Мери Джо Пътни - поредицата „падналите ангели“.Остана да се сетя точно коя,ако съм на прав път??????

Сетих се „Защото вярваш в любовта“

Правилно.

Правилно.

Ето и мойто цитатче от любима книжка:

Той я сграбчи за ръцете и бавно я повдигна до лицето си.

– Заради Божията милост,жено ,върви на сигурно място! Немога да се тревожа за живота ти,за хората ми и за кораба по едно и също време!

Тя примигна.Той изглеждаше толкова отчаян,че тя почти омекна.

– Не мислиш ли ,че преиграваш мал...? – Думите й бяха прекъснати по средата на изречението,когато той безцеремонно я метна на раменете си и се втурна към люка.

Унижението й неможеше да се сравни с нищо,когато въздухът бе изкаран от дробовете й с всяка негова стъпка,а ударите на юмруците й по гърба му оставаха без последствия.„Той се наслаждава на това“ – помисли си тя,докато ръцете му стискаха задника и бедрата й с твърде голяма фамилиарност.Усети болезнено разтърсване,когато той отвори с ритник вратата на каютата,а ушите й бучаха,когато я сложи на леглото.Тя понечи да стане,но той я бутна долу и насочи пръст към лицето й.

– Стой тук! Не мърдай или,кълна се във всичко свято,ще те завържа за леглото!

Тя настръхна.

– Само се опитай,маймуно такава, и ...

За миг той се озова върху нея и,с ръце на хълбоците й ,продължи да я натиска надолу,като я принуди да забие глава във възглавниците.

– Сега немога да отделя човек да те пази,но ако се наложи,бъди сигурна,че ще го направя.Ясно ли е! – Лек мраз повя от последните му думи и Главната кимна мълчаливо,страх скова тялото й.Той като че ли винаги й бе сърдит,но никога като сега.Черната му коса бе паднала ниско над челото му като гарваново крило,изразът на изрязаното му като от кехлибар лице бе мрачен,а очите му бяха като на пантера,зениците му бяха същински черни резки.Господи ,страхотно беше.

Пробвам без да съм чела книжлето, но нещо ме гложди за "Тес" на Ейме Фетцър?

Пробвам без да съм чела книжлето, но нещо ме гложди за "Тес" на Ейме Фетцър?

ДА,ти си

Редактирано 6 ноември 201015 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

ДА,ти си

Мммм как обичам да познавам нещо без да съм го чела

Следващото съвременно и много лесно от мен:

" - Твой роднина значи - повтори Главният със смразяваш сарказъм. - И твоят роднина се опитва да те изнудва.

- Да! - Главната трескаво се мъчеше да му обясни. - Гадняра си мислеше, че ти плащаш на някого, за да го шпионира, за това ме изпрати тук, за да открия кой и...

- Само гадняра е човек, който използва шпионин. И този единствен шпионин си ти! - Пусна я и опита да я отблъсне от себе си, но Главната се притисна към него.

- Моля те, чуй ме - молеше се като обезумяла. - Недей да правиш това с нас!

Той рязко я отблъсна от себе си и тя се сви на пода, а раменете й започнаха да се тресат от ридания.

- Аз те обичам толкова много - плачеше тя. - Защо не искаш да ме изслушаш? Защо? Моля те, моля те просто да ме изслушаш.

- Изправи се! - рязко изрече той. - И си закопчай блузата.

Беше тръгнал вече към вратата. Гърдите й се надигаха в конвулсилни, приглушени ридания, но тя оправи дрехите си, подпря се на масичката и бавно се изправи.

Главния рязко отвори вратата и тримата охранители пристъпиха навътре.

- Махнете я оттук. - нареди..."

Скоро не съм се пробвала, но ... "Гордост" на Джудит Макнот?

Скоро не съм се пробвала, но ... "Гордост" на Джудит Макнот?

Точно тя

Един малко позабравен (от мен поне) исторически роман: Главният само се усмихна. — И какво е твоето предложение? — Много дълго мислих върху него. Никога не съм се чувствала изоставена от приятелите си. Не бих могла да живея по този начин. Много ми е трудно. Едва ли бих изтърпяла още такъв терор. Главният много добре си представяше какво означава всичко това. Въпреки че навремето той сам беше развалил женитбата си, в един момент се бе почувствал самотен и отхвърлен от всички и от всичко. На Главната сигурно й беше още по-тежко. — Значи си сама и се чувстваш самотна. Не ти харесва обаче да живееш така. Какво предлагаш, Главна? — Бих желала да се ожениш за мен. Честна сделка, Главен. Ако се съгласиш, ще получиш останалите ми девет хиляди, петстотин и петдесет лири и моята зестра. Нямам представа на колко точно възлиза, но мисля, че не е малка. Причината, поради която лирите намаляха, е, че леля ми се е възползвала от тях по време на престоя ми у нея. — Без съмнение ти си богата наследница, Главна. Сигурно имаш много по-голямо състояние от онази наследница на Динуити, която е живяла през миналия век. Предложението ти е доста примамливо. Но ако се оженя за теб, ти ще ми повериш ли бъдещето си? Мразеше тези думи, ненавиждаше причините, които я караха да се откаже доброволно от независимостта и свободата си. Толкова хубаво й беше да се чувства самостоятелна! И защо Главният се държеше така с нея? Колко странно говореше. Като че ли не ставаше въпрос за тяхната женитба, а за нещо съвсем делнично. — Да — промълви тя свръхсили. Трябваше да бъде спокойна и да запази самообладание. Сега, когато вече се беше престрашила да говори, трябваше да каже всичко, което беше решила, затова се изкашля и продължи: — Ще имаш всичко. Много дълго мислих върху това. Съгласна съм и да си запазиш свободата. Ти си млад, въпреки че не мога съвсем да го разбера, след като си осем години по-възрастен от мен, но за мъж това е ранна възраст за женитба. Във всеки случай, ще си продължиш връзките с дамите от лондонското общество. Леля ми каза, че ти никога не си възнамерявал да се жениш, защото обичаш да се забавляваш с различни жени. Затова реших, че предложението ми не трябва да те откъсва от твоите желания и потребности. — Разбирам. Предлагаш ми свобода? — Да. Главният не можа да се сдържи и се разсмя на глас. — Бракът никога не ограничава свободата на мъжа, Главна, освен ако не е пълен глупак. Има ли нещо друго, което би могло да ме заинтригува в предложението ти? Главната се наведе, за да не може той да види колко тежко й стана от безгрижните му думи. После събра сили и продължи: — Можеш също да имаш и мен, ако това въобще те интересува, но предполагам вече си се убедил колко съм безчувствена и едва ли заслужавам вниманието ти. Вероятно не представлявам нищо пред дамите, които вече имаш. Това е. Нямам нищо друго, освен кобилата си, която е все още в имението Монмаут. Но тя е куца. — Една кобила също е състояние, макар и куца. При тези думи Главната вдигна глава и той видя в очите й неизмерима мъка и обида. Точно това му трябваше. — Аз също съм нещо, нали? — попита тя тихо.

Познато ми е,но не се сещам.Обаче в тоя цитат на Главния трябва да му се вика Гадняра.

Един малко позабравен (от мен поне) исторически роман:

Главният само се усмихна.

— И какво е твоето предложение?

— Много дълго мислих върху него. Никога не съм се чувствала изоставена от приятелите си. Не бих могла да живея по този начин. Много ми е трудно. Едва ли бих изтърпяла още такъв терор.

Главният много добре си представяше какво означава всичко това. Въпреки че навремето той сам беше развалил женитбата си, в един момент се бе почувствал самотен и отхвърлен от всички и от всичко. На Главната сигурно й беше още по-тежко.

— Значи си сама и се чувстваш самотна. Не ти харесва обаче да живееш така. Какво предлагаш, Главна?

— Бих желала да се ожениш за мен. Честна сделка, Главен. Ако се съгласиш, ще получиш останалите ми девет хиляди, петстотин и петдесет лири и моята зестра. Нямам представа на колко точно възлиза, но мисля, че не е малка. Причината, поради която лирите намаляха, е, че леля ми се е възползвала от тях по време на престоя ми у нея.

— Без съмнение ти си богата наследница, Главна. Сигурно имаш много по-голямо състояние от онази наследница на Динуити, която е живяла през миналия век. Предложението ти е доста примамливо. Но ако се оженя за теб, ти ще ми повериш ли бъдещето си?

Мразеше тези думи, ненавиждаше причините, които я караха да се откаже доброволно от независимостта и свободата си. Толкова хубаво й беше да се чувства самостоятелна! И защо Главният се държеше така с нея? Колко странно говореше. Като че ли не ставаше въпрос за тяхната женитба, а за нещо съвсем делнично.

— Да — промълви тя свръхсили. Трябваше да бъде спокойна и да запази самообладание. Сега, когато вече се беше престрашила да говори, трябваше да каже всичко, което беше решила, затова се изкашля и продължи: — Ще имаш всичко. Много дълго мислих върху това. Съгласна съм и да си запазиш свободата. Ти си млад, въпреки че не мога съвсем да го разбера, след като си осем години по-възрастен от мен, но за мъж това е ранна възраст за женитба. Във всеки случай, ще си продължиш връзките с дамите от лондонското общество. Леля ми каза, че ти никога не си възнамерявал да се жениш, защото обичаш да се забавляваш с различни жени. Затова реших, че предложението ми не трябва да те откъсва от твоите желания и потребности.

— Разбирам. Предлагаш ми свобода?

— Да.

Главният не можа да се сдържи и се разсмя на глас.

— Бракът никога не ограничава свободата на мъжа, Главна, освен ако не е пълен глупак. Има ли нещо друго, което би могло да ме заинтригува в предложението ти?

Главната се наведе, за да не може той да види колко тежко й стана от безгрижните му думи. После събра сили и продължи:

— Можеш също да имаш и мен, ако това въобще те интересува, но предполагам вече си се убедил колко съм безчувствена и едва ли заслужавам вниманието ти. Вероятно не представлявам нищо пред дамите, които вече имаш. Това е. Нямам нищо друго, освен кобилата си, която е все още в имението Монмаут. Но тя е куца.

— Една кобила също е състояние, макар и куца.

При тези думи Главната вдигна глава и той видя в очите й неизмерима мъка и обида. Точно това му трябваше.

— Аз също съм нещо, нали? — попита тя тихо.

Сабрина - Катрин Каултър

Сабрина - Катрин Каултър

Точно, ти си.

Наистина е малко гадничък, а и настроението го държи доста време, но ... май беше заслужено (мъничко).

Точно, ти си.

Наистина е малко гадничък, а и настроението го държи доста време, но ... май беше заслужено (мъничко).

Наистина си беше малко заслужено, след като тя отхвърли предложението му за брак

Ето и моя цитат, от исторически роман е :

Главния обви с ръка раменете на Главната и я притегли към себе си, целувайки косата й. През цялото време Главния се подсмихваше вътрешно, защото, интересувайки се къде са децата им, той всъщност се интересуваше дали е останал насаме с жена си.

— Значи децата ни има кой да ги забавлява. Това означава, че сме сами, нали така, малката ми? — попита той, като започна да си играе с кадифеното й ухо.

Тя се притисна до него.

— Точно така — съгласи се усмихната. — Децата са заети, братята ти са със съпругите си, ***** още е в Шотландия, баба и сър ##### парадират величието си някъде навън, а %%%%%, бог да ни пази, е все още в Ямайка, омъжена за древен плантатор. Това позволява на нас, двама възрастни, женени хора, да позволим на старите си кокали да отпочинат в неделя следобед.

— По-добре си почивам в леглото — изрече провлечено той, като повдигна единия край на устата си в немирна усмивка.

— О, но защо това не ме изненадва? — контрира го Главната засмяно, докато той я изправи на крака и я грабна в обятията си. Беше му родила три деца, но все още му се струваше лека като перце. Неговата мъничка богиня. Малката му любимка.

Като се кискаше и се държеше здраво за врата му, докато той я носеше по стълбите, Главната скри глава в гърдите му, тъй като Прислужникът се появи в коридора.

— Не желаем да ни безпокоят, Прислужника — информира приятелски иконома Главния, докато прехвърча покрай него.

— Да, милорд — отговори достолепно Прислужникът, макар в гласа му да се усещаше съвсем лек намек, че се забавлява от всичко това. — Точно както всеки следобед в неделя, милорд.

— О, Господи, малката ми — комично изненадан, попита жена си Главния — нима съм станал предсказуем?

— Никога предсказуем, скъпи мой — увери го Главната, когато той ритна вратата на спалнята им, за да я затвори към останалата част от света. — Само привързан към семейния живот.

Оххх, чела съм тази сцена, ама убий ме, не мога да се сетя коя е книгата!

Малката стопанка - Джоана Лейн?

Малката стопанка - Джоана Лейн?

Да, ти си

Романчето е съвременно:

— Не мога да повярвам! — СЕСТРА 1 гледаше втрещено ГЛАВНАТА, когато тя се присъедини към семейството във всекидневната. — Моля те, кажи ми, че не възнамеряваш наистина да тръгнеш с тази чудовищна дреха!

— Тази чудовищна дреха, както неласкаво я нарече, представлява истинска скулптура — отвърна ГЛАВНАТА.

Беше се надявала, че роклята, която бе натоварила така тежко банковата й сметка, щеше да й хареса, когато я погледнеше отново. За жалост това не стана.

— Кошмарна е — възрази СЕСТРА 2. — Приличаш на Батман.

— Не е вярно!

— Вярно е. Само ти липсват маската и батмобила.

— Ако си решила да накараш ГЛАВНИЯ да се откаже от теб, определено ще успееш — заяви СЕСТРА 1. — В сравнение с тази дреха одеждите на монахините са направо секси!

— Момичета — намеси се МАЙКАТА, както бе правила толкова много пъти, — оставете ГЛАВНАТА на мира. Мисля, че изглежда… — Гласът й замря, докато се мъчеше да измисли някоя по-приятна дума. — Много оригинално! — довърши и погледна предупредително СЕСТРА 1 и СЕСТРА 2.

— Купих я от бутика, който ми препоръча СЕСТРАТА НА ГЛАВНИЯ — каза ГЛАВНАТА, когато излязоха от стаята.

— Или СЕСТРАТА НА ГЛАВНИЯ обича да се шегува, или някоя продавачка-садистка се е изгаврила с теб — отговори СЕСТРА 2.

ГЛАВНАТА не отвърна нищо, все още раздирана от нерешителност. Докато се спускаха по стълбището, МАЙКАТА спря и се обърна към нея.

— Знаеш ли, скъпа, имаш време да се преоблечеш преди първия валс.

На покритата с копринени тапети стена край тях висеше огледало в позлатена рамка. Един поглед в него накара ГЛАВНАТА да вземе решение.

— Мисля, че ще те послушам. Вие вървете, а аз ще дойда колкото може по-скоро.

Няма да е лошо малко да ни подскажеш

Брех, брех, в последно време все "трудни" задачки давам. Айде едно жокерче: главния е принц.

Брех, брех, в последно време все "трудни" задачки давам. Айде едно жокерче: главния е принц.

„Принцът и актрисата“ - Джоан Рос?????????

Главната разбираше ,че той я предизвиква.Освен това явно не вярваше,че техните коне могат да спечелят.Надбягванията и конете бяха целият й живот.Тя рязко се изправи и измери с поглед младия херцог,разглезен от жените,уверен вкрасотата и конете си.Гледаше изваяните черти на лицето му,великолепното му тяло,мързеливо отпуснало се на леглото.Цялото му същество излъчваше самоувереност,която е дразнеше и предизвикваше. – Какъв ще бъде залогът? - попита Главната. – Ти,естествено. - лениво отвърна той. – Бъди по-точен. – Бих искал да кажа завинаги,но ти ми напомни,че трябва да бъда по-практичен.А и това е само едно надбягване,така,че... – Меката му усмивка изчезна и гласът му прозвуча твърдо,както обикновено,когато обявяват залозите. – Искам да бъда с теб една седмица през този месец.Ти кажи къде и аз ще се погрижа за останалото. – А ако ти загубиш? – Ти ще решиш какво да поискаш - студено отвърна Главния. – Предпочитам, да получа пари. – Както искаш. – Младият мъж наведе леко глава и един черен кичур падна върху челото му. – Коло искаш? – Петдесет хиляди гвинеи. – Това беше огромна сума.Той можеше да откаже и честта й щеше да бъде спасена.Ако приемеше и спечелеше,с тези пари щеше да плати дълговете на баща си. – Съгласен съм – тихо рече той и се усмихна. – Сега мога ли да си тръгна? – До утре .С нетърпение ще очаквам надбягванията. – Не бих искала да се разбере,че аз ще бъда жокей... – Можеш да бъдеш спокойна.Никой няма да узнае.Имаш думата ми.

Редактирано 9 ноември 201015 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Грешницата на Сюзън Джонсън

Грешницата на Сюзън Джонсън

Боби за сетен път се убеждавам , че си стихия в историческите романи!!!

Ти си.

Боби за сетен път се убеждавам , че си стихия в историческите романи!!!

Аз затова давам почти само от съвременни. Бобчо много бързо разконспирирва историческа загадка

Боби за сетен път се убеждавам , че си стихия в историческите романи!!!

Ти си.

Голяяяяяма слабост са ми, Руми http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Аз затова давам почти само от съвременни. Бобчо много бързо разконспирирва историческа загадка

Ааааа, Гане, Петето взе да ме вербува за фен и на съвременните http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Та от днес започвам борбата и на този фронт и първия отстрел ша бъде "Гордост" на Джудит Макнот

Обаче цитатчето дето пускам пак е историческо:

Той не отвърна нищо. Просто наведе глава и продължи да почиства раната на крака й.

Главната се отпусна върху облегалката на стола и изпод натежалите си клепачи загледа великолепните му разбъркани от вятъра коси, които образуваха тъмна маса от непокорни, разпуснати къдри. Сред тях имаше песъчинки и стръкчета трева. Без да се замисли, тя посегна. Краищата на пръстите й леко докоснаха тъмнокестенявия водопад.

Главния спря. Повдигна лице бавно нагоре. Очите му срещнаха нейните.

— Вие сте красив — прошепна тя. — Странно, че преди не го забелязах. Тогава не ви харесвах. Имате ли нещо против, че ви докосвам, Ваша Светлост? Предполагам, че във вашия свят това не е прието. Но в моя свят не мога да сторя нищо друго, освен да боготворя онова, което ми изглежда прекрасно. — Тя си разреши една усмивка. Докосна с пръсти благородното му чело. Затвори очи и плъзна пръстите си по гъстите меки вежди, масивния аристократичен нос, високите скули, брадичката с леко набола еднодневна брада, плътните устни — топли, леко влажни и полуразтворени… Колко смела бе станала!

Езикът му се допря до върха на пръстчето й. Тя ахна. Отвори бързо очи. Също тъй бързо той улови китката й с мократа си ръка и обърна дланта към устните си, опарвайки чувствителната й плът с дъха си. Целуна я. Точно по деликатната кожа между палеца и показалеца. Тя потръпна.

— О, сър! — промълви Главната. — Страхувам се, че се забравяте. Малкия…

— Спи — прошепна той в дланта й и пак я докосна с език. Тя отново ахна, отдръпна бързо ръката си, наклони се към него така, че лицата им се оказаха само на няколко инча разстояние, и впери поглед в замътените му от желание очи.

— Доста сте безсрамен, знаете ли.

— Зная.

— Никога не съм ви давала позволение да ме целувате, още по-малко с език. Забравихте ли кой сте, сър? И коя съм аз?

Той не пророни и дума. Само се отдръпна и опря лакът върху обутия си в черен брич крак. Вгледа се в лицето й. Потъмнелите му очи сякаш искаха да запечатат всяка нейна черта. Малко по малко напрегнатото му изражение се смени с объркване, примесено със странно тревожно отчаяние, гняв и отвращение. Промяната бе достатъчно явна, за да я накара да се отдръпне назад и да се вкопчи за дръжката на стола в смутено очакване.

— Очевидно — накрая отвърна той с нелюбезен тон и тя остана тъй смаяна, както преди от порочното му дразнене с език. Той се бе превърнал от нежен ухажор в грубо животно. Стори й се че гледа в очите на вълк — гладни, свирепи и опасни. Внезапно превърнали се от огън в лед.

Главния се изправи бавно. Кърпата се изплъзна от пръстите му и падна в легена с хладка вода. Погледът му не изпускаше нейния, ръцете му се свиха в юмруци.

— По дяволите вашите очи! — каза той с дрезгав глас. — По дяволите вашата невинност! По дяволите устата ви и проклетата ви способност да ме карате да забравям кой съм аз, коя сте вие и коя можете да станете, ако си позволя да остана тук.

— Ваша Светлост?

— Престанете да ме наричате така! Името ми е Главния. Не херцог Еди-кой си, не Ваше Херцожество, не Ваша Светлост! Просто Главния. Изречете името ми, Главната. Изречете го!

— Главния — изрече тихо тя, зашеметена от излелия се гняв. А също и от лекотата, с която се обърна езикът й, произнасяйки неговото име. — Главния. Много хубаво име, Ваша Светлост.

Настъпи тишина. Главната почувства как топлата червенина залива бузите й, докато той продължаваше да стои пред нея и да я гледа с очи, в които имаше едновременно желание да убива и да се смее.

Накрая той се обърна и се отправи към вратата. Спря на прага и се залови за касата с едната ръка, а с другата заразтрива схванатия си врат. Без да се обръща, каза:

— Опитайте се да поспите малко, любов моя. Сигурен съм, че Малкия ще се чувства добре утре сутрин.

Вече го нямаше. Остави след себе си само тишина и обезкуражаваща празнота.