определено е е към теб, защото го зададох тъкмо инспириран от твоя блог и точно тази статия

Само да уточня, че статията има образователна цел. Личното ми мнение е, че общоприетата представа за бог е инфантилна и фантазна.

Казано по друг начин, това е екстровертна проекция на свръх-аза. Двата общоизвестни източника на познание (сетивен наглед и извод) поставят под съмнение и дори отричат божието битие. Единственият начин да познаем бог, ако допуснем неговото съществуване, е вярата. Какво е вярата? Ако, чисто субективно приемаме едно съждение за истинно, но считаме, че това не го прави обективно несъмнено, то това е вяра. Приемате ли тази формулировка? В тази форма тя звучи прекалено рационално и в духа на Кант, но всъщност принадлежи на Тертулиан/Августин: Credo quia absurdum.

Редактирано 15 декември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Раждаме се в свят в който има страдания,защото не сме съвършени.Преминавайки през страданията се учим.Смисъла на човешкия живот е в придобиването на опитности.

Ако има прераждане,то в следващия си живот се прераждаме според "заслугите" в предишния и преражданията свършват едва тогава,когато душата стане съвършена.

Какъв е смисъла да ставаме съвършени, ако не сме били проектирани/създадени така?

Само да уточня, че статията има образователна цел. Личното ми мнение е, че общоприетата представа за бог е инфантилна и фантазна.

Казано по друг начин, това е екстровертна проекция на свръх-аза. Двата общоизвестни източника на познание (сетивен наглед и извод) поставят под съмнение и дори отричат божието битие. Единственият начин да познаем бог, ако допуснем неговото съществуване, е вярата. Какво е вярата? Ако, чисто субективно приемаме едно съждение за истинно, но считаме, че това не го прави обективно несъмнено, то това е вяра. Приемате ли тази формулировка? В тази форма тя звучи прекалено рационално и в духа на Кант, но всъщност принадлежи на Тертулиан/Августин: Credo quia absurdum.

Ха - значи, когато се изчерпят всички вероятни възможности - остават невероятните

Раждаме се в свят в който има страдания,защото не сме съвършени.Преминавайки през страданията се учим.Смисъла на човешкия живот е в придобиването на опитности.

Ако има прераждане,то в следващия си живот се прераждаме според "заслугите" в предишния и преражданията свършват едва тогава,когато душата стане съвършена.

Страданието не учи!

п.п.

---

scepsis, защо отъждествяваш вярата с Бог?

п.п.

---

scepsis, защо отъждествяваш вярата с Бог?

Тук scepsis ни дава вярата като инструмент в познаването на Му. Тя слага началната точка - дефинира съществуването Му, но не се отъждествява с Него. Така постулирана от scepsis, вярата е относима към всяка ирационална идея, не само към Бог. Това не е релация на еквивалентност!

Редактирано 15 декември 201015 г. от darkterminal (преглед на промените)

Тук scepsis ни дава вярата като инструмент в познаването на Му. Тя слага началната точка - дефинира съществуването Му, но не се отъждествява с Него. Така постулирана от scepsis, вярата е относима към всяка ирационална идея, не само към Бог. Това не е релация на еквивалентност!

Това имах предивд и аз.

Някой ще каже, че Бог е прозрение, друг - заблуда, трети... при всички положения Бог е въпрос на личен избор. Вярата и разума са неделими. Вярата е необходимо условие за съществуването на всеки разум. За мен Вярата дори може да се простира отвъд субективната граница на истинността.

Не видях някой да е сложил граница на относимост. Там ставаше въпрос за частен случай...

http://vbox7.com/play:bb56b294

Сега като си чета агресивната и язвителна реакция ми се вижда много тъпо, че чак ми се иска да се извиня на хората, дето съм заял тук.

Не знам дали има смисъл да се отговаря на подобни несериозни коментари от незаинтересовани истински по големите философски въпроси.

Сега като си чета агресивната и язвителна реакция ми се вижда много тъпо, че чак ми се иска да се извиня на хората, дето съм заял тук.

*----------------------

Да бе, преди година беше понякога направо зъл.

Ма и аз бях язвителен гадняр, ма нещо поомекнах...

-----------------------

Раждаме се на този свят по две причини - едната е главна, а другата е допълнително

Главната - като носители на Образа.

Допълнителната - източник на трансмутирани планетарни етерни сили, необходими за егрегорите и еоните.

Шебешки ми работи...

*----------------------

Раждаме се на този свят по две причини - едната е главна, а другата е допълнително

Главната - като носители на Образа.

Допълнителната - източник на трансмутирани планетарни етерни сили, необходими за егрегорите и еоните.

Шебешки ми работи...

По главната причина - информация и опитност, които трябва да "върнем" обратно

По допълнителната - винаги има нещо, което да ни се пречка

"Защо се раждаме в свят, в който има страдания" И да не се бяхме родили, в света пак щеше да си ги има страданията...

Родили сме се в един "просто свят", а за страданията сме си виновни ние. И доброто и лошото са плод на човешката дейност.

никой не се ражда, никой не умира

„— Хора — радостно възкликна Изя. — Чуваш ли, Андрюша, хора!

— Тихо бе, говедо — прошепне Андрей.

И той самият вече бе разбрал, че това са хора. Или един човек… Не, май бяха двама. Стоят на едно място. Сигурно също са ни забелязали… Пак нищичко не се вижда от проклетия прахоляк.

— Видя ли! — тържествуващо прошепна Изя. — А ти все се вайкаше, че ще пукнем…

Андрей внимателно се освободи от ремъка и заотстъпва към своята количка, без да сваля очи от неясните сенки в далечината. Д-дявол да го вземе, колко души са все пак тия там? И на какво разстояние са оттук? Дали има сто метра? Или по-малко?… Ръката му зашари в количката, той напипа автомата, издърпа затвора и каза на Изя:

— Обърни количките и легни зад тях. Ще ме прикриваш, ако стане нещо…

Андрей пъхна автомата в ръцете на Изя и без да се обръща, бавно тръгна напред, сложил ръка на кобура. Видимостта беше ужасна. Като нищо ще ме пречука, помисли си той за Изя. Право в тила ще ме гръмне.

Сега вече се видя по-ясно, че единият също е тръгнал насреща — смътен, върлинест силует във вихрушката от прах. Дали има оръжие или не? Ето ти го Антиграда. Кой би могъл да си помисли?… Уф, не ми харесва къде си държи той ръката!.. Андрей предпазливо разкопча кобура и стисна грапавата ръкохватка. Големият му пръст легна върху предпазителя. Нищо, всичко ще мине добре. Трябва да мине. Най-важното е да не правя резки движения…

Той понечи да изтегли пистолета от кобура. Пистолетът се закачи някъде. Вълна от страх нахлу в главата му. Дръпна по-силно, още по-силно, накрая с всички сили. Ясно видя рязкото движение на онзи, който вървеше насреща му (снажен, дрипав, изнемощял с мръсна брада до очите)… Глупаво е, помисли си той, натискайки спусъка. Последва изстрел, после пламъчето на насрещния изстрел, после като че ли Изя извика… и той почувствува удар в гърдите, от който слънцето мигом угасна…

— Ето, виждате ли, Андрей — с известна тържественост в гласа рече Наставника. — Преминахте първия кръг.

Лампата под зеления стъклен абажур светеше и в осветения кръг на масата лежеше новият брой на „Ленинградска правда“ с голяма уводна статия под наслов: „Любовта на ленинградчани към другаря Сталин е безгранична“. Радиото бучеше и ломотеше на полицата зад гърба му. В кухнята майка му дрънчеше със съдините и разговаряше със съседката. Миришеше на пържена риба. Навън, в двора-кладенец, вдигаха врява и крещяха хлапетиите, които играеха на криеница. Откъм отвореното малко прозорче духаше влажен, затоплен въздух. Преди минута всичко това съвсем не изглеждаше така, както сега — беше много по-естествено и по-обикновено. То беше без бъдеще. По-точно — беше отделно от бъдещето…

Андрей безцелно прокара ръка по вестника, за да го изглади, и каза:

— Първия ли? А защо първия?

— Защото ви предстои да преминете през още много кръгове — чу се гласът на Наставника.

Тогава Андрей стана и като се стараеше да не поглежда нататък, откъдето идваше гласът, се опря с рамо на шкафа до прозореца. Черният кладенец на двора, в който мъждукаха жълтите правоъгълници на прозорците, беше под тях и над тях, а горе, далеко-далеко, във вече съвсем притъмнялото небе блещукаше Вега. Абсолютно невъзможно беше да напусне всичко това отново и — още повече! — абсолютно невъзможно беше да остане сред всичко това. Сега. След онова, което бе преживял.

— Изя! Изя! — пронизително изкрещя женски глас в кладенеца. — Изя, прибирай се за вечеря!.. Деца, не сте ли виждали Изя?

Детските гласове отдолу се провикнаха:

— Иска! Кацман! Майка ти те вика!..

Напрегнат като струна, Андрей залепи лице на стъклото и се взря в тъмнината. Но видя само неясни сенки, сновящи по мокрото черно дъно на кладенеца между накамарените цепеници дърва.”

1970–1972, 1975 година

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

Град обреченный, 1988

Помолих Бог…

=

Редактирано 19 декември 201114 г. от witness (преглед на промените)

A замисляли ли сте се, че в Исляма този проблем не съществува ? Там Мохамед ( да се свети името му) е решил много просто нещата : всичко е от Аллах.И доброто и злото.

Коран 2/78 ". Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: "Това е от Аллах.", а ако ги сполети злина, казват: "Това е от теб [о, Мухаммад]!" Кажи: "Всичко е от Аллах."

Привет!

„Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

“Мен може и да оставите, но главното е, да съблюдавате Моята Тора, защото Нейната светлина възвръща към Източника.

Бава Батра 16; Йерусалимския Талмуд. Трактат Хагига, 1:7

"Получава се, че в Тора има средство, което възвръща човека към Източника, има се предвид това зло, което присъства в човека, тоест желанието да получава става отдаващо.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267.

Виждаме, че главното в създаването на световете и душите, е било намерението да се поправи всичко на намерение заради отдаване, което се нарича сливане и подобие по свойствата. А за Тора е казал Твореца “Аз създадох злото начало, и създадох Тора – подправката“. Тоест, след като човек е получил Тора в качеството на “подправка“ (или лекарство), ще бъде злото начало поправено на отдаване, както е казано: в бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел (на любовта).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е това Тора и работа по пътя на Твореца „."

Исая 45:7

Аз създавам виделината и творя тъмнината:

Правя мир, творя и зло:

Аз Господ съм който правя всичко това.

Привет!

Бава Батра 16; Йерусалимския Талмуд. Трактат Хагига, 1:7

"Получава се, че в Тора има средство, което възвръща човека към Източника, има се предвид това зло, което присъства в човека, тоест желанието да получава става отдаващо.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267.

Виждаме, че главното в създаването на световете и душите, е било намерението да се поправи всичко на намерение заради отдаване, което се нарича сливане и подобие по свойствата. А за Тора е казал Твореца “Аз създадох злото начало, и създадох Тора – подправката“. Тоест, след като човек е получил Тора в качеството на “подправка“ (или лекарство), ще бъде злото начало поправено на отдаване, както е казано: в бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел (на любовта).

Рабаш. Шлавей Сулам. 1988 г, статия 12. „Какво е това Тора и работа по пътя на Твореца „."

--------------------

Ники, както винаги ни поднасяш тъмната светлина, луциферическата.

Все бъркаш Абсолюта с тукашния бог /богове/, дето са си наша, човешка направа.

Ми кланяй им се, твоя си воля, ма не ни ги поднасяй в опаковката на Истината.

JESUS MIHI OMNIA

"Защо се раждаме в свят, в който има страдания?" Първо ние хората въобще се появяваме като нещо на някакво място и след това рабираме какво представляваме,че сме човек и че мястото около нас се нарича свят.Нека не забравяме,че когато сме били на 10 години, никой от нас не е мислил по този начин и за подобни неща.Постепенно във времето мисленето ни осъзнава по малко, какво е и какво представлява, докато с течение на годините успее да съгради една от първите си представи за себи си.Разбира се първите ни представи са критикувани жетоко от "съмнението" като начин на мислене,но така постепенно изграждаме по правилни представи за самите себе си и за това къде се намираме.В този ред на мислене и аз,както и другите хора,си задавам същите въпроси:"Какво сме?Къде сме? и защо мястото около нас е подредено по този начин. Заради тези въпроси,в момента сред хората върлуват какви ли не теории,обяснения,разсъждения...да не ги изброявам всичките че става банално...но всичките те ни помагат да си създадем една по правилна представа, за нас самите. Аз мисля че хората който си създадът по правилна представа какво са,ще могат да продължат и след като вече не са човек.Има и други форми на съществуване,който не са даденост и който ние чрез нашите представи и разбирания сами ще определяме.Затова е много важно през живота ни как се самоопределяме,как живееме и как разбираме всичко около нас!

Раждаме се на този свят със задача. Коя ни е задачата ли? Ами точно това е задачата - да открием каква ни е задачата...

Раждаме се на този свят със задача.

Коя ни е задачата ли?

Ами точно това е задачата - да открием каква ни е задачата...

...тея задачи ги решава някой друг,не ние...иначе нямаше да се чудим каква ни е задачата!

...тея задачи ги решава някой друг,не ние...иначе нямаше да се чудим каква ни е задачата!

-------------------

Неее, уважаеми - в заблуждение сме, че някой друг управлява съдбите ни.

По рождение сме дарени със свободна воля и съдбата ни си ни е в ръцете - стига да предявим безапелационно това правата си. А че има множество сили, които ни отнемат това право е вярно. Но ние сме безкрайно по-силни от тях. Така че напред, без страх!

Страхът е най-големият порок...

Кое е това което е дарено със свободна воля и само решава какво да прави?Какво разбираш под думата"Аз"...може би тялото или външния ти облик за който ти не си определил абсолютно нищо.Тялото е една биомеханика която Ти не си създал,някой друг е определил какво да бъде то...тогава какво си ТИ,какво е определението за "Аз"...може би едни мисли,който не знаеш откъде идват и най лошото е,че твърдиш че са твой!

Е, щом се чувствате безсилен и нищо друго освен една биомеханика - нека бъде така. Потътен вятър!

153-154 В търсене на строителя на този временен подслон ще трябва да премина през много раждания, защото досега не го намирам. И мъчително е всяко ново раждане. Ала сега, създателю на човешкото тяло, аз те открих. Ти няма да изградиш това недълготрайно жилище отново. Всички твои подпори са строшени, гредите на покрива ти са разместени. По своя път към вечното (вишанкхара, нирвана), умът е достигнал до потушаването на всички желания. 165 "Аз"-ът върши злото. "Аз"-ът кара човека да страда. "Аз"-ът оставя злото неизвършено. "Аз"-ът пречиства човека. Чистотата и порочността са притежание на "Аз"-а. Никой не може да бъде пречистен от друг. 373 Бхикшу, който, влязъл в своята празна къща, остава със спокойно съзнание, изпитва непозната за обикновения човек наслада, виждайки ясно закона. 385 Него, за когото не съществуват нито този, нито другия бряг, за когото не съществуват и двата бряга, него, неустрашимия и неокования, него наричам истински брахмана. Дхаммапада Кой ли ги пасе още тия неща, ама карай да върви. „Маестро! Пердашете марш!”

153-154

В търсене на строителя на този временен подслон ще трябва да премина през много раждания, защото досега не го намирам. И мъчително е всяко ново раждане. Ала сега, създателю на човешкото тяло, аз те открих. Ти няма да изградиш това недълготрайно жилище отново. Всички твои подпори са строшени, гредите на покрива ти са разместени. По своя път към вечното (вишанкхара, нирвана), умът е достигнал до потушаването на всички желания.

165

"Аз"-ът върши злото. "Аз"-ът кара човека да страда. "Аз"-ът оставя злото неизвършено. "Аз"-ът пречиства човека. Чистотата и порочността са притежание на "Аз"-а. Никой не може да бъде пречистен от друг.

373

Бхикшу, който, влязъл в своята празна къща, остава със спокойно съзнание, изпитва непозната за обикновения човек наслада, виждайки ясно закона.

385

Него, за когото не съществуват нито този, нито другия бряг, за когото не съществуват и двата бряга, него, неустрашимия и неокования, него наричам истински брахмана.

Дхаммапада

Кой ли ги пасе още тия неща, ама карай да върви.

„Маестро! Пердашете марш!”

-----------------------------------------

Наистина, кой ли ги пасе още тези...

"Маестро, пердашете марш"

http://www.youtube.com/watch?v=_H1ZegynIM4&feature=related