Давай, мила, ти си.

— Благодаря за предупреждението — каза той с измамно ленив глас.- Ако някога реша да ви напляскам, ще взема предпазни мерки.

С бързина, която я завари неподготвена, той изви ръцете й над главата, стисна ги здраво с една ръка, грабна едно от висящите въжета и го обви няколко пъти около китките й. Те останаха привързани високо нагоре.

— Какво правите? — извика тя. Внезапна паника накара гласа й да се разтрепери.

Почувства силата на втренчения му поглед. Главния го смекчи, като повдигна леко единия ъгъл на устата си. На лунната светлина тя видя трапчинката да прорязва бузата му. Той се усмихна и зъбите му блеснаха, бели и силни. Разтреперана, тя обърна глава настрани.

С другата ръка той прокара пръст по ръба на маската й.

— Не се ли почудихте защо измислих маските за тази вечер?

— Няма на какво да се чудя. Зная за какво са ви.

— Наистина ли?

— Защото искате да ме прелъстите, а сте прекалено страхлив, за да го направите с открито лице.

Тя се помъчи да се освободи от въжето. Безпомощното положение, в което бе изпаднала, неочаквано я възбуди. С така вързани ръце гърдите й се вдигнаха високо, набъбнаха и заплашваха да изскочат от роклята. Диамантената огърлица студенееше на разгорещената й кожа.

Той се позасмя.

— Така ли мислите?

— Само един страхливец би се принудил да върже ръцете на една жена, за да…

— Да какво? Да я целуне?

Цитата е от исторически роман

Катрин О'Нийл — Принцесата на крадците?

Катрин О'Нийл — Принцесата на крадците?

Точно така, тя е! Ти си на ред.

Само след два часа двамата бяха добре измити и Главния подсушаваше Главната с карираното наметало. — Много полезна дреха, не намираш ли и ти? — попита с усмивка тя и загърна треперещото си тяло. Шотландското лято беше доста студено и не допускаше слънчеви бани. — Много неща в Шотландия са не само практични, но и приятни — разбира се, когато се отнасяш към тях сериозно. Главната престана да трие косата си. — Какво значение има за теб дали харесвам шотландците или не? Разбирам, че искаше да ме вкараш в леглото си, но не мога да проумея откъде идва този траен… интерес към душевното ми състояние. — Нищо не си разбрала, Главна. Ако те исках в леглото си, щях да те имам още на следващия ден, след като те доведоха при мен. — И щеше да загубиш най-важната част от тялото си с един удар на брадвата! — изсъска гневно тя. Главния я погледна слисано, после избухна в смях. — Стига с тази брадва! О, Главна, ако знаеш как изглеждаше, когато те изтърколиха от килима! Беше… — Непременно ли трябва да се смееш така високо? — попита сърдито тя. — За мен не беше шега. И досега не съм се отказала от мисълта да избягам. Главния я погледна пронизващо, отрезвял от думите й. След малко я привлече към себе си. — Не искам никога вече да преживея нощ като вчерашната, Главна. Кучето беше изчезнало от замъка, а на скалата намерихме мъртви вълци. Конят, който си откраднала, се върна, куцукайки, в замъка. Повечето хора бяха сигурни, че си паднала в пропастта. лавната опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне от себе си. Погледна в лицето му и смръщи чело. Досега беше вярвала, че ще мрази мъжа, който й отнеме девствеността, но чувството, което изпитваше към Главния, нямаше нищо общо с омразата. Между тях съществуваше другарство, разбиране. Сякаш се познаваха много отдавна и щяха да останат завинаги заедно. — Винаги ли е така? — промълви недоверчиво тя и вдигна поглед към върховете на дърветата. Минаха няколко секунди, преди Главния да отговори. — Не. — Гласът му беше като полъх на вятъра в листата. Главната знаеше, че той е разбрал въпроса й. Може би я лъжеше и утре отново щеше да стане неин враг; но в момента не беше. — Докато беше жив брат ми, животът ми беше съвсем различен. Нямаше място за дни като този — заговори бавно тя. Беше решила да му се изповяда. Макар че се беше съпротивлявала упорито срещу сближаването с Главния, дълбоко в себе си беше уверена, че никога не е била заплашена от истинска опасност — а докато беше живяла в дома на Злия си брат, постоянно я застрашаваха съвсем реални беди. През последните седмици беше прекарала сред истински рицари; бе видяла любовта между ######## и &&&&&&&&, между Главния и сина му — любов, която не искаше награди. Това беше съвършено ново преживяване за нея. Вместо да разказва за ужасите, които беше видяла в дома на Злия брат, тя се опита да му опише връзките си с двамата си братя. ******** беше съвсем млад, когато родителите им загинаха, и попадна под неограничената власт на Злия си брат. Правеше всичко, което беше по силите му, за да закриля братчето и сестричката си, да ги пази от коварството на Злия Брат. Всеки път, когато бдителността му отслабнеше, Злия Брат пращаше да вземат Главната от манастирското училище и я използваше като играчка в злобните си интриги. Измъчван от чувство за вина и разкаяние, ******** подновяваше клетвата си да се грижи бащински за Главната и Най-малкия й брат, но коварството на Злия й брат винаги успяваше да вземе връх и той не беше в състояние да осъществи добрите си намерения. — Той няма никого, освен нас — обясни Главната. — Брат ми е на двадесет и седем години, но никога не е бил влюбен. Не си спомням поне веднъж да е лежал под лятното слънце и да е гледал в облаците. Станал е старец още на дванадесет години. — А какво ще кажеш за себе си? — попита с мека усмивка Главния. — Не си ли помисляла, че би било хубаво да се смееш по-често? — Разбира се. — Главната се сгуши в него и продължи: — Мисля, че не съм се смяла никога, преди един буен момък да ме изтъркаля надолу по склона. — Синът ми е прекрасно дете — отговори с гордост Главния. — Детето, аха! Там имаше и един голям човек, който дори по време на най-буйната веселба пазеше от повреди скъпоценния си меч. — И това ли си забелязала? — учуди се той и приглади назад косата й. Двамата мълчаха дълго. В очите на Главната имаше объркване. — Ти не си прелъстител — заговори най-после тя. — Вече съм те виждала с много мъже и жени. Не знам какво друго си постигнал в живота си, но знам, че си винаги добър към жените. Защо тогава не ме освободиш? Само защото имам… много проблеми? Главния прие въпроса й съвсем сериозно и мина доста време, преди да отговори. — През целия си живот съм търсил близостта на жените. Струваше ми се, че няма нищо по-прекрасно от това да държа в обятията си красива и пламенна жена. Братята ми бяха убедени, че не съм достатъчно мъжествен, щом общувам с жени; какво да се прави, очевидно това ми е в природата. Но когато те видях, Главна, открих в теб нещо, което не бях забелязал у никоя друга жена — омразата и гнева на мъжа.

Само след два часа двамата бяха добре измити и Главния подсушаваше Главната с карираното наметало.

— Много полезна дреха, не намираш ли и ти? — попита с усмивка тя и загърна треперещото си тяло. Шотландското лято беше доста студено и не допускаше слънчеви бани.

— Много неща в Шотландия са не само практични, но и приятни — разбира се, когато се отнасяш към тях сериозно.

Главната престана да трие косата си.

— Какво значение има за теб дали харесвам шотландците или не? Разбирам, че искаше да ме вкараш в леглото си, но не мога да проумея откъде идва този траен… интерес към душевното ми състояние.

— Нищо не си разбрала, Главна. Ако те исках в леглото си, щях да те имам още на следващия ден, след като те доведоха при мен.

— И щеше да загубиш най-важната част от тялото си с един удар на брадвата! — изсъска гневно тя.

Главния я погледна слисано, после избухна в смях.

— Стига с тази брадва! О, Главна, ако знаеш как изглеждаше, когато те изтърколиха от килима! Беше…

— Непременно ли трябва да се смееш така високо? — попита сърдито тя. — За мен не беше шега. И досега не съм се отказала от мисълта да избягам.

Главния я погледна пронизващо, отрезвял от думите й. След малко я привлече към себе си.

— Не искам никога вече да преживея нощ като вчерашната, Главна. Кучето беше изчезнало от замъка, а на скалата намерихме мъртви вълци. Конят, който си откраднала, се върна, куцукайки, в замъка. Повечето хора бяха сигурни, че си паднала в пропастта.

лавната опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне от себе си. Погледна в лицето му и смръщи чело. Досега беше вярвала, че ще мрази мъжа, който й отнеме девствеността, но чувството, което изпитваше към Главния, нямаше нищо общо с омразата. Между тях съществуваше другарство, разбиране. Сякаш се познаваха много отдавна и щяха да останат завинаги заедно.

— Винаги ли е така? — промълви недоверчиво тя и вдигна поглед към върховете на дърветата.

Минаха няколко секунди, преди Главния да отговори.

— Не. — Гласът му беше като полъх на вятъра в листата.

Главната знаеше, че той е разбрал въпроса й. Може би я лъжеше и утре отново щеше да стане неин враг; но в момента не беше.

— Докато беше жив брат ми, животът ми беше съвсем различен. Нямаше място за дни като този — заговори бавно тя. Беше решила да му се изповяда. Макар че се беше съпротивлявала упорито срещу сближаването с Главния, дълбоко в себе си беше уверена, че никога не е била заплашена от истинска опасност — а докато беше живяла в дома на Злия си брат, постоянно я застрашаваха съвсем реални беди. През последните седмици беше прекарала сред истински рицари; бе видяла любовта между ######## и &&&&&&&&, между Главния и сина му — любов, която не искаше награди. Това беше съвършено ново преживяване за нея.

Вместо да разказва за ужасите, които беше видяла в дома на Злия брат, тя се опита да му опише връзките си с двамата си братя. ******** беше съвсем млад, когато родителите им загинаха, и попадна под неограничената власт на Злия си брат. Правеше всичко, което беше по силите му, за да закриля братчето и сестричката си, да ги пази от коварството на Злия Брат. Всеки път, когато бдителността му отслабнеше, Злия Брат пращаше да вземат Главната от манастирското училище и я използваше като играчка в злобните си интриги. Измъчван от чувство за вина и разкаяние, ******** подновяваше клетвата си да се грижи бащински за Главната и Най-малкия й брат, но коварството на Злия й брат винаги успяваше да вземе връх и той не беше в състояние да осъществи добрите си намерения.

— Той няма никого, освен нас — обясни Главната. — Брат ми е на двадесет и седем години, но никога не е бил влюбен. Не си спомням поне веднъж да е лежал под лятното слънце и да е гледал в облаците. Станал е старец още на дванадесет години.

— А какво ще кажеш за себе си? — попита с мека усмивка Главния. — Не си ли помисляла, че би било хубаво да се смееш по-често?

— Разбира се. — Главната се сгуши в него и продължи: — Мисля, че не съм се смяла никога, преди един буен момък да ме изтъркаля надолу по склона.

— Синът ми е прекрасно дете — отговори с гордост Главния.

— Детето, аха! Там имаше и един голям човек, който дори по време на най-буйната веселба пазеше от повреди скъпоценния си меч.

— И това ли си забелязала? — учуди се той и приглади назад косата й.

Двамата мълчаха дълго. В очите на Главната имаше объркване.

— Ти не си прелъстител — заговори най-после тя. — Вече съм те виждала с много мъже и жени. Не знам какво друго си постигнал в живота си, но знам, че си винаги добър към жените. Защо тогава не ме освободиш? Само защото имам… много проблеми?

Главния прие въпроса й съвсем сериозно и мина доста време, преди да отговори.

— През целия си живот съм търсил близостта на жените. Струваше ми се, че няма нищо по-прекрасно от това да държа в обятията си красива и пламенна жена. Братята ми бяха убедени, че не съм достатъчно мъжествен, щом общувам с жени; какво да се прави, очевидно това ми е в природата. Но когато те видях, Главна, открих в теб нещо, което не бях забелязал у никоя друга жена — омразата и гнева на мъжа.

Е това си е Фионката на Джуд Девъро. Още не ми побира главата що Елизабет трябало стане Фиона ама нейсе се тя е

"Фиона" - Джуд Деверо?

абе да не е Алисия,хем ми напомня,хем някои работи не ги помня Исках да кажа Фиона,пък и ме изпреварили

Редактирано 21 юли 201015 г. от plqsak (преглед на промените)

Давай, Сънчо, ти си

Ами ето какво измъдрих. Сори за забавянето ама още морската го давам. Малко по-късно, застанала в средата на спалнята си, тя се обърна с лице към него и настоя: — Какво ти става? Не искаш ли да знаеш какво се случи? Главният, стиснал чаша бренди в ръка, отговори остро: — Не. Вече знам какво се е случило и не искам лъжите ти да развалят истината. — Тогава ми го кажи. Може би има нещо, което не разбирам или не знам. — В такъв случай, мадам, ще ти разкажа — започна хладно Главният. — Този следобед бях тръгнал да се срещна със скъпата си съпруга, когато за мое нещастие я видях да гали открито непознат мъж на улицата. После и двамата се скриха, като котки, направили си малко рандеву. И още повече, мъжът, когото жена ми с такова нетърпение срещаше се оказа английски шпионин. Кажи ми, даваше ли му информация? Затова ли толкова много се интересуваше от това, което правя? Главната потръпна от погледа му. Това, което си мислеше за нея я караше да се чувства като болна. Тя каза уморено: — Много добре. Щом вярваш на това, няма да се опитвам да променя мнението ти. Кажи, възнамеряваш ли да ме предадеш на властите? Искам да знам, за да опаковам някои неща. Спокойното приемане на обвиненията му накара Главния да я погледне ядосано и смаяно. Не, нямаше да я предаде, но какво щеше да прави? И наистина ли вярваше на това, което й каза? Като се замисли, вече по-спокойно, разбра, че някои неща, случили се този следобед бяха доста странни. Например, лудостта на тази среща, при положение, че го очакваха всеки момент. И тухлата за затопляне, хвърлена по него. Никой не ги бе предупредил за нахлуването му, тогава какво правеше тя с нея? През ума му премина грозното подозрение, че Алън се е опитвал да прелъсти Главната и тя е защитавала честта си. И, ако беше така… Главния преглътна с усилие, установил, че този път е прибързал с изводите си и е сгрешил. Колебливо каза: — Главна, аз… Но беше твърде късно. Наранена повече, отколкото смяташе за възможно, Главната го изгледа враждебно. — Какво? Да не си се сетил за нови престъпления, които да добавиш към списъка? — Не. Аз… — заекна той, почувствал с пълна сила огромната си грешка. Главната го изгледа мрачно. — Да не би да си размислил? — попита мило тя. След като Главния рязко кимна, тя застана пред него побесняла. — Добре, но, дяволите да го вземат, вече е твърде късно! Никога няма да те убедя, че не съм като майка си, нали? Ти си се лепнал за тази фикс идея! По-скоро бих успяла да обърна течението на реката, отколкото да се занимавам с такива като тебе! — Гласът й трепереше и в топазените очи бликнаха сълзи. — Махай се от стаята ми и стой надалече! Точно сега не мисля, че изобщо някога ще поискам да те видя отново. Главния се опита да я докосне, но тя се дръпна ядосано и се хвърли по очи на леглото. Разхлипа се и успя да каже: — Махай се! Остави ме сама! Все още колебаейки се, но знаейки, че тя е прекалено много наранена и ядосана, за да го изслуша, Главния направи това, което тя искаше. Затвори тихо вратата след себе си. Собствената му мъка беше почти непоносима. Знаеше, че с една единствена необмислена проява на ревност беше скъсал тънката нишка между тях. Но аз ще й обясня, помисли си той нещастно. Ще я накарам някак си да разбере и, ако имам късмет, тя ще ми прости. Цитата е от исторически роман

Червенокосата дева - Шърли Бъзби. Осъзнаването на Кристофър с две думи.

Так точна. Ти си слънце.

Ето едно цитатче от една обожавана от мен книга:

" Той стоеше мълчалив и неподвижен.

— Промените в живота ти наистина са много, ……... Но дори и да си мислила за мен насред това блато, вече трябва да престанеш.

— Защо?

— Просто защото аз не се интересувам от теб.

Лъжата беше толкова нагла и очевидна, че тя не можа да отвърне нищо. Само го гледаше смаяна, като че изучаваше листна въшка на върха на розов цвят.

— Добре, принуждаваш ме отново да стана прекалено откровен. Казах ти, че всичко това е само сладострастие. Ако не беше така дяволски невинна, щеше да можеш да разпознаеш сладострастието. Вие — всички жени сте еднакви! — искате да оплетете мъжа в сантименталните си мрежи, искате да ви обсипва с ласкателства и рози, и романтика, и говорите за някакво си духовно сливане…

— Тогава защо дойде да ме търсиш? Може би искаше единствено да удовлетвориш сладострастието си?

Беше негов ред да погледне към вълните. Една от тях едва не изпръска върховете на високите му ботуши за езда и той отстъпи крачка назад. "

Ето и още малко, защото този горният е малко подвеждащ и недостатъчно ясен.

„Младият мъж се намръщи, но думите му не бяха лишени от хумор.

— Ако ме възбудиш още малко, ще се пръсна.

Тя наклони въпросително глава на една страна.

— Мъжете не са никак сложни, когато става въпрос за секс.

— Не ме гледай така. Добре, ………., какво, по дяволите, да правя с теб?

„Ето, мисис Трибо — помисли си тя, — никакви колебания повече.“

— Ожени се за мен — отвърна тя.

Той прокара пръсти през гъстите си коси. Изглеждаше объркан. Имаше вид на полудял.

— Проклятие! Не съм мислил да се женя скоро. Само на двайсет и пет години съм, рожденият ми ден е едва след четири месеца. Мислех да направя тази глупост не по-рано от трийсет и пет годишната си възраст, да създам наследник и да приключа с това.

— Създаването на наследник би било много хубаво нещо, ……... Но мисля, че съществуват и други неща, които също биха ти доставили удоволствие и удовлетворение. Представи си — да бъда с теб, да се смея с теб, да споря по различни въпроси с теб…

— Искаш да кажеш „да се сражаваш“ с мен?

— Естествено. Всичко това е неделима част от живота. Не вярвам, че ще мога да те смажа под женския си тирански чехъл, както очевидно мислиш, че бих сторила с ……..

— Откога знаеш толкова много за живота?

Тя не отвърна веднага. След миг каза тихо, без да го погледне:

— Чувствах се безкрайно самотна в продължение на много години и, честно казано, не знаех кой знае какво за повечето неща. Усещах, че в живота съществува нещо повече, но не знаех как да го открия, нито дори къде да го търся. „

п.п. историческа е

Редактирано 21 юли 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Катрин Каултър — Лорд Найтингейл

Браво на теб - тя е. Давай следващия цитат.

Исторически роман. Името е сменено. Ядосана, Нора затвори чекмеджето. Замръзна на мястото си, когато й се стори, че чува звук от стъпки, но когато това не се повтори, се успокои. Огледа стаята. На едната стена имаше полици, покрити с книги, които не привлякоха вниманието й. Очите й заблестяха обаче, когато видя шкафа зад вратата. Изтича натам и го отвори бързо. Вътре имаше няколко заключени чекмеджета. Върна се до бюрото, взе ножа за рязане на хартия от най-горното чекмедже и се върна при шкафа. Те скоро щяха да се върнат, а Бог знае кога щеше да има друга подобна възможност. Ровеше в ключалката, опитвайки се да не нарани лакираното дърво, когато зад гърба й се чу изщракване. Нора се вцепени. — Намерихте ли нещо интересно? — попита глас, който Нора си спомняше твърде добре. Ножът за хартия се изплъзна от безчувствените й пръсти. Обърна се бавно, подпирайки се на шкафа. Той сякаш отново бе излязъл от нищото, зад гърба му зееше тъмна дупка в стената, където преди бяха лавиците с книги. Този път нямаше наметало. Черната му копринена риза и панталони подчертаваха всеки детайл на мъжествената му фигура. Драконовата му маска този път изглеждаше причудлива, а не зла. Беше от червено кадифе. Косата му, гарвановочерна, беше прибрана на врата с кожена каишка. Нора прехапа устни, търсейки подходящо извинение, но не можа да намери никакво. — Не още. Ако излезете така, както влязохте, може би ще успея да открия нещо. Той ритна библиотеката и тя се върна на мястото си до стената. — Вие, скъпа моя, сте най-смелата жена, която съм срещал. — Той тръгна към нея. Под прилепналите му дрехи играеха мускули и Нора отново изпита усещането, че този мъж е по-скоро звяр, отколкото човек. Тя обаче не помръдна от мястото си дори когато той дойде съвсем близо до нея, дори когато протегна ръка… Тя си пое рязко въздух. Малък меден ключ висеше от ключодържател с формата на драконова глава. За нейна изненада той я заобиколи и отвори всички чекмеджета. След това се отдръпна, махна с ръка и се поклони. — Всичко на вашите услуги, лейди.

Нежният звяр - Колийн Шанън http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 21 юли 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Боби, ами повтарям се - права си, тя е книжката.

Следващо историческо:

Изражението му омекна. Вдигна ръката й и целуна дланта. Вгледа се в очите й и дрезгаво каза.

— Понякога забравям колко отскоро се познаваме — времето ни завъртя в истинска вихрушка, нали, съкровище?

Главната бавно кимна, в гърлото й заседна буца. Нямаше значение дали го познава от десет дни или от десет години, съмняваше се, че ще го обича повече, отколкото сега. В много отношения той олицетворяваше мечтите на повечето девойки — чаровен и един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала. Някои може би намираха обстоятелствата около запознанството и брака им доста впечатляващи и не биха се поколебали да прекарат остатъка от живота си с мъж като Главния — дори и да не беше споменавал и една дума за любов. Беше се показал като благороден, стабилен мъж, дори снизходителен, и Главната не можеше да отрече, че е мил с нея и лелите й. Въпреки че се примири с брака си, все още й се искаше да се бяха срещнали при други обстоятелства. Бракът им щеше да бъде толкова по-сладък, ако знаеше, че Главния тайно се е интересувал от нея и не се е оженил насила.

Последните няколко дни се убеждаваше, че е твърде много да иска от него да я обича толкова, колкото я и желаеше, но не успя. Искаше не само името и тялото му — най-много искаше сърцето му…

Когато Главната не отговори веднага, той стисна ръката й.

— Не съжаляваш за брака ни, нали?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не. Просто си мислех как ли щяха да се развият нещата, ако се бяхме срещнали при други обстоятелства…

Главния дяволито се усмихна и я притегли в прегръдките си.

— Искаш да кажеш, ако те бях видял някоя вечер в Алмак?

Тя кимна. С широко отворени очи се вгледа в прекрасните му черти. Дишането й се учести от израза в закачливите му очи и попита.

— Какво щеше да направиш тогава?

— Ами… — каза бавно той и потри устни о нейните — щом откриех коя е очарователната малка госпожица с огнените къдрици щях да изпадна в див гняв.

— Защо? — запита тя леко разтревожена.

— Защото щях да се ядосам като разбера, че единствената жена в цяла Англия, която най-накрая е привлякла вниманието ми, е една от онези --------! Щях да съм вбесен от номера, който съдбата ми е изиграла.

Въпреки закачката в думите му, Главната продължаваше да чувства тежест в гърдите.

— Толкова много ли ме мразиш, както и семейството ми? — прошепна тя.

Главния я притисна до себе си.

— Главната, малко глупаче! Луд съм по теб и когато те държа в прегръдките си, омразата е последното нещо, за което се сещам.

"Игра на съдбата" Шърли Бъзби ???

"Игра на съдбата" Шърли Бъзби ???

Аха, Юле http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай смело напред

Исторически роман: — Искахте да ми кажете няколко думи, Ваша светлост? — Повече от няколко, сър! — сряза го лорд ……. язвително. — След като имах щастието да присъствам на опитите ви да притискате дамите по кьошетата… — Простете, но какво означава това? — изпъна рамене Братът. Тонът на Негова светлост никак не му се понрави. — Означава, че няма да търпя тези задиряния, докато Главната лежи горе измъчена. Би трябвало да ви удуша! Братът пребледня. „Милостиви Боже! Какво му става на този побъркан човек?!“ — О, Главната, скоро ще се оправи. Малко е стресната, но това момиче е несломимо. Виждал съм я в къде-къде по-тежки ситуации. — Братът се усмихна успокоително. Явно Негова светлост бе разтревожен за здравето на жена си. — Признавам, че преживя немалко. Уплаших се до смърт, като я видях в онази пещера. Но трябва да бъдете спокоен, лорд ..........! Вашата икономка мисис… каза, че скоро ще я изправи на крака. — Така ли каза? — запита Главният със странно спокойствие. — Следва ли да заключа, че вече сте били при жена ми? — Естествено! — Братът изгледа смаян маркиза. — Та това е мое право! За какъв ме смятате? — Ще ти покажа за какъв те смятам, проклет негоднико! — кресна Главният. Той скочи срещу изумения младеж и го притисна до стената, сграбчил жестоко превързаното му рамо. — Би трябвало да те убия! Никой не си е позволявал онова, което ти си позволи! Аз умея да пазя това, което ми принадлежи! Имай го предвид! Главната е моя и ще остане завинаги моя! Няма да позволя някакво петле, дето не си знае мястото, да ми я отнеме! Изчезвай и да не си посмял да припариш по тези места! Докато си жив! — Главният се задави от ярост. — Иначе животът ти няма да струва и пукната пара! Той разтърси Брата като торба с кокали, пусна го изведнъж и го запрати настрани. Братът падна в едно от кожените кресла. Но се съвзе и скочи, целият пламнал, стиснал ръце в юмруци. — Трябва да призная, че бях поразен, когато разбрах, че Главната се е омъжила за вас — започна той презрително. — Бях ужасен, защото познавам славата ви, Ваша светлост! И моите най-лоши опасения относно този брак напълно се оправдаха. Зная, че като джентълмен не ми остава нищо друго, освен да предпазя Главната от вашето влияние. За развод, разбира се, не може да става и дума, освен като най-крайна мярка. Но ще имам грижата отсега нататък не вие да определяте живота й. — Безсрамен хлапак! Ти ли ще се сравняваш с мене? — изрева Главният. Не можеше да намери думи, освирепял от гняв. — Ще иска развод като най-крайна мярка! Мръсен измамник! Очите на Брата заискриха при тази нова обида. Няма да търпи повече наглостта на този луд маркиз. Брата свали ръкавицата си, за да защити честта си срещу тези нападки. Но Негова светлост бе неудържим. Личеше, че твърдо е решил да го предизвика. — Никога няма да се разведа с нея! Тя е моя! Тя вече носи фамилията ............. И ще си остане с нея до смъртта си! Никога няма да се ожениш за нея! Кучи син! Братът замря така, както бе вдигнал ръкавицата. „Да се оженя? Какво, по дяволите, става тук?“ Той слисано изгледа лорд .................... — Да се оженя? — повтори той на глас. Положително не бе разбрал правилно. — Да, да се ожениш! — изсъска Главният през зъби. — Или ти се ще само да се позабавляваш с нея? Напълно би ти подхождало! — Да се оженя? Но защо, за Бога, да се женя за собствената си сестра?! — Брата отпусна ръце. Главният го гледаше поразен. Не вярваше на ушите си. — Главната е ваша… сестра? — прошепна той недоумяващ. Цитатът е малко дълъг, но пък сцената ми е любима, както и на много от вас, предполагам.

"Мрак преди зората" на Лори Макбейн? Да се поправя - "Грешницата" на същата авторка!

Редактирано 22 юли 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Дяволско желание Лори Макбейн?

Пете, улучи авторката, но не и книгата. Ети беше по-точна. Давай, Ети, ти си.

Е, веднъж и аз да позная. Ето го и моето предложние. Цитата е от исторически роман. Вечерта спряха до малък поток, почти пресъхнал. Главната не можа да събере достатъчно вода, за да се измие. Когато Главния тръгна да улови някакво животно за вечеря, тя реши да се възползва. Когато той се върна с два мършави заека, тя вече се беше измила, беше сресала косата си и се беше преоблякла в единствената чиста рокля, която носеше в багажа си. Нахраниха се мълчаливо. След това Главната постла одеялото си до огъня и си легна. Видя Главния да я наблюдава — винаги я наблюдаваше — и потръпна. — Утре ще стигнем във форт Уърт — каза той, постилайки одеялото си от другата страна на огъня. — Сигурно много се радваш — отвърна хапливо Главната. — Няма да го отрека — изрече бавно Главния. — Ти ми действаш странно, Главна. Както без съмнение си открила, не съм човек, който лесно може да се повлияе и да се полъже по женски прищевки. Но проклет да съм, ако не съзнавам, че ужасно много те желая. И мисля, че и ти изпитваш същото. Има начин да задоволим желанията си. — Само да си се приближил към мене, Главен, и ще съжаляваш — беше леденият отговор на Главната. Тъмната му вежда се вдигна в предизвикателна дъга. — Бих могъл да те накарам да промениш мнението си. — Не, благодаря. Каквото и да е предложението ти, то е ужасно неморално и унизително. За щастие само още един ден трябва да те понасям. Лека нощ, господин Главен. Главния й хвърли дяволита усмивка. — Страхуваш се, че ще ти хареса това, което ще направя с тебе? Страхуваш ли се, че може да съм по-добър любовник от Лошия? — Не ме е страх от нищо, което правиш или казваш — отвърна Главната бързо… може би прекалено бързо. Изведнъж Главния се озова коленичил до нея, хвана раменете й и я привлече до себе си. Главната усети горещината, която лъхаше от него, вцепени се от дивата сила в сребристия му поглед. Господи, той беше толкова… толкова масивен, така горещ, твърд, изпълнен със страст… така възхитително мъжествен. И така дяволски уверен в себе си. — Изкушаваш ме, жено, ужасно ме изкушаваш.