Ооооо, боже, какво виждат очките ми Галееее, как ти хрумват таквиз еретични идеи При наличие на необятния океан от прекрасни, великолепни романи и непознати на БГ авторки от най-висока класа в жанра, да искаш Розмарито. Направо ми докара умопомрачителен сърцетуп

Иначе в момента се наслаждавам на една от най-великолпените истории за Дивия Запад, до които съм успяла някога да се докопам. Става въпрос за първата книга от една (според вътрешното ми чувство) невероятно силна и емоционално- затрогваща поредица от десет романа на Ana Leigh - The Mackenzies: Luke. Просто ми се четеше нещо умопобъркващо за Дивия Запад, нещо от типа ала чичко Лей и неговите братя Рандолф ииииии... просто цопнах на точната поредица. И като стил на писане, и самите главни толкова силно ми напомнят за поредицата на чичко Лей, че няколко пъти се връщах да проверявам дали авторката не е случайно автор, който от Лей Грийнууд се е прекръстил на Ана Лий. Поредицата Макензи звучи като продължение на Рандолф - такава убийствена прилика направо ме ошашави. Накратко: първия роман е за най-големия от братята Макензи - Люк (божичко, сходството му с Джордж Рандолф е направо плашещо), който след Гражданската война се е преселил на запад с малкия си шестгодишен син, за да търси убиеца на съпругата си. И затова е станал шериф. Пуска обява да си търси жена, която да му помага за отглеждането на малкия. Главната в това време, по грешка се озовава във фургона на дамата, решила да отговори на обявата на Люк и двете се разбират главната да отпътува на запад и да се престави за бъдещата съпруга на Люк. Да, но нашата дама искаше само да избяга на запад и хич да не се весне пред Люк, а да отпраши в неизвестна посока като взе да се представя за вдовица. Обачееееее.... нашия мъжанга нали е шериф бързо я сгащи. Горкия, беше като халосан кат я видя първия път - тя една красива и устата, а той очакваше малка свита сива мишка... И се почнаха да се дърлят двамата, главната се реши за деветдесет дни да живее у тях, за да помага на малкия, малчугана се чудеше как да ги сватоса, за да си има майка, главния се чудеше какво го е споходило, та не може да отлепи мокър поглед от главната.... Страхотен роман! Препоръчвам най-горещо на всички почитателки на мъжангите Рандолф!!! Нямам търпение да захапя втората от поредичката за втория брат - Флинт чаровника - покорител на женски сърца.

Редактирано 7 декември 201114 г. от bobych (преглед на промените)

Хихи, е кой друг, ако не аз ше те разтърся? Ама замисли се само-40години, съща вечна Амбър.

Хихи, е кой друг, ако не аз ше те разтърся? Ама замисли се само-40години, съща вечна Амбър.

Ооооо, нееее, и стогодишнина да издокара дамата, не ща да припарвам до нея. Но гледам при рускините добре се котира друга "хитова" авторка, дет само кат й видя името и ма натриса бяс - Бъррррртрис Смол . Даже я мернах в някаква тяхна класация в топ10 - е, не можах да се устискам и там се разписах.

Ооооо, боже, какво виждат очките ми Галееее, как ти хрумват таквиз еретични идеи При наличие на необятния океан от прекрасни, великолепни романи и непознати на БГ авторки от най-висока класа в жанра, да искаш Розмарито. Направо ми докара умопомрачителен сърцетуп

Иначе в момента се наслаждавам на една от най-великолпените истории за Дивия Запад, до които съм успяла някога да се докопам. Става въпрос за първата книга от една (според вътрешното ми чувство) невероятно силна и емоционално- затрогваща поредица от десет романа на Ana Leigh - The Mackenzies: Luke. Просто ми се четеше нещо умопобъркващо за Дивия Запад, нещо от типа ала чичко Лей и неговите братя Рандолф ииииии... просто цопнах на точната поредица. И като стил на писане, и самите главни толкова силно ми напомнят за поредицата на чичко Лей, че няколко пъти се връщах да проверявам дали авторката не е случайно автор, който от Лей Грийнууд се е прекръстил на Ана Лий. Поредицата Макензи звучи като продължение на Рандолф - такава убийствена прилика направо ме ошашави. Накратко: първия роман е за най-големия от братята Макензи - Люк (божичко, сходството му с Джордж Рандолф е направо плашещо), който след Гражданската война се е преселил на запад с малкия си шестгодишен син, за да търси убиеца на съпругата си. И затова е станал шериф. Пуска обява да си търси жена, която да му помага за отглеждането на малкия. Главната в това време, по грешка се озовава във фургона на дамата, решила да отговори на обявата на Люк и двете се разбират главната да отпътува на запад и да се престави за бъдещата съпруга на Люк. Да, но нашата дама искаше само да избяга на запад и хич да не се весне пред Люк, а да отпраши в неизвестна посока като взе да се представя за вдовица. Обачееееее.... нашия мъжанга нали е шериф бързо я сгащи. Горкия, беше като халосан кат я видя първия път - тя една красива и устата, а той очакваше малка свита сива мишка... И се почнаха да се дърлят двамата, главната се реши за деветдесет дни да живее у тях, за да помага на малкия, малчугана се чудеше как да ги сватоса, за да си има майка, главния се чудеше какво го е споходило, та не може да отлепи мокър поглед от главната.... Страхотен роман! Препоръчвам най-горещо на всички почитателки на мъжангите Рандолф!!! Нямам търпение да захапя втората от поредичката за втория брат - Флинт чаровника - покорител на женски сърца.

Бобчоооуууууууууууууу Ама мое ли тъй ся? Знам та аз, че няма остаиш Дрийма без работа ама ся да търчиш да ги търсиш на алангле. Еййййййй лошава си. Явно десет проекта малко ни беха. Да не говорим, че предимно аз кльопам див запад и каубои. Чекам инфо за поредицата и естествено нема мирясам докат не я захапем.

Ооооо, боже, какво виждат очките ми Галееее, как ти хрумват таквиз еретични идеи При наличие на необятния океан от прекрасни, великолепни романи и непознати на БГ авторки от най-висока класа в жанра, да искаш Розмарито. Направо ми докара умопомрачителен сърцетуп

Иначе в момента се наслаждавам на една от най-великолпените истории за Дивия Запад, до които съм успяла някога да се докопам. Става въпрос за първата книга от една (според вътрешното ми чувство) невероятно силна и емоционално- затрогваща поредица от десет романа на Ana Leigh - The Mackenzies: Luke. Просто ми се четеше нещо умопобъркващо за Дивия Запад, нещо от типа ала чичко Лей и неговите братя Рандолф ииииии... просто цопнах на точната поредица. И като стил на писане, и самите главни толкова силно ми напомнят за поредицата на чичко Лей, че няколко пъти се връщах да проверявам дали авторката не е случайно автор, който от Лей Грийнууд се е прекръстил на Ана Лий. Поредицата Макензи звучи като продължение на Рандолф - такава убийствена прилика направо ме ошашави. Накратко: първия роман е за най-големия от братята Макензи - Люк (божичко, сходството му с Джордж Рандолф е направо плашещо), който след Гражданската война се е преселил на запад с малкия си шестгодишен син, за да търси убиеца на съпругата си. И затова е станал шериф. Пуска обява да си търси жена, която да му помага за отглеждането на малкия. Главната в това време, по грешка се озовава във фургона на дамата, решила да отговори на обявата на Люк и двете се разбират главната да отпътува на запад и да се престави за бъдещата съпруга на Люк. Да, но нашата дама искаше само да избяга на запад и хич да не се весне пред Люк, а да отпраши в неизвестна посока като взе да се представя за вдовица. Обачееееее.... нашия мъжанга нали е шериф бързо я сгащи. Горкия, беше като халосан кат я видя първия път - тя една красива и устата, а той очакваше малка свита сива мишка... И се почнаха да се дърлят двамата, главната се реши за деветдесет дни да живее у тях, за да помага на малкия, малчугана се чудеше как да ги сватоса, за да си има майка, главния се чудеше какво го е споходило, та не може да отлепи мокър поглед от главната.... Страхотен роман! Препоръчвам най-горещо на всички почитателки на мъжангите Рандолф!!! Нямам търпение да захапя втората от поредичката за втория брат - Флинт чаровника - покорител на женски сърца.

Охооооо Бобииии знаеш къде да ме настъпиш. И на мен напоследъка ми се чете нещо кавбойнску, не че нещо, ама Лондонското общество, вече не ми се чете. Нали съм с връзки, докопах Солти, и го прочетох, но той вместо да потуши жаждата ми за нящо от дивия запад, само засили жаждата. И ти като ми пускаш фитили, кой знае, може като си свърша книгата да подхвана таз поредица. Ама така ми се чете нещо и с шейховеее, нямаш ли някоя сладурска поредица в тоя жанр?

Ине,кО викаш за Солти

и на мен ми се е причело нещо Хамериканско-каубойско..........

тЪ в очакване съм на приятна изненада

Ама така ми се чете нещо и с шейховеее, нямаш ли някоя сладурска поредица в тоя жанр?

Има една поредица на Айрис Йохансен - "Сединах и Тамвровия" първата книга е "Богатия варварин"-преведена на БГ ,там половината от поредицата е за шейхове. Но за разлика от първата са съвременни. На мен ми харесват. Чела съм ги на руски.Харесвам Айрис Йохансен - повече ми допадат романтичните и книги, трилърите са ми малко тежки.

Ине,кО викаш за Солти

и на мен ми се е причело нещо Хамериканско-каубойско..........

тЪ в очакване съм на приятна изненада

Аз си имам връзки за обувки и затуй така погледнах Солти, ама надявам се скоро да е готова, за да й се насладите и вие

Има една поредица на Айрис Йохансен - "Сединах и Тамвровия" първата книга е "Богатия варварин"-преведена на БГ ,там половината от поредицата е за шейхове. Но за разлика от първата са съвременни. На мен ми харесват. Чела съм ги на руски.Харесвам Айрис Йохансен - повече ми допадат романтичните и книги, трилърите са ми малко тежки.

Абе Айрис не е най-любимата ми авторка, ама при липсата на друга, мжое и да ги преслушам. Благодаря ти за инфото.

Аз прочетох "Удоволствието на краля" на Шанън Дрейк и много ми хареса книгата...аз такива си харесвам В началото ми хареса как започна с цитат от средата на книгата и то много добър цитат .Тя се опита да предаде съобщение на краля на Франция, Жан. Нейния мъж, Ейдриан я спипа точно на време и с един куршум два заека дето има една приказка ...хем не предаде съобщението, хем я спаси от изнасилване. Онзи дет се опита да я изнасили искаше да нолира брака й с мъжа й като си мислеше, че е още девствена и тъй като тя не му отговори нищо, главния се ядоса много щот все едно е нямала с кво да го запомни хахаха та като я хвана и като я замъкна в замъка й го припомни множко .Най ми хареса като я целуваше и й казваше " За да не ме забравиш" а преди това се караха за консумирането на брака.Горкия си мисли че се е провалил дотолкова в съпружеските си задължения ,че тя не е могла да запомни консумацията на брака им и така ... Не ми хареса в началото тва че 40% от книгата е докато те са малки или по точно тя е малка .Ядоса ме факта че разбрала погрешно обета,който дала пред майка си...да почита краля ,ама кой крал и тя не знае.Главния постоянно й нямаше доверие и как да й има.Малко ме изнервяше главната от време на време ,а иначе главния беше голям сладур,бе захарче направо.Накрая като забременя и като роди бебето с онея руси коси и сини очи на дядо си ,крал Едуард щях да умра и тоя нейния дом Авил еее Авил та Авил...накрая като я отвлякоха и той отиде с принца да я спасява ,лошия я показа на главния и тя му вика "Нали не си забравил,защото аз не съм.Ти си виновен за превземането на Авил.Ти" и той се сети ,че под крепоста има тунели.А преди да се роди главната ,бил на 10 годинки и помогнал на краля да превземат Авил като направят тунели под земята и така краля се залюби с майка й и така тя забременя и се роди главната ...иначе главния нямаше и да чуе за нея камо ли да я види.Тя много го обвиняваше ама ако не беше той нямаше да бъде и мислена.На 14 години се сгодиха уж да не се женят...да преметнат краля,ама като се минаха 5 години и пратеника на краля отиде при него и му каза колко хубава е станала и че се навъртат много мъже около нея бързо се качи на коня и отиде при нея точно преди да я отвлекат.Вечерта се ожениха заради удоволствието на краля и както по късно и той каза и заради неговото.Тя го помоли за отсрочка ма първата брачна нощ и той и я даде .Обаче вечерта един французин отиде при нея в стаята и взе да й се натиска ..та като изкочи Ейдриан,беше побеснял щот си помисли че й е любовник и после цяла нощ само консумация на брака има и тя да вземе после да го забрави хахаха и така много ми хареса книгата и много разхвърляно я обясних ама който я е чел ме е разбрал сигурно ама който не я чел дано така да съм я извъртяла че да вземе да я прочете !!!

Аз понеже съм нетърпелива и подкарах втората книга на Джулия Куин след "Великолепно"- "Среднощен танц". Страхотна книжка, Бел е прекрасна, а магарето което й се падна е просто супер. Когато Бел реши, че това е мъжът на живота й, горкичкият нямаше никакъв шанс. Забавна история, с много хумор, инати и от двете страни, абе въобще Джулия Куин. Очаквам с нетърпение книгата на български език, а до тогава ще видя какви смята да ги надроби и Данфорд в третата книга. P.S. Ако от Тиара Букс решат да побързат и да издадат цялата поредичка за по- кратък период от време, аз лично няма да им се разсърдя

Редактирано 11 декември 201114 г. от jenia123 (преглед на промените)

Ох аз пак въздишам мълчаливо като гледам и "Възраждането на Атлантида" и "С единият крак в гроба". Толкова са малки и неудобни, ще е много зор да се приспособя. На 3 пъти започвах "Великолепно" и не съм го дочела. Кофтито е, че това е Американския стандарт, и може повече издателства да решат да го следват. Естествено, аз съм никоя, за да се съобрази някой с мойта мъка, ама се надявам, повечето хубави книжки да ги издават в нашия си формат. Но пък иначе, си купих оная тухла четворка "Свещена Любов" (Ох прелест, акто видя толкова голяма книга и сърцето ми забива лудешки, явно при мен размера на книгата има значение) . Фюрито ми идеше на моменти да го разстрелям, ама като цяло, и номер 6 от Брадството на черния кинжал, беше доста на ниво. Имаше си екшън, любов, изненади и какво ли още не. В един момент се смееш с глас, а после пак с глас, ревеш. Какво повече може да иска човек от една книга? Наточила съм зъби за новата на Лайза Клейпас, някой който я е чел ще сподели ли хубава ли е и дали е от поредица?

Редактирано 13 декември 201114 г. от Ralna (преглед на промените)

За новата книга на Лайза - Чела съм я на руски.За нашата събирам пари.Поредица е шантавото семейство Хатуей - 4 сестри и 1 брат. Първата книга е за най-голямата сестра - стара мома. Тръгва да търси и спасява брат си и попада на Главния, който се оказва циганин със синя кръв и невероятен късмет.Книжката е хубава, с хумор и интрига.

Редактирано 13 декември 201114 г. от tuleva (преглед на промените)

1.Убедих домашните, че и салатата е вечеря. 2.Дадоха парите аз да си купя подарък 3. Взех си 5 дни почивка и елате ме вижте. Овършах Лайза, минах през през Нора, потопих Атлантида,прескочих гроба и сега съм натиснала Фюри. Боже, няма по-доволен човек от мен.

И такааа, както вчера казах в темата за „Предстоящите”, обзаведох си се Лудетината на Джил Барнет, новото творение на Ирис. Седнах аз снощи да чета, за има няма 3 часа стигнах до 50-та страница, и не защото чета бавно, а защото книгата върви бавно. А тя върви бавно, не защото не е интересна, а напротив, много е интересна. Но как да се чете бързо като мина две изречения и после се хиля кат идиот поне десет минути. Толкова не съм се смяла с книга сигурно от години, когато за пръв път четох Малъритата. Всяко изречение от книгата е пропито с хумор. Попринцип с моливче лекинко си отбелязвам хубавите и забавните цитати в книгата, и после на последната страница пак леко с моливче пиша номера на страницата, еми то си надрасках цялата книга. Бисер след бисер. Златна мина за играта „Познай книгата по цитата”. Отделно преводача се е старал, личи си му, или няма много правописни грешки, или много съм се забляла в книгата и не ги виждам. Изреченията са си подредени като хората, общо взето Ирис май са започнали да се осиферват и да работят по-прицизно. Изказа на преводача е малко странен, смесица от доста поостарели изрази и тук там някой по-нов жаргон, но като цяло се свързват страхотно с атмосферата на книгата. Не мога да се сдържа, затова ето няколко цитатчета, още от началото на книгата.

„Клио смяташе, че хрумванията са нещо великолепно. Осведомените за гръмките й неуспехи разпознаваха предупредителните знаци. Нейната тиха, внезапна замисленост. Навъсената бръчица между веждите й. Разсеяното дъвчене на долната устна или въртенето на пръстена с брилянт върху ръката й. Изражението й ставаше като на гугутка. Едно такова кротичко.

Ала щом лейди Клио добиеше това изражение или по-лошо, щом изречеше на глас,че й е хрумнало нещо „великолепно” околните незабавно губеха душевния си мир.

И имаше защо.

„Лейди Клио стана повереница на крал Хенри III. Кралица Елеонора още не й даваше да припари до двореца – веднъж бе съвсем достатъчно, мерси – и предложи на мъжа си да пробута новата си повереница на някой враг, може би на последния уелски принц, който им създаваше главоболия.

Хенри отказа. Не бе готов да започне война.

Затова, докато Дьо Бокър се завърне от кръстоносния поход, кралят изпрати лейди Клио в затънтен манастир, където живота й продължи досущ като преди смъртта на баща й. Едно „великолепно хрумване” се редеше след друго.”

- Явно русата коса е на почит в Италия, също като в Ориента. На такава почит, че благородните дами, по цял ден я изсветляват на слънце. Някой носят пробити шапки и си мажат косите с лимонов сок и пикня. Църквата обяви, че такива практики увреждали мозъка и застрашавали душите им..

Личеше си, че на Роджър му е адски смешно.

- Лейди Клио, с неизвестният цвят на косата (малко пояснения, главния не я е виждал и не знае дори какъв цвят е косата й) може да има застрашена душа или по-лошо – увреден мозък, ако си е киснела главата в клозета.

Даже Мерик се разсмя на последното.

- Не ти ли е чудно за кого си тръгнал да се жениш, приятелю.

Мерик го погледна.

- За жена. Приемам, че тя ще се държи като такава.

Самоче Роджър не го слушаше. Той се бе умислил, погледът му се рееше.

- Клио – полечка издума и пак се умълча. Сякаш бе вкусил името.

Мерик се намръщи. Май не му харесваше, че Роджър толкова се занимава с годеницата му.

- Убеден съм, че Клио звучи като име на хубавица със светло руса коса.

Мерик нищо не каза.

- Няма ли да кажеш нещо? – погледна го Роджър.

- Не мисля за косата й.

- А трябва. Би могла да е като египетска кралица – с коса, черна като грях. Или пък… - в гласа на Роджър прозвучаха весели нотки – с брада, черна като грях. Представям си как нощем се бръснете един друг.

- Още една тъпа шегичка и ще видиш ти бръснач.

- Хайде бе, Мерик, просто ми е хубаво да съм на родна почва. Разведрява ми се настроението.

- То кога ли не ти е ведро.

- Именно, Това е големият ми плюс. Иначе щяха да ни пращат да си обираме крушите, щом ти почнеш да раздаваш команди.

- Някои хора са родени водачи.

Роджър се разсмя през глава.

- А други – натърти Мерик – са родени да тормозят всяка жена, като се изпречи на пътят им, докато я прелъстят.

- Не всяка, приятелю. Само тези с пълен комплект зъби.

- Което изключва децата и бабите.

- Прабабите – прихна Роджър.”

И последното цитатче, главната се беше обезобразила „специално” за главния

„Лицето й беше бледо, кажи-речи сиво. Туниката й имаше цвета на помийна яма. Косата й бе зверски опъната и стегната на два охлюва, заради които главата й приличаше на яйце… с дръжки.”

Та с две думи, който не си я е взел да я взима и да я почва. Супер забавна книга. До тук не е имало никаква драма, дори подобно на небезизвестната ни „По Дяволите Сара”, и тук наша Клио, квот да хване мазало става.

Ох, обърка ми списъка с покупките на книги с тези цитати. И викаш Клио е ходещо бедствие като "По дяволите, Сара", а? Определено ще се чете.

Ине, много мерси за цитатчетата - оправи ми деня

Много отдавна ми се четеше нещо смешно,тЪ май това ще е

Инееееее, не ме подкукоросвай бе, тая книга ще ми дойде с доставка, така че я чакам още. А инак се запознах със семейство Хатауей и ги харесах много. Силно се надявам да излязат следващите книги бързичко.Е, не е единствена и неповторима книгата и все пак ми дойде на място. Подминах /почти/ незабелязано изрази като "слайд", "моп", и подобни, мноооого характерни за 19 век, и най-вече за българския език, когато препредаваш онова време.Напушваше ме смях от опита, да не се засегне ромската общност. Да, сега два века по-късно, в съвремието, ходим на пръсти, казваме нещата завоалирано, щото да не би някой да се почувства унизен, но в книга за стари времена, да наричаш в половината случаи главния циганин, а в другата половина ром е нелепо.

Ох, обърка ми списъка с покупките на книги с тези цитати. И викаш Клио е ходещо бедствие като "По дяволите, Сара", а? Определено ще се чете.

О да, пълна откачалка е, за 2 дни в двора на Кралицата й дадоха доживотен червен картон, пресуши кладенец, почна да мисли как да почистят ровът около крепостта и да пуснат в него лебеди и представи си малка лодчица. Главния му идеше да я скалпира, те пограничен замък, дето трябва да е укрепен, а тя лотка ще слага в рова. Да не говорим, че се мъчи да вари няква бира, и сигурно ще му натрови хората. Има и двама повереници, малко малоумни, но добродушни момчета, с които също е голям майтап.

Ине, много мерси за цитатчетата - оправи ми деня

Много отдавна ми се четеше нещо смешно,тЪ май това ще е

Определено трябва да е това. Казвам ти до 50-та страница съм, и се спуках от смях. Ще мога да седна да си я дочета чак довечера и ми е голяма мъка. Не съм я дочела ама едва ли ще има нещо кофти, тя като е в поредица с "Проклетника" съм спокойна, онази книга е много смешна.

Инееееее, не ме подкукоросвай бе, тая книга ще ми дойде с доставка, така че я чакам още.

А инак се запознах със семейство Хатауей и ги харесах много. Силно се надявам да излязат следващите книги бързичко.Е, не е единствена и неповторима книгата и все пак ми дойде на място. Подминах /почти/ незабелязано изрази като "слайд", "моп", и подобни, мноооого характерни за 19 век, и най-вече за българския език, когато препредаваш онова време.Напушваше ме смях от опита, да не се засегне ромската общност. Да, сега два века по-късно, в съвремието, ходим на пръсти, казваме нещата завоалирано, щото да не би някой да се почувства унизен, но в книга за стари времена, да наричаш в половината случаи главния циганин, а в другата половина ром е нелепо.

Ще я дочакаш Гале, няма какво да правиш.

О да, пълна откачалка е, за 2 дни в двора на Кралицата й дадоха доживотен червен картон, пресуши кладенец, почна да мисли как да почистят ровът около крепостта и да пуснат в него лебеди и представи си малка лодчица. Главния му идеше да я скалпира, те пограничен замък, дето трябва да е укрепен, а тя лотка ще слага в рова. Да не говорим, че се мъчи да вари няква бира, и сигурно ще му натрови хората. Има и двама повереници, малко малоумни, но добродушни момчета, с които също е голям майтап.

Дочетох я! Отдавна не се бях смяла така - на глас , чак корем да те заболи. Много е забавна.

Ша са праи самоподалък за нова година то се е видяло. Звучи точно ама много мойта кръвна група това книжле. Само да и измисля га да я прочета.

Инееееее, не ме подкукоросвай бе, тая книга ще ми дойде с доставка, така че я чакам още.

А инак се запознах със семейство Хатауей и ги харесах много. Силно се надявам да излязат следващите книги бързичко.Е, не е единствена и неповторима книгата и все пак ми дойде на място. Подминах /почти/ незабелязано изрази като "слайд", "моп", и подобни, мноооого характерни за 19 век, и най-вече за българския език, когато препредаваш онова време.Напушваше ме смях от опита, да не се засегне ромската общност. Да, сега два века по-късно, в съвремието, ходим на пръсти, казваме нещата завоалирано, щото да не би някой да се почувства унизен, но в книга за стари времена, да наричаш в половината случаи главния циганин, а в другата половина ром е нелепо.

Гале, кои са тия Хатауей? Не че имам много време да чета напоследък, но ми стана интересно.

п.п. Иначе Проклетника ми е в топ 5 в списъка за четене. Ин, успя да ме зарибиш. Много харесвам забавни романи.

Гале, кои са тия Хатауей? Не че имам много време да чета напоследък, но ми стана интересно.

п.п. Иначе Проклетника ми е в топ 5 в списъка за четене. Ин, успя да ме зарибиш. Много харесвам забавни романи.

Действай мило, Тобин, от Проклетника тука го има, на 16 е и е оръженосец на главния. А втората книга е за сладура Роджър, дето горе съм пуснала един цитат в който Роджър задява Мерик за косата на Клио. Той е толкова забавен и сладък. Ох, дано от Ирис издадат и неговата книга

Гале, кои са тия Хатауей? Не че имам много време да чета напоследък, но ми стана интересно.

п.п. Иначе Проклетника ми е в топ 5 в списъка за четене. Ин, успя да ме зарибиш. Много харесвам забавни романи.

От новата на Лайза Клейпас-Мой до полунощ

От новата на Лайза Клейпас-Мой до полунощ

Оу хубава ли е тая книга. Купили са ми я за именния ден, ама не ми я дават още.

Инчееее, подскачкам от кеф докат ти чета поста за новата книга на Джил Барнет. Във вторник ми пристига пратката с книжки, между които е и тя, и последната на Конка - Господарят на драконите. Как ша устискам до Коледа не знам, ама са ми подаръче от Дядо Коледа, та ша трябва да мижа някак си до неделята. Малиииии, голем зор ша паднеееее.

За семейство Хатауей - една от най-любимите поредички са ми, в челната петица наред с Малъри, братята Рандолф, семейство Бедуин. 3-та, 4-та и 5-та книжка от поредицата са просто прекрасни, вече една година време не мога да се начудя коя от тричките най- ми допада, но май везните лееекинко накланят към 4-та книга за Лео (макар че в първата книга имаше моменти дет ми идеше да го ступам с някоя бухалка по дебелата чутура) или не, не - по-скоро Tempt Me at Twilight - книгата за Попи. "Мой до полунощ" също е много затрогваща и силна, чете се с удоволствие,а и в нея е завръзката. Уф, невероятна поредица, Лайза тук е в апогея си, а майсторството й ескалира като във всяка следваща книга от поредицата емоциите нарастват възходящо. Така че чакам с грамаданско нетърпение следващите книги от поредицата на БГ. (Дано от "Ергон" да ни зарадват с тях поне до следващата Коледа - малиииии, пак се рамечтах).

Редактирано 17 декември 201114 г. от bobych (преглед на промените)