Е, щом се чувствате безсилен и нищо друго освен една биомеханика - нека бъде така.

Потътен вятър!

"И не вярвам и не се съмнявам,не се обричам и не се заричам,затова човек се наричам"

...мерси за попътния вятър.....надявам се поне вятъра да знае какво прави!...защото за човек не е сигурно...

-------------------

Неее, уважаеми - в заблуждение сме, че някой друг управлява съдбите ни.

По рождение сме дарени със свободна воля и съдбата ни си ни е в ръцете - стига да предявим безапелационно това правата си. А че има множество сили, които ни отнемат това право е вярно. Но ние сме безкрайно по-силни от тях. Така че напред, без страх!

Страхът е най-големият порок...

Тимшел, както е казал Бог на Каин, а ?

Помниш ли "На изток от рая " ? Китаецът Ли и значението на думата, в различните преводи на Библията ?

Помня.

А ето и краят :

"Бледите очи се завъртяха, додето се спрат на Кейл. Устата на момчето се помръдна пресъхнала, но не издаде звук. — Не зная колко ти остава да живееш — прозвуча гласът на Ли. — Може би още много. Може и час. Но синът ти ще живее, Адам. Ще си вземе жена и децата му ще бъдат твоето единствено продължение. — Ли обърса очи с пръсти. — В гнева си той извърши пакост, Адам, защото смяташе, че си го отблъснал. И този гняв доведе до смъртта на неговия брат и твой син.

— Не бива, Ли — прекъсна го Кейл.

— Трябва — рече Ли. — Трябва, дори това да го довърши. Аз съм направил своя избор. — Усмихна се тъжно и произнесе:

— Ако има виновен, виновният ще бъда аз. — Раменете му се изпънаха и той отчетливо продължи: — Твоят син е белязан с вина, сам се е белязал с вината си но тя е по-тежка, отколкото може да се носи. Не го погубвай със своя отказ! Не го погубвай, Адам! — Дъхът на Ли засвири в гърлото му. — Адам, благослови го! Не го оставяй сам с вината му. Чуваш ли ме, Адам? Дай му своята благословия. — В очите на Адам проблесна ужасна светлина, той ги затвори и повече не ги отвори. Между веждите му се появи бръчка. — Помогни му, Адам — настояваше Ли, — помогни му! Дай му възможност да се поправи, освободи го! Нали именно с това човекът се различава от животното? Освободи го! Благослови го! — Леглото като че се разклати от тази настойчивост. Адам се задъхваше от усилие и след това дясната му ръка бавно се повдигна — повдигна се на един инч и падна обратно. Цялата кръв се бе дръпнала от лицето на Ли. Той се приближи до възглавниците и с края на постелята обърса влажното лице на болника. Вгледа се в затворените му очи и прошепна: — Благодаря ти, Адам, благодаря ти, приятелю. Не можеш ли да помръднеш с устни? Накарай ги да изрекат името му!

Адам отвори клепачи с нечовешко изтощение. Устните му се разтвориха, но не издържаха. После се отвориха наново. Дробовете му се изпълниха, той изпусна въздуха през полузатворената уста с припряна въздишка и прошепната, думата сякаш увисна в пространството:

— Ти можеш!

Очите му се затвориха и той заспа. "

---------------------------------------------------------

wizard_bg, уважаеми,

ТИ МОЖЕШ!

Самият свят е така създаден, в природата едно животно изяжда друго, не е възможно да няма рани, болести, глад, жега, студ, караници и свади между хората и т.н.

Не може да няма страдания и злини в тоя свят. Такъв е самият свят.

По-интересно е защо ние душите се обвързваме с тела в тоя свят, защо се раждаме тук, в толкова несъвършен свят.

Моето обяснение е, защото сме зли. Зли сме станали още преди да се родим. Или положително казано, липсвало ни е добро, добродетели, умения. За това и се раждаме в такъв несъвършен свят, а не в хиляди пъти по-прекрасните светове, каквито съществуват в Реалността на душите.

Ако станем като светци добри и полезни за околните, живеем в хармония с всички и не вършим зло, а напротив, живеем полезно за другите и таим в умовете си добри мисли и намарения, отвръщаваме се от злоба, завист, негативност и т.н. то няма да се налага да се раждаме в тоя свят.

Това е теорията ми.

Как сме станали зли още преди да се родим?!  

 

А моята теория е, че този свят, тоест светът в който живеем е съвършен. Несъвършенството идва от нашите умове, и от свободната воля която имаме.

Самият свят е така създаден, в природата едно животно изяжда друго, не е възможно да няма рани, болести, глад, жега, студ, караници и свади между хората и т.н. Не може да няма страдания и злини в тоя свят. Такъв е самият свят. По-интересно е защо ние душите се обвързваме с тела в тоя свят, защо се раждаме тук, в толкова несъвършен свят. Моето обяснение е, защото сме зли. Зли сме станали още преди да се родим. Или положително казано, липсвало ни е добро, добродетели, умения. За това и се раждаме в такъв несъвършен свят, а не в хиляди пъти по-прекрасните светове, каквито съществуват в Реалността на душите. Ако станем като светци добри и полезни за околните, живеем в хармония с всички и не вършим зло, а напротив, живеем полезно за другите и таим в умовете си добри мисли и намарения, отвръщаваме се от злоба, завист, негативност и т.н. то няма да се налага да се раждаме в тоя свят. Това е теорията ми.

 

Очевидно споделяш гледната точка, че животът е тежко бреме...Жалко. Животът е много повече от това.

А дали се раждаме наистина е много спорно в една... холографска вселена.

http://vbox7.com/play:01944ef42b

Не знам дали има смисъл да се отговаря на подобни несериозни коментари от незаинтересовани истински по големите философски въпроси. Но все пак - според първите християнски учители Христос не е човек като всички човеци, а Богочовек. Въплъщение на дух, много по-различен от човешкия. Според източните мистици има бодхисатви, които вече са свободни от самсара, но живеят тук, за да помагат на другите да се осъзнаят.  

А какво се казва в книгите на Майкъл Нютон за страданието и за Исус Христос?

Чудех се къде да започна темата за евтаназията от глледна точка на религията, защото има такава тема в раздел Здраве и медицина, но може би не всеки гледа на евтаназията от друга точка освен от медицинска и чисто човешка.

 

http://www.kaldata.com/forums/topic/30077-за-или-против-евтаназията/page-19#entry2726324

 

 

Нека продължим тук.

 

Какво мислят религиозните и духовни хора за евтаназията? Какво казват религиите по въпроса ?

 

Аз лично, като прочетох по-горната статия, доста се поразмислих, въпреки че съм против евтаназията.Ако имаме близък с такова психично заболяване, или с болест от която той страда и изпитва силни болки, какво бихме направили ?

 

Имах куче, което беше парализирано и до последният му дъх не пожелах да му прекратя предварително живота. Мисля, че не сбърках... 

Редактирано 14 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Имах куче, което беше парализирано и до последният му дъх не пожелах да му прекратя предварително живота. Мисля, че не сбърках... 

Разбирам те напълно.

Първата ми писанка Джеки разви тумори на млечните жлези, беше на 13 години. И ми казаха че сърцето й няма да издържи на операция а гаранция няма никаква. Предложиха ми евтаназия да не се мъчи.

Не знам дали съм постъпила правилно, близо година и половина се мъчихме и двечките преди да си отиде при Моста на дъгата.

Но не можах, не мога да бъда убиец.

Разбирам те напълно.

Първата ми писанка Джеки разви тумори на млечните жлези, беше на 13 години. И ми казаха че сърцето й няма да издържи на операция а гаранция няма никаква. Предложиха ми евтаназия да не се мъчи.

Не знам дали съм постъпила правилно, близо година и половина се мъчихме и двечките преди да си отиде при Моста на дъгата.

Но не можах, не мога да бъда убиец.

Моето куче спеше до мен, и умря до мен в леглото. Беше на четири годинки само. А аз още четири години след това плачех като се сещах за него. Дори и сега очите ми се напълниха....Животните са много добри и всеотдайни същества. Особено кучетата...

Редактирано 15 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

"Защо се раждаме в свят, в който има страдания"Лично мнение,Родени сме за да изстрадаме всичко зло, даже да ни остане време и се радваме на най-хубавото. Може би краят ще е наистина кракът, но пък не винаги човек има избор, не при съдбата му, но и дали самият той се е решил да го живее този даден му живот. Майка, жена, деца, внуци, правнуци... Всичко това ще носи радостта в нас, те ще ни топлят сърцата и ще ни помагат в трудни моменти. Нищо не е толкова лошо, че да страдаме непременно много. Просто трябва да се вдъхновим! - нашето прераждане в нов живот на едно дете.  

 

Е да ама докато дойде другото прераждане ехе...

Е да ама докато дойде другото прераждане ехе...

Нали това казах. Ще страдаме в началото, краят ще бъде най-красивото и изживяно нещо, преди да се преродим наново.