доста по темата... Информацията се повтаря горе-долу. За мен филмите на тази тема не са фантастика, а неформални учебници за нука, за която още нямаме училище в нашия материален свят. "Шесто чувство" и "Шепот от отвъдното" съдържат всички фактори за този вид познание. Гледала съм и научно-популярни филми - доколкото науката може да си позволи да ги приеме като такива - в които с физически уреди се опитват да уловят наличието на духовете - и ги уловиха - на снимки, с уреди измерващи температурата на въздуха и електромагнитното поле. В същото време тези изследователи разказваха собствените си преживявания - там, където уредите регистрираха нещо, преди това хората имаха преживявания за настръхване на космите, за внезапно изстудяване на въздуха, за това, че някой ги наблюдава. Това са някои от основните признаци, по които виждащите духове описват тяхната поява и наличие. Зная, че съществуват хора, които работят с такива случаи - най-вече свещеници, защото имат легалното право да мислят по този начин за света, без да ги вземат за луди. Те работят с хора, които имат духове в къщата си - и им помагат да напуснат този свят. Наричат ги "приклещени" и др.подобни - защото не знаят как да продължат нататъку, а остават заклещени между нашия свят и другия...

Книгата "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Ринпоче е ценно познание дадено ни от източните народи. То е учебник, каквото и да се говори, то е част от една наука. Тук можеш да намериш точното описание на процесите, които се случват с нас след смъртта - понеже това е част от въпроса ти.

Елена Блаватска е представител на тези древни учения. Тя говори за карма, за прераждане...В "Тайната доктрина" ще намериш много отговори за смисъла на всичко, включително и описание на човека от създаването му до края му...

Ванга, както беше посочил един от участниците тук, също е авторитет в тази област. Но има и друг пример за нея - на самонадеян човек, който я питал в какъв ще се прероди след като умре, тя троснато му отвърнала: На теб пък, кой ти каза, че има прераждане и че ти ще се преродиш? ...

Кастанеда говори за битката на воина, която е да излезеж жив от света - заедно с тялото си. И всичко, което е описано там е фактология, не е метафора. Това е реалност, такива хора има. Неговият учител му казва, че нашият основен изходен пункт трябва да бъде осъзнаването на смъртта и факта, че нямаме време. Смъртта е реалност, тя е осъзната сила и тя ни говори, стига да имаш съзнанието да се обърнеш към нея и да я чуеш. Според толтеките не е желателно да чакаме смъртта, а трябва да се борим, за да останем живи - тотално живи. Според тях това, което остава не сме ние в цялостта си - и вероятно имат право - ние никога повече няма бъдем това, което сме били тук и сега в този живот... Но самият учител на Кастанеда разказва за стената в една друга реалност, която трябва да бъде преодоляна от тях в техните пътувания по следният начин: мъртвите преминават тихо през нея, но ние трябва да я разкъсаме с вик. Явно, те също разбират, че има някаква форма на продължаване на съществуването ни след смъртта.

В общи линии, за себе си, аз вече зная, че има живот след смъртта... За мен на дневен ред стоят други въпроси: какво точно става с нас и кое точно остава; е ли страшно да умреш или не; е ли редно да чакаш с успокоението, че след смъртта има живот или това е илюзия и трябва да вложим всички усилия, за да изживеем живота си като воини, за да излезем живи от света?... Всъщност, хора като Кастанеда, твърдят, че Исус и Буда са ни показали точно това - как да живеем тука, за да излезем живи от света - с телата си. Буда е твърдял, че идва, за да освободи хората от оковите на прераждането - т.е. това не е нещо приятно - изходът не е в спокойното преминаване - прераждане след прераждане. Това е нещо,с което трябва да се борим и да се спасим още тук - в този живот.

Смъртта казва за това, което е след нея, така: "Има, разбира се /друго след мен/. Но там е друго. Тук е битката. Тук и сега." И аз не съм сигурна какво има предвид, но това са нейните думи - ясни и категорични. Ти също можеш да я попиташ - тя е до теб, както е до всеки от нас - в ляво от теб, тъмна сянка, сила - която никога няма да те осъди, и ще отговори на въпросите ти, ако се отнесеш с респект към нея и ако въпросите ти не са празни думи, а истински тревоги на сърцето ти...На мен ми казва, че тя просто е осъзната сила, която изпълнява своята мисия, за която е създадена. Тя ни е дадена за другар в този свят - тя е най-добрият ни приятел. Наистина е. Никога не ни съди. Тя е тук, за да ни научи как да живеем. Ако си наясно, че тя е там, ако се съсредоточиш в съзнението си така сякаш говориш на някой реален, ще усетиш присъствие. Отговорите й идват като кратки и ясни изречения, които се появяват в ума ти -но ти не си ги измислил, те са като почти нечути думи, които въпреки всичко чуваш - с някаква част от себе си. Отговорите й могат да бъдат и като образи - като картини, които ти показват нагледно нещата. Просто трябва да се отпуснеш, да спреш да мислиш, да повярваш, че тя те чува и да се вслушаш притихнал, като когато искаш да чуеш отговора на реален събеседник, който е далеч от теб...

Вероятно, макар да оставаме живи с някаква част от себе си след смъртта, ние отново подлежим на законите на природата и кармата, и там - също както тук, нямаме голям избор. Авторитетите в тая област, казват, че душата не иска да се ражда, за това идваме с плач. Но нямаме избор. Дошли тук - забравяме всичко от преди и почваме отначало /почти - ако изключим израстването, което душата е изживяла в предишните животи/

Това е моята опитност, Nikeman, ти решаваш дали да я приемеш за фактология или за бълнуване на болен мозък...

Какво става с нас след като умрем?

Започваме да се разлагаме и да миришем на мърша.

Започваме да се разлагаме и да миришем на мърша.

Те това нещо и доста живи го правят.За разлагането не толкова, ама на миризма доста го докарват.

Какво става с нас след като умрем? От доста време мисля в/у този въпрос и немога да стигна до еднозначен отговор!

Ами, нормално е, само умрели хора биха могли да ти отговорят.

всъщност нищо особено не става като се умре, то всъщност не се умира, ами мисловната ви енергия (това сте вие) се отделя от вече повреденото ви биологично тяло и вие вече сте енергиен разум (дух) и продължавате да съществувате. Защо никой не се е върнал, ами защото хората са поробени от астралните духове докато са тук на Земята, после са поробени и като умрат. Никой няма да позволи на умрял човек да се свърже с жив човек, защото така. Представяте ли си само ако хората знаят че не се умира всъщност и какво ще стане с отношението им към живота тук на Земята, най-малкото (един изтъркан девиз) как един път се живеело и трябвало максимално да се вземе от живота на всяка цена, така светлее ли малко по-добре.

Редактирано 26 март 201016 г. от some_spirit (преглед на промените)

Какво става с нас след като умрем? От доста време мисля в/у този въпрос и немога да стигна до еднозначен отговор!

ashes to ashes, dust to dust.

става плодородна почва, или една ваза с прах ако те кремират.

Защо никой не се е върнал, ами защото хората са поробени от астралните духове докато са тук на Земята, после са поробени и като умрат. Никой няма да позволи на умрял човек да се свърже с жив човек, защото така.

Голяма глупост-поробени друг път

И не са умрели-по-живи са отвсякога

после са поробени и като умрат.

А от кой не ми стана ясно

Голяма глупост-поробени друг път

И не са умрели-по-живи са отвсякога

Истината е точно обратно - мнозинството живи са вече мъртви.

Матей 8:22

Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

Какво става с нас след като умрем? От доста време мисля в/у този въпрос и немога да стигна до еднозначен отговор!

Е какво има да му мислиш ? Обикновено ни погребват - със или без ритуали .Но на мъртвеца не му пука дали има или няма ритуали .

А иначе за размислите и страстите за душата : има ли , няма ли и прочие - ами никой се не е върнал обратно та да каже .

Батка, никой не се е върнал от тама да каже ква е хавата, затова дръж се добре тук докато си още жив щото не знаеш какъв те чака после. Това според мен значи и да уважаваш душата си и да и даваш каквото иска дори докторите да казват че, това не е добре за теб. Ще поживеем - ще видим!

А от кой не ми стана ясно

като умрат хората пак са поробени от същите астрални духове, то се разбира от написаното

Мъртъвци оживяват ефира

Суеверията и табутата, свързани със смъртта, винаги са били част от човешката култура

Испанската журналистка Ниевес Конкострина успя да възкреси кариерата си и да излезе от мъртвата зона на безработицата с хитова радиопрограма, базирана на иновационна пазарна ниша: мъртъвците.

Конкострина била уволнена, след като работила години наред за национален вестник, и в течение на месеци едва свързвала двата края, преди за първи път да излезе в ефир през 2003 г. с програмата с библейското заглавие "Полво ерес" (Прах от прахта).

Сутрешната й програма по общественото радио стана култова с разказите за необичайните начини, по които умират хората и какво се случва с останките им после.

Слушателите научиха, например, че британците в Испания в началото на 19 век нямали право на погребение в дворовете на местните църкви, защото не са католици, и вместо това били погребвани нощем на плажовете в южните крайморски градове като Малага.

Гледката на човешки глави, люлеещи се във вълните, на следващата сутрин била толкова зловеща, че принудила испанския крал Фернандо Седми да склони да бъде построено протестантско гробище в Малага през 1830 г., след трудни пазарлъци с местния британски консул.

"Полво ерес" просто се опитва да покаже, че смъртта може да се окаже също толкова интересна, екстравагантна или забавна, колкото и самият живот, каза Конкострина в интервю за Ройтерс.

Досега темата за смъртта по испанското радио е била третирана като мистерия, ужас или траур, докато Конкострина си е изработила ироничен тон, почти на границата на шегата.

Вдъхновението за шоуто дошло от работата й в "Адиос" (Сбогом), списание за испанския погребален бранш, и разказва за знаменити трупове - превратностите на съдбата на телата на исторически личности като Наполеон, Оливър Кромуел или Адолф Хитлер след смъртта им.

Триминутното радиошоу се занимава също с нови тенденции в погребенията и новини като кражби на трупове, сгрешени погребения, безименни гробове и легенди от моргите.

Според мен това, в което успях, е да открия подробности, които може да са интересни, и преди всичко леко да снижа тона до по разговорно ниво, казва журналистката.

Съдейки по броя на посещенията на уебсайта й, тя е успяла да предизвика интерес и неотдавна получи международната награда на краля на Испания за предаването за литературния образ Дон Кихот.

Хиляди слушатели сега участват в годишно състезание за най-впечатляваща епитафия в испанско гробище.

Един от последните победители спечелил с надписа:

"Той напусна властта, защото не подписа смъртна присъда", гравиран върху надгробния камък на Николас Салмерон, което е бил президент на Първата испанска република само за два месеца през 1873 г.

vesti.bg

преди 1 час, Anjel Dimitrov написа:

Ами ето един отговор от човек ,който се е върнал от отвъдното и това съм аз.Та значи ,след смъртта ако си бил праведен ти се изпълняват всички мечти и фантазии,въплащаваш се в герои от книги и филми и игри,но това ако си бил праведен.Ако не си бил праведен най вероятно ще се върнеш тук да си поправяш грешките и ще се връщаш докато не заслужиш да си в рая.Целта на Господ е всички някога да получат блаженство,и затова тук на земята може да се разгледа и като един своеобразен ад за някои.

 

Да не се окаже само, че грешките ти са това, че си мечтаеш и фантазираш

 

Всичко е въпрос на вяра.

Ами, тялото ни залинява или се разлага и накрая остава само скелет. Душата не знам къде отива, не мисля че някой знае къде отива тя.

на 25.08.2021 г. в 15:56, Mystery__22 написа:

Ами, тялото ни залинява или се разлага и накрая остава само скелет. Душата не знам къде отива, не мисля че някой знае къде отива тя.

Откриха възкресението от мъртвите хора, но моят проблем е че не мога да започна работа защото много магьосници се струпват с душите си върху мен.
Другият ми проблем е че, съм сам и не мога да намеря жена с която да общувам.
Около мен има много магьосници. Въртят се с душите си около моето тяло и душа и никога не се чуствам свободен. Винаги има души на магьосници около мен. Причината е че душата ми възбужда техните души и ги подтиква към секс и има качеството да възкресява хора от мъртвите.
Живея във гр. Варна. Дипломиран машинен инжинер съм и съм на 48 години. В един апартамент съм със майка си и брат си. Сам съм в стаята си. Искам да си намеря приятелка, но не контактувам с хора освен със майка си и брат си. Те от магия на разбират и не биха повярвали ако им кажа че душата ми има качеството да възкресява хора от мъртвите.
Не съм магьосник. Обикновен човек съм. Не виждам духове. Магьосниците около мен изтеглят дух от душата ми и го полагат върху душата на мъртвия човек. После той възкръсва от мъртвите за славата на Иисус Христос. Но е трудно защото душата ми е смесена с души на магьосници и други хора - може би обикновенни. Трудно може да се определи моят дух, за да се изтегли част от него и да се използва за възкресяване на хора от мъртвите.
Чуствам се сам и не мога да намеря жена с която да общувам. Мисля че тя трябва да разбира от мистика за да ме забележи ( да забележи душата ми) защото аз не работя и имам молко пари.

преди 3 часа, blado72 написа:

Откриха възкресението от мъртвите хора, но моят проблем е че не мога да започна работа защото много магьосници се струпват с душите си върху мен.
Другият ми проблем е че, съм сам и не мога да намеря жена с която да общувам.
Около мен има много магьосници. Въртят се с душите си около моето тяло и душа и никога не се чуствам свободен. Винаги има души на магьосници около мен. Причината е че душата ми възбужда техните души и ги подтиква към секс и има качеството да възкресява хора от мъртвите.
Живея във гр. Варна. Дипломиран машинен инжинер съм и съм на 48 години. В един апартамент съм със майка си и брат си. Сам съм в стаята си. Искам да си намеря приятелка, но не контактувам с хора освен със майка си и брат си. Те от магия на разбират и не биха повярвали ако им кажа че душата ми има качеството да възкресява хора от мъртвите.
Не съм магьосник. Обикновен човек съм. Не виждам духове. Магьосниците около мен изтеглят дух от душата ми и го полагат върху душата на мъртвия човек. После той възкръсва от мъртвите за славата на Иисус Христос. Но е трудно защото душата ми е смесена с души на магьосници и други хора - може би обикновенни. Трудно може да се определи моят дух, за да се изтегли част от него и да се използва за възкресяване на хора от мъртвите.
Чуствам се сам и не мога да намеря жена с която да общувам. Мисля че тя трябва да разбира от мистика за да ме забележи ( да забележи душата ми) защото аз не работя и имам молко пари.

Ами ,байко хвани се на работа - без пари и без бъдеще няма да си намериш свестна жена ,защото никоя не иска мамини синчета около себе си ( поне нормалните и умните ) . И зарежи религиите ,мистиката и езотериката ,за момента когато се хванеш у ръце и си стъпиш на краката ,а по - добре да забравиш за мистиката и да започнеш да мислиш за професионално развитие .ти си един смотаняк и мамино синче ,и ако някоя от родата се хване с  такъв като тебе - ще ядете пердах и двамата . Това е моя съвет - стани мъж и започни да се грижиш за себе си ,смотаняко . Никоя не иска да гледа плужек на 48 години . И запомни - освен майка ти няма коя д-р га да те търпи с тоя акъл ,защото си един ,,пропадналец " 

Работа ще започна, ако ме оставят на мира магьосниците.

на 7.09.2021 г. в 7:52, blado72 написа:

Работа ще започна, ако ме оставят на мира магьосниците.

Човеко ,най - големия магьосник във форума си ти ,защото сам си си направил магия .

"1968 г. 158. (15 март). Човек може да забрави това, което се е случило с него в някой ден, година или преди няколко десетки години. Той може да забрави доста много и все пак да си остава самия себе си, тъй като квинтесенцията на паметта се изразява в неговото съзнание във вид на различни способности и самоосъзнаване. В Тънкия Свят са нужни опитът, знанията и всички качества на духа, но не са нужни спомените за земното и привързаността към земните вещи и места. За тях там може да се забрави и те да не се припомнят, изобщо не чувствайки от това никакъв ущърб, а по-скоро обратно, получавайки от това свобода за изява независимо от привързаностите към земното. Когато победената низша дуада отпада и духът се освободи от нея и продължи по-нататък, той изобщо не чувства, че е загубил или се е лишил от нещо ценно, тъй като той усеща цялото свое “Аз” в себе си и със себе си. Отпадат земните наслоения за свобода на полетите и пълен живот на съзнанието във висшите Светове. За да четете трябва да бъдете грамотни. За да разбирате висшата математика също е нужна подготовка. Без подготовка и знания не можете да имате разбиране и осъзнаване на живота във Високите Сфери, тъй като без съответстващите натрупвания там съзнанието няма с какво да живее. И най-задълбоченият символ не говори нищо на неподготвения ум. Когато Казвам, че в Надземния Свят животът се разкрива според съзнанието, Имам предвид именно подготвеността на духа за живота в Извънплътния Свят. Който е живял на Земята с Красотата, ще я види. Който е живял в свинарника, калта и е бил покрит с кал, ще види свинарник и нищо повече, докато не отмие калта. Всичко, което е на Земята, има своето отражение в Надземния Свят, но усилено много пъти. Ще попитате: защо усилено? Ще Отговоря: на Земята човек вижда това, което съществува в момента, в който гледа. В Тънкия Свят явленията се наслояват едно върху друго, съчетавайки в себе си и миналото, и настоящото явления и с това те усилват  степента на въздействие върху човека, съзвучащи му по своята същност. Ето защо там всичко се усилва и изостря, и ето защо там е много по-трудно да се борите с това, което още не е  изживяно и което увлича в низшите сфери. С това са опасни и притеглящите фунии на астралните вихри, въвличащи магнитно в своя водовъртеж съзвучните им духове. Привличането към Високите Сфери парализира низшите привличания. Но то се създава на Земята. Не е възможно, устремявайки се надолу на Земята изведнъж, освободил се от тялото, да започнеш да се устремяваш нагоре. Духът ще се движи в посоката, утвърдена в плътния свят. И благо на тези, които са се стремили на Земята към Светлината, тъй като ако на Земята нещо е пречило, то притеглянето става по-силно и по-изострено. Искам да уточня това обстоятелство: на Земята трябва да ядете, да пиете, да се обличате, да имате покрив над главата и маса всевъзможни чисто земни задължения по отношение на своето тяло и на хората. Там всичко това чисто земно отпада и пътят за чистия устрем става отворен и свободен. Добре е да се помисли какво представлява същността на надземната свобода и за това как да се утвърди тя." /Грани Агни Йоги/

Елементарно е: Тленното тяло влиза в обръщение в тоя свят, а душата ти отива на по-добро място, НО,  ако си правил богоугодни, а не твои деяния. 

Успех!

п.п. Другото ще научиш след като "напуснеш" този свят. 

"1968 г. 472. (18 септември). Поведението насаме показва истинския лик на човека. Считат, че насаме хората могат да се държат както си искат: никой не вижда, никой не знае и никой не съди. Но така разсъждава невежата. А знаещият знае, че няма нищо тайно, което да не стане явно и че пространството вижда и чува, и запечатва всичко. И лицемерието, и лъжата, и фарисейството могат да измамят хората, но никой няма да измами пространствения отпечатък, фиксиращ всичко случващо се с човека и в човека. И когато всичко външно си отиде и остане вътрешното, а обективното състояние и мислене се заменят от субективното, светът на следствията ще застава на мястото на света на причините и мислите и постъпките на човека се устремяват по по-рано прокарания канал в пространството. Налага се да се жъне, тоест да се следва логически пътят, утвърден по-рано в плътния свят. С това е важен земният живот на човека като даващ му материал или натрупвания, от които той ще черпи и с които ще живее в Надземния Свят. Отчетът, който се налага да се дава за всяка дума, мисъл и постъпка означава, че всичко прието в съзнанието на Земята и утвърдено в него се налага да се завършва, довежда до края и изчерпва върху себе си в Тънкия Свят, в света на субективното мислене, в света, където мисълта движи и твори обкръжението на човека съгласно неговите стремежи и желания. Премисленото, прочувствано, желано, но не осъществено на Земята, се осъществява там със силата на творческото въображение на духа, създаващо съответстващи на устрема форми, магнитно увличащи го в съответстващите слоеве на пространството. Служенето на Красотата устремява в прекрасните сфери, служенето на безобразието - в тъмнината. Така че знаейки към кое се устремява човек на Земята, могат да бъдат определени и условията на неговото извънплътно пребиваване. Всеки човек може да направи това сам, ако безпристрастно претегли своите желания, стремежи и мисли." /ГАЙ/