Инчееее, подскачкам от кеф докат ти чета поста за новата книга на Джил Барнет. Във вторник ми пристига пратката с книжки, между които е и тя, и последната на Конка - Господарят на драконите. Как ша устискам до Коледа не знам, ама са ми подаръче от Дядо Коледа, та ша трябва да мижа някак си до неделята. Малиииии, голем зор ша паднеееее.

За семейство Хатауей - една от най-любимите поредички са ми, в челната петица наред с Малъри, братята Рандолф, семейство Бедуин. 3-та, 4-та и 5-та книжка от поредицата са просто прекрасни, вече една година време не мога да се начудя коя от тричките най- ми допада, но май везните лееекинко накланят към 4-та книга за Лео (макар че в първата книга имаше моменти дет ми идеше да го ступам с някоя бухалка по дебелата чутура) или не, не - по-скоро Tempt Me at Twilight - книгата за Попи. "Мой до полунощ" също е много затрогваща и силна, чете се с удоволствие,а и в нея е завръзката. Уф, невероятна поредица, Лайза тук е в апогея си, а майсторството й ескалира като във всяка следваща книга от поредицата емоциите нарастват възходящо. Така че чакам с грамаданско нетърпение следващите книги от поредицата на БГ. (Дано от "Ергон" да ни зарадват с тях поне до следващата Коледа - малиииии, пак се рамечтах).

Ех, а моята "Мой до полунощ" ще пристигне чак на 27-ми декември, ама щом е толкова хубава ще я почакам търпеливо. Дано наистина Ергон издадат и останалите. А навпрочем и Господарят на Драконите на Конито също е много много хубава. Ще имаш страхотни четива за през празниците.

Започнах Рандеву на Аманда...и преди съм я започвала,но май не ми се беше понравило,че главния не е първа младост.

Започнах Рандеву на Аманда...и преди съм я започвала,но май не ми се беше понравило,че главния не е първа младост.

Ееее пък ти, не била първа младост, голям праз, супер си е книгата. Всичко на Аманда е трепач

Юхууу, щом се появява Тобин и щом е забавна новата книга на Ирис ще се издирва и купува Ще е като коледно подаръче

Юхууу, щом се появява Тобин и щом е забавна новата книга на Ирис ще се издирва и купува Ще е като коледно подаръче

В нея Тобин е на 16, наперено петле, дето му свиват от време на време сърмите. Ама пак си е същия сладур и майтапчия.

Прочетох Възраждането на Атлантида. Мнението ми е малко противоречиво. Романа ми хареса особено в първата половина, но в един момент романтиката се изтласка някъде встрани и битките ме дойдоха в повечко. Въпреки това се надявам да преведат и останалите книжки от поредицата и аз определено ще си купя и тях. Харесва ми, че книжката е малък формат, корицата е страхотна.

Аз най-после прочетох "Великолепно" Много ми хареса. Единствената злокобня сянка която падна върху удоволствието ми беше тоя джобен формат, противно на всеобщото мнение, само като го видя и ми става зле. Скоро няма да пипна такава книга, ще чакам книжката за Бела. И като стана на върос, ех как ми се искаше Арабела да е Дънфорд, двамата ми са толкова сладка двойка, но уви, Джулката Куин е решила друго. Чакам с нетърпение следващите книги от поредицата.

Сега е ред да драсна един коментар и в тази тема.

Освен "Последна саможертва" и "На крачка от гроба", прочетох и "Мечтан любовник". Бях чела отзиви, че книгата не е на същото ниво като "Нощни удоволствия", но аз не съм съгласна с това. Смятам, че историята е също толкова добра, колкото и другата. Просто едната е въведение, а другата е вече напредналото минало и как нещата са се развили в по-късните години. За мен, Джулиън и Грейс са много хубава двойка и определено си пасваха. Той беше невероятно изтерзана душа, в началото когато тя го повика, той не й вярваше и не искаше да се сближава с нея, но видя, че всъщност сърцето и бе невероятно чисто. Джулиън например не ме дразнеше както Дмитрий. Не мога да кажа с точност защо, но разликата е в това, че той макар и да се държеше дистанцирано, винаги се грижеше и се доближаваше до Грейс. Имаше някаква невидима връзка между тях, която ги прави толкова еднакви, но и толкова различни от Роуз и Дмитрий. Просто начинът на действие на Джулиън бе по-... опитен и годините, през които се е бил за Македония са го научили на твърдост и издръжливост (в професионален и емоционален план). Дмитрий в този случай беше някак си по-неопитен, по-млад и невидял света, макар и видял го. Надявам се да ме разбирате какво имам в предвид. ;д Хареса ми историята на Джулиън и това, че е бил наказан заради жена. Брат му е бил страшно жесток, а колкото и да се дразнех на майка му в началото, видях че зад студената статуя, се криеше една наранена жена, която обичаше сина си до болка, но не можеше да се приближи до него и да го докосне. Харесва ми, че колкото и "жестока" да е, тя е изпълнена с любов. Тъй де, нали тя я раздава. ;д А иначе братът на Джулиън - Ерос - ах, много забавна личност. Беше ми много смешно когато се ядосваше, че го нарича Купидон, хаха. Словесните битки между двамата братя бяха супер забавни.

Връзката между Джулиън и Грейс е нежна, страстна, пълна с пъстра гама емоции, които са толкова силни, че не могат да бъдат описани с думи. Двамата се излекуваха един друг, спасиха се взаимно. Любовта им е толкова красива, че ми се иска и аз да имам нещо такова някой ден, хехе. Книгата ми хареса страшно много, защото имаше доза екшън, предателство, страст, насилие, болка, но и толкова разливаща се нежност и сладка любов, че ми бе така хубава да чета и чета..., че не исках да свършва.

Много хубава книга! За мен е на същото ниво като "Нощни удоволствия".

Прочетох Възраждането на Атлантида. Мнението ми е малко противоречиво. Романа ми хареса особено в първата половина, но в един момент романтиката се изтласка някъде встрани и битките ме дойдоха в повечко. Въпреки това се надявам да преведат и останалите книжки от поредицата и аз определено ще си купя и тях.

Харесва ми, че книжката е малък формат, корицата е страхотна.

И аз скоро прочетох "Възраждането на Атлантида", но от няколко дни все не ми остава ред да седна на компа и да драсна един коментар по въпроса. Останах напълно очарована и запленена от прочетеното, идеята на поредицата и стила на авторката ме спечелиха от раз. Разбирам коментарите на челите в оригинал и удоволствието, което изразиха, щом се чу, че ще се издава книгата на бг. Райли е страшна сладурана, а Конлан ми изпълваше сърцето всеки път когато се държеше като ревнив мъжкар. Хилила съм се с глас на някои от "телепатичните" им разговори. А Аларик... ооо, записвам се във фен клуба. Направо ще е мъчение да чакаме книгата за него и Куин. Споменавала ли съм, че имам слабост към мрачни и откровено заплашителни герои, които са тотално безсилни пред правилната жена! Мисля, че започвам да звуча като истерична фенка, но не мога да не спомена и Вен, който много добре допълваше атмосферата с по-свободно държание и шеги. Вече с нетърпение очаквам следващата книга, зарибих се, несъмнено. Битките на мен не ми се сториха много, а по-скоро в нужната пропорция, за да се развие добре действието, иначе аз лично бих се пренаситила от емоции. Явно е въпрос на вкус.

Та, в резюме, препоръчвам с две ръце.

Аз още и се каня на Атлантида. По-точно почнах я и се спрях, щот нещо с началото не се разбрахме и рекох да ми отмине, че инак може да пропусна една добра история, заради неща, които, може би, не са съществени. Отперих в друга посока- Чайлд и последната му книга.Там изненади няма-човекът е разказвач и половина, дори когато няма кой знае какво да каже.

Аз най-после прочетох "Великолепно" Много ми хареса. Единствената злокобня сянка която падна върху удоволствието ми беше тоя джобен формат, противно на всеобщото мнение, само като го видя и ми става зле. Скоро няма да пипна такава книга, ще чакам книжката за Бела. И като стана на върос, ех как ми се искаше Арабела да е Дънфорд, двамата ми са толкова сладка двойка, но уви, Джулката Куин е решила друго. Чакам с нетърпение следващите книги от поредицата.

И на мен много ми се искаше Бел и Дънфорд да станат двойка, но Бел попада на такова симпатично диване, че няма смисъл да съжаляваш. Историята й е много хубава. На Дънфорд, също, макар че сюжетът на книгата му е много експлоатиран като тема. (той се оказва изненадващо наследник на титла, имение и става настойник на едно поотраснало сираче на име Хенри. Въпросното сираче се оказва всъщност Хенриета, а не Хенри и естествено иска да го изгони от имението, но накрая се оказва не само в леглото на Дънфорд, ами и с неговата фамилия). Това, че съм чела и поне още две книги със същия сюжет ми нагарчаше малко, но пък хуморът и начинът на представяне на историята компенсират това. Ситуациите, в които Хенри въвлича Дънфорд са жестоки, заливала съм се от смях. Определено много хубава поредица, която ще чакам с нетърпение на български.

Чета сега "Рицарят" на Аманда и ми харесва...ще я видим нататък. Иначе Рандеву прочетох преди това и лелелеее..тоя направо...ааа,рядко съм срещала такива дразнещи главни герои мъже,но този ми е в топ три.Обикновено жените ме дразнят,но този гррр...не мога да разбера защо повечето и мъже в романите са такива добичета.

В духа на Коледа, аз започвам "Весела Коледа, Карол", да я видим бива ли я или не

Леле, какви възторжени коментари прочетох само последните две страници По-назад май няма да се връщам, че вече фиксирах поне 5 книги за четене.

Напоследък нямам никакво време за четене, но след тези резюмета ще трябва да си открадна малко. Особено поредицата за Атлантида много ме зариби. Щом има и повече битки - идеално!

Аз миналата седмица прочетох книгата за Тайбър от Прододите и сега съм фиксирала тази за Шера. Много готина поредица са тези зъбатите Те поне са и по-кратички от Братята и ги пресушавам бързо. Иначе на дневен ред след Шера, идва Зи и компания

Но с тези нови книги, вече се чудя как да ги подреждам след това

Определено трябва да е това. Казвам ти до 50-та страница съм, и се спуках от смях. Ще мога да седна да си я дочета чак довечера и ми е голяма мъка. Не съм я дочела ама едва ли ще има нещо кофти, тя като е в поредица с "Проклетника" съм спокойна, онази книга е много смешна.

Нещо не схванах, Лудетината преди или след Проклетника е? Защото втората я има в Библиотеката, а пък първата е нова. Но пък във втората се разказва за мъж, който в първата е още момче, така ли?

Бях чела отзиви, че книгата не е на същото ниво като "Нощни удоволствия", но аз не съм съгласна с това. Смятам, че историята е също толкова добра, колкото и другата. Просто едната е въведение, а другата е вече напредналото минало и как нещата са се развили в по-късните години.

Има ли Нощни удоволствия на български? Знаете ли дали Ибис имат намерението да я издават?

Нещо не схванах, Лудетината преди или след Проклетника е? Защото втората я има в Библиотеката, а пък първата е нова. Но пък във втората се разказва за мъж, който в първата е още момче, така ли?

Така - това за Лудетина и Проклетника. А аз метнах Братството, ма съм съъъъвсем в началото. Затова пък ометох книгата за Бенедикт на Джулия Куинката. Амиииии, щото по Коледа ли, какво, ама поредната история за Пепеляшка много ми легна на сърце.Чак се чудя , що го пренебрегнахме горкия, за сметка на Колин - знам де.

Редактирано 27 декември 201114 г. от Plqsak (преглед на промените)

Хей, момичета!

Някой започвал ли е новата книга на Ана Годбърсън "Тайни и Мечти". Много се чудя дали да си я взема. Ако може някой да каже какви са му впечатленията от нея. Ана Годбърсън е авторката на четирилогията "Живот на върха". Много ми допада стилът й на писане и историите, които разказва.

Нещо не схванах, Лудетината преди или след Проклетника е? Защото втората я има в Библиотеката, а пък първата е нова. Но пък във втората се разказва за мъж, който в първата е още момче, така ли?

Така - това за Лудетина и Проклетника. А аз метнах Братството, ма съм съъъъвсем в началото. Затова пък ометох книгата за Бенедикт на Джулия Куинката. Амиииии, щото по Коледа ли, какво, ама поредната история за Пепеляшка много ми легна на сърце.Чак се чудя , що го пренебрегнахме горкия, за сметка на Колин - знам де.

"Лудетина" е първа книга и е преди "Проклетникът", която е трета, главният от "Проклетникът", любимия ми Тобин, в "Лудетина" е едва на 16 години. Между двете книги има още една. Която е за най-добрия приятел на главния от "Лудетина", който е супер забавен персонаж, но дали ще я четем у нас, само от Ирис знаят.

А аз изчетох "Мой до полунощ" на Лайза. Ох не знам защо, тази авторка ми е много тегава. Попринцип имам три категории книги те са УАУ, ЪЪЪЪЪ и БЛЯК.

Книгите УАУ са тези, които като ги хвана и докато не я изчетета не я пускам, чета ги до късно през нощта, и после ги сънувам. Или пък чета ги, ама вече наистина е време да лягам, затова оставям книгата с нежелание, лягам и докато заспя мисля какво ще се случи по-нататък, а първото нещо сутринта като отворя очи е да я почна веднагически.

Книгите ЪЪЪЪЪ са тези, които или заспивам на тях, или ми са неверочтно скучни, че докато ги чета, започвам да гледам тавана или пускам телевизора или каквото и да е, за да не я чета.

Третите БЛЯК, просто като прочета нещо гадно в тях, ги зарязвам, и бързо гледам да се отърва от книгата, без да съм я дочела.

Та тази на Лайза спада към втората ми категория ЪЪЪЪЪ, супер скучна ми беше. Чета, чета и ми едно такова тъпооо. Гледах телевизия, сядах на компютъра, изведох кучето и едва я довърших. Такава тъпня и такива смотани герои. Главната ме дразнеше на ента степен. Главния го биваше, ама не е като да е мъжът мечта.Нито химия видях между двамата, нито някаква вълнуваща история. За мен книгата е мнооооого слаба. Предполагам, че останалите ще си ги купя, само защото са в поредица, а аз съм престрастена към поредиците.

Сега недоволна или не от малкия грозен джобен формат, реших да се потопя в света на Кат и Боунс, първо ще застана на крачка от гроба, а после с един крак ще вляза в него. Тамън като издадат следващата книга, може и да съм ги дочела и да я подхвана и нея.

Хей, момичета!

Някой започвал ли е новата книга на Ана Годбърсън "Тайни и Мечти". Много се чудя дали да си я взема. Ако може някой да каже какви са му впечатленията от нея. Ана Годбърсън е авторката на четирилогията "Живот на върха". Много ми допада стилът й на писане и историите, които разказва.

Тамън щях да кажа, че и едно друго момиче питаше за нея в темата с дискусиите, ама си била пак ти Аз лично не съм я чела, но една приятелка си я взе вчера, като се накани да я изчете, ако още не си я взела ще я попитам, харесала ли й е

"Лудетина" е първа книга и е преди "Проклетникът", която е трета, главният от "Проклетникът", любимия ми Тобин, в "Лудетина" е едва на 16 години. Между двете книги има още една. Която е за най-добрия приятел на главния от "Лудетина", който е супер забавен персонаж, но дали ще я четем у нас, само от Ирис знаят.

Ами и аз така разбрах, но ми беше странно, че Проклетникът я има вече он-лайн, а Лудетината е нова. Но явно първата се е появила в нета по други пътечки

Много цветно си описала колко ти е била скучна последната книга

Ами и аз така разбрах, но ми беше странно, че Проклетникът я има вече он-лайн, а Лудетината е нова. Но явно първата се е появила в нета по други пътечки

Много цветно си описала колко ти е била скучна последната книга

Няма защо да ти е интересно, че Проклетникът я има, тъй като от Ирис са я издали още през 2002-ра, а Лудетината я пуснаха преди няколко дни. Все пак всички знаем, как от издателството са скарани с хронологите на книгите. Все ги хващат от краката. Сега да постискаме палци да пуснат и втората, защото ще е много интересна. Дано не ни се наложи обаче да я чакаме 9 години.

Ясно. Ами аз нямам много наблюдение как издават поредиците издателствата, защото доста време не четях този жанр. Преди десетина години единствената поредица, която четох беше тази аз Малъри и тя май си беше издадена подред

Еми, не спазват никаква хронология, недай си боже поредиците да са по-дълги, излизат по много странен начин, 3,8,4,1,6,9,5,2,7 ей такава ми ти последователност

Преди няколко дни прочетох "Невинни лъжи", първата от "Аркейн", на Кренц. Ами не знам какво да кажа, освен че останах откровено очарована. Отдавна книга не ме беше увличала така както тази. Накара ме да я излапам на един дъх и докато не я свърших не се успокоих. Главните герои ми бяха супер сладки. Голям чешит главната, а пък мъжа... ох, ох... само с няколко кратки думи получаваше това, което искаше. Много интересна история, определено нещо различно на фона на всичко, което се издава в момента и много ми хареса. Смятам скоро да подхвана втората книга, ама да видим кога ще стане.

Те Аркейн са си супер всичките, пък и това е Джейн Ан Кренц все пак, тя пише супер. Аз съм на крачка от гроба и съм също буквално очарована. Кат и Боунс са супер сладка двойка. Книгата е динамична и забавна. Страшно интересна и зарибяваща. Сега вместо да уча за изпит, аз чета и тъй като имам бегла представа за ключовия момент във втората книга, нямам търпение да се добера до нея. Който не е чел, препоръчвам с две ръце.

Те Аркейн са си супер всичките, пък и това е Джейн Ан Кренц все пак, тя пише супер.

Оф, то само супер да е... ;д Тя пише толкова увлекателно, че не мога да се откъсна от книгата докато не я свърша. Даже не знам защо за толкова време се бях отдалечила от нейните романи и все ме мързеше да ги подхвана. Да ме пита човек, че и аз не знам. Пуф, а винаги съм я харесвала.

Сега иначе чета втората от поредицата "Клада от страсти" и паралелно с нея чета "Първият гроб отдясно", но ще дам коментар когато я привърша.