Може ли ЛС и на мен? Много благодаря за преводите, момичета, стахотни сте!!!

 

Julia Quinn  - To Sir Philip, with love и аз бих искала тази книга ако може  каде е качена . 

Julia Quinn  - To Sir Philip, with love и аз бих искала тази книга ако може  каде е качена . 

Искам и аз!

Момичета аз не разполагам с информация книгата да е готова вече. До колкото знам преводачката и беше възпрепятствана да работи по нея  за известно време, но съм сигурна, че тя ще ни зарадва с новини когато има време и възможност за това.

^{Чакам я с нетърпение!}

Отдавна следях проектите на "Dream Team" на друго място и тъй като преводите бяха прекратени реших,че всичко е приключило.Отне ми доста време докато открия тази тема,но се радвам,че успях.Бих искала да попитам къде качвате прекрасните преводите които правите?Понеже съм новичка и все още не знам нищо също исках и да попитам дали изобщо сте мислили да продължите с петата книга от поредицата на Карън Хоукинс-Проклятието на МакЛийн?   

Отдавна следях проектите на "Dream Team" на друго място и тъй като преводите бяха прекратени реших,че всичко е приключило.Отне ми доста време докато открия тази тема,но се радвам,че успях.Бих искала да попитам къде качвате прекрасните преводите които правите?Понеже съм новичка и все още не знам нищо също исках и да попитам дали изобщо сте мислили да продължите с петата книга от поредицата на Карън Хоукинс-Проклятието на МакЛийн?   

Едно лс и утре ще те упътя в правилната посока. А петия Мак се вари. Малко на бавен огън ще е но ще си го направим мозък както винаги.

Здравейте и аз искам да питам същото,само че за 6 книга на Лора Лей,ако може пишете и на мен

Здравейте и аз искам да питам същото,само че за 6 книга на Лора Лей,ако може пишете и на мен

Лорка търпи последна редакция, надявам се до 10-тина дни да е готова.

Чакаме мноооого търпеливо

здравейте. от доста време не съм се появявала тук и се чувствам съвсем като новобранец. не си падам много по писането но ще отбележа всеизвестния факт че "Dream Team" са супер. хора просто искам да кажа - свалям ви шапка. опитвала съм се с преводи но при моето ниво си беше пълна скръб. дори сериозно се замислям когато се прибера в къщи да се запиша на курс за да науча тоя език по-добре. както и да е само исках да ви благодаря и да попитам къде качвате сега. благодаря предварително.

Казват, че Читанка била много богата библиотека.. 

очаквам с голямо нетърпение книгата

Лорка търпи последна редакция, надявам се до 10-тина дни да е готова.

Да попитам - готова ли е?

Изчака ми се чакалото - седя и рива

Здравейте !

Интересува ме има ли превод и ако да, къде мога да го намеря или изтегля. Става въпрос за Джаклин Франк "Нощна стража" -Яков

Благодаря предварително

А аз, искам да попитам, дали продължава превода на петата книга от поредицата за сем.Бриджъртън на Джулия Куин. И ако продължава, знае ли се кога горе-долу ще бъде готова Благодаря предварително за отговора.

Да попитам - готова ли е?

Изчака ми се чакалото - седя и рива

Ами не знам, аз чак съм притеснена, дали нещо не е станало с преводачката, пиша й, нито дума от нея нямам три седмици. Дано да няма някакви проблеми и да не пише само поради липса на време

 

 

Слейд

 

Доктор Триша Норбит се озовава прикована върху болнично легло от огромното тяло на мъж от Новите видове. Въпреки че е упоен от експерименталните медикаменти, той й обещава да я дари с удоволствие – но персоналът в болницата ги прекъсва.

215 е мъж, когото Триша никога няма да забрави. Когато отново го среща в Хоумленд... той дори не си спомня за нея!

Любопитната нова лекарка иска да узнае всички подробности за чифтосването между човешките създания и Новите видове. Слейд й предлага да я образова нагледно, но тя не се интересува от забежка за една нощ. Младият мъж не може да й предложи повече, защото е преследван от спомените за една жена, която преди се е опитал да бележи, като я направи своя. Остава изумен, когато в лицето на Триша Норбит, разпознава красавицата от мечтите си. Става му ясно, че е сгрешил в отношението си към нея и никога няма да получи втори шанс.

Но когато животът й е в опасност, той е единственият, който може да я спаси. По време на бягството им през дивата природа, желанието им се възпламенява и не може да бъде потушено. Пламенният секс, споделен по време на заплахата, носи опасни последствия, които ще променят живота им завинаги.

 

ИИИИИИИИ... мъничко зарибявка от нас:

 

 

– Хей, време е за ставане, сладурче.

Бе все още тъмно, когато Триша отвори очи, Слейд не беше до нея. Той я хвана за ръката и й помогна да се надигне. Тя простена тихо и се изправи уморена. Не беше сигурна колко време е спала, но чувстваше, че не й бе достатъчно.

– Върви около десет крачки в тази посока и си свърши работата – завъртя я, накъдето трябваше да отиде, и я пусна.

– Да си свърша работата ли?

– Сутрешно облекчаване – обясни той. – Побързай. Аз вече маркирах „дървото на момчетата“.

– Нищо не виждам.

– Точно затова те насочвам натам, накъдето няма да се удариш. Събуди се, док. След час, час и половина слънцето ще изгрее. Трябва да увеличим дистанцията между нас и нашите преследвачи. Вече успях да се кача на едно високо дърво и видях, че са загасили огъня, но все още усещам дима. Те са някъде там. Когато се развидели, ще им е по-лесно да ни намерят. Затова трябва да тръгваме.

– Добре – въздъхна тя. – Предполагам, че нямаме нищо за хапване?

– Не, съжалявам.

Триша кимна и тръгна напред. Измина около дванадесет крачки, спря и свали панталоните си. Отне й около минута да се облекчи. Още не се беше разсънила. Бе способна да убие някого за едно кафе и парче хляб. Стомахът й се сви при мисълта за храна. Не беше яла нищо от вчера сутринта.

Оправи дрехите си и се върна при Слейд. Чу го да се смее някъде отдясно, преди ръцете му да я хванат.

– Оттук. Вървиш в грешната посока. Явно не си по ранното ставане, а?

– Не, не съм.

– Предполагам, че си от жените, които предпочитат да натискат многократно копчето на алармата и да станат в последната минута, нали?

– Какво лошо има в това? Малко съм се отпуснала, след като напуснах болницата и започнах работа в Хоумленд. Успявам да си почина повече и не мога да кажа, че съжалявам.

Младият мъж се засмя.

– Без късна аларма тази сутрин.

– Да. Вместо това ще бягаме, за да спасим живота си.

– Така е – той си пое дълбоко дъх. – Мислиш ли, че ще можеш да вървиш известно време?

– Чувствам се по-добре. Натъртена съм навсякъде, но ще успея.

– Натъртена си от катастрофата или от мен?

– Не се ласкай прекалено много – усмихна се Триша. – Размерът ти е впечатляваш, но все още мога да вървя нормално.

– Готова ли си да тръгваме, сладурче?

– Разбира се, захарче – засмя се тя и завъртя глава да не я види.

– Захарче? – в гласа му прозвуча обида.

– Защото искам да те оближа – отвърна му сладко.

Той изръмжа и я хвана за ръката.

– Каза го нарочно, защото знаеш, че трябва да тръгваме.

– Сигурен ли си?

– Да вървим.

– Показвай пътя.

Триша не виждаше нищо. Слейд я държеше здраво за ръка, насочвайки я къде да стъпва. Тя се спъна няколко пъти. На четвъртия, почти успя да падне. Той спря.

– Ще те нося, докато съмне. Движим се прекалено бавно.

– Съжалявам – искрено заяви. Ако не беше с него, той щеше да се придвижва по-бързо. Знаеше, че застрашава оцеляването им.

– Не се притеснявай. Знам, че хората имат ограничени способности – отвърна мъжът весело.

Младата жена вдигна ръка и му показа среден пръст.

– Виждаш ли това?

– По-късно, док. Приемам го за предложение. Ще се обърна, за да се качиш на гърба ми. Ето чантата, вземи я, не мога да я държа, щом ще те нося.

Младият мъж внимателно промуши чантата през главата и рамото й. Обърна се, застана пред нея и клекна. Тя го яхна, като се хвана за раменете му, той я вдигна и тръгнаха напред.

След известно време се развидели достатъчно и Триша можеше да вижда спокойно.

– Свали ме долу.

Слейд спря и пусна коленете й, за да може тя да се плъзне по гърба му и да стъпи на краката си. Намираха се пред стръмна клисура, която се виеше в далечината. Младата жена погледна в двете страни.

– Ако скоро не излезем на равна повърхност, ще трябва да се катерим.

Тъмносините му очи срещнаха нейните.

– Изчаквах да се съмне, трябва да се изкатерим сега. Искам да те измъкна от тук. Добре се справяхме, докато те носих, но за нас е по-добре да сме нависоко.

Защо ли си отворих устата, помисли си тя, но кимна.

– След теб.

Той поклати глава.

– Не, ти си първа. Ако се подхлъзнеш, аз ще те хвана.

Имаше основание. Пое си дълбоко дъх. Слейд й посочи място зад нея, тя кимна, обърна се и видя нещо като пътека, от двете страни обрасла с гъсти храсти. Сграбчи дебел корен на едно дърво и започна да се катери. На места земята ставаше камениста, но Триша продължи напред, като се хващаше за различни растения. Слейд вървеше точно зад нея. На едно място кракът й се подхлъзна, но той я сграбчи за глезена. Тя обърна глава:

– Благодаря.

– Продължавай нагоре, сладурче.

– Разбрано, захарче.

– Престани.

– Първо ти.

Младата жена насочи цялото си внимание към катеренето. Ръцете започнаха да я болят, но тя пренебрегна страданието, защото животът им зависеше от това. Слънцето изгря и студеният въздух започна да се затопля. Триша се изпоти.

Щом достигна върха, изпъшка. Знаеше, че облекчението й е изписано върху лицето. Чувстваше се така, все едно се катереха безкрайно. Внезапно една ръка я хвана за панталоните и я дръпна надолу. Тя ахна и падна на колене. Слейд клекна до нея:

– Стой долу – нареди той и я погледна раздразнено. – Сега сме на високо, по-лесно могат да ни забележат, а русата ти коса се вижда отдалеч.

– Съжалявам. Не съм много наясно с тези неща.

– За щастие, аз разбирам. Седни, почини си и пази тишина. Отивам напред да разузная.

– Добре, както кажеш – беше изморена и легна на земята, без да се интересува колко мръсотия щеше да полепне по нея. Сложи ръка под главата си. – Няма да мърдам оттук.

Слейд изсумтя:

– Жени.

– Мъже.

– Многознайка.

– Глупак.

– Док, престани!

– Като обикаляш наоколо, ако се натъкнеш на местното кафене, ще ми вземеш ли едно кафе мока? А кифла или поничка?

Той се ухили и белите му зъби заблестяха.

– Ще направя всичко възможно.

Редактирано 1 април 201313 г. от cheetah (преглед на промените)

Нямам вече търпение. Така съм му се наточила на Слейд, че.... 

Извинявам се че пиша тук имам книгите на Дулия Куин "Семейство Бриджъртън "  5,6,7,8 книги но на руски. Започнах да превеждам но се нуждая от помощ, ако има някой с добър руски език да пише на емайла за да му пратя файловете [email protected], или тук във форума

Извинявам се че пиша тук имам книгите на Дулия Куин "Семейство Бриджъртън "  5,6,7,8 книги но на руски. Започнах да превеждам но се нуждая от помощ, ако има някой с добър руски език да пише на емайла за да му пратя файловете [email protected], или тук във форума

Оригиналният език на тези книги е английския. Да се превеждат от руски не е особено добра идея.

Редактирано 9 април 201313 г. от Тор (преглед на промените)

може ли и на мен на ЛС да ми пратите къде качвате преведените книги

Ще може ли и на мен едно ЛС затова къде качвате преведените книги

Момичета, прочетох "Фюри" и единственото, което мога да кажа е просто едно голямо БРАВО! Подхванали сте превода на една страхотна и зарибяваща поредица. Различно е и за това ми грабна вниманието. Държането на героите и като цяло атмосферата, в която е написана историята ми допаднаха страшно много, с което ме спечелихте като почитателка на тази сага! Преводът ви е страхотен както винаги е на толкова високо ниво, че издателствата трябва просто да се засрамят от хората, които наемат! Очаквам "Слейд" с нетърпение и се надявам скоро да се сдобия с нея.

Момичета, прочетох "Фюри" и единственото, което мога да кажа е просто едно голямо БРАВО! Подхванали сте превода на една страхотна и зарибяваща поредица. Различно е и за това ми грабна вниманието. Държането на героите и като цяло атмосферата, в която е написана историята ми допаднаха страшно много, с което ме спечелихте като почитателка на тази сага! Преводът ви е страхотен както винаги е на толкова високо ниво, че издателствата трябва просто да се засрамят от хората, които наемат! Очаквам "Слейд" с нетърпение и се надявам скоро да се сдобия с нея.

 

 

 

 

 

Никога не съм си и помисляла, че ще пиша точно в тази тема, по лично мои си причини, но просто не мога да се стърпя...

С това не мога да се съглася! Защо да се засрамят? Нима познаваш всички, които работят за издателствата и колко усилия влагат, колко пари, нерви и любов? Някой от хората, които работят в тези издателства ( със сигурност не всички), но някои може и да са като теб и мен и да жадуват да видят още една и още една книга на роден език... Не отричам има грешки, но нима някой е безгрешен? Аз се радвам, когато се издаде нова книга на роден език.. в нея са вложени труд, усилия и пари, за да достигне до нас. Не смятам, че трябва да се принизява труда им... Наистина!...

 

А по темата.. не мога да кажа нищо... Последният превод, който съм чела е на Бойд, а него отдавна съм го коментирала... 

Аз от таз поредица чакам, знам ли 3та или 4та книга. Какво да се прави, падам си по котки, така че Джъстис ми трови любопитството. Доста общо откривам с Породите и макар че се лее много по-гладко, чак да ме е грабнала, не е. Мунико неприятности, има си лав сторито, но не предполага развитие на образите. Както и да е, като искам дълбочина ще хвана Фройд.
За другото, хайде да не се срамуват издателствата, само леко неудобно да им е, ама наистина много от тях - не всички - оставят впечатлението /и тук съм мноого мека/, че с досада са работили по даден проект. Със сигурност се хвърля труд, нерви и т.н...., ама важен е крайния продукт все пак. Аз ако не си свърша работата ме режат от РЗ, нищо че съм хвърлила нерви, време, та така. С ръка на сърцето, напоследък отделни книги са издържани от-до, което не ми пречи да си купувам нови, но и на никого не спестявам нищо.